Ines Raycheva

Открих и въпросите към скалата за измерване на духовния байпас. Много свежи! 

1. My spiritual life helps me feel my emotions more fully.
2. When I feel emotional pain, the first thing I want to do is pray or meditate about it.
3. When I am in pain, I believe God will deliver me from it.
4. When something tragic happens (to me or to others) I say that God will intervene.
5. It is more important to me to seek spiritual guidance than to seek aid from a psychological helper.
6. When experiencing difficulties, I believe it is most important do deal with the spiritual source of my problems.
7. I believe it is preferable to cure emotional problems by being spiritually advanced.
8. It is more important for me to be spiritually awakened than to feel emotionally intact.
9. I beleive that healing one's spirit takes precedence over healing their emotions.
10. When someone I know is in trouble, I believe it is because they have done something wrong spiritually.
11. When someone I know is experiencing hardship, I believe that it is due to spiritual attack/oppression.
12. When someone confronts me, I tend to over-analyze his or her spiritual motivations for confronting me.
13. When I face a life challenge, I always consult with a spiritual or religious teacher.

Вижте въпрос 10 и може да трансформираме онзи виц:
"Двама психолози вървят по морския бряг и виждат давещ се човек,който крещи: "Помоооощ,помоооощ!". Единият казва: "Този човек има проблем", а другият: "И важното е, че говори за него!"
В същата ситуация на отговор, само че от двама "духовни люде", коментирайки виковете за помощ: "Това е кармично, в минал живот е удавил някого и затова сега той се дави".
 

Няма значение за какво се хващат, механизмът им на действие е един и същ. Могат да се хванат за здраве-болест, за нормална-луда, за знам-не знам, за чиста-нечиста, помнеща-забравяща, умна-глупава, точна-неточна... Могат да се хванат за броенето и контрола, за еди си кое си число, за наблюдение на телесните функции, за гънката на паркета, петното на мокета и точките на калинката, за годжи бери или за на баба хвърчилото... 
Принципът е същият. Ригидно горд, невротичен свръхонтрол  инащрек, над недоверие в естествения механизъм на еволюционно обусловено, обратно огледално пораждане на защитни мисли при комбинацията от страх и любов. Каквато и да е характеровата база, ригидността при натрапливостите присъства винаги в огромна степен или в самия характер, или като потискаща маска. 
В психотерапията се вижда характерът на човека, осъзнават се страховете, които има да преодолява...благодарение на работата с натрапливостите. Има малки индивидуални различия, но общото е, че се започва с упорито променяне на интерпретацията на мислите, продължава се с реструктуриране на реакцията по отношение на тях с логика, на хартия, с интензивно шегуване, учене на транс и визуална работа, медитативно фокусиране в седящи ежедневни сесии и пренесено в ежедневието, медитация. 
Едва ли разбра нещо. То е сякаш пробвам да ти опиша ей там, зад тази планина има красиви поляни, весели птички, докато ти виждаш само мрачно дере с дерящи те бодили и виещи диви зверове... Знам. Затова ти е нужен систематичен психотерапевтичен процес!

Благодаря, Орлине прекрасно си допълнил темата! Повечето хора, имащи се за "духовни", с които съм се срещала, прекрасно отговарят на тези описания! 
Онзи ден едно момче много уверено ми показа техника, при която в имагинерен тефтер написваш с вълшебно-въображаема химикалка всичките си неуверености, хвърляш го зад себе си и си пречистен! Вече си супер уверен, лишен от гадния излишен товар! Напомня ми това на пиенето на медикаменти постоянно за всяко неразположение... Да премахнем, да отрежем, да променим - бързо и от раз, и да забравим, разбира се. 
Точно това замазване на прозорчето, през което гледаме света, е пагубно in the long run. "Какво става, нали съм много духовен, следвам еди-кое-си учение, защо съм нещастен?!" 
Играла съм го тоя филм с духовния байпас, тц, не върши работа. То е като да си постоянно пиян... В един момент разбираш, че не можеш да подържаш това състояние, тази илюзия. 
Но от друга страна на всеки му идва моментът да провиди това - има хора, толкова убедени, че да са свръх позитивно-замазващи е the way to go, че всичко друго им се струва грубо насилие, което както си писал, бива осъждано, те не разбират въртопа, в който са се вкарали, искайки само хубавко и беличко в живота - ако може някой друг да им го изпере... 

