Максим

Преди вярвах все още, че България може да се оправи и затова си спестявах критиките. Но сега вече не вярвам, защото няма нито един признак, който да говори за някакъв подем у тоя народ. Бъдещето е много тревожно, но това не е за тази тема.
Когато си на запад и си успял придобиваш смелост да говориш нещата, които ти идват отвътре, спираш да си просто една овца от стадото, както беше докато бях в България...Освен това, преди следвах някакви духовни пътища и се правех на добър, играех роля, щеше да е голям шок да се покажа в разрез с принципите на съответното учение. Освен това за мен беше важно да си градя имидж чрез форуми, докато сега ми е все едно какво хората мислят за мен, най-важното е да съм себе си добър или лош това съм аз.

Достатъчно аргументирано пиша, за който може да разбира. Не е нужно да имам личен опит, за да имам вярно мнение. Достатъчно е да наблюдавам и виждам, че жените се правят на невинни агънца преди да са хванали някой мъж, а когато го хванат веднага се променят-започват да се изживяват като принцеси, като че мъжът е тяхна собственост и трябва да угажда на всичките им прищявки, стават арогантни.
Иначе имам достатъчно много натрупан личен опит в последните 5-6 години в интимни връзки в насоката, която е за мен, но никога не съм губил мярката.
Жени не съществуват в моя живот и никога няма да съществуват.
Хората се променят, аз също съм се променил, твоите мнения преди 7-8 години в този форум бяха къде къде по-скромни и умерени, никога не са ме дразнили, изумен съм от промяната в посока арогантност, която е настъпила у теб сега явно плод на някакви професионални научни успехи...

Попрочетох последните няколко страници и се наслаждавах на истинското лице на жените. Безкрайно съм благодарен, че никога не съм бил и няма да бъда в тяхната клопка. Направиха се много опити за нагазване в дълбоки води, за правене на психическа дисекция на мъжа. Непоносимо отношение имат жените спрямо мъжете!
Някой си бил учител и го поздравявали като го видели по улиците и това вече било признак за успешна връзка...Еми ще го поздравяват, преподавал е на ученици, деца. И майка ми е била учител и нея я спират по улиците и я поздравяват и то 20 години след като е излязла в пенсия, а не една година... И какво от това-бракът й с баща ми е пълна катастрофа...
Арогантните високомерни мнения на Инатари избиха рибата. Мъжът "трябва това и това, така и така, иначе не..." Абе жена я слез на земята, коя си ти че да си позволяваш такова мнение относно мъжете?!
Мъжът не трябва НИЩО и не е длъжен с НИЩО на жените! Запомнете го това. Много е удобно "аз съм жената, той трябва да печели и да носи парите вкъщи, аз нямам грижи". Няма такова животно. Единственият интерес на мъжа към жената е да си удовлетвори сексуалните потребности, за друго не сте му нужни, той ви приютява и храни, той ви утешава, когато ревете. А в замяна получава удари зад гърба, сплетни, увъртания като змия, критики и непрестанни желания и изисквания... Че това живот ли е???
Тази картинка казва всичко. Преди женитбата жената неуверена, изплашена, объркана, без опора. След развода жената изсмукала всички жизнени, енергийни и материални сили на мъжа загладила косъма мадамата и доволна, докато мъжът опоскан изсмукан по време на брака и след развода. НИКОГА брак! ;-)

Не мислиш ли, че самоуспокояването как всичко в България е розово и прекрасно също не води до нищо креативно? Тук в този форум  преди 10 години преобладаваха почти на 99% изцяло само позитивни розови мисли, включително и моите включвания бяха само позитивни. Но сега след 10 години виждам, че същите тези хора продължават да живеят в измисления си розов свят и не желаят да прогледнат за реалността. По този начин те не са направили нито стъпка напред. Защото духовността и осъзнатостта е именно и способността да виждаш нещата такива, каквито са, а не да се опитваш да ги заобиколиш и да виждаш само онези, които са изгодни на егото ти. Именно липсата на удовлетвореност от обкръщаващата те в България среда може да предизвика развитие у теб. Самоуспокоението как всичко е прекрасно води до самозалъгване и продължаващо кротуване и мълчаливо съжителстване с нещата, които наоколо не са наред. По този начин нито променяш себе си, нито променяш средата около теб. За да пожелаеш промяна първо трябва да си недоволен от онова, което ти се предлага, т.е. трябва да свалиш розовите очила.
Ето защо смятам, че способността на критичен поглед е стъпка напред в духовното развитие. Навремето младите хора в западните общества разклатиха и свалиха закостенелите снобски общества именно с усещане на неудовлетворение и показване на това неудовлетворение, културната революция-поколението на 1968-ма. Така се прави, първо идва неудовлетворението, после идва действието, което довежда до промяната. С живуркане и мнимо доволстване не се създават герои!

