Aleksandar21

Много добре казано,Орлин! Благодаря за отговорите и съжденията .
Животът към този етап от нашето развитие е необятен,поради ограниченията в съзнанието ни,но той е просто едно Чудо!Четейки всичките отговори и разсъждения осъзнавам,как и колко не съм разбрал присъствието Му и в най-малките детайли.. и това че  не е толкова важно да откриеш пътя,колкото е важно да вземеш решение и просто да не спираш да вървиш, да не се страхуваш ,а да направиш първата стъпка смело и живей,приемайки го такъв ,какъвто е  благодарен за това,което имаш.
Благодарен съм,както за живота си,така и на вас .Бъдете живи и здрави!

Много добре казано,Орлин! Благодаря за отговорите и съжденията .
Животът към този етап от нашето развитие е необятен,поради ограниченията в съзнанието ни,но той е просто едно Чудо!Четейки всичките отговори и разсъждения осъзнавам,как и колко не съм разбрал присъствието Му и в най-малките детайли.. и това че  не е толкова важно да откриеш пътя,колкото е важно да вземеш решение и просто да не спираш да вървиш, да не се страхуваш ,а да направиш първата стъпка смело и живей,приемайки го такъв ,какъвто е  благодарен за това,което имаш.
Благодарен съм,както за живота си,така и на вас .Бъдете живи и здрави!

Много добре казано,Орлин! Благодаря за отговорите и съжденията .
Животът към този етап от нашето развитие е необятен,поради ограниченията в съзнанието ни,но той е просто едно Чудо!Четейки всичките отговори и разсъждения осъзнавам,как и колко не съм разбрал присъствието Му и в най-малките детайли.. и това че  не е толкова важно да откриеш пътя,колкото е важно да вземеш решение и просто да не спираш да вървиш, да не се страхуваш ,а да направиш първата стъпка смело и живей,приемайки го такъв ,какъвто е  благодарен за това,което имаш.
Благодарен съм,както за живота си,така и на вас .Бъдете живи и здрави!

Със сигурност  не съм имал предвид,че има един и същи път за 2 или повече души или е толкова просто,че така лесно да се обясни.По скоро извън 3 измерната реалност пътищата са като невронална мрежа,която се пресича с разклоненията на пътеките на други души.Точно защото имаме един първоизточник ,всички сме в една и съща школовка  ,но в различни класове и паралеки с един общ директор. 
Само знам едно със сигурност.. трябва да откъснеш дуалността в съзнанието си и да синхронизираш ума(личност) и интуицията(Душа) си,да се слеят,за да видиш отвъд илюзиорния хоризонт.Душата се движи от импулс може би дори породен от нея,защото тя има стремежа да придобие ценните неща в Живота,тя е част от етъра,а личността постепенно се гради с отминалите животи.Всичко е свързано,няма отделни части .. живеем в симбиоза с видимия и невидимия Свят,макар и често да не го осъзнаваме .

Здравей и добре дошъл Александър!  Радвам се, че си сред нас. Не знам доколко ще те успокои това, но ти далеч не си единствен с подобни преживявания. В случаи като твоя, според скромното ми мнение и опит, човек следва да стори три основни неща:
- да открие рационално обяснение на случващото се с него - мисля, че ти вече си го намерил или си на път.
- да увеличи вниманието си към контактите, които описваш, и влиянието им - искрено препоръчвам лекцията на Влад Пашов Пътища и методи за влизане във връзка с невидимия свят - старателно изучена
- (подкрепям Орлин) - да търси с какво случващото се с него е значимо за заобикалящия го свят и неговото лично място и роля в него. С какво то е полезно на него самия и на останалите хора в материалния му свят. И да прилага с любов, мъдрост, истина, правда и добродетел - те са наука, за която не стигат няколко живота... 
Ще се радвам да споделяш с нас своите опитности и размисли
Благодаря!
 

Здравейте   .Харесва ми чувството на безтегловност ,когато се вживея в разкази за многомерната вселена , за паралелните светове и други игри на ума .Простете за израза но така се заземявам и връщам на основното . На онова което е потвърдено или поне за сега върши работа .На троичноста на човека . Първо сегашното ни постижение , личноста с която крачим по земята . Духа които е на всякъде и извън времето . Значи и в края на Пътя  . И по средата Душата , свръзка между двете .Смятам че тази проста схемичка дава силна светлина по много въпроси , и същевременно ни държи в областа на познатото . 
 
По скоро тя дава задвижващия импулс  и същевременно с помоща на несъзнаваното подрежда събитията . Останалото го върши личноста . А волята е конкретен израз на осъзнатоста .За това в зависимост от осъзнатоста интерпретираща случващото се , избираме едно или друго .Това е свободния избор на пътеката . Той е в обхвата на Духа , с варианти предложени от душата и , конкретно извършен  от личноста .

