Мария - Мими

Под “въображение” обикновено се разбира способност за създаване на мисли, без конкретна връзка със сетивните възприятия, или мислене, което не е подчинено на диктата на нашето всекидневно практично съзнание. За мен мислене, осъзнаване, възприятие, въображение, мечтаене, фантазия... са неща, толкова близки и преплитащи се, че не се опитвам ги разгранича. Предпочитам за всичко това да употребявам думата “разбиране”, да кажем с различна степен на чистота. Може би, ограниченията, на нашата природа, са довели до тези категоризации. Предполагам при “ясновиждането” няма подобни разграничения.

Wonderful, радвам се, че ви е харесал просеника. Наистина, рецептите са само за ориентир. От там нататък оставаме ние и нашето творчество и тъй като влагаме себе си в това, което правим, хлябът винаги става различен при всеки човек. Става различен и при самия човек според моментната му нагласа и хиляди други неща. Интересно ми е, че като опитам хляб приготвен от някой, който ми е особено близък, ми дава някакво чувство на пълнота и радост. Веднъж, като бях на гости на майка и татко (те също си правят домашен хляб), хлябът не се изпече точно според очакванията - печката се беше развалила и стана малко по-ступан, не бухна достатъчно, не беше толкова хрупкав. Майка не остана доволна от резултата и го наряза на филийки, които препече на сухарчета. Докато ги печеше, аз седях край нея и си хапвах от сухарчетата. Докато се усетя, изядох огромно количество - толкова вкусно ми се стори, по-вкусно и от най-вкусните и добре препечени питки, които някога съм яла. Буболече, благодаря за мислите от Учителя, и на всички за идеите за хляба. Лелеее, гладна съм много, сигурно за това толкова бърборя!

Все хубави мнения и с верни според мен неща. Наистина всеки носи божествената искра в себе си и всички сме Едно. На тази основа безспорно всички сме безценни. Но тъй като аз, в този свят имам някаква индивидуалност, за себе си определям ценността на всеки човек, спрямо това, как нашето взаимодействие може да ни приближи до Бог. Струва ми се, че човек "види ли" божественото, неразрушимото, невидимото само в една душа, този процес е необратим и тръгва, разширява се. И на определен етап от развитието на душата, това може да се осъществи с всички души. И май тогава този въпрос - “за стойността” едва ли може да бъде задаван.

По отношение на точките, поставени от Диана Илиева: 1.Леонардо не може да се нарече родоначалник на Ренесанса, тъй като той твори през Зрелия ренесанс. Вярно най-старият от майсторите на Зрелия ренесанс, но в никакъв случай от родоначалниците на Ренесанса. Първите наченки на предренесансови явления се появават още през края на XIII век. За първомайстор на италианския предренесанс се счита Джото. Като и преди него е имало стъпки, загатващи началото на новите явления. 2.Ренесансът има приемственост от Античността. Думата Ренесанс означава Възраждане и мисля, че по отношение на научни, художествени и т.н търсения би могло да се употребява тя, а не “начало”. 3.За три, ако почна да бъбря, няма да имам време да спя – полезно-вредно... Малко объркано ми става, за Леонардо ли говорим, за Ренесанс, или за ползите и вредите от техническия прогрес, или за това каква е ролята на Ренесанса във възраждането на научните и др. търсения? Съгласна съм с Мона, че от тази тема могат да излязат цели форуми. За това за днес заспивам, утре ако се сетя нещо ще пиша. За Леонардо съм на мнението на Мона – чела съм разни студии, гледала съм негови творби в оригинал, имам някакви лични преживявания във връзка с това, но не съм никак веща да говоря по темата. Предполагам, че той е едно от ключетата, оставени за нас.

Като чета поста ти, Инатари, пълен е с толкова огън и хъс, само заради този огън и желание да се пребориш, не си ли струва, да си тук и сега? Съпротивление винаги има, точно толкова, колкото ни трябва, за да продължим, и сякаш малко повече, отколкото ни се струва, че сме способни да понесем. Обаче... в един от дните, в които тези спокойни мисли ми бяха избягали, не преставах да мокря очите си. С тях и ръцете и лицето си. И питах и си отговарях постоянно: Какво, като видях, как тича из маковите полета? Какво, като вятърът не престава да ми носи вести? Какво, като тюркоазеното, чака картона да го поеме? Какво, като царевичната питка, ще изстине? Какво, като детето търси родителите си? Нали, маковете се радват. Нали, вятърът не престава да пее. Нали, тюркоазеното ще намери своето приложение. Нали, питката и студена, ще зарадва някой гладен. Нали, детето ще ги намери, когато са готови за него. Желая много творчески подвизи, Инатари, на теб, мен, на всички търсещи и нетърсещи!

