ris_78

Днес попаднах на едно много интересно мнение на Станимир в темата "Затова сме в депресия" и се замислих какво точно означава независим,независимост.Порових се в търсачката и освен основното понатие, което много ми допадна от математиката. Тема 3 Независимост

Хриско,не ти отговарям, защото са го написали преди мен същото.Въпроса е не само да живеем ,а да живеем щастливи и пълноценно,а това не зависи от това дали си с физически недъг.Колко хора са с осакатени души?Ако счупиш на някого ръката умишлено ще се види,ако осакатиш душата почити никой няма да разбере?Кое боли повече? Може да не можем да излекуваме тялото,но поне нищо не ни пречи да лекуваме душата с една добра дума или разбиране.Най-малкото поне да не ги нараняваме,защото и това не е с по-малко значение от физически недъг.

Доста от хората,които са здрави при по-сериозен проблем стоят пред тази дилема.За останалите предполагам ,че почити над 99% това им е минавало през ума.Познавам двама човека ,които са такава степен инвалиди,че дори не са в състояние дори това да могат да направят някакъв избор.Не вярвам ,че е съвпадение че точно сега се появява тази тема.Христос също не е имал избор да прекрати мъките си.На единия от тези двама познати искренно се възхищавам ,но по едно стечение на обстоятелствата прекратихме нашето общуване за съжаление.Мариан Минков човек с много силен дух.Намерил път да изживее живота си пълноценно до колкото може,да се развива и да прави добри неща.Да може би обстоятелствата и много други случайност оказват влияние как ще се развият нещата,но някак си това е като един вид изпитание,решение изчистено от всичко какъв си в същтността си.Не говоря в отделни критични моменти ,а като цяло.И това им състояние сякаш им дава време,време за тях самите ,да размишляват.Може би затова в думите на такива хора има огромна доза мъдрост.Тези хора могат да намерят сили да живеят и да се радват,да се шегуват.За жалост в нашата държавица инвалид е синоним на обречен, не само физически.Унижен от безсилието да гледаш как помощите,които получават не са достатъчни да се поемат елементарни разходи и в случаите,когато се полагат понякога за малко не можеш да се възползваш от тях.Да не говорим възможности да се развиваш и реализираш,а това е възможно и когато наистина станем хуманно и развито общество такива случаи ще да са еденици.Това зависи и от нас.И да не забравяме да си инвалид не е заразно,а и са приятни събеседници.Използвайте краката си ,за да достигнете някого,а ръцете си ,за да го прегърнете.

Аз ще погледна в една не дотам приятна посока на темата.Бедния речник на младите хора.В тях има експлозии от емоции,чувства изживявания,които те не могат да изразят, защото няматне само набор от думи,нямат наистина както каза Валентин Петров разбиране за думите.Дори да знаят значението на дадена дума няма да я използват, защото няма да се досетят за нея.Вие знаете защо.Липсата на тези неща ограничава и мисълта.Например речника на един тинейджър "Много яко",ако много му е харесало"Моного яко,яко..." и повтарянето на думата би трябвало да показва градацията на усещането...Съмнявам се тези деца да нямат потенциал.За мен по-скоро това е модел на подръжание и начин да демонстрират ,че те са " новите "хора.Няма обаче адекватени модели,който да успяват да съчетаят чуждите думи и нашите така,че това да е и съвременно и добре.

Снощи доста съкратих поста си,а май не трябваше.Всяка не добора дума,която си е намерила място в речникът ни означава ,че ние сме я приели.Всяка обида към някого първо се е появила в мислите или съзнанието ни, в ценностната ни система.Колко хора около вас контролират думите си???Колко от тях осъзнават какво ще е реалното последствие от тях???Всяка обида е невъзпитана мисъл,съзнание,дух.Въпроса е защо не желаем да ги обуздаем и това че са такива не ни кара да чувстваме сякаш не сме научили да се владеем,а се възприемаме като хора, които се справят адекватно с живота?Аз да кажем имам доста буйна фантазия,която в определени моменти,когато е свързано с някого се опитвам да подтискам,защото така мога да очерня някого без да има вина и да го величая разбира се ,че после не мога да го погледна в очите или се оказвам в глупава ситуация.И успявам вече почити да не го правя.В интерес на истината ми отне доста време близо гонина -две.

Свободната воля е нещо,което би трябвало да се взема решение въпреки всичко в съгласие с нашите разбирания и ние да не се повлияваме от нищо друго,защото последствията ще ни обременят например.Свободна воля може би в някакъв друг свят да,но и там ще има някаква уловка.Няма свободна воля,никой не знае последствията.

Думите са сила ,която човек не може да контролира,говорете само хубави неща и няма да сгрешите.Нали знаете приказката за мечката.И Господ да ни затваря устата, когато може,пък не послае ще му поблагодарим.

