Добромир

То какво ли не е егоистично в тоя свят?! Все пак съм на мнение, че освен за материалните си играчки, човек би могъл да плаче и по нереализирания си дълбинен духовен копнеж - и един от отключващите фактори може да е смъртта на близък човек. Двама могат наглед по еднакъв начин да плачат за него, но единият да си реве за отминалите или пропуснати мигове на материално общуване с починалия, а другият да се е обърнал навътре и да се пита: и аз ли подобно на близкия ми, ще съм докрая вкопчен в нещата, които няма как да не ми се изплъзнат накрая? Първата тъга е ефимерна и човекът ще бърза да се утеши отново с потъване в материалното; втората обаче има трансформиращ потенциал. Много от видимо нетъгуващите съвсем не са светци, че да виждат реално вечността на всеки живот и изобщо да не се влияят от материалните промени при себе си и другите. Те по-скоро успешно подтискат обопокоителните размисли, които всяка подобна случка провокира у нас. Това ще си проличи, когато самите те се изправят на прага на Мистерията - дали ще имат същото безпристрастно отношение? Дано!

Тъй като освен личен опит в този метод имам и много наблюдения, бих желал да предупредя, че рядко има област в която индивидуалните особености да са толкова различни! Както в една друга сега развивана тема, някои се приспособяват трудно, други - лесно към вегетарианството, а някои са само на плодове или даже само на "прана" - и тук е същото. Познавам човек, който 2 пъти годишно гладува по 40-50 дни и си е ОК; но опитът му да препоръча същото на други завърши зле... И макар да е по принцип вярно, че пълният глад (но и без сол!) има предимства пред частичните разтоварвания, само здравите хора имат леки кризи, иначе става опасно. При тежки кризи - ако се касае разбира се за дълги срокове пълен глад - има реални опасности, най-вече при бързо прекъсване на разтоварването чрез неправилно захранване. И още нещо, което го няма в книжките и сайтовете по гладуване - базовата схема от древността не е предвидила човек да гладува в замърсена обстановка и да пие чешмяна вода по време на глада - по-чувствителните от онези, които го правят, могат да си навредят сериозно. То е същото, когато се казва, че ред лекарства, приети по време на глад, могат да бъдат направо убийствени, а не просто да имат някои странични ефекти. Познавам жена, която се увреди сериозно, като даже само клизми правеше с топла чешмяна вода, а иначе вътрешно си пиеше дестилирана. Ами въздухът? Служебното натоварване? Психоенергийната атмосфера? Нужни са истински гладолечебници (не като сегашните дебелариуми), които да съчетават място, метод и компетентни лекари, за да се прави безопасно дълъг пълен глад, както впрочем и други траещи със седмици интензивни природни терапии. Другото е на собствен риск - и ако при някой нещата са проработили, много е важно той да не пренася механично опита си върху другите! Ако човек иска за се разтоварва без рискове, бих препоръчал дори не плодова, а плодово-зеленчуково-билкова схема, като - ако има голямо натоварване в работата - може да се включат и малко белтъчни, витаминни и минерални добавки - това дори и в големия град ще помогне безопасно, даже независимо от паралелната ангажираност. По-строгите режими следва да се правят самостоятелно само пробно - по 1 до 3 дни - и по възможност да не се работи тежка физическа или свързана със стресове дейност.