Много ми харесва това мнение на Донка. По отношение на крайностите и безкрайностите си представям нещо като завършване на определени етапи и започване на други, но не окончателност.

Да. Парите и разни други неща от нашия живот на които отдаваме излишно внимание, се насищат с особен вид енергия на която само ако човек е чист може да устои. Сама съм се учудвала от себе си няколко пъти. Единият - бях решила да купя разни неща в един дом за деца без родителска грижа. Когато тръгнах да купувам, купих по-малко отколкото възнамерявах, защото... нямаше да ми останат достатъчно пари. Поне така си го обясних тогава. Но ако наистина исках, можех да направя всичко точно както бях решила. Щяха да ми останат по-малко, но не чак да не мога да се справя. И друг път ми се е случвало, тръгвам с много желание, пък после - я да посмалим... Никак не ми допада това. Или подобното - да тръгна да харча на ляво и дясно без мярка, а изпадам и в това отклонение и то главно за себе си. Типично. Или пък обратното - не си давам нещо, което е много по-необходимо. Но това е резултат от вътрешен дисбаланс - привързване към желания, които не би трябвало да са с приоритет. Когато го няма, преценката е точна, отношението към парите - уравновесено и нищо не може да се оплеска. Освен парите, няма част от човешкия живот, която да не е обременена по подобен начин. Сега се сещам за църкви, катедрали - красиви, с неслучайно избрани места, работени от хора, които са се опитвали да влагат чиста мисъл в тях, доколкото знам, пост и молитва при изграждането на нещо такова е задължителна и т.н. В зависимост от “заложеното в основите” за повече или по-малко време насочването на вниманието и хилядите човешки желания сякаш замърсяват мястото. Това може да важи и за изцяло природно място, което е посещавано от много хора. Независимо от това, много места си имат някаква сила, с която сякаш се самопречистват, или може би по-точно, когато човек, в чието сърце няма нито едно очакване, попадне на такова място, той може да усети първопричината. Във всичко си ги има тези неща, но някъде има особена концентрация и ако човек има и в себе си такава - май може да стане малко по-трудничко. Сега си представям, ако всички в този си суров вид отидем дето не ни е мястото, каква каша би се получило. Явно не е лошо да се поизпитваме тук - и с богатството, и с разни други неща.

Прочетох в нета, че има останали такива уреди при антиквари. Ще потърся да видя за какво иде реч точно и ако нещо успея да направя - ще пиша. Дано не е много бавно и да изисква много сила. Благодаря за идеята.

Благодаря на всички за интересните мнения. Случаят с мухлясалият хляб, който разказа Силвия СД, и коментарите на Добромир след това, пак ми напомниха за това, че една храна може да е лекарство за един, а отрова за друг. Това зависи и от конкретния момент и от хиляди други неща. Явно има варианти и ситуации много, но всички сме на едно мнение за това, че прeсният и добре изпечен хляб е много хубаво нещо. И аз гледам да ям сатвична храна, но си хапвам и раджастична (много обичам лютичко), и понякога и нещо тамастично - всички храни в опаковка и полуфабрикати са такива. Според мен хлябът, който се продава по магазините, често е тамастичен. За да не е, трябва да се мели зърното преди да се омеси, само за отделната питка, и след изпичането да се изяде в същия ден. Но, това е в идеалния случай. А още по-важно е, кой е гледал житото, мелил, месил и т.н. Чувството и мисълта, които са вложени в това велико изкуство - хляба. Пък после и как ще го хапнем

