Андрей Филипов

Здравей!
Сега се зачитам в темата ти.Според мен това са натрапливи мисли, на латински се пише ОКР.По темата има доста писано, но ще ти кажа,че след нтрапливостите свързани с ,,чистота и миене,, тези за полудяване са най-честите. Без психотерапия наистина няма как да се справиш.Само за успокоение ще кажа,че натрпливите мисли никога не стават реалност.Тоест няма шанс да полудееш.
ПП,, Ако полудея, за щастие живея в 13 етажен блок ще се хвърля и готово. Че нещо много ми писна да живея в страхове.,,
Тук попадаш в един парадокс-лудият винаги мисли ,че е здрав.Така, че ако полудееш/ което както отбелязах е невъзможно/ ти няма да знаеш, че си луда и няма как да се самоубиеш.
С две думи - вземи та полудей , за да се успокоиш  най-после.

Привет! 
Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават множество същества, които Чарлз Дарвин обикновено наричаше "духове на унинието". Тези духове не са нищо друго, а отдавна
известните зли джуджета, опустошаващи нашите души и унищожаващи нашата способност да действаме със силата на волята си.
Послушайте насоките на колегите, които толкова внимателно анализираха случаят Ви и се насочете към   добър терапевт. Здрава работа Ви чака!!
Успех!!

Като съзнаваш, че не е, вместо да мрънкаш в стил "аз горкана", просто вземай точните си решения  -намери силен психотерапевт. Не са много, за съжаление - затова отдели време да намериш не такъв, който ти е близо и усобен, а такъв, който знае какво прави. 
Хубаво - вместо да критикуваш хляба, насочи се към точния "хлебар". Ако твърде мног одържиш да продължаваш да мрънкаш и сама да си част от ставащото. влизаш в графа хистеричка, което е жалка картинка. Искаш ли силно решение, знай че никога не си била жертва, нито светът, хората и умствените ти механизми са длъжни да се въртят около теб. Имаш да учиш - правиш го и това е. Тогава натрапливостите стават част от порастването и съзряаването ти - от теб зависи точният избор на психотерапевт, както и много активната работа заедно с него - защото сесията е час, а остават сто шестдесет и няколко до следващия. 
Глезла - с грижа и любов ти го казвам! Писнало и било... Моля, вселено, върти се около его капризите ми. Е, не може. Ако мислиш, че имаш IQ над 200 и силен метакогнитивен капацитет/ самосъзнателност, е възможно и сама да схванеш механизмите на натрапливостите си и ги преодолееш. В противен случай, потърси помощ - но качествена. 
Относно скачането - да, имаш нужда от скачане - в ядрото на страховете си, в преработката им до пълна с доверие смелост. Иначе в такива мисли има мощна жажда за живот - живее ти се. През въпросното порастване обаче - само тогава всичко отшумява. Защото винаги ти е било учител по споменатата зрелост, нежели мъчител. Ти с глезенето и желанието да ти се угажда на хубавичкото, правиш тези благи уроци в тежки. Не са - поработи със силен в работата си колега. 
Ама пробване. Не става с едното пробване - това е психичен процес, изискващ постъпателни и с дълбочина на осъзнаването усилия. Все едно да кажеш - пробвах да свиря на цигулка, но ме стегна тук и там, не се получи, не е моето, не работи.... качественият психотерапевт може да те обича, но и никак не би те жалил. Не само, че ще ти причинява всичко, от което те е страх многократно, но ще те тласка да "скачаш" дълбоко в подсъзнанието си по всякакъв начин, с учене на доверие и цялостност. Разбираш ли, не е хапче, което да пробваш - да, добър терапевт, но и отношение на смирено и напълно отдадено учене от твоя страна, не и "тук ме заболя, стегна. не го искам това не ми отърва на капризите..." 
Махам имената на колегите от постовете ти - ако на теб не са ти помогнали, вероятно на много други са, а е казано - "не съди, за да не бъдеш съдена!"... Просто си прави изводите и поемай по точната посока! 

