Роси Б.

Мен тия дни много ме радва ето това:

И аз мисля така. "Писма на Елена Рьорих";том1;изд.Славена;гр.Варна;2002г. В този смисъл новото май е доброто старо, вече почти забравено, почти, но не съвсем. И ние тук сме живо доказателство за това. Благодаря, че ви има!

Като продължение на цитираните от Станимир мисли: "Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр. Варна;2002г.

Ето какво пише и Елена Рьорих за ясновидството: "Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр. Варна;2002г.

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр. Варна;2002г.

Именно разбирането довежда до промяна на количеството в качество. Колкото и книги да си изчел, ако не си проумял какво точно да сториш, няма да има промяна. Тук говоря за промяна в мисленето, нека уточня, а каква по- вътрешна промяна може да има от това. Как ще надскочим придобитите от обществото предразсъдъци, ако не научаваме нещо по- различно от книгите. Някои имат късмет да общуват с мъдри хора, но не всички имат такива приятели. Пък и нали всеки трябва да пречупи нещата през своята гледна точка, защото всички сме на различен етап на развитие. Да не говорим, че всеки се движи с различно темпо и може да поеме различно количество знания за еднаква като качество промяна. Пак стигам до извода, че това е строго индивидуално. Така че, успех на всички с любовта към знанието.

Бих перефразирала думите на Учителя, че от този опит по-добър няма.

mip! Не са необходими много думи, за да кажеш нещо важно.

След всичко прочетено, най-вече последното, в мен възникнаха въпросите: Каква е целта на човек, който твърди, че има духовни интереси? Кой определя достигнатата степен на духовно израстване? Само теоретичната подготовка достатъчна ли е? За какъв вид опитност говорим в тази връзка? На някои от тях аз за себе си имам отговор, но ми се иска да чуя първо отговорите на другите.

"Невежеството е най-голямото престъпление, защото от него са дошли всички беди на човечеството."- Буда

"Писма на Елена Рьорих";изд.Словена;гр.Варна;2002г.том1.

"Писма на Елена Рьорих";изд. Словена;гр. Варна;2002г.;том1.

А себе си в коя категория постави, Станимире? Добре би било анализът, който си направил, да включва и теб самия.

За любовта има изписани толкова много обяснения, определения, стихотворения, песни и всякакъв род литературни жанрове, от което става ясно колко различно и колко по индивидуален начин всеки я преживява, изразява и отразява. Аз ще кажа само, че за мен любовта е приемане и даване. Приемане на другите такива, каквито са и даване от себе си, без да правиш сметка колко си дал и дали ти се връща в замяна.

Любознателността не се състои в това да прочетеш всички книги, които започнеш. Има много книжки, които не си струва да се четат, дори и заради изгубеното време. Да не говорим, че биха могли да те объркат, ако ги вземеш насериозно и навътре. Но си мисля, че това не се случва често, защото всеки, който слуша вътрешната си цензура, ще хвърли книгата, която не му е необходима дори и преди двайстата страница. Любознателността е тази, която ме води в желанието ми да научавам все повече(не само на теория, но и на практика) и да се стремя към истината за нещата. Любознателността не ме изостави да потъна в ежедневните еднообразни задължения и да заприличам на робот. Любознателността ме води всеки път към нови хоризонти. Любознателността ме поведе по пътя на себепознанието. Любознателността ме доведе и тук, в този форум, където ми е много интересно да чета мненията и на другите по въпроси, които живо ме вълнуват. А това ми носи много радост и полезна информация, за което ви благодаря, приятели!

Рьорих-"Седемте велики тайни на космоса";София;2000г. Уточнявам какво имам предвид под "чувствознание". Не мисля, че мненията ни за интуицията се различават съществено. Както и въпросните таблици с езотерични понятия. Нормално е обаче да има разлика в нашите собствени усещания и конкретни разбирания. Нали затова пишем и във форума, за да ги споделяме и сравняваме.

Може би нещата, които правим, не зависят само от нас самите. Тоест няма го личния избор. Ако сам си си избрал какво да правиш, дори и нещо неприятно да е, ще го понасяш по-леко. Мотивът(защо го правиш) е много важен също. Ако сравняваш "сегашното си положение с някакво мечтано, по-добро положение", обаче без да се стремиш да го постигнеш, няма как да не се самосъжаляваш цял живот.

Смисълът на живота е в развитието на вътрешния човек. Така, че той в един момент да стане по-важен от външния, да разберем, че той е истинския, не толкова това, което виждаме в огледалото. Това, което виждаме е само физическата форма на част от нашето съществуване. Защото ние сме безсмъртни като монада. Аз лично в момента съм на етап, в който прилагам на практика и съзнателно изводите си за човешките отношения. Опитвам се да се държа с другите така, както бих искала да се държат с мен. Тоест прилагам къде успешно, къде не дотам, един от съветите на Христос.

