shelter

Невежество и неразбиране са "схващанията", а нехайството е пагубното примирие с безсилието пред реалността или нежеланието за "движение", като предаване в отчаяното безсмислие на опита да я проникна/обхвана в цялост.

Точно сега чета Фриц Риман с "Основни форми на стах". Там където авторът говори за хистеричните личности, ми се струва може да се извлече аналогия на гореописания случай. Освен съпротивата за излизане от ситуацията има интригантстване, т.е. търсене на нов съюзник, чрез който да се поддържа тройката. Прилича на- "Ти си против мен/терапевтът вече е навлязъл в лечението, а то боли/, но аз ще се постаря да намеря някой друг с когото да застана срещу ти. Т.е. съпротивата търси помощ. Истинското желание е отново да се преиграва една и съща "сцена"-проблем. В повечето случаи децата хистерици намират несъзнавано тройката за да изпаднат в положение на наслада/преповтаряне/ от съревнованието със съперника за обичта на единия родител. В случая търсенето на християнски терапевт е едновременно и защита и отмъщение към несполучилия дори обвинен като че ли в неспособност терапевт." Аз не разбирам/отричам/ вината си / съ-участието/ в ситуацията довела ме до търсене на психотерапевтична помощ и затова ти, терапевта си виновен." Моля, имайте казаното като мое мнение породено от собствения ми опит.

Това не е справедливо.

Онова, което наскоро видях в сън/обичам си сънищата, т.е за мен те имат значение:)/беше катарама във вид на венец от бръшлян. Дадена ми като отличителен знак за принадлежност към общност. Онова, което съм чела е, че бръшлян е закрил входа на пещерата , в която се е родил Исус.

Според мен разказваш и то не малко, за тази която мислиш си и за тази, която си. Върнах се отново в писмото ти и огледах местата, където казваш "знам","винаги","трябва","защо", "да съм","искам","само". Направи ми впечатление желанието за изключителност. "Като мене няма никой!" или "Край мен няма подобен на мен."Греша ли? Стори ме се, че някак искаш да си като "обикновен" човек, но "Бог те е създал"/?!/ по-задълбочена, по-размисляща изобщо по-друга. Кажи ми, какво означаваш с обикновен човек, а и глупав! Не ти ли се струва, че самият факт - твоето писмо, прилича малко на:"Аз мисля така, но добре ли е кажете ми вие, да го правя? Вярно ли е, което мисля?" Ние ще ти кажем, ти ще се съгласиш или не, но това ще подкладе отново точно това, което питаш дали е добро, да правиш. Твоята склонност към задълбочаване и размисъл. Ако го правиш, но мислиш, че не е добре за тези около теб, ще ти бъде трудно да се "прекроиш". А може би не? Това зависи от теб. Ти си, която преценя след размисъл.А размисълът се поражда от отношенията на теб към другите и обратно, изобщо от случващото се. Мисля съвсем нормално е да дойде времето, когато започваш да се замисляш за "бамването" и за "края"на "приказката". По памет те цитирам. Като да питаш, има ли смисъл от нея, когато идва бам и й слага край. Мисля, в това тук е твоят "проблем". Как ти се струва моето наблюдение, че много момичета на твоята възраст наричат себе си Приказка и се боят от някой, който ще ги пренарече другояче? Под думата приказка, може да си скрила и детството си или много друго, твое ценно. Поне аз често влагам различни значения, на която и да е дума.А ако наричаш живота Приказка, тогава мисля, няма как да не знаеш, че има хиляди приказки, някои се преразказват, други са забравени. Направи от твоя живот Приказка, която ще остане. Смисълът на приказката е в това да се предаде от човек на човек. Между другото и до днес, когато чета приказки, се опитвам да ги продължа. Все се питам, какво се е случило и случва нататък, след края й. Сега ми хрумна. /Във връзка със склонността към анализ, която и аз притежавам/ Човек се научава /обикновено/да "чете" без грешка,/имай предвид живота/но да го "пише" е по-трудното.Тъй мисля .