Симптомите са признак на капсулирана, загнездила се в подсъзнанието тревожност. Нужно е да се "пробие капсулата", да се извади тревожността, да се види ясно и преработи. Да, това се случва чрез методите на психотерапията. Целта не е махането на "гадните" симптомчета, а по-скоро, през искреното им благодарене, следването на магистралата им, водеща право към избутаните страхове - за да бъдат трансформирани до вяра и обич. Тогава изчезват и симптомчетата - но целта и пътят са различни от "искам замайването да го няма!" - това е слаба заявка. 
Нямам си идея за Кипър - вероятно и там има добри колеги Кипърци. Важното е обаче изборът на психотерапевт да е много качествен - разучете кой там е успешен при работата с тревожни р-ва. Успехи!

Докато пробваш да не мислиш за това, ще го мислиш. Да си местиш фокусната точка е да бягаш, потискаш и нежелаеш да се учиш. Според мен по-добрият вариант е след приземяващата работа с мисленето и заземяването в логиката, активно обръщане на посоката. Сега тя ти е бягство от страховете, при робуването и вярването в тях. А качествената посока е да се обърнеш право към тях, с широко разтворени обятия. Логиката ще бъде сривана - нормално е. Въпреки това работата с нея продължава - защото е някаква база. Но ключовата работа е смиреното отпускане на невротичния контрол при доверяване на реалните послания в страховете ти по доверие, обич, сърцатост. Това се учи - каквито и методи да ползва терапевтът ти, посоката е важна. Засега предъвкваш, натрапливо циклиш - терапевтът ти ще те уверява и преуверява и всичко ще изтича в канала на неврозата ти. Докато от час на час при него се учиш все повече на това доверяване при дълбоките послания в самия страх, зад външните крясъци на вече интерпретираните качествено мислички. Послания по ресвързване с любовта, с Бога, с онова размазно безсилие, в което вече имаш смелостта да застанеш, притихнала и изчезнала в смирението. През това притихване протича доверието, ражда се вярата, появява се любовта. Малко по малко започваш да виждаш целия натраплив механизъм като все по-малък и все по-спокойно да го претълкуваш, шегуваш с него и му даваш медитативно "свободно". Доста преживелищна, през тялото и трансово-хипнотична работа се иска при натрапливо-хипохондричното шубенце. Тук можем да ти пишем, няма проблем, но тази работа вършиш с терапевта си наживо. Бъди постоянна, прави домашните му. Ще се учите да полудявате, за да видите, че  точно тогава страхът от това се стапя, а вместо него се ражда спокойно творчество и радост. Ще се учите да умирате - само тогава приемайки смъртта, ще осъзнаеш красотата на живота и всеки негов миг. Ще се учите да се проваляте и падате в нищото, в пълното размазване и слабост - за да видиш, че само през това смирено нищо протича всичкото на любовта. Процес на себевладеене е - учи се, а ставащото с теб е благословия, водеща те към това учене! Това е - с мрънкане, самосъжаление и рев не става. Ако си мислиш, че някой от нас тук те съжалява, лъжеш се. Безжалостни сме - защото обичаме! 

Това, което аз виждам на пръв прочит, е че наредбата се отнася до психолозите, работещи в лечебни заведения - че е нужно да са магистри, клинично насочени. Бакалавър максимум до 5 години, докато евентуално стане магистър или уволнение. Изреждат се пълнмощията: оценка, формулировка, когнитивно реструктуриране, консултиране, лична и групова психотерапия, психометрични методики, тестове, терапевтична връзка, психопрофил, психосоциални насоки, експертизи и т.н. - все резонни дейности, които клиницистът върши. 
Дотук добре. Наредбата се отнася към колегите, решили да работят в клиника. Познавам такива - нелош избор, прекрасна работа, подходяща за сърцати и человеколюбиви люде. Никъде няма и намек за практиката на консултиране и психотерапия извън клиниките. Няма как да е само в болниците. Там се душетерапевтират соматично болните - онкоболни, пулмологично болни, вътрешно болести, ортопедия и т.н. Евентуално и психолози в психиатричните и неврологични клиники. Именно такива колеги познавам - прекрасна работа и добри колеги. Сега се сещам и за колежка в онкоклиника. 
В соматичните болници психологът има огромна роля- според мен във всяко отделение би трябвало да има поне по 10 консултативни/ клинични психолози, които да помагат при страховете на пациентите, при адаптацията им към болките, справянето, създаване на качествена психична нагласа към лечението и оптимизъм за справянето, успокояване, мотивиране, подкрепа, създаване на приятелско и другарско чувство на сигурност и обгриженост, топлота и доверие и пр. 
В психиатричните диспансери, психолозите според мен също имат стабилна роля при личностовите разстройства, по-леките форми на психози, при прехода към ремисия, при реконструиране на личността и изграждането на психично стратегии за справяне и всичко останало,  изброено по-горе и много повече. Колежката, която работи в психиатрия, освен това е и съдебен психолог. За работата си в психиатрията често се шегува: "Знам само, че трябва да си за тук, трябва лудите да те обичат и ти да ги харесваш!" - много дълбочина има в тези привидно простички думички.
......
О'к - работата в болници е прекрасна и много нужна. Мисля, че броят на колегите, ангажирани в такава заетост е добре да е много повече. 
Какво общо има обаче практиката на консултиране и психотерапията на неврози в извънклиничен сетинг? 

