Mirela

Кипензов, уби комара с чук 
Не знам защо така... сигурно си анализирал от коя част на твоето Себе идва това ...кипене )
Това е форум за езотерика, темата е и философска, можеше да не затъваме в психологизми.... Разбирам, че напират в теб тези анализи, но ако исках анализ на моята инфантилност, щях да пиша в Психотерапевтични насоки оналйн.
Даже мисля скоро да го направя. Там на воля можеш да ме размазваш и "режеш" 
Виждам, че  с втория си пост се опитваш да смекчиш ефекта от първия. Благодаря все пак, оценявам го
 

Кипензов, уби комара с чук 
Не знам защо така... сигурно си анализирал от коя част на твоето Себе идва това ...кипене )
Това е форум за езотерика, темата е и философска, можеше да не затъваме в психологизми.... Разбирам, че напират в теб тези анализи, но ако исках анализ на моята инфантилност, щях да пиша в Психотерапевтични насоки оналйн.
Даже мисля скоро да го направя. Там на воля можеш да ме размазваш и "режеш" 
Виждам, че  с втория си пост се опитваш да смекчиш ефекта от първия. Благодаря все пак, оценявам го
 

И аз съм против глупавото лицемерие в едни предавания да се ,,щадят" зрителите , а в други да почертават падението в най черни краски .  ,,Новините" сега не означава ,,нова" информация а ,,избрано за вас" .Подмяната на смисъла в думите както е лошо за подрастващите така е и предпоставка за бързо узряване с добър учител .
Различни источници подчертават , отношението човек--животни ще се промени в посока неутрализиране на кармата . Като в бъдеще ще им връщаме това което сега ни дават .Разбирам , че има мисъл защо сега е зле и  има желание сега веднага да се оправим ? Явно като цяло не знаем как точно стоят нещата , за това светът е толкова болезнен .Но сегашния човек , може да се сравни с проходилото дете в детската ясла . Всеки по голям го учи на своята истина и то е объркано и плаче за мама .
Попаднах на снимка в който малко дете лежи сред пясъците свило ръце и крака под себе си .От страни лешояд го чака да умре--според думите на фотографа . В страната имало забрана да се докосват гладуващите от страх за епидемии .След около година журналиста се самоубил не издържайки повече на обстановката .---------Моят коментар е , проблемът в мисленето . Журналиста е постъпил правилно според закона и обществените нагласи .Но това влиза в конфликт с изискването на живота . Много голяма е болката при този вътрешен конфликт , когато се разпъваш на части и не знаеш какво да правиш .Може Кипензов и да го е споменал . Но това вътрешно неравновесие  е една от причините някой да избере случайно , по стечение на обстоятелствата грешния път и стане злодей .Това отчасти намалява дискомфорта и допълнено с допамина и серотонина от собствените избори/действия , го затваря в тази черна роля .
Ооо , благодаря за раздвижването . Всички имаме полза .
пп .  Една тъжна смешка от вестника 
,, Долетял на земята извънземен наблюдател , да ни запише в книгата на разумните цивилизации , и пита . 
--Защо при изобилието от земя , вода ,светлина ,при вашите технологии . Защо има гладуващи и бездомни , защо има толкова хора коите не се лекуват , защо толкова замърсявате вашата планета ?
На всичките му въпроси отговаряли че не достигат парите , за това , за онова . Тогава извънземния предложил да му дадем информация за недостигащия ресурс , с обещание че във вселената има всичко и е въпрос на взаимопомощ .Тогава преговарящия човек смотолевил 
--Няма нужда от доставка . Ние сами си печатаме парите .

В контекста на темата, а пък и синхронично с мен и думите ми, ми излезна и предизвикателство, чрез което да дам личен пример.
Става  въпрос за неморално действие на човек, касаещо злоупотреба с лични данни.
Самите му действия ме касаят индиректно, тъй като е злоупотребено с лични данни на съпругата ми. http://www.beinsadouno.com/board/profile/25256-анна-никитина/?status=8104&type=status
Е, в случая, да осъдя човека, който е извършил действието или самото му действие?! 
Избрах второто, тъй като не знам със сигурност причините довели до подобни действия. 

Това което описвате наистина е ужасно но не е и педофилия. Каква педофилия например при положение че 16-годишните могат да се женят с разрешение от съд...

И аз често си мисля, че това е така. Обаче има нещо в степените на ада, през който преминават различните души, което пак те кара да се замислиш. Защото когато страданието е прекалено, когато преживяването е силно травматично или продължава твърде дълго, дори да се освободиш от него в някакъв момент, вече си пречупен и всъщност не можеш да бъдеш "щастлив".
Ето тези деца примерно. Един ден някои от тях ще бъдат спасени от насилниците. И после какво? Товарът на това което са преживели ги е смазал и деформирал необратимо. За какво щастие говорим. 
И всъщност на каквато и да е възраст когато болката е непосилна или прекрачи някакви твои граници на способността ти да се справиш, се пречупваш. Затова и нихилизмът е в известен смисъл  валидна позиция.
Аз лично често съм се питала, ако ще е толкова ужасно, не е ли по-добре просто да няма нищо? Сигурна съм, че много живи същества на тази планета, биха се молили отчаяно просто да умрат и да се разтворят в нищото. И никакви оферти тип, чакай после ще дойде хубавото, няма да могат да ги убедят, че болката си струва.
Нима няма болка, която никакво благо, получено и дори извоювано след това, не могже да изкупи и да оправдае? Дори само физическата болка може да бъде такава. 
 
