Петко_П

В Дзогчен се говори за същност, природа и енергия.
Това е света/ума, същината на всичко.
Същността е пустота. Природата е яснота. Енергията е любящата/съзидателна сила.
Когато човек практикува, той постепенно (или в редки случай от раз) придобива все по-омиротворен, пуст ум (пуст от мисли, концепции, идеи...). Този пуст ум, се нарича още "нирваничен", и пустотата е неговата основна същност, т.е. това е изначалният ум, Буда природата (защото притежава будност, яснота по всички въпроси).
Както се упомена по-горе, природата на този пуст ум е яснотата, сиреч за него всичко е пределно ясно и понятно.
В същото време неговото излъчване е любяща съзидателна енергия.
И тъй, с практиката у човек става все по-чисто, а от там все по-ясно, все по-любящо и всичко това все повече го изпълва.
В началото то е като "остров" в главата, или в сърцето (зависи по кой метод се практикува) и то в последствие, постепенно започва да изпълва, да се разлива из тялото, първо по кухините, а после и по каналите, като накрая изпълва дори и тъканите, включае най-плътните от тях - костите, с костният им мозък.
В края на краищата човек се превръща в Светлина - в мир, мъдрост и любов и неговото тяло става Ярко сияние.
В Будизмът това е реализацията на т.н. Трикая - Дхармакая, Самбхогакая и Нирманакая.
Или инак казано Мъдрост, Любов, Чистота/Светлина, като в основата на всичките е т.н. Пустота*
Това, което пречи на проявлението на Любовта е тревожността и вкопчването в "аз"-а, в този егоистичен живот.
Човек поради невежество изпитва страх и в същото време желае, поради дълбока неудовлетвореност - желае живот/да съществува и щастие.
Поради това, че тези не винаги се случват (несигурността и непостоянството), той преживява болка (разочарование), от което следват зли реакции - омраза, гняв, яд, агресия, ревност, завист, горделивост (ако е получил нещо, което останалите нямат).

Ето това са т.н. "клеши", или иначе казано "зловредните емоции".

Те се базират на т.н. "скандхи", или иначе казано на агрегатите, а именно - тяло, сетивност, възприятия, памет, съзнание.
И тъй, чрез премахването на когнитивния воал - идеите за бази/агрегати (скандхи) се постига Дхармакая (Яснота);
Чрез премахването на емоционалния воал - зловредните емоции (клешите) се постига Самбхогакая (любяща съзидателност, сила).
Чрез премахването на кармичния воал - всички негативни отпечатъци/семена в нас, които са основа за привичките, за склонностите, за навиците, се постига Нирманакая.

Започваме от главата, минаваме през сърцето и достигаме до корена си.

Започваме се с главата/ума, защото в Тибетския Будизъм се приема убежище и от реализиран учител се получава въведение в природата на ума*.
От там насетне всичко започва да се спуска и да се разлива.
Въведението в природата на ума е нищо повече от "предаване на състояние" (запознаване на ученика с просветената природа на собствения му ум).
____
* концепцията за Пустотата е вън от всякакви нихилистични схващания.
 

лекция на Мария Арабаджиева, изнесена на 29.04.2017 г. в София

Привет!

Нека да не се бърка, а да се осъзнае, че тези неща, които до тук са изброени са предназначени единствено да се виждат като символи, които се отнасят до аспекти вътре в самия човек, в самия ум.


Нека не се бърза с впечатления, за да не се стига до предубеждения.
Практическата част от Каббала се преподава в подробност директно от учител (рави), когато човек стане последовател на това учение. До тук което съм описал и което е описано в темата, като цяло, според мен това е достатъчно за будния ум.


Там е работата, че нещата изглеждат привидно по един начин, но всъщност често се оказват съвсем друго нещо. Себенаблюдението е част от всяко духовно учение и то въобще не е пречка да се върви към желаното. Не, не става въпрос за "реагиране". Реакцията си има точно определен вид. Другото, отново може да се нарече "реакция" но в смисъла на самата думата, като понятие и дефиниция, не е.
И самоанализите и себесъблюдаването са предпоставака за правилно разбиране.
Активната и правилна твърческа дейност е невъзможна, докато умът/съзнанието/душата не бъде пречистена. Анализът не е предимно наблюдение. Той е размисъл и наблюдение. Анализът е вид медитация, разсъждение.
Възлюбването е и цел, но е и практика, защото бива съпътствано от постоянни опити на човека да го постигне!
Помилването е също така практика, както и прошката, но за да бъдат такива, то е необходимо винаги да са на "предна линия" в ума. Още днес може да простиш на някой, да го помилваш - това са действия, практически насочени към твоето собствено поправяне. Ако не испееш да простиш, или да помилваш, то поне може да опиташ - това, опитът, е практика.