Критиката не е плюене, лесно е да се сложи подобен етикет: за по-лесно. 
Колкото до психолозите - точно те, но онези - които отдавна се занимават с народопсихология, както и социалните антрополози, наричат българското общество, обобщения образ на България, с изключително нелицеприятни имена и епитети. Защото просто това е истината.
 
А който не иска да я види и иска да я замени с нещо друго, ок - това се нарича компенсация. Но най-големия проблем на българина е неговата емоционална инвалидност. Която прозира отляво и отдясно, направо е страшно.
 
И в темата според мен изобщо не става дума за българи Vs емигранти, не става дума и за икономическа емиграция, не става дума какви прекрасни земи имаме, зеленчуци и плодове (отново митове), уникална природа - тази в Нова Зеландия е по-уникална, защото е ендемична и т.н.
 
Става дума за свободата на всеки да избере пътищата си, да бъде свободен - в общество, в което клюката е на първо място, вренето в чуждата паница, обсъждането на чуждата паница (и в този форум примери - много има), правенето на помен с чужди пити - лепкавото усещане не те напуска нито за миг, още повече, ако не си от ентусиастите, които предпочитат да казват на черното бяло.
 
Много емигранти са с години напред, с десетилетия. Цели фамилии успешни хора: от Аржентина, през Европа до Австралия.
Намирам това за чудесно и им желая успех. 

И да оформя, твърде много приказки за нищо.
Българският народ е умиращ.
 
Най-вече простотията му ще го убие, нежеланието му да работи, желанието му да се сравнява и най-вече уникалната дарба да се оревава света. И да се оплаква.
 
Ми всеки нормален човек, каквоато и работа да има, просто ще си иде.
Маским е прав, а най-прав е Алеко Константинов - за 100 и толкова години, не виждам промяна.
 
Тук не говорим за кусурите на другите, а за нашите. Народ, който много се е загирижил за горите и бла бла, е нехаен кък турските сериали? Нехаен е към това, че не плаща данъци, но иска всичко от живота. Нехаен е, че е мързелив и пак иска всичко?
А и вече всички са психолози, както преди 10 години всички бяха прависти.
Яко.  

Не може, защото опровергава модела за равенството между хората.
Не богатите са богати, защото другите са бедни, ама че йезуитско изказване.
Бедните са бедни, защото толкова могат. И защото живеят в архетипни модели, отдавна отречени от модерните общества. 
 
Факт, където има комунистически правителства, има бедност и моля не ми давайте пример Китай, където северните провинции, дори нямат електричество. 
Европа е цивилизация.
 
Колкото до САЩ, се надявам да изберем президент като Буш Старши или като Бил Клинтън. 
 
И няма да разбера по-горните апологетики към едно умиращо завиждащо, мразещо общество, което по цял ден се занимава с перипетиите на опрростачена тийнеджърка, нещо нормално за една възраст, без да се намесят парадигмите на някой турски сериал за честта ...
Моля ви. 

Това е вярно за хората, които не са достатъчно силни. За тях вярата в такъв случай може да е много полезна. Моите досега 6 години в Германия не са били мед и масло. Преживявал съм уволнение от работа и то без вина, както и раздяла в личния живот. Разтърси ме за известно време, което е човешко, но после се изправих и продължих напред. Погледнах на проблемите като възможност за ново предизвикателство. Ако една връзка е изчерпана, защо да продължаваме да се държим за нея, защо да нямаме смелостта да кажем "край"? Краят отваря поле за нов шанс. Ако от една работа са те уволнили, но си добър специалист-никакъв проблем не е да си намериш нова. В рамките на 1 година три пъти сменях жилище, три пъти трябваше да пренасям на ръце мебели и прочие. Не особено приятно занимание. Но всеки път намирах нов смисъл, нов ентусиазъм и се наслаждавах на смяната на старото с ново местообитание и жилище. И без това разнообразието, промените поддържат ентусиазма. Промяната носи свежест. Нямах нужда от вяра в нещо трансцендентно, защото имах вяра в себе си. По мои наблюдения хората в Германия са депресирани не от това, че са загубили нещо, а от това че им се налага прекалено много да работят. Капитализмът се крепи на растеж, за да има растеж трябва да вършиш все повече работа и все по-бързо. Работата, която преди 30 години са вършили трима германци, сега я върши само един. Много хора не издържат и си вземат дългосрочен отпуск по болест поради стрес на работното място. И се радват като малки деца на отпуските си, няма такова нещо като да оставиш отпуската си за догодина. Просто имат нужда да се изключат от ролята на модерни роби, в каквито ги е превървал западът...Но и в България вече стана така, че така че разликата не е особено голяма.

