Desy_V

"Страх от гадене и повръщане...  леко ми стане лошо,ставам страшно уплашена... Всеки месец в околоменструалния период имам гадене,което ми докарва паник атаки.Дните преди това живея в страх....Нямам много приятели...отново вкъщи,сама.Празно ми е....не виждам нещо,което да ме прави истински щастлива,...нямам радостно очакване за каквото и да е,събуждам се и живея ден за ден...не искам да живея така,нещо не е както трябва,но не знам какво...Как да го променя,страхувам се от това и не го искам.Успявам да изплувам,хващам се за нещо,което ми дава мотивация и после пак се връщам тук...Питам се каква може да е причината,първо не вярвам на никого,гаджето ми ме заряза,баща ми след развода с майка ми си намери друго семейство,той е егоист и винаги поставя себе си пред другите,винаги ще избере всичко друго,но не и мен.Не мога да разчитам на него.Майка ми си има друг мъж,нямам дори телефонния й номер,той е адски ревнив и има много странни правила там,които ако ви ги кажа няма да повярвате.И на нея не мога да разчитам.Поставена съм пред кръстопът,дали да замина за София,където да започна работа,ще имам възможност за нови контакти,за напълно нов живот.Но не съм сигурна тази огромна промяна...в моя град-аз съм от малък град, контактите ми се свеждат до няколко души,никакъв социален живот,като се замисля за сивия и скучен живот,който цари тук,се депресирам още повече,но пък имам добра възможност,сигурна позиция...сигурност имам...Не ми се започва нова връзка,но се чувствам притисната,времето тече,а аз трябва да си намеря мъж,в този малък град обаче...сигурно ще си остана сама..."
А повръщаш ли наистина или си е просто страх?
Тялото говори, на неговия си, символичен език. Гаденето и повръщането около цикъла, говорят, че те е страх от присъствието ти в този свят като съидателна женственост, като женска енергия, гади ти се от външната ти, породена обаче от вътрешната ти, психична ситуаация, искаш да ги повърнеш, но не смееш. Искаш да се махнеш от града, от самотата, от лкпсата на приятели и възможности, да потърсиш нови, да промениш нещата, но не ти стиска и извиняваш липсата си на смелост, силни цели, любов и смисъл, с привидна сигурност, а всъщност, самооковаване. Самотно ти е, потискаш се, празно и безлюбно ти е в този град, да. Но усещанияа ти за външната ти ситация, отговарят на вътрешните ти. Не промяната е огромна - не София или Австралия (примерно...) са далеч... Чувстваш се несправедливо предадавана, изоставяна и наранявана. Трудно ти е да се доверяваш, струва ти се, че задължително ще бъдеш наранявана, отхвърляна. Личността и поведението на баща ти живеят в теб като мъжки образ - нараняващ, егоистичен, нехаещ за теб. Отношението към самата себе си като жена, е самонеглижиращо, не се обичаш... Това са само част от нещата, които прозират в писмото ти. Животът работи така, че каквото живее в нас, в подсъзнанието ни, но не го виждаме, или се досещаме, но отвръщаме глава и не го преработваме, ни се дава като външно, житейско-социално преживяване. Каквото било в семейството ти, било. Сега преживяванията от порастването ти живеят в теб самата като собствени психични модели. Докато не трансформираш вярванията си за несправедливо предателство и егоистично изоставяне, повлияващи себеприемането ти като жена и самооценката ти като личност, ще ги преживяваш в живота си. Да ги виждаш и осъзнаваш, е първа стъпка. Дори и тогава обаче пак може да се случват в живота ти, на принципа на самоизпълняващата се прогноза - така се държиш автоматично и такива сигнали даваш сублиминално, че да се реализират вярванията ти. Има път по промяната на тези програми, има и гидове, които да те водят по него. Пътят се казва психотерапия, а водачът, психотерапевт. Върху симптома и отншението ти към него бързо може да ти се повлияе с психотелесни, нлп и хипнотични методи, което ще фасилитира и по-цялостната работа по промяна на убежденията и залагането на адаптивни. С писането ти тук, животът те води към това да промениш нещата, да скочиш в тази вълшебна промяна, да се заобичаш! Има път!
С лекота ще намериш работа в по-голям град, в който има такива добри водачи!
 

,,Защо последните години имам чувството,че не съм истински щастлива,защо започнаха глупавите паник атаки,,
Паник атаките, нямат нищо общо с щастието.Човек е щастлив, само когато дава.От поста ти личи,че ти си на другия полюс, искаш, само да получаваш от живота.За това, идват и ПА- те са, само проява, на стреса, който възниква в теб ,от разминаването между твоите убеждения, желания  и начин на живот и реалността.Мозъка ти, чрез стресовата реакция, иска да ти помогне да се адаптираш, за това ти дава тази енергия, която ти усещаш като ПА и се плашиш от нея.Но, ти нямаш правилните убеждения за да я впрегнеш и употребиш за свое добро  Нейният застой, прави атаката.
 
