Ines Raycheva

Здравей,
Мастурбацията при младежките (до колкото разбирам не си на повече от 20-23 години) е нормален процес при опознаване на тялото и сексуалността. Проблемна е когато се превърне в зависимост и изкриви естествената нежност в интимните отношения, давайки фалшива гледна точка (тази на страничния наблюдател, а не на съпреживяващия). В древния изток са смятали мъжката семенна течност за свещена, съдържаща енергията на живота. Разпиляването ѝ се считало за излишно хабене на енергия (чи), която е нужна за поддържане виталността на ума и тялото. Но въпреки това умът държи контрола над тялото, а не обратното.
Но сега сме в 21 век. Внушенията на масмедиите и културата ни коренно променят и най-изтънчените взаимоотношения - любенето е принизено до чукане; общуването "душа-душа" - до разговор през екрана.
Едва ли този ти "навик", както се изразяваш е пряка причина за страданията, които изпитваш.
Твърде млад си, за да бягаш от проблемите си чрез медикаменти.
Насочи се към психотерапия, както съветва д-р Първанов. Така ще може да се научиш да слушаш тялото и душата си, и да откриваш какво ти казват (а те са едни от най-ценните съветници). Влезеш ли във връзка с тях - ще откриеш ефективния път за промяна и преодоляване на страданията.

Мила, той не е решение въобще! Замазва прозорчето, през което виждаме света - бягство е, което не може да бъде поддържано. 
 
Страхотни съвети са ти дали - в защитена среда, в група, водена от опитен терапевт, която да посещаваш редовно, резултатите ти ще са сигурни. 
Бих се радвала да си отговориш на следните въпроси:
 
- Какво ще стане, ако в еди-коя-си (сети се за някоя конкретна) ситуация се заявя, кажа какво искам или очаквам? 
- Какво ще стане ако гласно изкажа несъгласието си към някого? 
- Какво ще стане, ако не харесвам нещо, което правя с някого, и му го кажа? *Примерно излезнали сме и се разхождаме в парка, но вече искам да се прибирам. Какво правя? *Говоря по телефона, но вече искам да затворя, какво правя? 

Когато не умеем да се заявяваме и да си искаме или съответно да отказваме, да слагаме здрави граници, всъщност негласно даваме разрешение на Другия, Другите да ни мачкат, да правят каквото си искат, без оглед на нашите потребности, искания, които сме си глътнали и си траем. Защото сами пускаме сигнала "аз съм незначителен, страх ме е, ще ти се нагодя, само не ме отхвърляй". А всъщност се самоотхвърляме и самобичуваме по особено жесток начин. Това е състояние на недоверие - към себе си и към останалите. Довери се на добър специалист, който майсторски ще ти помогне в извеждането от това състояние. Времето за красива трансформация явно е дошло при теб! Път, който си има своите стъпки, не винаги леки и приятни, но много благодатни! 
Успех!
 

Голяма заблуда. Колко време отнема да си направиш салата, да сложиш няколко компонента в блендера и да сътвориш хранително смути или разядка? Тръгне ли човек да го прави, вижда, че дори готвенето, т.е топлинната обработка, е бърза при растителните храни - при повечето. От както съм веган много по-малко време отделям за осигуряване на пълноценно хранене. Т.е липсата на време не е причина, спънка, а оправдание, което не е нужно, наистина, никой не те кара да се задвижиш към промяна точно сега, ти ще го усетиш.  Дай да мислим с кое сме в имането, а не в липсата, а то е много!
Че има други причини - има, те са отделно, друго са. 
Успех! 

Аз така гледах на вегетарианците дълго време - подкрепящи СЪЩАТА индустрия, като купуват млечни продукти и яйца. Единствено изпитвах снизходителност към онези, гледайки си животинките - крави, кози, кокошки, вкъщи  с любов. Но да купува някой от масови производители и да твърди, че е голям животнолюбец, е точно същата заблуда, за която говориш и ти. Не знам дали си в нея, не коментирам това. Животните, ползвани (буквално) за Добив, живеят в кошмарни условия масово. Достатъчно е писано и документирано по темата! Дават им хормони, осеменяват ги изкуствено, отделят малките им, за да взимат млякото, предназначено за тях, а кокошките са наблъскани до пръсване в клетки - антибиотиците са техен задължителен спътник. Ето ти индустрия. Money making machine!
 
