Василена Христова

Здравей, истината е, че не може да контролираш или овладееш процеса. Тези емоции са нещо, което човек изразява, когато е готов за това нещо. Казвам го от личен опит също. Въпросът в случая е концетрация към настощия момент от една страна и подходяща литература, и подкрепа и емпатия от друга (към майка ти). Бъди търпелива, не притискай и бъди опора, покажи баланс и спокойствие. Бъди светлина. Всичко друго ще се случи, когато е необходимо, а ти ще си там.

Няма определен срок на справяне, нещата просто се случват, усещаш облекчение и спокойствие, не гони бърз резултат, това не е състезание, просто ходи на терапия и бъди там, взимай от момента, включи се активно в процеса, както вече са те посъветвали и всичко ще се нареди

Здравей, тъй като съм преживяла абсолютно сходна ситуация на твоята и съм минала този път, наистина ти казвам, че психотерапията ще ти помогне Изключително приятен начин да надскочиш сегашното си Аз, да развиеш всички твои качества и с ПА да се сприятелите. Поздрави !

Ако това представлява една връзка, аз бих била сама.Не бих избрала такова нещо за себе си. Това е момиче, което не вярва в себе си, и ти, който си използвал условия и леко арогантен тон, за да взима решение, за което тя изобщо не е готова. Това ли искат жените според теб? Това ли иска един човек като цяло? Любовта е разбиране, усещане на душата за допълване и уважение, респект, взаимност, партньорство, подкрепа. Любовта е еуфорично чувство на живот. В нея няма условия и ограничения. Как смяташ, че с този подход ще намериш партньорка, с която рамо до рамо, да се изправите срещу света в труден момент? Ти следва да работиш върху своята самооценка и държание, осъзнаване, защото никоя достойна, самоуважаваща се жена, работеща и знаеща, коя е и какво иска, няма да приеме подобно поведение. Подхождай с уважение, отношение и респект - покани за срещи, кино, цветя, разговори - кой седи срещу теб, интимност, опознаване, стъпване в света на другия. Иначе в другия вариант на приятелите ти и твоя към сега ще попадаш на "колежки", които имат(както Диди и д-р Първанов ти казаха вече и аз само допълвам техните постове с цялото ми уважение)ниска самооценка и ще си играете на "Кой е по-по-най" до края на света, ти ще я командваш за сметка на нейната стойност (коята така или иначе ще й липсва)и ще бъде Уау. Стабилност, отговорност, уважение. "Мачовци" има предостатъчно

Здравей, На 19 всичко изглежда по този начин - притеснително, малко страшно и твърде сериозно. За сметка на това аз мога да ти кажа, че сега са годините, в които си най-заредена със сили и е времето да разбереш, коя си, с какво искаш да се занимаваш и да не контролираш бъдещето, а да положиш основите да имаш това, за което мечтаеш. Ако не получиш нещо желано, значи не е било твоето. Както казва Руми "Това, което е твое ще бъде твое и през 100 планини" - не цитирам дословно. В какво си добра? Какво искаш да правиш след 5 години? Как се виждаш след 5 години? Каквито и да са отговорите сега е време да започнеш работата по него. Контролът е невъзможен, наслаждавай се на момента. Ти си достатъчно силна, за да посрещнеш всяко едни събитие. Прочети Вашите слаби места на Уейн Дайър. Мога да препоръчам и други заглавия. Сега е идеално време за четене. Поздрави.

Здравей, пълният контрол над съзнанието е невъзможен. Той също така е и доста вреден, тъй като от опитите за контрол ще се появяват още повече мисли и усещания, от които всъщност ти се опитваш да се отървеш. А и всичко това не е желателно също и защото обикновено прекомерният контрол води до огромни количества стрес за тялото и съзнанието. Натрапливите мисли и усещания, импулси, са нормални. Приемайки, че това, което имаш в главата си като мисли не е нормално, е основният проблем. Решението е да позволиш на тези мисли да преминават, без да обръщаш внимание, без да се опитваш да ги промениш или спреш. Остави ги и ти ще се отидат, разбирайки, че вече не преставляват интерес за теб. Изправи се срещу страховете си и започни работа с психотерапевт. Поздрави!

Без психотерапия няма как да излезеш от този кръг, в който се намираш.