Здравейте,
Това, което описвате се казва "симптом на ходещата болка" . Не е нищо страшно, можете да живеете с тази "ходеща болка" и до 100 г. Този симптом се появява, когато постоянно усещаме в живота си страх и празнота. Представете си за момент, че сте на  90 г. и поглеждате назад във времето към това състояние, което описахте. Какво бихте направили, за да подобрите сегашното си състояние?
 

Лекарите си имат мястото - те са механици и където могат, завинтват гайки. Що се отнася до душичка, могат само да замълчат така, както психотерапевтите не правят белодробни операции.

За тревожността - прочети тук повечко теми, както и тези ми 26 статии.

Ето виж мислим те, включиха се добри колеги - искаме да помогнем.
Симптомите, които описваш, са израз на потисната тревожност - безопасни са и не само, че няма смисъл да им се плашиш, но по-добрата идея е с благодарност да ги последваш. Защото водят право към страховете ти, които ти предстои да стапяш. Какви страхове? Към каквито е склонна характеровата ти структура. Можем и тук да дискутираме, но е бавно през тези писма - а с терапевт за минути страховете и характерът се виждат и се очертава ясна посока към справяне. Затова казвам, че работата с тревожността е лека и дава добри резултати. Тя разбира се, е индиректно свързана със зависимостта ти.
Но, както се казва, някои пият от мъка, други от радост, трети от сутринта. Докато се работи по хармонизиране на характера и запълване на евентуалните социални липси, от изключителна важност е директната работа със зависимостта - защото когато се поддържа доста време, изгражда собствени неврални пътечки, които действат автономно, дори и при най-активния и смислен социален и партньорски живот... 
Та, стъпките за справяне със зависимостта ти са:
- Различаване - осъзнаване механизмите на пагубността, трансформиране на заблуждаващите автоматични мисли и вярвания по отношение на нея. Имам поне 200 страници статии за това на бутона зависимости в блога ми. В yourbrainonporn,com ще намериш както много подобни насоки, така и линкове към други източници. Тук също се доверяваш на жена си или другиго, който да инсталира спиращи порното програми на компа и телефона, като умишлено не знаеш паролите. Също на тв-то същият човек ти блокира XXX каналите, пак без да знаеш паролите. На това ниво, виждаш липсите в живота си и ги запълваш - спорт, работа, приятели, хобита, време с любимата, книги и т.н. 
- Хипнотерапия - има готови записи, а в моите статии има скриптове, които да качиш със собствения си глас и слушаш. Имаме съзнателно, волево усилие, смирена воля - не битка, която не след дълго връща обратно, а именно прегръщащо подсъзнателните вярвания смирено потъване в себе си.
- Медитация - тук предните две стъпки са се автоматизирали и създали установка по себевладеене. Медитацията, вече изцяло на ниво усещания, те разлепя от закачането и те учи да издържаш охотно напрежението от отлепването. 
..........
В целия процес, постави съпругата си като средоточие на стремежа си към промяна. Посвещавай го на нея, издържай заради нея, обичай я силно, привнеси образа ѝ в себе си като Богиня, хвани се за вдъхновението ѝ и бъди готов на всичко, за да се промениш за нея, която през такава практика си ти самият, собствената ти любов. 
С психотерапевт лично и в групата и уъркшопите му всичко това работи по-бързо и добре. Не ти казвам да идваш при мен - казвам ти, че сам е тегаво. Има добри колеги. Потърси такъв и успехи!