 

С това съм съгласна. Водещо при тези които осъждат подобни издевателства, е състраданието към жертвите, а не желанието за издаване на лични присъди. Поне при мен. Физически ми призлява, когато мисля за това. В суетната ми поза съм когато се възмущавям от дебелите майки пушачки примерно.

Благодаря за насоките 
Но идеята на написаното от мен ( а ми се струва и на самата HolyValentine) не е да се търсят психологически обяснения защо точно на някой тези или онези престъпления му въздействат, а търсене на отговори или поне гледни точки по темата за злото. И разбира се, че не само педофилите са "зли". Но понеже педофилските престъпления имат особено тежка природа, някак е лесно да бъдат давани като особено крещящ пример за зло. (А по въпроса за черния пр, не съм съгласна. Хората трябва да знаят, че тези неща се случват).
Аз пък друг феномен забелязвам често (сигурно ти ще знаеш как се нарича, сещам се само по смисъл). Понеже постоянно сме заливани с новини за убийства, насилие и всякакви човешки и животински мъки, в един момент престава да ни прави впечатление. И можем да подминем без особена реакция нещо, което принципно е доста разтърсващо. Просто отбелязвам. Понеже гледането на кадрите или присъствието на брутален престъпен акт или понасянето му, биха дали вероятно съвсем друга перспектива на човек.
Тезата ти за "потока" и  за това, че е пряк резултат "изродът" от разрастването на администрацията, системата  и тн мен лично ми седи малко неубедително. Сигурно е фактор. Но всички сме в системата, почти с всеки са злоупотребявали по някакъв начин и е усещал безсилие пред несправедливия силен, проблемът за сблъсъка индивид-общество винаги е съществувал. Но само някои хора стават "изверги", нали (Това, което Станимир написа като хипотеза за извращението, което при някои става с натрупване през преражданията, ми звучи също като доста вероятно). Да отбележа, че абсолютно съчувствам и на тези, които са минали през ада и са станали садисти впоследствие. Онези, които са просто по рождение психопати, пък не можем да съдим... Или социопатите от гетата примерно.  Но да оставим това. 
Тук въпросът, който човърка е, как е възможно Вселенският разум, който поддържа, балансира и обгръща с любовта си всичко, да оставя хората да причиняват степени на болката, които са обезчовечаващи.  И не само хора. Толкова живи същества са сякаш захвърлени в един зъл хаотичен произвол.
 
Аз също съм за това да сме практични. Някои от нас сме погалени от живота, облагодетелствани да имаме възможност да се насочваме към доброто и към различни перспективи към живота. Тук обаче става дума за тези, които нямат тази възможност и за които няма изход. Или след изхода са осакатени. Трудно  е да се приеме, че "всичко съществуващо носи полза" след като толкова голяма част от земното съществуващо е просто един агонизиращ писък. Който води само до ступор от болка и толкова. 
Имаше преди време случай на индиец, който беше съдил родителите си, че са  го родили. И наистина често акт на любов би било да не родиш някого. Затова често си мисля за Нищото  
И още една малко наивна, но все пак често срещана асоциация. Нали сме божии чеда. А как се държим с детето? Ние оставяме децата да се развиват, не ги предпазваме излишно от трудностите, паданията и разочарованията в живота. Но същевременно пазим другите и самите тях от неумелите им движения и имаме предвид тяхната незрялост, когато им подаваме ножица или да погалят коте примерно. Е, явно не работят така нещата в този свят на по-високо ниво
 
.
 
 
 

Има светове, където животът е далеч по-организиран и справедлив, отколкото в нашия. Но тези светове също са минали в миналото през същото, през което преминаваме и ние. Казвайки, че вселената е несъвършена, изключваш фактора време. Изключваш и това, че съвършенството и несъвършенството са два полюса, които не могат да съществуват отделно един от друг. Как ще ги съвместиш? Не ми се навлиза в прекалени абстракции, а отговорът ги изисква. При интерес бих могъл да опитам да отговоря.
Доколкото виждам доста се влияеш от това, което получаваш като информация от различни хора и източници, и ти е трудно да примириш отделни твърдения. С времето ще разбереш, че дори и на пръв поглед несъвместими твърдения могат да бъдат в съгласие и че се допълват едно с друго и че много противоречия са само привидни. Живеем във вселена на парадоксите - това не са мои думи. И в същото време всичко в тази вселена е основано на правила и на логика.
Що се отнася до Бог и въпросите "защо" по отношение на действията му, обърни внимание, че тези действия са се усъвършенствали непрестанно във вечността. Ти се съмняваш в тяхната целесъобразност и правилност, но те са следствие от опит с неописуема продължителност. Нито сме първите същества намиращи се на познатия ни етап на развитие, нито ще сме последните. Обърни внимание и на това, че ако за теб целта е да си щастлива тук и сега, и да живееш определен живот, който те удовлетворява, то за Бог целта е да преминаш на следващия етап на развитие и на осъзнатост, при което щастието ти ще е неописуемо по-голямо. Ти сега няма как да разбереш разликата от съзнанието ти сега и съзнанието ти на този следващ етап, както мравката не може да осъзнае какво е да си човек. Всичко, което можеш да изпиташ като щастие сега, е обречено в определен момент да премине, да ти омръзне и съответно щастието да се превърне в страдание. Истинско щастие може да се търси в непреходното, но първо трябва да го разбереш, да се научиш да го различаваш, да осъзнаеш ценността му. А това означава да опознаеш както преходното щастие, така и страданието. Ако нещо не е необходимо по някакъв начин, то не би съществувало. Когато си изпълни ролята по отношение на теб, то вече няма да ти е необходимо, но ще бъде такова за по-малко развитите същества. Така че страданието е факт - то съществува и ще съществува. Ние като хора трябва да се научим да мислим и да действаме по такъв начин, че да не създаваме страдание около себе си. Това е важното за нас. Ние можем да направим по-добър нашия свят - първо самите себе си и търпеливо да помагаме и на другите да усвоят същия урок. Всички тези действия на хора вършещи неприемливи за нас неща разбира се трябва да се стремим да възпрепятстваме и да те да останат назад в миналото на цивилизацията ни. Но това ще се случи оконцателно когато в хората е налице съответстващото ниво на разбиране и осъзнатост, не по-рано.
 

