Силвия СД

Храненето сутрин е неправилно. Хлябът най - напред трябва да се заработи. Освен това в часовете от 4 сутринта до 12 на обяд в пълна сила текат очистителните процеси в тялото, с хранене по това време те се затрудняват. От 12 до 20 часа организмът е на вълната на приемането, тогава усвояването на хранителните вещества е пълноценно. От 20 до 4 се извършва обработването им.

А, с това трябваше и да започнеш.

Не може да се изживее, тя самата е живот вечен, а ние можем само да имаме бегло понятие за това. Слънцето не залязва, само на нас така ни се чини, понеже ни пречи твърдта.

И добре, че у всеки един от нас остава капчица незабрава. Красива е тази капчица. Тя ми носи надеждата.

Не си. Няма как човек, който носи сърце, да остане безчувствен като гледа как някой се убива. И тъжното е, че отиват чисти и невинни души, търсещи някакво спасение. А някой от това си пълни банковата сметка. А смъртта си попълва бройката. Дрогата не е спасение. Дрогата е още по - голямо потъване в ада. Малко ли ни е този около нас, не ни ли стига.

Към Мона вместо отговор ( който слуша Сара Воон и Махалия Джексън ще разбере ): "Няма ли край, няма ли край мокрият ден и плача на дъжда, дългият ден сред плача на дъжда? Миг помечтай, миг помечтай за ято лъчи сред плача на дъжда, миг помълчи сред плача на дъжда. Пред погледа няма брод, само пръски от вода, няма от стария път и следа. Къде си се скрил живот, сред талази от мъгли спуска се мрак и вали и вали..." "Подслон в дъжда" и Васил Петров Смъртта е красавица. Не се страхувам от нея, никога не съм се. Спокойна съм, когато мисля за нея. За мен тя е освобождение. Избавление е от поглъщащата суета на деня, от плътните сенки, от празните очи, от лоното на сивотата, от вихъра на времената. В зоната на здрача понякога виждам и светулки...Тук виждам много. Как да не им се зарадва човек. Нито едно учение, нито една философия, нито една религиозна школа или течение не могат да предложат спасение. Те са дотолкова добри, доколкото могат донякъде да направят за някои по - обясними нещата от към разбиране, дотолкова приемливи, доколкото повтарят преживени и изстрадали изводи. Хване ли се човек само за една от тях, вече е обречен, вече се е ограничил. Достатъчно съм ограничена, за да го правя още. Нишката, която свърза човека с истинския живот, тази златна невидима нишка, минава през дебели, многослойни стени. Повечето отъждествяват живота със стените. Красотата търся, отвъд тях. Това, което някои сега наричат живот, всъщност е смъртта. Но точно в тази смърт може да се роди изново животът, другаде не е възможно. Живата вода избликва само от дълбокото. Перлата се създава в тъмнината, не се ли погребе, ще си остане само една песъчинка.

Не свързвам смъртта с мъртъвци, нито с култове, нито с ритуали, макар и те да имат своето предназначение. Мъртъвците са приживе. От това по - дълбоко погребани, живот му кажи!

...който е отвъд живота с целите му.

Тази тема е една от най - ключовите в целия Портал.

Няма да ти казвам какво мисля за изопринозин и подобни, само ще ти кажа, че добре си решила и за това какво да не й даваш, и за това какво да й даваш.

Ехей, какво стълпотворение точно днес в тази тема. Мен не ме е страх от смъртта. Нищо не ми пречи ей сега да си умра. Но не искам. Когато реша, тогава ще умра. Още не съм си отговорила на много въпроси, пък ми е и интересно в така наречения живот.

Наде, при миома много добър резултат дава лечението с концентрат от Алое вера - гел. Обади ми се на лични за повече инфо.

Добромир, опитах се да споделя само, че за мен хляб лош няма, а ти какво видя.