Няма да се оправят нещата нито с полумерки, нито с драконовски мерки. Необходима е КОНСТРУКТИВНА АЛТЕРНАТИВА на сегашното образование. Защото, ако няма нещо коренно по-различно, чрез което да се види кои биха го избрали него и кои биха си останали при "старите мехове" - това означава да се принуждават децата и родителите да остават при това, което те в мнозинството си явно не одобряват. Ако не се освободи творческият потенциал в учителите и в самите деца, ако те биват по всякакви начини само принуждавани да следват спуснати отгоре директиви от рода на "какво", "кога" и "как" да учат - нещата изобщо не могат - а и не трябва! - да се оправят по този начин. Сега децата не са склонни към уважение "защото така е прието" - но защо е необходимо да бъдат такива? Това е отминал етап, сега потенциалът на децата изисква много повече от една ламинирана учебна програмка, иначе, щом не са правилно канализирани, по-големите възможности се превръщат в разрушителни. Така че тоя път няма да мине номера със "стягането" вкъщи и в училище, с посещенията на проверяващи високостоящи лица или дори с повече (но неправилно разпределени) финанси за образователната система. Защото болесттта, за която така красноречиво алармират наблюдаваните симптоми на разложение - това е ОСТАРЯЛА ПАРАДИГМА. А тя не се оправя с административни мерки!

Той е по-безвреден от другите мастно разтворими витамини, особено ако е от растителен произход. Но ако употребяваш по 2-3 супени лъжици кълнове и сурови ядки или студенопресовани масла, ти ще го имаш достатъчно... ала има и един антифактор - откажи се от хлорираната вода, защото тя унищожава вит. Е!

Виждам, че докато в оригинални текстове се държи много на предварителните условия, особено ако ще се практикува усилена пранаяма, в новите инфо източници тези условия се подценяват или изобщо не се споменават. А самата основа на тази наука почива на положението, че дишането е взаимно свързано с цялостната човешка проява - труд и почивка, стойка на тялото, психонастройка, хранене, хигиена и т.н. Нередностите в тези отправления причиняват трайно неправилно дишане и тогава няколкото минути раздишване или ритмизиране на дихателния процес ще бъдат от съвсем ограничена полза. Това, за което древните текстове твърдят, макари да преувеличават, че правилното дишане лекува всякакви болести, важи единствено при предварително урегулиране на начина на живот. може би сегашните популяризатори знаят това, но не го казват, за да не откажат предварително хората...

Инфо в аванс, т.е. преди да излезе превода новата книга на Д-р Дадамо на български (вероятно с това ще се заеме пак изд.- "Кибеа", но догодина). След като предизвика много противоречиви коментари неговата теория за начина на живот според кръвните групи, той е имал мъжеството да предложи нова, по съобразена с последните научни генетични данни теория. За което го поздравявам! Малко са учените, които са в състояние - дори и по чисто психологични, енергийни и др. "странични" на научната фактология причини - да сменят радикално една дълго затвърждавана своя гледна точка. Още повече, че прекаленият акцент върху кръвните групи като носители на наследствената ксвоеобразност беше един от препъни-камъните в досегашната му теория. Това не означава, че той сега се завърта на 180 градуса; повечето наблюдения за предразположенията и начина на живот на кръвните групи си остават, но вече са интегрирани в 6 комплексни генотипа. Освен кръвните групи, като критерии за оценка има редица телесни съотношения (един вид елементи от френологията и хирологията), базови настройки на психиката, подобно на темпераментите и биохимични корелати (как се усещат определени вкусове - а те се усещат различно от различните хора!). Новата схема дава отчасти отговор и на често отправяното възражение към теорията за кръвните групи - защо, макар и някои предразположения и препоръки да са не само теоретично, но и проверимо по-важащи за определена група, това не е винаги така? Оказва се, че макар и в рамките на един генотип да преобладават носители на дадена кръвна група, това не е абсолютно правило. Особено интересен е типът "Изследовател", свързан повече с отрицателния резус фактор, отколкото с определена принадлежност къмз АБО системата. Т.е. човек почти с еднакъв успех може да е А, В или 0 - и пак да пирнадлежи към този генотип. Предразположеинята към определени заболявания според генотипа са по-прегледно обобщени и само който е обзет от нагона да отрича заради удоволствието от това може да не обърне внимание на силно преобладаващите съвпадения в това отношение. Що се касае за препоръките, там нещата са по-сложни и аз предполагам, както смятах и по отношение на изолираната кръвногрупова теория, че трябва да се правят още много проучвания. Общите указания като цяло звучат добре, не съм много сигурен обаче в подробните таблици за всичките храни и подправки... все пак там е доста бездънно поле и за такива конкретизирани изводи сега можем да правим по-скоро предположения, които задължително трябва да се пречупват през конкретната фактология - реалната поносимост или непоносимост на съответния продукт за съответния човек...

