Максим

Както искаш нека ти подейства. Не сме тук събрани, за да си говорим само красиво и мило, а истината в очите. Не е нормално да има чешми на българска територия, на които да има надпис само на турски! Нито в Руенския балкан да има паметник на турските терористи, които през 1985 г. взривяват влак на гара Бутово, където загиват невинни българи! Не е нормално в коридорите на местния университет-някогашно светилище на българщината да се чува турска реч! Не е нормално в защитения природен парк Шуменско плато, където е забранено всякакво строителство да се извисява скъпия палат на изнестен местен турски бизнесмен! В никоя друга държава няма такова нехайство за своята нация. Нещата стават много сериозни, и някой ден няма да ни има като нация!

Поезия на моята майка (Василена Тетовска) в ник-ът yogimax: http://otkrovenia.com/main.php?action=show...gimax&tab=2 В края на тази година ще се навършат 10 години от заминаването на моят чичо (Богдан Тетовски 19.07.1936 - 13.12.1998 г.), който беше известен в града ни поет. Един странник, един външно самотен, но много силен човек, с невероятно чувство за хумор, и талантлив поет, запомнил съм го сам затрупан в книгите в самотната си стаичка...с неизменната лула...такъв беше моят чичо. Материал за него под заглавие "Видя ли някой приживе поета?": http://knigi-news.com/?in=pod&stat=195...n=11&cur=95 През 2005 г. посмъртно получава наградата за поезия "Иван Пейчев" http://www.pokazatel.net/index.php?option=...0&Itemid=55 Издадени стихосбирки на Б. Тетовски: "Къде отива птицата" "Един такъв неясен, неедин" "Човекът зад вестника" Избрани негови стихове: Камерна музика, Б. Тетовски: Звучат спокойните обои. Светът е тих. Свят без двубои. И меко в полумрака свети медта на мъртвите тромпети. Въздишат странните фаготи. Войната свърши. Няма коти. В пауза са барабаните. Презира залата заканите. Забравя залата сърдитите, линчуваните и убитите. И се опитва да отгатне чрез тази музика приятна светът действителен, вековен, на Брамс, на Вагнер и Бетовен. --------------- Всекидневие, Б. Тетовски: На улицата няма чужди хора. Все същите са. Както и небето. И хоризонта. И бадема. И мелодията, която Хендел тази сутрин пак създава. Градът е пълен с необикновени думи: "Здравейте! Добър ден! Приятна работа!" (защото има още много работа) И аз съм част от всичко. Аз съм всичко, което е невидимо и видимо около мене, в мене и във другите. Не съм самотен. Нямам лоши мисли. Харесва ми познатият живот. -------------------------------------- Родина, Б. Тетовски: Пуснете ме, ще стигна края й без никакъв пътеводител. Отново искам да позная пръстта й, камъка, водите й. В началото й да се върна при нейните стебла пшенични, където тя е малко зърно, живот, самата безграничност! -------------------------------------- Вещи, Б. Тетовски: Обичани, проклети, живеят и живеят. Фотьойли и монети, чугунени орфеи. Слънца от хитро злато, красиви платове - богати сме. И бедни. Човеци. Зверове. Те странно ни владеят в покоя си лъжлив. И тяхното владичество над мислите тежи. Създавайки безкраен свят за самите нас, все още не разбираме огромната им власт. Но всеки миг отново без тях сме нищо ний. Те вече са по-много от земните ни дни. О, нека хвърлим поглед в онези времена, когато за човека горяха знамена! ------------------------------------------ След раздялата, Б. Тетовски: И аз не искам да съм сам... Останалото няма да ви кажа, защото ще помислите наистина, че съм напълно сам, напълно сам. Така навярно щеше и да бъде, ако не исках да не бъда сам, ако не бягах непрекъснато от самотата, от някой дом, от някоя картина, от някоя съвсем позната улица, от някое съвсем познато чувство, от две неща, взаимно тъй познаващи се, че вече сам не можеш да познаеш, това ли бяха те или не бяха. И вярно, че се уморих да бягам, но няма как да се постъпи другояче, когато трябва за да не забравяме, че на безброй неща принадлежим, благодаря да кажа на раздялата.