Привет Ви!
Страх Ви е да поемете отговорност, защото заучената безпомощност толкова Ви е залегнала в  ума, че  и в трета връзка можете да попаднете. Имате право да сте в тези две връзки изпълнени с конфликт и стрес, но можете да поемете и по друг път, който е свързан с поемане на отговорност, структуриране  на Аза, емоционална зрялост, повишаване на самооценката.
Силно Ви препоръчвам психотерапевт!!
Прочетете речта на Чарли Чаплин: 
"Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина.
Сега знам, че това се нарича „автентичност”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самият аз.
Днес наричам това „признание”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста.
Днес наричам това „зрелост”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен.
Сега наричам това „увереност в себе си”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм.
Днес наричам това „простота”.
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от мен самия. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм”.
Сега го наричам „любов към самия себе си”.
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки.
Сега разбрах, че това е „скромност”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко.
Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация”.
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих със сърцето си, моят разум ми стана ценен съюзник.
Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето”.
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове.
Сега знам: „Това е животът!”"
Успех!

"Няма значение чия е вината, че нещо е счупено, ако е твоя отговорността да го поправиш.
...Да поемеш отговорност, не означава да поемеш вина.
...Поемането на отговорност е осъзнаване на силата, която получаваш, когато спреш да обвиняваш  хората.
Да поемеш отговорност, означава да си върнеш силата"
Will Smith
https://www.youtube.com/watch?v=USsqkd-E9ag

"Няма значение чия е вината, че нещо е счупено, ако е твоя отговорността да го поправиш.
...Да поемеш отговорност, не означава да поемеш вина.
...Поемането на отговорност е осъзнаване на силата, която получаваш, когато спреш да обвиняваш  хората.
Да поемеш отговорност, означава да си върнеш силата"
Will Smith
https://www.youtube.com/watch?v=USsqkd-E9ag

"Няма значение чия е вината, че нещо е счупено, ако е твоя отговорността да го поправиш.
...Да поемеш отговорност, не означава да поемеш вина.
...Поемането на отговорност е осъзнаване на силата, която получаваш, когато спреш да обвиняваш  хората.
Да поемеш отговорност, означава да си върнеш силата"
Will Smith
https://www.youtube.com/watch?v=USsqkd-E9ag

Много добро осъзнаване психодинамиката на самобичуващата вина и на обвиняващото, изнасящо навън собствена отговорност при непоемането ѝ и оневиняване чрез спокойно поемане на отговорност. В този процес на невинно поемане на отговорност се сваля перфекционистичното ТРЯБВА, от което започва самообвиняването - чрез здрав разум и малки, спокойни поведенчески стъпки в сърдечно следваната посока. При обвиняващото изнасяне на отговрността навън, при което винаги се играе жертвичка, се поема здрава отговорност при разбиване вярванията "аз съм жертва" и авторска, творческа позиция на живота. Преодоляват се вторичните печалби от инфантилната жертвичка позиция. Тогава живееш като Човек, творец, съратник на Твореца! 

Именно - страх ме е от самотата, затова автоагресивно търпя, нагаждам се и влизам в антипартньорски отношения. С този страх се работи двупосочно. От една страна, учиш се да се заявяваш активно. Тогава ти се налага да посрещаш страха си, че така ще бъдеш сама и да го прегръщаш, стапяш. Тогава осъзнаваш, че когато прекъснеш мазохистичния цикъл, ти самата си със себе си, даваш сигнали за уважение, обич към себе си и привличаш хора, които да те уважават и обичат. Както и имаш силата спокойно да дисквалифицираш от живота си другите, които естествено отпадат. Другата успоредна посока е тази на директното общуване и прегръщане на страха от самотно безлюбие - в трансови, медитативни сесии, в поведенческо-социално умишлено оставане сама за дадено време. Път има - върви го!