Давам си сметка, че във всичко има смисъл. И ние, като хора, скоро ще ударим дъното, Преди да се оттласнем нагоре и да живеем един по-висок, мъдър и смислен живот. Затова не се бунтувам, нито се дразня на начин на хранене, на живот - само на изказвания. 
Позволявам си да говоря за това, защото все пак сме във форумно пространство и цел са обсъжданията и обмена. Нека не звучи лично, не е към личността ти, а към твърдение, което няма да отмина. 
 
П.П.: Линкът към статията е невалиден. 

Радвам се за теб и твоя избор! 
Пробвай и с вегански (пише се вегАн) дни от седмицата, да видиш какво значи прераждане, няма да е микро-.  
Почти от две години съм веган, животът ми се промени тотално - не само физически промених тялото си, но и психически, емоционално. Много убеждения се трансформираха. В мир съм с хората, консумиращи животински продукти, не ги осъждам за избора им, защото някои fellow vegans мислят, че с война ще спечелят мир - това е оксиморон. 
 
Не само хората. В Природата много се дава и много се взима! Само ние, човеците, искаме да надхитрим тоя кръговрат - ако може много да взимаме и нищо да не даваме! 
 
Учителят много е говорил за вегетарианството, както и за "пълното вегетарианство", което тълкувам като хранене само с растителна храна. Тук във форума има също много споделяния на тази тема. 

Мила, той не е решение въобще! Замазва прозорчето, през което виждаме света - бягство е, което не може да бъде поддържано. 
 
Страхотни съвети са ти дали - в защитена среда, в група, водена от опитен терапевт, която да посещаваш редовно, резултатите ти ще са сигурни. 
Бих се радвала да си отговориш на следните въпроси:
 
- Какво ще стане, ако в еди-коя-си (сети се за някоя конкретна) ситуация се заявя, кажа какво искам или очаквам? 
- Какво ще стане ако гласно изкажа несъгласието си към някого? 
- Какво ще стане, ако не харесвам нещо, което правя с някого, и му го кажа? *Примерно излезнали сме и се разхождаме в парка, но вече искам да се прибирам. Какво правя? *Говоря по телефона, но вече искам да затворя, какво правя? 

Когато не умеем да се заявяваме и да си искаме или съответно да отказваме, да слагаме здрави граници, всъщност негласно даваме разрешение на Другия, Другите да ни мачкат, да правят каквото си искат, без оглед на нашите потребности, искания, които сме си глътнали и си траем. Защото сами пускаме сигнала "аз съм незначителен, страх ме е, ще ти се нагодя, само не ме отхвърляй". А всъщност се самоотхвърляме и самобичуваме по особено жесток начин. Това е състояние на недоверие - към себе си и към останалите. Довери се на добър специалист, който майсторски ще ти помогне в извеждането от това състояние. Времето за красива трансформация явно е дошло при теб! Път, който си има своите стъпки, не винаги леки и приятни, но много благодатни! 
Успех!
 

Голяма заблуда. Колко време отнема да си направиш салата, да сложиш няколко компонента в блендера и да сътвориш хранително смути или разядка? Тръгне ли човек да го прави, вижда, че дори готвенето, т.е топлинната обработка, е бърза при растителните храни - при повечето. От както съм веган много по-малко време отделям за осигуряване на пълноценно хранене. Т.е липсата на време не е причина, спънка, а оправдание, което не е нужно, наистина, никой не те кара да се задвижиш към промяна точно сега, ти ще го усетиш.  Дай да мислим с кое сме в имането, а не в липсата, а то е много!
Че има други причини - има, те са отделно, друго са. 
Успех! 

Здравейте,
Може да опитате работа в група за развиване на социални умения, водена от психолог/психотерапевт (но задължително, имащ поне 6-7 години образование и практика, и най-вече излъчващ спокойствие и приемане с присъствието си). В подобни групи пространството е красиво, защитено, изпълнено с доверие и толерантност. Липсват оценките, критиката,  двуличието... Там ще можете да се срещнете със своята автентичност и да откриете вътрешния си ресурс, очакващ да се разгърне.