Може да са малко, но пък се отнасят сериозно към поетите отговорности, което е по-важното.

Бих прибавил "Пророкът" от Халил Джубран!

Много, много пречат! Казвам го все пак и от известен опит. Проблемът не е в това, че те много говорят; покрай обременяването човек може, ако ги изтърпи, да вземе нещо ценно от тях в това отношение. Но много от тях говорят така, като че са и практици - и докато се разбере, че не са...

Въпросът е по-скоро докъде сме стигнали, за да звучи смешно! Макар и да имам много забележки към инициативата, тя все пак е опит за стъпка извън масовото протичане на това чалгаджийско и т.н. направление, което замени т.нар. духовна култура при мнозинството българи в днешно време...

То конкретиката сама се подрежда, когато се получи интерференция на насочените към обединение добри воли! Нищо не помага и най-конкретният план, ако хората не са съгласни да го следват. Но и тези 10% (които според мен са казани като приблизително число, а не като установена генетична закономерност) алтруисти си имат фин егоизъм, т.е. съгласни са да се случи нещо такова, но искат да стане по техния начин... това автоматично води до необразуване или скорошно разпадане на принципно възможните обединения и проекти. Много е важно да се съберат не само теоретици, но и практици. Като сондирах редица общности, които съм посещавал, се оказа, че чистите теоретици много пречат, защото за тях нещата започват и завършват в мислите и думите. Отначало си мислех, че както аз се опитвам да реализирам много от идеите си, така са и останалите, но срещнах само изключения от същия тип. И с някои от тях направихме, макар и не шикоро мащабни, но много интересни и,надявам се, полезни реализации. От друга страна, радикалните практици също не са най-добрата партия. Те често нямат търпение да отшлифоват това, което азбуки подчертава като предварително важно - уточняване на концепцията какво и как да се прави... Май че в крайна сметка, каквото е възможно при сегашните обстоятелства да стане, то ще си и стане. Това няма да ме накара да лежа по цял ден и да чакам, защото не мисля, че това е начинът, нито ми е такова природното естество. Но ако съумея да действам, без прекалено да се очаровам и съответно разочаровам от перспективите и последствията, може би нещата ще се движат по-гладко и резултатно?!

Така си е общо взето, но ето в новата екологична телевизия съобщиха, че и в Шумен има наднормени експозиции на прах и някои газове, особено в ценътра. А в Родопите има места с много левкемия, рак на гърдата и др., особено по хода на секретните едно време пътища на урановите руди и разните редки (силно отровни) метали... Човек може и стрес да си създаде където и да е, ако е вътрешно дисбалансиран... и все пак е вярно, че София се очертава като най-критичната зона; аз вече сериозно се замислям да се махам и то трайно, обмислям варианти... Защото не само вредностите са проблем, а и фактът, че това, заради което до голяма степен дойдох в столицата преди близо 20 г, вече почти не е валидно като плюс. Тогава имаше повече хора, споделящи интересите ми, имаше информация, трудно достъпна където и да е другаде в бг, обстановката беше не така напрегната... Но времената се менят и ние или трябва да се меним съобразно с тях или - ако това ни се вижда неприемливо - да видим как ще си обираме крушите!

Разпознах го някъде към 10-годишната си възраст и въпреки че оттогава съм се занимавал и с много други неща, винаги нещо ме връщаше към него; ама че то самото си е достатъчно съдържателно, като интеграция на важните неща в живота! А за малките и големите групи, там наистина има надежда някаква и както и ти си стигнала до същия извод, може би самите ние трябва да покажем по- (или още по-) качествена работа вътре в тях, за да бъдем по-полезни, когато (и ако) ни е съдено да взаимодействаме... Ето тук: www.mirbg.info/article.php?aid=41 - един учен и кабалист предлага нещо като общ план за изход от кризата на съвременната цивилизация. Дали е утопия, не знам, ама ми звучи като че ли вече малко над повърхността на водата...