Когато човек вярва в някой, нещо или просто зa да се поддаржа жив той намира смисъл във всичко. Онова, което ми направи впечатление са повторените думи:вярвам, знам и искам. Опитвала ли си някога да подложиш на съмнение или дори, да кажеш "не" на всичко, в което вярваш, знаеш или искаш. Ако все още не си, те предупреждавам започнеш ли, няма спиране.Това започване е отделянето от всичкото вярвам, знам и искам, което си решила, че е твое, но всъщност е вложено от мама и тати, брат ти, сестра ти, приятелите, учителите,книгите, и още, и още или от случилото се веднъж. Човек предпочита да върви по познати пътища, нежели да тръгне без път, т.е. самият той да създава пътя си-живот. Опитай да преразгледаш написаното си, но този път го сложи като казано от майка ти за теб самата, от баща ти за майка ти и т.н. "Когато човек вярва в някой"- Забелязала съм, че с думата някой най-често се замества несъществуващ реално идеал. Да следваш и търсиш единствено идеала/и то твоя/, означава да пре-хвърлиш живота. Наскоро четох, че интровертът желае светът да е нареден по неговия идеал. Предполагам ще ми кажеш, че сама разбираш, че това е невъзможно. На което аз предварително ти отговарям / поне при мен е така :)/ -въпреки разбирането си, не съумявам да овладея действията си овреме, в съответствие с момента. Това наричам страх от действителността. Като че ли и при теб е така или греша?Да си преди или после в случващото се е напълно естествено, но да си непрестанно в тях, вече е не е много добро./ Мой възглед-може и да претърпи корекции/:) И още нещо. Казвам го от опит. Когато правиш изводи се опитвай да смалиш мащаба. Да обобщаваш, означава да заличаваш разликите, а в тях е живецът. Човешките взаимоотношения са заедност. Каквото и да правиш, ще си от едната страна веднъж, а после от другата. Ще даваш или получаваш, ще имаш или ще губиш, ще си или не. Да бъдат в средата, си мисля, могат само мъдрите. Или Бог. Колкото и да не ни се ще, каквото и да правим е проба- успех или грешка. Случвало ми се е успех да се окаже грешка. Непрестанният избор е живот. Но и когато се спреш, не значи, че няма да тръгнеш. Понякога си струва да си починеш. 18 години вероятно е времето, в което наученото/преживяното започва да се подлага на преразглеждане. Успех! Дано намериш различията. Видиш ли ги- поемаш по твоя път. Сега вече видя, как и аз обобщавам. И накрая- тия дни мернах, казвам го съвсем сериозно-Адам и Ева били изгонени от Рая, КОГАТО /а не ЗАЩОТО/опитали плода и могли да различават добро и зло. Има ли, който да не иска да се върне? Човек оставя майка за да се пре-върне в майка, баща -за да стане баща.

Мона, преди половин час си мислих точно върху "Коя е причината да бягам от живота?", както и за същия този клип на Лиза Джерард и Дениз ...запях си песента. Случайно посегнах за твоя отговор. Не знаех, че е за мен. Съвпадение. Сякаш притежавам необяснима за мен чувствителност, нещо подобно на отклик, резонанс. Като че ли съм локатор. Или ти я имаш!? Ще взема да повярвам, в съществуването на телепатия! Пак започвам! Права си. Трябва да оставям понякога книгите. А вече цяла седмица отлагам да се присъединя към клуба на танцуващите дами в града ни или поне да се престраша, да взема четката и боите. Посочи ми темата, моля!

Чудих се дали да споделя, но е интересно като факт. От няколко дни отлагах намерението си да посетя една от изложбените зали в града ни. И тази вечер се колебаех. /Исках да имам свободно време за да й се насладя./ Не бях сигурна в точния час за затваряне на залата, но някак имах усещането, че трябва да ида. Непременно "трябва". Дори си казах:"Ще се случи нещо важно, различно." Под една от картините, която смутно усетих по- близка, видях име. Познато от Портала. В залата разговаряха млада жена и мъж. Силно късогледа съм, но не нося очила. Въпреки че бях виждала снимка на аватара придружаващ името, не можех отдалеч да видя лицето на жената в залата. Имах нелепата!? сигурност, че това е същата жена, чиито постинги в Портала са ми някак "топли" и " меки". Попитах уредника, дали познава авторката на "грабналата "ме картината и изобщо не се учудих, когато той ми я посочи. Запознахме се. Т.е . не съвсем, защото ми дойде малко в повечко изненадата, макар и приятна."Избягах"./Ама, то си ми е присъщо! :)/ Оставям си вратичка за истинското запознаване. Нека да има още за случване. От няколко месеца, упорито си мисля, че е съвсем възможно да си пиша с хора, които живеят в отсрещните къщи или блокове, но се познаваме само в мрежата, под никове. А снощи, че ако вниманието ти се привлича, то има за какво.

