Валентин Петров

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=1406273976902&set=a.1406248976277.47087.1834004636&type=1&theater

Йордане - не защитавам никаква позиция, споделям своите си преживявания и до какво съм стигнала в живота си.
Обичала съм и с очаквания, много. Обичала съм и с много жестоки зависимости. Жертвала съм се и какво ли още не за всичкия ми половин век зад гърба.
Момичето ще си реши как да постъпи в случая - защото тя, както е видно си обича и съпруга и детето и семейството си, и уважава любовта на старата си любов към неговите близки. Сложно е, и е просто в същото време. Затова е изпитанието - и аз минах през него преди време. И решението е точно това, което казва мече - не исках аз да го наричам, тя го нарече. Да премине човешката любов в божествена - при това към всички, и към старата, и към настоящата любов. Нека си бъдат любов, но вече безусловна, без претенции,... истинската. И тогава Небето решава къде и с кого ще си най=-щастлив. оставиш ли го - няма грешка. Натиснеш ли на своето, дават ти го, но само с това си оставаш - с изпълненото желание, а то почти никога не носи щастие...

Благодаря Ви, Донка за отговора! Съгласна съм с всичко, което пишете. Искам само да вметна, че аз не се боря за чувствата си. Те винаги са били част от мен, просто сега изплуваха на повърхността и се обърках. Ужасявам се от мисълта да развалям нечие семейство. Вярвам, че просто не ни е било писано да сме заедно.

Интересни са разсъжденията на Дънов за разлюбването: "Между двама души, които се обичат, никога не може да има разлюбване. Може само нишката помежду им да изтънее, но не и да се скъса. Човешката любов пак се появява след периодическо заспиване на съзнанието за самата нея и постепенно се усъвършенства, префиня, докато стане Божествена. Така тя еволюира, но никога не се губи."
Точно и аз имах подобно усещане за нещата. С Е. навремето не веднъж сме си казвали: " Винаги ще те обичам". Сега осъзнавам значението на тези думи с пълна сила. Вярвам, че пътят е един - да насоча всичките си усилия човешката любов от миналото да еволюира в Божествена. Или както Вие, Донка казвате - с благодарност, искрени пожелания за щастие и БЕЗ ОЧАКВАНЕ. Последното ми се струва най-трудно, но мисълта за преодоляване 'агресията към човека' ме мотивира напълно.

На твое място не би се опитвала да се боря с чувствата си по какъвто и да е начин. Нека иконката му стои там и всеки път, когато я видиш да му пращаш своята приятелска, красива, вълшебна обич. Обичта не включва непременно секс, чатене всяка вечер и/или семейство. Обичта е вътре в нас независимо какво се случва отвън. И тя е истинска точно тогава, когато не е свързана с нещо конкретно, с някакви очаквания. Ако обичта води до някакво очакване, това е агресия към човека, когото обичаме, това е опит по някакъв начин да контролираме неговия живот и да го завържем за нашия по начина, по-който на нас ни е приятно.
Освен приятелската "вълна" с искрено от цялото сърце пожелаване да е щастлив така, както за него е най-добре, задължително върви благодарността - за всичко, което е преживяно с него, за това, че е там някъде и е щастлив толкова, колкото си щастлива и ти. Ако този човек не ти беше показал на времето си какво означава една вълшебна споделена любов, ти щеше ли да намериш своя страхотен съпруг и да създадеш сегашното си прекрасно семейство? В същото време, ако той беше "висял на врата ти", щеше ли да имаш възможност да намериш човека, с когото си щастлива у дома сега?

Ако Небето е пожелало да не живеете заедно, а всеки от вас да намери друг човек за семейството си, значи това е било най-доброто за вас двамата и за вашите близки.

Да, така е както казваш.
Когато шегата е истина или пък, истинска хубава шега, на кого да се сърдим?


Егото ми е интелигентно не се сърди ако го мотивирам с мисъл за някоя хубава висока
и интелигентна дама с онези хубави очи ... музика, лъчи ... ех че добре го е казал Яворов.