Аз бих се включила към две звена - изготвяне на вегетарианско меню и готвене, и поръчка. Но не знам дали ще съм подходяща за тази организация, защото работя всеки ден без събота и неделя. Мога да пробвам да осигурявам питки, които допълнително може да уточним точно какви видове ще са, дали да съдържат други компоненти освен брашна, вода и олио, за да са подходящи и за веганците и т.н. Но не знам като време какво може да се измисли - може би ако се правят сутрин рано-рано. Бих готвила и много други вегетариански неща, само че, мога да бъда помощница или да отговарям за хляба, защото основната ми работа си я обичам и даже и с готвенето не бих я заменила. Така че, ако мога да се впиша по някакъв начин, предвид тези ограничения, ще се радвам. За поръчката - бих си поръчвала, но не всеки ден, защото за мен е важно да готвя поне през ден-два и после да похапвам - доставя ми неизразимо удоволствие! Освен това храната се подбира според състоянието на човек, типа му и т.н. това е доста индивидуално. Но пък предвид факта, че често независимо от вътрешните потребности, човек опира до редовите заведения за хранене, където вегетарианските неща са ориз - често пресолен и зле приготвен, картофи - затоплена заготовка на микровълнова фурна ужасссс, мазен кашкавал пане, пържен с кюфтетата... При всички случаи това предложение е много по-добър вариант. Аз съм за. Може да се получи много хубаво. Относно заведенията - най-доволна съм от Дрийм Хаус - добро съотношение - цена, качество, количество, обслужване.

Рецепта за царевична питка с кисело мляко: Продукти: 1 кофичка кис.мляко, царевично и пшенично типово брашно 1:1, 1 ч.л. хлебна сода, щипка сол. Приготвяне: в кофичката кисело мляко се слага чаената лъжичка хлебна сода. То кипва. Ако искаме питката да е тъничка и хрупкава - слага се равна лъжичка, ако обичаме по пухкава питка - лъжичка с връхче. Приготвяме в голям съд за месене брашната, правим кладенче в средата и изсипваме шупналото кисело мляко. Замесваме меко тесто, брашно колкото поеме, но е много важно да е меко и хууубавичко да се омеси. Това ми е особено любима част. Месенето! После топката меко тесто се разстила в предварително намазана с олио и набрашнена тавичка. Разстила се с ръка, ако лепне много, ръката се набрашнява с царевично, а тавичката е с пшенично. Накрая с мокра ръка, може и с малко олио, но аз го правя само с вода, питката се заглажда отгоре и по края и се правят дупки с пръстчета. Може леко да се поръси с едро смляно царевично брашно отгоре - по избор. Пече се в предварително нагорещена фурна. Изважда се златиста, и ако човек иска да е по-хрупкава и твърдичка, както я обичам аз, я оставя да изпръхне и после я завива с кърпа, ако я иска мека веднага след изваждането я пръска с вода, завива я. Препоръчвам първия начин, но това е въпрос на вкус. И в двата случая и трябват само 10 минутки да отиде на нивата. Топла е осоообено вкусна. Рецепта за просеник: Продукти: царевично и пшенично типово брашно 3:1, вода, хлебна сода, олио. Приготвяне: изсипват се в съд брашната, хлебната сода, олиото и вода. Сода се слага на 1 кг брашно - 1-2 лъжички. Но и това е въпрос на вкус - дали да е повече или по-малко бухнал. Аз го обичам да не е много бухнал. Олио слагам на вкус, около половин ч.ч., Но много не го меря, изсипвала съм и повече и по малко - винаги става. Вода - сместа трябва да стане с гъстота, подобна на кексово тесто, но по гъсто. Тук може да не се меси, а да се бърка. Разбърква се хубаво, изсипва се в намазана с олио и набрашнена тавичка, заглажда се с мокра ръка и се пече в предварително нагорещена фурна. На мен тази рецепта ми е много любима и я правя поне 2-3 пъти седмично, но много хора не харесват просеника на вкус. Много обаче го харесват. Получава се груб, напукан като суха земя, но на мен много ми допада. Научих го от един йогин, с който почти единственото за което бяхме на едно мнение беше, че рецептата е много хубава. Много съм му благодарна. От моя опит - горната рецепта - питката с кисело мляко, се харесва на повече хора. И двете питки, могат отгоре да се поръсят по желание със сусам, овесени ядки, белен слънчоглед и каквото си се сетите, аз най ги обичам поръсени само с едро смляно царевично брашно. Да ви е сладко!

Хапвате ли хляб и какъв. Аз много обичам питки. Не купувам хляб от магазина. Меся си содена питка с типово пшенично или пълнозърнесто брашно и царевично, с малко вода и олио и после я пека. Меси се за 10-15 минути, ако сме много гладни, ако не - за колкото ни се иска и се пече за 40-50 - според дебелината. Любимата ми форма на хляба е кръглата, но понякога правя и големи правоъгълни пити. Става много вкусна - хрупкава и кръгличка. Много ми се иска обаче, брашното от което я правя, да го смилам непосредствено преди месенето, но не мога да измисля как да стане това. Мога да си купувам жито, но как да го смилам? Из главата ми се върти да си купя машинка за кафе, въпреки че не пия кафе, и да пробвам с нея, но не съм сигурна, че ще се получи. Има ли някой идеи за това или за нещо друго свързано с хляба? Правите ли си квасен хляб, или содена питка, или хляб с нахутена мая, или използвате маята от магазина, или правите тънки питки без набухвател - като арабските. Въобще, идеи за насъщния.

