Добромир

Добре, аз и само за двама души тук мога да ти поръчвам понякога, но далеч по-добре е да се включат още някакви части от процента от тоя форум, претъпкан с вегетарианци така ще е лесно да се успокоиш и да почнеш да се занимаваш главно с това, вместо да ходиш по други работи, които едва ли са толкова ценни за нашего брата - изгладнелия духо(не)знайник

Внимавай със солта, много хора са ми са се обаждали с най-невинен глас и са питали защо са им отекли краката при захранването...

С подходящи знания (установени досега и нови), плюс продължителен опит и вътрешен усет

За егото - какъвто и да е изборът, това не е свободен избор - тъй като егото е винаги обусловено, и то не от един, а от много различни фактори. За Духа в човека, Учителите казват, че е свободен винаги - само че ние го усещаме само понякога - и вероятно в една твърде зачатъчна форма...

Не чакай да станат големи и консумирай заедно със семената. Пониците имат друг състав, някои вещества нарастват, но ензимите силно намаляват при по-голямото поникване. Вярвам, че разбираш защо ги продават такива - ами има повече "материал", финансово е по-изгодно. Пониците също могат да имат място в менюто, но те не заместват зародишите и освен това е най-добре да се отглеждат в пръст или прекалено редовно да се проммиват, тогава намалява шансът да прокиснат или плесенясат - но и в двата случая това си е играчка...

Групова вегетарианска кухня Когато магазинът е масов и вирее на общо основание, забравете за приемливи цени! Ако имате възможност, наистина е удобно като си в центъра да не папаш "боклуци", а да се отбиете, и аз понякога го правя. Но, без да съм особено притиснат финансово, и на мен ми е скъпо да го правя редовно, а предполагам за много други хора изобщо е скъпо да си хапнат нормално, а най-много си поръчват от нещо най-евтино в менюто. Много е лесно да се организира между съмишленици някой да готви за всички и да излиза 3-4 пъти по-евтино. Включително това би позволило отделяне на малко средства също така за разнасяне на тази продукция по домовете или на работните места. Но трябва разбира се да се намерят ентусиасти за готвене, пазаруване и носене. От мен - пълноправно участие с поръчки и предплати за пазаруване, както и консултации за едно балансирано вегетарианско меню. (Хайде поне веднъж да докажем, че не сме в тоя форум само и единствено за разговори...)

За това, че е важно как ги ползваме, се очертава консенсус. Но докато и аз доскоро си мислех за самите пари, че са само "хартийки", които ние сме надарили с властта да заместват различни други ценности, след като направих опита с ориза (вижте темата "Опит с мисловно влияние върху ориз"), започнах да допускам и други възможности. Спомних си немалко на брой мои приятели, които бяха поне на думи много за духовността, а след забогатяването си се прмениха до неузнаваемост. Следователно, колкото и да съм против суеверията и предразсъдъците (не им вярвам, само защото някой ги твърди); колкото и да допускам, че тези хора са си били отвътре още тогава други, богатството само е изявило това; не мога да пренебрегна и възможността парите наистина да имат силно влияещи върху нас вибрации. Т.е. едни и същи по вид и количество "хартийки", ако произхождат от по-честен и полезен за хората бизнес или са минали през свестни хора, е възможно да носят по-хубави влияния, отколкото при противоположния случай. Също така съм чел, че на много монаси в миналото се е поставяло условие да изпросват храната си само от стопани, които са изкарвали прехраната си по честен път... Не знам, но просто ми е твърде странно съотношението между онези, които преди забогатяването си са искали да помагат на хората и онези, които са забогатели и наистина са го направили.... мисля, че поне у нас то е прибл. 1000:1

Нямам време да си правя сам хляб. Харесва ми на вкус, особено сега покрай разните разнообразни т.нар. диетични хлябове си е цяло изкушение човек да не си похапне даже доста... И все пак съм забелязал, че в дните, когато съм замествал който и да е от тези хлябове с варени или печени зърнени продукти, съм се чувствал по-добре... още не знам дали е главно поради маята, солта или многото други възможни и не винаги обявявани съставки... но е факт.

