Добромир

Като цяло съм съгласен; но по отношение на това която и да е организъция да положи модела на екодуховните селища се съмнявам. Не че в Бялото братство и някои други организации няма предостатъчно желаещи го хора; но опитът ми, а и този на много други хора показва, че у нас волно и неволно се намират и пречещи личности. то и без това началото е много трудно, а като се чучнат и те - и нещата спират още във фазата на идейния проект. Затова може би единици и отначало тихомълком е уместно да стигнат до доста напред и едва тогава... с редки изключения българинът - за съжаление - не обича да създава, а да следва вече готови примери. А относно добрите условия съм съгласен - НО при условие, че човек наистина се стреми към духовното. Още не мога да го кажа за себе си и са много малко от многото ми познати, за които горе-долу предполагам, че това можеда е вярно. Ако човек не се стреми достатъчно силно, добрите условия няма много са помогнат, може даже да е полезно той да се поочука в другите условия, за да препотвърди по-късно ценностите си... Мислим си ние, че правим бизнес, учим деца и гледаме възрастни и това само ни спира, но идва момент, когато човек може наистина да се посвети на по-природосъобразно живеене и практикуване - и тогава проличава дали това е било достойно отработване на карма или само поредното оправдание за недостатъчната сила на Огъня отвътре...

Все пак, все още повечето хора само четат и говорят, като имам предвид не само че първите стъпки у нас са плахи по отношение на екоселищата, но и в самото общество малко от тях са действени. Тук включвам и умствената действеност, която не бива да се ограничава в трупане на информация, споделянето й или оспорването й, а и от истинска научна работа, с елементи на подобряване на досегашната структура на знанието, извеждане на приоритети и, разбира се, елементи на творчество. В днешно време духовността без никаква наука и техника няма да може да стигне до хората, а поддалите се на гол ентусиазъм, отхвърлящи прибързано всички постижения на научно-техническия прогрес, ще се заробят в средновековни имения, за които сега малко хора имат нужната закалка. Проблемът с екологията е, че тя - за голямо съжаление - все още няма необходимата стойност в съзнанието на повечето хора, дори и те да се наричат духовни, за да послужи като обединителен фактор. Все повече стигам до извода, че за да се отсеят повечето елементи, които обичайно у нас внасят дисхармония и тласкат към провал подобни благородни инициативи, те трябва да започнат без много шум, от малко, но отлично пасващи си искрени хора и едва ако се развият достатъчно да послужат като готов вече модел за другите. И едва ли близостта точно до София ще е предимство, не само цените са високи, но и при тия амбиции за заселване доста скоро не само Бистрица, но и Железница ще е урбанизирана и неприятна, ако се цели спокоен живот сред природата. В днешно време човек може да е и на повече километри от друг голям град, да речем Пловдив, който е и производителен район - шанс при непълно самоизхранване да се ползват поне повече български купени стоки, защото в София на борсата видях само един българин - всичко е турско или гръцко и като персонал вече... По отношение на препитанието - все повече неща стават по интернет, плюс възможността от култивиране на хранителни и лечебни растения, дребни занаяти, изкуство и т.н. - при добра организация ще може да се живее нормално. Относително по-голямата отдалеченост от голям град и особено от София ще филтрира най-мързеливите и егоцентрично настроени потенциални участници. Ако изобщо идеята е здравна и духовна хармония, а не както в днешно време обикновено се цели максимална печалба и власт - може би има шанс да се привлекат подходящи именно за това хора. Необходимо ще бъде да има взаимноизгодно сътрудничество с хора, оставащи по различни причини в големия град; аз засега съм измежду тези именно, но виждам, че ако скоро не се проведат някакви широкомащабни мерки за опазване на София, тук ще става все по-самоубийствено да се живее. Иначе е глупаво да се отричат и някои предимства на големия град, но ако екологията се влоши дотолкова, че да причинява непрекъснати страдания на живеещите тук - наистина другитете съображения ще останат относително маловажни. Има голяма необходимост от обмяна на знания и опит между закалените да оцеляват в по-близки до природата условия и някои хора от големия град, които имат такава насоченост и могат да помогнат с информация, техника и евентуално с парични средства. Дори и при успешен опит с екоселище не мисля, че то трябва да се превърне в Ноев ковчег без връзка с по-широкия свят. Не е реалистично например в скоро време младите да могат да получават всякакво желано от тях обучение в такива малки средища. дори и по отношение на опитностите в обществото някои имат нужда да живеят доста време в по-широки социални слоеве, преди да се оттеглят мирно и тихо в еко-то. Но иначе съм сигурен, че от такива - и то хармонични - екоселища има голяма нужда. Необходима е някаква алтернатива на "местата за почивка", строени с единствената мисъл за печалби от конвенционално настроени наши и чужди посетители. Необходими са духовни, научни и културни средища сред природата!