Въпреки че и на няколко други души освен мен тая идея импонираше (а от болшинството само казваха защо не може или дори някои - че не бива да се реализира), мога да отговоря от собствено име. Аз досега съм реализирал със сравнително малка помощ от сътрудници няколко по-малки проекта - за природни продукти, книги и сайтове. Някои от тях достигнаха до повече хора и имат по-завършен вид, а други са стигнали само донякъде... Разбира се, ако други хора се бяха ангажирали по-пълно, нещата щяха да са на друго ниво. Но първопроходците в днешно време са в доста голяма степен наивници, а никак не е изгодно - финансово, емоционално и т.н. - да се проявяваш като наивник в днешно време. Ето защо почти всички хора с малко повече знания и опит (а такива всъщност ни трябват за такива начинания) проявяват благоразумие, като не започват сътрудничество или навреме се оттеглят от него. И наистина, ето например аз на времето помогнах почти съвсем безвъзмездно в трудното прохождане на няколко столични вестници и кабинети по природна медицина. И какво? Шефовете им "обръщаха другата страна" скоро след като им потръгваше и после на мое място идваха далеч по-комерсиални консултанти, които никога не биха си хабили времето и силите за първопроходство. Ето защо, както казва Васил, и в проектите се залага на вече популярни каузи, а не на по-непопулярни, макар и принципно по-перспективни. В крайна сметка, по отношение на конкретната идея, аз и тук, и на други места очертах точно с какво мога да участвам в проекта - експертно, информационно и дори отчасти материално - но почти никой не отговори със същото. А хората, за които все още си мисля, че биха ме подкрепили и действено, не само на думи, сега преживяват трудни периоди... познато, нали? Всички съдействия, които съм оказвал, и при мен са на фона на много други професионални, семейни и др. задължения. След като знам, че цял легион други специалисти, с много повече пари и свободно време, са се затворили в тясноегоистичните си амбиции, започвам да си мисля, че наистина няма особен смисъл да бъдеш наивник. То (наивничеството в добрия смисъл = алтруизъм) би придобило смисъл в едно съвсем друго общество... Новите ми идеи включват развитие в много по-тесен кръг до степен, когато отново ще мога да предложа нещо по-ъпгрейтвано като идеи и реализирани продукти - тук или в чужбина, ще видим... А ако междувременно отдругаде наистина излезе някаква устойчива инициатива, с подходящи хора, които вече я движат, остава мое право да преценя с какво и до каква степен да й съдействам...

Хрумва ми да поискаме на хубаво място у нас да има екотеритория с международна собственост, резерват с истински гаранции, че ще остане такъв, че нашите както се видя не признават нищо... Не знам дали европейски екозащитни институции, СЗО или някой друг ако пряко контролира освен това, ще бъде в плюс, но все по някакъв начин ще трябва да може да съхрани поне едно кътче от вече жестоко ошмулената ни родина! А вече там може да бъде базиран примерно научен център по екология, природна медицина, психология, изкуство и универсална духовност, т.е. по всички необходими и нефанатично поставени клонове на човешката и човечната цивилизация...

