Добромир

За другото съм съгласен, в горната извадка има само препоръки, по които имам забележки. За сладкото: така е с елементите, но този глад е подобен на глада на наркомана или алкохолика. Както алохолът води до недоимък на вит. от В-група и магнезий, от това възбудимостта на нервите нараства, жаждата за алкохол се увеличава и т.н. - порочен кръг. Захарните концентрати (всички, ако се прекалява, а бялата захар дори и в "умерени" количества) имат подобен механизъм на пристрастяване - изсмукват много от витамините, калция, магнезия, цинка, хрома, ванадия и още няколко елемента. Недостигът им дисбалансира обмяната и нервите, а приемът на концентрирано сладко бързо, но временно води до успокоение по примитивния механизъм на завишаване на кръвозахарното ниво. То после пак спада, страстта за сладко пак се усилва и т.н. За сиропа - самият плод е много полезен безспорно - но по времето, когато тази рецепта е създавана слагането на захар не е било от голямо значение, тъй като повечето българи преди 60 и повече години много по-рядко са злоупотребявали изобщо със захарта. Сега обаче аз не препоръчвам този вариант, по-добре си изсушавайте плодчетата (не трябва да има зелени между тях, защото са отровни!) и си ги яжте по 5-10 бр. 2-3 пъти на ден - това е много полезно и за регулиране на запека. В бъзовите плодове има едни особени багрила, които се съдържат и в други тъмновиолетови плодчета - боровинки, арония, къпини, черни черници, черно грозде, птиче грозде и т.н - които също са много полезни и то не само за имунната, на и за сърдечносъдовата система, очите, обмяната, ставите и др.

Някои от народните средства са много добри, други вече са остарели, тъй като природната медицина (научната, не просто народната) разполага с по-добри, ефективни и безопасни средства. В случая от изброените неща повечето са хубави; аз обаче отдавна не препоръчвам мас дори и външно. Също така слагането на сол в горещата вода може да е полезно при обезводняване, но при простуда идеята е и друга - да се изхвърлят отровите, а солта пречи на това. По-добре е повече течности, но без сол, така ще има и да се изхвърли, и да остане. Що се касае до вит. С - в умерени дози няма особени рискове да се пие, но не и да се дъвче - като всяка киселина в концентриран вид и той може да развали зъбите. При нишадъра зависи пак от дозировката, гаргарата с него дезинфекцира, но отново върху зъбите ефектът може да е негативен, той се разпада с отделяне на солна киселина... то и затова се препоръчва при бъбречни камъни - както тях евентуално разтваря, така и зъбния емайл...

И мисля ,че не правим достатъчно за тях... (Това е общо за нас, българите на 30 г. възраст, вкл. живеещите в чужбина българи, за които животът изключително или преимуществено "там" не може да е оправдание, ако могат да помогнат директно или косвено, а не го правят). В днещно време не само проблемите са повече, но и възможностите да си помагаме. Някак си съм с усещането, че ако се начертае статистическа крива, ще проличи, че възможностите нарастват по-бързо от готовността ни да ги оползотворяваме... Диана?

Виждам, че тук много упорито се изпада в крайности по отношение на въпроса за ценностите - или се поддържа тезата, че всички и всичко имат една и също ценност, или (пряко или косвено) - тезата, че има точни критерии, чрез които да се определи кой е по-еволюционно развит, т.е. в определен смисъл по-ценен като индивид. Както много пъти на разл. места казах, според мен това са двете страни на една и съща монета. Може би във връзка със специфичните психонагласи, забелязвам, че жените по-често твърдят, че не трябва да има никаква разлика в ценностите (макар че и те практически едва ли го демонстрират в живота си); при мъжете по-често се дава превес на йерархията (макар че и те като стане въпрос за някои аспекти на духовността, приемат иманентното присъствие на Едното във всичко). Нека не гледаме само вършините на идеалите си (при жените повече в насока одухотворяване на природата, при мъжете - предимно в посока трансцендентиране). Да видим всекидневната си настройка на съзнанието и отразяващото я поведение - тогава няма да заемаме едностранчиви позиции...