Успешно би било и искреното самонаблюдение и самоанализ - От какво има нужда това "вътрешно, изплашено дете"? Какви са неговите силни и слаби страни? От какво се страхува? За какво копнее и мечтае?
Гарантирам ви, че в това дете се крие невероятен потенциал, способен да превърне и най-големият вътрешен враг в съмишленик. Достатъчно е този образ да се разпознае, овладее и трансформира - да се свалят одеждите му (понякога като ризница, изковани от метал; друг път като пелерина от крехък балдахин, потрепваща от вятъра на промените), за да се приеме като полезен съветник по пътя на еволюцията.

Един последен въпрос - Как развивате себе си, когато не общувате с другите?

Вие сте една уникална индивидуалност, с неповторими спомени, опит и преживявания. Тревожността е като ценен другар по пътя на личното осъществяване! Смело напред и нагоре! То какво ли и има за губене в този живот на мимолетност и преходност...
Успех!

Диди те насочи добре към процесите, случващи се в теб при раздялата. Времето ще помогне да минеш през тези етапи на загубата - отричане, гняв навън и към себе си, пазарлък, издържане на тъгичката спокойно и приемане. Сега се гневиш и осмисляш - ок е, когато помагаш, добавяйки щипка качество в процеса. Има едно когнитивно изкривяване, пряко резониращо с перфекционизма ти. Трябваше, можех, бих могла... А именно: определяне качеството на едно решение по случващото се след това, вместо по време на вземането му. Твоето решение е взето и е било най-доброто в момента на вземането си за теб и ситуацията ти. А идеалност на тази земя няма. И Джийзъс е нижел грешка след грешка, и Буда е правел кафяви ивици на бедрената препаска, та камо ли ние с претенциозно надутото си и гордо тщеславно желанийце за перфектност. Всичко е учене - ситуацията ти помага да се погледнеш, да смекчиш зъбките на някои характерови чертички, както Стелиян те насочи. Помага да изкараш налиното напрежение и дразнене, като ги насочиш навън, като ги впрегнеш в много спорт, активна професионала дейност наситено общуване, природа... Тогава остава единият незадоволен навик от липсата на старата и присъствието в новата ситуация, като леко тъжната празнинка се преобразува в себепознание, приемане на себе си, промяната и вече още по-красивия си нов живот!  

Да, Daphne, целият ни живот е препускащо лутане между "тук - там", "аз - ти", "мисли - чувства", "съм-не съм"...
Въпросът е как човек да разреши своите вътрешни противоречия, да се превърне в господар на вътрешното си кралство, да се освободи от владеещите го структури (комплекси, състояния, настроения...), да съединява сам в себе си войнстващите елементи на душата си...

 
Поправете ме, ако греша - значи ли това, че вие сте съгласна да приемете нещо (т.е. да го допуснете в себе си) без да сте го осъзнали? Кой е отговорен да прецежда потребното и да отблъсква нездравословната храна за душата, която идва отвън? Ако аз утре приема, че земята е плоска (без да имам разбиране и аргументи по темата, и изведнъж реша да стартирам световна кампания за промяна статута на земята (от сфера на плоскост напр.), бих ли бил полезен за себе си и другите?

 
А коя сте вие всъщност? Вие само "грижовната" щерка, домакиня, майка, съпруга, професионалист ли сте?

"Отговорна съм", казвате, но навярно повече към другите; "човек на действието", но навярно повече действате навън; "справедлива" - но защо не се разпоредите с протестиращото население във вашето вътрешно кралство?
 
Волята като централна вътрешна сила. Волята като режисьор и диригент. Волята като меч на Аз-а. Чрез своята воля, аз съм способен да познавам, управлявам и трансформирам себе си. Волята като способност да се откажа дори и от нея.
Нива на проявление на волята:
- Безволева воля - липсваща -  пълно доминиране на външния свят (и изградените спрямо него вътрешни структури) над Аз-а, съзнанието и идентичността
- Силна воля - твърда, разцепваща, дисциплинираща, атакуваща; обича да контролира - eгоцентрирана и горделива.
- Мъдра воля - способна да остъпи, да игнорира съзнателно себе си за благото на друг; способна да обича, без да очаква - любяща и хуманистична.
- Духовна воля (трансперсонална) - "Да бъде не моята воля, а Твоята, Господи!"
- Универсална (Божествена, космична) - движещата Сила на Сътворението - човек не може да я познае и използва, поради която причина не му влиза в работата да се занимава с нея.