Много е трудно да се дават общовалидни съвети, ако изобщо е възможно. Зависи от теб си. За някои може да е полезно да се "отрекат" в буквалния смисъл, но условието е да могат едновременно с това да се отворят за по-висшето. Иначе се получава не надмогване, а разцепване на егото, с всичките непирятни психиатрични последствия. В повечето случаи е добре да се избира между една от другите четири алтернативи, които ми хрумват. Или, първо, ако егото е хилаво или деформирано, първо да се поработи върху неговото стабилизиране. Или, второ, ако то е силно, но с него се злоупотребява, да се смени насоката, например човек да разбере, че и алтруистичните дела могат да носят лично удовлетворение, а не само егоистичните. Или, трето, да се насочи лъчът на вниманието навътре: "Кой съм аз?", да се търси егото вътре - ефектът е смирение и просветление, неподозирани за такава проста техника от хора, които не са я опитали! Или, четвърто, да се приложи някаква цялостна духовна дисциплина, която не толкова отрича и не толкова пренасочва егото, а действа чрез обща хармонизация на енергиите и центровете - йога, дао, паневритмия...

Целият свят вече става материалистичен, ако говорим за общи тенденции! Имам познати в Япония - казват, че младите, а вече и на средна възраст хора вече не приличат на традиционните, а имат много повече западни черти. В Китай духовността е много повече история, отколкото актуалност. Младежите в Индия се технологизират много по-приоритетно, отколкото да изучават богатите на духовност местни традиции. Е, щом Изтокът върви нататък, какво остава за Запада, към който с определени уговорки все пак принадлежим и ние?! Има обаче и нещо друго - има, наистина плахи, но все пак зачатъци на нов вид духовност, която няма непременно да предполага оттегляне на благоприятстващи за блаженото съзерцанние места, а ще се опитва да се пребори едновременно и с външните, и с вътрешните предизвикателства... Това, разбира се, е много по-трудно.

Първото, което е важно, е рекламата да не е грубо дезинформираща. Всичко друго е на заден план, що се касае до интересите на хората.

Според мен Максим има предвид, че възможността да се натрупват материални блага общо взето е по-голяма на Запад. И без да е живял там, той лесно може да заключи, че това обстоятелство ще привлече много хора, които искат да печелят повече. Макар че за сегашното състояние на икономиката, екологията и духовната култура на света да имат по-голяма отговорност не мнозинството от редовите граждани на западните страни, а главно едно малцинство от тях, най-богатите. Освен тях има безбройно много материалисти, които обаче съвсем не са лоши хора, както и хора, стремящи се към духовност, но които били са принудени да емигрират по много и разнообразни причини. Да не забравяме, че в сравнение с миналото, сега просто е по-лесно да се емигрира. Онези в България, които по чисто материални или и други причини са искали да емигрират преди 1990 г, просто не са могли, без да рискуват куршум в гърба при опита да преминат през границата. Значи като цяло те не са станали по-големи материалисти, просто имат възможност да опитат повече неща по широката земя. Но ако човек има защо да остане (или, да речем, да иде в неразвита технологично, но известна с духовните си традиции страна)? Е, тогава той ще е добре да бъде духовно отдаден, защото, какво друго ще му придава кураж да понася лишенията? Именно в този частен смисъл има подтик към духовност в бедните страни. Но е вярно и че не всеки може да го оползотвори, не всеки е роден да бъде краен аксет. Много хора могат да допринасят за своето и на другите развитие, само ако имат една приемлива материална осигуреност като база.

Срещали ли сте такива деца? Имате ли опит с тях? Какви са вашите наблюдения? Сещам се за няколко случая, почти на 100% съответстващи на описанието. Има разминавания обаче във възрастта - според мен има случаи макар и по-редки, когато по-възрастни "деца", вече на средна възраст, са били много ярки диамантчета в детството си; и второ, не споделям пълния възторг относно тяхната лъчезарна съдба и неизменно позитивното влияние върху света. Една от тях е моя братовчедка, като дете беше нещо чудесно - и като душевна чистота, и като способности... но после се ожени за някакъв богат тип от Германия... и после, когато се видяхме, преобладаващото, което излъчваше, беше (с дълбока болка го казвам) - груб материализъм и даже вулгарност. Имам друг подобен познат - стана наркоман, а и още едно момче, което вече не е между нас - обеси се... Изглежда, че това не са светци, които следват волята Божия независимо от обстоятелствата, а просто хора, на които са по-развити някои от центровете. Те обаче се нуждаят от подходяща среда, както и да следват може би прекрасното си вътрешно насочване от детството, иначе резултатите могат да са - и често са - трагични... Всъщност, наблюденията ми не само за такива деца, но и изобщо по отношение развитието след периода на детството и ранното юношество са, че ако човек следва признавието си, той си намира подходяща среда, която подпомага вътрешното му насочване, то отново влияе върху средата и т.н. Обратното, ако се поддаде на други насочвания (които изобилстват в днешно време) средата се оказва неподходяща за съкровения му кълн, а по-подходяща за други развития, този човек е непрекъснато нещастен, каквото и да постига и ако все пак се обърне, за да последва пътя си, това става много трудно или след прекатурващи катаклизми...

