Манипулация означава буквално действие с ръка. От латински език - manus - ръка. Никак не обичам да ме побутват. А вие?

Който не е извоювал свободата си, винаги ще е роб на своите личностни предразсъдъци.

Не искам такива дарове, които после да ги отвоювам! Никак не ги искам! Нито да съм на война! Не искам, не искам на война! Свободата сам човек си я извоюва и затова е ценна и безценна! Само свободен вече човек може да дарява свобода. ! И тази свобода е статус, вечен и неизменен.

Багира, айде, кога ще се ражда това безсмъртно същество, че да му се порадваме и ние, смъртните хорица, докато още не сме умрели.

Аделаида, какво има да схващаш толкова, против брака съм, защото го приемат за съвместен живот, както е и видно. Донка, говорим за различни свободи може би. За мен свободата не е дар, свободата се отвоюва. А твоята свобода е дар. Аз дарове, подарени ми, не ги дарявам.

Несериозната, обади ми се сериозно на лични, защото така с две - три изречения анамнеза не се сваля.

Домът на моето сърце не е точка от земното кълбо.

Благодаря ти за любимата ми песен от ранните ученически години! А ПЕСНИ - ДОВОЛЬНО ОДНОЙ, ЧТОБ ТОЛЬКО О ДОМЕ В НЕЙ ПЕЛОСЬ.

А защо ли не се раждаме със знание как да бъдем родители? Вярно, че от много знанийца препускаме наникъде. Много, ама много съм съгласна тук. А какво остава? Остава доста повече от знание, било с голяма, било с малка буква. Вероятно под знанието с голяма буква имаш предвид друго, което и аз. Е, излиза, че не е толкова сложно.

Ето, това е вече реален резултат - да почистиш някоя градинка около жилището, да засадиш дръвчета и цветя. И ние така от много години вече и е не само приятно за окото. А ако говорим само за незамърсяването, мисля, това е вече много отминал етап.

Да си родител е работа, професия...???!!! Хм, ами то и дипломи по любов и по истина ще е добре да ни раздават и професорски титли. Само че, каквото ни е "обичането", такива ще са ни и истините - относителни.

Ехехе, не. Така и не се научих да играя табла. Трудно е с малко думи да се изкаже неизказуемото. За душата по-добре без думи.

Светът си е наред, много даже. Кое не е наред е ясно. Ще спасим планетата само, когато осъзнаем, че тя не е наша и няма какво да й спасяваме като някои спасители. Ние сме на гости на това място. За мен планетата Земя е временно обиталище, което предлага комфорт само срещу добро поведение. И е въпрос точно на добра воля, но вече като статус на осъзнатост.

Като бях студентка, имах един съсед, който често ме закачаше на шега така: " Айде, кога ще дойдеш на гости, на една игра на табла, а ти да ми обясниш през това време медицината."

"Казва Христос: "Ако не станете като малките деца". Именно децата са ония възвишени души, които са пратени от небето. Когато тези души в децата остареят, ангелът, който е слязъл, се връща на небето. Всички деца са ангели до известна възраст. След това тези ангели се връщат на небето и хората стават обикновени. Виждате - изгубва се онова благородното, хубавото, остава нещо грубо и просташко, животинско, няма го предишното дете. Някой път този ангел до стари години остава." П. Дънов - Енц. р-к АНГЕЛИ Когато някой ме нарече ДЕТЕ, то той ме нарича АНГЕЛ. Това е най-красивото име, с което някой може да ме нарече. Не само днес, винаги си останете ДЕЦА.

Не! Самоубийците стоят дълго и изолирано в ниски и тъмни нива, но между две прераждания. Човек се преражда в човек. Винаги! И това е част от великата милост.

Внимавайте с тези техники, още веднъж ви предупреждавам, не е случайно.

В този живот още от много малка, не помня на колко съм била точно - някъде на 4г. ме кръстиха и се почувствах някак много особено, сякаш летях, не стъпвах, не мога да го опиша. От тогава гледам видимото, но зная, че мога да видя и невидимото, само да поискам. Летата често прекарвах като малка в Бачковския манастир - направо в някоя от килиите, с компания от приятели. Там едно лято, бях в седми за осми клас, един от младите свещеници ме разведе и ми разказа житията и битията на всички светци и какво символизират стенописите и ред неща от православните символики и още за мястото и заредеността му с духовна енергия и за вероизповеданията, за вярата. Не зная точно, но като че ли винаги това ме е интересувало много повече от сетивния заобикалящ свят. Не мога да кажа - ето, това беше моята първа крачка, май нямам точно такава.

Лидия, поздрави! За първите дни и изобщо за разтоварителни режими, гладуване, захранване, виж във форума "здраве" - там има теми за това. А черешките е добре да си ги посадим сами, да се грижим за дръвчетата, така не е необходимо да си ги пожелаваме, а си ги хапваме направо с удоволствие и благодарност.

"Спомени" може да има и от Бъдещето тук и сега. Този, който преминава границите, знае. Това имаше предвид Виктор. Всички имат интуиция, но при някои е в латенция. Спинка си още.

Това е свободно решение, ама истинско свободно. Животните имат съзнание, нямат самосъзнание, което ги прави различни една степен от хората. Макар че съм виждала и животни с развиващо се вече такова. А за хората е време отдавна да преминават границата на самосъзнанието си. Време е да се премине през времето.

Черешите, освен че съдържат много витамини, минерали и микроелементи и са полезни за физическото тяло, са много пречистващ плод и се отразява добре един такъв режим цялостно. Този плод расте на дърво, кръгъл е и е с червен цвят. Плод, който внася високи, чисти и свежи чувства, живот, веселие, радост. Този плод е Венерин. Освен това черешките са по две. Подходящ е за двойните зодии - рибки, близнаци, везни. А също и за анемичните, меланхоличните и тъжните хора. Символизира чистотата, жизнерадостта. Висящи и люлеещи се свободно, черешките са закачлив и сладък плод. Символ е на свободата. Който обича да се храни с череши, може и целия сезон да изкара така. Добре е да посади човек поне едно черешово дръвче през живота си. Поне едно. Сега основната храна са ми череши, ягоди и тук-там нещо друго.

Да. И аз съм го забелязала това. Ами така им харесва, така пишат. Така и живеят. Всеки в неговия си свят. Има много мъка по света, много... А тя е и заразително - събирателна. И така ще е докато не поискаме да излезем най-накрая един светъл ден от нея. Но как ще стане това, всеки за себе си да отговаря.

Има два вида интуиция. Единият е също сетиво - шестото. За другият вид на някои от тук присъстващи е ясно, няма какво да обяснявам, то не се и обяснява това.

Хайде да си организираме наистина една хубава среща на всички, които имат желание и възможност да се видим на морето. Там съм през юли така или иначе. А през август може и на Рила на езерата с някои от вас. Бира не пия и аз, но това не пречи да има много усмивки. И ендорфиновият купон да тече. Винаги е хубаво с освободени и весели приятели. А за София може и преди това да дойда, но тази неделя няма да мога. Идеята на Мона за природни местенца е чудесна. Троянският Балкан е вълшебно такова. Ей, това са истинските мигове от живота, тук може и да си пишем, няма лошо, но очите, очите на приятелите обичам да виждам.