Многомерността се проявява в свободата ни на избор, троичността в отговорността за последствията, т.е. в заземяването. Двете са като двете страници на един лист. Ако ли ограничим избора си до една земна пътечка, рискуваме да ни вкарат в коловоз - само това чакат егрегорите... Ако ли не заземим, рискуваме да останем на кръстопътя с изборите, представяйки си как вече сме стигнали върха, но без да правим нито една крачка нагоре... И отново сме в техните лапи... 

Е, не мисля, че е чак дотам елементарно - Вселената е многопластова, многомерна... Пътят не е дори с минимално приближение нещо подобно на материален път - нищо че го наричаме с тази дума. За сравнение по-скоро бих ползвала постулатите на Лобачевски, Бояй и Риман. За тези пътища не съществуват и понятията нагоре, надолу, напред и назад... Не могат да се сравняват пътищата на две души, нито могат да вървят по един път. Пресичането на пътищата ни е илюзия на сетивата и ума ни. Правото на избор бих го сменила със свобода на избор, в комплект с понасяне на отговорността за последствията от избора. 
И аз благодаря огромно за разсъжденията - в личен план идват невероятно точно навреме - след месец ми предстои точен възврат на Сатурн - вторият подред в живота ми. Така че имам доста да си правя равносметки и нови избори... 

Наистина съм съгласен с теб,че пътищата винаги водят до обектите в списъка и сякаш си имат строга подредба и номерация,която не си в състояние да избегнеш или заобиколиш... 
Относно изпитанията,за които не сме готови - Ние минаваме винаги през неусвоените уроци все някога и там няма също увъртане,а просто въпрос на изкривените ни представи за Време или поне така го чувствам . Имам усещането,че връщането ни за нов опит,когато сме готови често не е в един и същи Живот,просто защото има много други уроци макар и да ни изглеждат символични!
Благодаря ти за отговора! Ще се радвам да продължим дискусията,тъй като на този етап от нашето възприятие за нещата,тя е доста дълга и има какво да се обсъжда! 

.Значи , всеки върви по индивидуален път ръководен от ,,Аз" . И живее живота който ,,Аз" , разбира . Кармата е проблем на ,,Аз" който си мисли че може да  живее за себе си .
Може да има и други обяснения , но това което съм виждал си обяснявам така . Душата поставя личноста  в различни ситуаций където тя трябва да действа натрупвайки опит .  Този опит зависи много за следващите преживявания . Но има и моменти от които зависи личното бъдеще , буквално . Моменти когато човек избира  а за душата е безразлично дали ще живееш като ,,шлосер" или като ,,журналист" .  И не е само за професията . Бих казал , че душата поставя врати а човек избира коя да отвори .
пп.  а за името на темата . Създадена е област където да си пробиваш пътеките .

Благодаря за интересната тема! 
Лично аз си представям "начертания за нас Път" по-скоро като списък с обектите, през които трябва да минем по време на земната си екскурзия. Обаче ние имаме свободата да избираме маршрута - на всяко от кръстовищата. Дали осъзнаваме какво точно избираме, или не - не се съобразяват с това - все едно всички пътища водят до обектите в списъка ни... 
А за мен друго е интересно сега - в различните периоди на живота си ние сме различно готови за срещата си с предначертаните ни събития и уроци. Дали е възможно, ако при първото минаване през едно изпитание, не сме били достатъчно подготвени, да си позволим да се върнем отново след време - вече съзнателно и с подготовка?

Много благодаря за отговора! Наистина ми трябва сериозно заземяване,тъй като работата ми(аз съм доктор) изисква да съм тук,а се случва често да не се чувствам в тялото си.. Понякога си е плашещо,но за всичко си има причина.И да следвам духовно учение,като се старая да се задържа и в материалната реалност,а стигам до кръстопът.Явно си трябва ежедневно практикуване до утвърдяването му! 
Благодаря ти отново,бъди Жив и Здрав!

Пътят 
Когато не вървят нещата,трябва да започнеш да вървиш ти.В началото настъпва подсъзнателен конфликт,но конфликтът гради!Пътят те очаква,очаква първата ти стъпка,очаква да проявиш желание,след това воля.За това в превес със застоя знай,че Пътят е прогрес!
 
Извинявай за вмешателството,но ме подтикна да го постна. 
Приятен ден!
 

Много благодаря за отговора! Наистина ми трябва сериозно заземяване,тъй като работата ми(аз съм доктор) изисква да съм тук,а се случва често да не се чувствам в тялото си.. Понякога си е плашещо,но за всичко си има причина.И да следвам духовно учение,като се старая да се задържа и в материалната реалност,а стигам до кръстопът.Явно си трябва ежедневно практикуване до утвърдяването му! 
Благодаря ти отново,бъди Жив и Здрав!