Добромир

Тежка тема, особено при сегашните реалности в "нашата мила родна..." Старите хора са все по-неразбрани и от своя страна неразбиращи новото. Разочаровани и обезверени, финансово фалирали и болестно склерозирали... почти няма как да не са в тежест. Можем да помагаме засега само индивидуално и без да се въвличаме прекалено в техните приказки... може да си имаме други спомени за тях, но все по-често ще свикваме да ги третираме най-вече като болни... Повече ще можем д направим - както и в другите хуманитерни области - когато се научим и да единодействаме, а не само да се съгласяваме на думи с важните неща, които бихме могли да направим заедно! А дотогава... дано Бог е милостив към тях, ако не с друго, то поне посредством начина, по който си отиват от този свят... За малкото от тях, които са с или са били с автентични духовни търсения, това им го пожелавам с утроен пламък! Имах един познат - бай Нестор, и той живя в най-дива мизерия, но посрещаше всичко с достойнство и спокойствие, четеше си беседите на Беинса, гледаше, колкото и да е зле, да помага със съвети, контакти и директно... Почина от стомашен кръвоизлив, постепенно угасвайки без болки за 4-5 дни, а при аутопсията се оказа, че е имал рак на стомаха! Като знам върховните изтезания, които обичайно следват след тази диагноза и разните лечения - а той почти нямаше и близки - това си е било чиста благословия!

Аз пък искам да си го оставя времето, да си дреме то... Истината е, че само Настоящето може да служи като отправна база за каквото и да било бъдеще!

Вареното живо е по-добро от хляба, но покълналото дава енергия... поне ги съмчетавай. Само на варено винаги се чувствам по-отпаднал, а и други хора са споделяли същото.

А на теб - сублимно сублимиране!!!

Тя темата в случая е доста широка и не че няма връзка с горните постинги, но все пак са малко настрани, права си. А да се разделят участващите черно-бяло на 90 и 10% - виж, с това не мога да се съглася. Аз например не бих се причислил нито към едните, нито към другите. Учителите много пъти са сочели недостатъците и в индивидуален, и в социален аспект (поне според абсолютно всички оставени ни за тях Писания). Проблемът по-скоро стои в това, че те са могли да дадат по-различен пример, докато болшинството цитиращи ги след тях не са могли да го направят. И още, те сигурно ипри най-острите си словесни осъждания не са позволявали "отровата" да проникне до тях самите, а повечето от нас още са си твърде уязвими в това отношение. Ако наистина имаме мъдростта да посочим някаква грешка, но не по унижаващ достойнството на човека начин и веднага след това му покажем, че ние можем и искаме реално да му помогнем и ако през цялото това време запазваме едно хармонично доброжелателно отношение... не е ли и в това процесът на усъвършенстване все пак? Но ако само "плюем", без да допринасяме за подобряването; или ако - макар и "павирани с добри намерения" - се изнервим и през целия ден сме като буреносни облаци, тогава... Методът на Донка с децата вероятно е перфектен, но дали е винаги приложим? Дечицата все пак помчти винаги не са дълбоко деформирани. А много от нас са свидетели как и най-самоотвержените доброволни жертви се посрещат без ответен импулс за подобряване. Има хора, които не разбират от добро отношение и по отношение на тях ни е предоставен един нелек избор - или да "изгоним търговците от храма", или да се оставим да ни "разпънат". но няма универсални рецепти - всичко зависи от нашето ниво и моментно състояние, от другите хора, от времето и от външните обстоятелства.

Вижте, аз съм с впечатление, че няма натрапване от страна на Орлин. Вярно е, че понякога прекалява с обема на посланията си, но дори и тогава те не са преливане от пусто в празно, а с всеки нов пост той дава една друга възможна гледна точка. В конкретния случай - не съм убеден (не толкова в съществуването, колкото в) ролята на споменатите астрални същности. Нека си изпълним нашите критерии за добронамереност, пък за невидимите последствия Бог да си има грижата; ако потрябва да ги разребем, ще му дойде времето... Но от друга страна, не мога да бъда и щраусовски настроен - в крайна сметка има факти, които се обясняват доста добре от тези твърдения, а пък други гледища, които да ги обясняват по-добре, досега не съм срещнал... Все пак в случая, доколкото аз съм го разбрал, тези съмнителни "нашествия" касаят не естествения механизъм на интимното единение, придружено с любов и без други рискови фактори. "Обсебването" касае или състояния след особени техники, които качествено изменят този процес; или вероятно близост, деформирана от негативни психологически доминанти, третиране на партньора като вещ, или пък всякакви оргии под въздействието на алкохол или наркотици...