Препоръчвам да ограничите захарта, че тя постепенно срива имунитета. Повече червени грейпфрути, киви, шипки, червено цвекло, репички и коприва. Много от билковите подправки изчистват дихателните пътища - кориандър, копър, кардамон, исиот... При започващо заболяване веднага да се дава ехинацея или съчетан продукт с нея (обикновено давам Респитонин, съдържащ и други билки) и да се ползва сребърна вода вътрешно и външно. Може да прави инхалации и разбира се да ходи високо в планината, където микробите и алергените са малко. Специално да се следи да няма запек, защото тогава тези усилия ще са слабо резултатни. Споменатото лекарство има доста противопоказания и според мен не бива да се пие, поне докато не е отчетен ефектът от многомесечното прилагане на горните указания. Ако имам още данни за детето, мога и още да конкретизирам.

Не винаги отговорът е задоволителен - да! Би ни се искало винаги да се радваме на синхронните явления, но тогава те не биха били синхронни, а свързани с моментните капризи на самочувствието ни. Но пък и тълкуването им е доста разтеглива работа... Може би наистина ако се споделят и обсъждат по-широко във форума, може да се изкопаят повече смислови пластове от тях...

Е, това може да си е и професионална деформация - видях, че някои биха изтълкували поста ти като препоръка за ядене на мухлясъл хляб, с което наистина не мога да се съглася

Да, има и много други противопоказания за обърнатите пози, но даже и без противопоказанията, дългото стоене (за някои дълго може да е и 5 мин) не е за препоръчване. Мозъчните центрове са много фини и наистина не случайно човек ходи и седи изправен. Новите йога системи с редки идключения тихомълком са ограничили, а някои и премахнали "висенето" с главата надолу, въпреки че древните им текстове го препоръчват. И от тук опасността - ако човек се ръководи не от съвременни източници, а само от древните текстове... Чистият разум и чистото чувство са преддверия на творческата интуиция. Те достигат до граница, отвъд която не могат да функционират и тогава се "отключва" интуицията. Но това е наистина въпрос за друга тема, и то особено интересна.

То второто не е веганство, а т.нар. (ово)лактовегетарианство или младовегетарианство. То ще е оправдано ако повече хора го заявят, аз лично се чудя как да минимизирам изкушенията на млечните, а и за другите те са лесно достъпни. Но ако има повече желаещи, може да видим като ще са млечни поне да бъде козе мляко и произведения от него или да речем обезмаслена суроватка, в която липсват някои от най-проблемните съставки, като казеин и мазнини... Яйцата ги слагам най-накрая, за мен тконсумирането им не е много по-добро, поне в духовно отношение, от рибата и трябва наистина да се окаже, че много от форума ги ядат и едновременно искат да им се приготвят, за да ги включим...

Това могат да кажат астрофизиците, доколкото анализите на метеорите и спектралните анализи на небесните тела са достоверни. Смътно предполагам, че има доста много тежки елементи и на другите планети, а относно кислорода - все пак сме много отдалечени от най-близките планетни системи... Не знам. Особено ако се задълбаем дали кислородът е клопка или благословия... нека си го дишаме засега.

Ти предлагаш ли суфи обучение?

Сега... смесват се много въпроси, които са си валидни поотделно, всеки на своето си място. Има много основни общи закономерности, които не бива да се нарушават поради факта, че всички сме индивидуални. Въпреки че положителното самовнушение е по-добро от отрицателното, да правиш фундаментални грешки с положителна нагласа не е най-добрият съвет. Ще дам пример с отравянето. Определена силна отрова действа зле на всички организми. Не е вярно, че като си внуша ще престане да ми действа, макар че може да имам повече шансове да оцелея, поради мобилизацията на защитните ми сили. Също така индивидуално някои са по-устойчиви към нея, отколкото други - но това не значи, че по-устойчивите следва да си я пийват, нали? Следователно има практики практически без странични явления, особено ако се правят за кратко време и правилно (тук влизат в действие и съображения като дозировка и коректност на изпълнението). Повечето школи ги класират като практики за начинаещи. Освен тях има и техники, които се препоръчват за по-напреднали, или само за особени индивидуални типове хора. Практикувани за кратко, те също могат да се понесат добре и от много начинаещи, но трябва да се има предвид, че грешките в изпълнението или предозирането тук са по-опасни, отколкото при първия тип. А грешките (за разлика от повечето практики за новоначинаещи) тук не касаят само неточности в техниката, а и несъвършенства в общия начин на живот - хранене, хигиена, мислене и отношения. Така че задачката е доста мъчна. И на трето място, има такива практики, за които много опити в много страни през вековете са доказали, че са неуместни, поне за огромното болшинство от хората; а има и такива, които са били уместни за по-висок процент по-рано - но поради духовни, социални или медицински причини са все по-неподходящи в днешното време. Цялата тази немалка съвкупност от методи и техники не бива да се препоръчва наравно с другите, макар че някои го правят. Така че, колкото и да бяха полезни обсъжданията по принцип в тази тема, наистина е добре да преминем повече към конкретиката. Например, какво ще кажете за страничните явления на лишаването от сън, което се препоръчва в някои школи? За продължителните обърнати пози в йога? За задържането на дишането? За денонощното повтаряне на мантри? За по-екстремните форми на динамичните медитации?

