Илив

Благодаря и на двама ви! Потвърдихте нещо, което аз самата смятах че е нужно да направя - да започна да живея - не със мисъл, а със смисъл. Просто доста често мотивацията в мен липсва, а депресията ме сковава вкъщи.
 

Мдам, Диди добре описа хистеричните механизми, подлежащи връхчето на хипохондричнo натрапливия страх. Външно заявката е страх от смъртта, но всъщност отдолу е от живота. Хистеричното искам да живея, но не ми стиска и затова измествам напрежението от този конфликт, оттичам го в една външна хипохондрична заявка, явяваща се само "бушон", отклоняване както на собственото, така и на всеки друг внимание. Кои други? Които "се вържат", включително и терапевтите... Хистеричен театър, поддържащ печалбите си чрез едно упорито изхвърляне на вниманието, подобно на шамандура, на повърхността на съзнанието, в замазващата и отклоняваща го от реалния конфликт (а именно, искам да живея, но не ми стиска) фиксация в смъртта. Ето за това от моя статия.В случая за авторката на темата се отнася хистеричната хипохондрия, описана в края на статията. 
 

Бягаш, бягаш, отново бягаш - ти, твоя стрях, твоя терапевт. Осъзнат човек си, остави собственат си важност за малко, обърни ми внимание, поговори с мен, а не със страха си. Кажи ми за смисъла, смисъла да се страхуваме, защо трябва , дай ми мотив. 
Вероятно сега ще се ядосаш, ако излезе гняв СУПЕР, Това е твоето лекарство. Вероятно най- лесно ще ти е да го проектираш върху мен, но те съветвам да помислиш преди това, ако се ядосаш, подразниш или разгневиш, от моето "нахалство" да говорим за мен, какво се случва всъщност с теб? 
 

Именно. Отговорите идват, когато си разрешиш да нямаш отговори от позицията на ума. Изборът да живееш винаги е от сърце и душа, нежели от его обусловен ум. Хубаво е да почетем тази или онази философия и автор, без да отдаваме кой знае какво значение на това четене обаче. Защото е водено от страха от незнаене и неконтролиране, слабост и липса... Отговорите идват през смисъла, протичащ през притихналия ум, превърнал се в съсъд за мъдрото сърце! Когато се осмелиш да не знаеш, започваш истински да знаеш. 

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.
-Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора...
-Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.
ПП стискам палци, да си разбрал съвета на мъдреца и да го последваш.