,,Това,че не съм човекът,който искам да бъда толкова ,,
Не знам какъв човек искаш да бъдеш, но ако искаш да бъдеш, човека ,които си била- един незрял човек  и да нямаш паник атаки, то това  е невъзможно.
Трябва ти нов, съвсем различен модел на човек , който да изградиш  и станеш  много, много различна.Това, ако го правиш сама, ще отнеме няколко години.Моят съвет е, да потърсиш психотерапевт, ще стане по-бързо.

д-р Първанов може да се окаже прав и за моя случай. Вече 7 дни тичам по 5-6-7км на ден и усещам леко подобрение. Далеч не съм добре на 100%, но това са само 7 дни. Аз и преди съм опитвал фитнес и какво ли не, обаче тичането е просто АДСКИ трудно и вкарва организма в много тежък режим и съответно дава най-бърз и добър резултат. Просто явно без една кофа пот на ден няма как да има ефект. Лошото е че ми се скапаха коленете и едното стъпало за тези 7 дни и от днес съм на ски тренажор (или elliptical още му казват). При него натоварването на мускулите и сърцето е подобно, но ставите са пощадени защото няма сътресение. Мисля да тренирам на него когато имам травми или когато времето е много лошо.  Тичането действа много добре и на психиката освен на физиката и това успокоява нервите допълнително. След тренировка започнах да взимам студен душ след като прочетох колко полезен бил за нервите.
Ще пиша как се развиват нещата при мен за да мога да бъде от полза и на други хора в подобно състояние.
Благодаря пак на всички включили се!

Кремена, като млад  работих като психиатър. Тогава забелязах,че всеки който се обърнеше към нас, младите,  му поставяхме диагноза. Същото бе и с младите хирурзи/ май приятел бе такъв/ , обърнеш ли се към тях, винаги ще намерят нещо което да  искат да ти отрежат.В нашата гилдия, младите, също не правят изключение, винаги ще ти намерят някаква причина, да  те изпратят на психотерапевт/ повярвай ми, и аз да отида при някой от тях и мен ще ме изпратят на психотерапия, още повече, след този ми пост/. 
Не вземай тези съвети много на сериозно. Живей си живота, забавлявай се, прави нови неща и следвай съвета на Боб Марли - Истината е, че всеки един човек ще те нарани. Просто трябва да намериш тези хора, заради които си струва да страдаш." Боб Марли.

У-верен. Нека махнем у-то и остава думата верен.Въпроса е, на кого е верен? Подразбира се, че трябва да е верен на себе си.Но, как може да си верен на нещо, което не знаеш какво е? Значи трябва да помогнем на клиента да изгради образа на  ,,себе си,,.Казвам да изградим, не да открием. Когато, ние помогнем на клиента, да изгради този  максимално върховен за него образ, той може вече, да му бъде верен и добие това, което наричаме у-вереност.
Буда минавал през някакво село. Събрали се хора. Били против него и започнали да го хулят. Буда слушал, а след това казал: "Трябва да стигна до другото село на време, затова мога ли вече да тръгвам? Ако сте казали всичко, което имате да казвате, ако сте приключили, в такъв случай мога да тръгвам. А ако имате да ми казвате още нещо, когато мина оттук на връщане ще чакам на това място. Можете да дойдете и да ми го кажете."
Хората били изненадани. Не можели да разберат. Били го обидили, употребили обидни думи. ругали го, затова казали: "Но ние няма какво да ти казваме. Ще те ругаем и обиждаме." Буда отговорил: "Можете да го правите, но ако търсите някаква реакция от моя страна, сте закъснели. Ако преди десет години бяхте дошли със същите думи, щях да реагирам. Но сега се научих как да действам. Сега съм господар на себе си; не можете да ме принудите да направя нещо. Не можете да ме засегнете. Нищо не може да ме засегне, защото познавам собствения си център."
Това познаване на центъра, или това поставяне в центъра, те прави господар. Иначе си роб и си роб на мнозина - не само на един господар, а на мнозина. Всичко за теб е господар, а ти си роб на цялата вселена.
За съмнението- в хода на психотерапията съмнението трябва да бъде заменено с любопитство.
То,трябва да стане, основното чувство, което ще кара клиента  да експериментира нови форми на поведение.