Според мен това си е сериозна техника и - поне доколкото може да се вярва на Кастанеда - крие значителни опасности. Що се касае за всички известни ми традиции, освен индианската и може би някои второстепенни тибетски разклонения, тези практики или се отбягват, или не се споменават, или се слагат в периферията на препоръките. И това е явно защото: първо, ние не случайно сме в тяло, второ, будното състояние е по-важно за съзнателното еволюиране от сънищата; и трето, сънищата могат да бъдат оползотворени без значими рискове само от човек, който е много напреднал или има такъм непосредствен ръководител. това е мнението ми по въпроса, е, засега...

Всъщност, бях пропуснал нещо да съобразя и сега се сещам. Добре би било да има и достатъчно пространство, а и условия там за съхраняване на продуктите... Ясно е, че ще е много трудно всеки път да се пазарува точно според заръчаното количество, трябва някои по-трайни продукти да се складират. А и плодовете и зеленчуците като затопли е добре да има голям хладилник, в перспектива два... Мисля, че можем с общи усилия за закупим такъв скоро (хайде 100 лв. от мен... ). но преди всичко мястото за склад да уточним при кой ще бъде. Мога да предложа 2 групи примерни вега ястия - с един и същ състав целогодишно и сезонни. Хем това много добре ще се комбинира с тематиката на книгата, която скоро започвам да пиша... но нека уточним и това, кое вегетарианство ще застъпим повече - веганството или с присъствие на млечни и евентуално яйца. И второ, въпреки че за някои от продуктите мога с голяма доза увереност да препоръчам и екоизточници на изходните суровини, добре би било да получим препоръки още и от от другаде...

Определено трябва да се опита друго преди хирургията, макар че в интерес на истината жените много различно се повлияват. Има случаи на големи миоми, които се стапят, както и на малки, които продължават да растат. Даже ми е хрумвало, че може да има два или три вида миоми, макар че в медицината не ми е известно да има теории и изследвания в това направление... Във всички случаи повлияването е бавно, например билколечение за 6-12 месеца, в съчетание със съотв. диета може и по-бързо да даде ефект, но едва ли преди 3-я месец. Важно е също да се види състоянието на жлезите и черния дроб.

Така е принципно, макар че и емоциите са нещо човешко... Всъщност повечето от нас и без това виждат, че истината е многостранна. Въпрос на избор е дали ще изтъкнем някакво частично становище чрез "не" спрямо другите, допълващи го становища, или чрез "да"; на мен специално второто ми се струва по-естествено "Бутилката е наполовина пълна, вместо наполовина празна".

Събота и неделя са важни дни А това, че ще има съобразяване с различните нужди и вкусове - нали точно това е основното, заедно с възможността да се осигури качество на по-ниски цени. Предлагам да се видим другата седмица, а дотогава да се съберат още хора...

