Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Milena

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    827

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Milena

  1. Milena

    ...

    От Milena,

    "...когато всички други са обуздани,
    идва безсеменното самадхи"
    Свами Вивекананда

    ...
    медитирайки
    свързани с усета за Цялото
    отразяващо великолепието
    на това, което е Едно и бялото...

    танцувайки
    и пиейки от светлината
    в непреривната й връзка
    с Източника и тишината...

    молейки се
    в хилядолистника
    розовият цвят~Божественост
    ухае в сърчицата...

    пулсът на живот извиква
  2. Milena

    ...

    От Milena,

    ...
    Догонват се облаци капещи
    и стопяват се в прегръдка дантелена,
    лазур от ароматните свещи
    преде вълшебност постелена.

    Вая с дъха си нишка копринена,
    по която пътувам през времето;
    пръстите с нежност сатенена
    тихо мълвят споделеното.

    Безбрежни океани лъчистост
    обгръщат звездите танцуващи,
    потоци бълбукат в кристалност
    и носят цветовете палуващи...
  3. Milena

    ...

    От Milena,

    ...
    Всяко семенце е прошепнато
    обещание за хиляди гори
    и безпределното е даване
    като пълноводните води,
    изглаждайки мекотата
    на ръбчета каменни
    и сливайки в хармония
    багрите пламенни...

    До синьото ухание
    на облачния звън
    до ефирната милувка
    на розовия цвят
    до ритъма
    на пробудения кълн
    дошъл за нов живот
    на този свят...
  4. Milena

    ...

    От Milena,

    А вече е зелено
    и топлина процежда се свенливо
    като тон музикален втечнено
    в багри света залива пенливо...

    Като песъчинка на напечена скала
    отронвам се и тихо се разлиствам
    клонка от брезичка тънкокора ставам
    лист от Книга на Живота да прелистям...
  5. Milena

    ...

    От Milena,

    * * *
    Когато погледна отвъд,
    небето ще бъде зелено;
    поля от звезди с опалова гръд
    посрещат сърцето ми уморено...

    Изтерзани, вранени нозе ще подвия,
    сребърна чаша ~ Любов да изпия;
    с милувка очи ще завия -
    път към Дома да открия...
  6. Milena

    ...

    От Milena,

    До тръпнещо начало
    и листенца на розата в бяло,
    по изопната струна и тяло
    до стълба небесна стояло...

    От лунни коси е вплетена,
    с въздишки на цветя поена,
    от камбанен звън изчетена
    в трепета на клепки стаена...

    И миг във Вечност превърнат
    оттекващ през времето,
    от полъха на вятъра прегърнат
    дошъл през порта на бдението...
  7. Milena

    ...

    От Milena,

    ....
    И толкова тихо видяна
    в стъклени шепи ловена,
    цветна усмивка, засмяна
    прозирна нежност смутена.

    В облачна синьост шепти,
    със сладък звук света изпълва;
    в най-бялото от теб трепти
    топлина от вода да покълва...
  8. Milena

    ...

    От Milena,

    ...
    в цветове от нежност посипани
    в гладкост от сливания
    в аромати откривани
    и ритъмност~съзвучия

    до предела тоналност
    до вселените музика
    до префинена чувственост
    и звънтяща в небосводите мистика

  9. Milena

    ...

    От Milena,

    ...

    Розова багра за ден начало

    и мисли нежност вплитат се в цяло,

    капка роса е невинност довела

    и аромат от тонове в бяло.


    Не да е от лъчи докосван,

    в самота без име измолван;

    цвят съвършенство разлистван

    в сърце от светлина изписван...
  10. Milena

    ...

    От Milena,

    ...
    Сутрин пее в морето от изгреви
    бавно тлялата страст да угасне,
    отмита със сълзи от припеви.

    Забрава молят тръпчиво
    сладки устни танинови,
    стон да е любовно мълвило.

    Да слее Вечерница блага,
    брулена пръхава жадност
    с хладна малинова влага...
  11. Milena

    ...

    От Milena,

    ‎ ~ с тази музика мога да пускам в небето своите светещи~фенерчета мечти
    и да знам, че вятърът на новото ще ги отведе към сбъдване чак до Сириус...




  12. Milena

    ...

    От Milena,

    "Корените стигат до недрата, за да се къпе короната в Светлина!"
    (древна поговорка)

    ...
    Усещам
    в жребия на Светилата
    силата на забравено действие,
    в мускусния дъх вървя на тъмнината
    по пътя единствен ~ смирение...

    Спирам
    и има протяжно движение,
    с което изнищвам незрящата,
    топлата и теменужено спяща
    ... до просветление...
  13. Milena

    ...

    От Milena,

    Когато с роса се напълва
    съня и
    устица жадни пият вода

    в звук се ражда тишина
    тук, под небесата ~
    на болялата тленност
    и ожарена пленност.

    Камбанено време е.
    До идване

    след ново пристигане.
  14. Milena

    ...

