Добромир

Нищо от това не се изключва; считам обаче, че още са малко хората, които докрай (т.е. и на дело вкл. в критични ситуации) се придържат към концепцията за храма. Почти всички хора в случай на нужда се доверяват на методи, които считат (или се считат от авторитети) за научно издържани. Ето това е и основният вододел, определящ предпочитанията или не към неконвенционалното - някои го считат за ненаучно, докато други считат, че учените с това мнение са се отклонили от собствените си научни принципи... Но ето например вече има строго научни данни, че молитвите помагат - дори и когато са отправени към човек, който не знае за това. Следва да се стъпи и върху такива факти, а не само върху емоционални аргументи!

"Вътре" и "вън" са доста относителни понятия - но е вярно, че който е усетил нещата по-силно отвътре, той е и по-склонен и способен да даде нещо по-конструктивно и отвън. Но нека не си мислим, че някой ще бъде гуру за всичко, нека да видим кой в какво има повече знания, опит и дарби - и да тръгнем от там... Второ, изключително е важно за мен да се стъпи на някакво доверие към използваните от хилядолетия методи, да се види обаче защо те въпреки големия си потенциал имат като правило слаби резултати при повечето хора. Неоптималната употреба на методите се дължи на: 1. Неточна оценка на принципно по-приоритетните от тях (поставяне на преден план на конкретно по-неефективните или имащите неоправдано сериозни странични ефекти). 2. Несъобразяване с конкретните заболявания, даващи допълнителни насоки за приоритетните методи. 3. Непрецизно прилагане на методите, дори да са принципно подходящи. 4. Несъобразяване с индивидуалните особености при прилагането на точните методи. 5. Неоптимална стратегия за информиране и убеждаване, за да се изберат наистина най-добрите методи, да се изпълняват и индивидуализират прецизно... Считам, че ако успеем в това изясняване между себе си, ще бъдем по-полезни и за другите. Но освен оттук-оттам, добре е да имаме и някаква структура, дори да е на първо време онлайн, която обаче да е устойчива, където знанията, опитностите и предложенията да се събират, а не разпиляват сред много други теми. И оттам ще дойде отсяване на по-важното, механизми за проверка на плюс-минусното и обсъждане на конкретните практически стъпки, съобразно на получените изводи!

То и самата интуиция прогресивно се пробужда, когато, използвайки един достатъчен обем от тези знания, човек ги пробва на практика и уточнява за себе си детайлите. А който има наблюдения над повече хора - да бъде добър да сподели резултатите точно, защото много често опитните си знаят неща, които поради разни съображения не споделят масово или ги изопачават... Помогайте максимално чрез това, което знаете! Припомням инициативата, който е тук и иска да се отзове, да заповяда!

Тетрата (смрадлика) във все повече страни се забранява за вътрешна употреба, макар че то си зависи и от дозите. Все пак е лесно тя да се замени с подобнодействащи - богати на танини растеиня . камшик, очиболец, кръвен здравец и др.

Начинът на живот за мен е по-общо понятие, включващо както външното поведение, така и вътрешното отношение.

Душите ви нека са в новите дрехи и в песните влагайте звездната нота! Богатство от здраве, от мир и успехи по вашия Истински Път във Живота!

Това е основен проблем, наистина. Макар че има и един приблизителен критерий съобразно с начина, по който човек изразходва енергията си и доколко е творческа тя. При хора с по-висока творческа енергия се забелязва и по-висок потенциал за Пътя. Но от тук нататък не е задължително тя да се превръща все повече в мъдрост, щастие и оптимална помощ за другите. Хармонията прави по-възможно именно това. Другият вариант е по-висшата енергия да протича дисхармонично - тогава резултатите са доста разнообразни, често и разрушителни. И както обсъждахме в темата за оправданието, тук много често нехармоничният се оправдава, че не е добре да бъде застинал (както е донякъде човекът с нисък творчески потенциал), но пропуска да отбележи, че ще е още по-добре, ако бъде и енергичен, и хармоничен едновременно!

