Далечна

"Левиатан", реж. Андрей Звягинцев

В коментарите по тази така човечна и несъмнено интересна тема надничат поне три подтеми и тълкувания, които изместват фокуса от основното. Доколкото разбирам в предходните коментари ударението се слага върху частния случай на разочарование от партньора, любимия и т. н. Това стеснява темата и тласка към друг ракурс в споделеното за справяне с проблема. Истината е една: разочарованието е вследствие на несбъднато очакване. И колкото по-голямо или важно за нас е несбъднатото очакване, толкова по-горчиво и дълбоко поразяващо е разочарованието. И така - кой е виновен за разочарованието? Този, който действа според естеството на природата си, или онзи, който съзнателно или несъзнателно очаква някой да се държи по определен начин или да взима решения, отговарящи на нашите очаквания? И понеже отговорът е очевиден, да попитам още - кому трябва да простим? Другите нашите очаквания не ги касаят, те са си наша собствена рожба - непремерени, несъобразени, егоистични или наивни, ние сме си ги родили и ние има плащаме цената със собственото си разочарование. Така че няма какво да прощаваме на другите. Ако нещо трябва да простим, то е на нас самите. Да не говорим за това, че разочарованието е само първото по-меко стъпало. След него идва гневът. А той може да бъде опустошителен. Така че рецептата май е да си простим и да не очакваме от никого нищо. Искрено ваша Далечна

Удивителна е неизчерпаемата способност на американците да свеждат всичко до пари и дългове - в личен, обществен и пан-световен аспект. В този смисъл не ме изненадва, че в цитата илюстрация за дълг е имат ли да ти връщат. Както и непоколебимата увереност, че никой нищо не дължи, защото някой си надникнал в Божиите записки и по явно несъмнен начин установил, че у Бог дълг няма. И въобще - що за профанско-метафизичен прочит на понятието ДЪЛГ? Ако Господ ни е оставил 10 заповеди и още доста други, само че тях е написал на скришно място в сърцето на човека, за да не се загубят никога и всеки да може във всяка секунда да свери часовника на поведението, мислите, чувствата и постъпките си с Божията воля, та ако Той ни е оставил заповеди, а ние не ги спазваме - в дълг ли сме пред Бога или не? А пред себе си? Пред ближните си? Дълг няма само за вътрешно свободния човек. Защото това, което за другите е дълг, за него е право, носещо радост и освобождение.

Няма нищо по-трайно от желаните, но неосъществени неща. И още един поглед към темата: ранено самолюбие. Изглежда фрапиращо, но ще обясня: връзката е била силно емоционална от твоя страна, любовна (човек обикновено не спи с приятелите си), прекратена е рационално по инициатива на мъжа, което ти впрочем си приела също рационално и де факто сте се разделили со благо, со кротце и всеки е поел по пътя си (доказателство - две семейства и дете или може би деца). Срещате се отново след време и!!!! (забележи върховната глупост!) двамата се договаряте да срещнете двете семейства. Абсолютно нелепо, излишно, ненужно, обременяващо, неловко и всичко друго, за което се сетиш в този порядък., освен ако,. разбира се, не е имало някаква макар и малка неосъзната корист в идеята за общата среща. Никой не среща мъжа си с бившия си любовник, защото това е унизително за съпруга, обещаващо някакви трудно дефинируеми бъдещи дивиденти на любовника и въобще създаващо кълбо от излишни и на този етап явно ненужни отношения и проблематика. Е, хубаво, но влиза тежката артилерия в лицето на жена му и ви посича мераците - впрочем с абсолютно основание. Значи не ТОЙ и ТИ решавате, а ТЯ. Това е моментът, който ранява. Че ДРУГА взима решение ЗА НЕГО. Не ТИ. Разбираш ли? Докато сте били двамата, си командвала ти или сте решавали заедно. Но сте решавали само за вас двамата . Сега сте опитали да наложите стария модел за общностно решение на други две действащи и също заинтересовани лица, сякаш тях ги няма, сякаш не съществуват, сякаш сте си пак само вие двамата. Няма как да успее такава тактика. И ти е показано по най-болезнен за теб начин. Отказът на жена му те е уцелил в сърцевината на бивша обичана. Затова ти е трудно да го приемеш. По-точно - за това ти е трудно да се помириш.

Привет! Без да се познава цялостната картина, е трудно да се даде съвет, но многократното повтаряне за късо време на усещането за липса на въздух ме навежда на мисълта за наличие на апнея. Проверявана ли е подобна диагноза? Колко кг тежиш всъщност? Апнеята и сънната апнея са много характерни за хода с наднормено тегло. Те имат и друга съпътстваща симптоматика, при възможност попрегледай тук-там, може да намериш нещо полезно за себе си. Втората възможност е да потърсиш опция за регресивна хипноза, със сигурност могат да се открият неща, които биха обяснили обсесиите. Трето, особено важно: трябва за себе си да проучиш и честно на себе си да отговориш на въпроса какво точно се случи през 2012 г. Какво точно стана, което не си могъл и не си искал да приемеш? Какво не си могъл "да дишаш"? Какво те е задушило? Какъвто и да е отговорът (а ти ще го намериш!), прости, помоли за прошка и хвърли всичко зад себе си - не ти трябва вече този товар, достатъчно дълго си го носил! Пред и на себе си прости, ако имаш сила, помоли за прошка другите, ако не - поне мисловно им поискай опрощение. И измоли в молитва прошка за себе си и за другите и здраве за теб и за тях. Пречисти се - помага и облекчава. Само още един щрих: Според мен ти и сега имаш проблем с обкръжението си и не приемаш това, което те заобикаля. Трудно ти е да смелиш даденостите. И докато те остават същите, проблемите също ще продължат да съществуват. Мислил ли си да смениш условията си на живот, обстоятелствата, обстановката? Средата? Въздействията? Нещо трябва да се промени. С най-добри чувства Справка тук: Апнея от Уикипедия, свободната енциклопедия Апнея МКБ-9 786.03 Мед. рубрики MeSH D001049 Апнея в Общомедия Апнеята (на старогръцки: ἄπνοια – букв. безветрие, отсъствие на дишане) е спиране на дишането.[1] По време на апнея няма движение на мускулите за дишане, а обемът на белите дробове остава непроменен. сънна апнея Меню 0:00 32-секундна пауза при дишане на пациент със сънна апнея Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. Апнея може да бъде постигната доброволно, да бъде индуцирана от лекарства (с опиатна или триптаминова токсичност), механично (например чрез асфиксия) или може да се появи в резултат на неврологично заболяване или травма. По време на сън при пациенти страдащи от сънна апнея, тези събития могат да се появят до 20 – 30 пъти на час, всяка нощ. Апнея може да се наблюдава и в периоди на повишена емоция, като например по време на плач.