shelter

Знам какво дават децата.За три години ,в които работя с деца имах пет двойки близначета.Наистина са по-различни.Много по-различни от другите.Благодаря.

Съвсем наскоро сънувах сън,в който стоях пред стара къща.Истина е,че се въздържах /Побоях се,посвених се някак тогава.Сега не мога./да известя името на собственика й,за когото само знаех,че е предтеча на мой приятел.А то беше Саркис.Току-що прочетох във "24 часа" за Майкъл Арлен.Спестявам отново подробностите,но съвпаденията,не само със съня ми ,но и с доста казано от мен къде сериозно,къде като шега, тия дни са поразителни.Вече не знам какво да мисля?!?!Сензорика ли,някаква друга развивам?Нещо "дъската ми ли започва да хлопа"?/Що за израз ми дойде в ума,се чудя!Извинете ме ,моля!/Повярвайте ми!Какви са тези съвпадения?!Какво е туй чудо?!Ако ги натъкмявах, тъй ли щях да се стъписвам?!?!

Три дни минаха. ?! Любопитно е.

Разкажи.Възможно е да дойдат още мнения.

Като че ли ,погледът ми е скептичен.Някак,все ми се иска да поставя свърхестественото в обяснение,което не е съвсем добро действие,защото е напълно възможно обяснението ми да е погрешно.Пак моля знаещите на помощ,за да ме поправят ,ако греша.Чувала ли си за синестезия?Има хора които чуват цветно или мирищат цветове.Доколкото ми е известно запомненото е в комплекс.Т.е. във всеки спомен участват и спомените на възприетите сетивни усещания.Аз например,имам доста добро обоняние,което "тренирах".Случвало се е да опиша парфюм на части и по цвят/колор,багра/Обонятелната ми памет е много силна.Мога да предизвикам мирис на нещата ,които назова.Това обаче,е предизвикано съзнателно от мен,усещане.Казвам си наум карамфил или ирис,или... и си спомням веднага какъв е аромата им.Но друг път ми се е случвало ,когато навляза дълбоко в спомен,да ме "полъхне"аромат.Възможно е, действие,предмет,дума или нещо друго да отключва в теб обонятелния спомен -тамян.Не винаги необяснимото е такова.Това е само мое обяснение.

Добре,че мечтаеш ,Мона!Защото аз вече взех съвсем да се обърквам,/то не ,че съм била подредена:)/да ги помня ли,да ги искам ли,да ги забравя лиСънищата си! Това си е за в "Синхроничност",но и аз не знам вече кога спя,кога съм будназа да съм сигурна в коя тема,да сложа следващото.В един от клиповете ,които си пратила за музикален поздрав,има доста еднаквости с мой сън,че и с обясненията ми в края постинга?!А и физическа прилика с моя познат има. Озадачена съм/ако не си чела моя сън/.Въпреки опита ми да се шегувам.Но благодаря на всички ,които пращат музикални поздрави.Пропях си отново!

bee_bg, във времето на моето детство телевизията беше в начало,киното - празник,книжките все бяха с красиви илюстрации.Но си спомням как се събирахме и как,когато започвахме да си разказваме страшни случки,умирах от ужас,/все не исках ,но не си тръгвах от компанията,защото не ми се стоеше сама/?!:)/,както и как замръзвах от страх в леглото,в което бях запращана за да заспя веднага, защото Торбалан ще дойде да ме вземе. Та,онова което съм сега се дължи,въпреки осъзнаването на пречките,които точно този преживян/това е точната дума/предишен страх ми е поставял.А и продължава.И до днес ,ако е нощем и в стаята,в която съм има пиано,ще ми е меко казано дискомфортно.Причината ми е известна, но...Сега като "голяма" и като чела -не дочела знам /?!/:),че всеки страх крие проблем в собствената ми психика,който само е облечен в него.Понякога,това е доста голяма спънка в развитието на човек,защото се проявява на места в живота му, без дори да се осъзнава,че това е някаква предишна непреработена травма. Преди месеци ме попитаха:"Вие защо,изтрихте отзивите си от моите постове?Това,трябва да се чете!"Стана ми мъчно.Направих го от страх.Свих се да не би отсреща,да не ме отхвърлят или по-лошо,открито да ме конфронтират.Понякога страхът ми се проявява като "намахано"поведение.И само аз съм тази,която знае,че "таралеженето" е имитация на сила.Привидно е.Показно е.Т.е. компенсация. Фактът,че посочваш дете,което има нужда от страшна приказка,може би крие недостъпна от теб за теб самия информация.Често /при мен поне/в другия виждаме себе си.Но не го разбираме.Дори и самият факт,че ти пишa, пак означава някаква идентичност ,прилика,хайде да не е първото. Иначе,боя сеето го страха ,че при едно дете,което иска да му разказват страшни приказки,вероятно се е зародила конфронтация и от там агресия.Т.е. то иска приказката за да изживее в нея себе си,защото наяве не може да се справи с проблема.Кога се появява страха е много важен въпрос,но ми липсва теория за да дам обяснение.По-добре е знаещите да ти отговорят.