Не е нещо по-различно от това, което е описано до тук в темата.


Със сигурност методиката е ясна и подредена, но най-вероятно няма да съвпадне с вече изградени представи за това как бива да изглежда, какво точно да представлява в съотношение самата подреденост.
Самата кабалистична наука/учение наистина изглежда сякаш разпиляна/о, осложнена/о.



Напротив, и сабеанализа и себенаблюдението са много полезни, но единствено ако човек има вярна мярка как би трябвало да изглежда самият той, пречистен от всичката "мръсотия". Чрез себенаблюдението и анализа се постига виждане/разбиране на "егоизтичната природа".

Напротив - да осъзнаеш и видиш кое те прави нещастен, си е вид просветление, защото тогава разбираш, че за всичко е "виновен" твоя собствен егоизъм - желанието. До същата истина е достигнал Буда: http://www.kaldata.c...&showentry=4422

Разбира се, че всичко е взаимосвързано, че "сме" Едно и че след постигането изчезват редица усещания, чувства, като на тяхно место се появяват други.

Десятъкът се е превърнал в метод за манипулация, защото е изкривен неговия смисъл и защото този смисъл се ползва за облагодетелстване, сиреч от егоизтичната природа. Инак даването на десятък е заложено в Карма и Бхакти Йога, в Будизма - идеята Бодхисатва и пр..

Да, от гледна точка на реалността и Абсолюта, добро и зло - това е едно и също нещо. Тоест няма добро и зло, но от гледната точка на единицата, на индивидуалността - всичко, което причинава страдание, е зло. Друг е въпросът за полезността на злото, но това може да бъде превърнато в много опасна идея, защото на този принцип днес може някой да ти разпори корема с нож, в убеждението, че ти помага по пътя, за твоето собствено духовно израстване, а то не че няма да е така, но идеята сама по себе си е опасна.
Затова да не се причинява вреда е от голямо значение, а то е ясно, че егоизтичната природа не е способна на това нещо, но пък тук е уловката и целата - да се покаже именно тази неспособност, за да се осъзнае още повече несъвършенството и нуждата от Светлина.

Така е - аз, ти, като мой приятел, и той, като евентуален мой враг, както и Бог - всичко това е едно и също нещо, но тези неща бива да се видят, чрез опитността, а не да бъдат само думи, с които да си философстваме. Така е най-добре, защото инак се заблуждаваме, но пък и утвръждението в тази Истина си има своето предназначение.

Библейските книги и библейското Писание, сборникът на тези книги, никак не са сътворени за да бъдат ползвани за манипулация, за "издояване" на човека. Те са създадени за да оначертаят Духовния Път, но истината в тях е скрита зад алегории, зад метафори, зада не може "всяко око" да разполага със силата, преди само да достигне до нивото да провиди въпросната истината зад привидно нелепи описания, истории, думи.

,,Животът е танц, а когато танцуваш не мислиш къде ще стигнеш... Смисълът и целта на танца е да танцуваш.,,
Алън Уотс
...Така е и със пътя - смисълът е да пътуваш.

Животът в отвъдното, прераждането, съдбата и… Хайндел, Макс Космогонията на розенкройцерите. Разпространява се безплатно.

Здравейте,
 
Опитвам се да се придържам към: Това което знаеш-научиш, трябва да започнеш да го живееш и да го прилагаш чрез ежедневни малки усилия.
 
Поздрави,
Петко

Всички търсим хубавото.Според мен, в нас ,е заложен стремежа към съвършенство.И всеки върви по някакъв духовен път.Или обстоятелствата го сръчкват,да върви.А подходящото школо ни дава ускорение и метод за промяна...Да се променя до толкоз,че да стана едно с Отец ми.Това е целта ,за сега.