Гражданското общество у нас, доколкото изобщо го има, има все още твърде "байганьовска" ориентация... Но при възприемане на европейското трябва и да внимаваме, не всичко и при тях е розово... И, колкото и да е утопично, иска ми се да можеше да обединим плюсовете от източния и западния светоглед... Бях за няколко дни във Виена, редът и спокойствието там са нещо, за което София само може да мечтае; в същото време хората са някакси хладно учтиви, не се усеща истинска топлина, няма и живец за продължаване на развитието... На някои сигурно ще им хареса да сме 100% като тях, на мен обаче - в никакъв случай! Каквото можем, да вземем като опит и организация, но да не се разделяме с творческия си заряд, по отношение на който мисля, че продължаваме да сме много пред тях!

Ами още по-рано в тази тема отбелязах, че непрекъснато се явяват псевдопротивопоставяния на базата на това, че всеки влага различно съдържание в понятията... Грехът като обективно отклоняване от правилния път... но за него какви са критериите? Или грехът като престъпване на обществени норми... но могат ли едни и същи норми да важат еднакво за всички? Или грехът като греховно самосъзнание... доколко е полезен като остен и доколко пречи като самопроклятие?

Мисля, че по-скоро ни се привиждат повечето от тези различия в становищата Някой да е казал, че бездуховният секс е благо? Множко станаха страничките, но май че няма такъв. А някой да е твърдял, че въздържането с подтискане е добро? Ами отново няма такъв. Някой да е настоявал, че всеки е готов за пълна духовна трансформация на секса? Не. Или да е отричал, че има все пак люде, които се справят позитивно и с мисията си в света, и с вътрешното си себеусещане, без изобщо или от определен момент нататък да имат физически контакти? Мисля, че и това е безспорно. В резултат, за повечето хора остава да интегрират физическото привличане с духовност, което включва и намиране на подходящ партньор. А тези, които наистина могат да се развиват хармонично и без такъв, просто да го правят. Да, има известни различия в разбиранията и усещанията на мъжете и жените. Те обаче няма да са пречка, ако не се стремим и отсрещният пол да разбира и усеща точно както е при нас. (Това, което казва Максим, е вярно, но само при положение, че жените искат да накарат мъжете да чувстват като тях.) Жените в преобладаващита си част са против крайностите, те не одобряват както "магарето" в мъжа, така и неговия стремеж към трансцендентално откъсване. А мъжът е ориентиран повече към постиженията - било във вулгарния смисъл или във всякакви други светски и духовни сфери. И ако той има повърхностен поглед върху женската психика, за него жената е общо взето посредствена... Как ще стане взаимното допълване? Не чрез пълно изглаждане на тези базови различия, а чрез взаимното разбиране, чрез изглаждане по-скоро на "ръбовете", а на по-високо ниво - чрез вътрешни трансформации, които, както казва Орлин, имат различия при двата пола. Наистина не би следвало една духовно стремяща се жена, без да знае дали целомъдрието у някой мъж е истинско или фалшиво, да твърди еднозначно второто. Но не би следвало и той да отстоява черно-бялата позиция, според която хората се разделят на светски-имащи полови контакти и духовни-нямащи такива. Действителността е по-богата.

Като чета как всеки казва по нещо и обикновено е прав - макар и частично - си мисля, че като цяло нашето общество е изключително болно на тази тема. Ами че ние възприемаме и сексуалния, и несексуалния живот като нещо толкова условно и даже изкуствено! В миналото който е смятал, че е надраснал секса (или е решил да го опита това с риска да си остане с подтискането), той не го е обсъждал, а го е правил. Останалите са се придължали към определени норми, но без да се гърчат в агония, че не могат да бъдат абсолютни светци. Даже сред подтискащите канони, например католическите, един св. Франциск Азиски на младини е имал доста свободно държане, но после е бил изцяло абсорбиран от духовността. А в Махабхарата - това е много интересен епизод - един от най-големите светци, Вишвамитра, е бил съблазнен от една небесна дева и от връзката им се ражда... Бхарата. Е, от него тръгват и всички светски и духовни истории, описани така даровито във великото сказание на индийците. Думата ми е, че различните начини на живот и преходите между тях са се възприемали много естествено и на тях се е гледало по-различно... Какво толкова ни е объркало в тези насоки, дали действителните извращения на миряните и лицемерните "безбрачия" на духовниците? Нездравословния ни начин на живот? Възпитанието и образованието? Медиите? Нямам еднозначен отговор...