Помилвай ме, Боже! Покажи ми, за което те моля! Но ме вземи в Твоите обятия и не ми давай да пия от греха, който по моята воля, би се родил от нея. С Твоята мяра, не мога да меря! Дай ми сила, по- достойна за Нея да бъда! Може ли, човекът да моли?!!

Ще разкажа и моя сън, въпреки че никой не го е поискал. Онова, което ме смущава: как тъй се реши, че сънищата които се появиха напоследък на това място, касаят единствено учителската стачка? Дали не се подвеждаме /писалите последни/ от желанието за заедност и съюзяване, та и в сънищата да търсим отбелязано по еднакъв начин случващото се и то точно стачката!? И все пакВ стая съм. Обширна, но без маси и столове. Пред мен черна дъска. Има някой, който пише с тебешир тема, като за изпит. Дъската се превръща в прозорец-екран. В ляво /чела съм, че това е посоката на миналото/, виждам хобота на приближаващ се смерч. Чувам и дикторски глас, обясняващ че това се случва в САЩ. Смерчът се изгубва, но в дясно на екрана профучава влак. От локомотива се извива дим. Стига до мен и се поваля хоризонтално. Заприличва на дълго вълмо, което търкаляйки се избърсва полето. Последното става бяло и чисто, като че ли това е трябвало да се направи, за да може да се засее. Изведнъж то изчезва и на негово място блясва море с два кораба. Усещането е за непоклатима сигурност, безметежност, спокойствие и предначертани действия, сякаш морето никога не би им навредило, а би им подпомагало. Отново от ляво, изневиделица се появява моторна лодка. В нея - голям, черен цилиндричен съд-котейнер. Повърхността му гори в нисък пламък. Страхувам се. Съпругът ми е до мен. Обяснява ми, че не е опасно, че пламъкът е запален за да не избухне контейнерът. Тихият огън не позволявал избухването. Започва да ми разказва нещо за петролните кладенци. Не приемам обяснението и си тръгваме бързешком, защото знам, че под стаята е "парното"на сградата и контейнерът трябва да се ратовари там. Заявявам, че нямам никакво намерение да стоя над взривоопасно място. Прозорецът зад мен се превръща в пак черна дъска. Тръгвайки, се вглеждам в пода на стаята. Изключително богати на украса теракотни плочи, в червено, кафяво, пясъчно. Квадратни. Основната фигура, допълнително орнаментирана е кръст. Изходът е голяма, ослепително светла врата. Коридора, по който вървя за да я стигна е с високи аркообразни прозорци. Разказах съня, защото имам чувството, че правим едно неумишлено фокусиране. Моето тълкуване/първоначалното, но не и единствено/ на този сън е, че не смея да навляза в скритите си конфликти, т.е. да ги осъзная и отново оставам в плен на невротични реакции. Но не зачертвам възможното сънуване на учителската стачка./Да поставя ли, учителска в кавички ? :)/Да можех, да разбера какво точно сънувам!

Интеректуално!Чудесна "грешка". Как не се поклониш на Фройд! Такава думичика съм стъкмила, че без да искам, издавам лекото подценяване на четящите. Дори и не е нужно да се итерпретира такава съвкупност от интер, актуално и ерекция. Сякаш съм се притеснила да обявя и другото значение на къща. Поне не скривам, което вече съм казвала -преклонението пред природата и в част от нея - човешкото тяло. Всеки сън разглеждам на няколко нива. Не винаги успявам да разбера дали сънуваното е само показване, рисунък на външното/вътрешното/ от мен или се показва и моята несъзнавана реакция към случващото се. По-вероятно е второто. Улавям се, че с един и същ символ не винаги означавам едно и също!? Присъства нанасянето/несъзнателно/ на мен самата/моите конфликти/ върху събития ставащи извън мен и обратното. Създавам паралел в съня. Сякаш онагледявам, за да улесня разбирането. Онова, което ми се ще да отбележа като наблюдение, /!?-възможност за погрешността му не изключвам/ е някак естествена заедност на сънищата ни. Два дни преди да се появи сънят с огъня имах подобен. Не ми се описва. Странно е, че страня от случващото се, не съм отворен, активен екстраверт. В съня ми присъстваше и черна дъска. Бях в училищна стая. Изглежда не осъзнавам степента на впечатленията, които живота ми поднася /мисля, не само аз!?/. Сънищата ми помагат да разбера, което в будност съм отхвърлила.