Забелязвате ли, че всички въпроси, които Живота и другите като цяло ви "задават", винаги опират до вас - до единицата, отделния човек. Не до партньорите или децата - а до вашата уникалност и индивидуалност. Защо ли...

Помислете върху всичко това.

Чела ли си тази ми статия? Насочена е конкретно към окр, фокусирано в нараняване? Както и всяка от тези статии? 
В първата статия обяснявам, че няма как да полудееш, нито да бъдеш психопат. Можеш да се страхуваш колкото си искаш, но нищо повече. Относно психоложката ти - за колега, мога да кажа или добро, или нищо... 
Път има, при това не е никак труден, когато терапевтът знае накъде да те води, какво да прави, как се работи с окр. В статиите си го споменавам открито. 

Голяма заблуда. Колко време отнема да си направиш салата, да сложиш няколко компонента в блендера и да сътвориш хранително смути или разядка? Тръгне ли човек да го прави, вижда, че дори готвенето, т.е топлинната обработка, е бърза при растителните храни - при повечето. От както съм веган много по-малко време отделям за осигуряване на пълноценно хранене. Т.е липсата на време не е причина, спънка, а оправдание, което не е нужно, наистина, никой не те кара да се задвижиш към промяна точно сега, ти ще го усетиш.  Дай да мислим с кое сме в имането, а не в липсата, а то е много!
Че има други причини - има, те са отделно, друго са. 
Успех! 

Голяма заблуда. Колко време отнема да си направиш салата, да сложиш няколко компонента в блендера и да сътвориш хранително смути или разядка? Тръгне ли човек да го прави, вижда, че дори готвенето, т.е топлинната обработка, е бърза при растителните храни - при повечето. От както съм веган много по-малко време отделям за осигуряване на пълноценно хранене. Т.е липсата на време не е причина, спънка, а оправдание, което не е нужно, наистина, никой не те кара да се задвижиш към промяна точно сега, ти ще го усетиш.  Дай да мислим с кое сме в имането, а не в липсата, а то е много!
Че има други причини - има, те са отделно, друго са. 
Успех! 

Здравей и благодаря за включването!
Понеже, много хора не вярват, че могат да се справят трайно с натрапливостите, ще използвам включването ти, за да им покажа, че това е възможно.
Винаги пояснявам на хората с ОКР, че то е само  признак, че в момента те  са в стрес. Нищо повече. След работата ни, те  ще се променят много и започват да контролират стреса си  значително по-добре. В резултат, натрапливостите няма да ги има  – или са на ниво, колкото аз при мен/ защото всеки нормален човек понякога ги има/ . Обяснявам , че  ние сме хора и не можем да избегнем всички стресове в живота. В него има смърт, катастрофи, раздели и други събития, които биха разтърсили   всеки нормален човек. Тогава, им казвам аз, натрапливостите отново ще се върнат, но  техният интензитет и продължителност ще са много, много по-слаби. По спомнен, около година след края на терапията при теб се случи това - силно стресово събитие, което би разтърсило всеки. И натрапливостите се върнаха. Още помня тревожното ти обаждане, ти бе в паника. И тогава, аз те накарах да направиш най-простата , но силна техника за справяне с ОКР - да запишеш всичките си натрапливи мисли и след това писмено да ги обориш / за тези които ме четат -ТЕХНИКАТА НИКОГА НЕ СЕ ПРАВИ ,,НА УМ,, това ще усили ОКР-то/ . Даже, ти бях казал, когато се успокоиш, да ми изпратиш написаното, за да го видя. Минаха няколко часа и след като нямаше обаждане, аз ти звъннах - ти се бе успокоила и вече спеше. След няколко дена се видяхме,  ти вече бе спокойна.
От тогава минаха сигурно повече от пет години, ти повече не си ме търсила за помощ. Предполагам, че живота, може отново да ти е дал силна порция стрес и пак да си усетила ОКР-то , но промените, които вече си направила,  са ти помогнали да се справиш сама.
Ще завърша и с нещо, което ми каза, в края на терапията си, момиче, което винаги е имало натрапливи мисли и ритуали – тоест, за разлика от теб, до 26-27  си годишнина не е знаела, какво е да нямаш ОКР. На въпроса ми, каква е гаранцията, че натрапливостите няма отново да се върнат в живота и тя ми каза ,, Това няма как да стане, аз съм различна,, .Наистина, това е основният критерий и за мен, промяната е в основа на победата. За съжаление, лекарствата пречат на тази промяна. Те правят човека пасивен, карат го да се примирява и процеса хронифицира. Онзи ден, ме потърси майка, детето и е в 11 клас, било е отличник, но вече поради ОКР -то ,не излиза от дома си  и няма да завърши учебната година. От 7- 8 месеца е на лекарства, но нещата  се влошават. Попитах я, какво прави детето и по цял ден, след като не ходи на училище. Тя ми отговори ,,Ами спи, те лекарствата са го направили много сънлив,,.  Не можах да си представя, каква промяна ще търся да правя  с него, на фона на тази упоеност.  Реших, че щом не мога да си представя една терапия е  по добре да  я откажа, което и направих. Във всеки случай, вече трети ден го мисля това дете,  ..  всъщност зная какво трябва да се прави, но процеса  ще отнеме година, две или три, което не ме устройва.
Правилното в случая е било,  лекуващите психиатри да са им препоръчали, заедно с медикаментите, да се започне и психотерапия. Най-вероятно, за тези месеци, ОКР-то би се повлияло на 70-80 процента.
За помощта- не се притеснявайте от това, че някой може да прихване от вас нови теми. Това е нормално и често клиенти са ми споделяли, че се е случвало и с тях,   след поредната ни среща. Темата не бива да ни интересува, тя ще се мени, важното е човека да получи малко успокоение и вяра, че може да се справи със състоянието. От тази гледна точка всеки съвет изходящ от личният ви опит ще е полезен.

