Роси Б.

http://vbox7.com/play:96a0010d

http://vbox7.com/play:96a0010d

http://vbox7.com/play:96a0010d

Писмо до Малкия Принц
Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди - монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята ... бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием... Може би от срам...
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото...И така...Мълчим.../
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.

Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.

автор Caribiana

Мисъл за 04 юли 2011 г.
Когато се говори за Любовта, трябва да се знае, че тя говори именно чрез това вътрешно чувство. Някои наричат това чувство интуиция, други – душа, трети – дух, четвърти – човешки ум, пети – космическо съзнание и т. н. Както и да го наричат, има нещо, което говори на човека. Човек расте именно в Божественото, което му говори.
Бог е виделина

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй - №8 от "Духът Божий"
Молитва на царството
Псалом 143

Какво и колко му трябва на човек.

Въпросът е какво търси, и какво го вълнува , на някой, все не им стигат за самолет ,на други не им стигат стотинки за хляб.

Запомнил съм една мисъл на Марко Семов по темата- че човекът колкото и малко да има, пак му стига.

Съвременното общество ,има ли ценностна система ,каква е тя ,

дълга тема...

кой формира и налага моделите на поведение , кои и какви са времената ,в които сега живеем ,освен че са интересни и ускорени.

Човек няма нужда да чете дебели книги, за да разбере или знае кое е правилно и кое не, кое справедливо и кое не е.

Няма нужда да му налагат модели на поведение, или да мупромиват мозъка с догми ,шаблони.

А колко от тези ,които се опитват да налагат шаблоните,наистина ги спазват и успяват ли на 100% ?

Във всеки от нас има вътрешен глас, който може да му подскаже ,кое е добро и кое е зло, кое е правилно и кое не е.

Стига да не са му форматирали мозъчните гънки ,според нечия система.

Ако нямаше нощ, как бихме могли да оценим светлината на деня.

двете са съвкупност и едно цяло , поне в този ,нашият свят.

А може би една от задачите ,на тези които са се осъзнали ,като повече от материална обвивка в този свят ,е именно да се научим да познаваме и отличаваме добро от зло.
Да се научим да вървим по ръбче пазейки равновесие, но без да залитаме нито в едната крайност ,нито в другата.

Защото понякога пътят минава точно оттам,

/ може би целта е да се научим да не се влияем толкова от полюсите/

Защото дори и тези ,които днес са приели по убеждение ролята на отводен, отходен канал или канализация ,някога също ще стигнат до Светлината или по Пътят към нея, стига да се събудят навреме, разбира се .
И съвсем не значи, че те няма да имат по- малко качества ,които да ги правят ценни като сътрудници за някого , стига да са осъзнали и приели уроците си навреме. и да са осмислили простият факт ,че далеч не са само тела или кухи обвивки.

http://www.youtube.com/watch?v=vjjD__n2yD8&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=TS9_ipu9GKw

Писмо до Малкия Принц
Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди - монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята ... бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием... Може би от срам...
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото...И така...Мълчим.../
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.

Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.

автор Caribiana

списъкът не е пълен, не е сложно човек да се досети.

"Обмислям как е възможно придобиване на вътрешна сила, която дава стремеж и мотивация, която би устояла на всякакви външни въздействия."

Този цитат ме кара да размишлявам за една друга тема. Не точно за силата, а за нашата истинска и вечна божествена същност, която остава непроменима независимо от време и обстоятелства, която знае всичко и не се страхува от нищо и която е сила, Бог в нас. И ако авторът на темата пита в тази насока, то темата все едно си е точно за мен писана. Значи неслучайно ми е направила впечатление.

Това което разбрах за човешката природа всъщност е, че те са две. Едната е променлива и непрекъснато се безпокои за бъдещето, наричат я още егоистична човешка природа. Другата е вечна и не се променя, знае всичко. Представлява така наречения вътрешен човек или Бог в нас по-скоро.
Егоистичната природа непрекъснато се противи на вечната такава. И егоистичната природа е свързана с тази на останалите около нас. Тоест може да се противи на вечната природа в нас, дори когато ние сме спокойни чрез някой около нас, който всява смут.

И аз не обичам да медитирам, но в тази насока единствено ми помогна книгата на Согиал Ринпоче - Тибетска книга за живота и смъртта/която още не съм дочела/. Там имаше описана една медитация, която наистина действа/стига да я практикуваш/ и не се изисква нищо. Сядаш си и спираш да мислиш, като казваш на умът ти да търси домът си.

Дисциплина, дисциплина и пак дисциплина.

Първото условие за силата е равновесието. Значи всякакви прекалени емоции, особено отрицателните водят до свеждане на запасите от енергия до минимум. Човек винаги, независимо от всичко случващо се трябва да остава в равновесие и да не остава емоциите му да го ръководят. Това не означава да се превърне в безчувствена машина, но да останат само висшите духовни чувства.