Явно,не само мен децата учат.

НАСТРАНИ или встрани.Започнах да се умилквам за жокер.

Ех, как, когато се прехласна идва помощ на минутата, та да ми отвори очите за онова, което ме пленява във фокуса, заблуждението, илюзията. И все ми е в ума видяното в един филм. Хората обичат загадъчното, необясненото, непосоченето. Аз също. С единствената надежда, дано съм, а не,което не ми се ще да съм. Не знам, какво трябва да се случи между мен и другия човек, за да бъда откровенана до край. /Не знам/!? /А и как избягвам самата дума "психотерапевт" и я заменям с " човек"./ Ето, че се случва накланяне към "модерно". Защото всички, нека и аз.

Най се боя от заблуждението.Дано не ми се случва,но като че ли си "поръчвам" сънищата. Имам близък човек,който е такъв по необясним с думите ми начин.А,може би в негово лице виждам моя Анимус?! Сънувам,че търсейки него се оказвам пред миналото на рода му. С баща ми съм и двама от чичовците ми./починали са./Тясна калдъръмена улица.Пред мен в кротко жълтооранжево, висока къща. Красива,някак изящна,но жилава и здрава.Като човек,чиято сила не е в масата на тялото,а в жизнеността,във волята,в хъса за живот. Баща ми ми обяснява,че това е бивша страноприемница,хан.Принадлежала на един от дядовците на моя приятел. Портата е висока и се вижда обширния вътрешен двор.Строено е с мисъл и то тъй добре,че да не се пречи на онова, идващо да става в него.Представям си конските впрягове,които са можели да минат.Нужното,което е трябвало да се донесе отвън за да се обслужват отсядащите. Първият етаж,освен като гостилницата има и други функции.Разделен е на помещения ,които не успявам да огледам добре,но за някои от тях съм сигурна,че са дюкяни и работилници на майстори.Сякаш все има поръчки,сякаш все се прави нещо за някого.Ври работа.Вратите се отварят и затварят непрестанно. Опитвам се да "намеря" хората,отбили се някога тук.Лицата им,телата им,характера,копненията им,болките и радостите,живота им. Опитвам се да разбера,какво е било в тези години на 19...и малко отгоре. Как е изглеждало наоколо.Като усетимо,сетивно. Чувствам топлината,миризмите,движенията...Мога да докосна покривките,приборите,съдовете,да чуя смеха на дамите,полъхът от тафтата на парфюмираните фустите,звънтежа на падналите метални обръчи и туптежа на топките,с които си играят децата между масите,да се закашлям от цигарите на мъжете и да се затешА заслушвайки се в думите им,да усетя стегнатите дрехи,от които аз съвременният човек се "ужасявам",да чуя мелодията на цигуларят обикалящ масите,да видя фигурата на влизащата отвън цветарка,виковете на вестникарчето,да избърша с поглед праха от лампите,да отпия вино,да преглътна хапка... Горния етаж не успявам да разгадая.Голяма зала без прегради.Прозорците са по продължение на цялата стена.Разделена е наполовина от тях.Колкото стена толкова и прозорец.От край до край.Виждам отрещната е същата.Светлината преминава без да се задържи.Очите са свободни.Не знам за какво е тази част,но разбирам ,че годините никак не са повлияли на стените,на дървения под.Дори и дървоядите не са успели ,колкото и да са вземали да нанесат вреда.Ще ми се да се понеса по него танцувайки.Изглежда залата е за празненства.Сякаш усещам вълненията,които са били тогава. Чудя се,кой ли е бил въпросният прадядо на моя приятел/Той не е българин,преселник е.Баща ми и от двете си страни,също не е тукашен./ и що за кръв е текла и тече в тези хора,та да умеят да стопанисват и добруват на родата си и на преминаващите ,чрез този имот.Не мога да възстановя името.А може би,татко не е успял да си го спомни,за да ми го каже.Баща ми е бил роден в 1923г.Аз съм се появила в живота му доста късно.Сякаш и двамата снощи бяхме в годините около неговото раждане.И ми беше жално затова,че не съм имала възможността да познавам стопанина на хана.Един от дядовците на моя приятел. Интересно нещо са сънищата. ?!...