И аз му викам - абе аго, ами че аз те манипулирам с тая мадама!
Но то вика - нищо, давай! карай все така!!

В резултат програмирането върви 2-3 пъти по бързо, за качеството да не говорим - връх!

Определено се шегувам

Някой беше казал да обичаме ближния си, тъй както себе си. Беше казал да обичаме и враговете си дори. Това не е ли промяна и развитие? Нима, обичта към ближния и враговете е нещо, което хората обикновено изявяват? – Не. Чистата любов е рядкост. Значи или хората следва да се променят, или изреклият тези думи е наивник. Това е само един от хилядите примери, които могат да се дадат.



Няма значение дали човек е на високо ниво на развитие или не в момента в който си поставя дадени цели. Ако човек си постави дадени (възвишени) цели (и полага реални усилия за постигането им) той рано или късно ще ги постигне. В духовното развитие не може да има случайности.


Ти каква част от решенията в живота си вземаш според описания начин и каква част от тях са се оказали правилни? Един прост пример. Ти си на пешеходна пътека и знаеш, че когато светофарът светне в зелено, колите ще спрат и ти ще можеш да преминеш. Разумно ли е да се довериш на знанието си или не? Имаш предчувствие, че нещо все пак ще се случи. Ти можеш да се вслушаш в това чувство, и въпреки че светофарът свети зелено, да се огледаш за идващи автомобили. Но трябва ли да пренебрегнеш знанието си за това, че е правилно да се пресече на зелен светофар? Не, интуицията не отменя знанието и логиката.

Това, което душата иска е придобиване на Христово съзнание,така че да няма необходимост от никакви външни доказателства, защото истината вече ще се познава от сигурен вътрешен източник. Можем да кажем, в такъв случай,че се нуждаем не от вяра ,а от увереност . Увереността мохе да дойде само от вътрешно преживяване. Трябва да заменим външната вяра с вътрешно знание. Никога няма да намерим увереност в живота докато вярата ни е основана върху пясъците на обикновеното състояние на нашето съзнание. Увереност ще намерим само ,когато вярата ни има за основа скалата на Христовото съзнание , а тази скала се намира в нас самите. Отворим ли истински сърцето си за своята Христова същност срещата ще се получи на мига.

"Няма ли граница след която усъвършенстването да стане ненужно?" (Цитирането на мненията на т.нар. "гости" не работи при писане на нов постинг)

Няма и не може да има докато има съществуване, защото промяната е нужна за това съществуване като човек, животно, растение, ангел и т.н. Поетичния израз на това е "Човекът е човек когато е на път" (П.Пенев). Разбирането на илюзорността на аза и света въобще не отменя законите на съществуването и света, като непрекъснатата промяна, кармата и т.н., но дава познание за ограниченията и оттам повече възможности за избор и действие. Въпросът за взаимодействие с околните е по-труден защото обхваща повече същества и оттам много варианти на съществуване, както и групови правила на съществуване, които изискват наличие на аз, затова той трябва да се симулира. Законът за кармата управлява обмена, но все пак нещата не трябва да се приемат прекалено сериозно, всичко е само спектакъл.

Ами ето защо толкова упорито се опитвам да обясня смесването на термините и понятията.

1. Манипулирането е това, което създава заблудите и вярванията и ги обвързва с определени ценности. После поставя човека в зависимост от тези ценности.
Ето един конкретен пример:
Ценност - добри взаимоотношения и приятелство с колегите.
Заблудата - признак за тези отношения е да се присъства на "кафе-пиенето" по време на голямото междучасие и да се участва по определен начин в разговорите.
Вярването - Ако аз присъствам и се държа по начина, по който се очаква от мен, колегите ще ме уважават и ще са ми приятели, ако не - ще се държат хладно с мен, защото не съм "от тях:".
Манипулацията - Аз присъствам и правя и говоря каквото се очаква от мен, в замяна си осигурявам одобрението и приемането на "колектива". Съответно като член на този колектив съм длъжна да уважавам и премам свойски всеки, който прави същото - т.е. манипулацията е двупосочна (винаги).