Didi_ts, мисля, че човек има всичко необходимо, с което може да багри ежедневието си в различни цветове, даже и да няма под ръка четка, въглен, молив, туш и перо, преса, материали за инсталация, място, където да изложи концептуалните си творби и т.н. Една стъпка в зелената трева може да е изкуство. Да се направи питка е изкуство, и то не малко изкуство. Да се диша е изкуство, и то велико изкуство. Да се мият чинии е изкуство, на което сега се уча. Ако човек подходи към ежедневието си така, както към създаването на картина. Да пробва всичко да му е по сърце в тази картина. И да я рисува без очаквания, но с радост, без желание на всяка цена, но с намерение, подкрепено от сърце и воля. Тъй де, все ще да стане нещо хубаво мисля. Но няма да е завършено. Не и тук.

Оооооще малко ми трябва да се освободя Тотално в....

Теодора, въпреки, че въпросът ти не е към мен, иска ми се да поговоря още в тази тема, особено с теб, защото като се замисля, за недоразумението за парите, предполагам, че в чисто практически аспект може би имаме сходни разбирания. Мисля си за времето, когато бях абитуриентка. Не беше толкова отдавна Тогава, идеята за "съдбовния избор на поприще" много ме стресираше . От съвсем малка рисувам и изобразителното изкуство и до ден-днешен е основното ми занимание. точно тогава обаче, независимо, че имах идея от дълги години какво ще кандидатствам постоянно се усещах под натиск - ще има ли някой нужда един ден от това което правя, ще мога ли с това да се издържам, имам ли въобще някакъв талант или просто ми допада да си "драскам", не ми ли се отдава повече литературата, обичам и биологията, и географията. Все пак останах на това, което правя от малка и нещата сами започнаха да си стават. Но и до сега, не мога да гарантирам за себе си, и не искам, че утре няма да започна да наблягам на някое друго от любимите ми занимания. може би, рисуването, като първа любов няма да забравя, но от време на време се увличам от разни неща, които аха дда превземат неговото време. мисълта ми е, че ние плуваме в море от възможности, и всяка една може да бъде наша, ако поискаме да протегнем ръка. Може би, затова, един млад човек, не бива да зацикля върху стресиращата мисъл "сега е моментът да направя избора, който ще определи живота ми". всичко тече и се променя, което е добре за мен днес, утре може да е пагубно. Ако имам вяра в себе си и Любов - всичко се нарежда. Дълго време все се страхувах за най-различни неща. И сега нерядко, но някъде в мен стои мисълта, че ако следвам сърцето си навсякъде ще бъда добре приета. Накрая само да отбележа, че говоря по принцип и за себе си. Искаше ми се да помъдря ексхибиционистично за това, а и Валентин беше споменал нещо и оп, аз само това чакам. Мисля си, за туризма - струва ми се много интересно, като мине през призмата на езотеричните виждания, които примерно ти имаш, може би, би се получило нещо съвсем различно от това, което сега познаваме и много хубаво. Чудеса могат да станат!

И аз нещо таквоз уж мислювам, ама като идея си нямам що е Кабала, явно ще страдам много в тоя живот, щото нали това е другият начин и ще си тъна в блатото на неразбирането и неразумността. Няколко въпроса, предварително се извинявам, ако са шашави: Кабала е във всяка разумност и всеки учител или мъдрец, появявал се някога е кабалист? Или самата чиста връзка с източника е Кабала? Или тя може да се постигне само с Кабала? Можем ли да постигнем разбиране, учейки се от самия живот, посредствам каквото си искаме и харесаме и изберем, без да наричаме това Кабала или то това е Кабала? Кабала ли е най-дълбоката и единствена наука, която може да обясни смисъла на живота и да даде разбиране за “правилно управление на съдбата”? Абе мисълта ми е – не може ли и без Кабала, бре, щото много дълги са за мен писанията на тези кабалисти и с мъъъка ги чета? Обясни, Кристиян, моля.