За това и опитах да "подскажа" със споменаване и за други хора, които са част от системата, в която се реализират подобни събития. За да се "излезне по-лесно" от този специфичен "коридор/тунел на реалността", наситен със чувствени възможности за преживявания, в който сами си се насочваме "да влезнем", водени от "несмлени" вътре-психични съдържания.
Не за друго, а защото се съмнявах, а пък май и така се оказва, че не се обръща по-съзнателно внимание на "целия поток". (това се опитвах да го обясня в темата за "свободния избор и свободната воля" чрез обяснението на термина "Манталитет на жертва", но безрезултатно, май).
А именно, че в дуалния ни свят, чувствено-мисловния "поток" е монолитен, ама ние, чрез егото(посредством "нисшия ум") го "цепим" на "полярности". 
В случая - състраданието към жертвата се явява едната "полярност" на поведението ни. Това, което остава "в сянката", и ако не се осъзнава, е непроявяваното състрадание към агресора. Да, ама колко ли хора могат да си преставят пък какъв Ад е било в съзнанието на агресора, преди да се стигне до предаването на Съзнателния човек пред Ирационалното Животно?!? И всъщност "разделяме" на "Лошия" и "Добрия", на "Злия" и "Благия", на "тъмния" и "светлия"... често в тези ни оценки попада и Светът като цяло!
А в основата на Оценката ни, която често неоснователно прераства в Присъда, е прекаленото ни идентифициране с единия от образите във взаимодействието. Разбира се този, чиято "съдба" ни е по-насърце, защото имаме идентичен емоционален "багаж" като спомени, съзнавани или не.
В крайна сметка, това, че нещо ни въздейства, просто като факт, може да се използва за лично израстване! Просто да го използваме за "детектор" на съдържания вътре в нас, до които нямаме съзнателен достъп, тъй като са потиснати/изтласкани в подсъзнанието. Тъй като щом ни въздейства, значи има за какво "да се закачи", което е достатъчно доказателство за "наличие". ... "хващаме вола за рогата"..... и действаме по пътя на себепознанието....
 
П.П. "пречупването"
принципно води до Дисоциация. Жаргонно, се нарича "сцепване на съзнанието". Често развитието на този "вътрешен разкол" може да прерастне и в Синдром на множествената личност. В проекти на ЦРУ като МК-УЛТРА е изследвана механиката на развитието, с цел "добив" на "Манджурски кандидати" (чрез brainwashing)
Само че самата механика на Травмата, водеща до дисоциация, е естествения процес на формиране на личността в социалния ни живот. За "Първоначална Травма" се смята самото раждане, макар че вече има изследвания за налични спомени и в пренаталния период... може би Кен Уилбър би бил интересен автор - "Холотропно съзнание".
А за "Суетата", предполагам, че по-особено мнение би придобила, ако зачетеш с по-разчупено съзнание "Еклесиаст"

Абе приятел, ти ми звучиш като от някакво 10-то измерение. Къде се отвя? Върпосът, който ме вълнува е, че вселената е изверг, който бълва изверги. Вселентата не била перфектна, не била антропоморфна, не била жива. Еми каква е тогава? Някаква зациклила машина, която някога бълва прекрасни същества и творения с таланти , а друг път просто ужасяващи същества. И ако вселентата създава само продукти, за каквъв дух говорим? Защо говорим за чакри, за интуиция, за това как да се настроим на високи честоти. Значи тука едни хиляди хора се плюнчат за тоя дет духа. Четох, че вселената всъщност е неблагоприятна за живот. Факт е, че ние сме една малка планета, на която има живот, поради създалите се обстоятелства и никъде на светлинни години няма друг живот, наистина говори, че вселената не е много гостоприемна откъм живот. Значи ние сме някакво изключение, издънка, която се е появила без дори неперфектната вселена да разбере как. И кво ся, какво се мъчим ние тука, да се обичаме, че за кво ни е? Ние сме неперфектни, няма значение какво правим, как се държим, какво съм тръгнала да бъда одухотворена като мога да бъда вулгарна и да псувам всички на майка. Имам извинение, създадена съм неперфектна. Толкова може една неперфектна вселена. За каква любов говорим, за кви 5 лева. И това ми го говори моята психоложка, която мислех, че има малко мозък в главата. Просто да преглътнем, че светът бил несправедлив, да се надупим и да разтворим отверстието си добре. Еба си философията. Педофилите бяха само един пример за несправедливост в проклетата вселена. Но ти си мислиш, че знаеш какво ме вълнува и се опитваш да ме разгадаеш. Много си далече. Давай по въпроса. Аз си плащам на който трябва да ме разгадава, ама и тя явно се затруднява. От педофилите с нея отидохме, на "вселената е неперфектна и си го набий в глвата , че животът е несправедлив". Гениално обяснение! Иди сега търси мир в себе си. Значи, ние, създадени от едно неперфектно семе, какво точно да си обичаме? Аз се чувствам част от тази вселена, от тази гнила материя, която ни е създала, от тази сволоч. Как мога като знам, че около мен е сволоч, аз да вървя и да си свирукам, и да не ми пука, като знам, че тази сволоч-творение е и вътре в самата мен. Това излилза от приказките на тези умници с неперфектната вселена. Лошото е обаче, че аз се влияя от думите на писхоложката си, защото сме изградили връзка на доверие покрай работата си и нещо такова, може да те срине. Ето затова съм тук, търся хора, вънлуващи ги подобна тематика, защото нея като човек може да не я вълнуват тези въпроси и да си говори врели-некипели. Тъкмо си бях подредила цялата вселена в главата и идва някой и издрусва тия лайна. 
И друго да попитам. След като ние имаме души, вселената няма ли душа? Или да се съглася с арогантните атеисти, че ние сме просто едни био-химични роботи, на които мозъкът им работи с определени електронни импулси и си заминава след спирането не импулсите? Щом вселената не е одуховтрорена, как създава души, които да се свържат с Духа?