Само едно нещо е в състояние да промени заблудата и вярването и да ме извади от манипулацията - безусловно доброто ми отношение към всички колеги - без оглед на това дали те присъстват или не и какво мислят за мен. И така имаше такива, които не ме поздравяваха по коридорите, защото не присъствах и не правех общоприетите неща, но аз си ги поздравявах, и това не ми създаваше никакъв дискомфорт. Аз си имах приятелските чувства към всички без изключение, а не ме интересуваше какви са техните към мен.

Това за търговията и живота не е така. Само изглежда така, защото има сили, които искат да си го мислим и правим така.
Ето например моите ученици не си плащат уроците, защото аз им ги подарявам. Те ми плащат, за да мога аз да платя наема и да се нахраня и облека, за да мога да дойда и да им помагам отново и отново. Така аз с любов им подарявам моето присъствие и помощ, а те с любов ми подаряват своите. Децата го разбират и това не е търговия.
То с всичко е така - на вас ви подаряват хляба в магазина, но вие осъзнавате, че хората са вложили своя труд и живот в него и бихе желали да продължат така - затова вие пък им подарявате от своите ценности и то с любов. И какво като има пари - те са само за удобството...


Защо не бива да се объркват понятията по принцип? - Защото смесването и размиването им ни е довело всички беди. Или както казва Учителя - правете въжета, но не се бесете с тях. В нашия контекст - вие си влияете един на друг, но не ставайте зависими от това влияние. Границата, от която започва манипулацията е зависимостта.

Само лично мнение, разбира се.

Ние наричаме манипулация май всичко, което може да промени заблудите и вярванията ни. Щото наричаме вярванията си добри, ама си нямаме понятие дали не са заблуди

Искам да попитам как можете да убедите един човек в нещо като излагате логика и директно убеждаване? Няма как да стане.

Искам да попитам как ще убедите някого да се променя, да върви към любов, да осъзнава? Особено, ако той не иска.

Както казва Учителя, това става единствено чрез страдание, изпитания, уроци. Да, ама тези неща страданията по това, което е написано нагоре, могат да бъдат обявени за манипулация

Целият живот, неговото проявление е една икономика и не просто икономика, а непрестанна търговия.
Никой, АМА НИКОЙ няма да си мръдне пръста, ако не е заинтересуван да го направи.

Затова ги има не само силите на съграждането, но и силите на разрушението, които направляват живота. Защото няма как да се съгради новия храм, без да се разруши стария. И всичко това изглежда като манипулация. Още повече, че има манипулация, която наистина служи на черни сили....но на тях се служи и с уж добри неща. Но защо заради бълхата да горим дюшека?!

Да, така е както казваш.
Когато шегата е истина или пък, истинска хубава шега, на кого да се сърдим?


Егото ми е интелигентно не се сърди ако го мотивирам с мисъл за някоя хубава висока
и интелигентна дама с онези хубави очи ... музика, лъчи ... ех че добре го е казал Яворов.

И аз му викам - абе аго, ами че аз те манипулирам с тая мадама!
Но то вика - нищо, давай! карай все така!!

В резултат програмирането върви 2-3 пъти по бързо, за качеството да не говорим - връх!