Силата се пилее изключително много от безсмисленото говорене. Всъщност това е само една от многото прояви на несдържаност, но доста често допускана от хората. Необходима е сдържаност във всяко отношение. При това обаче не бива да се стига до потискане на желания. Значи желанията трябва да се изживеят и трансформират, т.е. човек да осъзнае тяхната ненужност и да се научи да бъде независим от тях.

Силата е свързана и с режима на сън, и с правилното хранене, и с правилното дишане (и то за предпочитане на свеж въздух).

Силата е следствие и на отношението на човек към себе си. Ако човек вярва в безграничността и въздесъщността на своята духовна същност, ако знае, че всичко може да бъде постигнато, ако човек разглежда всички препятствия като временни и даващи му възможност да израстне, ако човек вярва, че когато действа в съгласие с космическите закони, той ще получи помощ, обхвата на която дори не може да си представи.

Човек трябва да вярва във възможностите си - както настоящите, така и тези безгранични възможности, които може да постигне в бъдещето. Пред човека е цялата вечност и той трябва да може да вижда себе си колкото се може по-далеч в бъдещето, вече достигнал всички духовни качества, които желае да постигне. И това няма да е само мечта, а утвърждаване на собствената си същност.

От известно време се замислям върху един основен, според мен, проблем на съвременното ни общество.
Къде да поставим границата между правилно и неправилно, между прилично и неприлично?
Имам чувството, че сме я загубили, така сме разместили нещата, че понякога не знаем кое какво е.
Въпросът е: как да се определи границата на необходимото и излишното за човека на Земята, как да се определи границата на действията на праведния и неправедния човек, или с други думи казано, къде е границата между Доброто и Злото?

Мисъл за деня - 2.07.2011
С морален остен и волът оре, и проповедникът проповядва, и свещеникът служи, и войникът се бие на бойното поле, и жената готви в къщи, навсякъде има ред и порядък, но това не е живот. Ние знаем този остен. Не, морален устой трябва да има! Този остен е за полуразумните хора. Тоягата е за полуразумните хора. Любовта, Мъдростта и Истината, това са за пълно разумни хора, които разбират тия закони, защото само те ще осмислят нашия живот, и ние само така ще възкръснем.
До скончанието на века

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула


Молитвен наряд за събота:

Бог е любов – песен
Малката Молитва
Псалом 25

До скончанието на века

Заведоха Исуса

Именници: Дамян, Дамянка, Козма, Даме, Дамо, Дамчо,Дамянко, Дама, Дамица, Дамяна, Кузма, Кузман, Кузмен, Кузмин, Кузмо, Кузо.

Честит празник на всички врачки, баячки, народни лечители и билкари и на всички именници!

Според мен, каквото и решение да вземеш, /да послушаш ума или сърцето/, отговорността си е твоя. Избора си е твой, отговорността също. 100 човека, 100 мнения
Бог не ни наказва, изпитва ни, учи ни...

Здравей, Винаги Болна!Ни мисля, че Бог те наказва, а по-скоро те изпитва...Е, ако вярваш в него /в себе си/безрезервно, той винаги ще ти помогне!Заемаш позицията на жертва-обречена, вместо да превъзмогнеш страха и направиш избора си.Иначе ще си носиш кръста - винаги болна!Естественно, че реалността е различна - в нея няма нищо сигурно, освен едно-смъртта! А материалната сигурност е една илюзия, майя...!Но има толкова хора, които са си направили избора и са тръгнали по своята пътека! Тогава на никого не му е лесно, и заплатите им също не стигат и трудно се издържат сами...Но продължават!Винаги има изход-стига силно да го пожелаеш!

"Ако между центровете на женския и мъжкия ум, не става правилно преплитане на енергиите, непременно ще се образува едно нервно състояние. Причината на това е, че от едната или другата страна остава излишна непласирана енергия и тя произвежда злото. Затова жена, която е недоволна от своя мъж, нека потърси друг мъж, в когото да вложи, да пласира своята излишна енергия и по този начин да стане обмяна, за да няма загуба. Но това трябва да става по един духовен начин между тези двама души и така, като вложат излишната си енергия, да възстановят хармонията помежду си. Като не разбира положението на жена си, мъжът казва: „Не може да имаш приятелски връзки с друг мъж“, и започват разправиите и раздорите. По същия начин постъпва и жената с мъжа си, когато той, за да вложи своята излишна духовна енергия, търси друга по-възвишена жена извън семейството, с която би могъл да влезе в духовно общение..."