Трудно ще те опровергае, защото май си е баш така, поне в повечето случаи... И все пак има и задружни българи в чужбина, просто те не са толкова гръмогласни. Тук не само индивидуализмът на българите си казва думата, а и оплакваческата нагласа - явно доста хора предварително са очаквали да им се разтворят дверите и когато това не е станало, са започнали да се чувстват разочаровани и даже някои преувеличават, мълвата умножава повече негативните отзиви и т.н. Така е, само където освен некадърност при някои наистина си има и много други причини! Имам например един близък, който е невероятен технически гений, но наближи 45-те и още не са излезли да живейт в странство, макар и да работи на няколко пъти към чужди фирми, базирани в България. Знае отлично, че там ще има в пъти по-добри приходи, защото вече се разбра, че без него повечето по-сложни проекти просто забиват, той дава разгадките и вече тогава механичните работи има кой да ги върши. Ясно е, че е много конкурентноспособен в която и да е чужби а - и все пак... Искам да кажа, че не всички способни иначе хора са достатъчно решителни относно важните промени в живота, или (което е другият аспект) не са сигурни дали трябва на първо място да поставят материалната страна на въпроса, за която обикновено има повече възможности "навън". Допълнителни и немаловажни проблеми са създадените отношения, ако са добри, с близките и приятелите тук, с българската природа и т.н. А като равносметка за емиграцията - не само милиони, мисля, че десетки милиони са вече българите извън страната - ако включим и емигриралите от Втората световна война насам. Дъщеря ми е от 20 дни в Единбург, Шотландия; аз по-рано си мислех, че това ще да е едно от местата, където "нашего брата ще е кът", ама тя разправя, че буквало е претъпкано с млади, а не толкова рядко - и с по-възрастни българи...

Виж книгата на Грей "Марс и Венера - хормоните на любовта" (ориг. заглавие на англ. "Марс и Венера - диета и упражнения). В интернет има данни, но човек трябва да има базови познания, за да не се обърка от разни противоречиви твърдения. като цяло, важно е да се консумират белтъци с високо съдържание на триптофан, а също така - натурални въглехидрати, есенциални масти и минерали, особено магнезий. Жълтият кантарион, гинкото, розмаринът, гроздовото семе и други билки и добавки помагат пряко или косвено (чрез мозъчното кръвообращение) за синеза на неврохормоните. Освен това допаминът се синтезира основно вечерта от 22 до 24 ч., а серотонинът - рано сутринта. Най-добре е от 22 до 8 ч. да не се върши никаква отговорна работа и да не се пренапрягат емоциите, иначе се нарушава този процес. През това време освен сън могат да се правят отпускащи тихи разходки, уталожващи молитви и медитации, успокояващо дишане, музикотерапия, а сутринта - кратка освежаваща гимнастика. Психонастройката - особено важна за жените, които по-често имат нисък серотонин - да се основава на умереност във всичко, самоуважение и избягване на неразумни жертви в полза на незаслужаващи го люде.

