Всъщност, водещ е отново страхът, маркер за отдалеченост от любов, този от непознатото, този, който произвежда малодушие и оправдава вината. Срамът е следствие от прекомерността на непозволеността да бъдеш смел в каквото и да било, в частност в изпитване на сексуална наслада. И още, и още, и още...и колкото повече, толкова по-добре. А то е базисното, определящо всичко по-нататък, във всички надграждания и посоки.
Който отрича радостта от сексуалното изживяване, изкривява битието си, ранява сам себе си, от там животът страда, превръща се в тъга и боли. А би могъл да бъде един непрекъснат оргазъм, едно безспирно опиянение, един екстазен статус на всички нива. И не е необходимо кой знае какво да се прави, дори нищо, само човек да се отпусне и да си позволи удоволствието да бъде себе си, ама наистина себе си, за да се разтопи и изчезне в блажената себезабрава на изящното сливане, изумително преоткривайки се по нов начин всеки път. А това не е никак трудно, стига човек истински да се заобича, за да обича и всички около себе си истински.
Човече, преди да се опознаеш, за да познаеш и бога, най-първом прости си... човещината!