Здравей, Паник ататките са силни изблици на тревожност, а всъщност няма действителна опасност. Затова и те са съпроводени със силни физически усещания, които ние бъркаме, че са опасни и се попада във вид порочен кръг. Препоръчвам ти да започнеш психотерапия. Там, в процеса на работа ще спреработиш своята тревожност и паника, ще изградите твоята нова и стабилна самооценка. Ще се научиш също така в процеса ви на работа с него, как да изградиш връзка, пълноценна връзка. Бъди луд, иди на психотерапевт, и аз съм ходила, и аз съм луда, сега съм още по-щастлива и луда Поздрави !

Здравей, Отговорих същото и на другия ти пост. В края на този пост ще ти изпратя линк относно лекарствата и техният "смисъл", по-скоро безсмислие, като категорично смятам, че нямаш нужда от тях и само ще ти навредят. На въпроса ти, защо си го направила, знаеш сама отговора - за да привлечеш вниманието на мъжа си. При такива ситуации, в които усещаме липса или празнота, наистина е добре да подходим с разговор в семейството, а ако не даде резултат, посещението при терапевт е отлично решение. Там можете да изложите своите гледни точки и да стигнете до решение чрез негова помощ. Колегата ти и ти сте се оказали "подходящи" за ситуацията, като сте се отдали на момента, а не на това, докъде би довело едно подобно нещо. А ако заживеете заедно това, че е по-добър или привлекателен, ще изчезне. Емоцията ви се основата на "невъзможно е да сме заедно", а не на любов. Относно временната раздяла - предложи на мъжа си да се срещнете заедно с този психолог, при който е ходил, както и да ходите заедно на семейна терапия. Но уважи решението на мъжа си ако откаже семейната терапия, ангажирай се изцяло с детето, спортувай, излизай, дишай и живей, дай му този месец. И да, временната раздяла е подходяща, защото накрая може да се окаже, че живеете по-добре един без друг, а ако това е така - със сигурност това не е бил твоят човек и ти ще срещнеш друг. Вселената си знае работата. Нещата ще се наредят, времето ще си покаже. Не го притискай, не притискай и себе си. Разбирам, че мислите ти са свързани с неговата липса и си в труден период, за което ти съчувствам. Прочети Любовта отвъд думите. http://xyli-leonis.com/2018/01/22/нима-всичко-което-смятаме-че-знаем-за/ - относно лекарствата. Поздрави !

Препоръчвам ти да започнеш психотерапия. Поздрави !

Здравей, в края на този пост ще ти изпратя линк относно лекарствата и техният "смисъл", по-скоро безсмислие, като категорично смятам, че нямаш нужда от тях и само ще ти навредят. На въпроса ти, защо си го направила, знаеш сама отговора - за да привлечеш вниманието на мъжа си. При такива ситуации, в които усещаме липса или празнота, наистина е добре да подходим с разговор в семейството, а ако не даде резултат, посещението при терапевт е отлично решение. Там можете да изложите своите гледни точки и да стигнете до решение чрез негова помощ. Колегата ти и ти сте се оказали "подходящи" за ситуацията, като сте се отдали на момента, а не на това, докъде би довело едно подобно нещо. А ако заживеете заедно това, че е по-добър или привлекателен, ще изчезне. Емоцията ви се основата на "невъзможно е да сме заедно", а не на любов. Относно временната раздяла - предложи на мъжа си да се срещнете заедно с този психолог, при който е ходил, както и да ходите заедно на семейна терапия, и да временната раздяла е подходяща, защото накрая може да се окаже, че живеете по-добре един без друг, а ако това е така - със сигурност това не е бил твоят човек и ти ще срещнеш друг. Вселената си знае работата. Уважи решението на мъжа си, ангажирай се изцяло с детето, спортувай, излизай, дишай и живей, дай му този месец ако откаже семейната терапия и нещата ще се наредят. Не го притискай, не притискай и себе си. Разбирам, че мислите ти са свързани с неговата липса и си в труден период, за което ти съчувствам. Прочети Любовта отвъд думите. http://xyli-leonis.com/2018/01/22/нима-всичко-което-смятаме-че-знаем-за/ - относно лекарствата. Поздрави !

Нямаш успехи, заради фиксацията “нямам връзка, а супер много искам връзка”. Въпросът не е да си активен, а да се заявиш и докажеш,което следва след като имаш стабилна самоувереност и знаеш, кой си. После ако отвърнат на интереса ти - давай смело, а ако не - денят ти продължава. Навлизайки в този механизъм и търсейки постоянно половинка, това се превръща в състезание срещу Вселената и съдбата. А от него няма смисъл. Твоето момиче е някъде там и ще я срещнещ със сигурност А ние търсим баланса. Амбицията е противоречиво нещо - никоя жена не иска да си седи сама вечер,тъй като амбициозният й мъж трупа капитал навън. Баланс.