А какви са твоите очаквания към детето? Те понякога се проявяват така, че го парализират вътрешно, не му дават свобода, а му внушават - дори и без думи - че е длъжно да бъде еди-какво си. Не е случайно, че именно децата на педагозите (какъвто съм бил и аз) са често толкова особени и едва към средна възраст някои от тях се стабилизират в живота. Към другите деца нямаш такива очаквания да са на всяка цена еди-какви си - и затова можеш да им позволиш да се развиват според вътрешния си импулс, да им се радваш, да ги подпомагаш... Ами не знам доколко е възможно, но нещо подобно е добре да проявиш и към собственото си дете!

Елексир за заети хора: сезонни зеленчуци, но разнообразни - да има два-три вида кореноплоди, плюс нещо от зелеви - особено броколи - и ако има тиквички е съвсем ок. Измиват се, сваряват се на пара, обелват се, за които е нужно, а после има се прибавят нярязани сурови сезонни зеленчуци - задължителни и зелени - поне копър+магданоз - защото другите не ги заместват откъм съставки. Малко зехтинец или друга добра мазнина, малко лимонов сок, съвсем малко сол или няколко натуралин маслини вместо нея и при желание да бъде по-насищащо и полезно - 1 супена лъжица смлени натурални ядки или семена - може и покълнали. Е, докато се вари първото, вършете си работата, но нагласете си за звънене мобилните през 10 мин. - да проверявате състоянието на нещата, че някои се сваряват по-бързо и се вадят преди другите, за да не се разварят. После, поради лесната смилаемост на ястието, няма да се нарушава и работоспособността... но непременно добавяйте и сурови зеленчуци, защото, ако ядете само готвени, особено пък само картофи, не се учудвайте на известна сънливост впоследствие!

Тези диети предизвикват много полярни мнения, но те просто откриват закономерности, които още не са добре изследвани, затова има и прозрения, и заблуди - но не е ли така навсядъке? Аз уважавам Питър Дадамо, защото е еволюиращ с времето, търси все по-дълбоки закономерности. Сега вече той не е за "чистата" теория на кръвните групи, а е създал теория за генотиповете - освен тях имат значение и много други френологични, биохимични и т.н. показатели. И мисля, че е по-близо вече до нещо фундаментално, макар че за съвършено отразяване на такива генетични закономерности изобщо едва ли може да се говори. Харесва ми обаче, че не е просто рекламно пишещ, както са повечето западни автори, а продължава да се развива, да преосмисля някои от по-раншните си твърдения. Впрочем, който прочете книгата му за генотиповете - предстои да излезе и у нас - ще се убеди и лично в това.

Ами точно тогава се постига - нали, ако ти е вродено в буквалния смисъл, няма какво да постигаш! Но колцина са се родили светци... имам предвид наистина и цялостно вътрешно, а не просто с шлифован характер за пред хората, а отвътре да се разяждат от подтиснати чувства... Почти ги няма истинските светци, но защото много искаме да са край нас, преувеличаваме оценките си за хора с малко по-добра хармония от нашата. Но точно такава по-добра, макар и не съвършена хармония, можем да постигнем и ние. Не чрез слушане на нравоучения, не чрез тежка мисловна борба с различните пластове от съществото си. Можем да го постигнем чрез интегрална практика - било то по Учителя Беинса, по източните традиции или по Кен Уилбър. За мен едностранчивите автори и традиции не са много полезни, макар че в техния тесен обсег могат да звучат убедително. Какво обаче става когато човек ги следва? Нищо особено не става или се получават деформации. Истинската духовност и етичност е научна, в смисъл че проследява връзката между метод и резултат. Поне хората, които аз познавам, постигнали едновременно здраве, високоенергийна душевност и хармония, просто обръщат повече внимание на начина си на живот и редовно правят определени практики за тялото, ума и душата. Докато чистите теоретици, както и фанатиците, практикуващи до безсъзнание само едно единствено нещо - определено имат проблем!