Какво имаш предвид - че и растенията са живи ли? Иначе животни спокойно можем и да не ядем, тъй като те не съдържат незаменими за човека съставки. Друг е въпросът, че в някои случаи на лошо понасяне на растителната храна ще се наложи спазването на специални адаптирани програми - но това ще е при сравнително нисък процент от хората. По-големият проблем е културалният - докато в регионите, където преобладаващата храна от векове е била растителна, не би имало особени проблеми, то в едни САЩ например, където повечето се тъпчат с меко и дори много от диетите им за отслабване са с много месо, те просто няма да желаят да направят такава промяна. Иначе точно на тях тя би им била най-полезна, не случайно изведстният д-р Орниш е имал огромни успехи там при сърдечносъдови болести, включително отпушване на застрашени от бай-пас сърдечни артерии - но това се е отнасяло само до онзи малък дял от населението, който е разбрал за, повярват в и осъществил съответните препоръки. (А то не е само вегетарианство, а и избягване на други недоброкачествени мазнини, както и общо ограничение на мазнините в храната, употреба на повече плод-зеленчук и т.н.).

С добавка - и усетът е някакъв аргумент, макар и не такъв за най-висша инстанция. Той според мен е аргумент за собственото светоусещане, което се променя в мигове на откровение. Какво обаче е качеството на това откровение, съпоставимо с по-висши откровения - това не ни е дадено да го знаем. Аргументите също тук са безсилни, но те могат да помогнат за постигане на известно външно изясняване, което пък не е маловажно в хода на общуването, вкл. и тук.

Съгласен съм с (1) - по-широкия възглед. (2) ми звучи по-догматично като правило без изключения (като такива се сещам да посоча спасяването на самоубиец в състяние на умопомрачение, за което той после е благодарен; или пък дори обикновеното напомняне на някой, който е в състояние на откликне, но в момента се е отнесъл дотолкова, че просто не се сеща да погледне в нужната посока). Хората са нещо сложно, поне на повърхността: не винаги искащият помощ може да я оползотвори и не винаги неискащият помощ не се нуждае оползотворяемо от такава.

Има и полезни съставки, но не го препоръчвам на никого. Суровите яйца съдържат антивитамини, а и при сегашното им качество като продукт...

Почти винаги може да се получи, но често е трудно - особено в съвременните условия, където вредностите са много, а достъпната информация - обилно-противоречива. Човек или трябва да намери точния консултант и с много търпение да заработи с него, или с още повече търпение да се образова сам - но не само на теория, а и на практика. При това както при студентите-третокерсници се преминава през период на доста голямо объркване, преди знанията да се подредят в сторйна и що годе адекватна система. Следва проверка на знанията - стъпка по стъпка. В конкретния случай могат да се пробват не кардинални, а отначало частични промени за по няколко седмици, за да се види резултатът. Понякога това се налага да се повтаря многократно, с промени в различни аспекти на храненето и други сектори от начина на живот. Изглежда много да се посвети половин или цяла година за индивидуализиране (в тази ера на бързите и лесни решения), но затова пък може да се стигне до оптимален резултат, до който иначе едва ли ще се стигне през целия живот!

Поне при мен (от слушане историите на моите пациенти) опитът говори, че особено при бъбречни инфекции антибиотиците водят само до краткотрайно подобрение, а повтарящите се курсове водят до повишаване на вероятността от сериозни странични ефекти. Най-малкото, преди да се тръгва с такива лекарства, трябвма за 1 месец да се пробват комплексни природни методи - ако сериозно желаете да ги опитвате. Не само хомеопатия, а подходяща диета, соко- и билко- и минералолечение, процедури и т.н. Иска се човек да отдели 1 до 2 часа на ден за това (не 1-2 минути, както е при антибиотиците), но пък резултатите в повечето случаи са добри. Много важен е индивидуалният подход, тъй като бъбреците могат да имат връзка с други органи и определени моменти от начина на живот.

То у нас на много места се афишират като "центрове" - но като правило нещата са твърде скромнички, ако не и компрометирани от нещо, което е твърде далече от истинската природна медицина; по-често се срещат способни самостоятелно практикуващи специалисти, които нямат време и желание да действат за обединение, а ги няма още и способните мениджъри, които да осъществят връзката... А самолечението е изключително важен въпрос, направо е престъпление да се отбягва той чрез крайни мнения от типа на "избягвайте самолечението" или "човек може да си помогне единствено сам". Истината е по средата, но какво тя означава конкретно, при различните индивидуални здравни, психологични, битово-материални и социални условия?! Ето това е полезно да се детайлизира според мен.

