Силвия СД

1. На женитбата ли или на брака? В брак смисъл не виждам. 2. Тука да отговарят мъжете 3. Таз думичка - партньор, нещо не ми допада, предпочитам друга, която не искам " да имам ". 4. За духовното развитие - не виждам как ще пречи. 5. Може - ако си е бил свободен и преди. 6. По тази тема доста е изговорено. 7. Този въпрос само преди две години ли е зададен, мисля, отдавна вече не му е времето. 8. Бракът пък най - малко дава сигурност. 9. Тъй става то, като говорим за партньори, брак, ще намесим и бизнеса. 10. Въобще не ги интересува тези хора дали щяло обществото да ги приеме. Според мен това е начинът и не защото е модерно. И от мене поздрави!

Поздраления и от мен за куража на пионерите! Да ви е жив и здрав малкият Самуил! Водене на раждането в домашни условия - мечта, която дано се превръща във все по - масова практика! Интересувала съм се от този въпрос не поради целесъобразност, а поради убеждението, че това е начинът, когато всичко във връзка с плода и бременната жена е наред. В Русия има клиники, където се извършва раждане под вода. По този начин адаптацията към новата среда за бебчетата е по - плавна ( тъй като вътреутробно са в течна среда) и нестресова, а за майките раждането е по - малко болезнено. Позите, вярно, са важни, но по - важно е какво заобикаля майката и идващата на бял свят душица.

Благодаря за съветите, аз най - лесно се ориентирам по очите. Та затова и право там гледам хората, колкото и смущаващо за някои и да е. Хубави са човешките очи.

Илачът се нарича ефедрин и е произведен от билка - Ephedra distachya или Ephedra vulgaris. По - добре е билката да се ползва - прави се запарка от 2 грама от билката ( листа и стебла ) на 250 ml вряща вода, пие се сутрин и обед, но вечер - не, защото възбужда. Внимателно, обаче, с тази билка - може да доведе до безсъние, сърцебиене, тремор. И аз съм с ниско кръвно налягане - на мен ми помага чаят от жълт кантарион - 1 с.л. на чаша вода, горчи, но си го подслаждам с мед и става . Още ми помага и чаят от китайска роза, но две - три пликчета на чаша вода - по - концентриран. Има и една по - рядка билка , но се намира в дрогериите - градско омайниче или още зайча стъпка - използват се корените 2 чаени лъжички на чаша вряла вода, пие се през деня на два пъти. Знаете и от рекламите за препарата Гинко - прим от растението Гинко - билоба, но то е нехарактерно за нашата страна. Въпреки това помага - 1 таблетка дневно от билковия препарат тонизира добре. В краен случай може да помогне и препаратът ефортил, но като за начало само по 1/4 или по 1/2 таблетка дневно сутрин. За алоето, освен, че се използва в ред козметични продукти и има противовъзпалително, адстрингентно, противомикробно, действие, съм срещала, че има продукти на негова основа с приложение при фиброкистозни мастопатии - бучки при жените. Сокът му се използва също като очистително средство и за стимулиране на заздравяването на рани, особено такива от изгаряне. Смята се, че има и афродизиачен ефект.

Хубава молитва!

А, не съм имала намерение да поставям нова тема, тъй като изисква ангажираност от моя страна, пък и къде този кураж, въпросът ми е извлечен от друга, но след като така са решили модераторите, от мен да мине. Съгласна съм с вас, приятели, но самоконтролът и вниманието дали не ще ни направят по - недоверчиви, а аз съм решила да си остана с доверие към хората. И не ми пречи особено, ако усетя, че ме лъжат, проблемът не е мой. Но въпросът ми беше друг - за различаването.

А как различавате истината от лъжата? Моля всеки да сподели своя начин на различаване.

Пиши, пиши, срещала съм я някъде тази легенда, но не помня вече къде, много е интересна, давай нататък!

Свето Евангелие от Матея - гл 27 : " 6 А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха : Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв. 7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци. 8 Затова оная нива се нарече Кръвна нива, както се нарича и до днес. 9 Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: " И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от израилтяните, 10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както им заповяда Господ." Всеки има право да си вярва в каквото си ще. Аз вярвам, че изпитанията, ограниченията, препятствията сама си ги слагам, ако не се доверя. Любовта не те изпитва и не те оценя по нашите човечешки стандарти. Цената на кръвта си ние си я слагаме сами.