Определено има значение цялостната хармония, желанието "да бъдеш добър" никак не е достатъчно! Лесно е да бъдеш добър и прощаващ, но само когато си в добра здравословна психосоматична хармония и когато поне отчасти си прогледнал отвъд стандартното его съзнание. Иначе може да е безкрайно трудно, да ти отнеме десетилетия и накрая, ако пак виждаш, че не си успял, даже може да се огорчиш и ожесточиш, вместо да постигнеш същинското благородство, което всъщност се проявява спонтано при определени условия. Даосите, йогите и т.н. казват, че гневът, алчността и т.н. не се побеждават нито с външни проповеди, нито със собствени мисловни внушения, а единствено с правилно функциониране на хормонално-енергийно-психичните центрове!

При мен е точно обратното. Нивото на вътрешната енергия не е всичко - важна е насоката и хармонията (баланса). След това, пак се опира до въпроса, що е то "търпимост" в конкретния случай. Ако е да се оставя в негативно подтискане, именно енергията и хармонията ще отхвърлят това положение. Ако обаче проблемът е небалансираното его (собствено дразненеза дреболии, двоен стандарт към другия и към себе си), тогава по-високото ниво на съзнанието би следвало да снижи до минимум, ако не и напълно да елиминира такива дрязги. И още, докато в миналото повечето хора са живели доста по-природосъобразно (със съответните предимства и рискове), сега все повече именно базови физикални и биохимични фактори са от значение. Това не можа да се оцени по достойнство, ако не е емал човек възможност да наблюдава хиляди случаи на практика. Например, как една промяна в храненето или добавяне на дефицитен минерал (в днешно време най-често магнезий) променя т.нар. установен характер; как ограничаването на компютърно-мобифонното прекарване на времето при децата за сметка на пребиваването на открито ги прави по-сговорчиви и по-малко капризни; как спирането на 10-те кафета променя една абсолютно нетърпима делова жена в грижовна и приятна към партньора си и т.н. Че то ако човек не иска да вземе най-елементарни мерки на т.нар. физическо равнище за себе си и другите, какъв е шансът приказките му за енергийни, психологични и духовни равнища да бъдат подплатени и с реални трансформации?! Според мен поне, в такива случаи това в над 99,99% си остават само приказки и намерения. Разбирателството не е само въпрос на интереси и на симпатии, а и на цялостна хармония в единния психосоматичен организъм. Много рядко наистина здравите физически и психически хора имат лоши взаимоотношения, а когато все пак се случи, те бързо се дават сметка, че няма смисъл да се измъчват взаимно и леко се разделят. Обратното, хората с болни организми и неправилен начин на живот рядко имат и присъствие на духа, за да се държат по този начин. Те или са болезнено чувствителни и правят прибързани - често погрешни - изводи за намеренията на другите към тях, или са капризно взискателни, или прекалено пасивни, за да се грижат дори за себе си, камо ли за останалите... И след като вътре в тях нещата са екстремно не наред, как могат да очакват, че ще бъдат наред външните им отношения?! Както го каза Орли, човек може да избере да бъде край такъв човек, за да тренира вътрешната си стабилност, а ако има и други причини (роднинска отговорност напр., тъй като не само интимни партньори, а и кръвнородственици често са в такива ситуации), съществуват основания, въпреки проблемите, известно време да се продължава, като се пробват различни подходи. (Кой знае, може би това ще стимулира някои да направят открития в психологията?!) Но иначе, ако няма специални основания за продължаване на отношенията, често ще се окаже, че и двамата допринасят за връзка, която не харесват и двамата...

Завърших първия (и досега най-подробен) двегодишен английски курс по хомеопатия преди повече от 15 г. От тогава съм свидетел на всякакви крайности като пълно отричане на хомеопатията или лекуване на всичко само с нея. Опитът ми сочи, че истината е по средата. Никога не лекувам само с хомеопатия, нито обещавам, че всичко ще мине бързо и лесно (тези, които сипят такива, отговорно казвам, празни обещания, имат повече пациенти ). Бързи и трайни подобрения хомеопатите имат в под 5% от случаите и именно те се разгласяват като реклама. В останалите случаи има или частично, или временно подобрение, често изобщо няма такова, а не са редки и случаи с влошаване - обикновено поради невключване навреме на други важни методи. Затова всеки лекуващ е длъжен да даде препоръки за начина на живот и да съпостави методите в интерес на пациента. В повечето случаи не започвам с хомеопатия при сериозни случаи или я давам като допълнение. Когато се лекува успешно едно състояние с други природин методи, тогава и хомеопатията често започва да действа по-добре...