Някъде бях чел, че Дънов твърди, перифразирано, че е необходимо всеки да достигне определено ниво на себепознание и духовно израстване, за да може да изхранва тялото си, също толкова осъзнато, т.е. за веганството е необходимо преди това да направим по-силна връзка между дух и тяло, така че тялото да не се увреди от веганския режим. Смятам, че тези увреждения са съвсем възможни, само когато човека не е достатъчно обуздал физиологията си и не я познава по един или друг начин. С останалото, съм напълно съгласен и го подкрепям. А и както е споменал Орлин, изисква доста усилия и време балансираното и пълноценно веганско хранене, които не всеки може да отдели, или може да отдели по-нататък. Стремя се към веганството и се опитвам и в близко бъдеще това да бъде новия ми режим на хранене.

Да, аз правя от фурми, сусамов тахан, брашно от рожков и конопено брашно + канела. Всичко на око в блендера - тахан не слагам повече от лъжица. Сместа става за течен шоколад, сурови бонбони и изобщо може да се вложи въображение... 
Шоколадите на пазара често съдържат соев лецитин, а ако не са натурални - суроватка. И двете не бих избрала да консумирам. Има качествени марки, дори няколко български, които правят качествен суров шоколад.

Аз така гледах на вегетарианците дълго време - подкрепящи СЪЩАТА индустрия, като купуват млечни продукти и яйца. Единствено изпитвах снизходителност към онези, гледайки си животинките - крави, кози, кокошки, вкъщи  с любов. Но да купува някой от масови производители и да твърди, че е голям животнолюбец, е точно същата заблуда, за която говориш и ти. Не знам дали си в нея, не коментирам това. Животните, ползвани (буквално) за Добив, живеят в кошмарни условия масово. Достатъчно е писано и документирано по темата! Дават им хормони, осеменяват ги изкуствено, отделят малките им, за да взимат млякото, предназначено за тях, а кокошките са наблъскани до пръсване в клетки - антибиотиците са техен задължителен спътник. Ето ти индустрия. Money making machine!
 
Давам си сметка, че във всичко има смисъл. И ние, като хора, скоро ще ударим дъното, Преди да се оттласнем нагоре и да живеем един по-висок, мъдър и смислен живот. Затова не се бунтувам, нито се дразня на начин на хранене, на живот - само на изказвания. 
Позволявам си да говоря за това, защото все пак сме във форумно пространство и цел са обсъжданията и обмена. Нека не звучи лично, не е към личността ти, а към твърдение, което няма да отмина. 
 
П.П.: Линкът към статията е невалиден. 

