Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Силвия СД

Участници
  • Общо Съдържание

    2924
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Всичко добавено от Силвия СД

  1. Знааааааааам, шъ съ упраим всички, няма страшно. Пък водата, аз как си я намирам да споделя. Като си обърна очите нагоре и погледна небето, мисля си, въх, колко много вода сигурно има там. И чиста и измиваща и прекрасна! И не свършва никога...
  2. Дина, здравей! Точно от концентрация и подреждане нямаш нужда. Концентрацията ще те доведе отново до болката, защото тя е доминанта сега в теб. А и без друго си твърде много подреден човек, така мисля, няма смисъл и от това. На теб ти трябва да се разхвърлиш малко. Един съвет, дано ме извиниш, но според мен е добре да зарежеш всичко, ей така, дори да е с краката нагоре, зарежи го, вземи си почивка и замини някъде далеч от всичко. Като се върнеш, ще откриеш, че нещата са си заели местата спонтанно, от самосебе си. Прекалено отговорна си и това те натоварва много. Имаш нужда от разпускане. Този огън който сега гори в аватара ти, ти е подпалил главата. Полей вода върху него и да те няма там.
  3. Добре, иди на лични, от там ще ти пиша, но това е само мнение, ти трябва сама да преосмислиш много неща. Спокойно, дете, по-спокойно.
  4. Анелия, ако се обръщаш към мен, аз нямам сексуални проблеми, а и не съм сексолог, че да решавам чуждите, нито психолог. Защо не се опиташ да си отговориш сама на въпросите. Но си задай правилните. Уважавам интелигентността ти, мисля, че сама можеш да си отговориш.
  5. Жул е много умно момиче, не от сега съм го забелязала. Да, не само от тривиални медицински съображения подадох горната идея на жената, точно и чакрите имах предвид. Всъщност всичко е свързано. Отказът от секс, отказът от контакти с хора, нежеланието за живот е свързано с втора чакра, но тя е пряко свързана и с пета, така че, преглътнатите неща имат обратна връзка. Жената беше споменала нещо за подтискане, това ме насочи там - към тиреоидеята, а и апатията пряко е свързана с проблеми там. Но тези проблеми може да са и взаимновлияещи се - пряка и обратна връзка има винаги. При Анелия проблемът е друг, но не ми се обсъжда публично.
  6. Анелия, не приемай всичко за чиста монета. Понякога зад показвана доброта не стои точно тя, а казването на истината такава каквато е, не е грубост, а прямота. Лекарствата са горчиви, така както и сълзите. Опитвала ли си сълзи на вкус - сигурно, солен и горчив е вкусът им. И те лекуват, а сладкото понякога втръсва до нагарчане. Познавам Мона като много весел човек, който се радва на живота. Ти не я познаваш, така че не прави прибързани изводи, ако обичаш. И тя ти посочи направо проблема ти в секса. А твоето мнение там какво беше - позитивно ли? И именно то провокира санд да напише нещо за плача, защото ти си поплакваш след секс, замисляла ли си се защо, а това пък донесе идея на Станимир да отвори темата за плача. Тъкмо на време идва тази тема като гледам за много от участниците тук, колкото и да го прикриват, имат вопиеща нужда да си поплачат.
  7. Браво за идеята, родила тази важна тема! С плач се раждаме, плач ни съпътства в земния път, с плач ни изпращат. Защо е така? Защо и в древните ритуали оплакването, ламентацията е първичен жест? Защо плъчът придружава човека до края още от раждането му? За мен плачът е копнежът на Душата по Духа. "Стремежът е надигащият се плач, изкачващият се плач вътре в нашите сърца. Чрез вътрешния си плач ние можем да навлезем в Божественото съзнание. Това не е плач за име и слава. Този плач е за нашето цялостно, безусловно, безрезервно единство с Бог, който е вътрешния Водач на лодката на нашия живот. Когато се стремим със сълзите на сърцето си, ние виждаме как Бог се спуска отгоре и идва при нас. Това прилича на среща между двама души: единият живее на първия етаж, а другият на третия. Да кажем, че ние се качваме на втория етаж, а Бог слиза от третия на втория. Там се срещаме и взаимно се осъществяваме. Стълбата към втория етаж е изградена от плача на нашето сърце. Това е плачът на стремежа. Не е като да пролеете сълзи, когато сгрешите. Сърцето плаче и копнее като изкачващ се пламък, който винаги се издига нагоре. Бог слиза със Своята милост като река, която тече надолу. Когато стремежът и милостта се срещнат, ние изживяваме божественото осъществяване на единението с Бог." Шри Чинмой - Вътрешният плач И още малко за плача: http://triangle.bg/books/1921-10-09-10.200...1-10-16-10.html Има и сълзи от радост. Тези сълзи, какво да говоря....
  8. Когато любовта се прояви, в душата ми настъпва изгрев. Познавам любовта по това, че и в най-голямата тъмнина ми е светло като в ден, в най-големия студ ми е топло като през лято, в най-голямата тъга ми е весело, лека съм като пеперуда, летя си като птиче, няма облаци и мраз. Забравям за себе си. Ставам дете. Може и да греша, но така познавам любовта.