Нещата са простички. Книжки, синхроничности, големи приказки - има ги, ама кел файда от празни приказки... Има синхроничност, има привличане. Не да искаме от нямане обаче, а да даваме от излишък от любов, чар, светлина, енергия, ум, самостойно присъствие - тогава нещата идват на мястото си. На дела, отвъд бля бля. Когато  видим, че има огромна разлика между искане като малко хлапе, защото нямаме и между преливане от качествата, които сме искали, започваме да ги откриваме у себе си. Не толкова ги градим, колкото разкриваме. Те винаги са били там, просто са им пречели страхът, вината, унинието, обидчивостта... Осъзнавайки липсите си, ги прегръщаме с любовта. Тогава сме пълнота. Вместо искащи черни дупки, ставаме на слънца. Мнозина искат да се топлят на лъчите ни. Можем с тях, можем и без тях, но щастието и смисълът вече са в нас и светят! Та- осъзнаване, обичане, дела. Както се казва, да бъдем това, което искаме светът и другите да са! 

Бъди някой, който да може да бъде обичан
 
- Кога ще ми изпратиш някой, който да ме обича и да ме вижда такава, каквато съм (с всичките ми странности и недостатъци) и да ме оцени?
- Зная това и го разбирам. Ще ти кажа как да го откриеш.
- Великолепно!
- Просто бъди това, което търсиш.
-  Да бъда това, което търся ли?
 - Вместо да търсиш някой, когото да обичаш, бъди някой, който да може да бъде обичан. Отда­вай онова, което желаеш да получаваш. Бъди онова, което желаеш да преживееш. Това е най-великата тайна в целия живот.
Бъди това, което търсиш и то ще те открие. Всеки търси едно и също. Не бъди търсещият, no-скоро бъди онова, което търсят другите.

Хееееййй, you make my heart singing 
Медитацията - когато веднъж човек усети вкуса ѝ истински, връщане назад няма. А започне ли да навлиза в нея, всичко си идва на мястото. А в София има Дзогчен...

Desy_V, това е престъпление. Как смееш да се доверяваш, да се учиш преживелищно и смирено да обичаш? Та това е кошмар - така няма да имаш нужда от специални специалисти като нас. А ние какво ще правим тогава? Нееее! Бори се, моля те. Искам да знаеш, че си нещастна жертва на гадно заболяване. Не спирай да се самосъжаляваш и изисквай да те съжаляват. Разбира се, нещо независещо от теб ужасно се случва, някаква дегенеративна болест вероятно, съвсем случайно. Има болест, трябва да се лекува. Психотерапия до безкрай в комбинация с медикаменти до безкрай. Ама то самото таквозинково отношение и хапчеляците поддържали в тандем всичко до беккрай... Еее, сега, ако се справя човеко, ние горките пси нещо си какво ще правим. неееееее  

Здравейте, г-н Баев!
От написаното от Вас, усещам че съм на прав Път!
Много мили и забавни думи, хахаха...Дано напомнят на някой четящ, че това не е изход! Аз никога не се доверих на хапчета, изключвам валидол при екстремна ситуация и някой е друг хап мента-глог-валериан... Така че съм против хаповете, безцелното мрънкане и никакво действие. Да кажа, че от 7 месеца спортувам усилено - тичам по 5 км на ден, няма такова удоволствие, но то дойде след 4 месец, отначало беше адски трудно, невъзможно... Медитирам, почти всеки ден, вече успявам да утихна за 10*15-20 минути и това след почти две годишна практика. Храня се доста по-осъзнато, всеки ден си приготвям храна у дома и я нося с мен в офиса, не си купувам боклуци, а хапвам собствено приготвена домашна храна. Сигурно, на някоя би му прозвучало трудоемко, храна, спорт, медитация. Но когато си изградиш навици и тялото и душата търсят тези удоволствия. Така че възможно! Но трябва Време, Воля и Желание! И Пътя се разкрива!
Поздрави,

Здравей, Кристиян! 
Психиатърът и медикаментите не са твоят отговор. Единственият път е психотерапия, стига да си мотивиран за качествена промяна. 
Страхът от провал е много често срещан при силно тревожни хора. За да се справиш с него, е нужно да СИ В ПРОВАЛА - да ПРИЕМЕЛ, че можеш да не се справиш, че могат да ти се подиграват. Какво ако?! 
Отговори си на следните въпроси:
Какво ще стане, ако се изложа на публично място? 
Какво ще стане, ако някой ми се присмее, подиграе? 
Какво ще стане, ако бъда отхвърлен - от жена, от приятел, познат? 
Имаш работа по приемане на провала - него го има в живота НА ВСЕКИ, независимо как изглежда "отстрани". 
Не си луд и не си болен. Тревожен и страхлив си и се връзваш на страховете, режисирани от собствения ти ум. 
Оплел си се Сам бая, вярно е, но с добър терапевт, ще излезеш много силен, същински силен и смел от това състояние, намерил своя вътрешен център, който няма да има нужда от чуждата валидация и оценка. 
Успех! 