Дори за да се прецени какво е най-добре за средната маса, е необходимо по-високо разбиране от това на сегашните управляващи - тук, а и по света. Добре е да се привлекат кадърни и същевременно надпартийни учени (от различни области) в управлението. Демокрацията по принцип съответства на нуждите на средното ниво (недорасло до самоуправлението), но това сега си е псевдодемокрация...

Да пазим детето от змията! Когато дойде адептът, той да си се пази от казуса!

Това е едната страна на въпроса, макар че не е мнотго ясно дали тези 20% няма да са 60 или 120 - в днешно време не само по мрежов, но и по "обикновен" маркетинг се разпространяват твърде скъпи продукти... По-важното обаче са точните показания - и това важи естествено не само за водораслите. Ако има компетентен и искрен консултант (за предпочитане с медицинско образование), човек може вместо по 3000, да дава само по 30 лв. на месец за добавки и пак да е по-добре от оня, който дава 3000. Но големите фирми (не само мултилевъловите) приучиха почти всички хора да вярват, че парите са единственото, което им трябва, за да са здрави... В действителност компетентността кое от кое е по-добро, как да се дозира и с какъв начин на живот да се съчетае, съвсем не се постига лесно, повечето хора само си мислят, че са сведущи.

Определено! Поне аз не съм попадал на радиестезист, който да има проверени попадения по важни и не общолафовски неща. Повечето им твърдения са предположения (разбира се, че колкото са по-общи, ще са "по-верни"); но когато стане въпрос за доказване (поне където е възможно) доколко конкретните им твърдения отговарят на истината... Един от най-известните в България преди 18 г. радиестезист каза на жена ми, че още не е бременна, но тя беше в 3-я месец и след 5-6 месеца роди!

Бедността действително е болест, особено когато е бедна душевността. Жалкото е, че повечето хора с много пари са бедни по този именно начин, иначе има за какво хубаво да използват богатствата си - и поне 90% от най-грубите мизерии от тази Земя тогава ще заизчезват бързо-бързо...

Това според мен не е отвличане, а много важен аспект на същата тема. И да, ако нямаше прекалено надценяване на едни и подценяване на други способности, по-малко щяха да са поводите за прибързани сравнения и оценки (преди малко писах по такава тема). А иначе мисля, че ти влагаш много по-друго значение от Станимир в думата "труд", както и подценяваш позитивната понякога роля на трудностите. Може би си и голяма оптимистка по отношение преодоляването на мързела. Бих желал да допълня като цяло интересните ви постинги със забележката за голямото влияние на подходящата или неподходящата среда за (не)проявяването на талантите. Кой знае, може би "мързелът" в крайна сметка е отлагане да се вложат същите усилия, но далеч по-резултатно, при по-благоприятни условия?! Или пък, "мъченето" да е изплащане на карми, колкото и наглед да е безрезултатно (то налиь да речемь Марпа е карал Миларепа да строи и разваля къщи, не защото това само по себе си е толкова развиващо, но за да се премахнат кармичните бариери пред развитието).