И не само това, което д-р Първанов каза, а й - не очаквай всеки път да бъде Нещо, а седни и говори с този човек, опознай света му без да има значение, ще бъде ли утре пак с теб или не, изживей настоящето с него. Любова, връзките, отношенията са естествен процес, не отдавай толкова сериозен поглед върху тях, отдай го върху момента и съпреживяването. Започни да отглеждаш цветя в саксции ще научиш много за връзките.

Опитай следното : вземи си събеседник и двамата си вземете по един стол. Седнете с гръб един към друг и накарай човекът с теб да ти разкаже кратка история. Първите 5 минути слушай с цялата си концетрация, а след това насочи вниманието си към обстановката, в която се намирате. После застанете с лице един към друг и му разкажи това, което си разбрал от неговия разказ, като след 5 мин отново се насочи към нещо друго, а после се върни отново концентриран в разказа си. Поетапно увеличавай времето си на концетрация. Така след време ще избираш своите мисли и ще насочваш вниманието си там, където ти искаш.

И без да съм пушила трева някога, ми се вие свят като пуша цигари от време на време. Страхът обаче ти е повлиял много. Въпросът е мисловно да осъзнаеш, че каквото и да стане, ти ще се справиш и след като приемеш притесненията си за напълно нормални, ще се освободиш от всичко излишно. Това е твоето човешко развитие - толеранс, приемане, обичане, а страхът от липсата на контрол над ситуацията е троен в твоя случай. От описаното горе се вижда, че винаги всичко е зависело от теб, дирижирала си оркестъра. Ей това е както и Орлин ти каза - да го живеем този живот, без да искаме постоянно да сме директори на всички и всичко. Представяш си, че ти се вие свят и припадаш ? Умираш от страх?Ами я припадни нарочно следващия път на обществено място да видим Ще видиш, че всичко възможно, можеш да се справиш с всичко. Иди сега на разходка в парка и изпий едно кафе с приятелки и си живей живота

Категоричното отбягване на едно нещо, каквото и да е то, води до точно противоположния ефект - засилване. Не се старай да бягаш от нищо, а напротив - да го приемеш. Спортувай активно ! Поне 4 пъти седмично. Също така в такива моменти се захвани с някаква дейност, която изисква цялото ти отдаване, дори мислите ти да продължават, ти продължавай с дейността си. Не стой и чакай да изчезнат, а продължавай да вършиш започнатото - оцветявай, реди пъзел, мий чинии, чисти - няма значение, какво ще е. Тук идеята е да се сприятелиш с твоите мисли и да се забавляваш. А какво по-хубаво от това да оцветявате заедно? Превърни нещата в забавление. В момента гледаш на нещата трагично и сериозно. Психотерапията ще ти помогне да промениш начина, по който виждаш себе си и света. "Чудесата не противоречат на законите на природата, а само на това, което ние знаем за тях". Успех !

Изхождайки от собствения ми опит, бих казала, че е напълно възможно да учиш и работиш. Всичко е въпрос на собствена мотивация и организация на времето ти. Винаги можеш да ги съчетаеш. След време ще гледаш деца, ще ходиш на работа, ще се грижиш за дома си и ще ходиш на къмпинг (примерно). Аз работих от самото начало на студентството ми, та до самия край - бакалавър и две магистратури, сега също посещавам курс, работя, грижа се за дома ми. Невъзможни неща няма. За да се справяш с натрупаното напрежение - да, спортът е много добра идея, може също да избереш и хоби, което те разтоварва. Относно устните изпити - прочети книгите на Дейл Карнеги. После пиши, как върви работата и за успехите, които имаш на изпитите Поздрави !

Гледайки на себе си като “дърво” и “притеснителна”, ще останат все така нещата. Работа с психотерапевт и подходящи книги както д-р Първанов казва. В процеса на работа ще измениш самооценката си и ще се промени всичко. Ще добиеш нова представа за себе си, която ще се превърне в действителност.