Човек пада и става, защото развитието му е неравномерно. В даден момент може да се издигне, но да не е готов цялостно да живее в по-висшите сфери на съзнанието и тогава "падението" е май неизбежно... Но то според мене става, не защото на него му е хрумнало да си поиграе на пълзене и възправяне, а поради факта, че все още не е изградил всички предпоставки, за да бъде прогресът му траен. Отначало има само отделни преживяния на по-висшите нива, но едва след като се изгради трайна езотерична структура, човек наистина се установява там. И после падането може би е възможно под въздействие на следващ пласт от по-тежки карми, обаче по принцип едва ли ще е желателно за него. След като е разбрал, че може да функционира пълноценно на по-висшия съответен план, не може да го привличат вече чак толкова "игричките" на по-низшия. Имайки предвид обаче, че съществуват и още по-висши планове, той ще бъде възпрепятстван по пътя си към тях от привързването си към новопридобитото ниво. Което поне до определено време изглежда също е неизбежно, а защо не - и нормално. В крайна сметка на нас могат да ни казват да не сме привързани, за да се развиваме по-бързо, но на практика в най-добрия случай заменяме една привързаност с по-висша... и защо това да е лошо, стига да не "засядаме" прекалено и в нея!

Да си праведник, това има според мен смисъл само в "очите" на Бога! Нито сам човек, нито другите могат автентично да определят това. Колкото за грешника, това си е наистина чисто човешко понятие - понякога може да е и полезно, но след определено ниво вече си е проблем и евентуално една от сериозните пречки. Съжалявам, че не мога да дам единна оценка за ролята на това понятие и съответстващото му нравствено съзнание. Но със запознатите например с трансперсоналната психология на Кен Уилбър бих могъл да обсъждам различията в съдържанието на това понятие и неговата функция в зависимост от достигнатото еволюционно равнище. Много ми е трудно вън от тази най-обща еволюционна схема да индивидуализирам преценките си. Тук в 99% от случаите все още изказваме твърдения по принцип, които са колкото верни, толкова и подвеждащи. необходимо е да се конкретизира и това не е "дървено философстване", а просто и именно изясняване. Иначе е все едно да предписваме средства и дози за възрастен на кърмаче или да даваме съвети за стартиране на дребен бизнес на човек, който с успех управлява многонационална компания...

Не мога да кажа дали освен субективните промени във времевъзприятието, които настъпват с напредване на годините, сега не са се прибавили и други фактори. Възможно е. Но не и да се отричат първите. А дали е полезно да живеем с апокалиптична нагласа - според мен не е. Историята показва, че повечето хора не се стряскат да се променят по този начин или се опитват, когато вече е станало много късно за спасение. Другият начин е без да се сеят мислоформите на "неизбежния свършек", все пак да се прави необходимото - в рамките на възможното - за подобряване на положението. Именно тогава мерки ще могат да се вземат и навреме.

Не мисля, че абсолютните стойности, към които се привлича душата, биха намерили своята стопроцентова реализация просто и само чрез намиране на "подходящия човек" - независимо дали в приятелството или други форми на взаимоотношения. Цялата социална история на човечеството ни е показала именно такава недостатъчност на обичайните контакти да разрешат Голямата Въпросителна вътре. От друга страна, малкото висши души от всяко време и място са свидетелствали, че именно промяната в Осъзнаването е методът за постигане на Съкровеното! И тогава ще е все едно дали човек е сам или с някой друг. Когато е с друг - ще дава най-добрата възможна насока на взаимоотношенията. Когато е сам - ще оползотворява чудесно и самотата си. Но какво е положението сега на земята - само някои и само частично имат проблясъци, а всички питат как за постигнат щастие в общуването... Ами то и с проблясъците все още е трудно, а без тях... май че всички хубави препоръки си остават неизпълними на дело или предлагат само временен, "козметичен" резултат... Силно преобладаващата форма на съзнание у човека все още е такава, че той не може да оползотворява самотата си, а от друга страна, сам си създава нескончаеми проблеми при различните форми на общуване... Не искам да бъда песимист, но реално отчитайки тези обстоятелства, стигам до извода, че ще бъде много трудно нещата да се променят в масов мащаб. Това, с което ще трябва да се здоволим на първо време, е хората, които са вече частично готови, да се подпомагат, а за останалите да се се преценява много внимателно какво точно би имало полза да се прави... Според мен основният перспективен контингент са онези, които имат вътрешни данни за развитие, но не са успели още да преборят външните влияния. За тях дори и един видимо незначителен факт, например прочитането на някакъв постинг, или влизането в препоръчан линк, може да изиграе отключваща роля!