Пак многозначност на думата, в случая "съмнение". Дали ще се каже: "не претендирам, че само аз съм прав (-а)" или "съмнявам се в това" - въпрос на избор. Но ако човек наистина е гъвкав и е готов да коригира становището си според изискванията на живота и собствената си еволюираща душа - тогава той би се опитвал и да погледне през очите на другите, да усети нещо от това, което би могло да е тяхната истина. Доколко ще успее - това е друг въпрос, но вероятно още от самото начало този подход би му дал по-голямо състрадание към отсрещния човек, независимо дали е оф- или онлайн. Тук често се поддаваме на илюзията, че това, което е ценно за мен, не е ценно за друг и размяната на естествено различни мнения се превръща във вече пристрастно оспорване и заяждане. А истината според мен е, че всички ние третираме едни и същи общочовешки ценности, само че ги разглеждаме под различни ъгли. Може понякога да е полезно да поспорим, но нека накрая потърсим и обединяващото звено, какво ще кажете?

Това би било добре, но колко хора наистина усещат Любовта като надчовешка ценност?

Не бих казал, че външната самота има различно значение за духовността в сравнение с присъствието на хора. Но вътрешното отношение към ставащото и в двата случая е определящо. Например, ако отношението на човека е да се отделя и противопоставя на другите, тази му склонност да се чувства особен (в материално или духовно отношение) ще намери чудесна "хранителна среда" в което и да е общество. Затова често животът го поставя в някакъв вид изолация, за да разбере, че никой не е длъжен да се съобразява с неговите проекции. От друга страна, има хора, които се чувстват отделени от "тълпата", на тях животът им натрива носа, като ги импулсира да се влюбят, или да се грижат за болни, да подемят обществени инициативи и т.н. - за да разберат, че другите не са качествено по-различни от тях самите. Човек, който се чувства в единство с нещата, би следвало еднакво ползотворно да може да вирее и в самота, и в обществото, но товае едно твърде високо ниво. За нас е добре да сменяме двете състояния. Даже чисто физиологично човек си почива в самота - била тя няколко часова ли по възможност няколкодневна. Както и почти всички хора биха развили психиатрични симптоми, ако с години са напълно сами. Способността човек да оползотворява и самотата и общуването, без да се плаши или отвращава нито от едното, нито от другото, за мен е важен признак за зрелостта ни като човешки същества. И също това е важен фундамент, върху който може да се гради едно автентично духовно развитие.

Да се храним с антибиотици?! Те може понякога да са по-малкото зло, колкото и странични ефекти да имат, но просто така да си се хапват, определено не е полезно. Плесените са различни видове, някои не е установено да са опасни, докато други са като антибиотиците, трети си са направо канцерогенни. Между 5 и 10% от развиващите се в ядки и зърнени храни са точно такива. Най-опасна е жълтеникавата плесен, предизвикваща рак на черния дроб и други вътрешни органи. В Африка това заболяване почти не е било известно, но след нахлуването на цивилицацията употребата на зърнени храни рязко се е повишила. при тамошните условия на висока температура и влажност плесените се развиват много бързо. Освен това бедните слоеве нямат и хладилник и като резултат до 40% в някои райони умират точно от това! И още едно съображение, влиянието на застоялата храна върху състоянието на ума и способността към духовно осъзнаване е негативно (на изток тя се нарича "тамас").

Надяваме се, че ще е по-рано, после могат да се включат и други. И да, права си, че трябва да се уточни, това е за София. Но не е пречка да стане и в други градове!

Ето че отново е въпрос на терминология и ако думата "цел" е износена и погрешно тълкувана, нямам нищо против и "смислообразуващия принцип"! "Крайна цел" като такава разположена във времето си е нормално да има всеки, докато по отношение на духовната пътека и аз считам, че целта по-скоро следва да е безкрайна и едновременно - в Настоящето... Ако това не означава да имаш цел, и така може да се каже. Но във всички случаи човек да твърди, че няма никаква житейска цел - това според мен не съответства на неговата житейска практика, а дали съответства на определени теории, в които се е вживял, това е вече друг въпрос... Както утвърждаващите, така и отрицаващите теории са си абстракции (и няма значение, че отрицаващите на някои им се струват по-освобождаващи!) - всекидневните практически решения и отношения си остават като пробен камък за всичко истинско!

Може би ще назрее среща за уговаряне на тази дейност между нас.. или по-добре да изчакаме, може пък и да се присъединят още 10-ина

Това наистина е висока и достойна максима. Дано да успяваме...