Да, и аз смятам, че такива стряскащи квалификации не е редно да се правят. Знае се кои техники са по-рискови, отколкото други, необходимо е да се поясни при кои точно случаи са по-рискови - и толкова. Отделни влошавания и даже смъртни случаи е имало при абсолютно всички практикувани от много хора техники - най-често не поради самата практика, а поради техни си напреднали здравни проблеми. Ако не по време на техниката, то и по друго време се случват такива инциденти, но когато стане по време на техниката, проявяваме повишена готовност да ги свързваме с нея. Тази връзка е възможна, но не и доказана изобщо, трябва всеки случай да се разглежда конкретно, ако има достатъчно информация, за да се направи достоверен извод. И да се има предвид колко стотици хиляди или даже милиони са правили същата практика преди това и как те са се чувствали. Ами че то, ако имаме някаква нова техника и само няколко десетки хора са я правили и никой от тях не е "загазил", значи ли, че тя е по-безопасна от някаква друга, при която на всеки 100 000 практикуващи с един се е случвало по нещо обезпокоително?! Много важно е и как се изпълнява техниката, спец. при ребъртийнга и холотропното дишане има и по-"твърди", и по-меки системи Както и практикуващият може да се включва в сесиите естествено и да не прекрачва индивидуалните си възможности; но може и да се насилва, с което, както и при всеки друг вид пренапрягане, се увеличава шансът за странични ефекти. И все пак, повтарям, последните са най-вероятни при хора, които и без това си имат изразено слабо място. Фактът, че то може да бъде и неизвестно на практикуващия, може да ни насочи към необходимостта да се правят предварителни профилактични прегледи, ако се планират твърде интензивни занимания. Т.е. да се вземат мерки, ако е нужно, но без да се правят прибързани изводи в едната или другата посока.

Да, тази книга е много добра. Впрочем, аз изобщо не слагам плат върху буркана, а използвам дланите си, за да отцедя водата при редовното промиване. Като има вече малки кълнове, слагам буркана в хладилник и продължавам да промивам. Така се запазват семената, иначе както върху марля, така и ако чакам докато много покарат, често плесенясват. Нахутът става особено вкусен - същински деликатес. Съчетаването на бобови, житни и високомаслени кълнове (слънчогледът е най-достъпен от последните) осигурява голямо разнообразие от всякакви хранителни вещества, вкл. ензими. Винаги когато се яде готвена храна в значителни количества, е добре да се ядат макар по малко и кълнове за смилане (може и по малко ензимни плодове - ананас или киви). Що се касае до пазаруването на кълнове, аз препоръчвам от диетичните магазини да се пазарува всичко друго, освен тях. Сигурно е, че след едно напреднало покълване те се развалят бързо дори и в хладилник. Няма безвреден начин за съхраняване на веществата им по-дълго и едновременно предпазване от плесени. Това означава, че вкусните, с големи кълнове семена, които купувате или са били замразявани, или са третирани с консерванти. първото води до разко спадане на хранителните им качества, второто - до съответните чужди вещества в организма ви. Така че по-добре си купете от същите магазини или от пазара покълващи семена и си ги направете вкъщи.

Съмняващия се ум, според моята терминология... Проблемът е, че при повечето хора съмнението е едностранчиво, те имат двоен стандарт когато се касае за съмнение в нещо вън от ума или съмнение в самия техен ум. Но ако съмнението е наистина принципно, то води до съмнение и в самия съмняващ се ум - и тогава именно изгрява Любовта! Това е един от възможните духовни пътища.

Бих добавил само, че съзнанието има редица потоци, които далеч не винаги се развиват паралелно: интелектуален, естетически, етически и др. Духовността на дадено ниво може да се определи като хармонично и еволюционно устойчиво развитие - и задоволително по степен, но имайки предвид именно изходното ниво. Значи не само общото ниво, но и посоката, скоростта и хармонията между отделните потоци. Иначе всеки изпреварващ поток може да създаде дисхармония, в някои случаи фатално сериозна. Най-лошо е, когато интелектуалният поток е изпреварил с много степени етичния...

Объркването според мен идва от там, че Учителите, макар и да са оценявали всички еднакво според духовната им същност, в същото време са давали различни "оценки" на всекиго именно според конкретната му проява в света. Това те може да не са го усещали като "оценяване" в нашия смисъл, но не е имало как то да прозвучи по друг начин - защото разбирането ни е такова... Дори и в нашия свят, например ако за един стойностен проект се правят конкурси с цел избиране на най-подходящите хора - как ще се избегне впечатлението, че те се оценяват?! По-скоро проблемът е не, че се оценяват изобщо в определени прагматични моменти, а че обществото е натрапило една ценностна система, според която точно този вид оценка е решаващ. Иначе, ако всеки се цени на своето място, т.е. уважава се неговата уникалност, какъв ще е проблемът? Той самият би следвало да не сепритеснява напр. че не е силен по математика, ако се проявява по-добре в изкуството, нито че не може да стане шампион по спортно ходене, ако играе хубаво шах и т.н. Даже и в това, което му харесва да не е на "ниво", той може да не се сравнява с другите, а със своето положение от по-рано, отчитайки собствения си напредък. Значи, дори и без специално духовно равнище, биха могли до голяма степен хората да се освободят от илюзията, че оценките и сравнението по някакви показатели значи и отричане на уникалната стойност на "ниско оценения" изобщо.