Приемането на себе си и виждането, че ти си това, което си, ще промени всичко за теб. Колкото повече бягаме от едно нещо и се страхуваме, то толкова повече се повтаря. Животът е много забавен, винаги ни поставя в ситуации, които в един момент ние смятаме за изключително лоши за нас, а в последствие се оказва, че са най-хубавото, което ни се е случвало. Има много повече от надежда, има живот, изпълнен с радости и слънчеви дни.

Здравей и от мен! Освен казаното до тук от д-р Първанов и Георги Балджиев, към което се присъединявам, бих казала и - годината на антидепресанти е било времето ти за психотерапия, а не лекарства. Сега вече знаеш и може да пристъпиш към психотерапия. В процеса ще поработите върху самооценката ти, а с това и тревожността ти, ще започне да намалява, докато изчезне изцяло. Ще усвоиш нови навици и ще се научиш да изграждаш стабилни и пълноценни взаимоотношения. Продължавай да спортуваш. Има и подходящи книги по въпроса ти. Прегледай Дейл Карнеги. Поздрави!

Бог пътува винаги инкогнито, Бог никога не спи, Тънкото изкуство да не ти пука, Любовта отвъд думите, Животът може да е чудо. Все чудесни книги

Психотерапия Успех !

Мога да ти разкажа една кратка история - първите три месеца от влюбването са наистина изстрелващи - напрежение, не спиш, чакаш с нетърпение всяка среща и контакт, стомахът се свива...Хмм така описано направо си е стресиращо още преди да е започнало, нали Дали си струва? Да. Дали ще получиш разбиране? Само ако общуваш с уравновесен човек, с ясна самооценка, който цени и уважава даден човек с неговите силни и слаби страни, подкрепя го и го разбира. Няма място за притеснение. И дори да завърши с плач както спомена д-р Първанов, това е единствено нещо, за което си струва - любовта. Просто търси баланса, винаги и само него, не забравяй, коя си в идеята да направиш другия щастлив, не се отдавай до там, че да се пренебрегваш, продължавай да правиш това, което обичаш. И няма какво да стане.

Ерос – истинската, страстната любов, е всепоглъщащ, отчаян копнеж по възлюбления, който е възприеман като различен, тайнствен, неуловим. Дълбочината на любовта се измерва със силата на обсебването от любимия човек. Малко време се отделя за други интереси, защото основната енергия се съсредоточава върху спомените от минали срещи или представата за бъдещи. Често е съпроводена с огромни пречки, които носят и страдания. Друга мяра за дълбочината на любовта е готовността да се изтърпяват мъки и трудности в нейно име. С истинската любов се свързват чувствата на възбуда, екстаз, вълнение, копнеж, тревога, напрежение и тайнственост. Агапе – истинската любов, е нежно приятелство, в което и двамата са поели и споделят своята отговорност. Те изповядват единодушие по основните ценности, интереси и стремежи и добросърдечно проявяват търпимост към индивидуалните си различия. Дълбочината на любовта се измерва с взаимното доверие и уважение един към друг. Взаимоотношенията им позволяват пълна свобода на изява за всеки, творчество и реализация в обществото. Радостта е основният мотив на общите им преживявания в миналото и настоящето и на плановете им за бъдещето. Всеки възприема другия като най-скъп и обичан приятел. За дълбочината на любовта им се съди и по готовността на всеки да се вгледа честно в себе си, за да спомогне за развитието на връзката и задълбочаването на интимността. С този вид истинска любов се свързват чувството на спокойствие, сигурност, преданост, разбиране, другарство, взаимна подкрепа и удобство. Едно бързо сравнение между това, което ние си мислим, че е любов (ерос) и истинската такава (агапе). Нуждата от одобрение и "тръпката" би следвало да са естествени, а не търсени под дърво и камък постоянно - например "Изглеждаш чудесно днес", "Ти си чудесен слушател" , или тръпката от вечеря на свещи, когато приятелката ти е решила да те изненада. Но с тези и без тези неща, вие сте щастливи. Онази тръпка, която ти познаваш и онова одобрение, за което ти говориш, са причината за твоята липса на стабилна връзка, те са мит, легенда, която като намериш, искаш следващата. В тези отношения няма нищо здравословно, те водят единствено и само до напрежение, паника, невроза. Разграничи и осъзнай, после грабни и изживявай....истинската любов.

Здравей и от мен ! Освен казаното от Андрей, което подкрепям с две ръце, бих препоръчала и да прочетеш Любовта отвъд думите - едно кратко представяне на отношенията между мъжа и жената.