Никоя

Здравейте създавам нова тема за да споделя опита си и да успокоя голяма част от посещаващите форума,търсещи отговори на въпросите който изникват докато сте в състояние на стрес и се чудите ОКР има ли лечение,разбира се че има,но за да бъдем по-точни 1-во няма какво да лекувате не сте болни,пише ви човек живял с натрапливости 4 години,посещавал психиатри и приемал антидепресанти.Ще ви разкажа историята си,прав го защото преди да се променя ида разбера че ОКР не е болест която носиш цял живот,аз влизах в този форум и търсех успокоение,надявах се някъде да прочета за някой справил се с натрапливостите .Е аз се справих и ви пиша за да знаете че е възможно.Преди около 5 години след смъртта на чичо ми се сблъсках с живота все едно за пръв път,разбрах че хората умират и че хората който обичам няма да са вечно тук,това ме срази сякаш до тогава съм била сляпа за сериозността на живота(най-парадоксалното е,че това е бил правилният подход,колкото по-на сериозно взимаш живота толкова по лошо за теб:–) )започнах да мисля песимистично,гледах на живота като на нещо страшно,акцентирах на всичко лошо в него и хоп след няколко месеца от всичкия този стрес който сама си бях причинила получих първата си паническа атака,естествено аз не знаех че това е паническа атака,мислех че умирам :–)разбира се тръгнах най-различни специалисти за да се установи какво физическо заболяване имам,е всички повтаряха едно и също НЕРВИ,убедих се че е така и успях сама да се справя с паник атаките си,не ми беше лесно,но се конфронтирах със страха и успях.Не мина много време и в живота ми се появиха натрапливостите,защото макар и справила се с паническото разстройство не бях променила песимистичното си мислене за живота,чувствах се ужасно те бяха толкова неприемливи за мен,бяха свързани с близките ми,с хората който обичам,а аз дори не знаех какво се случва,не знаех че това са натрапливи мисли,мислех че съм полудяла,започнах да търся информация в интернет което само влоши нещата,след няколко дълги и мъчителни месеци реших да отида на психиатър,от нея разбрах че случващото ми се е ОКР,е ако очаквате да напиша,че съм се успокоила,не не се успокоих,приех че имам диагноза заклеймих се като болна,започнах и прием на антидепресанти,те ми помагаха за тъжното настроение,но не и за натрапливостите,това продължи 1 година,през която аз не съм спирала да имам натрапливости,просто видът им се променяше,появяваше се натрапливост отивах на преглед казва за нея на психиатърът успокоявах се за кратко до следващият път при следващото посещение когато отивах с нова.Психиатърът приключи с мен след година а аз не се чувствах излекувана ,напротив продължавах да имам натрапливости който отшумяваха и се появяваха постоянно,така продължи 2 години,докато не се увеличиха отново и в главата ми бяха започнали да се въртят онези мисли че съм психично болна,реших отново да потърся психиатър,отново ми изписаха антидепресанти който не ми се отразиха мн. добре,пих ги точно 2 дни и реших че ще си помогна по друг начин,тогава често влизах в този форум и четях отговорите на специалистите за ОКР,реших се на психотерапия,това не бях опитвала до този момент а се оказа че точно това ми е трябвало,потърсих др.Първанов защото отговорите който даваше тук са ме успокоявали много пъти,сега мога спокойно да кажа,че аз вече нямам никакви натрапливости,чувствам се жива така както никога не съм се чувствала през целия ми живот и то защото се промених,станах човекът който винаги съм искала да бъда,страхът не ме управлява,не виждам живота в черни краски а искам да го живея,преди ме беше страх от неизвестното,сега търся предизвикателства в неизвестното,правя неща който тогава не съм си и помисляла че някога мога да правя.Трябва да разберете едно и ще се почувствате моментално щастливи вие сте отговорни за чувствата си,мисълта се превръща в емоция а вие може да направите избор и да създадете за себе си само положителни емоции,просто трябва да го решите.Промяната правите сами,но ви трябва насока,съветът ми е да потърсите терапевт който да ви помогне да осъществите избора да бъдете щастливи .Пътят за справянето с ОКР е промяната,трябва да промените себе си,мисленето си,начина си на живот защото е явно,че мисленето ви до този момент не е било правилно,начинът по който сте свикнали да мислите е грешен генерира стрес иначе нямаше да създаде натрапливости,накратко мислите стресиращо спрете веднага:–) 4 години съм мислила,че не съм като другите,че имам психически проблем и това ме прави различна а сега мога само да се разсмея с тогавашните ми заключения и "мъдрости" по този повод.Смейте се над себе си така всичко се оправя по-лесно:–)И за финал няма да ви пожелавам успех,защото не ви е нужен всеки един от вас го може стига да го поиска и да си помогне :–)