Открих в една статия, публикувана на 20.03.2018:

The term spiritual bypassing first surfaced in the literature in 1984 with the publication of an article in Transpersonal Psychology called, “Principles of Inner Work: Psychological and Spiritual” by John Welwood. In this article, Welwood retold the story of his formation within Eastern religion and his subsequent contact with Western psychology. After a period of paying close attention to how members of spiritual groups interact with each other and navigate developmental tasks, he noticed a problematic phenomenon: I started to pay more attention to a disturbing tendency among certain members of spiritual communities. Although many of these spiritual practitioners were doing very good work on themselves—which I bow to and respect as extremely important—still some of them seemed to be using meditation or their spiritual involvements to bypass certain kinds of personal emotional “unfinished business.” There is a certain temptation, which I can observe in myself as well, to try to use spiritual practice to rise above the difficulties of unresolved personal problems and emotions… I have come to call this tendency to try to avoid or prematurely transcend basic human needs, feelings, and developmental tasks “spiritual bypassing.”

Имало даже и измерване "The Spiritual Bypass Scale - SBS-13".

Много хубава тема.
Широко наблюдавано явление.

При всеки е заложен изначалния стремеж към Духа и свръхсъзнанието, но не всеки има интелектуалните умения да различава здравата духовност от илюзорно създадената такава.
Забелязвам, че при личности с по-слаби мисловни умения (логическо и критично мислене, базова подготовка в някоя наука), но и едновременно с фина, ранима душа, байпасът бързо започва да тиктака, особено когато в живота им липсва изградена представа за "идеалния Аз". Четат книги, прилагат дадени духовни практики (но само чисто външно и поведенчески), срещат се със себеподобни, умело поддържайки бягството от Себе си.
Така често се създава един изкуствен образ (субличност по Асаджоли) на Висшия, идеален аз, който е примамлив за слабия Аз, даващ комфорт и сигурност (но само привидно).
Това не е желано от нито един духовен учител от древността до днес.
 
"Учителя каза, това, Учителя каза онова" - аланкоолу, що не се хванеш да си откриеш своя собствен вътрешен учител?
"Ошо медитациите ме върнаха към живота" - а бре, моме, що не практикуваш техниките на Хитлер, че и той като бай ти ошу си е бил чист престъпник?


Интересно е, че "хората на науката" ( в смисъла на позитивно-редукционистичната, материалистична "наука"), при които религиозните чувства и емоционалност не са развити на едно толкова фино ниво, колкото при предходния споменат тип, не влизат в тази ни представа за "духовен байпас". Ще кажете, защото отричат божествеността или не вървят по пътя на психо-духовната реализация?
Но как при тях би могло да се изрази това?

 

Отварям темата, тъй като Стелиян Славов спомена за духовния байпас в един свой коментар съвсем наскоро, което ме подсети за този позабравен от мен термин - а е тема, запознаването с която е много полезно, освен любопитно. 
С Орлин също сме говорили неведнъж за фалшивата духовност, служеща за бягство от реалността. 
В този блогпост съм събрала полезни източници по темата, а тук директно ще си позволя да цитирам психолога Джон Уелууд:
„Духовен  байпас” е термин, измислен от мен, за да опиша един процес, който видях да се случва както в една будистка  комуна, в която бях за известно време, така също и в мен самия. Въпреки че повечето от нас са искрени в опитите си  да работят върху себе си, забелязах една широко разпространена тенденция да се използват духовните идеи и практики за заобикаляне или избягване на нерешени емоционални проблеми, психологически рани и недовършени задачи на развитието.
 
Когато сме в „духовен байпас”, т.е. заобикаляне чрез духовното, често използваме целта за пробуждане или освобождение като рационално обяснение на това, което аз наричам преждевременна трансцендентност: опит да се издигнем над суровата и хаотична същност на нашата човешка природа, преди да сме се изправили лице в лице и да сме сключили мир с нея. В такива ситуации сме склонни да  използваме абсолютната истина, за да говорим с пренебрежение или да отхвърляме изцяло основни човешки потребности, чувства, психологически проблеми, проблеми с общуването и дефицити в развитието. 
 