Посоченото само по себе си може да е предпоставка но то не е достатъчно, за да стане човек насилник. Особено пък такъв брутален като описаните от Холивалънтайн. Трябва да е налице най - малко още един фактор. Примерно да е насилван човекът в детството си.

От доброто. Единият полюс не може да съществува без другия. Ние съответно можем да се научим да различаваме едното от другото и да избираме. Всеки избор в крайна сметка е между доброто и злото - всеки. 
Един човек с престъпно мислене не става такъв отведнъж. Той търси и намира удовлетворение в някакво земно удоволствие. Примерно сексуално. С времето обаче той привиква към това и то му носи все по-малко удовлетворение. Желанието обаче е силно и дори нараства. Съответно той се опитва да усили стимула. Опитва нови неща в търсене на задоволяването му. Съответно и по-хард. Съзнанието също привиква към тази промяна. С времето недопустимото някога става нормално (т. нар. прозорец на Овертон). Така се стига до крайности. Началото може и е в минали прераждания. Всеки сам създава своя ад. Но в същото време човечеството е едно и отговорност носят всички. Сексуалните желания в съвременния свят се стимулират масово и едно дете още от малко, когато е податливо на външни влияния е подложено на стимулирането му. Това е отговорност на цялото общество. 
Хората сами трябва да се научат да вземат разумни решения и да са наясно с резултата. Трябва да могат да различат преходните и егоистични желания, от непреходните, духовните. Първите водят до израждане и човек следва да осъзнае това и да развива положителния, духовния им полюс. С противопоставяне на отрицателното, то не се трансмутира. Друг начин за развитие не мисля, че има. 
 

С това съм съгласна. Водещо при тези които осъждат подобни издевателства, е състраданието към жертвите, а не желанието за издаване на лични присъди. Поне при мен. Физически ми призлява, когато мисля за това. В суетната ми поза съм когато се възмущавям от дебелите майки пушачки примерно.

Преекспониране в случая не просто няма, а точно обратното. Проблемът с педофилията е много по-голям отколкото си представяме. Мащабът е невъобразим и смразяващ.
Политици и изобщо влиятелни личности на топ ниво, католици (колко скандала с педофилски гаври имаше само за последните години, със замесени хиляди случаи на свещеници, злоупотребяващи сексуално ), случаят Телфорд, където масово и необезпокоявано, години наред сутеньори подлагат момичета на 14-15-16 години на ужасяващ тормоз, групови изнасилвания, умишено пристрастяване към наркотици, всички отрепки, които изнасилват децата си като посоченият тук, които са ужасно много, независимо дали ни харесва да мислим за това или не. Всички изоставени деца, които напълно легитимно са давани за осиновяване от педофили (случат от западен берлин, това е продължавало в продължение на 30 години) или на хора, които са издевателствали над тях по всякакви начини (имаше разкрития за масови практики 60те години от Швеция, Австралия, Англия, Канада...). А в третия свят, там какво ли става?
Да, казваме, не съдете. Гледайте това, което зависи от вас. Но когато става дума за такава осакатяваща шокираща жестокост... На тези деца може ли някой да им каже: Всичко в тази вселена е на мястото си. Всичко се случва, защото така е трябвало. Можем ли да им го кажем? Можем ли да застанем пред тях и да пофилософстваме по темата за злото в света. 
Разбирам, че свободният избор е част от обяснението. За да можем да летим, трябва да можем и да пропадаме. Но все пак е прекален този ужас.
А човек би казал, че дори само болката на животните, които ползваме за нашите цели е достатъчна, за да прелее чашата на страданието
Изобщо има ли смисъл да се казва каквото и да е в лицето на толкова болка.
Като пиша това нямам предвид да се заяждам или да споря. Просто винаги въпросът с жесткостта на хората винаги ме е вълнувал. Защото идеята за божествената същност на всичко, която е Добро как се съчетава с този бяс на злото