Не съм чела нищо от Норбеков, но съм чувала за хора, разорени от таксите за неговите обучения. Колкото до интуицията като определение съм си избрала това, че тя е "чувствознание". За мен тя е тази, която ми дава правилните отговори и когато не съм я слушала съм грешала. Логиката е тази, на която ни учат да вярваме повече в нашето общество все още. Но интуицията, според мен е тази, на която ще вярват повече в бъдеще. Как я разпознавам?(имаше такава тема тук във форума) Наистина отговорът й идва в главата ми точно като озарение, без необходимите логични доводи. Даже понякога отговорът й звучи не много логично. Но много натрапчиво ми се върти в главата дотогава, докато му повярвам. Забелязвам, че когато повече си вярвам, тя ми отговаря по-бързо. Когато съм спокойна и уверена отговорът й е първото, което ми хрумва. И дори да превъртя още мисли по въпроса, пак се връщам на първия отговор, защото той е най-верният. Но понеже в темата се говори за книгите и ученията, с които ни обещават развитие на нашите способности, ще кажа какво мисля аз по въпроса. Колкото и книги да прочетеш, ако не си готов със своята вътрешна промяна самия ти, ако не си достатъчно чист и духовно и кармично, няма как да се развият в теб нито интуицията ти, нито други заложби и способности, за които четем всички ние в книжките. Може би наистина всеки ги има като потенциал и заложби, но това не е достатъчно, за да се развият те за кратко време и без нужните усилия и промени. А може би еволюцията на човешките раси ще доведе съвсем закономерно до развитие на всичките ни способности тогава, когато му дойде времето.

Самосъжалението? Хубава тема, защото си мисля, че е доста срещано явление. За хората със (така наречената) слаба психика. За хората, които често изпадат в депресия. Не, че има застраховани от това актуално явление в нашия съвременен свят. Но има хора, борбени, които не се предават така лесно и други, които са готови да коленичат при първата трудност. Искам да кажа, че ми е чуждо и не го одобрявам. Звучи ми като предаване, отказ от борба, от живот, от реализация, ако щете. Звучи ми като малодушие и слабост. Като духовна дупка, от която освен помощта на другите, ще трябва и много собствена помощ, за да се измъкнеш.

Чела съм за защита с формули-мантри в доста книги. Такива формули, доколкото зная, са използвали и българските богомили. Интересни ми се сториха тези, които предлага Петър Димков. Например:"В името на Отца и Сина и Светаго Духа, каквото ми мислиш, на теб да се върне. Амин."(тази формула се повтаря три пъти с поглед в духовното око). Други пак от него:"С каквато гозба ни гощаваш, с такава и теб гощаваме. Откъдето си дошъл, там да си отидеш. Амин."; "В името на Отца и Сина и Светаго Духа, да изчезне злото от къщата ми. Амин." Ето една, която му е служела за защита и ограда, когато се движи по улицата:"Господ ми е задна и предна стража и ме пази от всякакво зло." И обяснява, че злото напада винаги отзад, затова се казва първо "задна", а после "предна стража". Всички формули са от книгата:"Чудесата на Петър Димков"-Яков Янакиев;София;2009г. Колкото до тези, които препоръчва Петър Дънов, аз харесвам много тази: "В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост и със силата на Словото Божие да се махнат всички лоши помишления и зли духове."(Докато се изговаря формулата, ръцете са пред устата със свити пръсти и след изричането се разтварят пръстите с едно духване "Хуу", ръцете се разтварят с жест като да пъдиш нещо лошо, напред, настрани и надолу.) Петър Дънов-"Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа";изд. Астрала;2002г.

Може би това съм и аз? Не зная, все още се опознавам.

Яков Янакиев-"Чудесата на Петър Димков;София;2009г.

Родителите винаги ли обичат децата си?- Не, не винаги и не всички родители. Но децата си се обичат. Поне докато са деца. Започни от там- да обичаш себе си.

Ето тези две твърдения са и мои убеждения. Разсъждавайки реално, според мен, ние говорим тук(в този форум) какви трябва да бъдем, а не какви сме(са хората на нашето време).Това го виждаме всички в ежедневието си. Аз затова пуснах преди време темата за промяната, която мисля, че е необходима. Но е важно да обсъдим и как да се променяме, към какво да се стремим, какви хора да станем. И понеже въпросът за щастието (от егоистична гледна точка) се разминава с това да си добър (и към другите) е интересна дискусията на въпроса: Добър или щастлив, какъв предпочитате да бъдете? И отговорът е в това да си щастлив, докато си добър. Ако помагаш на някого от задължение, ако правиш добро с цел да ти го върнат, то няма как да си щастлив. Да си щастлив(а), когато правиш добро (и на друг) за собствено удовлетворение(по собствено желание и от това да ти е хубаво). Това е моята истина по въпроса .