Какви са фактите. Населението постоянно намалява и застарява: 1. Поради малка раждаемост. 2. Емиграция. Изчислено е, че към 2020 г. населението на Шуменска област ще бъде с 10 хиляди по-малко, отколкото е сега, а в момента е с 20 хиляди по-малко, отколкото през 1987 г. Застаряването ще продължи поради отчайващо ниската раждаемост и бягството на младата възраст в по-големи градове или в чужбина. Какво да правят тук обаче? Когато алчният работодател се опитва да изсмуче колкото може повече от подчинения си, а да му плати колкото се може по-малко. Наред с това се увеличава осезаемо процента на турския и особено на ромския етнос в града за сметка на българския. Излезеш ли по централната улуца ще чуеш турска реч може ми точно толкова често, колкото и българска. През 80-те години почти нямаше да срещнеш подобна ситуация. На автогарата само цигани и турци. Тръгнеш да се разхождаш на платото, пак само цигани и турци се разхождат. Подтискащо! Контингента на нежелаещите да работят и живеещи на гърба на държавата точещи се на опашки по бюрото по труда за социални помощи роми расте. Градът не изглежда добре, по улиците му се движат все още 30-годишни Чавдари. Но това е отделна тема. С две думи нещата са много зле и отиват на още по-зле. Защо сме такава уникална държава, не случайно Беинса Дуно е дошъл в най-окаяния народ, като да му даде шанс за спасение, но никой не чува сякаш...

В България си е много по-добре за духовно търсене, отколкото на запад! Там хората са много по-материални, отколкото тук, и точно защото имат, но това че имат не ги прави по-добри и извисени. В чужбина се ходи, само за да се печелят пари, за нищо друго не става там. Там са по-големи егоисти.

Именно, обаче кой я е вложил в човека тази ценностна система? Всеки човек знае кое е правилно и кое не. Какво е редно да се прави, и какво не. Ценностите са универсални. И при мен има коренно противоположни периоди. Периода 1988-1992 г. беше малко кофти макар че бях още дете, 1993-1998 г. беше определено добър силен мой период. След това срив 1999-2001 г. Отново подем 2001-2006 г., всичко ми вървеше, постигах без да съм полагал особени усилия, за да дойде 2007-2008 г. когато отново има вакуум. В успешния период 2001-2006 г. имах чувството че всичко ставаше само, със завидна лекота се нареждаше, тогава и дисертацията беше защитена изключително лесно, напълно сам я написах (глупости говоря, Някой я написа чрез мен) и въпреки това нямах никакви затруднения, просто удивително, и вътрешно ми беше светло, имах по-силна привързаност към духовността, бях по-отдаден, по-невинен. Сега не е така. И това е просто период, който ще отмине. Нищо страшно.

Да, така е и затова избягвам да си пожелавам конкретни неща. Казвам си "Господи нека стане онова, което е най-добро за мен, което е моето нещо, нека дойде само то". Не казвам "искам да те видя...искам да стана просветлен...искам да отида в рая...искам да стана професор...искам да имам много пари". Никога не казвам така.

Не мисля, че това е опит за отричане. Естествено е да изпитваш отвращение към всичко, което е неестествено. Жищниците изпитват удоволствие от вида на кръв и сурово месо, а човекът изпитва отвращение от това. На едните това им е в природата, а на другите не. Напълно нормално. Как да обичам мисълта че се храня с месо? Нормално е да имам лошо усещане.

Според мен по-скоро е едностранен акт, а не взаимодействие. Прошката ти помага преди всичко на теб, а не на него! На него му е все едно, той си живее живота, а ти се тормозиш, ако не си му простил, ти си в напрежение, ти си в стрес, ти излъчваш агресия към него, ти повтаряш ден и нощ "той постъпи лошо, обиди ме, нарани ме, сочиш го с пръст" и всичко това те изтощава неимоверно. Затова нека да помним, че прощаваме преди всичко заради себе си. Правейки това, автоматично заедно с изчезването на напрежението, агресивността, ти приемаш човека. Но едва след това, като следствие на успокоилите се твои емоции изхвърляйки тази агресия и напрежение чрез акта на прощаване.