Определено се шегувам

Не наричам това манипулация, точно обратното. Това е подход за привличане на вниманието на някого към нещо, но не е манипулация.
Опит за манипулация щеше да бъде, ако не беше дал източника изобщо, но твърдиш, че е от Учителя. Тогава четящият има избор - или да отмине цитата без внимание, защото няма източник, от който да бъде проверен, или да повярва, оказвайки доверие на твоя авторитет. И това все още не е манипулацията. Тя идва след това - ако добрите ни отношения ни с теб и мнението ти за мен зависят от това дали ще ти повярвам безусловно или ще потърся някакво доказателство, че коректно цитираш. Ако аз знам, че за да запазя уважението ти към мен и приятелството ни, цената е да ти повярвам на цитата само защото го цитираш ти, аз ще повярвам, за да запазя статуквото. С това, обаче веднага манипулацията се обръща в твоя посока - т.е. ти си ми длъжен с добро отношение и приятелство, защото аз ти вярвам. Ха си проявил някаква промяна в твоето отношение към мен, и рискуваш да загубиш един човек, който ти вярва безусловно. Един негласен и често неосъзнаван договор - аз ти давам сляпо доверие, ти ми даваш уважение и приятелство. Всеки получава това, което е ценно за него, но не го получава даром, а си плаща цената.

Така се получава манипулативния кръг.

Как се излиза от този кръг?

Ти цитираш без източник - аз те уважавам, вярвам ти и искам да видя останалата част, защото съм ти благодарна, че си привлякъл вниманието ми към нея. Намирам цитата и установявам, че има обратното значение на това, което ти си ми дал. Това не променя моето отношение или доверие към теб, защото аз от самото начало не съм се доверила сляпо - аз си отговарям сама за информацията, която приемам и обработвам, не ти, нито който и да било друг. Би било агресия да хвърля тази отговорност върху когото и да било.
Да речем, че ти разбереш, че съм проверила и съм открила разликата и определено ми покажеш, че това е повилияло негативно. на отношението ти към мен. Е, и какво - това ни най-малко не ме засяга. Твоето отношение към мен съвсем не е моя работа, ти си свободен да си мислиш за мен каквото ти си решиш и да реагираш на моето поведение както намериш за добре. Това че ще ми кажеш някакви сърдити думи или ще спреш да говориш с мен - това е твоето решение и аз няма да се опитам по никакъв начин да го променя. Аз самата ще те разбера и ще запазя моето уважение и любов към теб - въпреки това, което се е случило.

Тия дни, мислих, върху това какво се случваше от самото начало досега с моите постинги във форума и се осъзнах.
Разбрах, че много съм сгрешила. Разбрах, че никой няма да иска да последва и да подкрепи някой, който е деструктивен и говори за разрушението на егото, докато останалите хич изобщо нямат и намерение да си го причинят. Разбрах, че с лошо не става. Разбрах, защо отблъсквам. За мен това е естествено, исках да воювам, но проумях, че това е ужасно смешно и глупаво, и представлява огромно твърдоглавие. Реших само в едно единствено отношение да съм непоклатима. Исках нещо невъзможно и насилвах всячески ситуациите. Също така, разбрах, че никога, ама никога няма да мога да обясня и да предам усещанията, които имам на някой друг и най-сетне го приех. Всичко това е било работа върху мен самата. Другият би могъл да ме разбере и приеме, само когато споделяме едни и същи преживявания, едни и същи стремежи и т. н. Мислех си върху идеята да продължа съществуването си в този форум само с цитати, когато са подходящи, така, че хората да не ме приемат лично и нещата да не идват директно от мен. Защото явно, когато идват директно от мен са доста отрицателни и негативни. Идеята за цитатите съвсем не ми се струва безлична, защото има много по-мъдри и много по-точни думи от моите за това, което през цялото време се опитвах нещастно да кажа. Така или иначе, аз не мога и не искам да намеря себе си отново. Идеята ми за мен се е разложила в идеята за всички останали. Моето откачено „аз” е неуютно и затова избягах там, където него го няма. Точно там се оказа, че освен злото, отвратително чудовище, което съм стои и благият, кротък усмихат и тих човечец, който е предоволен само да съзерцава. Човек не може да избяга от себе си. Аз никога не го правих тук. И това беше за моя полза. Моето малко "аз" е скапано и аз го знам, и го приемам. Но има и още нещо в мен. Ей това нещо, досега не можах да покажа, защото не знаех как. Защото не исках другите да бъдат заблуждавани от мен. Аз бях искрена и не съжалявам за нито един постинг. Всеки, който се нуждае в точния момент, ще открие точните думи. От време на време са намираше някой, който да ги вижда и радостта ми от това бе неописуема.
Най-сетне разбрах един факт за горчивата истина практически, всичко съм аз - отношението ми към другите е точно такова, каквото е към мен самата. Когато пиша за приемането, трябва да покажа, че приемам не само себе си, но и другите. Страхотно откровение. Сега преливам от любов.
Хората са свободни в истинският смисъл на думата, защо ми е аз да ги освобождавам и да им отварям очите. Коя съм аз? Никоя. Не искам да бъда някоя. Вселената ще се погрижи за всичко вместо мен. Това е правилната формула за допускането.
Колко жалко е когато сме разединени, разделени в собствените си мозъчета. Колко жалко е когато винаги първо мислим за себе си и за това как ще бъдем приети. Защото всеки иска да бъде харесван и аз се поздравявам за силата, която имах досега да бъда себе си искайки да дам радост на другите. За жалост не съм знаела правилният начин. Пък и с искане да постигнеш нещо за свое лично удовлетворение се изпитва само страдание.
Сега ми е леко, защото си прощавам.