Човек е стадно животно. Като ти казвам да се научиш да бъдеш сама, това не означава да живееш някакви години и десетилетия сама. Нито пък сама е равно на самотна и зависимо вкопчена - нищо общо. Говоря ти за самостоятелност, за емоционална самостойност. А че сме сред хората и е добре да общуваме, абсолютно. Когато имаш емоционална несамостойност, както сега споделяш и което всъщност е основата на проблема ти, наричаш зависимостта любов, а примиренческото, пълно с неуважение и към себе си и към околните нагаждане, наричаш смирение. Закачането поради вътрешни липси обаче не е любов. Нагаждането не е смирение, а автоагресивно примирение. Не се уважаваш, не се цениш, не си вярваш и правиш половинчати и слаби избори - защото те е безумно страх от самотата. 
Когато поработиш лично и в групата на психотерапевта си, за само няколко месеца ще се научиш да прегръщаш този зейнал орален (пренебрегни думичката - просто така се нарича в пси...) страх. а любовта да протича активно през теб. Имаш ли я, спокойно заявяваш позициите си, харсванията и нехаресванията си, с ясното съзнание, че здравите ти граници са добри за теб и за всеки наоколо ти. А сега те е страх да се заявиш твърдо дори пред самата себе си... Сякаш чуваш вече думите на другия как те изоставя и почваш да трепериш като трепетлика от страха си от безлюбна самота. Забележи, преодоляването му ти подсигурява и здрава решителност в искрената откровеност със себе си и всеки друг. И въобще не означава някаква изолация и седене сама - вътрешен процес е. Всяко оставане в медитация, ама със себе си, компания на самата себе си, вече те сблъсква челно с този ти страх, когато махнеш външната маска от его нащрек и предъвкване и потънеш навътре. Медитацията би те ужасявала, би те накарала да извадиш извинения как не е твоето и т.н., което са илюзии - точно това оставане сама със самата себе си среща съзнанието с подсъзнанието ти, в което живее едно сега потиснато, чувстващо се самотно и ревящо за обич бебе. Нужно е ти да се научиш да му даваш любов, да сприятелиш съзнанието си, разширено до ревящия страх в подсъзнанието ти. Да се научиш да гушкаш и обичаш този страх - защото е сериозна част от теб самата, не е нещо външно. Колкото повече успяваш в този процес, толкова повече се научаваш на здрава конфронтация, себеотстояване, житейска решителност, ясни цели партньорски, професионални , всякакви. В този аспект се работи с мисленето, с поведението, в групите... Всичко идва на мястото си - обичаш се. Затова и с любовта ти върви - защото я пръскаш като прожекторче наоколо си и вече не си просто момичето-сексуален обект, а жена, която излъчва мощна харизма, привличащ магнетизъм и обайващ чар! Имаш да се учиш на това - всички сме вълшебници, когато премахнем преградите пред осъзнаването, че сме такива! Такава си - просто ти предстои да го усетиш и почувстваш. 

Привет Ви!
Страх Ви е да поемете отговорност, защото заучената безпомощност толкова Ви е залегнала в  ума, че  и в трета връзка можете да попаднете. Имате право да сте в тези две връзки изпълнени с конфликт и стрес, но можете да поемете и по друг път, който е свързан с поемане на отговорност, структуриране  на Аза, емоционална зрялост, повишаване на самооценката.
Силно Ви препоръчвам психотерапевт!!
Прочетете речта на Чарли Чаплин: 
"Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина.
Сега знам, че това се нарича „автентичност”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самият аз.
Днес наричам това „признание”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста.
Днес наричам това „зрелост”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен.
Сега наричам това „увереност в себе си”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм.
Днес наричам това „простота”.
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от мен самия. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм”.
Сега го наричам „любов към самия себе си”.
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки.
Сега разбрах, че това е „скромност”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко.
Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация”.
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих със сърцето си, моят разум ми стана ценен съюзник.
Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето”.
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове.
Сега знам: „Това е животът!”"
Успех!