@Орлин Баев Искрени благодарности за откровението! Ако мога да си позволя да направя коментър към него, тъй като предполагам една от целите да го публикувате е такава, то бих желал да спомена няколко неща. За мен е изумително, как човек, който е отказал месото за цели две десетилетия, човек изпълнен с толкова миролюбивост и себепознание, отново прояжда месо и твърди, че тялото му ликува едва ли не след дълга загуба... Ако трябва да съм честен, силно се съмнявам при Вас да има телесно удоволствие от консумацията на животинска плът, а по-скоро да е едно леко примитивно изразяване на потискани и неотработени лични чувства и фрустрации, които са натрупали голямо количество негативна енергия и напрежение, които от своя страна създават обърканост и крещящ да бъдат изведени някъде, а това някъде очевидно е от самата мисъл за убийството на животното, за хищниковите подбуди и помисли, след формирането на едно неистово, но и неосъзнато желание за насилие и проливане на кръв, поради вътрешните стенания. Потиснатите чувства, биват дренирани при мисълта за проявата на една друга същност, същността на примитивния насилник, която не знам дали има някой от нас, който не носи у себе си. И вероятно поради любовта Ви към животните, някъде в себе си сте трупали и презрение към себе си, което сега някак се тушира при мисълта за поглъщане на плът от убито животно, а не толкова заради някакви физиологични промени и изменения в баланса на телесните вещества, поради консумацията на животинска плът. Аз също и в момента, вече от няколко месеца, гледам на месоядците като на хора със затворени очи и обезгласена душевност, от съвременната индустрия, което ги кара да убиват всеки ден, все повече себе си и природата си, както и всички себеподобни и не до толкова подобни чувстващи и разумни създания. Наскоро писах тази статия, в която споделям в съкратен вариант някои лични наблюдения върху консумацията на месо. Моля, коментарът ми, върху Вашите откровения, да не се приема в никакъв случай като осъждане или проповядване на морални или етични ценности, едва ли не.
 

Нито рибата, нито яйцата са вегетарианска храна.
Тази храна е позволявана от учетелите защото нивото на последователите е било такова, тялата им. Те не са били готови за живот без тези храни.
vegetable - растение

Яйцата и рибата не са растения, нито млечните продукти са растения. Всички те са свързани с животните и с това те да бъдат използвани от човека, консуматорски. Не че човек не ползва по същия начин и растенията, но стъпка по стъпка към храненето, което не причинява вреда, не експлоатира и е независимо.

В началото, когато бях стигнала до решението да се откажа от консумацията на месо, зададох глупавия въпрос на едно дете вегетарианче по рождение, дали може да се яде риба, а то ме погледна учудено и ми отговори възмутено: Рибата има очи и сърце! ...което никога няма да забравя.
Ние възрастните сме егоисти, обичаме да се самозалъгваме, и ни е трудно да се откажем от навиците си. Месоядството идва най-вече от егото. Колкото повече си в Егото, толкова по не ти пука за живота на другите същества, а търсиш оправдания с полезността на дадения вид храна, с липсата на витамини, ензими и прочее вещества...а истински духовните учители, никога не са търсели оправдания и не са мислели, че ще получат каквито и да е липси при отказа си от месо.

Не че се смятам за истински вегетарианец, но съм, да речем, естествен. Та ние, естествените вегетарианци, изобщо не обръщаме внимание, че другите се хранят с месо. Това по никакъв начин не определя отношението ми към тях. Страня само от хора, които се опитват да ме "спасят" от вегетарианството.