Опитът да се премине отвъд нашите психологически и емоционални проблеми посредством избягването или заобикалянето им е опасен. Това създава травмиращо разделение между нашата буда-природа  и човешката ни същност и води до концептуален, едностранчив вид духовност, когато единият полюс на живота се засилва/издига/преекспонира за сметка на неговата противоположност: Абсолютната истина е предпочетена пред относителната, безличното пред личното, пустотата пред формата, трансцендентността пред въплъщението и безпристрастието пред чувството. Човек би могъл например да се опитва  да практикува непривързаност като отхвърли нечия нужда от любов, но това само премества тази нужда по-дълбоко, така че тя често става несъзнавана и действа прикрито по един вреден  начин."
 
Какво мислите вие по темата? 
Какъв е вашият опит с "духовния байпас"? 

Здравей, Кристиян! 
Психиатърът и медикаментите не са твоят отговор. Единственият път е психотерапия, стига да си мотивиран за качествена промяна. 
Страхът от провал е много често срещан при силно тревожни хора. За да се справиш с него, е нужно да СИ В ПРОВАЛА - да ПРИЕМЕЛ, че можеш да не се справиш, че могат да ти се подиграват. Какво ако?! 
Отговори си на следните въпроси:
Какво ще стане, ако се изложа на публично място? 
Какво ще стане, ако някой ми се присмее, подиграе? 
Какво ще стане, ако бъда отхвърлен - от жена, от приятел, познат? 
Имаш работа по приемане на провала - него го има в живота НА ВСЕКИ, независимо как изглежда "отстрани". 
Не си луд и не си болен. Тревожен и страхлив си и се връзваш на страховете, режисирани от собствения ти ум. 
Оплел си се Сам бая, вярно е, но с добър терапевт, ще излезеш много силен, същински силен и смел от това състояние, намерил своя вътрешен център, който няма да има нужда от чуждата валидация и оценка. 
Успех! 

"http://robertmasters.com/writings/spiritual-bypassing/
...Any spiritual path, Eastern or Western, that does not deal in real depth with psychological issues, and deal with these in more than just spiritual contexts, is setting itself up for an abundance of spiritual bypassing. If there is not sufficient encouragement and support from spiritual teachers and teachings for their students to engage in significant depth in psychoemotional work, and if those students who really need such work don’t then do it, they’ll be left trying to work out their psychoemotional issues, traumatic and otherwise, only through the spiritual practices they have been given, as if doing so is somehow superior to—or a “higher” activity than—engaging in quality psychotherapy."...

Здравей, Ивет!
От това, което пишеш звучи като силна тревожност, вероятно преминала в паническо разстройство. 
Анорексията е хранително разстройство, при което не се храниш почти изобщо, от страх, че ще напълнееш и имаш силна неприязън към собственото си тяло, защото го намираш за отблъскващо и твърде пълно, независимо от това как изглежда в действителност. Не виждам да се касае до това. 
 
Не си луда, това е сигурно. Страхлива и тревожна си, вследствие на преживени стресови ситуации, а желанието за контрол е точно обратното на това, което имаш да учиш от състоянието си. Това желание за КОНТРОЛ и БОРБА УСИЛВА паниката и тревожността!Имаш да се учиш на Доверие - само от него произлиза същинската спокойна сигурност. 
Към антидепресанти не те съветвам да посягаш. Помисли варианта за психотерапия - бързо ще ти помогне да трансформираш състоянието си. Без нея ще отнеме значително повече време и лутане. А и психотерапията е изключително интересен и смислен път към себе си, когато е водена от добър професионалист, за когото справянето ти е наистина важно! 
На първо време те съветвам да започнеш да си осигуряваш ежедневна физическа активност - ходене поне 10-тина километра с твое темпо или бягане 20-30 минути, танци, каране на колело - каквото ти харесва, но така че да те ИЗМОРЯВА физически. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно е, за да можеш да гориш адреналина, с който разполагаш! Този неизгорен адреналин ти изиграва лоша шега също, защото го "впрягаш" в борба, което пък води до отделяне на кортизол, който е лош стресов хормон. При физическа активност се отделят ендорфини - вещества на щастието. 
Имаш нужда от човек, който да те поведе през трансформацията ти, голям късмет са тревожните състояния - сега не ти се вярва, но ще се убедиш! 
Това е моят опит с тревожността. 
А това опит на едно момиче с паник атаките. 
Не си луда, тревожна си. Последвай съветите ми за физическата активност и за психотерапията и след броени месеци ще си благодарна за това, което в момента за теб е ужас. Ще го обичаш и ще е страхотно ценен урок, който ще те изстреля към истинското Обичане и ценене на собствените ти огромни и все още непознати за теб потенциали!
Успех! 