Изящните и красиви неща са най - атакувани. Всяка душа е самотница без Духа. На Кръста, изоставена и беззащитна зове: "Елои, Елои, лама савахтани?". Пустинята е земята. В пустинята пробуждащият се среща много демони, но не се прегръща с тях, "махни се от мен, сатана" е изречено там. И вярата е точно толкова силна, за да каже: "Ава, Отче, за Тебе всичко е възможно, отмини ме с тая чаша, не обаче както Аз искам, но както Ти искаш." Спасението е както колективно, така и индивидуално, но неделимо. Душите ни са общи в тялото Христово. Защо когато се причестява човек не казват : " тялото Исусово", а "тялото Христово"? Ох, небе, небе, благодаря ти, че те има! Очите си без теб, небе, с какво ли щях да мия. Душата си, небе, без теб, къде ли щях да скрия.

Индианците са чукали зърното в едни каменни кутели, с ударение на у-то. А у нас уредът за мелене на жито в домашни условия в миналото се е наричал хромел. Представлява два неголеми плоски и кръгли камъка един върху друг с дупка в средата за зърното и едни улейчета, от където да изтича вече смляното брашно. Камъните се въртят в различни посоки и така се мели житото. Но не зная от къде можеш да си намериш, не съм виждала да се продават. Като теб много обичам сама да си приготвям хляба, но за съжаление нямам много време за това и си купувам ръжен. Но като се омеси и изпече домашно, е много по - сладък и дъхав. Правя и питки без мая, само че тях си ги ям сама, защото в къщи харесват повече бухнал хляб, а аз обратно. Като малка се въртях около баба и тя ме научи да приготвям едни други питки, които се пекат на сач - по нашия край им казваме гюзлюми, ако някой иска рецептата - на лични, да не стане като книга за готвене темата. Обаче е голяма игра. А иначе, хляб лош няма! Хлябът, дори и с мухъл е полезен. По време на балканската война българският военен лекар Тошко Петров е забелязал, че нашите войници не се разболяват от холера, въпреки че е върлувала тогава на фронта и е установил, че това се дължи на вещество в такъв хляб, с който са се хранели. Така той много преди Флеминг открива антибиотика. Но прясно изпеченият хляб е за предпочитане, разбира се. И само хляб ако има на трапезата - достатъчно е. Много е хубава тази тема.

В духовния път няма опасности.

Това не е духовност, а фина душевност. Духовността може да включва и това, но не е само това.

И какво ще правя с тази материална свобода? Богата ли ще бъда?

Парите не са чудесно нещо, те са си просто пари. А илюзията за свобода, която дават, е най - заробващото робство. Свободата нищо общо няма с тях.

Точно така. Но никога не е късно за нищо...

Знаеш ли, Валентине, медицинската статистика няма да ти помогне, когато се изправиш пред човек, който умира. Коя истина може да помогне, твоята ли, на статистиката ли? И да ти кажа една тайна - вероятността да умрем всички ние си е направо 100%.

Валентине, да ти кажа кое води до големи проблеми за душата. Когато човекът се помисли за Бог. В това е май най - големият му проблем, да забрави, че е човек. И да те питам за докторските лъжи, мислиш ли, че човек може да определи на друг човек колко ще живее??? Много се ЛЪЖЕШ, ако мислиш, че може. А да ти кажа и друго - хората, които са на прага на смъртта, си го знаят, няма нужда друг човек да им го съобщава. Освен това, поради болестта си, няма как да не са минали през разкаянието. И още нещо да ти кажа - някой, ако е решил да живее, всичките доктори да се изредят да му кажат, че еди кога си ще умре, той ще живее!!! И никой човек няма право да отнема НАДЕЖДАТА ЗА ЖИВОТ на друг човек! А пък сметките има кой да ги оправя, ти не бери грижа.

http://www.save-darina.org/component/optio.../id,21/lang,bg/

Туй е от Стария завет. Ние си имаме Нов: да любим братята си ( разбирай и сестрите ), както себе си. Не съм се и съмнявала колко добре ни познава Бог, че да иска само това - да любим ближния си поне колкото себе си. Питам се понякога, какво ли щеше да бъде, ако беше поискал да любим брата си повече от себе си. Ама да не се замечтавам много, не било полезно казват.