Къде си сега, в чужбина ли? Можеш през нета с бг терапевт или там с местен. Доколко обаче западняците са добри в пси терапията  е въпрос. Вероятно и там има успяващи качествено и ефективно да помагат, макар и по-рядко и вероятно по-скоро емигрант и по-рядко местен. 
Чета те и виждам стандартна ситуация. Умен, амбициозен, достатъчно смел млад човек --> употреба на психоактивни вещества --> завъртане на порочна "въртележка" от уплах, негативбо мислене за спомена, страх, телесни промени, постепенно задълбочаващ се сублиминално до устойчив невротиччен кръг --> п.а. --> уж решени п.а., но всъщност до голяма степен постиснати и "разстлали" се до обща, фонова тревожност --> натраплива и хипохондрична идеация, връхче на тази тревожност... И това всичко, стартирало от едно екстази или цигара ганджа... 
Алгоритъмът за изход е ясен на всеки качествен психотерапевт. 
Ще се справиш лесно - имаш потенциал, умен си, мотивиран си, чувствам те през редовете. Трябват ти няколко сесии с вещ терапевт - ако си в България, по-добре на живо. Ако си зад граница, може и през нета, макар и да е по-слаб вариант. Къде си, за да ти препоръчаме подходящ колега?!
 

Здравей Акиноси, много хубави насоки са ти дали до тук, дано ги чуеш.
Ще ти дам една констатация, надявам се тя да ти даде отговори.
Паралелни връзки са съществували в човечеството много, съществуват и ще съществуват винаги, факти. Когато една жена поддържа толкова време такъв тип връзка, тя с любовните чувства към партньора е приключила / при мъжете не е точно така/. Ти сама си го казала, усещането ти за жена и семейство е с другия мъж. В основната връзка те държат чужди вярвания и чужди страхове. Въпрос на време е да събереш смелост и да я приключиш, но д-р Първанов ти каза много точно, че тогава вече може да е късно и да си изгубила другия мъж.
Та, дилемата не е - кой от двамата, това ти си го решила вече- а кога ще се почувствам достатъчно самостоятелна и уверена, за да последваш избора си.

Не, на никого не се "полага" този "край".
Такова съществуване сами си осигуряват хората, съществуващи, а не живеещи, в ролята на жертви.
Майка ти е вкоренила в теб изключително страхови програми, характерни за жените преди 150-200 години! "Дръж сигурното и си трай!" - - тоест осигури оцеляването на децата си (бъдещите), защото в тежки времена, е важно да се продължи рода, а без мъж си обречена. Да, ама тези времена ги няма вече. Сега сме в Друг, Различен момент от развитието си като хора, и отработването на Други качества е есенциално. 
Докато не съзнаеш страховите си програми и не ги преработиш (с помощта на специалист, радвам се, че си се обърнала към такъв), с който и мъж да бъдеш, няма да живееш в удовлетвореността и спокойната радост, а ще паразитираш боязливо. 
В тази статия "Всички сме болни от страх", пиша кратко за страха и неговите проявления, за "излекуването". Мисля, че ще ти е от полза. 
Успех!

Привет Ви!
Страх Ви е да поемете отговорност, защото заучената безпомощност толкова Ви е залегнала в  ума, че  и в трета връзка можете да попаднете. Имате право да сте в тези две връзки изпълнени с конфликт и стрес, но можете да поемете и по друг път, който е свързан с поемане на отговорност, структуриране  на Аза, емоционална зрялост, повишаване на самооценката.
Силно Ви препоръчвам психотерапевт!!
Прочетете речта на Чарли Чаплин: 
"Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина.
Сега знам, че това се нарича „автентичност”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самият аз.
Днес наричам това „признание”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста.
Днес наричам това „зрелост”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен.
Сега наричам това „увереност в себе си”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм.
Днес наричам това „простота”.
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от мен самия. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм”.
Сега го наричам „любов към самия себе си”.
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки.
Сега разбрах, че това е „скромност”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко.
Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация”.
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих със сърцето си, моят разум ми стана ценен съюзник.
Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето”.
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове.
Сега знам: „Това е животът!”"
Успех!