Смисъла е в правенето . Не в чуденето , което е различно от мисленото разглеждане . ..Което ще рече , каквото и да направиш , е смислено . А после ще разбереш добре ли е , или не .
Нали и Бог първо е правил . Едва последния ден , разгледал и харесал направеното .
 
 
Покажете на хората , че ги обичате , 
не чакайте утре 
Днес го направете          Трябва да го опиташ , за да го знаеш  .  И по добре днес , даже веднага .Та утре , вече да го знаеш .

Здравейте, всички!
   Пиша отново във форума по молба на д-р. Първанов и с огромното ми желание да дам надежда на всички, които страдат от натрапливости.
   Нека ви разкажа накратко историята си. Преди няколко години родителите ми се разведоха, приех го много тежко и живеех под постоянен стрес от тогава. Баща ми ме отритна, обиждаше ме как ли не. Тогава се чувствах изоставена. Останах да живея с майка ми, като нейните родители постоянно бяха около нас. Единственото мъжко присъствие, от което получавах закрила и внимание, остана моят любим дядо, който почти цял живот изпълняваше ролята на баща и на дядо по обясними причини.
   В началото на тази година, моят дядо почина. Човекът, който ми казваше по-често и от баща ми, че ме обича, вече го нямаше и това ме срина. Тогава дойдоха и натрапливостите. Насочиха се към човека, който най-много обичам на този свят, към майка ми. Беше ме страх, че може да я убия. Тези мисли и картини така се бяха настанили в ума ми, че се чувствах неспособна да ги прогоня. Това за мен беше най-страшната мисъл. Плачех постоянно. Всеки се чудеше какво става с мен, но на никого не споделях, просто казвах, че имам "някакви страхове". 
   След 2-3 месеца, (подчертавам, БЕЗ ДА ПИЯ КАКВИТО И ДА БИЛИ МЕДИКАМЕНТИ) тези ужасни мисли изчезнаха просто ей така. Но не за дълго... Появиха се отново същите мисли, но с още по-голяма сила. Не можех да си намеря място от страх. Тогава се появи и чувството, че полудявам. Беше ме страх, че ще вляза в лудница и няма да мога да изживея живота си пълноценно. Постоянно се ровех в интернет за симптомите на полудяване и затъвах все повече и повече, докато не намерих този сайт, а в него и д-р Първанов, който за мен се превърна в човек с главно Ч, и който невероятно много ми помогна да си върна предишното ми "Аз".
   След няколко сеанса, малко по малко успявах да си стъпвам отново на краката, вдъхна ми много кураж и ме зареди с търпение, че ще се оправя. А какъв беше моят принос за това да прогоня тези ужасяващи мисли? ВОЛЯ! МНОГО СИЛНА ВОЛЯ! Започнах всяка лоша мисъл да замествам с положителна. Казвах си, например: -"Как хубаво ще си изкараме на 8-ми декемрви и колко ще е весело...", или: -"Времето навън е страхотно - само за разходки!". Осъзнах, че не съм луда, и че на всеки може да се случат тези натрапливости. Няма застрахован. С приятелят ми излизахме с приятели всеки ден и наистина вниманието ми беше заето повече с положителните емоции около мен. Ценен съвет от мен: НЕ СЕ ЗАТВАРЯЙТЕ НА ЕДНО МЯСТО! Колкото повече се затваряте и не излизате, толкова повече ще затъвате. Дори в началото да не ви се ходи никъде, макар и на сила - ИЗЛИЗАЙТЕ! Стойте навън или около приятелите си колкото можете повече. Ще видите, че ще започнете да се чувствате много по-добре. По този начин аз успях да прогоня натрапливостите от ума си от цял месец насам. Дори да се появяват пак на моменти, не са силни и знам как да ги игнорирам.
   Сега имам чувството, че се уча да прохождам отново. Започнах да се радвам на най-малкото нещо. Спрях да мисля за лошите неща, които може да ме срещнат в бъдещето и започнах да мисля за хубавото, което ЩЕ срещна. Един живот живеем, хора!!! Не си струва той да мине под властта на тези глупави натрапливи мисли!!! Как иначе бихме могли да му се радваме пълноценно? Не живейте в миналото си и не мислете с носталгия за него - било, каквото било, то не може да се върне. Живейте сега!
   Аз вярвам във вас! Всеки може да се справи с натрапливостите, стига да даде малко воля от себе си и да се концентрира над хубавото около нас.
   И не на последно място искам да благодаря ОТ ВСЕ СЪРЦЕ на човекът, на когото е заслугата да пиша днес тези редове, а не да бъда скована от страховете, които имах - Д-Р. ТОДОР ПЪРВАНОВ!!! Благодаря Ви, докторе, че ми подадохте ръка в този труден за мен момент, и че ми бяхте най-силната опора през цялото време!!! Благодаря, че ми помогнахте да променя мисленето си, както и да погледна на живота от хубавата му страна!!! Благодаря за надеждата, която ми дадохте още след първата ни среща!!! БЛАГОДАРЯ НА ГОСПОД, ЧЕ ВИ СРЕЩНАХ!!!
   Успех на всички и горе главата! Волята е във вас самите!