Всеки, който иска да види истината, ще я открие. Тя стои точно пред нас и чака кротко някой да и обърне внимание.

Истината, която аз съм видяла, е че сме винаги заедно точно защото мислим и чувстваме различно и всеки си върви по своя начин по своя път и всеки си има някаква своя истина , по-различна от моята и тази на другите... И все пак сме заедно... Докато четях книгата на Шмаков бавно осъзнавах тази истина. Ние сме различни в проявите си на едното йерархично ниво, но всички заедно сме елементи от следващото йерархично ниво и там сме еднакви и сме едно. Развитието и усъвършенстването на съзнанието аз лично го приемам като осъзнаване на йерархичните нива, на които ние съществуваме едновременно - докато на едното ниво ние сме уникални и действаме с конкретни прояви, то на по-високото ниво ние сме елементи от по-голямо Цяло. И сега идва най-същественият момент - ние, хората имаме известна свобода на избор като елемент от кое Цяло да се осъзнаем. Един може да се осъзнава като елемент от "мравуняк" с "царица - майка", друг - като елемент от "екосистема".

Да
И аз на това разчитах, да се прочете докрая.
Ловка манипулация

Полезно упражнение?

Закон синархии - Владимир Шмаков

...когато една поредица от частни представи се обединява в една общност, то в тази общност се получават качества, които не са били характерни за нито един от нейните елементи, и обратно, много, а понякога и всички качества на отделните съставляващи изобщо не се проявяват в цялото, защото взаимно се парализират. Този факт може да се докаже с многобройни примери, но е достатъчно да се вземе която и да е сложна представа, за да се убедим в абсолютната истинност на общия закон: всяка сложна представа се отличава от своите съставляващи не само количествено, но и качествено, тъй като тя съдържа в себе си нещо съществено ново, по-общо и синтетично. Следователно, всички елементи на нашето мислене са разположени на различни стъпала на йерархията.

...
Светът съвсем не е хаотично множество от отделни явления, напротив, те всички са свързани помежду си с последователно нарастващи закономерности..... Общият закон на йерархията е толкова точен, обаче, че ако знаем към коя група принадлежи произволен елемент, ние можем с голяма точност да предположим неговите свойства.
....

Отвлечените индукции и дедукции свидетелстват за йерархичния апарат на самия разум, а възможността за прилагането на тези методи към емпиричното изучаване на околната природа свидетелстват за нейния собствен йерархичен строеж. По този начин законът на йерархията по отношение към нашия разум представлява едновремнно и вътрешен, и външен императив. Само благодарение на неговото съществуване произтича и хармоничната закономерност със вселената и възможността за нейното познание от нашия разум. Ако законът на йерархията не същесвуваше в самия свят, той би представлявал пълен хаос, а ако не присъстваше в нашето съзнание, то нашето съзнание нямаше да съдържа нищо друго освен хаотични, разкъсани и взаимно обезсилващи се диференциално малки единични представи. И така в основата на цялото мислене лежат способностите за анализ и синтез, т.е. умението да променяме йерархичното ниво на нашето съзнание в съответствие с положението на срещаните от нас обекти от йерархията на космоса и органично да ги обвързваме помежду им.
...