Валентин, бирата не е никак важна... Ако се интересуваш какво мисля по въпроса защо съм се родила, ще ти отговоря в една друга тема. В тази съвсем накратко - да обичам и да ме обичат. И аз ще се радвам да пийнем някой път билково чайче край Рилските езера. За секса - нямам основата и знанията, които имат другите участници, за да мога да коментирам. Единственото, което мога да кажа е, че май всеки човек, в чисто практически аспект, трябва да намери и тук себе си. Предполагам, това зависи пак от нуждите на душата, от пътя който си е избрала, от индивидуалното ниво на енергия. Пътя, който си е избрала е свързан и с това дали е мъж в този си живот или жена. Ако е жена, мисля, че е по-опасно, ако се привързва към чисто земния аспект на сексуалността. Ако човек е загубил чистотата на връзката с Божественото, в света има "преводи" от един куп школи, които ще му предложат своите методи, но пак той сам ще носи отговорността за приложението им. Ако поне малко има разбиране - ще отсява, ако не, малко по-бавно, но пак ще се научи да разбира. За себе си, съвсем простичко съм го решила - най-важното е Любовта, която усещам в душата си. Ако сексът е свързан с това чувство на Любов - само тогава за мен е добре да го практикувам. Знам, че има и чисто практически школи, в които се разглежда по съвсем друг начин. Но те не са за мен сега.

Валентин - инволюция и еволюция – няма да се наема, нито да кажа, кой от двата твои примера е за инволюция или за еволюция, въпреки че, имам подозрения. Само ще обърна внимание на това, че и двата процеса имат своя смисъл и за мен няма нужда пред единия да се слага знак на отрицание, а пред другият плюсче. Комуто каквото е нужно – приоритет има душата. За алкохола –поста ми не е препоръка за алкохолни опиянения, а изясняване на приоритетите, и тук пак ще кажа, медитиране или пиянство, по-добре е да не е пиянство, но комуто каквото е нужно и каквото успее да свърши - приоритет има душата. Доколкото разбирам, един конкретен път, визираш ти, а може би, греша, поправи ме! Със своите си методологии, предписания за начин на живот и т.н. И не изглежда лош този път, напротив. Харесва ми! Искам и аз да дойда! Ще ме вземеш ли на Рила? Но да похапвам рибка си обичам, и вечер край огъня една молитва няма да мога да кажа, за паневритмията ще се успивам, и от време на време биричка ще си пийвам даже! Еееех! А пък как обичам да танцувам дивашки и изобщо да ми е смешно и забавно. И тишина много не мога да пазя. И с ангелите не мога да общувам, повече из гората ще се мотая и най-различни глупости ще си мечтая. Шегувам се. Как ми се иска да взема една рецепта, всичко в нея описано, да я приложа първо на себе си, после на всеки който докопам... ама не става. Ще стане страаашно. И в избора на път приоритет има душата.

Струва ми се, че всяка категоризация има склонност да бяга от Истината. По-важното не е ли непривързването и провеждането на Любов и ако за момента човек е на такъв етап, че повече би му помогнало да разруши тялото си с алкохол, но да запази душата си от привързаности, май е по-добре от вариант 1 - тичкане по Рила, медитация, каквото и да разбира всеки под това. Т.е. за мен в този пример просто са посочени две възможни действия от човешкия живот, но нито с едното, нито с другото е показано това, което е наистина важно. Просто методи. Единият от които действително е много специален - Паневритмия, но пак си е метод, преведен за току-що прохождащите, т.е за мен. Между другото, познавам хора, с невероятно силен житейски усет, които пият като прасета и други, занимаващи се с вегетарианство, самоусъвършенстване, които са страшни пънчета, разбира се, има го и обратното. С това не искам да кажа, че алкохолът може да помогне за развитието на човек, но прекалено едностранчиво ми се струва това мнение - хоп... дарът на раждането е пропилян! Може да се пропилее също толкова успешно и с всекидневно медитиране, а може и да не! Напоследък ми се струва, че пътят към разбиране е, как да го напиша, като нямам такъв дар слово и енергия като вас... та пътят към него не е през висините, а низините. Да се спусна до изначалното, да го разбера докрай и тогава да се устремявам нагоре. Под низини нямам предвид човек да се отдава на безразборен секс, храносмилане и пиянство, ами основата да разбера. Всяка една част от себе си. Иначе работата ми изглежда като лайно с панделка. Но ми е трудно да обясня, защото самата аз не съм още достатъчно наясно!