Мона,опитах да намеря информация,но не успях засега и питам.Дали, описаното като "синотонно контрапренасяне" е факт и в общуването между близки хора.Може би,ми се иска да намеря сходност и затова я виждам,но като че ли съм обяснила подобно явление /естествено през очите на лаик/в темата "Интуитивно възприемане на другия".Често се е случвало очакванията ми за появата на тема ,както и на пишещ във форум да се оправдаят много точно. Тия дни по памет се опитвам да преровя сънищата си.Имам чувството,че в някои от тях, сънуваното като мое "преживяване"е сякаш извзето от "вътрето" на човек,с когото съм в по-тесен контакт. ?!

Аз работя, не по собствено желание с деца. Ако можех да го правя, бих го правила с по-ограничен брой колежки. Работата с деца е огромна отговорност,която трудно понасям с цялата й тежест. Но самият факт,че я имам наум, все пак ми дава кураж. Никак не е маловажно обучението на бъдещите педагози, в областта на психологията. А, колкото до приказките /понеже доста рано четях повече,отколкото играех/ си спомням, че имаше период ,в който се страхувах да си препрочитам/ понякога дори,се побоявах да докосна книгата / "Халифът щърк","Студеното сърце", "Джуджето дългоноско" Вилхелм Хауф, а тези на братя Грим и то точно "Рицарят Синята брада", "Малечко палечко" и "Червената шапчица" на Шарл Перо, "Сянката" и "Леля зъбоболя" на Андерсен и...още... Ето, самият списък на изброените от мен приказки, дава материал на един добър психоаналитик /А в портала има.И то не е един./ да направи предварително мой "портрет". Но, говорим за психоанализа. Изглежда онези,които са работили със студентите не са имали за задача да ги обучат издълбоко. Ако това, което казваш е точно както си го чула, вероятно ти е било предадено от студентката някак половинчато и не съвсем добре интерпретирано. Озадачена си, защото не се е случвало да си посветена в тази посока. Най-вероятно просто е ставало въпрос за това, че децата трудно различават наужким от наистина. И последиците са действително сериозни. Говоря от опит. Който естествено е личен. Децата,с които съм са до три, три и половина годинки и са от малцинството, а тези които са българчета са от проблемни семейства. Яслата е седмична. При вглеждане в игрите им, мога да съдя какво са наблюдавали /преживели/. Когато се случи цяла седмица да съм нощна смяна по състоянието на децата съдя, какво е било докато ме е нямало. Колежките ми говореха как едно момченце, което аз заварих вече в "подобрено" състояние, се е движело като робот. Миналото лято имаше доста гръмотевични бури и помня как пищяха от ужас, когато се случеше по-близо да падне светкавица. Някои се боят от преминаващите коли, други от кучета, трети нито от едното, нито от другото. Спомням си как веднъж в детска градина, където замествах "играех" приказки. Имам някаква артистична даденост, но аз се вцепених, когато точно разказвайки "Червената шапчица", групата около тридесетина деца, така се зарази от емоции, че доста се позамислих за прякото въздействие на приказката. Затова подкрепям по-разширеното изучаване на психологията от бъдещите педагозите, както и на наличието на психолози в училищата. И още нещо ми направи впечатление. Част от пишещите,все имат само психоанализата за психотерапия. Психологията не е единствено психоанализа. А и самите психоаналитични разклонения имат нееднаквости. Твърде повърхностен ми е погледът, нека знаещите ме поправят.

Може би,две години минаха,откак един човек ми показа какво съм скрила в казаното.По-късно нарекох друг, вероятно имайки предвид себе си-"трансалтор".Изглежда правилно?!,без да имам готова информация ?!съм подразбрала думите като послание,което се предава и което се нуждае от превод за да се "види"-чуе тяхната другост.Сега вече по-умело се справям с посланията,както и с образите ,които нахлуват от "някъде".?!

