infinity1305

"Аз не знам докога ще е жива водата в мен. Докога ще говори." Много хубаво пишеш...

Повече от нежност е... И ме разтопи и мен тук...

Новородените имат един особен аромат, уникален, като на розата...

Необходима е група за тези хубави игри, но и в домашни условия навярно може да се приложи нещичко. Благодаря ти

Трябва да видиш филма. Да усетиш движението, мелодията на водата, докосването на живота... След "Барака" този филм е продължение на древния зов за обич, но по един неописуем начин. Тук няма действие, няма разсъдък. Има само много любов и тишина...

Ashes and Snow /галерия към филма/ Много красив филм...

Прекрасни са...

Пишеш талантливо, Станимир... Много хубав стих.. "Но първо всичко трябва да оставиш, за да пристъпиш в моята свобода."

Красива приказка...

Потресаващо... И тези се наричат цивилизовани хора... Деяна, Мона, подкрепям действията ви, и ще подкрепя и защитата на бедните животинки с каквото мога. Господи...

Да виждаме ясно какво сме /ако успеем/ наистина е някакво... израстване /в смисъл на проглеждане/, но ако прекалим със самобичуването с думи /мисли/ прилича на лицемерие. Не е грях да се усмихваш. Не е нужно непрекъснато да се самообвиняваш. Това са емоции, които не помагат за изчистване на себето, на Аз-а, на егото, нито за заличаването им. Напротив - дори трупат отгоре им други нещица. Достатъчно сме черни та да напираме да се очерняме още а сами не можем да се спасим. Нужна е Помощ. Ако имаш съзнание да се погледнеш без да си кичиш ангелски крилца и ореоли, това е достатъчно, и дори много повече. А финала на по-горния ти постинг е много хубав. Ние наистина сме капчица само. Но това не е причина да драматизираме. Хубави са и накъсаните ти мисли. Подредеността много често е просто маска. Аз те чета. Успех.

И изведнъж Бум! Не става с воля. Но с копнеж... (:

Вчера всъщност доста разсъждавах за посвещението (даже и стихче написах ). Не са ли посвещението и жертвата едно и също нещо? И малко ли са примерите, доказващи неотделимостта на жертвата от любовта? Дори Христос ли ще забравим? Този Христос, Който каза "Милост искам, а не жертви" ? Кристияне, всеки може да спекулира с думите. Никой обаче няма полза от това. Нима трябва да приравняваме безкористната саможертва с коленето на агнета за курбан? Ужасен пример. Подсети ме за една друга жертва от стария завет. Първия курбан. Понякога се чудя, добре - жертва, но в името на кого. Кой иска кръв.

И още е казал "Нося ви меч, а не мир"...

Да... Сезам, отвори се...

Не всички мисъл форми са некрасиви, Гранат... или поне ние си ги харесваме, щом ги храним. Аз все още не разбирам. Как е възможно да се лекува с мисъл нещо, разболяно от мисли. Друго ще да е лекарството, не мисъл.

Ако темата не беше с такава конкретна насоченост, не бих се съгласила с Крис. Но да обичаш някого наистина си е само отдаване и посвещение. Да обичаш Бога е жертва, или поне съгласие, да ни научи на жертване /отделяне, изоставяне, разделяне, даване/. Той. Без Него не умеем жертвите. Пък за мен нека не се жертват, и така ще ги обичам. Да не съм бог та да очаквам жертви. /ама на това с бой се научих.../

Красиво е...

Много нежен и отдаден порив...

Със сигурност с мисъл не може да се лекува, най-често се вреди така. Но какво ще кажеш за мисълформите. Напълно успяват да се реализират, за съжаление.

Какво да им прощавам. Аз съм простичка. Устроена съм само да обичам. Да ми прощават ленената рокличка, и розите, с които ще се кича. Да си прощават друг на друг усмивките. Че ги прераждат като покаяния. Небе напал, и лешояд в копривата. Простени нека са им подаянията. Простени нека тръгнат да убиват. Простена е душевната им смърт. А всеки ден без прошка си отива момиченце, в бърлогата на кърт. Новородена още, Палечка на дните, в просията на бедните ни същности. Без прошка ще се залича в следите и. Дори и не помислям да се връщам.

... , ... , ...