Eмиграцията

[Roemy]

Скъпи Приятели,

Смятам че тази тема е доста актуална за последните 10-на години.

Имам желание да чуя вашите мнения по този въпрос.

1.Можеш ли да бъдеш щаслив извън Родината си?

2.Носталгията може ли да попречи на духовното ти развитие?

3.Не всичко в чужбина е толкова лъскаво и ухаещо на рози.

4.Западният свят по добър ли е в действителност от нашия и в кой отношения?

Младият Българин би трябвало да бъде по добре информиран , преди да склучи сделка с някоя западна фирма и след като бъде измамен, да няма пари за билет за да се прибере.( имам предвит 5-мата млади българи, които бяха измамени в Италия и спаха на улицата.)

Моля да бъда извинена за правописните грешки!

Мир и Любов!

[gies]

еми да си призная...и аз мислех да заминавам след известно време...не мисля че ако позволиш носталгията ще спре по някакъв начин душевното ти развитие! Напротив...това си е един вид изпитание ...и ако успееш да го "преминеш" няма ли да се чувстваш един вид удовлетворен и "успял"човек?

Вярно е че много хора заминаха и напуснаха страната ни....и за съжаление (за БългарияІмисля че още много ще ги последват ...

[Добромир]

  Скъпи Приятели,

Смятам че тази тема е доста актуална за последните 10-на години.

Имам желание да чуя вашите мнения по този въпрос.

1. Можеш ли да бъдеш щастлив извън Родината си?

Да, ако живееш и работиш не само за отечеството си, но и за човечеството и Бога!

2. Носталгията може ли да попречи на духовното ти развитие?

Носталгията е минало, духовността - Настояще.

3. Не всичко в чужбина е толкова лъскаво и ухаещо на рози.

Не отивай там с надежди за земен рай или спасение от несгодите - иди там, само ако можеш да се реализираш многостранно по-безпрепятствено.

4. Западният свят по добър ли е в действителност от нашия и в кои отношения?

По-добър е в подмяната на истинските ценности. Ако човек се съгласи с тази подмяна, го подкупват със станалите му вече мили фалшиви ценности. Ако не се поддаде, може да има по-голяма свобода в някои отношения, докато в други - съвсем не... Но защо толкова те интересуват условията, щом като ще се развиваш духовно? Ако са лоши, това ще е за закалка, ако са добри, това ще е подпомагане. Защото иначе - лошите условия без духовност озлобяват, а добрите условия - покваряват... Всичко е относително, нали?

[Guest Мона]

Що за йезуитски въпроси! Защо се противопоставя света срещу България и обратно. Всеки човек е свободен да живее, където си иска и по-важното е, че носи глава на раменете си и сам може да предвиди последствията от решенията си. Много трябва да се пътува по света, поне за известно време и да се живее в чужбина, задължително е дори. Всички около мен пътуват много, други живеят постоянно в чужбина. Самият ми баща е американски гражданин, другите ми роднини са в Германия, работят интелектуални професии, щастливи са и тъпи сравнения на правят. Днес са там, после са на друго място. Винаги има място, ново място за опознаване и за разбиране. Кога най-сетне ще преодолеем балканските си комплекси и ще престанем да си мерим .... с другите, различните от нас!

[Roemy]

Що за йезуитски въпроси! Защо се противопоставя света срещу България и обратно.  Всеки човек е свободен да живее, където си иска и по-важното е, че носи глава на раменете си и сам може да предвиди последствията от решенията си. Много трябва да се пътува по света, поне за известно време и да се живее в чужбина, задължително е дори. Всички около мен пътуват много, други живеят постоянно в чужбина. Самият ми баща е американски гражданин, другите ми роднини са в Германия, работят интелектуални професии, щастливи са и тъпи сравнения на правят. Днес са там, после са на друго място. Винаги има място, ново място за опознаване и за разбиране. Кога най-сетне ще преодолеем балканските си комплекси и ще престанем да си мерим .... с другите, различните от нас!

Здравей Мона,

Мойте почитания че баща ти е американец, но гражданството не прави човека!А дали си интелектоалец в чужбина или не, това не показва колко ти е умствения багаж, важното е какво носиш в сърцето си.Чужденците и те са хора като нас , с техните положителни и отрицателни черти, с нищо по различни от нас , само че са по богатички.

Моето мнение е, че човек където и да ходи по -хубаво, от у дома няма! Защото там където те е поставил БОГ е имал причина, за да те изпрати ,да се родиш в тази държава. А човек в чужбина независимо с какво се занимава( интелектоалец или не), той е винаги дърво без корен!

За мен от България по хубава страна няма, там са ми спомените от детството, красивата природа, майка ми , гроба на баща ми , всичко ми е мило ,та дори и "балканския ни манталитет".

Обичай Родината си и не забравяй че си Българин, аз се гордея с това!