Георги ти е дал чудесна насока, ще разширя още малко уточнението за това, защо е важно да бъдеш поведена в правилната посока.
Погледа ми остана в това твое изречение - "Той се отказа от мен много преди раздялата - с отношението си. "
От него започва историята. 
Не ти, а той е прекратил връзката, а това означава, че много отдавна ти си влезнала в състоянието така известно на нас психолозите, като "реакция на загуба" Тя има етапи. Когато хората преживеят ненадейна и неочаквана загуба, влизането става през шоковото състояние. Когато обаче тя е в ситуации като твоята, започва неосъзнатото "отричане" - "Това не може да е вярно, аз ще проверявам". Веднага след него започва следващия етап - "пазарене". Това е състоянието, в което ние сме наясно, че вече губим нещото, но не ни се иска да повярваме. Започваме да правим и да планираме неща, които сякаш ще обърнат положението - "ако направя така, то еди какво си..." Ако това стане така сигурно ще се случи онова..." и т.н. В брачни отношения, партньорът осъзнаващ загубата на отношения може доста дълго да стои в този етап. Това е една агония, която в крайна сметка, го отвежда в следващия етап - "вина и "самообвинение". Или другият е виновен или аз съм виновна, и започват едни терзания, едни опити за облекчаване, на доста често, нереалната вина. Голяма мъка е тук, човек започва да прави грешни изводи, грешни избори изобщо самозаблудите живеят с пълна сила тук. Фазата, в която можем много да нараним или да се самонараним. Остане ли тук, човек се сдобива с тревожни състояния от всякакъв характер или депресия. След Вината идва етапа на Гнева. те често се и попреплитат . Той може да е унищожителен или самоунищожителен т.е. да те направи арогантна, цинична, груба, агресивна или всичко това, но насочено автоагресивно навътре към теб. Отново поразии, неосъзнати, комплект от неправилни избори. Попадали са при мен хора стоели в този етап по 4-5 години, дори не съм си представяла колко може да изкриви светогледа и отношенията си човек докато броди в този етап. Премине ли и през него правилно, човек влиза в оздравителната Тъга. Емоцията, която идва като финален балсам за наранената душа. Когато човек е готов да потъгува, за всичко онова, което е изгубил, без да влиза самосъжалението на етапа Вина или в агресията на етапа Гняв. Едва след Тъгата идва Приемането и тогава вече отърсил се от всяка заблуда, човек е готов да продължи напред.
Самостоятелно тези етапи се минават с години, с много застой и объркани ситуации. При терапевтичен процес с добро водене процесът продължава от 6 месеца до година, без поражения в живеенето. Ето защо подкрепям съвета на Георги за специалист, който да те поведе в освобождаването от тази агония. Така като чета, виждам, че прибързаното решение за нова връзка ще удари на камък, зациклянето в трети етап, ще те провокира да правиш нови илюзии за съпруга си. И накрая след още няколко години объркването ще е още по - голямо, тъй като вероятно ще има ситуации и последствия, Които в духовната литература, наричаме Уроци по живеене. Ако имаш това време, няма лошо, но ако ти се живее по различен начин ползвай знанието.

Дар е, да! При това безценен!
Преди, като четях подобни изказвания, си казвах, че отсреща трябва да има някой много заблуден и средно хахав човек, за да говори тези неясни и нелогични неща! Но с времето успях да оценя уроците, които ОКР ми преподаде. Успях да разбера какво значи да го приема, просто да постоя с него и да слушам (най-долу ще оставя едно стихотворение, което за мен най-добре описва това спокойно състояние на приемане и слушане. На английски е, но за съжаление не съм намерила подходящ превод).
ОКР ме пречисти от много нефункционални модели на мислене и поведение. Направи ме смирена. Отвори и разшири възприятията ми. Много пъти ме връща в реалността. Доведе приятели в живота ми. Сега с тях умея да се свързвам така, както преди не беше и нямаше да бъде възможно!
Така че, сега сигурно и аз звуча леко хахаво на новодошлите.
Не виждам причина справилите се да отбягват да мислят по темата (освен ако не са твърде заети да са щастливи, и не отварят форума например). Ако нещо започне да се връща, това за мен би било сигнал, че още работа имам. Пък то сигурно имам, и без да се връща.  
Друг е въпроса, че нямам точна идея колко да казвам и колко да премълчавам, когато говоря с човек, който в момента страда с ОКР. Нали едно твърде образно изказване може да го провокира и той да се фиксира върху идея, която никога не му е хрумвала преди това.  

"Извинявам се за въпроса,всички тук ли сте последователи на Дънов?"
На Дънов, не. На една по-широка перспектива към живота, да. Перспектива на творческа свобода, човещина, обич, живот от душа. Дънов е малък човек, като теб и мен. Принципите на бялото братство, към които насочва обаче, са глобално валидни. Могат да бъдат живяни през научния мироглед, будизма, вътрешното християнство и т.н. и т.н. Но, над обзначаващите ги  думички, това са принципите на Човещината. Така че, последователи на Дънов, не. На любовта, мъдростта, свободата да бъдем Човеци, да. Самият Дънов е казал, перифразирам по памет: "Не бъдете дъновисти - евтино е това. Бъдете ученици във великата школа на Живота!"... 