Здравейте,
Мисля че целта на духовния път, както и на всеки друг път е да ни обогати и да разширим възприятия и съзнание
Поздрави,
Петко

Здравейте,
 
Струва ми се че всички специалисти работещи в областта за създаване на изкуствен интелект, след определено духовно развитие са пред дилемата как да продължат.
 
Поздрави,
Петко

Съгласна съм, ако това разширяване и обогатяване ни приближава към Бог и осъзнаване на Божията воля. 
Днес бях на две известни археологически забележителности - Перперикон и Татул. Първото ми навя мисли и усещания за едно разширяване и израстване, довело до натрупване на материални богатства, власт и авторитет... Второто остави в мен усещането за извисяване на духа над тленното, за безсмъртието на красотата и любовта, на хармонията с Твореца. 

Споменах Платон:  
Теория за формите
Егрегорите също са идеи - форми. Платон извлича общия принцип, егрегорите са едно от проявленията на този принцип. 

Kipenzov,
малки бележки
Ето , това е свобода .Свободен избор и свободно проявена воля .
Петко обяснява за възприятия . Как съзнанието обхваща  .Това е разширение , не механичното натрупване на факти в паметта .
 
,,( Е , по такива думи си личи кой не прелиства библията или беседите . Иначе щеше да се е замислил какво ли означава)" :
,,В изпълнението на волята божия , е силата на човешката душа " ,, Боже , да бъде волята Ти . Нека твоята воля бъде и моя воля ".
  
 

Здравей Kipenzov,
Мерси много.
Поздрави,
Петко

Здравей Kipenzov,
Мислех си че е кратко и ясно, а то само аз си го разбирам.
Ще опитам по друг начин. Съжалявам че не е ясно.
Да стигнем  "съзнание на светец": да започнем да възприемаме и усещаме светът такъв какъвто е, да имаме ясно усещане за Бог, да разширим съзнанието, да разберем че сме част от всичко, да не съдим, да не критикуваме, за дадена ситуация да виждаме и вземаме предвид всички гледни точки и страни, да сме безкритични, да не определяме нещата(добро, лошо, хубаво, грозно  и т.н). Това е само една част която се сещам в момента.
С такова съзнание, ще имаме свободна воля и като направим каквото и да е промяна ще имаме представа какво сме направили, сътворили.
В този случай ставаме и сътворци – знаем  какви последствия ще има след прилагането на нашата свободна воля.
Друг пример: Представи си малка поляна в двор на къща. В нея има трева, цветенца буболечки, червейчета, мушици и каквото друго си искаш.
Сега опитай да получиш усещане за всяко нещо поотделно в картината –почувствай го като част от теб, едно цяло сте.
Едно цвете ти казва че го е затиснала клонка и не може да изпълни задачата за която е израснало. В този момент ако имаш „съзнание на светец‘ и нагоре ще знаеш какво да направиш.
Ако може един въпрос. На тази Земя, в този свят, има ли значение дали имаме или нямаме свободна воля.
Поздрави,
Петко
 

Здравей Kipenzov,
Мислех си че е кратко и ясно, а то само аз си го разбирам.
Ще опитам по друг начин. Съжалявам че не е ясно.
Да стигнем  "съзнание на светец": да започнем да възприемаме и усещаме светът такъв какъвто е, да имаме ясно усещане за Бог, да разширим съзнанието, да разберем че сме част от всичко, да не съдим, да не критикуваме, за дадена ситуация да виждаме и вземаме предвид всички гледни точки и страни, да сме безкритични, да не определяме нещата(добро, лошо, хубаво, грозно  и т.н). Това е само една част която се сещам в момента.
С такова съзнание, ще имаме свободна воля и като направим каквото и да е промяна ще имаме представа какво сме направили, сътворили.
В този случай ставаме и сътворци – знаем  какви последствия ще има след прилагането на нашата свободна воля.
Друг пример: Представи си малка поляна в двор на къща. В нея има трева, цветенца буболечки, червейчета, мушици и каквото друго си искаш.
Сега опитай да получиш усещане за всяко нещо поотделно в картината –почувствай го като част от теб, едно цяло сте.
Едно цвете ти казва че го е затиснала клонка и не може да изпълни задачата за която е израснало. В този момент ако имаш „съзнание на светец‘ и нагоре ще знаеш какво да направиш.
Ако може един въпрос. На тази Земя, в този свят, има ли значение дали имаме или нямаме свободна воля.
Поздрави,
Петко
 

