И вие сте права. Мога да обичам, значи ,че съм го приела такъв, какъвто е. Но той непрекъснато от нещо е недоволен. Когато ме види, че чета, защо чета. Когато се постарая да сготвя нещо, което обича, зощо сега са тия глезотии. Когато синът ми иска да говори с него, той не може, защото се изнервя и се завършва със скандал. Най обидно ми е било когато ми каже, че аз съм виновна за състоянието на дъщеря ни, аз съм виновна, че операцията не е успешна, защото аз съм я завела при този доктор... Пак споделям лично и моля за извинение, но ми е много трудно да съм виновна за всичко. При положение, че той няма мнение когато трябва да се вземат решения. Когато му кажа, че страданията са път за пречистване,той смята, че говоря глупости.
Пак ще кажа, не се оплаквам, това е някакъв урок, но той едва ли е само за мен.