infinity1305

Мерси за хубавия сайт... Има много добри книжки в него...

"Ухание на цветя" Димитър Войнов син

...

Josephine Wall Пролетно сърце/Александрина Караджова ... Прекрасна тема...

Изграждането на езерото вече е в напреднал стадии...

Великолепие... Всяко семенце е прошепнато обещание за хиляди гори...

Смелостта не се ли изразява в себеприемането... в която и да е от двете ситуации...

... как утрото на белите мечти разтваря устни подобно жаден цвят за стихнали крилца на пеперуда...

Благодаря ти... Кокиченце, нека само щастие и радост те усмихват... Пожелавам ти непреходна, светла любов

... и любовта цъфти във всеки цвят запазил тайнствения аромат на истинната... светла благодат...

...избродих стоновете, ласките, копнежа... и търсих те до премаляване в онази неродена нежност и в допира насън изпил телата ни и думите, и вярата. В душата ми... Измолих те в сърцето на безкрая, изписах те в очите на сълзите... За да те има... Нека ти си края... И нека си пороя и реките и истината, и словата ми... И онзи дъх, изпълнил сетивата ми... И нека тихо е... Аз цяла съм когато в моя стих си...

Вдъхновява ли красотата... Прекрасни редове, Милена...

Има ли във форума тук осиновители/вече/? /освен Нели.../

Интересни са също и валдензите... смятани за последователи на катарите, два века след тях, също преследвани и унищожавани от църквата. Да, днес има хора, които се занимават усилено с изследване на катаризма тук... Но литература в нета почти не се намира.

Ето няколко инициативи още... Благотворителни 1 Благотворителни 2 Благотворителни 3

Търсех в нета преведени книжки за катарите... Наистина не се намират... Попаднах на тези - "Албигойци и катари" от Фернан Ниел, "Катари и прераждане" от Артър Гирдам... но дали ги има за изтегляне... не знам. Втората ми е непозната. Всъщност, има доста литература, която може да се намери на български език, но до колко е достоверна... Ръкописа, останал от катарите, под наименование сега Лионско евангелие се пази в Лион... вероятно може да се намери и на български. И... да, розенкройцерите. Те знаят за катарите. Но не всичко може да бъде прочетено просто така... Дори в Окситания няма книги от/за катарите, които да са със свободен достъп... И тук...

Най - редовно. Изобщо не реагира на месото, не пречи и на другите да го ядат ако искат. Сякаш просто не го забелязва...

Бременна съм в първи триместър, не промених навиците си на хранене и всички тестове и проби излизат идеални... Единствения проблем с който се сблъсквам е неразбирането на хората около мен. Дори лекарите... Но това не е от значение, когато се чувствам добре. Трябва да се вслушваме... в сигналите на бременността. Смятам да я докарам до края като вегетарианка. /Признавам, малко ме стреснаха, когато минах на пълно суровоядство, но се върнах към млечните продукти и яйцата и сега всичко е наред.../

Без да съм компетентна - само споделям. Малко не разбирам определението "крайни случаи". Занимавах се с такова дете няколко седмици - 3 годишния син на приятелка, защото тя беше отчаяна и имаше нужда от... помощ, но не професионална, а човешка. Лекарите бяха залепили диагноза на сина и, заедно с още куп други "диагнози". Провеждаха се терапии, имаше лечение някакво, специализирани паралелки в детска градина и много, много стрес. А момченцето си беше... нормално според мен, просто малко по - палаво. Забелязах агресия, неспособност за съсредоточаване в началото... Майката е начална учителка и се беше изнервила до краен предел. Малкия не ме допускаше до себе си ден - два, а след това се превърна в едно нормално момченце. Рисувахме чертички заедно, кръгчета, а когато не успяваше да се справи, отнасяше вниманието си към друго. Именно когато не успяваше да се справи. Ако някой го ядоса блъскаше вратите на кухненските шкафчета, не пищеше, не говореше. Оказа се, че може да говори, но не желае, че може да рисува, но не иска, ако няма за кого...... С него дори изписвахме думички с малки пластмасови плочки, правехме салата - гъбка от сварено яйце с шапчица домат, научи цяла песничка за два дни само. Приятелката ми не вярваше на очите си... че сина и въобще може нещо. Тези деца научават някаква игра за седмица например, ако другите/нормалните/ деца я научават за ден... Моето мнение е че тези деца не са болни а силно чувствителни. И каквато и да е причината за поведението им, то се оправя с много внимание и абсолютна отдаденост, и търпение. Аз пък не съм лекар, но пълзях по пода с него за да видя онова, което той вижда, опитвах бебешките му храни/отвратителни са/, и въобще - май с него бях хлапе на 3. Родителите му нямат време за това... Аделайда го е казала най - добре - лекуват се само с много любов.

Прекрасна статия, благодаря... За бременни знам че в малки количества не вреди, дори е необходимо, заради омега-3 /особено при бъдещи майки - вегетарианки/.

mvm, а как се държат с другарчетата си, с връстниците? А защитават ли се едно друго?

Нямам такъв опит, но съвсем скоро... Когато повиках малката ми осиновена дъщеря, за да и кажа /с огромно притеснение/, че ще имам дете, тя се разсмя и извика - "Ти сега ли разбра" Това отнесе завинаги всичките ми страхове за неразбиране от нейна страна. Какво следва... ще видим...

Прекрасен стих...

Мога ли... ... Мога... те.