Edited January 12, 2007 by Roemy

[Guest Мона]

Това, че Бог или съдбата "са ме поставили" някъде на определено място, не значи че съм крепостна, нали? Стига с тоя местен и ненужен шовинизъм. Архаично ми звучат и понятия като "роден дом", "няма нищо по мило от родната стряха", да не се връщаме към възрожденския романтизъм. Живеем в космополитен свят, в глобален свят. Понятията за отечество и родина са претърпели дълбоки промени. (Не казвам, че ги няма.)

Ако ти живееш в света от понятия и идеали на възрожденските ни писатели, моя свят предпочита многообразието и говоренето на различни езици. Образно казано, моят роден дом е Вавилон.

[Слънчева]

Нормално е всеки да се чувства някъде най-добре. Да определи родния си дом и принадлежност. Разбира се без да противопоставя света. Да, вече сме жители на планетата, но и аз съм си българка, принадлежа на тази земя, мила ми е.

Но не значи, че не обичам всички други нали?...

[Guest Мона]

Веднъж вече администраторите (или редакторите) на сайта, ме цензурираха. Ок. Хубаво е и да цензурират неправилен български език. Очевадно е, че думата "емиграция" няма окончание 'А' - така е според roemy, но не и според правилата на езика; както и че интелектуалец се пише с "У", а не с "О". Самата аз съм журналист и редактор и това ме дразни. След като ме цензурират, нека да цензурират и онези, които не могат да пишат. Нищо лично.

[Roemy]

Това, че Бог или съдбата "са ме поставили" някъде на определено място, не значи че съм крепостна, нали? Стига с тоя местен и ненужен шовинизъм. Архаично ми звучат и понятия като "роден дом", "няма нищо по мило от родната стряха", да не се връщаме към възрожденския романтизъм. Живеем в космополитен свят, в глобален свят. Понятията за отечество и родина са претърпели дълбоки промени. (Не казвам, че ги няма.)

Ако ти живееш в света от понятия и идеали на възрожденските ни писатели, моя свят предпочита многообразието и говоренето на различни езици. Образно казано, моят роден дом е Вавилон.

Здравей скъпа Мона,

Благодаря, за цензурата! Извини ме, за "неграмотността ми " Това е, защото не съм журналист и редактор , а съвсем обикновен човечец, който греши!

БОГ е разбъркал езика на човечеството във Вавилон, по една единствена причина, защото човек е смятал , че може да стигне до небето и да си спечели име, като съгради кула.

Днес много хора се опитват да изграждат такива кули, който много бързо могат да бъдат унищожени, защото обикновенно са изградени в/у песъчлива почва.

Успех с различните езици!

Мир и Любов!

[Силвия СД]

Добре е, според мен, когато някой човек помоли нещо - например да бъде извинен, ние да чуваме това, с нещо което не е на раменете ни.

Добре е също и много да пътува, да види различни страни, етноси, да сравнява, да открива, ако изпитва и необходимост да се доказва, нека.

Но не е добре, ако не може да нарече поне едно място свой дом.

А това място е там, където е сърцето, ако ще и в пустинята на път да е - в дома си ще е.

[Guest Мона]

Ненужно преекспониране на темата за Вавилон. За мен Вавилон е символ на модерността изобщо, а за вас е символ на греха. Библейските препратки не са задължителни, даже са вредни в този смисъл.

За някой хора местата на главата и на сърцето са сменени; предпочитам моето сърце да е на Мястото си - в родния си дом. Игра на думи.

[Guest Мона]

Oт началото на тази година (2007), ок. 30 000 българи са напуснали родината си.

Без коментар.

[Станимир]

Oт началото на тази година (2007), ок. 30 000 българи са напуснали родината си.

Без коментар.

Как мислите добре ли е това за света или не?

[Диана Илиева]

Не знам дали е добре за света, но за мене определено не е добре. Аз съм от хората, които изпитват носталгия. Никога не съм била в друга държава за повече от месец, но и този срок ми е предостатъчен. А това няма нищо общо с шовинизма. Пред мен никога не е стоял въпросът да емигрирам и то за постоянно - съвсем ясно ми е, че на друго място ще се чувствам като присадка и едва ли ще успея да се приобщя.

А, нещо интересно. Имам много познати на моята възраст, които от 10-15 години правят кариера навън и в момента вече са на много високи етажи в йерархията на различни големи фирми, които или се канят да се върнат, или вече се върнаха дори. Тези, които по не са успели в професионалната си реализация - не се връщат. Това как ще коментирате?

Edited May 28, 2007 by Диана Илиева

[Станимир]

Мога само да предполагам за причините. Но точно тези хора ще бъдат от изключителна полза за България ако се завърнат. И тогава ще се окаже, че заминаването им зад граница не е било напразно. Всъщност енергията трябва да тече и в двете посоки (или по-точно кръгообразно), иначе се получава дисбаланс.

Edited May 28, 2007 by Станимир

[Guest Мона]

Връщат се хора около 45/50 годишни. Те обаче са малцинство. Най-малко наши съграждани се завръщат от САЩ, а най-много от Западна Европа.