Духовните общности, дори и тези с най-центрираният и прекрасен мироглед, са като магнит за хора с шизотипна, магическо и пожелателно мислене идеация (юродиви, казано според православната терминология), личностови разстройства и психози. Ведно със заземената, сърдечна човечност, определяща реалната духовност, в такива общности може да бъде наблюдаван грязен фанатизъм, отричане на различието, нарцистична гордост, зависимо прилепване... Добре е човек да умее да различава, да пресява зърното на духовността от представяното за такава гнила плява. 
Защото говорейки за духовните байпаси, можем да останем с впечатлението, че духовността се свежда до псевдодуховността. Не, има истинска, заземена, топло сърдечна, братолюбна, естествена духовност, съвсем простичка в същността си, така както гениалните неща са простички и естествени! Тя не зависи от теоретините рамки и терминологията на бялото братство, християнството, йога, адвейта веданта, будизма и т.н. Тя е спонтанната проява на човечност, дружелюбие, взаимопомощ, любящо доверие в Себе си и дълбоко истинното в брата. Любомъдра истинност не говорена, а живяна е! Оттам, през каквато и система да са практикувани себепознавателното съсредоточаване, съзерцание и мъдрост, няма голяма разлика, стига изначалната Човещина да е налице! 

Наивният позитивизъм е също вид духовен байпас, през който нежеланите импулси и съдържания се замитат под съзнанието, откъдето необезпокоявани започват да се процеждат като невротични емоционални и телесни симптоми. Има зрял позитивизъм - самата дума positum означава цялостност, нежели частичност чрез отричане на нерешености и изместване (друг защитен механизъм) на вниманието в его желаното. 
Друг байпас е шизоидното бягство в "духовна" фантазия. Фантазията е нещо прекрасно, когато е творческа, приземена, свързана със социалната реалност, градивно въздигаща и подпомагаща я. Бягство е, когато служи за заместване на социални липси чрез фантазен метаудоволствен сурогат. 
Пасивната агресия/ мазохизмът е клише за фалшивото представяне на невротична динамика и поведение за духовност. Не е - байпас на страха от излагане, унижение и отхвърляне е такава "духовност". Поради страха от директното себезаявяване, индивидът трупа автоагресия, рационализирана като "аз съм добър и духовен". Мазохизмът обаче представлява прикрита садистична агресия към обекта си. Агресия, зад която стоят себеунижаващи, малоценни себеотносни вярвания. Тези вярвания, ведно с автоагресивното, себемаргинализиращо поведение, са директно долавяни от подсъзнанието на така значимия за мазохиста друг. Автоматично отношението и поведението на другия става по-агресивно, маргинализиращо, потъпкващо, което задоволява и на принципа на самоизпълняващата прогноза, реализира мазохистичните вярвания. Прикритата агресия на мазохиста също се чувства от подсъзнанието на заобикалящите толкова, колкото и подлежащите я страхове, което поражда защитно дразнене и ответна емоционална реакция. Тогава мазохистът получава "пълномощно" да действа садистично, пораждайки вина в рецепиента на породената от него самия садо-мазо динамика. Завърта се порочен, емоционално гноен кръг, нямащ общо с никаква доброта и духовност, макар и често да се прикрива зад такава. Здравата доброта започва от самоуважението и директното, на мига и на място заявяване на потока на любовта, протичащ през смиреното себедоверие. Здравият егоизъм е проява на автентична духовност! 
Идеализмът и идеализацията, така типични за масата духовни системи, сами по себе си представляват регрес на психиката до инфантилно състояние, въздигащо големия друг или принципите му на пиедестал, за да бъдат интроецирани, интернализирани като собствени. Идеализмът е първи братовчед на перфекционизма, при който идеи са въздигани като свръхценностни. Не винаги идеализацията е деградираща (ползва се дори в Гуру йога и т.н.), но винаги е инфантилно регресивна. С лекота преминава във фанатизъм, когато "духовността" е байпасна...