Вдъхновихте ме и вече 3 дни поред тичам по 5-6км с идеята да стигна до 10км през ден може би. Не съм бягал от 20 години и истински мразя това упражнение, но събрах всичката си останала воля и ще го правя до постигане на резултат, че и след това. След първото и второто бягане се разпаднах физически, но почувствах по-уверен психически. Дори ми се струва че съм малко, ама много малко, по-добре със замайването (може и да се заблуждавам, но и това работи при едно субективно усещане). Най-малкото е лъч надежда в тунела. Лошото е че при мен всяко чудо е за 3 дни, освен замайването, което е за 3 години вече. Тъй като нямам никакви други идеи как да си помогна по друг начин, ще спортувам до победа.
Ако може някой да сподели дали се е спасил от замайване със спорт и за колко време, много ще се радвам.
Благодаря! 

Късмет? Какво е това?
Има една книга , ,,Изключителните ,, това е книгата - https://g.helikon.bg/154700-izkliuchitelnite.-istoriia-na-uspeha.html?gclid=Cj0KCQjw0dHdBRDEARIsAHjZYYAI7zxYr_AuerS9jdCrhi4WrA2z7Hfsa0FAoHCuz3O40Pr4xNSaxZYaAqy-EALw_wcB
Тя прави анализ на факторите за успех  най - успешните хора в човешката история. Първата глава е посветена на фактора ,,късмет,,.Книгата е в дъщеря ми  и не мога да кажа от колко глави е 9 или 11,  но със сигурност, ще кажа, че още две от главите са посветени на късмета.А, когато три от факторите / от 11 /  за успеха на един човек са посветени на късмета, няма какво  повече да се коментира.
Мога да кажа и за себе си, аз съм един успешен човек, и в основат на това лежи късмета ми. Без него, щях да съм ...друг.

Не си глупава, просто си се поддала на мисли, които са първични, нелогични и фалшиви. Вземи да ги поотсееш малко и ела на себе си. Иди поспортувай малко. Вкарай малко свежи мисли. В българския език думите със С и З са много добри утвърждения - СИЛНА СЪМ, ЗДРАВА СЪМ.
Дай различен ход на тази мисъл, как иначе да спре, като я дъвчиш като дъвка - нито нахранва, нито я плюеш, а ченето накрая те заболява от мляскане.

Да напомня, Изабела, че ти си майка само на своето пораснало "бебчо". Останалият свят не е твое детенце и ти не си отговорна за него. Чувството за вина е агресия към света и хората около нас, а се прикрива под благовидната маска на чувство за отговорност. Твърдя го като бивша "виновна за всичко". Как излезнах от това? - Осъзнах агресивността и причината за чувството за вина. Осъзнах какво е Бог и коя съм аз... 

Гарантирано е, че ако потърсите добър психотерапевт и мотивирано работите върху себе си няма да имате нужда от антидепресанти.

Здравейте,
искам да сверя часовника си с вас, пишещи, отговарящи, мислещи, молещи...
Искам да споделя какво се случва с мен. Спортувам, това се оказва много важен и задължителен елемент от щастието на човека. Движението! Медитирам, по мой си начин, прави ме мирна. Живея, срещам се с хора, надсмивам се над себе си и мислите си, когато ги имам. Или по-точно имам ги и това е. Не ги оцветявавам. Постоят в главата ми и си тръгват. Имам ги често, рядко, понякога, различно е. Просто живея с тях без страх. Не бях имала паник атака или подобно състояние от месеци. Има моменти, в който съм в предпаническо състояние, но то не се разгръща. Но снощи имах паник атака, една добра и истинска добре позната паник атака, която описах като усещане. Ето:
" Още през деня през мене премина едно фино цунами на енергия. Снощи се прибрах от работа и се заех веднага да направя някакви упражнения, че не съм спортувала от десет дни, имах силна настинка и не ставаше. Така че за около половин час натоварих мързеливото си и лениво тяло, поизпотих го така да се каже. После имах доста домашна работа за вършене и когато седнах към 21 часа да отпочина на дивана. Тя дойде. Първо я усетих като шум и плясък в ушите. После гърдите ми заподскачаха. Усетих пулса на сърцето си във всяка вена и клетка. Докоснах врата си и усетих пулса как движи целия ми врат. Седях спокойно. Даже предадено. Май е паник атака, си казах. Една част от мен, онази неубедената и вечно питащата, промълви ами ако е инсулт или инфаркт?! Аз седях и си отговарях, ами нека да е, съдба… От краката до врата ми се разля такъв мощен тласък на енергия, че едва не подскочих от дивана. Настани се на врата и главата ми, аз затворих очи, задишах дълбоко, спокойно седях и енергията ме носеше и завихряше като есенен вятър попадали листа. Но имаше и една топлина, една ласкава топлина на прием, усещане за дом, за любов, за примирие… И аз се оставих на тази добра енергия да ме полюлее и да ме обземе. Бях като в полусън, бях закотвена на дивана, намалих телевизора, защото слухът ми беше изострен и ми разваляше момента. Една част от мен ме накара да стана да отида да банята и да се погледна в огледалото. От там се гледах аз, поуморена, но аз. Върнах се на дивана и се отпуснах, завих се леко с одеялото, защото започна да ми става студено. Но енергията си беше вече отишла. След нея ми остана хлад, който се превърна в студ. Разтреперих се, стана ми много студено. Завих се добре, обгърнах тялото си с ръце. Така студа ме държа около 10 минути и после ме пусна. Чувствах се като изоставена от енергията с този студ, като обичана и после оставена на самотата! И накрая бях лека като перце. Просто се предадох в ръцете на Вселената! "