Колкото по-далеч отива процесът на развитие на съзнанието, толкова по-способно става то да възприема причинните системи, толкова по-малко стават отделните етапи в последователната верига. В края на този процес – в съвършено развитото съзнание последователната верига се съкращава до едно цялостно заключение, благодарение на което мисленето преминава в съзерцание. И така законът на йерархията еднакво се проявява както в статиката, така и в динамиката на разума.

цялата глава

Мисля че единствената наука която може да опише най добре материалния свят е книгата Кибалион от тримата посветени. Можете да я намерите в спиратала и да я закупите от книжарниците.

Заменянето е метод, но работещ при незначителни проблеми, тъй като в един миг се превръща в част от опитите по потискане на старите мисли и емоции и "избутването им под килима" на съзнанието. Би могла да прочетеш за когнитивното реструктуриране - то работи със самите мисли, преобразува ги, като премахва когнитивните изкривявания в тях. Писали сме за това в други теми тук - потърси ако имаш желание. Ето в тази статия можеш да видиш и ядрото на метода - когнитивните изкривявания. Разбира се, има много други методи, но ти питаш за самопомощ, а те са доста майсторски и е добре да бъдат водени от специалист.




Спортът, да. Но не само. Има цели направления в терапията, които работят "през тялото". Включват дишания, работа с биоенергията, ролеви игри с вживяване и т.н. Мога да ти загатна за това и според реакцията ти, да те насоча към някои достъпни за самопомощ, а-б методи, но едва ли повече. Дискутирали сме вече защо.


Поведението всъщност е най-мощният инструмент за промяна, когато човек вече има известна готовност в ментално-емоционалната си промяна!

Това се нарича според мен свободна воля и самовъзпитание.

О, не. Къде видя осъждане? Но повтарянето на грешките не може да бъде прието за нещо положително. Положително може да бъде единствено тяхното неповтаряне, т.е. утвърждаване на такава линия на действие, където грешките вече ги няма. Освен това аз мога да въздействам пряко само върху собственото си поведение. На другите мога единствено да дам съвет или насока. А дали въобще някой ще се вслуша – това не зависи от мен. Но не може да залъгваш себе си и убиеца, че всичко в действията му е наред. Това означава просто да излъжеш. Това не е прошка, това не е неосъждане, това не е любов, това не е да желаеш най-доброто за ближния... Това е бягство.



Това не означава, че ние трябва да съдействаме на отрицателното да се проявява в живота ни. Първо ние не бива да правим това индивидуално, второ не бива да забравяме, че сме част от човечеството и ако някой друг човек го прави, това няма как да не засяга и самите нас. Ако едно общество е порочно, какво успокоение може да бъде това, че една определена малка част не са такива. И пак повтарям, тук не става въпрос за осъждане, но когато нещо не е наред, то не бива да бъде прикривано под маската на „нормалността“ и „обичайността“.


О, не. Достижим е именно на земята, въпреки че може би не в най-близкото бъдеще. Но ако не бъде дадено начало сега, след един милиард години е възможно човек да е пак в същото положение, ако не и по-лошо, по отношение на духовното си развитие. Има далечни цели, има и близки цели, които са част от пътя към далечните. Разумно е разбира се да се започне от малкото и да се спазва някаква последователност. Но това не означава, че трябва да отричаме далечното. Смисълът на това човек да има един идеал за това, какъв иска да бъде в бъдещето, е в това, действително да започне постепенно да мисли и живее според идеала си. За важността на високия идеал е казано достатъчно. Колкото по-надалеч успеем да отправим взора си в бъдещето, толкова по-малко бреме ще представляват за нас слабостите ни в настоящето, толкова в по-малка степен ще ни привличат.