Както винаги си мисля,че темата е обвързана с още доста теми.Психично ограждане-не зависи ли това и от възможностите на нашата мисъл,самоконтрол,опитът ни,емоционарният ни и духовен свят.Страха може да умопомрачи човек както и да го накара да мисли ,да действа така ,че нещата да се развият в по-добра посока,доколкото зависи от него и възможностите му.Както беше казал някои,винаги има изход просто той не ни харесва достатъчно.Ограждане-защо?Христо Ватев си беше написал-Светът е огледало,ако му се усмихнеш и то...Огражда се човек,който има проблеми със себе си-независимо какви точно.Хората са хубаво нещо и можем да се учим да живеем едни други по-добре и да сме по-добри,да задгърбваме дребните ,мимолетни глупости които вършим.Това ,че е трудно и на някаква цена,не означава ,че е невъзможно или не си заслужава.Ако се обграждаме не възпираме ли по този начин и лошото, и доброто?Не трябва ли да живеем колкото може по-пълноценно вместо да се пазим и някой да остава прекалено самотен пред тези стени,с които всеки се опитва да си предпази сърцето,душата или ако щете парите.

И на Аzbuki с която се престраших да се вида на живо

Благодаря на Донка като една дора домакиня на портала,на Чебурашка за вниманието, на късметче за полъха на топлина,и Impulsa ,който също чувствам по някакъв начин близък,на Ваня Златева за оптимизма ,който се опитва да предаде,на Венцислав доброто мъжко присъствие,на Диана Илиева за човешкото разбиране,на Валентин Петров за нещата ,които се опита да ми предаде благодарности.

Става въпрос за приятелка чиято съдба не е много обикновена.

Но е много трудно да приемем другите такива каквито са.Както и да приемем себе си,когато грешим и не успяваме да се поправим на време.Може би е от малкото обич?

Вярата ми е до толкова,доколкото съм успяла да усвоя и прилагам в живото си всичко това.И това са все хубави неща.Обикновено най-ярките противопоставяния срещам от родителите си.Те са се научили след толкова години живот да оцеляват и да са в синхрон с обществото.Но в интерес на истината накрая приемат в повечето случаи това което правя,макар и след известно време.И съм разчитала на подкрепата им.Но всеки се опитва да приме грешките си дори както и аз. Отдавна съм спряла да се впечатлявам от реакциите на хората що се отнасят до мен конкретно,и понеже доста често реагирам доста авангардно,и когато е било обвързано с вярата ми никога не ми се налагало да обяснявам.Просто не им прави впечатление. Преди време една моя приятелка ме попита,защо не поставя на място обща наша позната,както тя направила.Тогава и обясних и тя ме разбра. Когато е за нещо добро има ли значение колко пречи Вярата?.

Човек трябва първо да обича себе си в смисъл,че трябва да напълни собственото си сърце с обич,за да може да дава.В противен случай много лесно ,обичта по-скоро е жертва или разменна монета срещу която се опитваме да получиме обич.Не можеш да дадеш нещо което нямаш.

За да постигне човек тава което му харесва, в характера си или в живота определяща за резултата е силата на неговата воля.При някои това качество на личността е заложено,при други се формира в детските години,от семейството.Как калявате своята воля съзнателно?

Наскоро гледах филм за една американка глухоняма и сляпа.В края на филма беше се виждала силно казано с папата ,президента на САЩ,работеше за фодации подпомагащи себеподобните й, и написа книга.Учителката и беше останала с нея в това дълго пътешествие.Реалността зависи от духа, а сетивата са помощен инвентар с него реалността не може да се промени.Сетивата по-скоро трябва да се овладеят,но за да стане това човек трябва да е направил това със себе си чрез сетивата,за да не го заблуждават.Например виждаме един много красив човек,не си казваме искам този човек да ми е добър приятел.

Според мен е възможно.Както беше писано по-горе приятелство мъж-жена е по-рядко срещано.Освен изброените причини си мисля ,че проблема е доста по-задълбочен.По мои наблюдения(което е доста субективно и се определя от средата, в която живея в момента)съществува едно обезценяване на женската личност.Тя жената е майката,която ако изглежда прекалено добре не е добра жена,ако не върши всичката работа не е добра домакиня,ако прави кариера си е поставила семейството на втори план и това е кариеризъм,ако не се съгласява с грешките на мъжа си е зла и командажийка,а той не е истински мъж.За лично време,за изграждане на лиността,за развитие са теми непонятни и несъществуващи.Жената в крайна сметка останала полу-машина полу-човек се опитва да оцелее и не се интересува от глобалното затопляне ,защото топлината и навяват спомени за котлона, и че в печката трябва да се сложат въглища.За какво да си говори с нея мъжът за мача,или колко хубава я е омагьосал ракията тази година ,дето сега му връща магията та си ходи омагьсан докато не е на работа ,защото си почива понеже неговата работа задължително е по-уморителна и трябва да релаксира.Понеже жената разбира само от женски работи,не може да си говориш с нея за коли,нито за ток, за Вик,за строежи - мъжките удоволствия(защото там жените не присъстват),а забравих свинтцката коледата.И понеже не разбират важните неща в живота за какво да си говорят???Как да станат приятели като не се познават.Изкривена симбиоза и осмоза.Очовечена. Понякога колкото и да не ми допада новото поколение,виждам в него зрънце надежда в това отношение.Да момчетата са безпричино агресивни,но по-скоро преобладаващия образ на слаби нежни момченца ,които бледнеят на фона на моите 70 кг. и я няма в тах онази мачовщина-чудовищна.И много по-често има смесени приятелства отколкото преди.Дано да е еволюция,но това времето ще покаже.