    От Milena,

    оризови полета
    и малки бели зрънца
    от спомени разпръсват
    се по гърбицата на времето
    ухаят жълти и нови слънца
    прогорили воала на сънуването
    и когато тихо дойде нощта
    и последната ласка
    отпие облачната диря
    стопила се след дъха ми
    на прощаване...
  15. Milena

    ...

    От Milena,

    презряла Луната своя плод
    откъсва и отново със
    сребристо наметало тръгва;

    пак натежала ще се върне
    все по дирята на Слънцето,
    златното от изгрева да зърне...

    То милва я с лъчите благи
    та сънищата на цветята да са също златни
    и когато се тихо разлиства Земята
    да й пее нежно Луната...

  16. Milena

    ...

    От Milena,

    във времето сме потопени
    безначална е реката
    на забравата и бреговете
    му има тя до бяло стопени

    водите й към извора текат
    съцветията уханни гали
    воалът на малките вълнички
    хронос в градините божурени

    цветно е тайнството в
    прекадения обреден хляб
    изрисувани символите оживяват
    въгленче търкулва се

    по следа от звездите
    оставена и огнивото изпълва се
    с рояк от малки светлинки
    прашец от феите дошли

    да наричат чудни бъднини...
  17. Milena

    ...

    От Milena,

    пеещите светлини на Изтока
    докосват от ветровете
    избраната посока

    стихналите мълнии събрали
    в шепа и цветът на вкусена
    от бялото нега

    кадифените пръсти на времето
    люлчица сплели са сребърна
    изворче носи разсъмнала

    сбъднатост песенна...
  18. Milena

    ...

    От Milena,

    върху меча на своето слово
    изписва името си Вечността
    връзката припомня с други светове
    и се лее ...огънят в цветове...

    вие мисълта небесни гнезда
    и искрите светлоносни вплита
    в изгрева на новата звезда
    ~ озарена сладост на Амрита...
  19. Milena

    ...

    От Milena,

    когато след звезда
    тихичко вървя
    шепичка от златното
    на Слънцето да донеса

    стълбица е музиката
    ~ цветна нежност
    светлик ~ факелът
    копнежност

    с мисъл златното в
    нишка вплита
    Любов към Земята
    цялата полита

    звездите песен
    чудна пеят
    лъчи от мекота
    се в бяло леят...

  20. Milena

    ...

    От Milena,

    "Отколе нощем бродят
    самодиви... бели и красиви"
    mariniki

    в ирисите на нощта
    отбират лъчистото на минзухара
    със звъна на росата
    гердани нижат
    в доби потайни с лунната
    лодчица идват

    който биле омайно
    от устните на самодива отпие
    и от копнежа й бяла риза ушие
    босоногата забравя дъгите~пътеки
    негова да бъде ...навеки
  21. Milena

    ...

    От Milena,

    ...
    когато идва светлината
    разжарила искриците до бяло в сърчицата
    в музика омаята попива и светът
    от тленността в копнежност се прелива

    тон и капе тишината
    сребърните нишки свързващи душите
    трептят в кресчендото на светлината
    в съвършенството на Любовта ...едната...

  22. Milena

    ...

    От Milena,

    Призовавах духа си да се върне
    в тленното и кръстно тяло;
    отново обещах да се завърне
    в светлото единно цяло

    милвах с поглед пътеките~цветя
    в града от звездни небосводи;
    грееха луни в деня, облян от светлина
    и пееха дъги в златната роса

    и само нощем тихо стъпвам
    в края на дъга,
    нежното вълшебство вдъхвам
    и мечтая за дома от светлина

  23. Milena

    ...

    От Milena,

    плодът е този, който преминава отвъд
    земната личност е само утробата
    износила светлото утре,
    с което пълним нетленна чашата
    ...
    и винаги трябва да са двамата
    късчета Озирис и Изида
    нишка, която безкрайното изприда
    и моста между световете...

    когато замлъкнат времето и часовете

  24. Milena

    ...

    От Milena,

    и знам, че мога шепнейки стъпките
    да стигна отвъд по този нетленен
    и посипан с цветове от рози път

    върху крилете на фениксови птици,
    след молитва в храма на сърцето
    и цветни стъклописи

    и само едно неживяно тук ще оставя
    ~ пулса на копнежа ни по онази друга
    красота, която и след хиляди слънца

    не се забравя...

  25. Milena

    ...

    От Milena,

    Чуваш ли как червеното на страстта клокочи
    ~ подводна река с дълбоки въртопи;
    стъпка нагоре и изгрява портокален букет орхидеи
    и звън на чанове, преди онзи последен нощен страж
    и Слънчевото жълто след още дъх от после,

    за да се гмурне онова необятно зелено море,
    където медени утрини туптят в едно сърчице...

    И тъкмо там се любят земя и небе
    и поят розовите пъпки, зялюляни от следващия дъх
    и преминаваме през портала като всяко дете
    до нежната лила на безкрая, в която светят звезди
    ....вълшебно е когато пеят дъги

×
×
  • Добави...