Това е така, ако става въпрос за ИЗлекуване. Лекарите отдавна знаят, че такова животно е много рядко срещано; че даже при трайни подобрения остават предразположения в съответните органи и системи. Лечителите по-често подценяват този факт и съответно по-често претендират за ИЗлекуване. А в пълния смисъл на думата, последното може и да не е възможно - медицински, кармически или както искате го тълкувайте - изобщо в рамките на настоящия живот на човека! Това, което обикновено се нарича "излекуване", е просто по-устойчиво ПОДОБРЕНИЕ. Но ако човек е страдал много, то му се вижда като избавление - и ние не бива да подценяваме стойността му. Имал съм пациенти със сърдечни болести, при които, въпреки че анатомично увредата на сърцето си стои, те вече се чувстват с 95% по-добре. Или такива с пристрастявания, които се стабилизират, но при условие, че не се връщат отново към стария начин за компенсиране на проблемите си. Или с псориазис, при които след години тежки проблеми плаките се изчистват, с изключение на т.нар. "дежурна или сигнална плака", напр. зад ушите или покрай някой пръст. Тя им служи като ориентир за това, накъде се движат. Ако занемарят указанията и тя започне да се развива, би било разумно да се коригират навреме... Психосоматиката често е поразително вярна, за да бъде отхвърлена; и все пак, вманиачаването относно принципа "болестта като път", ако се тълкува неправилно, може да парализира волята към възможното поне частично подобрение. А неправилното тълкуване най-неусетно се промъква при липса на различаване между излекуване и подобрение. Защото подобрението не премахва кармата и поучителния й потенциал, то само показва, че при известни условия болестта може и да отстъпи, но при други условия - да се върне отново... И какво всъщност е по-важно от тоя собствен опит относно подобряващите и влошаващите фактори? Нима е по-добре човек да няма опит в различните терапии, а само да философства, че е полезно да си остава страдащ?!? Лекуването, както се подчертава и в по-горни постове, следва да става с активното участие на самия потърпевш и с адекватни промени в начина му на живот. По-нататък се имат предвид природни методи, които според вековния опит помагат практически без сериозни странични ефекти (основно това са съвсем обикновените, но прекрасно действащи методи на природолечението от различните школи на изтока и запада). Едва на трети план могат да се имат предвид методи, които могат да имат явни негативни последствия на физически план (каквито са много от медикаментозните, лъчеви и оперативни интервенциии) или на по-висшите планове (в която група може би попадат някои външни психоенергийни въздействия). Но аз бих оправдал дори и рисковани мерки, при условие, че вече са опитани по-безопасните. Кармата означава действие и отношение - и затова не може да бъде изкоренена чрез безсветофарно пасуване, а само чрез съответно насочени правилни действия и отношения!

Да, но дали снизхождението е на средата на пътя между безразличието и състраданието или е отделно разклонение? Явно зависи от смисъла, който всеки си влага в тоя термин. той на мен ми звучи повече като помилване, смекчаване на присъдата. "Бъдете по-снизходителни" на мен ми звучи като по-недрастична форма на сърцераздирателните викове: "Милост", "Милост"!!! Дори и значително проявено, снизхождението продължава да предпоставя отсрещна вина и да не предпоставя дълбока емпатия. А състраданието в моите очи не предпоставя вина и задължително се базира върху дълбока емпатия!

В България не е по-добре, отколкото в повечето чужди страни. И все пак, къде човек се усеща свой и къде - чужд, това зависи от много неща и на първо място - от собствения му светоглед. Според мен емиграцията не бива да е самоцел или надежда за спасение и райски живот на земята - такъв просто не съществува, а ако отстрани ни се струва така за някои хора, не е зле да си припомним народната мъдрост: "чуждото яйце е с два жълтъка". Емиграцията може да е полезна при трайна безизходица в родината, при невъзможност за реализация на реални способности или други съществени аргументи. Който отива в чужбина, за да живее лек и богат на развлечения живот, много често се разочарова. Но млади хора, които тук не биха имали особено бъдеще, ако и да са настроени конструктивно, често се реализират по-добре в странство.