Често "духовният" формира реакция, тоест изразява отношение противоположно на актуално наличното дълбоко в него. Изтласканите сенки на лошото момче/ момиче, курвата, курваря, глупака, бохема, насилника, безскрупулния, властния и т.н., биват "замазвани: чрез проявявано външно отношение на осъждането им при тръбене за доброта, чистота, интелигентност, аскеза, дружелюбна взаимопомощ, състрадание, алтруизъм. Не че в последните има нещо лошо - напротив, когато са част от реална, оцялостена духовност, са най-прекрасните нравствени достижения на Човека, основа за събуждането за Същността му. Разликата е голяма.
В здравата духовност прегръщането на вътрешния насилник го канализира в мотивирано, здраво себезаявяване. При байпасната псевдодуховност насилникът, властолюбецът е изолиран, външно е съден, защото несъзнавано поведението му е желано, колкото и да е замазвано това желаене чрез противоположните думи и механични действия - човекът е сцепен невротично (има и психотично, по-дълбоко сцепване, за което сега не говоря). 
Когато вътрешната курва/ курвар са приетмани, либидинозните заряди се вливат в доверие в собствената сексуалност като част от духовността, при естествено умерен сексуален живот. Когато са потискани, социално тръбим за чистота, осъждайки порока, но когато тапата на потискането бъде изместена от чаша алкохол или отслабване на невротичния свръхконтрол (а това закономерно се случва), нежеланите и компресирани сексуални заряди избухват в неовладяеми ексцесии, последвани от невротична вина, ново потискане и повтаряне на сценария... 
Когато бохемът и глупакът биват потискани, ако потискането е успешно, резултатът е сухо безжизнен аскетизъм, следващ дървено ригидна житейска философия. Зарядите на бохема и глупеца не изчезват обаче - активно са приписвани (проектирани) в света и другите с осъждането им. Когато бохемът е осъзнато прегърнат, стремежът към удоволствието бива сублимиран/ трансформиран в нагона към смисъла, носещ проникалото всеки житейски миг блаженство. Интегрирането на глупеца пък се превръща в спонтанно доверие в творчеството, осъзнавано като неотделима част от това на Твореца.
...и т.н. ...

Добър термин е дуовният байпас. "Духовно" заобикаляне на нерешености чрез интелектузлизации, рационализации, формиране на реакция, отреагиращо заобикаляне и др.. Последното точно изразява на пси език разговорното духовен байпас. Докато действат, тези психични механизми, накичени с думичката духовност, потискат, изтласкват, замитат под килима на съзнателността и така хронифицират и карат нерешеното да гние и се множи количествено разнообразно и качествено деградиращо. 
Здравата духовност е себепознание, приложено в делника, в най-малките ежедневности. Познаване на сянката толкова, колкото и на светлината, на свръхсъзнателността, едновременно с подсъзнателността. Зрялата духовност по никакъв начин не е напудрено-розова. Адекватна е, проява на виделината на любовта е в бита. А нездравата е бягство, опит чрез илюзия, наричана духовност, да бъдат изолирани собствени "гнойни абцеси". 
При байпасната "духовност' имаме опит за изолиращо цензуриране, отричане и дисквалифициране на неприемани сенчести наличности, което сцепва целостта. нека я видим през някои типични маладаптивни пси защитни механизми.
Интелектуализацията е опит чрез мислене и говорене за дадена проблематика, тя да бъде контролирана и поставена на дистанция с помощта на сигурността на хващането в думите, в интелекта. Донякъде е нормален механизъм, когато присъства готовност за оцялостяване. Тогава е здрава, приложна философия, подобна на източната. Става нездрав механизъм, когато обличането в думи е ползвано като дисоциация от болезнените съдържания. Такава интелектуализация се превръща в мислене за мисленето за мисленето, в натрапливо  предъвкване, чрез което се изразява невротичният свръхконтрол, потискащ нежелано "недуховния" страх, страст, болка... Голяма част от западната философия (не цялата но определено присъства такава тенденция) е такова невротично мислене за мисленето за мисленето за мисленето, несвързано нито с актуална духовност, нито с приложението ѝ в бита, но всъщност витаеща в сигурността на "добрия" ум, който не изоставя. Дървена е такава философия. 

Рационализацията често се бърка с интелектуализацията, но е различен механизъм. Тя е извиняване на собствено непоемане на отговорност за решаване на нежелани вътрепсихични съдържания и процеси чрез уж рационални обяснения, изнасящи отговорността във външни фактори. Свързана е с външна локализация на контрола, отказ от актуално себевладеене при съзнание за авторска позиция в живота си. От рационализацията до обвиняващото съдене, крачката е нищожна. Когато е казвал "не съдете, за да не бъдете съдени", Йешуа всъщност е казвал (на съвременен пси език) "бъдете творци на живота си, поемете здрава отговорност за съдбата си, спрете да  рационализирате.". Такава визия автоматично пренася Бога от външен, във вътрепсихичен, централен обект, поставя го в ядрото на вътрешната цялост. 
В контекста на духовния байпас, рационализацията се явява извинение за липса на активно включен социален живот, за "аз съм над нещата и това не е важно" поведение, за непоемане на отговорност, за грубост, наричана искреност и духовна дисциплина, за равнодушно безлюбие, съвсем различно от равнозначната (equanimity) синтезираща визия на любовта, характерна за настоящата духовност. Извинения за липса на сърдечна емпатия и помагане в нужда, оправдавани с карма (нищо общо - именно карма поставя в ситуации, в които любящата дхарма се проявява в помагане)... 
 