След като прекарах цял месец юни в Германия, можах да се убедя в правотата на твоите думи. Можах да направя сравнението между високата култура на хората там, и ниската тук! Когато там мой приятел ме представяше на познатите си като климатолог, всички изпитваха уважение и знаеха що е това. Когато това се случва в БГ, повечето хора не знаят какво е това, а малцината, които знаят, се отнасят с пренебрежение. Там научните работници взимат най-големи заплати, а тук е обратното. Там като направиш път на колоездач, той ти благодари, или спреш с колело на пешеходна пътека отново получаваш благодарна усмивка от шофьора на кола, когато направиш път с количката на мотокар в хиперпаркет, отново следва данке. Там никой не плюе по улиците...освен турските гастарбайтери. Ясно направих разграничението между европейската култура и възпитание и балканско-ориенталския манталитет, който властва тук. Там никой не може да започне работа "с връзки" а само по заслуги! Там доливат чашите със сок над разделителната линия от 300 мл, не гледат да спестят количество...Всеки си върши съвестно задълженията. Това е нормална държава...

Най-хубавото е личният опит, за кой ли път, по-ценен от всякаква философия. Няколко години се правих на аскет и философствах по духовни форуми. Това не ми донесе абсолютно нищо. Опитвах се да убедя сам себе си колко верен път съм избрал и как другите се заблуждават. Каква илюзия. Вместо това животът ми беше празен от самоограничения и рамкиране. Бях се превърнал в моралист и нищо друго. А фрустрациите напираха в мен все повече. Вече не се вземам толкова насериозно, живея си живота, позволявам си много неща, дори груба дума в момент да яд, но ми олеква. Всичко тече по естествените си канали и ми дава чувство на хармония, но истинска, не мнима като резултат от някакви духовни практики...

Че ти нали вече си знаеш за твоите животи. За какво ти е да го питаш. Ще ти каже каквото е. Той е напреднал йога и не обича да си чеше езиците, както правим ние тук...Вземе някой да изтълкува не както аз съм предполагал писанията ми и после тръгвам, ръководен от егото си да търся аргументи и да се защитавам...Другите действат по подобен механизъм...

Теодора, странен е подчератият ви интерес към тази тема. И странно е че искате и другите да проявяват интерес към нея. Е, аз не проявявам и не ми се пише по темата, защото го считам за безсмислено, съжалявам. На мен ми харесва че съм се родил мъж, нали искате чувството-чувството е превъзходно Ако някой друг живот се родя като жена, тогава ще му мисля...

Теодора, когато в следващ живот се родиш като мъж ще видим тогава дали пак така ще говориш... В този живот разсъждаваш като "низвергнатата" "по-висша" половинка от човечеството, като представител на женския пол се чувстваш ощетена от нещо, и може би наранена от мъжкия пол (?), и в теб се появяват емоции, плод на които са настоящите ти разсъждения. Ти в случая не можеш безпристрастно да подходиш към темата за мъжа.

Как ли да го коментирам? Ето как: мъжете са по-способни да бъдат лидери и политици, по-способни да носят власт и отговорност за нея, защото са по-силни не само физически, но и психически по-устойчиви и уравновесени и затова е логично от тях да са тръгнали повечето войни и агресии. Жената просто нямала силиците и способностите да бъде на върха, да управлява (и на нея й се командва, оха и то как...) обаче като няма потенциала да бъде определяща, нямало е как да сгреши с осъществяването на война и агресия. Който не играе не печели, който не ръководи и не поема инициативи, действия няма как да сгреши...

