Роси Б.

"Казвам, ние трябва да имаме едно определено положение. Някой казва, че е роден от благородна фамилия. Не е въпрос от каква фамилия си роден. Интелигентността, възможности за интелигентност ти можеш да наследиш, но въпросът е, дали ще можеш да проявиш тази интелигентност. Онова, което ти сам развиваш в себе си, то е придобитото, то е човекът. Хубаво е, че всички хора се раждат с възможности, но всички хора не развиват тия възможности, не живеят както трябва, вследствие на което се ражда едно противоречие в света. Религиозните хора обясняват, че такава била Волята Божия. Волята Божия за разумните хора е да са щастливи. Волята Божия за глупавите е да страдат. Волята Божия за разумните хора е да прогресират. Волята Божия за глупавите е да регресират. Сега ще кажете: „Защо е така?“ То зависи от вас. „Как така?“ Че от тебе зависи. Чудни са понякога хората със своята философия. Че когато ти се качваш на планината, ще имаш един резултат, а когато слизаш надолу в долината, ще имаш друг резултат. Те искат при слизането в долината да имат резултатите на планината и при качването на планината да имат резултатите на долината. Не, това са резултати несъвместими. Това е практическият ум, или практическата разумност в света. Обаче положителната разумност не допуща това нещо. Казва някой: „Защо животът е такъв?“ Защото умът ти е такъв. „Ами защо ми дадоха такъв ум?“ Никой не ти е дал такъв ум, ти сам си го направи такъв. Питам, онези нови дрехи, които баща ти даде, след две години остареят, баща ти ли е виновен за това. Баща ти ли ти даде тези стари дрехи. Всички петна по дрехите показват доколко си пазил чистота. Ако видиш един човек, ти питаш способен ли е този човек. Виж, най-първо, дали пази чистота – погледни му дрехите. Ако е чист, центърът на чистотата е развит у него. Ако не е чист, центърът на чистотата не е развит у него. Той може да ти говори, че обича чистотата, но други да я пазят. Той обича реда, но други да го пазят. Та сега аз говоря за онова, което ние търсим в света. Но аз изнасям нещата не за обезсърчение. Казвам ви, че вашето щастие е във вашите ръце. Един човек, който живее във великата природа, който Бог е създал с всички условия, от него вече зависи как да диша. Какво да бъде неговото дишане? Трябва ли да търсиш хора, които да те учат как да дишаш, как да ядеш или как да ходиш. Тези неща са елементарни. Най-първо, баща ти и майката ти са те учили как да ходиш, как да дишаш, как да ядеш. Когато едно дете се роди и не иска да диша, тогава отварят ръцете му, надуват коремчето му – учат го как да диша. Докато детето е било в утробата на майка си, там майката е дишала за него, но щом излезе от утробата на майка си, то вече само трябва да диша. Тогава майката не може да диша за него. Ти можеш да се ползваш от дишането на майка си само тогава, докогато си в нейната утроба, ти можеш да се ползваш от ума на майка си само докато си в нейната утроба, но щом излезеш от утробата на майка си, ти не можеш да се ползваш от нейното дишане, нито можеш да се ползваш от нейния ум. Прямо не можеш, но косвено можеш. Някои от вас вече се движите в Бога, но отношенията ви са съвсем други. Бог изисква от вас вие да мислите вече." Кой ще ви даде вашето

"Кой ще ви даде вашето? Казвам, само силният човек, само умният, само добрият човек може да придобие това, което е негово. Ако ти си разумен, дето и да отидеш, ще си пробиеш път. Запример аз не се интересувам от слабостите на хората, защото, ако се интересувам, ще се опетня. Всяка вечер, като се отделям, аз имам един навик, гледам да се освободя от всички лоши впечатления, които съм добил през деня. Всичко лошо аз оставям настрана, забравям го. Лошото в хората считам го като актьорство. Когато някой човек каже една лоша дума, аз го считам като актьор, който играл такава роля на сцената." Кой ще ви даде вашето

