Роси Б.

Извинявам се, че ще взема отношение, но имам въпроси: Кой ти каза, че си закононарушител? От колко време е този знак за 40 км и какво точно го е наложило в този участък? Какви да наречем полицаите, които те подсещат за "почерпката"? Ако не си се поправил, защо ти е станало по-леко? Според кои закони(човешките или божествените) се съдиш сам?

Всеки отговаря само за себе си. Това е един от любимите ми изрази. Защото, всеки би могъл да се промени единствено и само тогава, когато сам го пожелае.

Да, какво мога да направя със своята вяра? Хубав въпрос!

Ето този откъс също силно ме заинтригува. Според мен, Учителят говори за четвъртото измерение. Аз от доста време се питам защо "пропускаме" посоките: навън- навътре, или "пулсацията" на нещата. Може би трябва повече да узнаем за това движение.

Петър Дънов

Дали ще го наречем "мисъл-форма" или енергоинформационна структура, разликата не е голяма. Но си мисля, че по-скоро го поддържаме във "форма" с нашата енергия несъзнателно отколкото съзнателно. И от нашето осъзнаване зависи колко време ще ни държи в плен "той". "Дяволът и слонът представляват ненаситните желания в човека". Да, желанията, на които се поддаваме без да мислим. Ако следим нашите мисли и ги контролираме, не сме в опасност. Всичко е в начина на мислене.

Ето тук седи истината.

Мисълта за съвпадението на жлези с чакри ми се въртеше от две години, а сега съм доволна, че намирам потвърждение за това и в думите на Учителя. Благодаря на Ася Иванова за цитата от тази беседа, с който привлече вниманието ми, за да я прочета цялата.

За да е щастлив, човек трябва да е доволен.

Дали ще се промени човек и към какво, всеки решава сам и само за себе си.

Петър Дънов- "Великата майка"

Безпристрастието го разбирам като контрол на емоциите, били те положителни или негативни. Като състоянието, в което махалото на емоциите се отклонява малко и в двете посоки: на плюса и минуса, с престой повече в центъра. Така наричаното равновесие. Сигурна съм, че в такова състояние, човек се чувства добре. Може би тогава получава и прозрения в контакт с божественото."Безпристрастието винаги ви разкрива истината." На мен обаче би ми се искало повече да обръщаме внимание на посоката от - към +.

Да, съгласна съм, има разлика и то съществена. Ние живеем в относителен свят и значенията в абстрактните понятия са поне две противоположни, които със своите нюанси се увеличават. За мен гордостта е хубавото, а горделивостта лошото значение. Горделивостта Ернст Мулдашев в книгата си "Матрицата на живота на земята" нарича "звездна болест". Колкото до тия, дето се мислят за многознайковци си има българска народна поговорка: "Пази Боже сляпо да прогледа".

-споделяне на цитати от цялата беседа, които са впечатлили четящата...във връзка със следната мисъл:

"-свободни асоциации на базата на прочетеното...." Първото, което ми хрумва тази вечер, прочитайки мисълта: е това, че човек има няколко тела. Вече съм прочела не една хипотеза за това, колко точно са те, но поне за едното всички сме сигурни, че е физическото ни тяло. Направих асоциация с него и физическия свят. Ако продължа с асоциацията тяло-свят, стигам до извода, че имаме и божествено тяло. Някои го наричат огнено, времево, мисловно, дух и т. н. Тоест нашата божествена частичка. Остава да проследим и коя е нишката между тях. Според мен са нашите емоции, или така нареченото ефирно тяло или още душата. Ние трябва да държим връзка между всичките си тела. Да уеднаквяваме целите им. Да се грижим за тях, за нашето триединство.Тогава човек ще е цялостен, завършен и смислено ще изживее живота си. Може и да не ви звуча смислено, но послушах интуицията си, а тя ми нашепва точно тези разсъждения.