Намирам се точно Тук след повече от две години бъдене в тази гама. Не оценявам и етикирам вече нещата. Днес не ме интересува как се нарича и какво е Това. Просто за инфо на всички.
Поздрави,

Здравейте,
искам да сверя часовника си с вас, пишещи, отговарящи, мислещи, молещи...
Искам да споделя какво се случва с мен. Спортувам, това се оказва много важен и задължителен елемент от щастието на човека. Движението! Медитирам, по мой си начин, прави ме мирна. Живея, срещам се с хора, надсмивам се над себе си и мислите си, когато ги имам. Или по-точно имам ги и това е. Не ги оцветявавам. Постоят в главата ми и си тръгват. Имам ги често, рядко, понякога, различно е. Просто живея с тях без страх. Не бях имала паник атака или подобно състояние от месеци. Има моменти, в който съм в предпаническо състояние, но то не се разгръща. Но снощи имах паник атака, една добра и истинска добре позната паник атака, която описах като усещане. Ето:
" Още през деня през мене премина едно фино цунами на енергия. Снощи се прибрах от работа и се заех веднага да направя някакви упражнения, че не съм спортувала от десет дни, имах силна настинка и не ставаше. Така че за около половин час натоварих мързеливото си и лениво тяло, поизпотих го така да се каже. После имах доста домашна работа за вършене и когато седнах към 21 часа да отпочина на дивана. Тя дойде. Първо я усетих като шум и плясък в ушите. После гърдите ми заподскачаха. Усетих пулса на сърцето си във всяка вена и клетка. Докоснах врата си и усетих пулса как движи целия ми врат. Седях спокойно. Даже предадено. Май е паник атака, си казах. Една част от мен, онази неубедената и вечно питащата, промълви ами ако е инсулт или инфаркт?! Аз седях и си отговарях, ами нека да е, съдба… От краката до врата ми се разля такъв мощен тласък на енергия, че едва не подскочих от дивана. Настани се на врата и главата ми, аз затворих очи, задишах дълбоко, спокойно седях и енергията ме носеше и завихряше като есенен вятър попадали листа. Но имаше и една топлина, една ласкава топлина на прием, усещане за дом, за любов, за примирие… И аз се оставих на тази добра енергия да ме полюлее и да ме обземе. Бях като в полусън, бях закотвена на дивана, намалих телевизора, защото слухът ми беше изострен и ми разваляше момента. Една част от мен ме накара да стана да отида да банята и да се погледна в огледалото. От там се гледах аз, поуморена, но аз. Върнах се на дивана и се отпуснах, завих се леко с одеялото, защото започна да ми става студено. Но енергията си беше вече отишла. След нея ми остана хлад, който се превърна в студ. Разтреперих се, стана ми много студено. Завих се добре, обгърнах тялото си с ръце. Така студа ме държа около 10 минути и после ме пусна. Чувствах се като изоставена от енергията с този студ, като обичана и после оставена на самотата! И накрая бях лека като перце. Просто се предадох в ръцете на Вселената! "

Намирам се точно Тук след повече от две години бъдене в тази гама. Не оценявам и етикирам вече нещата. Днес не ме интересува как се нарича и какво е Това. Просто за инфо на всички.
Поздрави,

Момче, ела една седмица при мен в Плевен.Ще те водя по два пъти на ден на фитнес и на стадиона и на края на седмица ще си забравил за всичките си оплаквания.
Виж  и прогнозата за времето, нека е хубава, защото през останалото време, ще ти дам една права лопата - имам декар и половина двор за обръщане.
И, не се шегувам. Аз, лично, така се оправих, преди години.