Преекспониране в случая не просто няма, а точно обратното. Проблемът с педофилията е много по-голям отколкото си представяме. Мащабът е невъобразим и смразяващ.
Политици и изобщо влиятелни личности на топ ниво, католици (колко скандала с педофилски гаври имаше само за последните години, със замесени хиляди случаи на свещеници, злоупотребяващи сексуално ), случаят Телфорд, където масово и необезпокоявано, години наред сутеньори подлагат момичета на 14-15-16 години на ужасяващ тормоз, групови изнасилвания, умишено пристрастяване към наркотици, всички отрепки, които изнасилват децата си като посоченият тук, които са ужасно много, независимо дали ни харесва да мислим за това или не. Всички изоставени деца, които напълно легитимно са давани за осиновяване от педофили (случат от западен берлин, това е продължавало в продължение на 30 години) или на хора, които са издевателствали над тях по всякакви начини (имаше разкрития за масови практики 60те години от Швеция, Австралия, Англия, Канада...). А в третия свят, там какво ли става?
Да, казваме, не съдете. Гледайте това, което зависи от вас. Но когато става дума за такава осакатяваща шокираща жестокост... На тези деца може ли някой да им каже: Всичко в тази вселена е на мястото си. Всичко се случва, защото така е трябвало. Можем ли да им го кажем? Можем ли да застанем пред тях и да пофилософстваме по темата за злото в света. 
Разбирам, че свободният избор е част от обяснението. За да можем да летим, трябва да можем и да пропадаме. Но все пак е прекален този ужас.
А човек би казал, че дори само болката на животните, които ползваме за нашите цели е достатъчна, за да прелее чашата на страданието
Изобщо има ли смисъл да се казва каквото и да е в лицето на толкова болка.
Като пиша това нямам предвид да се заяждам или да споря. Просто винаги въпросът с жесткостта на хората винаги ме е вълнувал. Защото идеята за божествената същност на всичко, която е Добро как се съчетава с този бяс на злото

Преекспониране в случая не просто няма, а точно обратното. Проблемът с педофилията е много по-голям отколкото си представяме. Мащабът е невъобразим и смразяващ.
Политици и изобщо влиятелни личности на топ ниво, католици (колко скандала с педофилски гаври имаше само за последните години, със замесени хиляди случаи на свещеници, злоупотребяващи сексуално ), случаят Телфорд, където масово и необезпокоявано, години наред сутеньори подлагат момичета на 14-15-16 години на ужасяващ тормоз, групови изнасилвания, умишено пристрастяване към наркотици, всички отрепки, които изнасилват децата си като посоченият тук, които са ужасно много, независимо дали ни харесва да мислим за това или не. Всички изоставени деца, които напълно легитимно са давани за осиновяване от педофили (случат от западен берлин, това е продължавало в продължение на 30 години) или на хора, които са издевателствали над тях по всякакви начини (имаше разкрития за масови практики 60те години от Швеция, Австралия, Англия, Канада...). А в третия свят, там какво ли става?
Да, казваме, не съдете. Гледайте това, което зависи от вас. Но когато става дума за такава осакатяваща шокираща жестокост... На тези деца може ли някой да им каже: Всичко в тази вселена е на мястото си. Всичко се случва, защото така е трябвало. Можем ли да им го кажем? Можем ли да застанем пред тях и да пофилософстваме по темата за злото в света. 
Разбирам, че свободният избор е част от обяснението. За да можем да летим, трябва да можем и да пропадаме. Но все пак е прекален този ужас.
А човек би казал, че дори само болката на животните, които ползваме за нашите цели е достатъчна, за да прелее чашата на страданието
Изобщо има ли смисъл да се казва каквото и да е в лицето на толкова болка.
Като пиша това нямам предвид да се заяждам или да споря. Просто винаги въпросът с жесткостта на хората винаги ме е вълнувал. Защото идеята за божествената същност на всичко, която е Добро как се съчетава с този бяс на злото

Преекспониране в случая не просто няма, а точно обратното. Проблемът с педофилията е много по-голям отколкото си представяме. Мащабът е невъобразим и смразяващ.
Политици и изобщо влиятелни личности на топ ниво, католици (колко скандала с педофилски гаври имаше само за последните години, със замесени хиляди случаи на свещеници, злоупотребяващи сексуално ), случаят Телфорд, където масово и необезпокоявано, години наред сутеньори подлагат момичета на 14-15-16 години на ужасяващ тормоз, групови изнасилвания, умишено пристрастяване към наркотици, всички отрепки, които изнасилват децата си като посоченият тук, които са ужасно много, независимо дали ни харесва да мислим за това или не. Всички изоставени деца, които напълно легитимно са давани за осиновяване от педофили (случат от западен берлин, това е продължавало в продължение на 30 години) или на хора, които са издевателствали над тях по всякакви начини (имаше разкрития за масови практики 60те години от Швеция, Австралия, Англия, Канада...). А в третия свят, там какво ли става?
Да, казваме, не съдете. Гледайте това, което зависи от вас. Но когато става дума за такава осакатяваща шокираща жестокост... На тези деца може ли някой да им каже: Всичко в тази вселена е на мястото си. Всичко се случва, защото така е трябвало. Можем ли да им го кажем? Можем ли да застанем пред тях и да пофилософстваме по темата за злото в света. 
Разбирам, че свободният избор е част от обяснението. За да можем да летим, трябва да можем и да пропадаме. Но все пак е прекален този ужас.
А човек би казал, че дори само болката на животните, които ползваме за нашите цели е достатъчна, за да прелее чашата на страданието
Изобщо има ли смисъл да се казва каквото и да е в лицето на толкова болка.
Като пиша това нямам предвид да се заяждам или да споря. Просто винаги въпросът с жесткостта на хората винаги ме е вълнувал. Защото идеята за божествената същност на всичко, която е Добро как се съчетава с този бяс на злото