Мона и aorhama, благодаря ви. Вярно е,че навлизам трудно и някак хаотично в себе си. Влече ме психоанализата и е възможно да си нагаждам, преиначавам поради слабост в интелекта наученото. Имам се много повече като съвсем обикновен човек, отколкото като издигащ се интеректуално и духовно. Не низък, по-скоро непорасъл, все още дете. Снощи си мислих за точния превод на оракул. Бях сигурна, че има отговор, който ми е нужен. Последното, което четох беше "Алхимията"на фон Франц. Сега търсейки точното значение на думата, отворих и намерих максимата " Моли се и работи." Знам,че на латински ora е уста, а и гласен звук. Вероятно според мен съзнанието ми е като уста, вход, врата през която влиза Бог/?!/Аз все още не знам какво означавам с Бог!Свързвам молитвата, не като празни желания, а като осъзнаване, а работата т.е подреждането на осъзнатото- в съня ми най-вероятно се символизира с лабораторните везни./?!/ А и присъства професор /учител/само че не знаех, че "профетизирам" означава пак предсказвам, пророчески! Понякога, кагото разговарям със себе си, все едно го правя със следващият ме, бъдещият човек-мен. Има и още една линия в съня, която е буквална. По-близка е до действителните събития, но нея ще я запазя без коментар, защото касае само мен. Благодаря ви, още веднъж.

И аз така го знам. Все пак напоследък ми се случва нещо, което ми е съвсем необяснимо и което дори и не съм сигурна, че отбелязвам правилно/!?/ Струва ми се, сънувам "пророчески"сънища, но те не касаят мен./!?/В кавички е, защото никак не ми се нрави тая дума. Ясно -видство и про-зрение са думи, които ме плашат/!/ до степен, че не допускам съществуването/!/ на подобни явления. А това не е много добро, защото скепсисът не е учител. Поне тъй мисля. Вероятно развивам някаква способност, която не мога да проумея и която, ако я разбера ще изчезне. А тя е, че подреждам без изобщо да разбера как/!/, факти и го правя много по-добре, отколкото когато се опитвам съзнателно.

Може би вече месец, едно от което се повтаря в сънищата ми е" къща". Поставям в кавички, защото от онова, което съм научила, но не и проверила/сверила чрез моето собствено знание е, че видимият в съня образ, знак, символ - къща означава друго, само дето моето знание /?!/не ми стига за да проумея какво точно. Къщите в сънищата ми, са винаги невидяни досега. Или чужди, или такива в които ще се нанасям, или в които мои близки ще живеят. Понякога съм вътре и ги оглеждам опитвайки се да създам план за преустройството им, както и за почистването и обновяването. Понякога отвън. В повечето случаи изпитваното чувство е на задоволство./?!/ "Снощи си бях у дома." За първи път от месец. Но сънувах , че в апартамента над нас се е завърнал мъж, за когото не съм знаела да е живял там. Сънуваният беше пребивавал дълго в чужбина професор. Не помня дали точно теолог, изкуствовед или фармацевт, но в съня ми правеше на ръка алени пилюли и ги мереше на аптекарски везни, каквито се използваха преди. Обещаваше да ми отговори на всичко, което ми дойде наум като въпрос./?!/Апартаментът, който би трябвало да е над нашия, в който съседът ми професор ме покани, се оказа стара, но сякаш много устойчива и недосегаема за времето къща. Единственото плашещо в нея беше синкавият сумрак, който той поддържаше, чрез изкуствено осветление. Не видях прозорци?!А таваните тъй високо,че сякаш липсваха./?!/ Притеснено ми е. Пиша поради разбирането/моето/, че чрез споделените сънища и тълкуванията им, можем да се научим да се разбираме по-добре.Т.е. съм полезна/?!/и на другите.