Житейските избори си мислим, че ги правим ние, обаче те стават така както трябва да си станат. Нищо че може да изглежда случайно или стечение на обстоятелства доста често. Точно товна имах предвид, когато казах "ако трябва да стане нещо а ние не искаме, обстоятелствата ще ни накарат да го направим". За да си стане, просто ще се подредят. Ще се натъкнем на провал там където сме правили нещо, което не е за нас, не е в съгласие с онова отгоре. Но дори и това може да е запланувано в нашия път за наше бъдещо израстване, дори провалите. Така че и то би могло да е в съгласие с Онова отгоре. Дискусионно е. Ако всичко зависеше от нас щяхме да постигаме всичко, което поискаме. Обаче виждаме, че много пъти не става, независимо колко много сме желали и труд положили. Друг път не искаме нещо, а то идва, и после се оказва че е станало даже по-добре. Справка пример видео речта на онзи не помня какъв беше, която Юлия беше пуснала в една тема. Затова аз много много не се опитвам да се бъркам в делата на Онзи, да опитвам това и онова като виждам че е обречено на провал, и просто си чакам да се появи удобния момент за да се вмъкна там, където е отредено за мен...като типична риба Още не знам къде е това там, но...

Ами ако трябва да съм честен има моменти, когато съм много агресивен, като хищник. А съм вегетарианец от също 17-20 години. Съдейки по своя опит точно това твърдение "вегетарианците стават неагресивни" го подлагам на голямо съмнение. Закачи ли някой егото ми ставам по-агресивен от който и да е месоядец. Само на думи и като енергийно излъчване от мен, никога в действия. Но пак е агресивност. Имайки предвид обаче, че у мен никога не е имало желание или изкушение спрямо месото. То ме отвращава. Окъде тогава идва тази агресия, значи твърдението за подтискане на желание-агресия също не върви.

Това е мисля ключовото изречение! Само с това съзнание можеш да простиш всичко.

В този свят няма нищо, на което можем да се доверим, още по-малко на сетивата си. Нищо не е в наши ръце и не е под наш контрол. Затова нищо друго не ни остава, освен да се отпуснем и да имаме доверие, че нещата стават както трябва не по наша воля, а по волята на Някой велик както щете го наречете. Каквото трябва да се направи Той го прави чрез нас, не ние. Ако не искаме нещо да направим, то ще бъдем принудени от обстоятелствата ако не доброволно, то със сила и сълзи и пак ще стане каквото трябва. Затова оказва се нямало от какво да се безпокоим, защото така или иначе нищо не зависи от нас, то си става така или иначе, а ние мислим че светът се крепи на нас...

Няма пълно удовлетворение при положение че се стремиш към нещо. Самия факт, че се стремиш, имаш цели, означава че в момента нещо не ти достига. Как тогава ще си удовлетворен? Да, щастието обаче е в разширяването, и само когато се почувстваш разширен колкото цялата вселена, само тогава можеш да си удовлетворен. Дотогава ще имаш цели, ще се движиш нанякъде в търсене на нещото, което в момента нямаш и което е пречка пред това да бъдеш пълен, цялостен и истински удовлетворен или по-точната дума е блажен.

Няма такъв, защото тук на Земята няма тотално цялостно удовлетворение. Това е положението, орисани сме винаги да копнеем за пълнота и блаженство и никога в това тяло, в този земен живот да не можем да го постигнем. Дори в настоящия момент, за който говорят толкова учители.

Думата снизходителност не ми навява доверие. Чисто интуитивно. Също като думата "търпимост". Не приемаш някого или нещо, но си търпим към него. Това не е приемане, а просто огрооомен "компромис" от твоя страна да го търпиш. Търпим нещо, което не ни харесва но поради обстоятелства сме принудени да го правим. Но това е друга тема. А тук си снизходителен, но не състрадателен. Има голяма разлика.