Светослав, ще ти споделя и аз моя опит с "въртенето на свят". Няколко месеца съм била в това състояние, точно по време и след пика на най-високата си тревожност. И то винаги, докато съм на работа. А аз обичам работата си - преподавам на деца. 
Отне ми известно време да ми просветне - огромните очаквания, които стоварвам върху себе си, нетърпението ми, желанието ми Всичко да е идеално и да поема Аз цялата отговорност, щото нали трябва да има контрол, всъщност доведоха до... Липса на контрол. До липса на стабилност - "вие ми свят". 
Тук ще спомена малко за женската енергия, която всички имаме, но при повечето от нас е малко позатисната, непроявяваща се. Та, един от аспектите на женската енергия е да кажеш: "Ще направя каквото мога, но това, което останалите ще вземат, е тяхна отговорност." Да можеш да отвориш длан и да пуснеш. Да направиш това, което наистина желаеш, усещаш за вдъхновяващо, за естествено, а не, което "трябва", което Ти контролиращо мислиш, че някой друг иска и очаква - с други думи, да проявиш себелюбов и себеуважение. И менгемето на собствения ти контрол да отпусне хвата си. 
Струва ми се, че, както и другите вече са отбелязали, може да не иде реч за смяна на професията - а за твоето "смилане" на онова, което правиш, което очакваш. Може би там е разковничето. Ако пък искаш да я смениш - НИКОГА не е късно за това. 
Световъртежа е всъщност твой приятел, който ти казва: "Хей, я стой тук, никъде няма да ходиш, виж какво се случва в теб Точно тук и сега!" 
Аз лично трансформирах убежденията си и това промени моето състояние. За което (но и не само) благодаря на Орлин! Не е била външна промяната. Ако беше само външна, струва ми се, че отново щях да посрещна същия симптом, но през Друго.
 

За заминалите (не мъртвите) се мисли с любов и благодарност. Те могат да ни сторят само добро и да ни помогнат. Препоръчвам за изчистване на негативните мисли за тях Молитвата за заминали от Учителя: 
А иначе никой не е останал вечно тук - както пристигаме, така си и заминаваме - това е естествен процес. Древните са го осъзнавали. Нашата цивилизация ни учи да се страхуваме от тази смяна на формата на живот. Гъсениците страхуват ли се да се превърнат в пеперуди? Пеперудите страхуват ли се да оставят своя живот в яйцата си? 
Когато човек промени своето отношение към този процес, страховете се стопяват ..... Изпитано. 
ПП. Молитвата се казва бавно, с осъзнаване и с любов в сърцето към човека, за когото я казваме. Аз се опитвам да си представя това, за което се говори вътре и ми действа прекрасно. Ако все пак е трудно любовта да измести страха, опитайте да си припомните щастливи моменти, които сте изживели с този човек... 

С риск да дам коренно различна посока на разговора, но много ми се прииска да кажа на Джейн следното.
Ние сме българи, конен народ, силен. Силата ни е в движението в земята. Да тропнеш та да я разтърсиш таз земя под краката си. Нашата народопсихология има друга връзка, с природния цикъл, със слънцето. Най- силната и мощна медитация на българина е танца. Хорото. Играе се в кръг, като слънцето и се вика на него, ама много се вика, всичката ти мъка да излезе.  Като тропнеш хем гнева в земята да изтърсиш, хем сила да си вземеш от нея. Силен и мощен метод е това. Ако и запееш, всичко ще ти излезе. Не случайно хора сме играли, много. Тропанка, Копаница, чичовото, граувско, такава сила иска там, такава енергия... всичкия адреналин излиза и глава и корем всичко се намества. Ама към това се пристъпва със сила, с мерак, с готовност за живот.
Играй Джейн, поиграй с тоз живот. Не го мисли. Движение, игра, хОрата край теб. Измести фокуса, не стой в лечението а в оздравителния процес.

Йога води към същността, към Бога - тоест, получила си малък допир до различно възприятие, на природата на нещата отвъд булото на преходното. Не се впечатлявай много от ефектността - не тя е интересна, а насоката за развитие и все по-плътно разтваряне на потенциала, която не само през йога ти е давана. Интересното е, че самата тревожна психосоматика също е призив към такова отпушване за потенциала, промяна на мирогледа, живот по Бога. Виж статиите ми от "духовност и психотерапия". 
 

Опитът с кундалини йога показва същото, което и колитът - имаш силна връзка между съзнание и тяло. Това е чудесно, когато я ползваш качествено. Сама виждаш как вътрепсихични конфликти, които имаш да осъзнаваш и преодоляваш, се изразяват през тялото ти. Мнозина йоги между другото, само си мечтаят за такава пряка и директна свързаност, предпоставяща качество на по-сериозните етапи от йога. А ти, искаш или не, я имаш - подтиква те към по-цялостно себепознание, хармонизиране вътрепсихично, социално, професионално, партньорско-взаимоотношенческо, тласка те към една здрава духовност, води те към редовната практика на енергийни методи, молитва и медитация! Психотерапията е част от този път - ключова част. А по-цялостната, е следването на дадена духовна пътека. Колегата Юнг примерно твърди, че световните духовни системи са не друго, а мащабни психотерапевтични методи, просто по-широки и цялостни от конвенционално психотерапевтичните. Благодаря за споделянето. Желая ти сърцат смисъл в пътя ти!