Затова и при много хора (и при мен) връзката с партньора се чувства нещо като свещена. Тя е такава в известен смисъл и по други причини, но явно понякога и заради инфантилизма на проекцията върху любимия на родителя, който те обича безусловно, задоволява всичките и нужди и дъгло е бил целият ти свят. 
Ти много добре разви темата, погледна я от разлини перспективи и ми е много интересно да чета това което пишете ти, Александър и Донка. Да не свалям нивото с моите разсъждения, но за мен верността може би основно затова е измамна и безсъдържателна, защото при всяко положение е борба с желанието към друг. А това веднага опорочава всичко като че ли. Ако не спя с други, защото искам само теб, бих я приела за нещо реално. Но като знам само какви сценарии са се разигравали в собствената ми глава с други мъже... И то такива, върху които буквално нямам контрол. За мен, дори само като вътрешно преживяване те са били изневери. А представям си при мъжете какви филми се прожектират  
Как така се обичаме нежно и страстно, толкова сме близки, "една плът", пък ти искаш съседката и умираш да я видиш гола. И се втренчваш във всяка красива жена с разширени зеници, дори когато сме заедно. Усещането ми винаги е било, че това някак цапа любовта и обижда тялото ми и мен като жена (това тяло, което все не е достатъчно). Сега ясно, че в това има много незрялост и неизлекувани травми и аз дори не го мисля точно така с главата си, но една част от мен чувства точно това, особено като бях по-млада. И ми се струва, че по принцип има такъв елемент в преживяването и на много други жени, но просто те са го преработили по-добре, по-бързо и съвсем не е толкова интензивно като усещане.
Всъщност (да поясня все пак, така и така подхванах темата  ) заради тази моя свръхранимост в любовта, в един момент просто си казах, е няма пък само да страдам и да следя тревожно неговия поглед, чувствайки се отвратително. Аз също имам очи, нали? И оттам се отприщиха едни страсти...   

Опознай себе си , за да опознаеш света . Но светът като че ли върви преди теб и все те изненадва и в много случай наранява .Решението е поставяне на граници и стриктното им спазване . Граници на себе си , на партньора , на познатите . Те опростяват живота , правят го по спокоен .Например избягвам компанията на някои хора .  Верноста в брака е такива граници . Тя дава и много повече , за разлика от естественото но неовладяно задоволяване на желанията .Това не е просто  граници , а начин за развиване на качества .Човек има нужда от овладяване на мислите , емоцийте , тялото си . За да живеем в мир с тялото си , задоволяваме нуждите му . Но имаме възможност да избираме как да става това .Трябва да обичаме тялото си и същевременно то да бъде послушно .Например , за да спреш сърцето си , както правят йогите , Трябва да има една връзка на обич , доверие  , между съзнание и подсъзнание .
Сещам се за една случка още в първите години на брака ми ...Лято , горещо . Вървим с жената към спирката и там се разминаваме с една много надарена мацка . Стана без да се усетя . Гледайки в деколтето казах нещо като ,,ехааа" . Жената ме подръпна леко за ръката и чух ,, Браво бе , поне да ме нямаше тука" ......Та нещата се случват защото не се познаваме .

Затова и при много хора (и при мен) връзката с партньора се чувства нещо като свещена. Тя е такава в известен смисъл и по други причини, но явно понякога и заради инфантилизма на проекцията върху любимия на родителя, който те обича безусловно, задоволява всичките и нужди и дъгло е бил целият ти свят. 
Ти много добре разви темата, погледна я от разлини перспективи и ми е много интересно да чета това което пишете ти, Александър и Донка. Да не свалям нивото с моите разсъждения, но за мен верността може би основно затова е измамна и безсъдържателна, защото при всяко положение е борба с желанието към друг. А това веднага опорочава всичко като че ли. Ако не спя с други, защото искам само теб, бих я приела за нещо реално. Но като знам само какви сценарии са се разигравали в собствената ми глава с други мъже... И то такива, върху които буквално нямам контрол. За мен, дори само като вътрешно преживяване те са били изневери. А представям си при мъжете какви филми се прожектират  
Как така се обичаме нежно и страстно, толкова сме близки, "една плът", пък ти искаш съседката и умираш да я видиш гола. И се втренчваш във всяка красива жена с разширени зеници, дори когато сме заедно. Усещането ми винаги е било, че това някак цапа любовта и обижда тялото ми и мен като жена (това тяло, което все не е достатъчно). Сега ясно, че в това има много незрялост и неизлекувани травми и аз дори не го мисля точно така с главата си, но една част от мен чувства точно това, особено като бях по-млада. И ми се струва, че по принцип има такъв елемент в преживяването и на много други жени, но просто те са го преработили по-добре, по-бързо и съвсем не е толкова интензивно като усещане.
Всъщност (да поясня все пак, така и така подхванах темата  ) заради тази моя свръхранимост в любовта, в един момент просто си казах, е няма пък само да страдам и да следя тревожно неговия поглед, чувствайки се отвратително. Аз също имам очи, нали? И оттам се отприщиха едни страсти...   