Да, у нас на болгарском ТВ этих фильмов в 80-х годов показывали, а с 1988 г. в моем городе появилась эфирно по ТВ и ОРТ1, оттуда тоже смотрел эти фильмы повторно. Из болгарских детских фильмов очень нравились Рицарят на бялата дама(1980 г.). Очень увлекательный и качественный фильм, все досих пор его любят. Здесь его можно смотреть целиком: 1 серия: http://www.vbox7.com/play:5d7613e8 2 серия: http://www.vbox7.com/play:8f35d893 3 серия: http://www.vbox7.com/play:b645bc77 (даже я несколько лет назад переписывался 1-2 письмами по электронной почте с одной из главных участниц Спаска Дългата ей тогда было где-то 12 лет, а сейчас за 40 лет) А вот в этом фильме Неочаквана ваканция(1981 г.) участвовала моя сестра правда не в основных ролях, ей тогда было 12-13 лет. http://www.vbox7.com/play:32fba45c Другой классный болгарский фильм для детей это серии Васко да Гама от село Рупча(1984 г.). Здесь находятся все 5 серий: http://www.vbox7.com/search/?offline=1&amp...%BF%D1%87%D0%B0 Замечательный фильм также Изпити по никое време(1974 г.). Целиком здесь: http://www.vbox7.com/play:80933a48 И естественно любимый всем Войната на таралежите(1979 г.) Отрывки здесь: http://www.vbox7.com/search/?offline=1&amp...0%B5&page=1 Кроме болгарских и российских, у нас в годы социализма показывали также очень интересных детских фильмов из других стран (Чехословакия, ГДР, Испания), которых дети моего поколения дети 80-х Болгарии любили. Вот они. Немецкий сериал Призраци в блока (1982 г.): http://www.vbox7.com/search/?offline=1&amp...%BE%D0%BA%D0%B0 Немецкий Призраци под виенското колело(1978 г.). Целиком: http://www.vbox7.com/play:361edfa3 Чехословацкий Арабела(1980 г.) 1 серия: http://www.vbox7.com/play:361edfa3 2 серия: http://www.vbox7.com/play:cbff2937 3 серия: http://www.vbox7.com/play:d87d1a1d Испанский Синее лето(1979-80 г.), множество серий можно смотреть здесь: http://www.vbox7.com/search/?offline=1&amp...%8F%D1%82%D0%BE

Супер! Там есть фильмы, с которыми я вырос и которые мне очень нравились тогда, а и сейчас Среди них фильмы Приключения Электроника, Завтрак на траве, Гостья из будущего, Приключения Петрова и Васечкина, В поисках Капитана Гранта(совместная продуксия СССР-Болгария), а также для взрослых Мимино и Ирония судьбы смотрел с большим удовольствием. Из мультиков мне нравились помимо Ну погоди, также польские серии Болека и Лолека, венгерские Семья Мейзга, болгарские серии Чоко и Боко и многое другое.

Много точно го каза! Първото, което те питат е обикновено как си, което на първо място включва подтекста какво работиш. Ако кажеш, че не работиш веднага се правят асоциации в ума, че си мързелив, неудачник и т.н. Никой не допуска че не работейки стандартна професия ти пак може да работиш (над себе си например или за опазване на природата), и пак да си полезен. Откъс от лекцията на Шри Шри Рави Шанкар "Кой съм аз" по темата: Да успяваш в работата съвсем не означава, че имаш успешен живот. Има други по-ценни неща, в които си струва да успееш, за да знаеш, че не си живял напразно, а не да водиш този клет живот стискайки работата си, и трупайки пари. Това те прави толкова трескав, толкова хищен, толкова неспокоен, толкова малък.

Всичко е духовно, защото всичко е в духа. Въпросът е защо трябва да съществуват парите, те опорочават много неща, включително приятелства. Разбира се, че трябва да има обмен-даване и получаване. Но пари ли? И защо се е стигнало дотук да сме техни пленници? Аз се издържам сам.

По темата извадки от лекция на Шри Шри Рави Шанкар, проведена в Канада през юли 1993 г. Толкова красив изказ!

Едно е ясно, а то е че съвременния свят е заложник на парите, всички сме им заложници. Но засега не е измислен друг начин да се живее в днешно време. Които чувстват и мислят по-малко са май по-добре днес в света.

Духът си е на мястото, но нещо някак се изгубва, нещо красиво умира когато ти платят за нещо което си направил. Идва сметката в същия този момент, вече няма спонтанност, има сметка, преценка на ума какво да даде и колко ще получи насреща. В този момент вече сме се отдалечили от духа. И нещо красиво си е отишло. Преди време когато асистирах на курсове по йога, трябваше да събирам парите от таксите. Е не мога да ги събера, свива ми се сърцето, нещо ми казва все едно и също "прави се курс и се продава като продукт", нещо красиво умира отново. Любовта изчезва на часа. Или не мога да кажа "ще изнеса лекция, но трябва да ми платите", не мога. Не ме е срам да си поискам, отвътре не ми дава сърцето да поискам. То не лъже.