"Човек страда. Защо? По три причини: или защото не мисли право, или защото не чувствува право, или защото не постъпва право. Следователно, истинско право е това, което е обмислено, прочувствувано и направено правилно. Като изнасям, кое е право и кое криво, никого не съдя. Ако садя вас, ще съдя и себе си. Ако съдя вас, себе си ще цапам. Какво се ползувам като се цапам? Освен че нищо не се ползувам, аз губя. Някой се оплаква, че го обрали. Колко го обрали? Взели от касата му сто лева. Аз вадя от джоба си сто лева и му ги давам. Като изправям погрешката на брата си, с това изправям своя погрешка. Трябва ли човек да краде, да върши престъпления? Човек не трябва да краде, но едно трябва да знае: погрешката, или престъплението не седи толкова в кражбата, колкото в заблуждението, което човек внася в ума си, че като открадне оттук-оттам нещо, ще оправи работите си. Като открадне нещо, човек го туря пред очите си, пред съзнанието си и по този начин закрива светлината и не може да вижда ясно. Не се занимавайте с грешките и престъпленията на хората. Занимавате ли се с техните погрешки, вие ще направите повече, отколкото те са направили. Пазете чистотата на ума, на сърцето и на волята си." Близо и далече

"Като се намерят пред мъчнотии и страдания, пред злото, хората искат да бъдат далеч някъде. Каквото да правят, те не могат да ги избегнат. Преди всичко злото не е вън от човека, то е в самия него. Ако злото е вън от човека, а вътре го няма то е безвредно. Докато е вън от човека, злото съществува само като възможност. Влезе ли в човека, то прониква в кръвта му и го отравя. Същото прави и микробата. Докато е вън от човека, тя съществува само като възможност. Влезе ли в него, тя започва да се размножава, прониква в кръвта му и го разрушава. Като знае това, човек не трябва да допуща в ума си нито една лоша мисъл, а в сърцето си нито едно лошо чувство или желание. Умствената енергия, която е дадена на човека, е определена само за добри мисли. Сърдечната енергия е определена само за добри чувства и желания. Енергията на човешката воля е дадена само за добри постъпки. Човек е свободен да мисли, да чувствува и да постъпва, както иска, но за всичко това той носи отговорност и последствия. Мнозина говорят за свободната воля и казват, че човек може да живее, да мисли, да чувствува и да постъпва, както разбира и както иска. Наистина, човек има свободна воля и може да живее, както иска, но съдба ще има за него. Той няма да се освободи от отговорност за постъпките си. Иска ли да не бъде съден, той трябва да живее, както Бог изисква. Когато постъпи на училище, ученикът следва програмата, която учителите са наредили, а не своя програма. Ученикът, който постъпва в музикална академия, свири онова, което програмата изисква. Ученикът от художествената академия рисува такива картини, каквито са предвидени в програмата. Човек е изпратен на земята да учи онова, което Бог е определил. Като не изпълнява тази програма, той греши, върши престъпления. Като се намери пред известна отговорност, човек се оправдава с това, че следвал своя предначертан път. Какъв е пътят, който следва, и кой е начертал този път? Ще каже някой, че трябва да се ожени, че в пътя му била женитбата. Знае ли той, кой му е определил този път? Да се жени човек, или да не се жени, това е път, определен от Бога. Следователно, като приема този път, човек трябва да пита Онзи, Който го е чертал, да тръгне ли в този път, или да не тръгне. На някого Бог е определил да се жени, на някого не е определил. Какво виждаме в живота? Обикновено се женят тия хора, на които не е определено да се женят; тия пък, на които е определено да се женят, не се женят. Малко хора правят това, което им е определено. В човека има едно естество, което обича да прави тъкмо това, което му е забранено. Ще се жени, или няма да се жени, важно е човек да върши волята Божия. Не върши ли волята Божия, той е осъден на страдания. Искаш ли да не страдаш, върши волята Божия. С други думи казано: човек първо трябва да изпълни волята на баща си, от него да чуе, че е постъпил добре. После той трябва да изпълни волята на майка си и от нея да чуе, че е постъпил добре. Най-после той трябва да изпълни и своята воля и да чуе от онзи, който живее в него, че е постъпил добре. Чуе ли тия три гласа, получи ли одобрение за постъпките си от три места, човек е на правия път в живота си." Близо и далече