Много грубо ми прозвуча твоя постинг. Извинявай, може би ще те разочаровам, но мъжете се отличават с по-силен и аналитичен ум, в сравнение на жените, вследствие на това те са тези, които на направили най-значимите открития на човечеството. Освен това са по-способни към просветление, почти всички реализирани духовни учители са мъже. Жените по-лесно стигат по-ниските нива на духовността-такива като усещане на енергии например, но като истинска дълбока духовност мъжете са по-способни, за тях тя е по-достъпна отколкото за жените, и заради енергията която могат да трансформират и която е различна от тази на жените. Окосмеността не е никакъв показател, повярвай един "окосмен" мъж може да бъде сто пъти по-любящ и по възвишен, отколкото някоя жена. Всички ли жени на Земята са по-възвисени от който и да е мъж, само защото нямат толкова косми??? И мъжете и жените са "по-развит животински вид". Да не би жената да е свободна от същите тези животински желания като храна, сън, секс??? По мои наблюдения мъжете са по-доблестни, по-откровени, по-директни, докато жените лавират, финтират, хитруват, никога не казват в прав текст какво искат, но сполучливо се увиват като змии около някой мъж и често се хранят с неговата сила и енергия.

Мона, заниманията с магии водят до това, което и се получи. Знаех го предварително как ще стане. Идва годростта, като нямаш коректив в лицето на учител например. Идват даването на оценки от последна инстанция, коя си ти, идваш във форума и започваш да провокираш наред. Успя да раздвижиш дискусиите, доста добре се получи, интересно и полезно. Доста добри прозрения имаш, това не мога да отрека...но няма я любовта, няма я мекотата. Не се учудвам, при учител това няма да се допусне. Досаден пропуск, Мона.

Не реагирам наострено Диана. Защо първият въпрос е винаги и непременно по специалността си ли работим? Колко от висшистите, останали в България, работят по специалността си? Човек би казал-България е манна небесна и там всеки работи по специалността си и бива конфронтиран с клишето "или България или долнопробна работа на Запад". Аз работих само първите 2 години не по специалността си, след това учих допълнително в университета в Залцбург специалност Геоинформатика и я завърших успешно. Така че аз вече не пипам неквалифицирана работа тук. Вече съм в друга категория.
Който има потенциал се измъква от неквалифицираната работа рано или късно. Тук възможностите за реализация са несравнимо по-големи от онези в България. Метеоролозите работещи в България трябва да вадят от своя джоб дори когато се счупи крушка на наблюдателницата на Мусала например и работят в студ и сняг за 350 лева. Срамота. На мен само за да отида на интервю в германска метеослужба работодателите ми платиха 150 евро за пътя и 240 евро за нощувки в хотел 4 звезди. За какво говорим? Аз с пари от Германия досега съм финансирал 2 метеостанции в България, като съм платил всичко за тях от уреди за наблюдение до компютри, монитори и прочие необходими условия.

Лесно е да се смееш, когато всичко ти е наред. Но в ако можеш да го направиш в момент на неудача, това е изкуство, това е победа. Иначе всеки може да се смее, когато всичко му е наред.

Дишането също е ефикасен метод за изчистване на организма от токсини. Доказано е, че 60% от токсините в организма могат да се изхвърлят чрез дишането. Тук на помощ идва добрата "стара" йога.
Подходящо е ритмично, бързо дишане, както и бавно дълбоко дишане. Без задържане на въздуха. Трябва да се пие и много минерална вода, по 3-4 литра на ден, на глътки.