Всъщност ние, човеците, си имаме свободната воля, независимо дали, как и доколко осъзнаваме реалността, в която живеем.В същото време ние не сме освободени от последствията на своите мисли, емоции, решения, постъпки. Това е причината растенията и животните да се развиват в пълна хармония със системата на нашия свят. Те просто нямат избор. Кокошката не може да се противопостави на инстинкта да заспи по залез, дървото не може да се откаже да си изхвърли листата наесен... Човекът може да избере - да заспи, или да гледа сериала по телевизията, или да бодърства и работи в нощна смяна, но си поема последствията от своя избор. Независимо дали при избора той е осъзнавал какво точно избира и какви ще бъдат последствията.

Здравей, Петко!
Определено хората, които използват сходни образни представи и система от смисли като твоята, са те разбрали перфектно!
Аз, от една страна те разбирам, но съм на друго мнение по отношение на смисъла на понятието ,,съзнание".
Когато се разширява съзнанието се разраства и Егото(аза). Егото изпитва/има нужда да има свободна воля, защото това убеждение дава свобода да сътворява с ума си конструкции, в които да впише непознатото в света, но дали тя е свободна?!?
Виж по отношение на съзнанието съм съгласен, че начинът, по който с егото ни ,,подреждаме" чрез ума ни познанието за заобикалящата ни среда, е доста важен аспект. Защото от ,,връзките" между тези данни в съзнанието ни, можем да имаме по-високо ниво на осъзнатост за това какво и защо го правим и как това влияе на нас и на околния свят.
Но не ,,съзнанието на светец" е причината за по-адекватните ни действия и оценки. То е следствие!
Първопричината е Знанието, което е противоположно на Невежеството. В това се разминаваме като мнение.
Така в примера ти за градинката ще добавя и усещането за клонката, потиснала цветето. То, клончето е част от леска(лешников храст), който също ти казва, че цветето му пречи да изпълни задачата, за която е израсло?!?
Идеята ми е за конкуренцията. Вътревидова, междувидова и т.н.
Ако се позамислиш, ще откриеш доста примери, при които ясно се вижда, че често ,,свободната воля" е параван за прокарване на властови желания за власт/надмощие, стремящи се да доминират в конкурентни взаимоотношения. Ако щеш и бяло-черно...
А то волята е производна на силата на желанието. А всяко желание те изважда от ,,центъра", кара те да проявиш воля да го задоволиш и така попадаш в ,,дуалността", бинарната система на реалността - топло-студено, черно-бяло, горе-долу...
Е, независимо че ми се струва, че се подразбира, ще го обобщя като отговор на въпроса ти.
Да, има значение дали имаме воля! Има значение и дали осъзнаваме доколко свободна е тя! Последното е атестат за ниво на осъзнатост и формирано качествено Самосъзнание. 
А комбинацията от последните две вероятно описва напълно понятието ти за ,,съзнание на светец", но не дава отговор на това имаме ли свободна воля!
Обаче пък е подкрепа на тезата, която се опитвам да защитавам, че имаме единствено Свободен избор. Защото в дилемата да останеш невеж и това да се развиваш изборът определя да ,,вървиш към съзнание на светец". Но волята да го направиш не е свободна, защото ти избираш между две неща, а не твориш нещо ново!
 

Здравей Донка,
Дали може да посочиш някои
Поздрави,
Петко

Egregore
Надявам се да успеете да го преведете.

Ние всички сме в реалността . Но мнозинството не се чувстват добре , като че нещо не им достига . Като че  ли ,не са  на мястото си .Но не търсят защо .Никой не ги е учил да търсят корена на нещата и разбират само от образа .Наблюдават образите и това им е достатъчно , не ги интересува причината .А реалното е преди причината .За всяко нещо реалността създава множество причини менящи се във времето ,  преплитащи се една в друга .  За това светът е шарен и неповторим .

 
Ние не можем да познаем Божествената Реалност . Но можем да разберем парчето реалност , която ни е достъпна .Това става с овладяване на това което имаме ,умовете си .Не случайно умът е символизиран с див необязден кон за който човек е привързан и  влачен незнайно къде .И гледа човек преминаващите форми и казва да, видях и това , и това , но животът си върви и краят е предвидим .Не се  сеща , че ако овладее юздите може да обърне коня в обратна посока . Това просто е инструмент .Може да заобикаля удрящите го клони и тялото му ще бъде здраво , най малко .
Да . много от беседите на Дънов . Когато чета беседа , подходяща за моментните ми нужди и успея да се установя в полусън .