Силве не е ли така? Нека свалим маските и да си признаем, че ако работата не носеше пари, или имахме пари - нямаше изобщо да работим, а далеч по-добре щяхме да си прекарваме живота в практики за себепознание и себеразвитие, в безконечни пътувания по екскурзии по целия свят. Това би бил далеч по-слислен и пълноценен живот, отколкото да си губиш времето на някакво работно място по 8 че и по повече часа на ден, да виждаш колко е безсмислено всичко това, и да си му роб само заради парите, които ти носи. Ако се направи изследване ще се види, че огромния процент хора хленчат от работата си и са там само заради заплатата. Разбира се не всички, но най-често е така. Има хора от запада, които са обезпечени и не работят, а пътуват, опознават света, срещат се с хора, те са толкова свободни и животът им е толкова пъстър и свеж далеч от тягостта на проблемите и задълженията в скучната работа. Аз ако знам, че нещо ми е работа и ТРЯБВА чувствам отпор отвътре. Най-обичам да върша нещата непринудено, спонтанно. Ето макар, че не съм задължен това лято написах статия-доклад в моята област, ей така с обич и импулс, с удоволствие. Днес бях на конференция във Варна на свои разноски за да си изнеса доклада. Това ме прави щастлив, свободен, непринудено, без планове, решено и сторено отвътре. Без пари, дори платих от себе си за разходи. Отделих и много от времето си, трябваше да се проучва голям обем литература, включително и на английски. Всяка година го правя. направеното с любов е истинското. Стигнах до извода, че дори да не работиш официално по призванието си със заплата, пак няма да си влошиш кармата ако паралелно работиш като хоби, като призвание отново. В блбизките седмици пък ще проведа занимания, като лекции, презентации и практически с децата от скаутското движение в града на тема география, времето и климат-ще им покажа метеорологични уреди, ще ги науча да познават облаците и други признаци за предсказване на времето, също как растенията и животните реагират на промените на времето, ще ги науча да познават дървесните видове, гъбите и още много неща мога да им дам, вече говорих с техния ръководител. И това ще ми достави радост и пълнота. И отново без парично възнаграждение най-вероятно и ще се съглася. Никога не бях се замислял, но думите на Шри Шри са лишени от лицемерие и идват точно в десятката.

Наскоро слушах аудиолекция на Гуруджи, в която той казва следното: "Няма удоволствие в работата. Забравете за удоволствие. Работата е за да се изхранвате, да спечелите пари с които да издържате семейството си. Нищо повече. Колкото и да ви харесва това, което работите очароването не е вечно, след време ви омръзва, всичко омръзва и губи чар. Не може да получите истинско удоволствие от работата, то идва само в духовните практики, в духовния път".

Готови сме да бъдем щастливи още сега и тук! Когато спрем да съжаляваме за миналото и да се безпокоим за бъдещето. Защото щастието не може да е нито в миналото, нито в бъдещето, а само СЕГА. Колко е просто и колко е трудно. Постоянно биваме теглени от ума, емоциите или чувствата си назад или напред и това е причината да сме тъжни и нещастни, а миговете в които сме били истински щастливи са били само в СЕГА. Какво ни остава? Да се стремим да бъдем винаги будни, тук и сега, да течем с настоящия момент леки като перце. Тогава няма да прогизваме от събитията като врана в езеро, а ще плуваме леки и недокоснати от събитията като лебеда, който остава сух понеже перата му не позволяват мокрене. В този свят няма удоволствие, няма върховна радост, ние пътуваме, но поне можем да придобием умение как да бъдем минимално докоснати от събития. И това е смисълът на живота. Можем ли да направим това, ще можем да сме открити и да обичаме истински. И ще стънем себе си, защото нашата природа е мир и любов. Как искам да стана себе си! Или вече съм себе си, или винаги съм бил себе си, но съм бил покрит от прах и кал чрез стрес, негативизъм, съмнения, оплаквания, его, и не съм могъл да заблестя.