Бил е обичаен характеров страх -един от най-масовите. Не си го решила овреме и е прераснал в натрапливо състояние. Работата с натрапливостите връща процеса назад. При преодоляването им, вече се учиш на цялост и смелост, вече се започва работа по характеровата ти интегрираност и извличане на добрите потенциали, по стабилността ти. В такъв психотерапевтичен процес, натрапливостите ще се нормализират. Добра идея е въпреки това да продължиш психотерапията - по-разредени лични и редовни групови сесии в психотерапевтичната група на терапевта си. Такава характерово насочена работа ти дава стратегическа житейска хармония, ясни цели, мотивация, радост от живота. Научаваш се да се доверяваш на житейската мъдрост, да обичаш вече при разтворен страх, превърнат в сърдечна харизма. 
Силно ти препоръчвам успоредно с психотерапевтичния процес, от който имаш нужда и към който те насочвам, да придобиеш вкус и към духовността. Да прочетеш добри книги по въпроса за по-големия Живот, за липсата на т.н. смърт, за преходността и нерушимостта, за същността и смисъла на човешкия живот. Примерно през бялото братство или тибетския будизъм. Като книги, виж този списък. 
Имаш да се учиш на обичане, на доверие в себе си и присъствието си в този свят, да разширяваш кръгозора и мирогледа си, да мъдрееш. Четене, познание, да. Но ключово важно е себепознанието, което имаш да градиш в психотерапия - тази среща със собственото несъзнавано, което сега се опитваш да изолираш, за да живееш от позицията на едно съзнание, като малък сал мятано в широките води на несъзнаваното. Та, имаш да се учиш да плуваш...в себе си. Да минаваш през страховете си, да се гмуркаш в тях презглава, за да си вземеш от тях силата, свободата, мъдростта и радостта си. 

Простичко казано,при стрес, в мозъка постъпва по-малко кислород и тази липса води до замайването.Ако си страхлив, се плашиш от него, изпадаш в по-голям стрес и виенето на свят се увеличава.Ако си смел, го отбелязваш, няма повече стрес и то отминава. 

Накрая май излезе, че г-н Баев е абсолютно прав и това е коренът на проблема в моя случай. Нека ви споделя как точно стигнах до този извод...

Прибрах се в родния си град за кратка почивка от сесията и работата. Отидох на гости при баба ми. Тя има дворно куче - непородисто, обикновено, предназначено да лае, ако чужд човек влезе в двора на къщата. Всеки път, когато й отивах на гости преди, то се спукваше да ме лае, този път обаче само махаше с опашка и ме гледаше с интерес. Подминах го като малка гара и влязох в къщата. Никога не съм се радвала на животни, никога не съм си играла с кучета, никога не съм галила котки, като цяло не съм имала интеракция с домашни любимци. Ако се чудите защо - заради майка ми (следва лирическо отклонение  )...  
Възпитана съм изключително строго, все едно съм расла в Северна Корея. Според майка ми, "ние" (сиреч аз и тя) не обичаме домашни животни, "ние" не обичаме лигавщини, "ние" обичаме ред и чистота, "ние" не изразяваме никаква емоция на публични места, "ние" сме сериозни хора, "ние" не обичаме панайрджийски дрехи, носим само бяло, бежово и сиво, възможно най-неутрално и развлечено и т.н... В годините на пубертета имахме доста конфронтации по всички теми, но все още не съм успяла да се отърся изцяло от влиянието й (връщам се отново в основната идея на това, което споделям).

Отделих нужното време да се видя с баба си, след което, незнайно защо, изпитах нужда да изляза на двора и да отида при кучето. Навън беше зверски студ, а аз мразя да ми е студено, обаче ей ме на, зъзна и вървя към кучето. То милото, толкова се зарадва, че някой му обръща внимание, че така се заиграхме - забравих и студ, и предразсъдъци, проблеми, всичко. Сякаш времето беше спряло. Нямам представа колко време сме си играли. Бях цялата кална и щастлива. Направо усещах как съм отворила сърцето си и от него блика любов и щастие. Никога, ама никога през живота си не съм била толкова отпусната, с толкова отворена душа, толкова жизнерадостна, толкова открита към света и към себе си! Сякаш се запознах с едно ново Аз, което никога не бях срещала. На тръгване, сладурчето се разплака и ми стана жално, че го оставям, но баба ми е прекалено привъзрана към него и няма как да взема да й го гледам. Прибрах се в града, преоблякох се и отидох на разходка до мостика. Бях в края на мостика, около мен само море с леки вълнички. Обикновено от движението на вълните се създава илюзия за движение на самия мостик, все едно си на плавателен съд. Аз обаче се огледах и по едно време усетих, как за пръв път от 11 години, се чувствам абсолютно трезва, "заземена", бетонирана направо! Не мога да ви опиша радостта от самото чувство! Като моряк, който от дълго време не е стъпвал на земя, като пияница, на който му е минал най-тежкия махмурлук в живота, като ... Абе разбрахте ме! Беше уникално преживяване! Задържа се така, докато се прибрах в къщи. Е, ще кажете, та то е било за кратко. Да, но за мен беше най-хубавият момент от десетилетие насам...   