Да, веднага!Може би две минути писах и трих удивителни.Шокът е тъй голям,че почти ми е зле физически.

Хубаво стана,че се посочи психопатологията.Време беше,когато пиша да използвам понятията, така както са известни за всички. Но като каза паралогично,се сетих за парадоксално мислене.Дано намеря информация за него.Засега все още съм на ниво наблюдение на полисемията.Различното значение на думите, заменянето на препинателния знак в края на изречението, може да доведе до съвършенно различно послание.Това,което искам да обясня,макар че явно и на мен самата не ми е ясно е,че предполагам посланията на предсъзнаваното като безцветни/пак моя дума,защото не знам как биха ги нарекли знаещите :)/.Т.е. лишени от преценка.Преценката я дава Аза.Майко мила,как си прося боя!Моля за пощада,защото ще ми дойде повече!

Чудя се, дали някой от вас се лови,както аз го правя,връщайки се към текста си отново? Какво доказване на амбивалентност или амбитенденции/не знам точно как се нарича,но съвсем просто казано двойственност/! Въпреки МОЯТА преценка,която Аз "имам"за вярна. И по-надолу. Правя ли/Аз/преценка,вече отхвърлям ЧУЖДАТА/?!чия/,освен ако не съвпада с МОЯТА./Дали първата МОЯТА е една и съща с последната МОЯТА/:)) Как се шегува мисълта с нас./КОИ сме ние?!/:))

Защото съм с деца всеки ден,/а те ми дават много,позволяват ми и да ги наблюдавам,без да се крият в "театралничене"//ще повторя вероятно ,което всеки е виждал.Въпросът в очите на детето:"Аз,какво правя?!Ти,ми кажи!" Колко много трябва да порасне човек,за да намери отговора на:"Аз, какво и защо го правя?!"Но това Аз е и аз и ти-аз.Отказът от преценка е защото, как да покажа нещо,ако вече то не е било различено.А,щом е различено значи в някого е видяно,дали качеството ,което посочвам не е мое,като го наричам твое.Дали това, което тебе виня,че правиш не правя аз?Но това вече беше обяснено!Пак приличам на някой,който повтаря за да се убеди дали правилно е разбрал. Тъй ги имам аз тези аз и алтер аз./Не употребявам вече познатите термини ,защото по моя преценка си мисля,ме разбирате по-добре,защото според мен може и да има други,на които те не са известни.Както на мен. Ето я играта,която знанието ни погодява.Светът е такъв защото го мисля ,преценям за такъв./Двама воини в бой и в прегръдка,с еднаква сила и умения.И понеже си мислих за въз-държане и за из-държане ,се чудя какво е да /се/ държиш."Всичко,което е повече от истината би било прекалено много."Р.Фрост Не можах да се въз-държа да го напиша.Но не знам защо,нито какво ще последва след него.С което някак доказвам,че случващото си е феномен и то неизбежен./Т.е въпреки моята преценка,която аз"имам"за вярна,т.е.според мен - единствена възможна.Правя ли преценка,вече отхвърлям чуждата,освен ако не съвпада с моята./ И в края, да хванеш това "си"за опашката,си струва понякога.Е,може и да не рогато!По-лошо.Може и да е мекичко и пухкавичко!Много усмивки?!?Дали не ме е страх от тебе selsal,та гледам да те подкупя!Не.Не е след дали.Но пък отреченото?! Добре,че си далече.Иначе...

Днес,каква смешка ми се случи! Сякаш светът ми отвръща.Говоря ги тия дни,че си приказвам със себе си.И разни ги сипя за времето. Сутринта телефонът звъни.Вдигам и казвам"ало".Отсреща едно звънко гласче,отвръща същото.Повтарям пак.И то.Чудя се,това момиченце, кое е?Защо не се получава връзката?! На четвъртият път вдянах. Аз бях "гласчето"!Ехото ми звучеше. Не знам,причината, поради която се случи това "обаждане",нито какви "номера ми погодяват" машинарийките,но се смях страхотно. Много се радвам на такива...Бе,то как да ги наречеш?!