Ако имаш предвид плътната закуска, притова след обилно похапване късно вечерта, съм съгласен. Но има хора, които не вечерят късно, а сутринта се занимават активно физически - те могат да закусват с леки и питателни неща - напр. плодове, натурални сокове и малко ядки. Освен това зависи от типа обмяна - някои се чувстват много добрекато не закусват, при други е обратното, а освен това после се изкушават да преяждат. Така че и тук не може да има догматични правила, важащи еднакво за всички. За 10-те чаши също, за да се стигне до такава доза, човек трябва да има поне горе-долу здраво сърце и да няма резки скокове в кръвното налягане.

"Има известни хора, което се наричат последователи на духовно учение, а извършват неправди. Като ги попитат защо, те отговарят, че са се "издигнали" над добро и зло - по какви мерки могат да бъдат съдени?... Душата има една външна обвивка - злото, която най-напред следва да бъде свалена, и една по-вътрешна - доброто, която също отпада, но накрая. Духовният човек съзнателно може да прави само добро." (Свами Вивекананда)

В крайна сметка, вътрешното ни отношение е основното, независимо от предотврагимостта или непредотвратимостта и без оглед на мащаба на евентуалния световен катаклизъм! Ако например, има опасност от пожар, всеки може да вземе мерки - гасене, викане на помощ, ограждане на околни пространства и т.н. - дали те ще са достатъчни или не, това е друг въпрос. Но много хора ми се струва, че не вземат никакви съществени мерки, а само се стряскат, рисуват апокалиптични картини, спрягат неизбежността на катастрофата във всички времена и числа... Лично аз не мисля, че това е полезно. Нито пък е оптимален обратният случай, когато си затваряме очите за реалността на глобалната криза. В създалата се ситуация, нека всеки реши какво за него е най-важното и да си го следва. Някой, както имам такъв приятел, тръгна да подготвя катакомба, където да съхранява важни знания от цивилизацията. Но той не тръби наляво и надясно, че краят наближава, а просто си действа в неговата вила в тази посока. Други събират семена - както и Учителят е препоръчвал - и наистина това е нещо изключително полезно, независимо дали ще има масов катаклизъм или "само" генетично израждане и на хубавите все още растения. Трети пък действат в социален план с осъзнатост за тяхната евентуална - макар и вероятно недостатъчна - роля, във връзка с икономиката, политиката, екологията, медицината, образованието и т.н. Четвърти са решили, че каквото и да стане, тяхното собствено духовно развитие е на първо място и се занимават главно с него... Всичко това са конструктивни подходи според мене

Ако не считаме едно прилично ниво на обща култура, която са ми осигурили, мисля ,че не са повлияли. Не само близки, но и далечни роднини не знам да имам лекари, да не говорим за нестандартни медицински и духовни учения. Майка ми беше против, но с годините се примири. У баща ми, макар и след време, успях да срещна разбиране. Между другото, сега се връщам от двудневно пребиваване с дъщеря ми в едно изграждащо се екоселище. За късмет имаше и други интересни хора, вкл. един журналист, който е бил и военен, снимал е ужасяващи неща в бивша Югославия и изобщо - много видял и действал в най-различни насоки. Той за разлика от мен не си определяше един основен път, но отново потвърди, че колкото и различни пътища да е поемал, винаги е бил верен на себе си - ето още една автентична възможност. Може би точно тя му е дала размах да организира той пък на друго място едно интересно екоселище. Много ми хареса визията му за интегриране на ценностите на цивилизацията с преимуществата на природосъобразния живот. Като уважаван човек той е успял да приобщи и тамошния кмет, който им е помогнал да развият туристическата база, плюс курсове по езда и оцеляване прави човекът, а в скоро време ще вземат и сателитна чиния за интернет, за да задържат останалите деца в училището, което за разлика от много други селски училища се е запазило. И си казах - ето човек, който не само мисли за база за чужденци и софианци, но и за това как да осмисли живота на хората, които все още не са напуснали селата...