Права  си за всичко  няма какво да допълня . ще направя това с тетратката и с Вапроса Коя съм аз , наистина незнам коя съм вече ....

Права  си за всичко  няма какво да допълня . ще направя това с тетратката и с Вапроса Коя съм аз , наистина незнам коя съм вече ....

Когато едно тревожно състояние не се решава, депресирането е закономерно. 
Какво можете да направите? 
- Редовни сесии с психотерапевт, който истински се справя с натрапливости (не казвате нищо по-конкретно за окр-то си...)
- Временен медикаментозен прием , назначен от добър психиатър, с когото да поддържате връзка за "сверяване на часовника" относно дозите, вида медикамент и т.н. Когато се виждате редовно с много вещ психотерапевт и изпълнявате точките от по-долу, след няколко месеца ще спрете медикамента. 
- Ако не работите - започнете работа. Трудовите задължения структурират, организират ума, дисциплинират, фокусират и силно спомагат психичното добруване. 
- Общувайте - намерете си среда, групи, контакти, хобита, приятелства - задоволяването на принадлежността води до много по-високо ниво емоционална сигурност.
- Четете подходящи материали за тревожността (например в блога ми). Четете и добри книги.
- Спортувайте - спортът е естествен антидепресант, понякога дори по-силен от психофармака. 
- Ходете често в природата. Сама, с приятелки, с туристи, с компания... Ходете боса, дишайте, плувайте, катерете се...
- Обърнете внимание на храната си - тестото, захарта, кафето - внимателно. Вижте публикациите на Емил Златев за това. 
- Поддържайте се като жена. Като килограми, дрехи, лек и красив грим, походка, излъчване. Излизайте, чувствайте се харесвана.
- Учете постоянно, развивайте се непрекъснато, имайте силни цели и ги следвайте упорито, с обич и спокойно търпение. 
 

Ако има пълно, подчертавам пълно осъзнаване,че не са изтински, ОКР-то си отива.

Здравей и добре дошла, мило момиче. Не искам да те наричам с името, което си сложила, защото то отразява не теб, а начина, по който мислиш за себе си. Съответно, ти успяваш да наложиш това отношение към себе си и на близките си. Ти си проектирала представате за себе си и своя живот и успех върху личните си взаимоотношения и отношението на близките ти хора към теб. Това е агресия и ти в момента береш нейните плодове. Не можеш да товариш другите с бремето да ти осигуряват смисъл на твоя живот да ти дават усещане за удовлетворение и ценност. Това са си твои задачи и никой друг нито може, нито е длъжен да ти ги свърши. Мога дълго да го коментирам, но знам, че си умна и си разбрала. 
Ако все още не си го направила по съвет на някой психотерапевт, то бих предложила да си отвориш една тетрадка и да записваш отговорите на въпроса: "Коя съм аз?" - нещо като дневник, с дати. Да имаш възможност да си прочиташ старите записки. Старанието ти ще бъде да даваш колкото се може по-разнообразни отговори. .... Когато събереш първите 10 отговора, можеш да ни ги напишеш за коментар. 
Успех!
 