Според теб, Бог изпитва ли ни, или ние се поставяме сами в условията на изпитания, отдалечавайки се от Него. И колкото повече се отдалечаваме, толкова по - големи стават изпитанията. Изпитва се нещо, в чието качество, в чиято цена не си сигурен. Ако аз започна да изпитвам вярата си, сигурна ли съм в тази вяра. Бог не те изпитва, обича те, обича! И знаеш ли колко струваш за Него - безценен си! Бог като е Любов, дали е великият изпитател или ние сме нищожните недолюбци. Не си представям, че някой, който ме обича, ще подлага моята любов на съмнение. И най ще Го оскърбя Твореца, ако започна да си мисля, че Той ми няма доверие и решава да ме пробва.

Хайде отново тогава : "... всеки орган и тъкан ... са свързани в системи, а системите в организми и притежават способността за взаимно влияние..." " неподозирани възможности за пречистване..." Може и да си неразбран, но значение има.

Дали не чаках много - цяла вечност в гонежа на една далечност. Нали не плаках много - цяла речност в потопа на една небесност. Дори не зъзнах много - цяла ледност в покоя на една планетност. Уви! - Не дадох много - цяла грешност в окопа на една човечност.

Отново съм много съгласна, ако ми позволите, само ще допродължа. Така, както всеки орган и всяка тъкан са свързани с планети, като планетите те са свързани и в системи, а системите в организми и притежават способността за взаимно влияние и регенерация не повече или не по - малко от всяка друга, само при едно условие: Неподозирани възможности за пречистване, от там и изцеление съществуват във всичките ни клетчици, тъкани и органи и единственото определящо е степента на вярата. Учителят е дал, че дори в 24 - часов съзнателен пост човек може да обнови изцяло организма си. Но съзнателен. " Някои твърдят, че клетките на тялото се обновяват в продължение на три месеца, според други - в продължение на седем години. Аз мисля, че в 24 - часов абсолютен пост, без вода и храна, с чисти и светли мисли, благородни чувства, молитвени часове, клетките на тялото могат напълно да се обновят, като през време на поста бъдем весели и никакви отрицателни неща не ни занимават и смущават. Числото 24 е добро и хармонично, то съответства на обръщането на Земята около оста й. Минат ли тези 24 часа, хапнете си нещо мъничко и леко и благодарете на Бога. Числото 24 ще ви постави в хармония със Земята." - извадки от книгата " Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа" Тъй като, както казва ап. Иоан законът ни е даден от Мойсея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

" Да те погледат остави очите ". Може и да прогледнеш.

Абсолютно поддържам всяка думичка и буквално и преносно от мнението на Кристиян. Зачетох се снощи по темата, но умишлено не споделих и аз своето, за да не се стори на някого прекалено крайно и арогантно. Сега виждам и други мислят като мен. Има, разбира се, съвсем други възможности, а нехаресването ми на сегашната медицина е точно в методите й. Дано по - скоро хората осъзнаят, че са си сами лекари и процесът на оздравяване или неразболяване зависи единствено от Един Лекар в тях самите.

Споменът не ти помага, ама изобще, обаче да казваш " никога " и " няма " никога недей!

Всеки да си мисли, каквото си иска, аз пък това - не да прокара граница, а да я разруши дойде, с оня си меч.