От позицията на ефективността, богатството в палитрата от ползвани методи, интегрираността и личностовата зрялост: Тодор Първанов, Алексей Бъчев, Александра Заркова, Мадлен Алгафари... Има още един двама... Споменатите препоръчвам без условия! Разбира се, това е само собственият ми поглед - но зад него стоят пет години практика в психотерапията със 160-180 терапевтични часа прием месечно или десетина хиляди часа общо. Както писах, критериите тук са не професорски дипломи, а реална ефективност и личностови качества!


Себе си не мога да се определям - това могат пациентите ми!
В школа, която резонира с личността ти. Може да е йога или тибетски или дзен будизъм или даоски ци гун. Във всички тях се усвоява релаксация, медитация, съзерцание и е включена психотелесна работа във вид на динамична медитация, работа с енергията чрез дишане и фокус. Такова участие в дадена школа би било чудесна подлежаща основа и за психотерапевтичната работа. В психотерапията психотелесната работа освен споменатата включва и психотеатър/ ролеви игри/ поведенчески експерименти.

За пръв път я чувам. Едва ли е на свободна практика - бих чул за нея през пациентите си. Това обаче означава само, че не я познавам, нищо повече. Може да бъде твоят терапевт, ако резонираш и се чувстваш добре с нея и случваш ефективно промяната си с помощта и! Психотерапията е централният метод, да! В нея анализираш и осъзнаваш психодинамиките и характера си, виждаш ясно психичните "възли" на проблемите си, трупани от детството до сега и се учиш да ги "развързваш"! Това няма как да се случи в по-общите методи и практики. Такива спомагателни методи са споменатите по-горе: йога, медитация, спорт, режим на живот, четене на подходяща вдъхновяваща литература, разширяване на мирогледа и визията за света, теб и хората. Анализ, разширяване на нивото на самосъзнание/ метакогниция, мотивиране чрез несъответствие, синхрон с отразяване и водене, целеполагане, когнитивно реструктуриране, хипнотерапия/медитация/съзерцание, ролеви игри и поведенчески експерименти, дишане, визуализация, парадоксално намерение, систематична десензитизация, осъзнаване, вербализиране, интегриране и промяна на психоналичностите, изплували при негативния и позитивен преноси. Според нужната промяна, развиване на здрава асертивност или на смирение, самостойност, връзка с реалността, сърдечност и т.н. и т.н.

Да, възможно е да имаш вторична мазохистична полза, която да изисква солидарност със страданието на майка ти.

Като резултат от навика ти да живееш през мазохистична психодинамика в ролята на жертва. Това е просто навик, който несъзнаваното ти обаче поддържа, автоматично приемайки, че така ще бъдеш защитена...

Когато развиеш самостойност, самоувереност и ниво на жизнена радост, ще имаш относителна независимост спрямо хората на преживяването си на щастие. Тогава ще можеш да даваш радост и светлина на другите и точно тогава ще бъдеш заобградена от приятели, обожатели, просто хора искащи да бъдат наоколо ти. Ще имаш възможността да приемеш компанията им, но няма да си зависима от тях!

Да, казахме вече, че има начини! Централният е психотерапия! Когато родиш сърдечния си разум, когато в теб засвети любовта ти, логичният ти ум, който определя относителните добро и лошо, ще бъде само един добър слуга на интуитивната ти сърдечност. Тогава този слуга ще има критерия на любовта зад него и ще може качествено да различава. Тогава обаче ще можеш и да прощаваш и да благодариш искрено и да се наслаждаваш и да обичаш света, себе си и хората.
За промяната - как се виждаш в това положение още двадесет години? Искаш ли да продължаваш така? Виж как "плюсовете" от това да продължаваш да поддържаш същата психика са една голяма илюзия, а мъката в която живееш е ненужна нито на теб, нито на другите около теб! Виж се различна - пожелай промяната си! Виж колко по-спокойно и качествено можеш да живееш, когато преобразуваш психичните си движения! осъзнай, че трудностите при промяната са нищо в сравнение с трудностите, които би продължила да имаш, ако не я предприемеш стъпка по стъпка, упорито и сигурно!