Светлината и тъмнината са два велики полюса между които човек не може да остане неутрален. Няма такова нещо като „над светлината и тъмнината“. Няма междинно състояние. Или утвърждаваш светлината в живота си, чрез мислите, чувствата и действията си, или утвърждаваш мрака – във всяка една секунда, без изключение. Да, злото винаги ще съществува във Вселената. Но ние трябва да го ограничим в себе си като утвърдим светлината в себе си. Ако тръгнем да приемаме злото в себе си и да даваме свобода на проявите му (а това определено е по-лесно) резултатът ще е печален. Инертността е свойство на материята, не на духа. Не че инертността е нещо лошо и ненужно, но когато е на мястото си. В духовното развитие инертността не е на мястото си. Да се задоволяваш с несъвършенството си, вместо да се устремиш към себеусъвършенстване е проява на инертност.



Да, но въпросът е какво е тяхното място в бъдещето. Канибалът завинаги ли следва да си остане невеж и безчувствен към жертвите си канибал? Не е ли редно той да се промени? Всъщност в един определен момент еволюцията ще изиска неговата промяна. В противен случай той просто ще отпадне от нея (а това е ужасяваща участ за духа). Природата си служи с методи, които разумния човек може да избегне. Но това са крайни варианти. Разумното е те да бъдат избегнати.


Ти току що отрече съществуването на добро в света. Ти пренебрегна въобще възможността за съществуването му, но утвърди отрицателното като истинско, неприкрито и откровено... Да, когато някой ти каже, че те мрази, той най-вероятно казва това, което мисли, но колко много неща остават прикрити покрай тези думи – неща, които оказват своето невидимо разрушително въздействие най-вече върху самия него.



Духовните качества са качества на духа, а не на личността. Духовните качества съпътстват духа през цялата вечност. Възможностите за тяхното развитие и задълбочаване са неограничени, затова и не можем да говорим за някакъв абсолютен мащаб. Но в момента ние сме на Земята и следва да се развиваме съобразно възможностите, които ни се предоставят тук и сега. В бъдеще ще имаме още възможности за още по-широко и непонятно за сегашните ни представи развитие, но това ще стане след и само ако преминем пътя си тук, колкото и ограничен да е той от гледна точка на Безкрайността.

Тук ще се опитам да отговоря на няколко въпроса, които възникнаха в една друга тема по отношение на едно мое мнение. Там при всички случаи отговорът ми няма да бъде на място, затова ще пиша в тази тема.





Пиша от собствен опит – да. Но аз не мога да ти дам доказателства. Последните ти следва да откриеш за себе си. Моят опит не може да ти послужи за доказателство, за верността на описаните методи. Биха могли, ако ме познаваше и си била свидетел на промяната която съм осъществил по отношение на едно или повече мои качества, но при теб случаят не е такъв. Остава възможността да провериш написаното сама (естествено ако държиш да получиш исканото от теб доказателство, ако не държиш, просто не предприемаш нищо и въпросът е „решен“). Аз не държа да доказвам нищо. То не е и възможно. Ако беше има къде къде по-опитни от мен по отношение на вътрешната си трансформация адепти и учители, които не биха пропуснали възможността да докажат на невярващите верността на думите си, ако такава възможност съществуваше. Това което пиша не е само моя опитност. Да, има го и в някои книги и там също в част от случаите не е само теория, но и опитност на автора. Ако не го бях прочел някъде, нямаше да повярвам, че е възможна промяна по описания начин и нямаше да положа необходимите усилия за да я осъществя по отношение на част от нещата, които не харесвам в себе си и да вярвам, че ще я осъществя по отношение на останалата част, за която считам, че не съответства на идеала ми за духовност.








Защо да не може? Ти опитвала ли си? Тук е място аз да ти задам въпроса: доколко си приложила това, което пишеш или е само прочетено от един или друг източник?