На мен ми се иска, приятели, да успеем да извадим Този и Онзи свят от полето на противопоставяне, в което само нашето човешко съзнание ги ограничава. Христос може да е казал, че не е от този свят, но дойде в него, с мисията да ги свърже двата свята и какви усилия само е положил, а ние сега колко само се измъчваме за да ги разделим отново и да ги конфронтираме. Несъгласието с Този свят силно издава несъгласие със самия себе си, със своята природа, което не води до никъде, според мен. Как така да утихнем, да не бъдем живи хора, а сенки ли човекоподобни. Моля ви, живи бъдете, хора, повече от живи дори!!! " Както материалистическият дуалист превръща човека в автомат, чиято дейност е само резултат от чисто механична законосъобразност, така спиритуалистическият дуалист ( сиреч онзи, който вижда абсолютното, съществото само за себе си, в нещо духовно, в което човекът не участва със своето съзнателно изживяване ) го превръща в роб на волята на абсолютното. За свободата няма място в рамките на материализма, както и на едностранчивия спиритуализъм, и изобщо в рамките на метафизическия реализъм, който вади заключение за извънчовешкото като за истинска реалност, без да я изживява. Както наивният реализъм, така и този метафизически реализъм неминуемо трябва по една и съща причина да отричат свободата, понеже в човека те виждат само изпълнителя или осъществителя на наложени му по необходимост принципи. Наивният реализъм умъртвява свободата чрез подчиняване под авторитета на някаква възприемаема или мислима по аналогия на възприятията същност, или пък от абстрактния вътрешен глас, който той тълкува като съвест. Метафизикът, разкриващ само извънчовешкото, не може да признае свободата, тъй като, според него, човекът механично или морално бива определян от някакво " Същество само за себе си ". Монизмът ще трябва да признае частичната правота на наивния реализъм, защото той признава правотата на света на възприятията. Който не е способен да възпроизвежда нравствените идеи чрез интуиция, той трябва да ги приема от други хора. Доколкото човекът приема нравствените си принципи отвън, той действително е несвободен. Но монизмът придава и на идеята и на възприятието еднакво значение. А идеята може да се появи в човешкия индивид. Доколкото човекът следва подтиците си от тази страна, той се чувства свободен. Монизмът, обаче, отрича всяка правота на просто умозаключаващата метафизика, сиреч и на подтиците на действие, произтичащи от така нареченото " Същество само за себе си ". Според монистичното схващане човекът може да действа несвободно, ако следва една възприемаема външна принуда, той може да действа свободно, ако се вслушва единствено в самия себе си. Монизмът не може да признае една неосъзната принуда, криеща се зад възприятие и понятие. Според монистичното схващане човекът действа отчасти несвободно, отчасти свободно. Той се оказва несвободен в света на възприятията, а в себе си осъществява свободния Дух. За привърженика на монизма нравствените заповеди, които просто умозаключаващият метафизик трябва да разглежда като еманации на една по - висша сила, представляват мисли на хората, за него нравствения ред в света не е копие нито на някакъв механичен ред в природата, нито на всемирен ред извън човека, а изцяло свободно човешко дело. Всеки от нас е призван да стане свободен Дух, както всяко розово семе е призвано да стане роза. Като философия на действителността, монизмът в еднаква степен отхвърля метафизическите, нереални ограничения на свободния дух, както признава физическите и историческите наивно - реални ограничения на наивния човек. Тъй като той не разглежда човека като завършен продукт, който всеки миг от живота си разгръща цялостната си същност, за него изглежда безпредметен спорът дали човекът като такъв е свободен или не. В човека той вижда едно развиващо се същество и поставя въпроса, дали по този път на развитие може да се постигне и равнището на свободния дух. Монизмът знае, че от ръцете на природата човекът не излиза като напълно готов свободен дух, но тя го довежда до една определена степен, от която той продължава да се развива все още като свободно същество, докато стигне точката, където сам намира себе си. Монизмът знае, че едно същество, което действа под физическа или морална принуда, не може да бъде истински нравствено. Подобно на човешкото познание, човешката нравственост е обусловена от човешката природа. И както други същества ще разбират под познание нещо съвсем друго в сравнение с нас, така други същества ще имат и друга нравственост. За привърженика на монизма нравствеността представлява специфично човешко качество, а свободата е човешката форма да бъдеш нравствен. " източник - Философия на свободата - Рудолф Щайнер

Нищо не са разбрали, защото не са искали. Нека и ние не бъдем като тях, нека погледнем непредубедено. Това момче, което провокира воделият се днес разговор, казва доста истини в стремежа си да отрече истината. А пък светлината наистина заслепява непригодените ни очи. Но пък като се загледаме добре в тъмнината, може да видим, че и в нея имало светлинки.

Ето това вече е сериозен разговор, благодаря за отговорите.

Благодаря на Валентинус за отговора, но въпросът ми не е насочен лично, интересът ми е към начина на мислене по - скоро. А, Оринави, не за първи път се считаш длъжен да отговаряш, там, където не питат теб и щом въпросите ми, които са си чисто принципни, се приемат така лично, аз ще спра да питам, понеже не ми се кореспондира на лични.

Ей, че лъскаво звучи - избрани и призвани. Туй част от борбата с Егото ли е да се считаш за избран ? Питам си само. Ама наистина ми е много интересно.

Синева, никой не оспорва, че прабългарите са били вярващи хора, напротив, братленце. Но аз не случайно казах, че не ми се връща назад, не защото съм българка, а от де да знаеш, може да съм била пра - такава. А и от вяра до вяра има голяма разлика.

Че ние сме си нанизани всички тук, като гледам, на герданче

Този меч, който носи Христос, е точно Любовта. Тя е Огън пояждащ и изгарящ всичко дрипаво и ненужно.