Върнах се в забързания град и сивото ежедневие с изключително приятно чувство, беше ми значително по-малко замаено отколкото по принцип. Моя приятелка, която роди преди 2 месеца, ме покани на гости (следва още едно лирическо отклонение ).

Никога не съм се радвала на бебета и деца, никога не съм си играла с тях, не знам дори как да комуникирам с тях. Въпреки, че скоро ще навърша 26 години, нямам и майчинско чувство, не усещам биологичния ми часовник да "тиктака" за тези неща (край на отклонението).

Седнах на дивана и моята приятелка ми сложи бебчето в скута, без дори да ме попита дали искам да го взема. Няма да мога да ви опиша колко комична ситуация се получи, може би ако го беше заснела, щях да изглеждам като мистър Бийн в женски вариант. Седях и го гледах като полезно изкопаемо, дръпната, все едно са ми връчили бомба и я умолявах да си го вземе. Как аз, видите ли, ще го хвана и ще си играя с него, пред нея? Та нали ще покажа чувства? Не мога да се разкрия така. Аз дори не знаех как точно трябва да го хвана, а и ме беше страх да не му направя нещо. След около половин час разбрах, че няма да си го вземе обратно, а то милото е като шило в торба, все шава, мъчи се да прави нещо, иска движение. Пратих я да ми направи чай и се заех със задачата да разбера как точно да го държа и с какво да го занимавам, за да не се криви. Докато се усетя, вече му правех "маймунджолъци", разсмивах го, показвах му "интересните неща" през прозореца (сиреч улица с коли), танцувахме, пеехме, че даже почнах и английската азбука  ... Това беше вторият момент на сваляне на гарда ми. Отново се усещах с отворено сърце, бликащо с любов и положителни емоции   . Аз се въртях с бебчето в ръце и правех пируети, без да ми се вие свят, без страх, без притеснения, без замайвания. Не бях танцувала от дете именно заради прилошаването при въртене... 2 часа го носих наляво-надясно, все едно това не съм аз. Отново се запознах с някакво друго Аз, което никога до сега не съм срещала! Задържах се в това "трезво" състояние, докато се прибрах вкъщи. Е, ще кажете, пак е било за кратко. Да, но за мен е напредък. Започнах с час, после преминах на 2 часа, дай Боже скоро 3 часа и така докато си остана в трезвото състнияние 24/7
Изключително съм благодарна, че попаднах на този сайт и този форум, благодарна съм на хората, които се включиха в темата, благодарна съм, че в крайна сметка намерих моето разковниче на проблема. Надявам се и другите хора, търсещи решение на проблемите си тук, да намерят своето. Доверете се на специалистите, четете внимателно това, което ви отговарят, вслушвайте се в съветите им, защото тяхната единствена безкористна цел, е да ви помогнат!
 

Умът иска да контролира и загубата на контрола... Препоръчвам книгата на живота, която е неправилна от гледна точка на ума. Пълен хаос е за ума. Само за любящото сърце е пълна с ред! 
Какъв правилен терапевт ли? Такъв, който е пълен провал, абсолютен слабак, тотален смотаняк от позицията на клишираните представи - само така може и вас да научи да приемате слабостта, липсата на его контрол и сърдечната радост. Защото няма как да я има човек, ако не може да загърби условностите и живее от душа!

В София, доколкото знам, има курсове по дервиш йога. Казвам ви го, поради въртенето, което там се практикува. То, на психотерапевтичния принцип на систематична десензитизация, би могло да повлияе това замайване (при отношение обаче не на битка и отхвърляне, а на любящо приемане). Самият симптом е като пътепоказателна табела, която сочи към решението. Ето ви и вас - свръхчувствителна, но и компенсаторно много дисциплинирана и изпълнителна. За мен примерно е абсурд да спазвам безглутенова диета, още повече суровоядна, да вместя деня и живота си в твърде строга дисциплина... А вие - спортувате, работите, учите, спазвате диети... Уау! Даже прекалено голямо уау! Мисълта ми, водена от посоката на симптома ви, е че може би имате нужда от известно разхлабване хватката на контрола над живота, учене на немислене (някои го наричат медитация) и релаксация. Тези практики преместват телесната ви енергия от главата, в която сега защитно е покачена, в сърцето и корема, буквално. Защото това замайване, според познанията ми по когнитивна невронаука, се дължи на леко разместване на връзките между възприятието за собственото тяло/ аз и положението в пространството в соматосензорната кора, през следващата моторна кора, като и двете се повлияват по този начин от преактивирането на префронталната кора, центърът на задръжните, волеви реакции, на съзнателната дейност. Тоест, отпускането на контрола, идващ от префронталната кора, повлиява и това леко разминаване на възприятието за собствено присъствие в пространството/ живота. 