Здравейте,
Според мен всеки един от нас живее в реалността. Реалността в която е добре да е всеки от нас.
Абсолютната Реалност надали можем и е нужно да я разбираме тук.
 
Поздрави,
Петко

Здравейте,
Ето и част от книгата на Влад Пашов – Богомилството Път На Съвършените.
ПРИНЦИПЪТ НА ПОЛЯРНОСТТА, ОСНОВА НА ЛЕГЕНДAТA ЗА САТАНАИЛ 
Дуализмът съществува навсякъде в Природата и живота, но трябва да се знае какво се разбира под това понятие. Този въпрос може да бъде изяснен само в светлината на окултната наука, която изследва нещата по-дълбоко и в тяхната основа. Според херметичната наука, която е изградена върху седем принципа, които са седемте принципа на Природата, четвъртият принцип е наречен принцип на полярността, според който всички сили в Битието и Природата са поляризирани на положителни и отрицателни. Това е факт, познат и на съвременната наука, без да може да го обясни. Но тя го приема като факт, който съществува в Природата. Тази полярност съществува както в Природата, така и в човека. Затова във всеки човек се води една вътрешна борба между тези сили, която Гьоте гениално е изразил по следния начин: „В мен живеят две души. Едната ме тегли нагоре, към светлото и възвишеното, а другата ме тегли надолу към низките страсти и удоволствия." Това го преживява всеки човек. В Природата този факт е изразен с идеята за положителния и отрицателния полюс на енергията, и е ясно показан в електричеството. Доброто и злото в живота, светлината и тъмнината, както в съзнанието на човека, така и в Природата, са също израз на този принцип. 
ДВАТА ПРИНЦИПА -ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА 
В окултната наука този принцип на полярността е изразен с идеята за двата Принципа, чрез които се изявява Абсолютният Дух в проявения свят. Те са наречени Първи и Втори Принцип. Първият принцип е символизиран в християнството и Богомилството със Сатанаил, а Вторият принцип е символизиран с Христа Това са двете Ръце на Абсолютния Дух, с които Той си служи при Своето проявление. Тези два Принципа са двете страни на Проявения Бог в света. 
Според окултната наука, чрез Първия принцип е създадена цялата физическа Вселена с всички форми, които съществуват в нея. Краен израз на дейността на този Принцип е физическата материя. А Вторият принцип организира и внася живот в тия форми, създадени от Първия принцип. 
Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос. Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца. Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос. Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него. 
Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог. Той е Първата Причина на света и живота и е една Абсолютна Реалност, която прониква цялото Битие. Тази Абсолютна Реалност е извън всяко познание. И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува. Учителя казва в томчето: Степени на съзнанието следното: „Окултната наука в своето развитие е стигнала до там, да познава проявите на Божествения Дух. Но над тези прояви има още много, за което тя знае, че съществува, без да знае нещо конкретно." 
Дейността на Божествения Дух се простира в първото космично поле, което включва в себе си седемте свята, за които се говори в окултната наука, които западната окултна наука свежда към три — физически, духовен и божествен. А над първото космично поле съществуват още шест космични полета, в които се проявява този възвишен абсолютен живот. Тази Абсолютна Реалност е наречена общо Абсолютен Дух. Но в тези възвишени светове съществуват много напреднали същества, които стоят над серафимите и за които окултната наука сама загатва. Учителя споменава за тази реалност, като говори за Всемирното Братство, което ръководи целия Космос. 
Това Всемирно космично Братство е връзката между нашето космично поле и Абсолютния Дух, Който в еврейската окултна наука е наречен Ен Соф или Великото Нищо — това, на което не могат да се припишат никакви качества и определения, защото ще го ограничат, а Той е безграничен. 
Когато този Абсолютен Дух, тази Абсолютна Разумност реши да се прояви, Той се еманира, излъчва от Себе Си това, което в окултната наука се нарича Логос, Проявен Бог или Божествен Дух. Той създава обективния свят. За него е казано в първата глава от Евангелието на Йоана: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог." Този Проявен Бог е това, което Учителя нарича още Божествен Дух. 
Това е една разумна съзнателна енергия, която в своето проявление се поляризира, защото законът на полярността е закон на творчество. Без поляризиране никакво творчество не съществува. Това ни показва житното зърно или кое да е семе, които докато не са посадени в земята, съществуват, но не живеят, не растат, не се развиват, които са свойствата на живото същество, на живота. Като се посади в Земята житното зърно се поляризира — пуща коренчета надолу и след това стъбълце нагоре. От този момент започва творческият процес в него, почва вече растене и развитие. Така че Бог, в Своето проявление, се проявява чрез два Принципа, които в окултната наука се наричат Първи и Втори, а в съвременната наука се наричат положителен и отрицателен полюс на енергията, катод и анод. Понеже това е важен въпрос, затова ще предам някои мисли от Учителя, които той изнася по този въпрос в „Двамата господари" от Трета серия. 
„В света работят два разумни Принципа. В окултизма тези два Принципа се наричат Първи и Втори, а в науката положителен и отрицателен полюс на енергията. Положителният полюс е всякога по-силен, а отрицателният — по-слаб. Творческата сила се проявява предимно в слабия Принцип. Това, което гради в света, то не е силното, а слабото. Затова онези хора, които разрушават, са всякога по-силни, отколкото добрите, меките хора. Вие може да усетите тия два Принципа у вас едновременно. Запример, когато станете активен, когато се разгневите и извикате: Тук трябва да има ред и порядък, това е Първият принцип. Но този Принцип не е творчески, той нищо не създава. Само като се оттеглите вътре в себе си, когато се успокоите, тогава всичко взема своя нормален ред. 