Я колко много сродни зайчета заизскачаха иззад храстите едно след друго.
И аз се чувствах така. Изначално още от училище отцепен и затворен спрямо останалите, интровертен, почти без приятели, въртящ се в омагьосан кръг. Вечно склонен да разсъждава и да философства, но не и да действа. Става дума за до преди 10 г, когато бях точно на 26. Явно това е възраст, която вече те притиска да правиш нещо, за да осмислиш живота си, празнотата в спомените започва да те плаши, че нищо не ти се случва, няма какво да си спомниш. Та преди 10 години ходих при психолози...два пъти. Но те не бяха лоста, нямат панацея за това. Сам трябва да намериш извора на вдъхновението в себе си. И аз си го намерих. Йога, и други духовни учения, групи, практикуване, нови интереси и цели. Много нови приятели, интересни преживявания, и като че ли, но само като че ли всичко изглеждаше наред. За дълги години. Защото това отново беше търсене на удобство. Писане по духовни форуми, пристрастяване към компютъра, отхвърляне на онова, което сам не можеш да постигнеш, или нямаш сили да постигнеш, събиране в духовна групичка, на уютничко, пеене, медитиране, дишане, отново капсулиране. И пак реалните ти способности освен на медитираш и да развиваш "дълбокомислени" теории, остават нулеви. Много години без работа, обвинявайки държавата, а всъщност главният виновник е собственият ти мързел и страх пред вземането на решения и действията...Стигна се дотам дори духовният интерес да умре, всичко това, тези знания, които преди са ти носили радост, ентусиазъм, всичката вяра, са се изпарили. И пак си останал при мама и тати на топлично, за да нямаш грижи...Дори и с написана и защитена дисертация през това време...и какво от това. Пак си бил сам, не си взаимодействал с колеги, и в екип. дървен теоретик, чиито знания не са подплатени с практически умения... Минал си по най-лекото съпротивление, нищо че не всеки може да напише нещо такова. И тогава на 34 г. чувството за празнота, въпреки 8-те прекарани в духовни учения, стремежи и практики, години, се явява още по-силно!...Другите вече имат кариера, деца, пари, коли, къщи, приятели, а ти нямаш нищо...Страшно е. При това през тези години в духовни учения, останалите са те сочели за пример, за определено по-напреднал от тях самите...каква заблуда. И тогава реших-тотална промяна сега и веднага. Заминаване в чужбина, научаване на чужд език, работа, нормални хобита и пътувания...Към това свирене на пиано, пеене, личен живот, сериозен фитнес. Наваксване на всичко, от което си бягал и не си имал смелост да направиш! Няма друг път освен да минеш през всичко, което е естествено и ти се полага като на едно човешко същество. За да бъдеш завършен, духовно, психически и физически здрав. Не можеш да прескочиш този по-материалният, но по-реален и действен етап. В който плодовете идват само след тежък и последователен труд, а не даром или посредством молитва, медитация или благодатта на Учител...Никога не съм се чувствал по-нормален, отколкото сега...
Така че колкото и грубо или изтъркано да звучи, спрете да мислите, спрете безкрайните вътрешни монолози, а започнете да действате. Както каза психологът по-горе, курсът или книгата ще помогнат за 2 седмици, но после всичко се връща в старото русло на апатия и мързел. Трябва по-сериозна дългосрочна цел, която да ти оказва натиск и да те бута напред постоянно. Която разбира се трябва да не е наложена насила отвън, а да е израз на твое желание.

Хайде да не ставаме смешни. Ти колко деца имаш/смяташ да имаш и колко пъти си правила/смяташ да правиш секс? 1-2 пъти за цял живот, за да имаш 1-2 деца? Или смяташ и покрай тези 1-2 пъти пак да си правиш удоволствието??? Не ми говори за цел продължаване на рода, след като 100% от хетеросексуалните двойки го правят постоянно! С какво тогава всичките тези контакти безплодни!, са по-различни от хомосексуалните сношения?

mvm
Хомосексуалността не е заболяване! Няма нищо общо с психическите заболявания. Тези хора са напълно нормални. Те не се отличават с нищо от останалите, освен с предпочитанията си по отношение на пол. Тези предпочитания са вродени, а не са избор или прищявка. В този смисъл хомосексуалността е точно толкова нормална за тях, колкото и хетеросексуалността за другите. Чудно как хората не могат да проумеят тази простичка истина. Няма никаква разлика в чувствата на хетеро и на хомосексуалните. Щом няма разлика в чувствата, значи няма разлика и в действията, значи и действията трябва да бъдат под един и същ знаменател.
Радвам се на прогреса в отношението на Орлин. Все пак той е психолог и за него е задължително да бъде разбиращ и толерантен, защото сигурно ще се сблъсква в практиката си с такива хора.

Ключово!

Този метод може да работи много сполучливо. И аз така се запознах преди време, чрез интернет и досега нещата вървят. Повече от година. Асо слушаш правилно себе си, винаги намираш правилния човек. Ако те водят други мотиви, много вероятно е да претърпиш крушение.

След това когато започнах да идвам на Рила започна да ми се връща по същия начин от други хора, случваше се да има реплики към мен "защо вечер ядеш краставица, не трябва", или "защо ядеш с набучено парче храна върху острието на ножа, Учителя казва че така не трябва", или "не бива да се качваш на Харамията, защото е електричен връх, Учителя е казал че не бива", или "защо пиеш студена вода". Неща, които вече посрещах с усмивка, защото бях минал по същия път. Но и това само по себе си не носи лоши подбуди, а точно напротив. Човек мечтае да види всичко и всички около себе си идеални, идеално чисти. Всичкият този фанатизъм има в корена си точно чистото чувство за идеализъм. Защото на човека му пука за учението, той се е пропил от него, иска да направи и живее в добро, чисто общество. Това беше и моята и тяхната дълбока подбуда, само че лисваше достатъчно мярка и осъзнатост, и в даден момент сам слизаш на земята и и разбираш че такова общество още не е създадено, не сме порастнали за него, започваш да гледаш по-реално.