Чистота на мислите. Житен режим Чесно казано,аз съм симпатизант на Учението.Не съм някой извисен човек ,просто като всички.Тази година реших да направя житния режим.По точно започнах отказах се и след като получих автоматично съобщение от Портала и го започнах отново.Може би бях объркала деня деня в който започнах (почити съм сигурна,макар да не съм го избирала умишлено)Всичко си е както го описвате във форума засега със сънищата.Винаги сънищата ми са били някакви истории ,идея,усещане за нещо,сега е пълен хаос само сцени дори не мога да разбира кой кой е.И много хора.Даже не разбрах какво сънувах.Може би се оказах неподготвена за този режи и затова се двуумях дали да го направя, а може би и от там идва проблема.Започнаха да се случват някакви неща ,които ме карат да мисля за лошите човешки черти,най-лошите.Познати решават ,че аз съм човека за да си изплачат неволите.Но просто историите си бяха страшнички.Няма лошо ,но как да запази в такива моменти мислите си светли и чисти като се сблъскваш с най-лошата страна на хората?Слава Богу коствено.

В НСА в специалност Кинезитерапия се изучава като СИП паневритмия и ирисодиагностика

Преди време мислех ,че с мъжа трабва да виждаме света по сходен начин.Но се оказа ,че пътя до определено нещо може да е крайно различен.И дори да имаме една и съща представа за справедливостта,причините и доводите ни да са различни.И знаете ли тогава и справедливостта е различна.Възхищавах се на качества,които не притежавах и мислех ,че това ще ме допълва.Не се оказа така.Намерих по-добро качество,в следствие на всичко това в себе си.Сега не зная,какъв ще е най-подходящия човек и не търся.Май съм в период да направя себе си най-подходяща за мен самата.

Ролите в една връзка.И до момента в който ги има връзката се крепи на тях.По мои наблюдения или се повтаря някой "идеален "модел или се борим с "несполучливия".Зависи много как човека го е пречупил през собствената си увеличаваща лупа.И в двата случая според мен опита ще е неуспешни,защото човек не вижда какво се случва около него в стремежа си да постигне това което е решил.Не вижда какво губи и какво печели дори.Може би приказката ,която са си написали Диана и нейното момче е една от най-хубавите и дано успеят да я продължат и Бог да ги пази.Това в действителносте толкова много...,че чак ми се прииска и на мен да ми се случи.

Извинявай,Гранат1, Може би има известна неяснота в поста ми.Имах в предвид ,когато се дарява на бедни,които не полагат усилия или не правят нищо, за да променят положението си.Например купуваш на автогарата на някой беден човек една закуска.Ако човекът може да започне да работи,а не го прави,когато му купуваш закуска ти го поощряваш да продължава да не работи или му помагаш като засищаш глада му?Как е правилно да се постъпи?Човека не го познаваме и няма как да го познаваме.

Как разбирате благотворителността спрямо бедните???В смисъл бедноста може да съпътства човека,защото той я поддържа.Да кажем не работи и няма желание да го прави.Или има толкова много деца ,че не може да ги изхранва.Дарявайки на такива хора когато са в нужда,правим добро или ги подханваме тяхната безотгоровност? Аз лично съм имала случай, когато моято добронамерена помощ беше разтълкувана от другата страна като мое задължение и негово право.Благотворителността освен с духовността,задължително трябва да е обвързана и с мъдростта.

Рано или късно всичко става ясно.Аз лично не обичам да ме хвалят,предпочитам основателна критика.Желателно е да е поднесена мило.Не обичам пред мен да се говори лошо за трети,предпочитам да го хвалят. Човечетата са за вас от дъщеря ми.Който има очи да вижда и уши да слуша ще размисли и ще открие истината рано или късно.Та покрай лицемерите можеш да откриеш какво надделява и в неговия слушател.За мен е по-скоро интересно отколкото да се заслушвам в смисъла на думите им или да се притеснявам,защото има Господ който ни пази и решава какво да ни се случи.