Не, не халюцинираш, нито имаш каквито и да е шансове за това. Сутринта е най-масовото време за всички за т.н. осъзнато сънуване. Случва се в полусън. Получава се и при медитация, при проникване на вниманието в свръх и подсъзнанието. При жените като цяло се случва по-лесно и по-често от при мъжете. Нормален и дори търсен и въодушевлено желан от мнозина процес е. Аз самият по време на сутрешните си медитации редовно преживявам това разширение на съзнанието до сънната преработка на информацията. Когато познаваш този процес, вече не плаши, а дори е красив и приятен. Не само когато сънните образи са удоволствени, но дори когато са т.н. кошмарни. Защото знаеш, че сънят смесва, метафорично се опитва да смели психични конфликти, да препрограмира в посока здраве. Когато така познаваш тази сънна работа на ума и можеш да проникваш в нея осъзнато, самото осъзнаване на "аз сънувам" вече прави кошмара не само нищожен, но дори интересен и ценен. Защото примерно в психотерапия си се научила не да бягаш от страховете си, а да вървиш КЪМ тях с разтворени обятия, с обич, разбиране и благодарност. Спокойното им издържане с такава осъзната благодарност прихваща импулсите им и ги прави на чудесно гориво, на сила. Да, от съдържанието на съня може да се извлече информация - правят го някои колеги. Това, което аз обаче виждам в практиката си, че че тя не е по-различна от информацията вече извлечена в обичайния разговор. Това прехвърля работата със сънищата от едното тълкуване, в целенасочена, фокусирана в спрявяне дейност, водеща към смелост и оцялостяване. Накратко, не само че не бягаш от такива осъзнати сънища, но ги ползваш за прегръщане на страховете. В психотерапията съноподобно състояние се индуцира в хипнотерапия/ нидра/ водена медитация. Сама също ти се дава за задача да работиш с аудио сесиите на терапевта ти, а по-късно и без, с по-директни медитативни похвати. 
С горното ти казвам, че преживяваш нормални неща, Просто си страхлива, а от страха ти се раждат интрузивни мисли - това е. Колкото и да те убеждаваме тук, че всичко е наред, нужно е да минеш по пътеката си преживелищно, в процес на психотерапия. Дори само за няколко сесии огромна част от тревожността ти ще бъде стопена, а за няколко месеца ще получиш стратегически, дългосрочен тласък към един силен и красив, смел живот. 

Здравей, Стаси!
Сама казваш - тревожна си. Това е проблемът. Ти НЕ вярваш на своите "халюцинации", разбираш, че са недействителни, защото са просто натрапливи мисли.
Точно това иска твоят страх - да му вярваш. Тук, във форума, има десетки теми, ДЕСЕТКИ, със същия въпрос - "полудявам ли, шизофрения ли имам?!" Мнооого сме тревожни днес масово. 
Имам няколко въпроса:
Ритуалите преди или след изнасилването започна да извършваш - стана ясно само, че от малка ги правиш, но вече не? 
Ходила ли си при психолог някога? Изнасилването е травма, при която подкрепата е задължителна! 
Споделяла ли си за него с близките си? 
 
Когато имаме неразрешени проблеми от миналото, няма как просто да продължим напред без тях. Те си се влачат с нас, и в един момент започват да "разбутват" пластовете на съзнанието, прокрадвайки се под формата на тревожност или ОКР, например. Това става, за да ни НАУЧИ нашият собствен страх на това да обичаме себе си и да си дадем нужната грижа и внимание! 
Много горещо ти препоръчвам психотерапия!
Тук във форума има добри специалисти - разгледай, пиши на някой от тях за лична терапия. Откровено казано го дължиш на себе си - от самосебе си състоянието ти няма да се промени - а не е никак трудно за справяне.
Ще имаш и детенце - сигурна съм, че можеш да го отгледаш като една любяща, смела, осъзната майка, даваща му най-добрия старт, на който е способна - старт, лишен от страхове и болни модели на мислене. Това е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно! 
Пожелавам ти успех!
Ключът към справянето е Доверие, Любов, Смирение пред Живота и неговите уроци! 