Чудя се,дали някому би било полезно наблюдението ми,което споделям.Но щом продължавам,изглежда се надявам. Приличам на човек,който "откривайки Америка" се радва,че все пак я е стигнал.?!? Бях казала,че според мен в съня става по-различно и по моему по-вярно/?!/ пренареждане на преживяното,отколкото наяве. От известно време имам нужда от мой приятел, за да поговоря с него.Но това не се случва.Прехвърлям нуждата си да ми "обърнат внимание"към друг човек.В съня си обаче сънувам първия.Него "виждам" въпреки,че разговорът отново не се състои. Налице е както компенсация,така и проличаване/?!/ от кого всъщност имам нужда.Сега обаче,като си оглеждам казаното,много ми прилича на тълкуване на случилото се наяве,само дето вторият човек,комуто додявам,заема мястото на приятеля ми.Интересно ми е,това непрестанно подменяне.Сякаш прекръстосване на образите.Ако двама стоят срещу огледалото и се опитат да заемат същата позиция,т.е. да заменят образите си с телата си,но eдновременно и без да се разделят,първият има за образ втория. Дали в съня си съм откровена,искрена или обратно?!

Много се виня,задето нито знам какво говоря,нито какво ме чуват.Приличам на език камбанен,който не опира и напусто се люшка. От известно време насам,се опитвам да "остана"при думата.Сякаш,чак когато се върна отново разбирам,че има и друго,което изричайки я ,сама не съм разбрала.А то е значение.А значение е мястото,където езика удря камбаната.Ей,тъй си и мисля и говоря. Другояче не умея.Засега!

Изглежда и аз не мога да се справя с това,дали мога да се обектирам,т.е. от наблюдаващ света субект да се дръпна,надскоча,превърна в някой друг,който наблюдава този същия субект.Както и да не вмъквам фактора -следствие от акта.Защото ако,няма действие,изменение, има ли какво да преценяме?Пак залитам в невъзможността,в момента на действието да се преценя.Трябва ми време.За да направя нова преценка на резултата.А той е свързан с въздействието ми върху другите,т.е. с тяхната реакция.Обектирането ми става в очите на другия или на този,същи друг в мен.Т.е. има предполагане на оценка.Мога ли да преценя действието си,преди действието си?!Но преценяйки другия,аз излизам от моята гледна точка и съм склонна да му проектирам моите деяния и качества. Ето, в момента си казвам,аз трудно осмислям,всичко казано в тази тема,но това не значи,че не би могло да се случи.Поне в част.И като жена ще питам.Тайната да се пре-цениш,не е ли като да пред-усетиш каква ще е оценката,стойността на деянието?!И то,точно. ?!

На мен обаче,въпреки,че се "имам"за вегетарианка явно е поносимо,щом продължавам. Ще ви разкажа нещо.Как ще го приемете не знам. Преди време стоях пред,човек когото продължамвам да уважавам въпреки всякакви емоционални амплитуди,които се появаваха като следствие от кантактите ми с него. Тогава,гледайки го в очите казах:"Срамувам се от себе си."Отговори ми:"Ако,ти се срамуваше,нямаше да ме ГЛЕДАШ в очите". Мислих върху случилото се.Намерих и разликата мужду чувството за вина и срам.Едното е съжаление за акта,другото е вече повече,защото чувството срам е от извършителя на акта.Т.е. от мен самата.После умувах върху:"Признатият грях е половин грях." И стигнах до извода,че е половин,но също тъй ГРЯХ.Сега казвам,че има една много отявлена ригидност в заявката:"Такава съм."Или."Такъв съм."Питам се,колко много трябва да се случи за да имам убедителността в свободата да кажа:Бях.И още.Чувствителността и реакцията -болезнено отдръпване е точно доказващото ,че има докосване.Т.е истинност.И то точно в душата.А в моята/ надявам се поне засега/,колкото и да ми се иска не е съвсем чисто.