Mirela оказа достойно съдействие да прегледаме въпроса с ценността на верността през призмата на женската изневяра, дори и в съкровените сексуални аспекти.
Да, ма мъжете сме доста по-зле в това отношение! Щото ,,пердашим наред" квот падне, без да изпитваме кой знай кви угризения, дори това е атестат за мъжественост. Квот падне, а пада ли? Айде са, подробности! С пари всеки може, но без?
А всъщност всяка мъжка изневяра е нескопосан опит да избягаме от ,,поглъщащата Вещица" на собствената ни анима, която не можем да интегрираме като ,,Девицата, водеща ни към пътя на божественото". 
В нашия край  много се тачи Богородица, щото истински мъж, а не по документи, се става, когато жена ти питае уважение към теб, а не само комшийките.
Отвъд ,,фокусирането" върху личността на Mirela, което пак, с извинение!!! твърдя, че е моя вина, тя постави конкретен подвъпрос.
Полигамията, практикувана зад ,,очите на обществения морал" дава и добри терапевтични резултати във връзката на двама души. А това на пръв поглед е в конфликт с разбирането за Вярност.
И дори перефразиран, подвъпросът на Мирела, би звучал и като: 
Критерият ,,Вярност" не е ли всъщност проекция на псевдоморал, целящ да прикрие в общественото ни съзнание неприеливи въпроси относно нашата непълноценност?

Александре, определено личи, че женската психика ти е непонятна 
В случая Mirela повдигна по общ въпрос, който по-късно детайлизира, пречупвайки го през призмата на личната й опитност като прояви смелост и кураж да разкрие собствения й свят от душевни потоци. Определено, ако познаваше женската психика, щеше да проявиш друго отношение. Защото явно нямаш представа колко вътрешна сила се изисква от една жена да пребори мъжкия дух в себе си и да прояви натуралната си женственост и безстрашно да отговори с момичешкото доверие, което като резултат от взаимодействието й с обществото е заключено в многопластовия затвор от ,,маските на стереотипите". Това, което тя направи, определено е осъзнато действие отвъд ,,илюзиите" и заслужава преди всичко друго уважение!!! Не само защото е жена, а е и Човек!

Това малко не го разбрах, но както и да е....
 
Разбира се. Това е основната рамка, която е правилна и не е задължително да е морална. Но, за да възникне въпросът "Ценна ли е верността" и подвъпросът "Не може ли да се отдаваме на нагона, при положение, че има наблюдения за положителен ефект", вероятно причината е вътрешната дилема, която се дължи на страха да опиташ. Така се допитваш до други хора, за да може от споделения им опит да почерпиш неква полезна информация. 
Определено едностранчивото налагане на гледната точка си е чист Фанатизъм. А пък Юнг е казал, че фанатичното защитаване на дадена позиция е признак за неосъзната неубеденост в собствената позиция.
Така се ражда това лицемерие, което
 Да, но перифразираният въпрос касаеше общественото ниво, а не личното. Ние индивидуално се съобразяваме с общото и така възниква моралът в съзнанията ни. Защото моралът са норми приети в обществото за еталони на поведение на индивидите.
За това и психиатрите, като индивиди служещи на обществото, определят кой е нормален и кой не, на база може ли да бъде този индивид пълноценен за обществото и така назначават лечение за постигане на физическо здраве. което все пак си е солидна основа и душата да се самоизлекува!
Тогава въпросът за сексът и с други партньори, докато си официално - за пред хорските очи- с един партньор, е предимно въпрос от морално естество и касае етиката на взаимоотношенията, които сме приели на обществено ниво. Както и ти намекна в по-преден пост. Но точно така се формира и "Диктатурата на стадото".
Последното е много добре описано в статията, която беше линкнал и описал "като много добра" и от която ще си позволя да цитирам:
"Толстой споделял, че детската възраст е първообраз на хармонията, която погубват и унищожават. "Всеки човек живее единствено за това, за да изяви своята индивидуалност. Възпитанието я погубва. Толкова сме уверени в себе си, така мечтателно сме предани на лъжливия идеал по зрялото съвършенство..., и така малко умеем да разбираме и ценим първобитната красота на детето, че бързаме ли, бързаме, да възпитаваме и изправяме набиващите ни се в очите неизправности. Възпитанието ограбва, а не поправя хората."
Е, предполагам вече се "вижда", че въпросът за ценността на верността има доста дълбока същност. И "забатачването" му в едностранчиви интерпретации и оценки може само да докара "нови ограничения", а не решение на дилемата, която го поражда.
В тази връзка прекрасен пример за решение на дилемата са малките деца! Защото при тях все още не се е диференцирал "мъжкия и женския" стереотип на поведение и все още не проявяват "шаблонно" сексуалността си, още по-малко пък имат религиозни убеждения и съответстващите им самоограничения в поведението. Всичко е чист интерес или липса на такъв. За тях верността е в друга форма - не е към партньор, а към майката. Последствие и към бащата, но този период не е толкова показателен.  Та, когато майката е източник на удоволствие за детето ( храна, вода, внимание), то и самото дете й е верно - няма конфликти(нервност във взаимоотношенията). Така се формира "заучената реакция" на поведение - дай ми, за да те уважавам. А когато нямам файда от теб (не изпитвам удоволствие), ако не мога да те напусна, щото все пак съм дете и съм зависим, започвам да се цупя и да драматизирам. Докато не пораснем и не придобием физическата възможност да "напуснем" наистина, а не само да "заплашваме", че ще го направим (буря в чаша вода).
Ок, но през пубертета, когато нагона чрез сексуалните импулси започне да изплува в полето на съзнателността, започваме да изпитваме неконтролируеми желания.(Пейояворовите "Две хубави очи" е страхотна алегория) Инстинктът за размножаване започва да "дялка треските" на детския ни характер. Започваме да осъзнаваме, че и "обектът на сексуалното ни желание" има характер и лични желания, защото или иска да "правим секс" или не иска, а това определено е в разрез с навика да желаем веднага да получим. А какво стана с образът на майката и бащата? Ами към тях не можем да си позволим да изпитваме сексуално желание, защото това е извън моралните норми. Да, ма това не значи, че не изпитваме такива желания. Просто сме ги потиснали (изтласкали в подсъзнанието) и оттам вече "захранват идеалният образ", който си изграждаме за партньор. 
Тази динамика вече я описах като причина за "разривът във взаимоотношенията" с партньора, когато вече "не изпитваме същото" към него като в началото.
Също важен момент в този етап е и ревността!  Защото ревността е страхът да не изгубиш източника на удоволствие. А докато не започнеш да обичаш, защото обичаш, до тогава източникът на удоволствие ще бъде търсен извън теб, но не и откриван в теб. Ето тук показателно е това - "Само ако си опитал свободата можеш да я дадеш другиму".
В заключение ще кажа, че ценността на верността е осъзнавана, когато е продукт на личен избор и той е споделен с партньора. И верност може да има и отвъд сексуалните приключения с други хора, но това се постига когато и двамата партньори са съгласни. Съответно лесно се вижда, че верност без уважение е невъзможна!!! Но често тази вярност се поддържа единствено от изгодата за съвместното съжителство и няма пълно съпреживяване на нещата от живота.
А след множество опити, с различни партньори, докато са двойка, накрая или се събират и заживяват във "класическа" вярност, или все единия "започва отначало да гради връзка" с друг партньор. А смисълът на живота остава "ежедневен лаф", който се ограничава в "замитането под килима", защото важно е как се чувстваш, а не какво си разбрал от пребиваването си.
Няма да навлизам в окултната страна на въпроса, защото вече има мнение, което не споделям, а не ми се спори.