Разликите наистина не са важни по отношение на действителната стойност на Човека като космическа същност - там вероятно изобщо няма (поне такива като нашите) разлики. Но в нашия относителен свят многото разлики са неизбежни - и често полезни сами по себе си, макар че егоистичното съзнание лесно ги превръща и във вредни. Но то ако нечие его се плаши от сравняването, то ще се уплаши и когато всъщност не го сравняваме. Например, някой не сравнява директно, но изказва ясно становище по въпрос, където друг е на коренно различно мнение. И ето тоя именно човек може да възприеме това позитивно изказване като сравнение - виж колко съм прав аз и как добре го обяснявам, ами ти какви си ги бълнуваш? Това, разбира се, обикновено даже няма да е минало на ум на просто изказващия мнението си, но е факт, че то ще се възприеме така от не малко хора и те ще реагират по същия начин, като че наистина са направени сравнения и оценки. И обратно, ако някой не се отъждествява фатално силно с тясното си его, той дори директната сравнителна критика няма да я възприеме болезнено - все едно му правят забележка, че има несъвършен инструмент. Нали има разлика, ако някой каже това, вместо, че си скапан работник? По подобен начин, отдавайки фундаменталните сравнения на духовно невежество поради още недостигнато еволюционно ниво, ние можем спокойно да запазим функционалинте относителни сравнения; ние всъщност, както казах, не можем да функционираме нормално без тях на този свят. Без различие и сравнение трябва да сме в най-безмълвната нирвана, и то без никакво прекъсване... Но дори и по отношение на Висшето не можем да твърдим, че ни е ясна ролята на различието и до каква степен то се изтласква от Единството. Има една дзен пословица - "Различие без единство не е истинско различие; единство без различие не е истинско единство". Ние може да гледаме да не накърним по-голямата еволюционна ценност на животните и затова много от нас са вегетарианци, нали? Нима тук отсъства елементът на сравнението? От друга страна, по-низшето еволюционно ниво не прави съществото по-малко ценно в един друг смисъл - космично-екологичен. Всички са необходими, всеки е уникален и в това именно отношение сравненията са неуместни - макар че често се правят и в този смисъл, тъй като егото на определен стадий става много вманиячено да "редактира" Съществуванието по свое усмотрение, вместо градивно-хармонично да се включва в Него ...

Донче, едва ли някой ти се сърди, дори да му се е сторило, че не си 100% позитивна, тъй като ти и без това си вероятно възплъщение на най-високия процент позитивност тук. От друга страна си мисля, че дори и сравняването си има роля на тоя свят и че не точно то, а по-скоро отношението към него (и в излъчващия, и в приемниците) прави белите... Ето например, един работодател, който сравнява при интервю за работа или когато са колебае дали да уволни, прави нещо абсолютно неизбежно в нашия свят. Той е принуден в известен смисъл да третира хората като функционални единици, защото иначе цялото му предприятие ще отиде по дяволите и ще трябва всички да уволни. От друга страна, не е добре, ако той допусне това функционално сравнение да се отрази на схващането му върху ценността на човешките същества по принцип и да си вади погрешни заключения, че ако някой не го бива за точно определена работа, той не струва и като човек. (Това неправомерно обобщение за съжаление се прави доста често). Четох история за един работодател, който дори при уволняване на най-големи некадърници предварително проучва и им осигурява друга, по-подходяща за тях работа. Това вероятно е най-рядко изключение, но не пречи да бъде като достоен пример. Подобно и на случая, когато някой е неволно или даже нарочно обиден чрез сравнение, но той отнася това не към вътрешното си божествено Аз, което не се разклаща от такива "бури в чаша вода", а към правилното му място - дребното его - и от двете страни на репликата. Така той всъщност не се обижда относно себе си, а най-много да си извлече някаква поука за своето функциониране в плътната материя; от друга страна, не си прави и отрицателни изводи по отношение на така наречения обиждащ, дори и той да излъчва съвсем преднамерено предизвикателство. Той просто в момента не осъзнава почти нищо от истинската си същност и затова се държи по този начин, което в крайна сметка е естествено при наличните обстоятелства.

Сега пролетта предлага свежи цветове и листа, вкл. не от магазина - те са много ефективни, но най-вече в прясно състояние - глухарчето и игликата са доста интересни и подценявани... Цветният прашец е много добър антианемичен фактор, но купеният обикновено е с намалени свойства заради неправилно съхранение - всъщност само на едно място съм видял, че го държат, както трябва, без прекъсване в хладилника. Но затова пък цветовете, които дава Природата през този сезон, са достъпни за всички. Има и боров цветен прашец . не пчелен, а се събира ръчно, в Русия бая болести лекуват с него, вкл. анемия, бронхит и туберкулоза.

Орли, много е интересно, само че временцето е малко, а задръстванията в София - големи... Но можеш ли да пратиш координати на тази жена, поне някакъв мейл?