Ето още информация за:".....аурното яйце , което е нашата точка на контакт с висшите вселенски светове" от Елена Блаватска и книгата "Тайната доктрина"; том3. "Адептът може да всмуква в собственото си Аурно яйце от Аурното яйце на земното кълбо или Вселената, в зависимост от своята степен. Тази обвивка е вместилище на всички Кармични причини и фотографира всичко, като светлочувствителна плака. Детето има много малко Аурно яйце, което на цвят е почти чисто бяло. При раждането Аурното яйце се състои от почти чиста Акаша плюс Танхи, които до седмата година остават потенциални или латентни. .............. Аурното яйце при раждането е съвършено чисто, но е въпрос дали на седмата година от живота ще го оцвети висшият или низшият Манас...Наследствената Карма може да настигне детето и преди седемгодишна възраст, но никаква индивидуална Карма не може да влезе в действие преди спускането на Манаса." Мен в момента ме интересува повече магнетизма на аурната ни обвивка, отколкото нейните цветове.

"Така аурното яйце, отразяващо всички мисли, думи и действия на човека е: а) Пазител на всички кармични записи. б) Склад на всички добри и зли сили на човека, приемащ и даващ по негова воля- дори и само при една негова мисъл- всяка потенция, която веднага става действаща сила; тази аура е огледалото, в което сензитивите и ясновидците чувстват и възприемат действителния човек и го виждат такъв, какъвто е , а не какъвто изглежда. в) Както то снабдява човека с неговата астрална форма- около която физическото същество се формира отначало като зародиш, после като дете и възрастен човек, при това астралът расте със същата бързина, с която и човешкото същество..." Елена Блаватска-"Тайната доктрина";том3. Много ми е интересна темата за аурата, особено човешката. Моля всички в сайта за повече информация!

"Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе. И те искат от тебе същото. Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост. За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия. При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик. Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния. Като сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си. Сега сте толкова близо един до друг, че всеки усеща някакво теглене, като че излиза нещо от него. Достатъчно е да излезе духовното ви тяло два-три милиметра вън от вас, за да не можете да се търпите. То е чувствително и усеща противоположните вибрации на своя съсед." Примирителна постъпка Така наричаното тук "настъпване на аурите". Между другото, днес лично го усетих на събранието, на което бях с моите колежки. Така че, наистина не е лесно на хората в големите, претъпкани градове.

Това е, то. Толкова е просто, колкото и трудно понякога. Аз се присъединявам към казаното от Слънчева.

"При сегашните условия на живота за предпочитане е човек да бъде вегетарианец. Месната храна внася в организма на човека отрицателни елементи, с които той мъчно се справя. Те се отразяват вредно върху физическия и психическия му живот. За низшите животни местната храна е необходима, но за един по - висок живот, какъвто е човешкият, месната храна е вредна. Тя спъва човека в процеса на неговата еволюция. С каквато храна се храни човек, такива елементи внася в кръвта си. Нечисто е месото на сегашните млекопитаещи, с които човек се храни. Като знае това, той трябва да пази чистотата на своята кръв, защото от нея зависи здравето, от нея зависи и психическото му състояние. Като ученици на окултна школа, вие трябва да разрешите първо въпроса със физическата храна, а после и с духовната. Физическата храна трябва да бъде разнообразна, но природосъобразна. При това, колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-чиста храна трябва да употребява. Също така човек трябва да обръща внимание и на духовната храна, която се изразява в неговите мисли, чувства, желания и вярвания. Ако продължава да се храни със старите вярвания на деди и прадеди, човек не може да прогресира. Трябва ли да се връща назад в развитието си? Съвременният човек има високи идеали. Днес всеки човек се стреми към освобождение. Той иска да бъде физически, органически и психически свободен. За да се домогне до тази свобода, човек трябва да води чист и свят живот. Разумност, чистота и светост се иска от всички хора, за да се освободят от външните и вътрешни ограничения, от външното и вътрешно робство." Четирите полета

Четох някъде, че колкото хора, толкова и видове съзнания има. Та бих перефразирала за темата, колкото пишещи има във форума, толкова и роли. Класифицирането май си е любимо човешко занимание, макар и не дотам ефективно. Аз лично не се слагам в никоя от посочените роли. Колкото за другите пишещи, чета си темата наред с всички мнения, ако самата тя ми е интересна. От всеки можеш да научиш нещо.