По средата, на мястото на червените точки, вмъкни това:
Така лека полека ще ти се изясни, че "поддържането на огъня" е двустранен процес. Влияе се и се захранва от желанието и на двамата партньори. Към днешния момент наблюдавам, че "шаблонното поведение" при 20-30 годишните, а и не само те, е силно саботиращ фактор за случването на пълноценни връзки. Защото "надъхването" на Егото, "напомпването на самочувствието" без реално покритие от развити способностти, често вкарва хората в илюзорни претенции спрямо другите или пък никакви, без това да е съобразено с действителността. Кажи-речи "възпитава неизглаждащи се воденични камъни" Особено с рекламни кампании в стил - "Силата е в теб", да ма разумът къде е ? 
Така в преследването на "идеалите" често се губи потенциала от създаването на пълноценна връзка. А това зависи от степентта на емоционална интелигентност, която винаги е предшестващо по-развита при момичетата, бъдещи жени. Момчетата в този "преход от модерно към виртуално" се "изгубват в мрежата от изисквания" на контрасексуалната си душевност, не без помощта и на колективните процеси на все по-доминиращото Женско начало. Така се стига до едни объркани и свити момчета, в тела на мъже, които нямат развити вътрешни устои да се изправят срещу напиращата отвън "женственост", която като характер си е чиста "мъжественост" - Анимус в героична действеност.
Разбира се това е прекалено общо. А във всяко правило има изключения.
Но, няма изключение в това, че "отпуснатата от оковите" на Аполоновия морал Кибела, ще търси множеството партньори, от които властнически да си избира по един за всяко нейно състояние на желаене. Дионисий, който познава удоволствията, но познава и Аполона, може да разбере Кибела и да канализира есенциалната воля за Живот, която носи Тя, вкарвайки я в руслото на Аполоновото начало, разделящо от животинското безразумие. Така все повече мъже на днешно време успяват да надскочат "неинтегрирания Аполон" с неговите придържания към стереотипите и да достигнат до "Разумния и творящ Аполон", от който на "една ръка разстояние" се намира и  "интегрирания Дионисий", който може да редува дивото и разюзданото с полезното. И така всъщност имат потенциала да "прегърнат и Кибела" и нейното несъзнавано "проектиране" в партньорките им.
Всичко това, по мое мнение, е възможно, когато спрем да обичаме прекалено много себе си, съответно спрем да държим да се изпълняват единствено нашите желания, но и имаме куража да преодолеем срамът да се разкрием пред партньора. Така, тези които са дораснали до ниво на осъзнаване на допринасянето, а не единствено изискването, създават качествени връзки с дългосрочен потенциал на развитие. Или синхронично с мисълта на деня:
  Ние сме се научили да обичаме себе си, то е малкия свят. Всичкото противоречие в живото произтича, че ние обичаме себе си повече отколкото трябва и се измъчваме. (Беинса Дуно)
А пък, когато сме узрели, но другият не е....
Старите хора са го казали - "По-умния отстъпва!". Перефразирано може да прозвучи, че ако нямаш партньор - можеш да си го отгледаш!  "Дай, за да ти се даде!"