Здравей, Стаси!
Сама казваш - тревожна си. Това е проблемът. Ти НЕ вярваш на своите "халюцинации", разбираш, че са недействителни, защото са просто натрапливи мисли.
Точно това иска твоят страх - да му вярваш. Тук, във форума, има десетки теми, ДЕСЕТКИ, със същия въпрос - "полудявам ли, шизофрения ли имам?!" Мнооого сме тревожни днес масово. 
Имам няколко въпроса:
Ритуалите преди или след изнасилването започна да извършваш - стана ясно само, че от малка ги правиш, но вече не? 
Ходила ли си при психолог някога? Изнасилването е травма, при която подкрепата е задължителна! 
Споделяла ли си за него с близките си? 
 
Когато имаме неразрешени проблеми от миналото, няма как просто да продължим напред без тях. Те си се влачат с нас, и в един момент започват да "разбутват" пластовете на съзнанието, прокрадвайки се под формата на тревожност или ОКР, например. Това става, за да ни НАУЧИ нашият собствен страх на това да обичаме себе си и да си дадем нужната грижа и внимание! 
Много горещо ти препоръчвам психотерапия!
Тук във форума има добри специалисти - разгледай, пиши на някой от тях за лична терапия. Откровено казано го дължиш на себе си - от самосебе си състоянието ти няма да се промени - а не е никак трудно за справяне.
Ще имаш и детенце - сигурна съм, че можеш да го отгледаш като една любяща, смела, осъзната майка, даваща му най-добрия старт, на който е способна - старт, лишен от страхове и болни модели на мислене. Това е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно! 
Пожелавам ти успех!
Ключът към справянето е Доверие, Любов, Смирение пред Живота и неговите уроци! 

Ако човек се усеща притиснат от някого или нещо, това означава, че той самият притиска себе си до този човек или нещо. Единият държи непременно да останат заедно в работата или съжителството, но по неговите правила и по начина, който той си представя за най-добър за двамата. Съответно другият е принуден да се защитава, защото по-горният вариант ще означава да остави свободата и живота си в ръцете на друг човек, съответно и отговорността за тях. Има два варианта за решение. Притиснатият на свой ред притиска другия да продължат по неговия начин (няма два еднакви начина) или притиснатият напуска взаимоотношенията си с притискащия, отдалечавайки се от него. Има и комбинации. Ако двамата са на високи вибрации, могат да коригират своевременно и да запазят любовта и свободата... Ако вибрациите са ниски, идва разочарование, след него по-лоши неща.... 

духовен байпас е активност до като мързела е пасивност ? Дообре . Оставям миризмата на чуждото , дразнеща невежото ми чело .   (ето моя байпас)   Значи (полусериозно) , не желая силни емоций , а тих спокоен разговор .
 
Мързела е съзнателен начин за заобикаляне на проблеми . Или несъзнателно поведение на страх , също неудоволствие от сблъсъка с ,,нещо" . И това става чрез илюзорни умствени съграждания .,,Щом е работа все някой ще я свърши .Има хора и за такава работа"
Липсата на готовност за справяне с проблем се дължи , и на мързел . От ситуация се излиза с действие . А протакането и впускане в продължително обмисляне преминаващо във фантазия си е мързел (страх , неувереност, неразбиране --също) . ,, Накарай мързеливия на работа , за да те научи на акъл"  Това си е бягство , отказ от правилното действие . Това е поведение на ,,интектуалния" тип човек . Той се издига над битовия проблем , опитвайки се да го реши по  духовен път . Добър стремеж ако не се прекали в заобикалянето на обикновенното действие , взимане на решение . По някога един шамар решава въпроса .   По някога един шамар е върха на необяснимо сложна вътрешна борба , кристализиращ в отказ от по нататъшно протакане . Истинско духовно решение
Мързела е несъзнто поведение попито или принудително насадено от околните . Но идва момент за сравнение/размисъл . И в този момент на честност може да се види разумната/ефективност --интелектуализирането на проблемите , като мързел .Ако от списъка с прояви на байпаса , извадим две    - вяра, че индивидът върви по духовен път  и сляпо , или прекалено толерантно състрадание . С останалите може да се обясни и мързела ...Да си призная това --на пръв поглед .
Разбирам че духовен байпас  е духовен начин за заобикаляне на проблем .Най общо бих казал същото и за мързела . Смятам че и аз , както много , имаме нужда от нещо външно , за да получим тласък в развитието .  Да преосмислим познатото  . Значи благодаря , повода го имам .