Ок. 80% от моите познати и приятели са в чужбина - от САЩ и Лондон, през Франция, Германия, Испания и Италия. Нито един от тях няма намерение и желание да се връща. Това са хора ок. 30-те.

Тенденцията за трайна емиграция ще се засилва и няма да спре поне в близките 20 години. Причините за всичко това не е нужно да се коментират. Фактите говорят сами за себе си.

[jul]

Намираме се в зората на Нова ера и подобни опити за разграничение, както и противопоставяне м/у нации, религии, обичаи и пр. ми се струват все по-неадекватни. В това число и драматизма около емиграцията. Погрешно ли би било да бъда полезна в някое кътче на света, което се нуждае от помощта ми и ще бъде ли в разрез с нещо/някого?

Не пренебрегвам идеята доколко е "случайно" това, че сме се родили в точно определена страна, регион, семейство, но това не бива и да ни заслепява..

Съвсем не визирам също така някакво заличаване и изтриване на националните специфики в световния океан, нито тяхното пренебрегване, дори напротив, а това, че издигането на една нация пред друга като значима, граничи с дълбоко неразбиране.

Но ако за някой да приеме човечеството за едно семейство и планетата за общ дом звучи утопично, и само на думи, за моята душа това е верния тон.

Edited May 29, 2007 by jul

[Silviya]

Това, че Бог или съдбата "са ме поставили" някъде на определено място, не значи че съм крепостна, нали? Стига с тоя местен и ненужен шовинизъм. Архаично ми звучат и понятия като "роден дом", "няма нищо по мило от родната стряха", да не се връщаме към възрожденския романтизъм. Живеем в космополитен свят, в глобален свят. Понятията за отечество и родина са претърпели дълбоки промени. (Не казвам, че ги няма.)

Ако ти живееш в света от понятия и идеали на възрожденските ни писатели, моя свят предпочита многообразието и говоренето на различни езици. Образно казано, моят роден дом е Вавилон.

Благодаря!

От две години живея и работя в Чикаго. Доколкото ми е известно тук българите наброяват около 100 000 и са най-многобройната колония от български емигранти в САЩ.

Повече подробности за града и живота на българите в Чикаго ще намерите в предложения от мен линк както разбира се и в много други.

http://www.bulgaria21.com/index.htm

“Градът на Ветровете” е привлякъл емигранти от цял свят, и в дух на толерантност и индиански мистицизъм, аз бих казала лично за себе си, че преоткрих Силата на Свободния Дух и Любовта към Човека .

Чувствам се благословена, че попаднах в това кътче на Земята което спокойно мога да нарека свой Дом.

Тъжно! Не ми се прибира “вкъщи”!

[Guest Мона]

Поздрави на The Windy city, един от най-хубавите градове. И при мен "чикагската връзка" е силна, затова - добър избор си направила!!!

Домът е там, където се чувстваме добре, дори и това "там" да е на Луната, нали:-)))

[Silviya]

Домът е там, където се чувстваме добре, дори и това "там" да е на Луната, нали:-)))

Абсолютно!

''Дълбоко в сърцето си моята къща криеше тайна...

- Да - казах на малкия принц, - все едно дали е къща или звезди, или пустиня. Това, което ги прави красиви, е невидимо!''(Малкият принц, Антоан Сент Екзюпери)

[Виктор]

Малко хумор с един виц:

"Българин отива в Мадрид и влиза в ресторант да обядва. Вижда на съседната маса сервират някаква огромна порция, която изглежда много вкусно и пита келнера:

- Извинявайте, каква е тази гозба?

- Това са тестиси от бик убит по време на коридата.

- Бих искал да си поръчам.

- Съжалявам, но дневно се сервирата само по веднъж, защото има само една корида, но може да си поръчате за утре.

Поръчал си нашенецът и на другия ден отива в ресторанта. Сервират му блюдото, той започва да се храни, но му се струва, че нещо не е наред. Вика келнера и пита:

- Вчера порцията ми се видя доста по-голяма. Защо така?

- Е-е, понякога се случва и бикът да победи..."

[Guest Мона]

Смятам този виц за неуместен. Мое мнение.

[Inatari]

Домът на сърцето е истинския пристан ,в която и да е точка на земното кълбо !

Silviya поздрави и от мен !

Аз живях в Чикаго 1 година и половина .

И никога няма да я забравя . Оставих голяма част от сърцето си в този град !

Понякога , си мисля ,че е по - голямата !

От 3 години ,всъщност вече 4-та съм в България , но все-още сънувам моя квартал Des Plaines .

Въздушни поздрави от България !

Обичам го този град !

Edited June 2, 2007 by Инатари

[Силвия СД]

Домът на моето сърце не е точка от земното кълбо.

[Inatari]

Силвия ,както винаги е устремена към звездите !

Ние имаме един по - различен космически дом , наистина при това аз вярвам ,че всички хора идват от различни места , от различни звезди , но нали все пак темата е за Емиграцията и земните домове .