Първоначалният Принцип, от който произлиза злото, омразата, лъжата, сам по себе си не е лош. Това е Първият принцип. 
Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Не можете на служите на Любовта и на омразата. Това са две неща, които се изключват, понеже са диаметрално противоположни: и не се движат в еднаква посока. 
Под думата Господ се разбира най-възвишеното, най-благородното Начало, което твори. Този Принцип е мекият, пластичният, но с това той не е ограничен и е безсмъртен. В този Принцип, Втория, не съществува смърт. В Първия принцип съществува смърт и то само затова, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава. 
Първият принцип е създал Космоса, материалния свят, всички видими светове с нашите тела и техните сили и енергии, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от Първия принцип, вие трябва да му върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас." — Вие ще се върнете във Втория принцип и ще станете едно с Бога. Няма да има нито Иван, нито Драган, няма да има нито ангели, нито дяволи и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. 
Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли. Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта. Христос го взема, както се проявява на Земята, а не както се проявява горе между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив — аз не вярвам в това благочестие. Всичкото богатство в света принадлежи на Господа и в момента, когато помислиш, че славата и величието, което имаш, е твое, ти слугуваш на Първия принцип. Този Принцип е индивидуален. Той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. 
Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят и най-после той се разгневява и започва да бие и ги умъртвява — говоря по човешки. 
Но когато дойде в света Вторият принцип, който хората наричат Любов, меката сила на нещата, той веднага смекчава Първия принцип и, съединени така двата Принципа, раждат най-великото, най-възвишеното в света. Като служите на Господа, само чрез Него може да влияете на Първия принцип. Само Господ е в сила да ви избави от смъртта. Не служите ли на Господа, ще бъдете погълнати от Първия принцип, защото законът е такъв. В Любовта имаме едно проявление на Абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е — Незнайният Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света. Само Той държи в Ръцете Си тези два велики Принципа, чрез които се проявява. 
И тъй, понеже единият Принцип разрушава, а другият — гради, вие не можете едновременно да разрушавате и да градите. Когато мразите, вие разрушавате, а когато обичате — градите, създавате. Някои мислят, че Първият принцип има наглед у хората желание да съгражда, но той пак поглъща. Той казва: Обичам те, обичам те, но ще те изям — така както котката си играе с мишката и най-после я стисне и погълне. 
Някои, като говорят за индуската философия, под Нирвана разбират сливане с Бога, а не съграждане. Това отчасти е вярно. Има и сливане, и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с Втория принцип и да се живее в него. Във Втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини. Той е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Велико е онова същество, което може да разбере този дълбок принцип. 
Там, където се явява въпрос за първенство, кой да вземе първото място, кой да е водач, там действа Първият принцип. Тази борба съществува навсякъде в света. Тя е естествена, тя е един велик Божествен процес, през който са минали всички ангели. Много от тях са минали изпита, минали са през Първия принцип и са влезли във Втория, и сега служат на Бога. А други не са го минали, паднали са и са останали служители на Първия принцип, на Мамона, затова ги наричат демони. 
И между тях има служители и на Първия, и на Втория Принцип. 
След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на своето място. Затова Христос казва: „Без Мене" — подразбирайки Втория принцип — „нищо не можете да направите." Тук е дълбокият смисъл — останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на Първия принцип и тогава ще се явят във вас всички отрицателни качества: омраза, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават. В този Принцип не може да намерите благото на света, не може да видите никакъв смисъл в живота. Затова Христос казва: „На Бога и на Мамона едновременно не можете да служите." Ако служите на Мамона, ще бъдете на дъното на ада, ще бъдете вечно недоволни и никога няма да разберете дори, защо сте мъж или жена. Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен. 
Когато се казва: Правото е на силния, това е Първият принцип. А когато се казва: Правото е на слабия, това е Вторият принцип. Когато човек е в борба със себе си, това показва, че Първият принцип действа в него. Щом се разедините в себе си, трябва да се дигнете над това разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете смисъла на тези сили, които действат във Вселената. 
Та онези, които са тръгнали в Пътя, Посветените, имат поголяма опитност. Защото те страдат повече отколкото светските хора, понеже в християнството едновременно с Втория принцип се усилва и Първия. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и Първият принцип, който представя само една сянка на Битието. Под сянка разбирам Принцип, който умъртвява. 
Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи вътрешна тъмнина, а Вторият принцип всякога носи светлина в ума. Щом дойде Първият принцип, усещате голяма скръб, безсилие в живота. Дойде ли Вторият принцип, всякога се разполагате, повдигате се. В Първия принцип като търсите изход и не го намирате, дохождате до мисълта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте създали. Първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов. Любовта намира в него израз, той й става като почва. Неговото желание е да подчини Втория принцип — Любовта, но тя не се подчинява. Тя е закон, който регулира нещата в света. Първият принцип се бои от Втория, защото когато се изпречи пред Втория, появява се Светлина и като види своя образ, почва да се плаши. Когато Първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да се втвърдява. У него всичко закоравява: сърцето, мускулите, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че у такъв човек се явява болестта артериосклероза. Аз казвам, че това се дължи на Първия принцип, който втвърдява сърцето и обсебва човека. 
Когато забележи, че Първият принцип е завладял човека, Бог започва да действа с Втория принцип, с Любовта, която започва да го организира в себе си. Това е борба, която действа навсякъде в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото — навсякъде. Тя ще продължи дотогава, докато Вторият принцип вземе надмощие и организира нашето тяло, нашето сърце и ние станем безсмъртни. 
Желанието на Христа, желанието на Втория принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното, ще влезем в областта на вечното съединение, на вечната Божествена Хармония. 
Затова е създаден светът, за да минат умовете и сърцата на хората от Първия принцип във Втория. Процесът е отляво надясно. Отивате наляво, за да действа дясната ръка по-силно. Има изключения, някои са левичари, но изобщо, когато се работи, отива се отляво надясно. Този Принцип е станал причина да се измести сърцето малко на лявата страна. След време сърцето трябва да се премести в средата между двата дроба и само тогава ще има равновесие между Любовта и Мъдростта, между ума и сърцето. 
Когато вашите косми станат остри и груби, Първият принцип е взел надмощие у вас. Когато кожата ви стане суха и почне да надебелява, у вас действа Първият принцип. Този Принцип ще ви погълне, както змията поглъща жабата. Когато Христос казва: „Любете враговете си", Той подразбира, че ти не може да победиш този враг, Първия принцип, с друго, освен с Любов. Зло със зло не се побеждава. 
Философията в Любовта е да даваш и да вземаш едновременно, та обмяната да е правилна. Когато казвате: Той не ме обича, това е Първият принцип. Недоволен си — това е Първият принцип; съмняваш се — това е Първият принцип. Няма Господ — това е пак Първият принцип. 
Първият принцип е във вечно движение. Но животът се проявява във Втория принцип, в съграждането на нещата. Всеки трябва да съедини тези два Принципа с Христа. Само така ще бъдете навсякъде полезни — на обществото, на народа, на жена си, на децата си и т.н. Това е казал Христос на евреите преди две хиляди години, но те приеха Първия принцип и отхвърлиха Втория и затова ги сполетя голямо нещастие. И днес хората с тази война /беседата е изнесена в края на Първата световна война/ изпитват влиянието на Първия принцип. И той ще действа, докато хората се изтощят. След като си свърши работата този Принцип, ще се прояви Любовта, т.е. Бог. 
Бог предоставя енергиите Си на Втория принцип, и когато той дойде, започва да гради разумно. Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Светлината и тъмнината не представят нашия живот, но когато те се съединят в един Принцип, появява се Животът — Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на живота. Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на Мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни. Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни. Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират. Ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишен; ако служи на Мамона, ще се снишава и изражда. Ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно; ако служим на Мамона, умът ни ще се смущава и съмнява. Това са два Принципа, които действат в живота. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени. Затова Христос казва: „Елате при Мен всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша." За да избегнете лошите последствия на Първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастията и ги туря на гърба на другите. Такова е неговото естество. Христос е бил преди Адама, преди Аврама, Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, като дойде, каза: „Аз съм онзи, който беше преди Аврама и преди Адама" Той е живял в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пеели, в Божествената Зора на Живота, в Златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде вашият баща — дяволът, който живее сега във вас и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте, в греха си ще умрете, всякога ще служите на Мамона и няма да бъдете щастливи. Когато казваме Втория Адам, подразбираме Христа. Той е втори по отношение на Закона на Любовта, но по изявление на Бога е Първото Начало." 
Горните мисли на Учителя за двата Принципа са ключ за разбирането на т.нар. дуалистически разбирания на богомилите, които са и разбиранията на всички окултни школи и които са основа на окултната космогония, която по-долу накратко ще изложа. Казвам т.нар., защото всъщност нито богомилите, нито манихеите са имали такива разбирания, каквито им приписват техните врагове. Те са имали една окултна космогония, която е предадена в образна форма, за да бъде достъпна за широките народни маси, а техните врагове ги наричат дуалисти в култов смисъл на думата, т.е. признават двама богове в света, които са във вечна борба. 
Двата Принципа, както се изтъкна в горните мисли, са във вечна борба, докато Вторият принцип вземе надмощие, но тези два Принципа са само двете Ръце на Великата Разумност, Която ръководи всички световни процеси. И тази Велика Разумност, този Абсолютен Дух се изявява чрез Втория принцип, а Първият принцип е само като една сянка, едно отражение, необходимо, за да изпъкне Реалността. 
Поздрави,
Петко