 

Никоя , ще кажа моя кратичък прочит на това . Да се влюбваме в качествата , в душата . Физическото тяло да е на последно място , като бонус към вътрешната красота .

Здравейте! Казвам се Боряна Василева и успешно се справих с овладяването на това състояние на психиката наречено Обсесивно-компулсивно разстройство или Натраплива невроза. Благодарение на д-р Тодор Първанов чрез терапията, която проведохме и личните ми усилия и упоритост успях да излезна от капана на моите натрапливи мисли. Пиша това съобщение, за да вдъхна кураж и увереност към хората, които към този момент се борят с ОКР. Всеки може да излезне от тази дупка и да се справи с подходящата терапия , търпение и постоянство. Моите натрапливости бяха свързани с детето ми и се задълбочаваха , когато се опитвах да избягам от тях, това не е правилния път. Нужно е не само да приемеш страха, но и да започнеш да го обичаш, да го искаш , да му се радваш. Когато човек започне да спазва стриктно, упорито и с инат насоките на своя терапевт без да се отказва , резултатите са на лице. Вярвайте в себе си, спорт, медитация и положителна нагласа са от основно значение за справяне с ОКР.
Благодаря Ви д-р Първанов! След преминаването ми през натрапливата невроза , аз станах един коренно различен човек, а именно много по-обичащ себе си, уверен и целеустремен. Имам чувството,че вече нищо не може да ме спре да извървя пътя наречен Живот с щастие и високо вдигната глава!  

Ще преодолееш това състояние, когато започнеш да имаш свои личен живот, хоби, работа и лично време, което поставяш над всичко друго и за себе си ти станеш по-важна от това дали някой мъж те обича или не или ти изневерява или не те одобрява. Всички останали съвети са глупост. И какво като ти изневерява? Това не е болка за умиране. 

Минало е влюбването , тази първоначалната страст .И сега сте си вие , ежедневните . Не знам с точност , но много мъже са така , не харесваме котките , че само се галят   .НО сериозно . При вас може да е модел на поведение, заучен от преди .Тогава  е добре да му говориш , как се чувстваш и какво очакваш . Повече внимание , нежност , кавалерство . Но много хора  , главно заради съвременния начин на живот , своя , или на родителите . Просто нямат достатъчно енергия и я насочват към най спешните неща , без който не може .
Ако искаш да си добре си забрани да държиш такива мисли :
 

Можеш да обичаш стабилно (окситоциново) продължително и устойчиво, когато изчистиш от характера си страховете, които те карат да изстиваш и се дразниш/ отблъскваш. Когато ги изчистиш, обичаш, просто обичаш. Не само партньора, а и партньора си Живот като цяло, природата, животинките, самата любов обичаш. Научаваш се да отразяваш емпатийно (огледални неврони), да се свързваш, да тече потокът през теб. 
Ходи на психотерапия, изчисти блокажите/ бентовете, спиращи обичането ти. Тогава знаеш, че далеч не е само физиология, много повече е!

Здраверй ! За да те видят терапевтите , премести/ напиши в ,,терапевтични насоки онлайн " . Или , ако си харесала някои терапевт , лично съобщение , тук вев форума .
Добре те е посъветвала лекарката в България . За здравето на човека , водеща е психиката . Трябва да се подбират нещата на които даваме вяра . Макар веднага да не се забележи , постепенно може да се разболеем .Човек с опит знае че всяко едно нещо има полезна и вредна страна .Това с четене в интернета не се забелязва  . За това е опасно ученето , без опит или учител , по интернет .Колкото и да е подробна , информацията винаги е недостатъчна , Не може да обхване всичко .
не съм терапевт и мога да кажа непотвърдено от друг мнение .----------------  Не знам какво разбираш от думата , душа . Но душата ти иска промяна . Можеш да я направиш като живееш в България или като започнеш да променяш мирогледа си , да преподредиш ценностите си . Това означава да мислиш по друг начин , да възприемаш и реагираш на света , по различен начин . Трябва добър психотерапевт , не всеки ще ти свърши работа . А и всеки човек е различен и има различни нужди , защото възприема нещата по свои си начин . Терапията е индивидуална . Може да посещаваш терапевтични  груипи , но по преценка на психотераевата .

