Силвия СД

Има много теории за страха: Механичната залага на произхода на емоциите и е доста елементарна, няма да се спирам на нея. На Хенри Ей, която разглежда страха на ниво физиология и е по същество неоджаксонизъм. И на нея не считам необходимо да се спирам. Или тази на Пвлов, който разглежда опростено страха като израз на един рефлекс за пасивна отбрана. Тези на психологичния идеализъм - идеалистическите теории пък утвърждават първичността на психиката и нейната независимост. Фройд е ясен със страха - разглежда корена в раждането и прекъснатото удоволствие и в един латентен, несъзнаван психичен конфликт. За мен по-интересна е теорията на философите екзистенциалисти, които определят страха като неспокойствие, изпитвано от човека пред живота, което го довежда да необходимостта да си поставя метафизични проблеми, засягащи собственото му положение в света. Има една книжка на Kierkegaard "Схващане на страха", където той твърди например, че страхът е реалността на свободата и в крайна сметка страховете възникват в раздвояването между многото възможности и че върховното раздвояване е това, което се разполага и колебае между съществуването и нищото - небитието. Жан Пол Сартр пък има и такава книжка - "Съществуването и нищото", където се излага същата концепция за страха - именно в страх човек осъзнава своята свобода като съзнание за съществуването и именно в страха свободата е в същинското си съществование. Защото както казва Киркегард "не би имало свобода, ако изборът беше определен". А Хайдегер заключва, че "страхът разкрива нищото". Та, кое според вас поражда страха?

Именно. А страховете от кое се пораждат тогава.

И аз мисля, че въображението е материя и то тази, най-завързващата.

Плаща този, който се плаши. Плаща този, който е при търговците. Който още е в двора на храма. Влезте си вътре, влезте в олтара, там само ти дават, без да вземат. И няма страхове. Никакви. Само в олатара се разбира, че Любовта е Дар. Само там можеш да се слееш с нея, с извора, сам да се превърнеш в Дар. И няма какво да плащаш вече, щом си откупен. На челото на човека се изписва с големи букви: "НЕ СЕ ПРОДАВА".

Стига с това плащане!

Аз не се моля.

Аз пък мисля, че ослепяваме.

Браво за това мнение!

В нашите глави няма нищо. И не може да ни "дойде" в главите друго, освен нищо. Проста констатация.

Нещо не съм по реда си тогава.

Ето защо обичам точността. Също и лаконичността. Как ще прави въображението от човека Човек, когато ние самите сме въображение. ВЪ ОБРАЗ. В образ сме, в лице. Едно въображение творило въображение и ето го резултата - никак не е за три дни. Въображението прави от Човека човек.

Истинска религия... И от самия развой на темата е видно на къде текат нещата, така поставени. И има да си разсъждаваме... Re-ligare - обратното връщане към обединението никога няма да се постигне по анали в различни посоки. Обединението е Истината! Пътят - връзката с Истината е Любовта! Добро утро!

Хехе, явно и вода доста се разлива.

А "чистата" майка от психиатър. Ех, тези майки, ех този чичо Фройд.

Не се страхува само този, който успее да се понесе.

Здравей, Милена! Уважавам обхватността на трансперсоналистите Юнг и Уилбър. Но ако те бяха надскочили още малко високите за това действие рамки на съзнанието, може би биха установили с удивлението на малкото дете от цитата, че там болка няма.

В безкрая на бездънна самота, във вихъра на вечна суета живея аз и дните ми изгниват. Срещу ми идват хиляди ЛИЦА, минават покрай мен и си отиват. Отиват си с несбъдната мечта воала от ЛИЦЕТО да отвият, да видят във очите ми жена и свойто скъпо себе да открият. Домогвания жалки и невзрачни, лишени даже и от зрънце плам, на дребнички надеждици подвластни, без светъл порив, мъжество и блян. ЛИЦЕТО ми за тях е сянка бледа, очите ми са пълни с пустота, а милата усмивка е победа. отиват си с несбъдната мечта. Сред грохота от хорска суета, във лоното на свойта самота линея аз и чакам тези стъпки, които да ме сепнат с песни звънки. И стигнали веднъж с Любов съня ми, разбудили изстиналата същност, до мойте да кънтят дори в плача ми, без страх от неизвестното ни Бъдеще.

А най-често обича да се оглежда в представата за себе си в другия. И обичането отива да гледа кино.

ЗАЩО?

Ахахаа, браво отново! И това е първата и последна форма на страха - страха от СЕБЕ СИ!

Който обича, не очаква нищо.

Да. Така е. Обаче не съм виждала дела, които да ми кажат категорично за някой човек, че има тази връзка. С това не искам да кажа нищо лошо за никого. Освен, че не виждам тази толкова важна връзка! Или проблемът е в недовиждането на наблюдаващия, или просто няма какво да се види. Винаги има какво да се види. И в тези думи също. "Mea culpa." ... per l`innocenctia

Крайната цел на живота е смъртта му, която показва, че не си го живял.

О, сега видях, че ти си отворил темата, братко Орлине. Извини ме, но ти какво разбираш под термина религия? Възвръщането ни към общение с бога може ли да се подлага на гласуване ЗА или ПРОТИВ и то в духовен форум? Ти за ли си или против... Ако питаш мен, каквато ни е науката, такава е и духовността ни.

Що за разисквани въпроси - религия за или против. Ре - възвръщането към лигата - обединението ни с бога няма нищо общо с догматиката, ритуалността, фалша и комерчата, наречени днес религии, пък както и да било наименовани. На мнение съм, че в съвременното ни общество човешко абсолютно всички вероизповедания, независимо какви, са толкова далеч от истинската вяра, колкото и ние от бога. Дали наречени езотерични, а възприемани съвсем механично, дали ортодоксално екзотерични, всички те, според мен водят до една силна инерция по път надолу, от която откъсването е много трудно понякога дори и за донякъде осъзнаващите това. И в този ред на мисли, съм много по - склонна да приема, че най - големите атеисти са най - близо до истината. Истинската вяра не се нуждае от име, а истинската връзка с бога е гола.