Иска ми се да не е изкуство. Монологът е такъв, когато е откровение. Моно, логос ?! Не знам дали има, на който се е случвало, подобно дошло "свише". Не съм религиозен човек, като да ми липсва и вяра, чела съм само за мистично преживяване. Но се опитвам да бъда честна, когато си говоря. Наблюдавам мислите си, реакциите, действията си, сънищата си. Същото правя с човека до мен/без последното, освен ако той не ги сподели с мен. :)/ Случвало ми се е да се стъписвам от мислите си, чути в устата на този срещу ми. И все пак, защото повтарям, че не съм сигурна дали познавам любов, казвам че думите най-често я крият. Мисля монологът е по-скоро умението, /ако това изобщо може да се умее да се чуеш/ без думите.Тялото не лъже.

firelady, ще ти поясня. Когато дадох примера с музикантите исках да създам парадокс. Един "слухар"би възпроизвел и създавал музика без да ползва ноти.Това е несравнима дарба.Четящият ноти би могъл, обаче да се справи, с което първият не, а то е да възпроизвежда информацията -знак/нота. Долу- горе прилича на: "Повече ли е четенето от говоренето?" Моят "глас" е за, знаещите да четат, но боя се, че в тази област на човешкото /много ще разширя/ общуване/вярвам ще се съгласиш, че психотерапията е общуване/ има хора, които са някак неточни, някак неуместни. Ако липсва усет/съжалявам за бедността на езика ми/ или живец, или онова чувство на съпричастност/емпатия?! /наред със знанията, ефект/резултат - като еволюционен акт, трудно ще се постигне.Може би и затова се дръпвам, когато се заговори за професия психолог, психотерапевт. Ето, при мен е необяснимо за самата мен, това "заяждане" със знаещите. Вероятно е компенсаторно. Известно е онова животинско поведение, с което по-дребното животно се прави на "страшно", създава илюзията за големина Днес например прочетох в "Алхимията психология и символи"на Мари-Луиз фон Франц, за едно вторично проявяване на неврозата, когато анализираният започва сам да се свърханализира Прилича малко, подчертавам малко, на онова което знам като "синдром на третокурсника". Мед.сестра съм и помня /то и не е съвсем изкоренено :)/ това търсене на симптоми и страх да не би и аз да съм болен?Колкото повече научавам, толкова повече разбирам колко е малко, което знам. В края ще попитам, /може би само на мен ми се струва, признавам фиксирането си върху психологията/ дали не го има-самолечението. Навсякъде може да се чете психология. Като че ли, самото търсене на знанието е съпротива на терапията. И пак сравнение, но изглежда го има това:"Аз знам какво е апендицит и как се прави апендектомия. Значи, мога да се оперирам сам." Ще се върна на надеждата да се обучават и дарените със слух в четенето на ноти. И дано, не се случват много подобия на "Янко музикантът".

"...Най-важното изискване да бъдеш психодрама терапевт е да имаш образование психология или психиатрия. А и продължителността на обучение е толкова дълга, че докато достигнат до ниво да водят свои групи, терапевтите вече могат и знаят..." Хайде да "очертаем" ситуация. Пред вас са двама. Един след друг свирят, например на цигулка. Едно и също произведение. Известно ви е, че единият познава нотите, другият не. Как мислите, кой от двамата е повече музикант?

Не съм веща в тълкуването. Възможно е сънят ти да носи доста повече информация и то важна. Обикновено след съня умувайки върху посланието му, хората стигат/по мои наблюдения/ сами до извод, който е продиктуван в някаква степен от сънуваното. Ти казваш, че не знаеш да имаш болест, но се плашиш от казаното в съня. Искаш да спреш цигарите. Според мен съня просто ти съобщава, че изобщо не искаш да пушиш и си напълно наясно с последиците от тютюнопушенето и защото инак "не можеш"/слагам го в кавички, защото човек често може повече, отколкото предполага/да се накараш да проумееш, какви ги вършиш, предупреждението е като казано от баба Ванга. Поздрав! Има толкова по-хубави неща за правене, когато си на шестнайсет години, от пушенето на цигари! Нали!? И най -вероятно на трийсет години ще бъдеш и ще знаеш много повече.

http://www.myspace.com/irfantheband

Ново съвпадение или нещо като синхроничност!Чудесно попадение,Мона!Великолепен урок,онагледяване!Благодаря ти.Преди няколко дни казах,че се имам като механична играчка!!!