Неведнъж съм се опитвала да си обясня причините за дискомфорта,който се проявява като следствие от контакта ми с друг човек,а и "неудоволствието"- неточно казано, предизвикано от мен,което съм усещала/?!/ в другия.Всички можем да сравним горното с близост-такива при,която се усеща спокойствие, лекота, радост,развитие,въздигане...да не изброявам.Според мен онова,което усещаме като физическа болка е тази непризнавана от нас агресия към другия,но вече на друго неосъзнато ниво.Невъзможността да отблъснем,изоставим,изобщо отстраним другия ни кара да насочваме същата тази агресия,/която дори и не подозираме,че изпитваме/, към нас.Страданието на другия/мисля?!/ кара нас самите да страдаме.Появява се протест към случващото се,ако не сме в състояние да го променим.Или: на мен самата ми е невъзможно да се противопоставя някому, защото съм по някакъв начин в зависима от него позиция.В общество смеима и задължителни норми.Поражда се протест,който няма как да бъде отреагиран.Отново или.Има други,за които съм тъй ясна,че никакава "роля"не прикрива същността ми.Те ми дават да разбера,че знаят що за,съм./Ах,но как !:)/Аз не съм това ,за което се показвам,но избирам. Поради.Да съм.Само дето моето чувство за вина при избора е запратено върху другия,като обвинение.После нова вина.После болка... Друг случай:някой,който е избрал привидност на страдалец.Аз самата разбирам,че това е нарочена от него позиция и ме "ядосва"упоритостта,с която този човек държи да продължава живота си по-този начин ,а ме моли за съчувствие.Изобщо в контактите си се водя от отзвука,който другия предизвиква у мен.Когато съм обезсилена от другия,се налага да се защитя с бягство. Ето сега,през виновна усмивка,което си е чист вампиризъм/"Ами ,какво да направя?!Искам да ме чуете!Обърнете ми внимание,моля!Признавам си!"В превод:"Искам да ме означите.",т.е. отдадете значение,признание./ заявявам,че и аз имам нужда да се излея и единствената ми защита е,чутото преди време от един известен автор/Ах,как се домогвам до чуждия авторитет?! :)/,че човек предавайки на словото случващото се,някак се освобождава от власта му.Обговорено става разбрано.Може би затова и аз в момента се изливам,по вампирски пред вас.За да се предам някому,освободя от мислите си.Колко ли от вас ,вече завличам в необхватните вихри психовампиризъм.Мисля неуместно е да търсим магия в тъй валидните за всички ни психични механизми/?!/Моля,"механизми" е само мое мнение.По-точно ли, звучи закономерности? Сега като се препрочитам,написаното леко ми напомня,ако не и изцяло на кокетиране.Една доста претендираща "невинност". Но познавам и човек, който въпреки хаоса , с който съм го заливала ми е отвръщал с такава непринуденост и е правел възможно да разбирам,че ме кара да усещам в буквалния смисъл силата му.Има и такива хора,за които сме сякаш деца и за,които е тъй естествено,без никакво усилие да ни възправят. Ето,значи не е само един.Няколко са. Кристиян ,едва сега виждам че си допълнил темата,но тъй или инак започнах веднага след първия ти пост.След твоя втори,изглежда,което ни остава е да описваме събития. И все пак,живеем в съвместност,От някъде се взема,другаде се дава.

Мона,много ми се щеше днес да ти призная,че няколко,ако не и всички твои писма, са били важни за мен.Някак ме грабна още с появяването си.В момента чета "Градива".Чудя се как тъй ти хрумна,точно това име?И съм ти много благодарна,че се случи да ми я напомниш.Тази книга ми е била нужната в момента,за да си обясня доста. Иглежда като жени имаме някаква друга подредба,която ни помага да се достигнем.Аз те чета и до другите и с изключение на писмата,в които не ми стига знанието,те усещам близо.Вероятно и ти го правиш,когато не се насилваш.Не ти пиша горното в лични,защото го имам като подкрепящ факт за моята "приумица"-интуитивно възприемане на другия. Разбирам,че не се вмествам в твоя поглед върху тази тема,по реакцията ти.Може би и други биха казали същото. Имам като бегло офермено понятието "фантом"/и то,по моему/.Онова скрито в несъзнаваното,което понякога спорадично се промъква/пропада,вмества в съзнаваното/,а то може и да е спомен от някого,заровен много долу под другите,който се появава,ако се случи да се "измъкне". Не отричаш,предполагам,че запомненото се закача и за друго.Т.е. ако това друго се побутне в паметта,то може да измъкне забравеното. Съжалявам за неразбираемия си изказ.Дължи се/вече се повтарям/ на непросветеността ми.Понякога се случва да се опитвам да обяснявам неща,които отдавна са известни,наименувани,обговорени.