В момента доста над 1 милиард хора по света са вегетарианци - напълно или почти напълно. Повечето са в добро здраве и достигат, често и надвишават средната продължителност на смесеноядните. Ортоманиаци има от друга страна и сред месоядните, например някои ядат само яйца, за да отслабнат и получават жлъчни проблеми, мигрени и т.н. Тъй като познавам доста хора с хранителни проблеми, бъдете сигурни, че повечето от тях са страдали достатъчно (от тежки физически болести и/или психодепресии), не намирайки помощ отникъде и тогава са тръгнали с крайни мерки, вкл. диетични. Много по-рядко при общо добро самочувствие здраве се явява някаква мания за стриктни диети или други "твърди" методи. Изводът, до който не стигат дори и някои специалисти, е: не чрез призиви "бъди като другите" могат да се подобрят тези хора, а чрез по-адекватни програми за индивидуално резултатно лечение. Някои наистина трудно се чувстват добре при масовите форми на вегетарианство, но при адаптиран такъв режим се справят, ако не знаят как да си адаптират режима, си страдат или могат, както в случая, да преминат в другия лагер и да почнат да агитират срещу вегетарианството изобщо. Ами какво да кажем за другите, които имат много ниска поносимост или директно алергия към месото? Тези, при които излишното желязо се отлага в черния дроб, поощрявайки инфекциозни и туморни процеси?! (За да не благоговеем прекалено пред този микроелемент, полезно е и да знаем, че веществото, което предизвиква смърт у малки деца, наяли се с мултиминерали за възрастни, е именно желязото!) Аз лично познавам десетки хора и с анемия, и с отслабена имунна система, които си хапват месо - и то по доста - но например не ядат важни за организма продукти като сурови ядки и зелени листа... И, разбира се, храненето не е единственият важен фактор за здравето - наследствеността, психореактивността и състоянието на околната среда са също така много важни. Затова, когато някой е много убеден в някакво си становище, дори и да смята, че има право на това, тъй като е от личен опит - да не забравя и че този личен опит е ограничен, а и тълкуването на неговите резултати може да бъде различно...

(Неизвестна поетеса) *** Ти ужасно приличаш на мама имаш същите топли очи. Нека вън още малко остана. Ще си дойда, не се тревожи. Ще се върна сама, ще разкажа от игла до конец своя ден, както винаги - мъничко важна, много влюбена, луда съвсем. Успокой се, ще бъда разумна, снощи дълго лекувахме раната. До разсъмване с мен беше будна. Смърт, ужасно приличаш на мама.

Всички ние сме свързани - помежду си и с Всемира. Отчаяно се опитваме да го забравим в полза на егоизявите си, но това е псевдооригиналничене. Приятели, да се радваме на различията си, дарени ни от Битието, да ги споделяме, но да не им се връзваме прекалено! Весела Коледа на Всички!

Но, Орли, нали в днешно време и без това много често от психопатологията се търси изход в нещо като духовност? Имах предвид, че анокерксици стават психотравмирани млади хора - и то, както казваш и ти, най-често поради родителски вмешателства - независимо дали се стремят или не към някаква духовност (от тежките случаи, които знам или за които съм чувал подробности, болшинството не се е интересувала, но не мога да дам обща статистика). Може би, предвид на това, че засега все още изобщо процентът на интересуващите се не е много висок, ако се направят представителни извадки, ще се получи по-друга картина, но това не е най-важното според мен. По-важното е, че при изявена психопатология и духовният стремеж ще бъде патологичен - което обаче не изключва някаква степен на духовно напредване (дисхармонично) даже и въпреки тази патология. (Да си припомним някои примери от историята...). Но разбира се, стремежът следва да е хармонията в растежа. Ако тази хармония е налице, човек ще си знае мярката и дозата и за него опасностите, даже при опитване на екстремни техники и практики, няма да е толкова голяма. А ако хармонията липсва, даже да го пазим под похлупак от всевъзможни вредности и секти, той пак ще си се побърква по своему!

1. Да започнем (аз съм го започнал с няколко души, но търся още и то действително интересуващи се хора) със систематизиране на разполагаемото знание по важност. 2. Да намерим по-добри начини за неговата организация оф- и онлайн, вкл. препратки към действително ключови места в нета. 3. Да работим по посока на оф- и онлайн структури с консултативни функции и да стимулираме взаимопомощта. 4. Да помислим над критерии и социални органи за верификация - проверяване достоверността на определени лечебни, профилактични, обучителни и т.н. претенции. 5. Да свържем терапевтично-образователните модули с други важни области от човешкото знание и опит.

Би било добре да не се отклоняваме прекалено от темата. Дотук все пак има консенсус поне по това, че има нужда от повече и най-вече по-правдива информация, достъпна за всички. Кой от вас желае да се присъедини към целенасочена дейност в тази насока?