Трябва, да. В действителност и хомеопатичните ваксини трябва да се изучават внимателно, много неща в тая относително млада наука не са уточнени. Общата (неспецифична) природна профилактика като че ли е по-надеждна, но нищо не пречи методите да се комбинират. Права си, че едно много упорито затруднение е коренно различната нагласа на обществените нагласи и конкретни условия. Малко хора имат ресурси, за да заплуват срещу течението; ако се променят условията, те ще са много повече, защото надолу (в синхрон с преобладаващите нагласи) се плува много по-лесно... Безплатните имуностимулатори според мен следва да са съчетани, защото ехинацеята има едно действие, други билки и минерали - друго, хомеопатичните и етеричномаслените пордукти - трето и четвърто и т.н. Трябва да има и безплатна консултация от специалист в тези методи, иначе шаблонното предписване на едно и също нещо е крайно недостатъчно... Тъжно е, че болшинството лекари, властите и повечето редови граждани считат за по-важно да събират големи суми за лечение на тежки болести при отделни деца, отколкото с далеч по-голяма сигурност да ги вложат в по-масовото оздравяване на всички деца - с астрономически пъти по-благоприятни последици за цялото ни общество, в толкова много отношения...

Стремежът, ако е чист, определян от вътрешното усещане, че Животът, независимо какъв е, просто заслужава да Го обичаш - всичко тогава си е наред. Но обикновено чистотата на стремежа бързо се опетнява от сметкаджийство ("ако се стремя към нещо висше, ще ми се помогне от високо ниво") или се сменя поляризацията му, превръщайки го в претенция... Не само да претендираме за съвършенство, но и че сме (макар и в началото, но) на "най-правия път" към това съвършенство - това си е нищо повече от деформирано его и ще си остане такова, колкото и да го рафинираме чрез пламенност или многоученост и да го изразяваме чрез най-въздействащи интелектуално и емоционално изразни средства. Стремежът, когато е спонтанен и естествено (неидеологизирано) любвеобилен, е просто автентичен душевен импулс, горивото на Живота. Стремежът обаче, подклаждан от "неекологичното гориво" на двойния стандарт или задните сметки, създава безбройни усложнения. Трескавият стремеж, наричан често "амбиция", е най-силно проявен в милиардерите и политиците, той им помага да ръководят (поне във външните планове) реката на социалното, но накъде я тласкат, не се ли вижда?! А борбата... пак зависи от интерпретацията. Всеки жизнен импулс може да бъде тълкуван и като борба, и така да се каже, че борбата е начинът да се еволюира. По-често обаче борбата се асоциира с едностранно насилие към външния свят, с цел "да си пробиеш път в живота", дори да е за сметка на другите, както и въпреки загубата на собствената вътрешна хармония... Вътрешният мир е ако не постоянен факт, то поне твърде висока ценност за започналия осъзнаването си човек. Не разрушавайки го "в името на съвършенството", а обогатявайки го с повече значения, ние можем хармонично да се развиваме. И тогава не е толкова важно дали периодът ни в живота е на повишена или ограничена външна активност!

По принцип винаги съм подценявал външния вид и поведение като компонент на харесването; но после си дадох сметка, че това е крайност. Все пак, с приличното (но не чак маниакално!) (не)поддържане на външния вид ние засвидетелстваме по косвен път уважение или неуважение към другите. За повърхностните хора всичко започва и завършва с външността, но на по-осъзнатите също ще им бъде по-приятно да не се налага да ровят през пепелища, за да стигнат до прекрасната ни сърцевина и да я харесат... Виждам, че през годините съм се разминавал не един и два пъти с многообещаващи контакти - говоря в най-общ смисъл, вкл. професионални - поради подценяване именно на този аспект. Все пак, ако някой не те посрещне подобаващо заради дрехите, ти не му даваш възможност и по-късно да те изпрати по ума (или душата)...

Проблемът не есамо в подценяване на вредите от ваксинациите, а и в липсата на готовност да се направят много други неща вместо тях. Тези, които просто не ваксинират децата си, но и не правят редица съществени в нашето опасно за съществуването ни обкръжение неща - за тях не мога да кажа дали това е по.добре или да си се ваксинират, защото наистина без адекватни мерки заболеваемостта може само да расте - особено у нас е така, за съжаление. Естествено, естествените мерки са по-добри, но и доста по-трудни - всъщност се налага да се върви срещу течението. Но и си струва. Дори и ефикасни срещу някои конкретни причинители, ваксините не водят до истинско укрепване на здравето, а по-скоро обратното. Те приучват към безотговорност, карат ни да разчитаме на едно магитворно боцване, а не на цялостните ни осъзнати мерки, които между впрочем са важни не само срещу някой изолиран микроб, но и за цялостното ни физическо, умствено, емоционално и духовно добро състояние...

Изложба устойчиво екоразвитие в с. Желен: http://www.trinoga.org/newsmain.php?cmd=li...id=47&lang=