"Ако мъжът има излишна енергия, нека я пласира в друга жена, но разумно; ако пък жената има излишна енергия, нека я пласира в друг мъж, но достойно и разумно. Необходимо е да става навсякъде духовна обмяна, за да има растене, мир и хармония. Българите знаят този начин за обмяна на енергията и затова правят сборове. Събират се хора от 10–20 села и там се кръстосват: споделят, изразходват своята излишна енергия и така се лекуват. Всеки си отива у дома доволен."
Старият книжник, НБ Сила и живот, 3-та сер.
29 юни 1919 г. София
Петър Дънов, Учителя

Както вече някой тук спомена, можеш да си самотен и сред много хора. Но доколкото разбирам в темата се обсъжда желаната самота. Тя наистина е необходима за всеки. Аз обичам да оставам сама, за да взема своите решения, за да набележа своите цели, за да мисля на спокойствие и т.н.
Колкото до това да избягам от другите, защото не ми е комфортно с тях, разбрах, че не е решение. Искам или не, съм във връзка с всички около мен. И щом са в моя свят, то значи трябва да си сътруднича с тях. А голямата наука за живота е тази, която ни учи как да общуваме с другите. Решенията за това обаче се вземат най-добре в усамотение.

Я колко много сродни зайчета заизскачаха иззад храстите едно след друго.
И аз се чувствах така. Изначално още от училище отцепен и затворен спрямо останалите, интровертен, почти без приятели, въртящ се в омагьосан кръг. Вечно склонен да разсъждава и да философства, но не и да действа. Става дума за до преди 10 г, когато бях точно на 26. Явно това е възраст, която вече те притиска да правиш нещо, за да осмислиш живота си, празнотата в спомените започва да те плаши, че нищо не ти се случва, няма какво да си спомниш. Та преди 10 години ходих при психолози...два пъти. Но те не бяха лоста, нямат панацея за това. Сам трябва да намериш извора на вдъхновението в себе си. И аз си го намерих. Йога, и други духовни учения, групи, практикуване, нови интереси и цели. Много нови приятели, интересни преживявания, и като че ли, но само като че ли всичко изглеждаше наред. За дълги години. Защото това отново беше търсене на удобство. Писане по духовни форуми, пристрастяване към компютъра, отхвърляне на онова, което сам не можеш да постигнеш, или нямаш сили да постигнеш, събиране в духовна групичка, на уютничко, пеене, медитиране, дишане, отново капсулиране. И пак реалните ти способности освен на медитираш и да развиваш "дълбокомислени" теории, остават нулеви. Много години без работа, обвинявайки държавата, а всъщност главният виновник е собственият ти мързел и страх пред вземането на решения и действията...Стигна се дотам дори духовният интерес да умре, всичко това, тези знания, които преди са ти носили радост, ентусиазъм, всичката вяра, са се изпарили. И пак си останал при мама и тати на топлично, за да нямаш грижи...Дори и с написана и защитена дисертация през това време...и какво от това. Пак си бил сам, не си взаимодействал с колеги, и в екип. дървен теоретик, чиито знания не са подплатени с практически умения... Минал си по най-лекото съпротивление, нищо че не всеки може да напише нещо такова. И тогава на 34 г. чувството за празнота, въпреки 8-те прекарани в духовни учения, стремежи и практики, години, се явява още по-силно!...Другите вече имат кариера, деца, пари, коли, къщи, приятели, а ти нямаш нищо...Страшно е. При това през тези години в духовни учения, останалите са те сочели за пример, за определено по-напреднал от тях самите...каква заблуда. И тогава реших-тотална промяна сега и веднага. Заминаване в чужбина, научаване на чужд език, работа, нормални хобита и пътувания...Към това свирене на пиано, пеене, личен живот, сериозен фитнес. Наваксване на всичко, от което си бягал и не си имал смелост да направиш! Няма друг път освен да минеш през всичко, което е естествено и ти се полага като на едно човешко същество. За да бъдеш завършен, духовно, психически и физически здрав. Не можеш да прескочиш този по-материалният, но по-реален и действен етап. В който плодовете идват само след тежък и последователен труд, а не даром или посредством молитва, медитация или благодатта на Учител...Никога не съм се чувствал по-нормален, отколкото сега...
Така че колкото и грубо или изтъркано да звучи, спрете да мислите, спрете безкрайните вътрешни монолози, а започнете да действате. Както каза психологът по-горе, курсът или книгата ще помогнат за 2 седмици, но после всичко се връща в старото русло на апатия и мързел. Трябва по-сериозна дългосрочна цел, която да ти оказва натиск и да те бута напред постоянно. Която разбира се трябва да не е наложена насила отвън, а да е израз на твое желание.

Мария-София, сега вече всичко е ясно

Роси, пропуснала съм един въпрос, а той е и много важен според мен -
Не споделям всичко. Вече. В началото бях с някакво много ... какво да кажа ... детско отношение по въпроса: любознателна, ентусиазирана, с желание да изтърся на който пожелае всичко което съм узнала, разбрала (нали се сещате как разказват децата, с грейнали очи, всичко, открай-докрай, горди колко много знаят или какво интересно нещо са наблюдавали или преживели).
Последваха няколко ситуации, които ме убедиха, че не бива така.
Сега внимавам, обмислям, а и някакво вътрешно чувство от време на време ме възпира.