Здравейте! 
Бях обещала, че ще пиша за резултатите от опитите ми, а както видях и на лични съобщения са ме питали за тях, затова ще ви "ъпдейтна" направо тук. 
От 11 юли бях преминала изцяло на безглутенова храна, не направих прехода плавно. Нещо повече, стигнах до крайност - суровоядство и джусинг, веган режим. Спазвах го до края на октомври. Резултатът беше пречистване на организма, изчистване на кожата и чувство на свежест и лекота. За съжаление обаче, перманентната ми замаяност не се повлия по никакъв начин от това. 
Относно ставната гимнастика на Норбеков - отличен начин за започване на деня, развих повече гъвкавост и сковаността на гърба и врата ми изчезна - това е. 
В момента се храня на принципа "от всичко по малко", не се ограничавам от нищо, но развих култура на хранене да не преяждам всеки път (както преди), както и подбирам по-качествена храна. Гимнастиката ми стана навик, както сутрешното миене на зъбите. 
 
През тези месеци анализирах доста себе си и осъзнах, че просто съм по-чувствителен човек, да не кажа направо хиперсенсибилна. С риск да бъда сметната за луда, ще ви споделя, че усещам всяка земна вибрация. Винаги, когато в Европа става земетресение, аз го усещам като вибрации, колкото и слабо да е то. Сверявам "усещанията си" с националния сеизмологичен институт. Усещала съм земетресения с магнутут около 2, които са на повече от 20 км. дълбочина и на 800 км от града, в който живея. Звучи абсурдно, нали? И нищо от интериора вкъщи не ми подсказва за това - нищо не се клати, нищо дори не помръдва. Просто все едно минават вълни през мен. Освен това винаги, когато има слънчеви изригвания, се чувствам като парцал. Когато духа вятър, усещам все едно съм на кораб в открито море по време на буря. Просто все едно съм като някакъв радар за атмосферни влияния Приех, че съм по-чувствителна от нормалните хора и продължих да си живея живота. Сега, когато имам дни, в които ми е по-зле от обичайното, се усмихвам и си казвам "Явно пак става аномалия някъде", след което разбирам за нея от вечерните новини. Така живея значително по-леко и спрях да задълбавам толкова много в неприятните усещания. 

Моето мнение е, че всеки вижда това, което знае и за което е учил. Специализирайки в една област, лекарите стават страхотни професионалисти в нея, но за сметка на това знанията им в другите области изостават. Това е нормално, не можем да ги съдим, че са станали професионалисти само в едно направление. Аз до сега съм ходила на невролози, отоневролози,  психиатри и ендокринолози. Не съм ходила на гастроентеролог. Казвайки, че проблемът ми е замаяност и  световъртеж, всеки започва да се фокусира в главата и вътрешното ухо. То не бяха "мениероподобни синдроми", "вестибулопатии", "сърдечни неврози", "невро-вегетативни дистонии", слабо оросяване на мозъка, други предположения, лечението на които не даде никакъв резултат. "На нервна почва е" ми е любимият отговор
 
За съжаление в света не съществува д-р Хаус, който да разбира от всичко, да е едновременно диагностик и хирург, плюс образен диагностик, интернист, лаборант и какво ли още не
Аз може изобщо да нямам глутенова непоносимост, но съм длъжна да пробвам с безглутенов режим поне за известно време (да кажем 6 месеца), за да видя как ще се почувствам. Когато човек като мен е в безисходица, се хваща за най-малкото като удавник за сламка, с надеждата да му донесе спасение. 
 
Днес пробвах и гимнастиката на Норбеков. Приятна е и съм решила да я правя всяка сутрин. 
 
Съветът ми към всички, които дълго време страдат от нещо (каквото и да е то), е да се вземат в ръце и сами да намерят решение на проблема си, колкото и абсурдно да е това решение. Пробвайте, експериментирайте, никога не знаете от какво ще се почувствате по-добре. Тези дни например, намерих в интернет хора с подобен на моя проблем, които са се оправили по най-различни начини. Единия правел много разходки и вървял нон стоп, другият се оправил от гимнастиката на Норбеков, третия се излекувал с билки, четвъртия прилагал ТЕС (техника за емоционална свобода), петия ходел на психотерапия и т.н. Аз за сега ще пробвам с безглутенов хранителен режим и гимнастика, пък "каквото сабя покаже" ...