Здравейте!
Тревожността е универсално явление. Тя е сигнал за опасност и ни поставя в готовност за борба или отстъпление. Тази древна еволюционна функция на тревожността търпи сериозна промяна при човека в сравнение с другите биологични видове. За разлика от останалите живи същества, човек е по-малко подвластен на изискванията на средата; той има повече свобода на изборите, които прави и по-малко следва предварително зададени поведенчески модели. Това разкрива много повече възможности не само за адаптиране към заобикалящото ни, но и за адаптиране на заобикалящото ни към нашите нужди. По-голямата степен на свобода на човека, обаче, носи и много повече несигурност и съмнения в преценката му за заобикалящия го свят и за решенията, които взима. Ето защо, тревожността при човека се насочва към други области. Тя все по-често ни предупреждава не за външни опасности, а за вътрешни заплахи – съмнения и несигурност, произтичащи от нашите колебания, опасения, представи за себе си, вътрешни противоречия и конфликти.
Симптомите на тревожността са познати на всеки – това са страхове, мисли, представи, телесни усещания, които съпътстват човек в ежедневието. Фриц Риман (в книгата си “Основни форми на страх”) пише:
“Историята на човечеството ни дава възможност да се запознаем с различни опити за овладяването на страха, за неговото смекчаване, преодоляване или усмиряване. ... Защитеността от Бога, отдаващата се любов, изследването на природните закони, отвръщащата се от света аскеза или философските познания всъщност не снемат страха, те обаче могат да помогнат той да бъде понасян и дори да го направят плодотворен за нашето развитие.”
Наличието на тревожност не означава непременно, че имаме психично разстройство. Напротив, тревожността мобилизира ресурсите ни за справяне в различни ситуации: подготвя ни за посрещане на трудности и премеждия, стои в основата на всички наши творчески актове. Използваме я като ориентир за вътрешното ни състояние и сигнал за развоя на връзките ни с другите хора.
Вяра и Смелост!

Диляна ти казва добри и верни неща. А Инес "е заковала ситуацията ти в десятката"! Да обобщим:
Временната раздяла те насочва към повечко обич и още мъничко уважение към себе си само по себе си  . Така уважавайки се като жена, можеш да промениш отношението към партньора от майчинско обгрижващо, в дълбоко харизматично, самостойно себеуважаващо се, в партньорско. Самото поемане, приемане на болката от отделянето ви вече ти дава горивото за тази работа. Защото вкопчването не е толкова любов, колкото запълване на липси. Лазарев, един руски психолог, нарича вкопчването агресия против Бога и твърди, че всичко, към което се привързваме, убива любовта и със сигурност го губим. Това не означава да нямаме партньорство, работа, деца и т.н., напротив, но да ги преживяваме на фона на поставянето на любовта на централна позиция. А тя далеч не е само междуличностово взаимоотношение, а е по-скоро състояние на съзнанието, свързаност с Бога, с духа ни е. Търсейки вътрешната си самостойност в обичта, ще установиш че си станала по-щастлива, смислена, преливаща от радост. Тогава и партньорът до теб вече не те вижда като майка, което несъзнавано отнема мъжествеността му, а като жена, около която се чувства благословен да бъде и за която е нужно да се бори и за която да расте и се развива всячески. 
Звучи странно, но наистина всяка ситуация в живота ни точно ни отразява вътрешно и е най-подходящата за растежа и проявата ни като души. 
P.S: пишеш, че те е напуснал, поради факта, че не можете засега да имате дете. Това е външното му, замазващо извинение - не е реалната причина. той самият е възможно да не я знае съзнателно, но подсъзнанието му го води автоматично. По-горе ти показваме по-близки до реалността фактори, които подсъзнателно го движат.
 

Desy_V, това е престъпление. Как смееш да се доверяваш, да се учиш преживелищно и смирено да обичаш? Та това е кошмар - така няма да имаш нужда от специални специалисти като нас. А ние какво ще правим тогава? Нееее! Бори се, моля те. Искам да знаеш, че си нещастна жертва на гадно заболяване. Не спирай да се самосъжаляваш и изисквай да те съжаляват. Разбира се, нещо независещо от теб ужасно се случва, някаква дегенеративна болест вероятно, съвсем случайно. Има болест, трябва да се лекува. Психотерапия до безкрай в комбинация с медикаменти до безкрай. Ама то самото таквозинково отношение и хапчеляците поддържали в тандем всичко до беккрай... Еее, сега, ако се справя човеко, ние горките пси нещо си какво ще правим. неееееее