Ами... с риск да стана скучен, пак ми се струва, че всеки си разбира доста различно нещо под "духовност". Френологията определя един обективен критерий за общо развитие на съзнанието, но не и непременно за правилната му насоченост. Гениите на злото също имат доста напредничави френологични белези. От друга страна, недотам еволюиралият може за нивото си да е по-духовен, но пък това не отменя необходимостта той да се учи по-нататък на нещата, които не е усвоил. И кой, знае, като развие повече способности за възприемане, дали пак ще си остане на благородната пътека... нека да не правим едностраничви или прибързани окончателни преценки.

Човекът е тълпа... Само просветлените може би са вътрешно единни. Забележете, че и най-преданите, уж решаващи всичко със сърцето си, в решаващи моменти се повлияват я от мнението на другите, а от някоя теория и ли на инерцията на предишния опит (а той при променените обстоятелства може и да подведе). И също так най-строго рационални индивиди се подвеждат от съвсем абсурдни от гл. точка на други предразсъдъци... Но има разбира се, преобладаващо звено, на което в даден период съответния човмек разчита. Но пък това, което той цени и това, което другите ценят в него, също обикновено се мерят с различни аршини...

И аз съм на същото мнение, при това не само от книги, но и от практиката. Дори и тия, които се чувстват добре на 100% суровоядство, няма да се влошат от 20-30%-ва прибавка на щадящо обработени зеленчуци и зърнени храни. Но които ограничават суровата храна до минимум от страх, че ще дразни храносмилателния им тракт, наистина се лишават от ценни съставки. Много по-добре е да не приравняват суровото зеле с пресния зелев сок, покълналите цели семена със самите млади кълнове, нито лошо сдъвканите ядки с добре пребаботените в устната кухина или предварително смлените. Т.е. не силно ограничаване, а по-скоро промяна в намчина на приемане на суровите храни се препоръчва при някои хора.

За лицемерието ясно, но не бива да му се противопоставя като "добродетел" повърхностната искреност, която в огромната част от случаите се приравнява на лекомислие. В нея има огромна доза незагриженост за това кое е уместно и кое не в общуването!

Привет, нямам тоя път време за пространен анализ, все пак веднага ми прави впечатление произволното смесване в тази тема на термините искреност и истинност - те са много различни, а се употребяват една вмессто друга. Първото е да споделиш това, което ти се върти из главата, второто - да проникнеш до вътрешната истина за себе си и за околната ситуация. Повърхностното "цепене" на това, което според низшия ум е истина е довело до безброй нещастия, а за истинността съм напълно съгласен че - стига да можем - е добре да я проявяваме винаги. Има обаче и критерий, който ми звучи малко обезкуражаващ, защото вдига летвицата прекалено високо: който се установи в истинността, каквото и да каже, се сбъдва (сутри на Патанджали и "ако имаш вяра колкото синапено зърно..."). Така че...

Е, не че няма всякакви становища - и на изток, и на запад... Но е вярно, че навсякъде същинските духовните Учители не са дискриминирали хората по какъвто и да е показател. А иначе за медицинските и психологическите гледни точки, в интерес на истината те не са съвсем единодушни. Сега преобладават мненията, че се касае за вариант на "гранично" състояние, които някои са склонни да го причислят към извращенията, а други - не. И аз май не бих казал, че това са варианти на чистата норма. От друга страна, много зависи от конкретната форма, под която те се проявяват. Малко ли са хетеросексуалните с какви ли не извращения или даже без извращения в медицинския смисъл на думата, но например манипулиращи другите посредством секса или търгуващи с "бели робини"? Това не е ли далеч по-неприемливото от духовна гледна точка?

Да Това е така, но все пак е необходимо човек по начало да е нямал собственическо чувство, иначе е много трудно да се откаже от него. Той по възможност трябва да израстне още от детството с такова съзнание. Тогава ще може с лекота да преценява какъв обем от материалните ценности може да стопаниства правилно и над какъв обем вече ще трябва да ги раздава или да назначава други да боравят с тях. Ако това е отношение, което се подразбира в цивилизацията, огромна част от нещастията, не само на физическо ниво, просто ще изчезнат. Сега се произвеждат над 1000 пъти повече материални блага, отколкото преди 300 години, а за това време броят на хората е нараснал само няколко десетки пъти! Това означава, че още сега бихме имали не мизерия, а свръхзадоволяване в световен мащаб, ако не бяха неизлечимо болни от алчност някакви си 2-3% от населението!