  9. Как да стана приятел със себе си? Когато бях по-зелена, бях перфекционист. Няма лошо в стремежа да правиш всичко идеално. Всичко да изучиш, всичко да приложиш перфектно... Човешкото същество не е идеално, идеалите то си ги носи като зародиш. Но в живота не всичко може да се реализира по идеалния начин. И когато това понякога не го постигах, ми носеше разочарование от себе си, терзания, неспокойство, многобройни себеобвинения. Станах приятел на себе си, когато проумях, че не съм идеална. Когато осъзнах, че макар и носеща божествена частица в себе си, не всичко в мен е божествено и че дори и несъзнателно, правя грешки и че именно те ме учат и имам право на тях. Когато си простих за това, тогава станах приятел със себе си. Когато се приех с грешките, а не каквато исках да бъда, от тогава съм си приятел.
  10. "Душата е онази свещена, велика книга, в която са написани всички прояви на Бога. Който знае да чете, може да учи от нея развитието на цялото битие. Нима е възможно да носим в себе си тази необятност? Знаем ли душата си? Живеем ли в нея и живее ли тя в нас? Коя е тайнствената азбука, която трябва да научим, за да можем да четем тази свещена книга? Истинското знание може да се придобие само чрез Любовта. Който няма Любов в себе си, той не може да учи. Търсенето и изследването на душата - мястото, където Бог живее, мястото на Любовта - не е ли същинският Университет? Знанието, придобито в него, не е знание на ума, нито това на сърцето, то е съкровено единение с Реалността. П. Дънов - Университетът на Душата Същността на истинското знание
  11. Тежи ти и ти пречи и се вижда. Но съвестта си е твоя, аз също няма какво повече да коментирам. Всеки сам се осъжда, а Съдията е безпристрастен.
  12. Заяждане вижда този, който обича да се заяжда. А аз обичам да се веселя, да знаеш, голям смях пада. И нищо не ме боли. Ти можеш ли да се похвалиш със същото? Нещо да кажеш за чистата си съвест. Сигурна съм, че нямаш главоболия с нея. Само с фантазиите малко имаш проблем, но ти си го знаеш.
  13. Ян, честно казано много не ти разбрах мисълта. И ти да не ми се обиждаш, но твоите малко трудно ги разбирам. Искаш да кажеш, че тук имало велики учители ли, от които трябвало да се учим и които ни спирали от грешки и грехове. Ако това казваш - виждам, велики са, спор няма.
  14. Като чуя думата живот, сещам се за дървото на живота. А като чуя думата дърво, сещам се за плод. За да достигна плода, дали другите да слушам. Един ще ми каже, че плодът е кисел, не става за консумация. Друг ще ми каже, че някога си като откъснал плод, той се оказал червив. Трети ще ми каже, че не мога да се покатеря, защото още не ми стигат силите. А четвърти, че като се катерил веднъж си съдрал панталоните. Пети пък, че му се завило свят от високото и паднал лошо. И шести ще ме посъветва нещо и седми.... А аз си зная едно - за да достигна плода, трябва сама да се покатеря и да проверя. Може и да мога, може да не падна, може и да е узрял плода, може и да няма червеи и да си запазя панталоните. Но трябва да опитам. И това ще бъде моят опит, не на другите. Защото едно е да си го представиш, а друго е да го направиш.
  15. А човек е приятел на себе си, само когато е честен със себе си. Тогава е честен и с другите.
  16. А аз съм чувала и за една трета група хора, които много искали само от техните грешки да се учат хората и да нямат право на свои. Едните ако са глупаци, другите мъдреци, тези как да ги нарека...
  17. Вендор, как да не ти благодаря сега, спиричуали и Арета - разтопи ме. Благодаря ти! Ето и от мен един поздрав в този дух от две любими мои изпълнителки. За всички: http://www.youtube.com/watch?v=OGRgm9ZHG3A...ted&search=
  18. А как да се учим в живота без да пробваме? Какво предлагаш. Или за да не ни боли, да не пробваме, а да слушкаме много знаещите. Никого не слушкам, освен душата си. Нека да боли! Уроците на живота са болезнени, няма как да минеш през тях без болката, но когато я преминеш, тогава идва нещото, което не се описва с думи. Та на принципа съм - първо лошата новина, за да чуя добрата последна.
  19. Не я преглъщай обидата. Изплюй я! Преди години и с мен се случи нещо подобно, но не беше за пари. Опита се баща ми да ми дирижира живота, хехе. Един месец не му говорих, а живея с родителите си. Веднъж, когато се връщаше от работа, а аз излизах, го подминах на улицата. Беше с някакъв колега. Остана безкрайно учуден, беше се спрял зяпнал. Аз дори не се обърнах. Сега знае. Понякога родителите получават уроци и от децата си. Утре прегърни баща си и му кажи, че той е твой баща, но животът ти не е негов. Успех!
  20. "И някак си привиква с туй човекът. Крещи от тишина, мълчи от екот. Сърцето свойта участ заслужава. Но не забрава, ах, но не забрава!" Обичаме те Дина! И ти помни обичайки! Болката е измамна. Няма болка за силния човек. И всичко е Любов.
  21. Познанията са от изключителна важност. Но не всеки може да има на разположение архив от знания в тази насока. При това положение е правилно да се постъпва като Чудесна. Попитайте тялото си, попитайте го от какво има необходимост в момента, то знае най-добре, ако се вслушате в нуждите му от вещества, микроелементи и витамини, необходими за даден момент, то ще ви ги подскаже.
  22. Честит празник на всички, които се чувстват свързани със Словото!
  23. Ей, Венци, благодаря ти за този интересен линк! Много такива подобни чета. Благодаря!
  24. Да, на Венци аватара е красив. Също много ми допадат тези на Сони и на Цвета.
×
×
  • Добави...