Поинтересувах се от тази беседа и ето какво ми направи впечатление:
“И тъй, истинският живот произтича от постоянни величини, а материалният, физическият – от непостоянни, променливи величини. Същото непостоянство виждаме и в умствения и в чувствения свят. Коя е причината за това? - самото естество на нещата от проявения физически свят.
Например, водата е непостоянна величина, при обикновена температура тя е течна и подвижна, има свойството да тече, няма собствена форма, а заема формата на тялото, в което се намира.
Обаче, щом се намали външната температура, водата замръзва и се превръща в лед – вече с постоянна форма и неподвижно състояние.”
/от същата беседа/
Този пример показва, че непостоянните неща се доближават до постоянното състояние при понижение на температурата – а по дефиниция на понятието температура, това е движението на молекулите. Значи, при покой променливите неща стават постоянни.
Същото се отнася и до духовния, божествен свят. Когато нашите мисли и чувства се успокоят /намалят движението, температурата си/; когато умът е в пълен покой – тогава можем да “усетим” Божественото, което е Мир, Покой и Благост.
Тогава, в състояние на пълен покой на ума, можем да разберем какво е Това, което наричаме Бог. Да разберем откъде произтича истинският живот и всички блага. Да почувстваме Блаженството на Непроявеното – неподвижното, вечно и постянно Битие.