А-аа!Мона без тия!))Няма да ме показваш!Отде си ми намерила снимката!?))/Днес ли,вчера ли?Не съм наминавала скоро в портала!/Пък и не винаги съм с лък,понякога съм мекичка и кротичка.Поздрав!Обичам такива весели намигвания на случващото се!Токущо разправях за сън,в който съм стреляла.

Това,че Ви зададох въпрос за опит в психотерапията,означаваше,че аз съм била правилно подведена и допуснала отговора,който и получих.Да подведеш в случая не означаваше да се излъжеш ,а да хванеш някого под ръка и да го поведеш. Новият ми въпрос е:Психотерапевт ли сте,психолог или психиатър? Нагазила съм малко по-дълбоко с "удвоени личности",а и със "замитането..."хубаво стана,че ми обърнахте внимание. Аз не допуксам ситуации и прогнозирани сценарии.Говоря в минало време-"синхорнизации и дисонас несполучили"-т.е. налице вече е факт,който може да доведе до нежелани последици.Според Вас едно "може" изглежда задължително,така ли !?Според мен, всяко "може" е и "не може",в еднакава степен на биване в бъдещето. Последното ми изречение включва и "плануван ефект".Няма да повтарям. За ""добрия" изход" беше въпрос.Съответният знак е видим. Относно усещането за превъзходство и проекциите:"Дори при някои не е неосъзнато,а преднамерено и планомерно.Що се отнася до проекциите-те ..."С това казвате доста. Щом предпочитате да не "плувате засега".Не влизайте навътре.

Използването на учтива форма,не винаги означава уважение към страната отсреща.Вашето мнение относно моето?!Предварителното отдалечаване е проява на предпазливост.Премереният и подреден израз,понякога говори за преднамерена дистанцираност. Вие имате ли опит в психотерапия? Това,че се хващате на моя въпрос,ме подвежда и кара да предполагам такъв.Права ли съм? Относно удвоените личности,резултатни на психотерапевтичния процес имам недотам подобно на вашето,според мен,твърде идеализирано мнение.Синхронизацията и дисонанса несполучили с подходящото място в личностите,както и прибавянето на елемента случайност/неопределеност,могат да доведат нежелани последици. Нерядко една повърхностна работа,води до /употребявам фразеологичен израз,моля за извинение,но ми се струва подходящ/"замитане на проблемите под килима". Вие как мислите,може ли да се постигне плануван ефект в психотерапията?Както и доколко всеки план може да се окачестви в пълнота като " добър" изход?/Поставям добър в кавички,защото абсолютно добро на този свят, за мен не съществува./ А,изразът "струва"твърде дръзко дръпва надолу онова неосъзнато усещане на превъзходство,което никак не ми се ще да игнорирам у терапевтите.Не говаря без опит.Срещала съм се както с психолози,така и с психиатри.Знанието у някои от тях се има за преимуществено качество на личността.Т.е. то вече не е само средство./Възможно е с последното да правя проекция.Не отричам./ Относно неясното ми говорене.Признавам,че е защитна реакция.Това е начин да разбера по-лесно човека срещу ми.Предполагам и Вие,вече сте уверен в ефективността му.

Онова,което ми се ще да чуя е другата страна.Т.е. не търсещият помощ,а този който я оказва . Би ли споделил работещ в тази област,собствените си проблеми.Все се питам, колко "струва"доверяващият се на терапевта.Всеки контакт ,според мен няма как да не промени в степен,двете страни участващи в него.Имали ли сте случай, в който сте отказали работа с клиент/пациент.Интересува ме,до каква степен терапевтът би осъзнал и овладял собствените си съпротиви?

Благодаря.Съжалявам за емоционалния изблик.Ще последвам съвета ти за повече внимание.