Благодаря ви !
Живея в чужбина както писах имам окр и това седене вкъщи и мерките за корона вирус ,седенето  на едно и също място ме подтиска даже избухвам от нерви понякога за което после съжалявам много...
Имам и съвет от Майка ми , радвай се на дъщеричката си и не обръщай внимание на проблемите ,то било на вън или вътре защото с времето когато дойдеш на мойте години ще съжаляваш за това време , че си  го изгубила с нерви  и тревоги  ,намеретее си двете занимание в игри и шеги ... 
Но, Знам едно където и точка на земята да си ,родината ти е дом от чужбина дом не става . Предпочитам да работя за 300,400 лв , но да бъда обградена с мой народ не съм Българка , но аз съм родена там и милея за България и родните си , приятели , Българския Език, , горите , планините , въздуха даже .....

Благодаря ви !
Живея в чужбина както писах имам окр и това седене вкъщи и мерките за корона вирус ,седенето  на едно и също място ме подтиска даже избухвам от нерви понякога за което после съжалявам много...
Имам и съвет от Майка ми , радвай се на дъщеричката си и не обръщай внимание на проблемите ,то било на вън или вътре защото с времето когато дойдеш на мойте години ще съжаляваш за това време , че си  го изгубила с нерви  и тревоги  ,намеретее си двете занимание в игри и шеги ... 
Но, Знам едно където и точка на земята да си ,родината ти е дом от чужбина дом не става . Предпочитам да работя за 300,400 лв , но да бъда обградена с мой народ не съм Българка , но аз съм родена там и милея за България и родните си , приятели , Българския Език, , горите , планините , въздуха даже .....

Благодаря ви !
Живея в чужбина както писах имам окр и това седене вкъщи и мерките за корона вирус ,седенето  на едно и също място ме подтиска даже избухвам от нерви понякога за което после съжалявам много...
Имам и съвет от Майка ми , радвай се на дъщеричката си и не обръщай внимание на проблемите ,то било на вън или вътре защото с времето когато дойдеш на мойте години ще съжаляваш за това време , че си  го изгубила с нерви  и тревоги  ,намеретее си двете занимание в игри и шеги ... 
Но, Знам едно където и точка на земята да си ,родината ти е дом от чужбина дом не става . Предпочитам да работя за 300,400 лв , но да бъда обградена с мой народ не съм Българка , но аз съм родена там и милея за България и родните си , приятели , Българския Език, , горите , планините , въздуха даже .....

Благодаря ви !
Живея в чужбина както писах имам окр и това седене вкъщи и мерките за корона вирус ,седенето  на едно и също място ме подтиска даже избухвам от нерви понякога за което после съжалявам много...
Имам и съвет от Майка ми , радвай се на дъщеричката си и не обръщай внимание на проблемите ,то било на вън или вътре защото с времето когато дойдеш на мойте години ще съжаляваш за това време , че си  го изгубила с нерви  и тревоги  ,намеретее си двете занимание в игри и шеги ... 
Но, Знам едно където и точка на земята да си ,родината ти е дом от чужбина дом не става . Предпочитам да работя за 300,400 лв , но да бъда обградена с мой народ не съм Българка , но аз съм родена там и милея за България и родните си , приятели , Българския Език, , горите , планините , въздуха даже .....

,, всеки ден мисля дали когато сложа глава на възглавницата ще заспя ,,
Това е натраплива мисъл, тя те напряга и не можеш да заспиш.
Това е.

При заспиване , човек автоматично изключва мисленето . Под стрес , под напрежение се нарушава процеса . Става съвсем неусетно дори без да мислиш за момента на заспиването .
Един начин за изключване на мислите  е визуализиране на неутрална картина--образ . Такава която  те успокоява . Да те отпуска в прегръдката на приятните усещания .Ако не си го правила , за десетина  дена ще свикнеш .Но не влагай сила . Бъди спокойно-уверена с нежна-- упоритост , както мравка , влачеща намереното зърно .Навика ще те връща към тревогите , ала ти им казвай че имаш задача , належаща , да се потопиш в своята картина . Няма начин да не отстъпят .
Това е учене ! Когато картината е нова ,  лесно  я наблюдаваш и усещаш без да разсъждаваш .
пп    една моя картина  от детството на една книжка . Летящо в небето ято гъски , под строй летят около облаците . А като погледна на долу виждам заснежени върхове , чиято величественост ме изпълва с еуфория и преклонение . Сега мога да изброя много неща но когато заспивам не разсъждавам , потапям се в леките и спокойни приятни усещания .