Петър Дънов-"Великата майка"(беседа)

Петър Дънов-" Великата Майка"(беседа)

Много се радвам, че вчера успях да си купя петата му преведена на български книга- "Матрицата на живота на земята". А на всички, които обичат да четат, препоръчвам и другите четири.

Да работим над себе си аз го разбирам да се променяме. Според мен този стремеж към промяна е човешка потребност. Ще се радвам, ако споделите тук как разбирате промяната. Например: Кога разбираш, че имаш нужда от промяна? Колко време е нужно, за да се подготвиш за нея? Какви качества трябва да проявиш, за да се промениш? Какво искаш да промениш в себе си? Промяната води ли винаги до подобряване? Ето ви едно интересно мнение: latina, Oct 4 2005, 21:24 Мнение #6, Тема:Повечето врачки лъжат ли? А на мен ще ми е интересно да чуя вашите мнения за промяната.

... ако решиш , а дали "от чашата ще пие ..." не решаваш Ти а дали ... ... ако Ти предложат ... Ти решаваш. Затова започнах със значението (Смисъла, както казваш ти), който всеки влага в понятието. Твоята асоциация на откровеността с инструмент, ме доведе до сравнението й например със скалпела на хирург. Както всички знаем, с него хирургът подарява още живот. Но това не значи, че с него някой друг не би могъл да отнеме живот. От тук ми хрумва, че и при откровеността би могло да стане така. Вместо да изпишеш вежди, можеш да извадиш очи. Ако си мъдър човек ще знаеш как да поднесеш всяка истина, но ако не си? Думите също могат да убиват. Има една приказка за лошата дума. За една мечка и един човек. Мечката я заболяло повече от обидната дума на човека, колкото от раната, която заздравяла след време. Душевните рани зарастват по-бавно и по-трудно. Колкото до "черпенето" вече си казах, че не черпя наляво и надясно. Пък и не обичам да ме "черпят" случайни хора. Защото понякога от нечия "черпилка" ми остава горчив вкус дълго време. За това, че решавам само аз си най-прав, приятелю.

Дори и в най-мрачната ситуация има светлинка, просто трябва да я видиш. Всичко е в начина на мислене.

Дали е добродетел откровеността? Зависи какво значение влага всеки в това понятие. Какво е за мен откровеността? Бих го сравнила във физически план със събличането. Понеже все още не можем да четем мисли, надявам се и това да стане някой ден, изказваме мислите си, емоциите си със думи. Би могъл да премълчиш, разбира се. Би могъл да изречеш лъжа, в каквито и красиви думи да я облечеш, тя пак няма да е истина. Би могъл и да си откровен, т. е. да говориш истината. Значи въпросът ми звучи в тая светлина така: Дали да говоря истината? Коя истина обаче, защото има моя истина и истина на другия/другите. Откровеността е само моята истина. С какво моята истина ще помогне на другите? Какво добро ще им донесе, за да е добродетел? Ето в светлината на тези въпроси, мисля че откровеността е полезна най-вече на мен самата. Както и събличането обикновено го правя насаме. Така и решавам само аз, колко и дали да покажа на друг от себе си( от душата си). Не бих казала, че си струва да го правиш пред хора, които не биха те разбрали. За мен това са много интимни моменти и моменти с много близки хора. Мисля все пак, че бях доста откровена по въпроса. Може би защото наближава Новата година? Весело посрещане на всички и от мен!

Аз мисля, че разлика между оценка и мнение може да се получи, ако давайки мнение за ситуацията не коментираш действията на другите, а споделяш ти самият как би постъпил в дадената ситуация. Иначе изреченията с ти-послание, дори да не се произнасят, се подразбират пак. Например в случая, който Донка цитира, бих казала: И на мен ми се налага доста да се потрудя, за да постигна нещо. Не винаги ми се удават лесно нещата.

Смирен си, когато казваш: Аз искам това (каквото и да било), но да бъде твоята воля, Господи! Тогава, когато осъзнаеш, че всичко, което ти се случва е за твое добро и с радост го приемаш.