Според мен хармонията не е непременно липса на правила, а по-скоро поставянето им на правилните места. Това предполага някаква визия поне на едно ниво над нивото на съответната проблематика и съответните прилагани средства. И тогава вече се вижда Пъзелът като едно цяло и частите се третират според тяхната действителна роля по отношение на това Цяло. Понякога това ще резултира в пренебрегване на правилата, в други случаи - в тяхното утвърждаване такива, каквито са; и в трети случаи - в тяхното мъдро променяне. А когато не разполагаме с подобна по-висша визия? Ами, ако настояваме на собствената си преценка, ще бъркаме доста честичко... Остава надеждата, че Бог ще ни е на помощ...

А ти докажи на практика, че за теб е едно и също да откъснеш тревичка или да отсечеш глава! Или пък - ако така ти харесва повече - да избираш между това да настъпиш скорпиона една секунда преди да те ужили смъртоносно, или да изчакаш тази секунда?

Хора, които не разбират от хумор, имат тежък маниер на общуване и неусетно го предават на другите... Че ако винаги говорехме според правилата на някое официално заседание, каква щеше да е според теб посещаемостта в този форум?!

Лесно е да се объркват различните видове ценности. Съществуванието на всяко едно нещо е равнопоставено, докото всички те са проява на Едната Същност. Но от друга страна, съществува и йерархия, в която човешкият живот е по-ценен от този на животното, а неговият - от този на растението. Възможни са наистина много перспективи и възможности, но това не означава, че каквото и да правиш е все едно. Все повече хора, успели да се откъснат от фанатизма, бързат да се прилепят към неговата противоположност - аперспективизма. Но и двете позиции са въртене в кръг и задържат еволюцията на съзнанието. Достатъчно е да наблюдаваме "според делата им" двете групи - и ще видим какво е действителното положение с резултатите от техния мироглед, отвъд възможността да се аргументира и критикува това или онова...

Ами то ако в Средновековието имаше компютри и интернет, ние отдавна да сме разпределени за кладите Един влиятелен кардинал от "светата инквизиция" тогава се похвалил на свой приятел, че може да осъди всекиго за светотатство, дори и за няколко уж безобидни думи. Приятелят му репликирал:"Ами ако кажа "Аз вярвам в бога" - тогава?" "Много просто, ще бъде осъден като еретик, който не вярва в светата троица!"

Искам да разбирам и да следвам правилно моя истински път в живота! Ако това вече е така , тогава искам да хармонизирам живота си, така че той да бъде по-духовен и здравословен, да бъда все по-топло (ненатрапчиво-подпомагащо) настроен към близките, познатите и пациентите си и да помогна да се промени в плюс сегашната преобладаваща парадигма за ценностите в живота и образованието - чрез ясно формулирани стойностни изяви в реалното и виртуалното пространства!

Това е друго, даже преди 300 г. да беше живял, пак така щеше да ти се струва. Нормална психологическа закономерност - при децата възприятията са по-живи и затова възприемат повече да единица време, а от там и времето им тече по-бавно. Дори и при възрастните хора е отбелязано, че времето отново може да започне да тече по-бавно при някакъв вид разнообразие и освежаване. Авторът на изследването, което съм чел, го свързваше главно с пътувания, но аз лично съм забелязал, че след хранително разтоварване го има тоя ефект на подмладяване във възприятията за времето... за съжаление не се задържаше кой знае колко.

Доколкото знам, и Учителите са критикували доста хора от тяхното време, но не са ги считали за "врагове". Имаше вече обсъждане по този въпрос на 2-3 места в този форум. Светците явно са в дефицит и в България, и в Европа, а и в света. Но човек може да прости дори и на най-големите престъпници, т.е. на злополучните "кормчии на народите" и без да е светец. Само че е много трудно, наистина. Обикновено ограниченото ни съзнание стига до извода, че трябва да се противопостаяви на злото (едва ли не да му го върне с неговите собствени методи); и после трудно разбира, че това е слабо ефективен и носещ "странични ефекти" метод. Светците просто абсорбират злото, то се превръща в добро - и затова нямат нужда после с години да се мъчат да прощават... А по свързаната с този въпрос дискусия за Махатма Ганди, мое лично мнение е, че той е бил много способен човек, но де факто не е бил светец, нито Учител.

Според мен обърни внимание само на най-основните принципи, те са с висока степен на универсалност. Има системи, които забраняват почти всички възможни комбинации, но това е почти невъзможно за спазване и в крайна степен не е оптималният вариант. Някои от тези препоръки важат само за някои хора. Например, комбинирането на сладко и кисело при много хора си е идеално, но има и такива, които получават ферментативни проблеми от това. Значи ще трябва да видиш какъв е твоят случай. Освен това даже и най-трудните комбинации, ако са в малки количества, обикновено се понасят добре, но затова пък и най-добрите съчетания при екстремно преяждане ще навредят. Изобщо, гледай балансът да е налице преди всичко!