Сега за ползата. Нека разгледаме един краен случай за да могат нещата да станат ясни. Например да разгледаме един педофил или един канибал. Негативният модел е налице. В дадените случаи вредата, която човек нанася следвайки този модел е очевидна, но всъщност вреда има при всички отрицателни модели на мислене, просто не е толкова видима, толкова директна и невинаги е толкова голяма. Значи излиза, че въпросния педофил трябва просто да приеме желанията си за част от себе си и въпросът е решен. Да предположим, че има някаква морална спирачка и той не осъществява практически желанията си, но продължава да ги желае. Тогава вредата е „ограничена“ само до астралния и менталния свят. Но въпросът е: решава ли се проблемът по този начин? Ако приемем, че човек живее само един живот – да, нещата се решават. Ще си кажем: „К'ви са тия ментални, к'ви са тия астрални светове. Няма такова нещо. Важното е децата да са добре, а педофилът да мре. То всички и без това ще умрем“. И въпросът е решен. Но, действителността не е такава. В следващото въплъщение ще имаме друга комбинация от скандхи, т.е. сексуалните желания на педофила може и да не са чак толкова ярко изразени, но те в никакъв случай няма да изчезнат и да се трансформират от само себе си. Просто е възможно да бъдат отложени за някое по-следващо въплъщение. Т.е. проблемът ще си остане. И какво сега, цяла вечност ли трябва да бъде носен този проблем? Не, отрицателните качества (вече говоря общо за всички качества) следва да се трансформират, когато се появи възможност за това. Дори и ако оставим настрана последствията, които те често предизвикват в надземните светове и могат да станат причината за буквално адско съществуване на проявяващия ги човек, те просто нямат място в човека, такъв, какъвто той следва да бъде в край на съответния космически цикъл.








Времето не е точен измерител. Да, енергията, която е била необходима за развиването и поддържането на едно отрицателно качество е необходимо да бъде неутрализирана със също толкова енергия за утвърждаването на съответното положително качество. Но отрицателните качества обикновено се пораждат и развиват несъзнателно, а съзнателните усилия накопляват много повече енергия от безсъзнателните. Силната вяра, целенасочеността, равновесието, будността, вниманието и още мн. са все неща, които правят разликата осезаема.




Друго, което трябва да се спомене е, че духовното развитие е бавен процес. Това, че за развитието на едно или друго качество може да са необходимо десетки години или няколко живота, не е причина да се отказваме от въпросните качества. Не, ние следва да започнем работата си над тези качества без да се плашим от привидната им недостижимост. Тук разбира се е нужно съзнание, което да е надхвърлило рамките на физическия живот и да е приело мерките на духа. Но все пак, когато говорим за духовно развитие, то именно мерките на духа са меродавни и именно тях следва да утвърждаваме.








По-лесното не означава по-полезно. Написаното е вярно само дотолкова, доколкото приемането на себе си такива, каквито сме, означава да не хабим излишно сили в самообвиняване, в съжаление за изпуснатите и неосъществени възможности, за допуснатите грешки, а да използваме въпросните сили за да осъществим промяна в себе си. Ако липсва промяна, всякакво приемане на недостатъците ни е просто признаване на тяхната победа, т.е. утвърждаването им като по-ценни за нас от духа. Правилно е да признаем съществуването на отрицателните качества в себе си, но винаги да пазим в съзнанието си идеята, че тяхното присъствие е само временно, че те са нещо, което в необходимия момент ще отпадне и то не без активното наше участие.








Действителността е такава, каквато е, но тя не включва приемането на отрицателните качества като постоянна част от духа. Да спреш да се бориш е лош съвет, когато става въпрос за борба с нещо лъжливо, илюзорно и ненужно. Когато тъмнината вземе връх над светлината разложението е неминуемо.





Когато има разбиране на природата на вредните навици, когато има осъзнаване на необходимостта от тяхното изкореняване, то и възможностите стават възможни за различаване. Мисълта на човек може да се отличава с гъвкавост или с шаблонност, но това също зависи от самия човек.