Така, и така, като е тръгнало в тази посока - кое е по-зле - човек да злоупотребява със секс, храна, пари или с духовност? Падането от високо е по-тежко. Мисля, че е хубаво да внимаваме с крайните оценки, характеристики и категоризации на събратята си. Всички сме хора, търсим, растем, един минава през едно, друг през друго, ако бяхме минали през всичко, нямаше да сме тук. Вендор, интересно ми е, беше ли ти тази тема от полза по някакъв начин до този момент? Наистина, смело от твоя страна.

Мисля за тях, както за всички хора. "Трябва" и "редно" ли е не ме занимават. Разбира се, мога да им дам своето уважение и любов в общочовешки смисъл. Имам приятели с хомосексуални наклонности, много, много добри хора. Преди съм си мислила, че това е резултат от прекалени привързвания и от кармични взаимоотношения, сега се опитвам да не категоризирам твърде. Защото, колко от нас нямат някакъв товар? Мислила съм си за това, че ако обичаш една душа силно в този си живот, но се предполага, че тя не е подходяща за сексуални взаимоотношения по някаква земна причина - например - от същия пол или 50 години разлика във възрастта или нещо си друго, това се дава, за да можеш да трансформираш любовта в братска или сестринска, т.е. да има отричане от земните привързаности и да остане чистата Любов. и т.н. хипотетични ситуации много. Разни такива неща ми се въртят понякога из главата, но става въпрос за други хора и затова се боя много да говоря. Хубаво би било да пише някой, който е по-близо до тази житейска ситуация. Както казах имам друзя и са обичливи, усмихнати и мили , понякога тъжни но най-важното - добри и както всеки друг човек търсят

За мен най-полезен до този момент е бил методът на вътрешното безмълвие, което позволява чуване на истинският (дано) вътрешен глас... т.е. това май не е безмълвие. Но не винаги се получава, защото, още не съм много наясно със себе си. В тези моменти обаче, се появяват мисли, които ми носят усещане за Любов и Истина и съответно водят до промени в мен и ситуациите около мен. Много пъти, обаче, когато знам, че имам нужда от това състояние, не се получава, ако не успея да включа необходимата безпристрастност. Иначе за формули и утвърждения от различни традиции и учители - пробвала съм някои, които ми се струват близки, например от Учителя, източни школи и т.н., но това беше преди доста време. После се отказах, защото нищо не се получава - приспива ми се и ми доскучава. С това не искам да омаловажавам значението им - от книгите на Учителя, Щайнер, Блаватска, Библията, миш-маш от книги от разни източни традиции - йога, будизъм..., съвременни - Ню Ейдж и т.н.... и разни други които не се сещам сега ... извинявам се, че направих такава манджа с грозде, но от кое повече, от кое по-малко, от кое със своето съгласие или несъгласие все нещо съм научила, но не мога и за секунда да си кажа, ето това е за мен. Така, че и формулите и утвържденията не са се получавали, като ги взема от някоя книжка. Но след време това може би ще се промени, а може и да не? Така че, на този етап от себе си, аз съм за това - всеки сам си изгражда - създава формули, утвърждения, молитви или както иска си ги нарича и както сам реши ги използва, проверката за това как действат, пак е сам себе си, ситуациите... Ами, защо тогава пиша тук? Защото, нищо не е завършено още. А... изтървах доста автори, иска ми се да се върна заради Джиду Кришнамурти - чувствам го близък.

Прекалено много мед, също може да загорчи. Не знам кой Не ти да се плашиш от работата, а тя от тебе. Много полезна за мен народна мъдрост, щото съм бая мързелива. Почти всeки ден си я повтарям, когато трябва да оправям леглото си или да мия съдове, тези неща още не съм ги обикнала заради самите тях, само ме въодушевлява крайния резултат... Веднага си представям как работата като ме види да идвам, тича ли, тича и ми става много смешно Днес за мен е важно да си повтарям още една мисъл - "не подценявай никой"

мдам Чак сега прочетох притчите, много са хубави - посочената от Иво, тази също много ми допадна, с подобен смисъл Да раздам ли всичкото си богатство

В тази книга "Световната конспирация срещу здравето" също има интересни неща. На д-р Атанас Гълъбов е. Според мен ваксинацията отслабва имунитета и може да окаже негативно въздействие на еволюцията на човечеството като цяло. По-добрият начин е да се изгражда имунитет с правилно мислене, хранене, дишане и т.н. Рано или късно всеки сам ще стигне до това, така, че може би е и част от естествения подбор. Все пак е добре да се учим да мислим, а това става при някакво съпротивление. Все още по-голямата част от нас хората, сме бройлери. Когато стане по-малката част такава, задължителната ваксинация ще отпадне.