Ставаме по-добри в моментите, когато проявяваме любовта си. За мен добротата е равнозначна на любов. Не можеш да си добър, ако не обичаш, тогава просто си лицемерен. Друг въпрос е: как проявяваме любовта си? От отговорите би могло да се получи хубава тема.

"Като ученици, вие трябва да се освободите от старите идеи и заблуждения, от всичко онова, което внася нечистота в съзнанието ви. Чисто трябва да бъде съзнанието на ученика. Докато живее със старите си разбирания, човек мисли как да се осигури, как да нареди живота си. Ако има сто хиляди лева в някоя банка, той иска да ги увеличи, да станат двеста хиляди. Колкото и да се осигурява, той временно само разрешава въпросите. Ние искаме да разрешим въпросите на своя живот във вечността, а не във временното. Но може ли да ги разреши във вечността, човек постоянно се връща назад. Ще кажете, че се движите по права линия. Ако днес се движите по права линия, но живеете със стари разбирания, на другия ден още можете да изкривите пътя си. Правата линия лесно минава в крива. Всички криви линии са образувани от прави. Затова човек трябва да внимава, да не изкриви пътя на своето движение. Всички хора трябва да се заемат да чистят съзнанието си. Когато съзнанието е чисто, човек има вътрешен мир в себе си. Не е ли чисто съзнанието му, каквито усилия да прави, той не може да придобие вътрешен мир; ако го има, не може да го запази. Човек не може да има мир в себе си, ако не държи светли мисли в ума си, топли чувства в сърцето си и красиви образи в душата си. Той трябва да вижда красота навсякъде. И в числата, били те положителни или отрицателни, също има красота. Например, какво представя числото 167,531? То крие в себе си една кабалистична идея, която трябва да се разбира. Първите две цифри от това число са числото 16 - изхвърляне на дявола, т.е. на злото, вън от ума на човека. Сборът от цифрите му дава числото седем, което е свещено число. То показва, че за да изхвърли дявола от ума си, човек трябва да вложи в себе си двата принципа - мъжкият и женският, и да направи връзка с Божественото съзнание. Не може ли да направи тази връзка, той всякога ще бъде изкушаван, в бъдното си състояние или на сън. Мъжът се изкушава от жената, а жената - от мъжа. Докато се изкушава, човек всякога е изложен на падане. Ще дойде ден, когато хората няма да се изкушават. Обаче, до това време те едни други ще си влияят. Ако един човек греши, той непременно ще влияе и на другите. Понеже хората са свързани, те си влияят и в злото, и в доброто. Защо съществува грехът, не питайте. Защо е допуснато злото, не питайте. Гледайте на греха и на злото, като на неща неизбежни засега. Като ходите вечер по кални и тъмни улици, все ще паднете някъде и ще се окаляте. Не се смущавайте, че сте се окаляли - ще се изчистите. Като ядете нездравословна храна, стомахът ви ще се разстрои - това е неизбежно. Като четете някоя лоша книга, мисълта ви ще се смути - и това е неизбежно. Като живее на земята, човек все ще попадне на нечиста улица, все ще хапне недоброкачествена храна, все ще се натъкне на лоша книга. Важно е за човека да има будно съзнание, да пази своята чистота и своя вътрешен мир." Съзнание, точка и права линия