Здравейте,
 На базата на някои от предишните отговори се чудя дали Беинса Дуно продължава да ни учи не само чрез учението което ни е оставил, а и чрез някои от текущо живеещите хора (души)?
 
Поздрави,
Петко

Не виждай лошото в хората, защото ще го натрупаш в себе си и то ще стане голяма сила в твоя живот. А който не може да трансформира тази натрупана сила, той няма да може да оцелее.
Истинското око прониква в нещата, забелязва всичко, но възприема само фината реалност, само духовната реалност. Тук се прави разлика между забелязване и възприемане. Злото можеш да го забелязваш, но не го възприемай и не го подхранвай, това е основно правило в учението. От окултна гледна точка, буден е само този ученик, който възприема Божествения живот и го предава и на другите. Да виждаш лошото и да го подхранваш, това е качество на мрака и на неговите синове. Когато виждаш красивото, ти започваш да навлизаш в едно от невидимите полета на духа. Искам да кажа, че една от задачите на ученика е да проникне в неизвестното битие и да се докосне до аромата, наречен еликсира на живота.
~~Елеазар Хараш
4.07.1996
Лекция:Окултните отношения.
Книга : ПЪТ БЕЗКРАЕН Лекции 7-ми том стр. 61

Св. Григорий Синаит за сърдечната молитва
Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух.
Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума. Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.
Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите.
Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.
Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата.
Знай, че сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Задържането на дишането със свити устни може да удържи ума, но само отчасти, след което той отново се разсейва. И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.