"Човек, като духовно проявление, живее в целия космос: в Бога, в ангелите, във всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човек, че живее в целия космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на ангелите, на хората. Човек е свързан по мисъл с Бога, с ангелите и с хората, вследствие на което става преливане в тях. Тъй че, когато някой пита съществува ли Бог, това подразбира, че връзката между него и Бога е прекъсната. Онзи, чиято връзка с Бога е здрава, не се съмнява в Неговото съществуване. Единственото доказателство за съществуването на Бога е течението на живота, което се влива в човека. Прекъсне ли се течението на живота, на връзката с него, смъртта се явява. Смъртта не е нищо друго, освен прекъсване на ония връзки на живота, с които човек е свързан. Това са твърдения, които трябва да се докажат. Защо са нужни доказателства? Защото човек няма представа какво нещо е, например, да има връзка с един ангел. Човек няма представа за чистотата. Що се отнася до физическата чистота, донякъде хората имат представа, но дойдат ли до сърдечна и умствена чистота, малцина я познават. Седи някой беден, бос и окъсан човек пред каса, пълна с пари, и не му дохожда на ума мисълта да открадне нещо. Защо? Честен и чист човек е той. Гладен човек влиза в една градина, пълна със зрели, вкусни плодове, но той не се съблазнява, в сърцето му не се поражда никакво желание да си откъсне един плод. Този човек е чист в желанията си. Млад момък среща в гората млада мома, объркала пътя, и той прекарва цяла нощ около нея, пази я, без да смути нейното спокойствие. Чист е този момък и в мислите, и в желанията си. Днес много хора са честни, но от страх, а не от устойчивост. Малцина могат да издържат пред пълната каса, пред сладките и вкусни плодове, пред младата и красива мома. Чистотата се проявява отвътре, без никакво разсъждение и въздържание. Също така и любовта се проявява естествено, без никакво външно или вътрешно насилие." Отличителна черта

"Сега, като се разбере значението на Чистотата в най-широк смисъл, тя трябва да се постави като основа на физическия живот. Защо? - Защото здравето на човека зависи от неговата вътрешна и външна чистота. Идейна Чистота се изисква от човека! В това отношение, като казваме, че човек не трябва да се занимава с недъзите на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трябва да нарушава Чистотата на своя живот и да се излага на смърт. Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма. Какво ще спечелите от това? - Не само, че нищо няма да спечелите, но всичко хубаво в себе си ще загубите. Тогава защо трябва да се занимавате с чуждите грехове? Една турска поговорка казва: "Остави пияния, не го дръж, нека падне да се научи!" Българинът по-лесно се напива от турчина. Турчинът, изобщо, е по- трезв. Като се напие, той върви, пада-става и сам си говори: "Хайде върви, Хасане! Защо си се напил толкова, че краката не те държат?" Пак падне. - "Ходи, Хасане! Защо пиеш толкова?" Така си говори той и си отива дома. Като влезе в дома си, започва да се извинява пред жена си, че се напил, защото, според законите на Мохамед, не се позволява на човек да се напива. Българинът пък, като се напие, първо ще покаже изкуството си, че знае да се бие. Понякога и жената е силна; като види мъжа си, че е пиян и се хвърля да я бие, тя го блъсне и той падне на земята. Той стане и пак започне да се хвърля върху нея да я бие. Като го блъсне три-четири пъти на земята, той казва: "Какво искаш да кажеш с това?" - "Че си пил много". - "Е, човек трябва да си поживее малко". Той счита, че виното е дадено от Бога и човек трябва да си пийне колкото му се иска. Като се напие, турчинът счита, че е направил грях. Рано сутринта той отива да се изповядва пред ходжата. Казвам: пиянството е нечистота. Лакомията е нечистота. Одумването е нечистота. Завистта и ред още пороци са нечистота." Абсолютна чистота

Приемането на другите, според мен, означава да ги обичаш такива, каквито са. Това не означава задължително да приемаш и одобряваш техните убеждения и поведение. Ние всички сме различни и имаме право на своето различно мислене. Приемането е свързано с уважение на чуждото мнение, с правото на всеки на индивидуална истина и свобода.

Елена Блаватска-"Тайната доктрина";том3;изд.Астрала;2005г. Христос Воскресе и от мен!

Не съм медицинско лице, но ако има и сърцебиене, може да се търси проблем в щитовидната жлеза.

В това, което се пише за индиговите и кристалните деца, аз не съм прочела нищо лошо. Лошото, в случая, може да е кривото разбиране на нещата. Сещам се за израза "криворазбрана цивилизация". Бедата е в това, че не само детето не осъзнава "какво точно значи да си индигов или кристален", но най-вече тези около него. За мен това значи повече отговорност и от възпитатели, и от роднини. Агресията наистина идва от мисълта за безнаказаното позволено всичко. Но агресията може да дойде и от потъпкването на самочувствието на едно дете. Нещата никак не са прости. Затова има толкова теории за възпитанието на децата. Колкото до внушенията и детето, според мен, са хубаво нещо, стига да имат добър краен резултат, т.е. да правят детето добро.

Календар Честито на всички и пролетното равноденствие! На него по времето на Орфей са се провеждали пролетните мистерии. Хубаво е да помним това и да се гордеем с нашето минало. Мисля, че има защо.

Честита пролет и от мен!

А аз пиша, че убежденията ни са дело на убеждаване. Пиша, че това правило ми харесва, а не че го спазвам, само защото съм го прочела в една книга. Аз съм прочела доста книги, повярвай ми. Колкото до това, че убежденията ни са дело на убеждаване, не съм напълно съгласна. Те са дело най-вече на свободния ни избор между примерите, които виждаме в живота си, отколкото между това, което ни говорят. Но ти си имаш право на собствено мнение, както и аз на мое. Единодушието не е задължително.

Т.е. мама е лоша, защото те е научила на морал, лош е и този който ти е казал да не минаваш на червено, а Галилей е лош, защото е казал, че Земята не е плоска. Той очевидно е поспорил, щом заради това е бил "любимец" на Инквизицията. Той обаче не е умрял, защото е знаел нещо, нито защото е спорел, че е прав, а заради предрасъдъците в мракобесното време в което е живял. Тогава кой е виновен - спорът или "предрасъдъците в мракобесното време в което е живял". Очевидно не е първото, защото в наши дни за такова становище не се гори на клада. Извинявай, не разбрах точно тълкуването ти на моите думи. Според мен, примерите, които даваш, не се вързват с това, което казвам. Това обаче, не е причина да те уважавам по-малко или да се опитвам да ти обяснявам своята позиция. Просто приемам факта, че има други хора, с различно от моето мнение по темата и толкова. А ако говорим за Галилей(между другото) ето ти един интересен, според мен, цитат от една много интересна книга: "Крион - Писма от дома"; Лий Каръл; изд.Аратрон;София;2008г.

"Не спори и не убеждавай!"- прочетох това правило в една книга и ми хареса. Старая се да го спазвам и се чувствам добре от това.

Да, хубава традиция, но дали не е изпразнена от съдържание? Днес чух и конкретни правила, като това - младите да търсят прошка от старите. А ако старите са сгрешили? Пък и кой определя "грешника"? Имам и още въпроси около традицията, но ще спра дотук. Защото искам да споделя нещо друго, което ме вълнува повече. Говоря за смисъла, за онова, което осмисля прошката. Или по-точно за онова, което ти дава основание да простиш. Много се говори за това, че прощаваш заради себе си, не заради другия/те, но малко е казано как ще се мотивираш да го направиш. Мотивът, че е здравословно за теб, на мен не знам защо не ми стигна и тръгнах да си търся други мотиви. Друго обяснение ми трябваше и мисля, че то е в това да се поставиш на мястото на другия, да погледнеш от друга гледна точка( ако можеш). Не казвам, че е лесно, особено ако се чувстваш наранен. Друг мотив се крие в осъзнаването, че всичко, което ти се случва е за добро. Ако го приемеш, тогава и "лошият" ти е сторил добро. Остава само да оцениш това. Сещам се и за това, че всъщност нашата действителност е само илюзия, ние всички сме актьори в големия театър на живота. Все някой трябва да играе и лошите роли. Ако си в позицията на "добрия", няма как да не ти се налага да простиш. Остава само да осъзнаеш, че другият просто играе роля. Всъщност там някъде, понякога, ние всички сме добри, даже казват, че ние всички сме едно.

И Учителят е казал, че не е редно всякога да си добър, че понякога е необходимо да си лош. Но аз искам да си отговорим кое е по-лесно: да си добър или да си лош? Защото лично аз смятам, че е по-лесно да си добър и по-трудно да си лош? Но така или иначе понякога се налага.Т.е. за препоръчване е да си лош. От друга страна, ако разглеждаме живота като илюзия, като пиеса в която всеки изпълнява роля, коя би била трудната роля- не е ли пак на злодея? Кой би искал да е в нея? Какъв трябва да си, за да можеш да я изиграеш?