Добромир

Така си е, начинът на поднасянето на информацията никак не е без значение! Не е само въпрос на формална култура, а и сам по себе си говори за вътрешната настройка на този, който отправя съответното споделяне, респ. съответната пропаганда. При споделянето човек не се счита за месия "за разлика от другите" (или - което в известен смисъл е същото - приема, че всички ние сме проводници на божествените импулси, всеки по своя уникален начин). Така се "изгребва" двойният стандарт на егото и човек показва само собствената си "лъжица", като споделя какво и защо си "хапва" от нея. Който желае нещо подобно - ще се заинтересува. А при пропагандата се подхожда директно с "големия черпак", сякаш реално все повече хора - след внимателна преценка или безогледно - са вече готови да захвърлят своите "лъжици" и да преминат на препоръчаната "диета", била тя баласирано здравословна или догматично едностранчива. Все пак и споделянето може да търси по-широка реализация, а не само пропагандата. Но тук има няколко ключови момента: 1. Ако човек не е взел под внимание всички важни съображения, масовизацията му може да бъде "павиране на ада с добри намерения". 2. Ако каузата му е добре преценена откъм полезност, цели, средства и начин на презентиране, все още може да се окаже, че хората не са готови или поне хората, към които се обръща, да не са. Тогава трябва да помисли за сменяне на адресантите на посланието. 3. Ако има хора, които и след коректното обсъждане са само частично съгласни, да прецени как да съгласува с тях частично взаимодействие или да се откаже, търсейки по-пълна подкрепа. (Първото крие рискове от "търкания" в процеса на работата, докато второто пък заплашва със самоизолация. Няма друг начин, всяко начинание в тоя свят си има и светла, и сенчеста страна...) Вижда се, че всички тези неща са свързани с ясна преценка, а тя пък зависи от това, доколкото човек може да погледне безпристрастно на разглеждания въпрос. Той например тогава ще види, че на практика всички в тоя форум са привърженици на природосъобразния живот, но просто имат различни възгледи по отношение на пътищата за неговото растящо реализиране. Когато вместо това човек приравнява балансираните мнения с отрицанията, той лесно стига до безпочвени изводи от рода на това "колкото много противници имал природосъобразният живот"...

Ето едно свободно съчинение по станалото фокус на обсъждане изречение: "В дихателното си поле" - зависими сме от земното дишане като опитни образци в епруветка и затова не можем да прозрем нищо отвъд Лабораторията... "падналият микрокосмос" - Макрокосмосът у нас се намира в кома, а това, кето наричаме съзнателност, е остатък от елементарните жизнени функции в диалектическия дихателен апарат на Реанимацията "Истината може да характеризира" - В това състояние бълнуваме някакви си определения на Истинския Живот "а как да я вербализира след като е Прасубстанция на Божественото проявление" - всичко след Големия взрив е само лъжа и измама, еволюция не съществува "и е невъзможно обяснението със средствата ни на земята" - Но колкото говорещият в кошмара си може да обясни нещо на друг, който е буден, толкова и ние успяваме... Става ли?

Е, ако имаш предвид, че всичко се контролира от нервната система... но иначе, повечето безсъния доста яко зависят например от състоянието на съдовата и храносмилателната системи и на щитовидната жлеза.

Според мен всеки човек си носи в себе си най-различни отговори на въпросите, които го вълнуват. Но обикновено не си вярва и търси потвърждение от другите. И когато го получи е по-уверен, но и преди да го получи, самият факт, че е споделил въпроса си води до отпускане и собствените му прозрения започват да изплуват...

Ето и някои други сентенции, като ще гледам да не съм банален, т.е. не са измежду най-известните: Библии, Веди, Корани – това са само “саксии” за крехкото растение на религията, но то трябва да излезе вън от тях, за да изпълни вселената. Свами Вивекананда Духовност, която не е проверявана чрез огорчение и не се е сблъскала с дилемата на противоречивия опит, не би могла да стане нито честна, нито силна, нито истинска. Миндао, Д. Хиляди светове не струват колкото един атом духовност. Саван Сингх Не успелият да провиди Дхарма директно, той я недовижда през мрежата на думите. Всяка догадка е като мрежа върху прозореца на възприятието. Махавира Почти-успехът прилича на успеха, но той не е дори началото на успеха. Лие Дзъ Хората се чувстват сами, защото строят по-често стени, отколкото мостове. Норис, К. Щом веднъж станеш истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират. Уилямс, М. Живейте така, че да не ви е срам да продадете домашния си папагал на най-голямата клюкарка в града. Роджърс, У. След окончателното „не” идва „да”. И от това „да” зависи бъдещето на света. Уолас, Ст. Хората с високо равнище на лично овладяване не могат да си позволят да избират между разума и интуицията или между главата и сърцето, защото не биха избрали да се ограничават до ходенето с един крак или гледането с едно око. Сендж, П. Науката не се нуждае от мистицизма и мистицизмът не се нуждае от науката. Но човекът има нужда и от двете. Капра, Фр. Днес ние индоктринираме в името на Системата. Утре ще учим в името на Живота. Айк, Д.

Кои мъдрости ви харесват най-много, т.е. да можете да ги възприемете като мото на живота си или поне като един от важните пътеводители в него?

Без диета тук билковото лечение няма да е трайно, не трябва да има запек, да се избягват алкохолните папитки и лютото. Баните помагат, но да не са по-високи от телесната температура, че иначе могат да провокират кръвоизливи. Освен това водата не прониква така добре като мазнината в дълбочина на тъканите. По-ефикасни от баните за затваряне на раните и свиване на вените в региона са мехлемите с билкови концентрати и етерични масла. имнастиката извън големите изостряния е полезна, но не толкова общата гимнастика, колкото специалните упражнния за аналния сфинктер, чрез които се изпомпва застоялатавенозна кръв и се профилактират усложненията!

Образованието трябва да бъде не само за ума, но и за душата и тялото. Рузвелт Сегашното образование е гнило, тъй като ни учи да обичаме „успеха”, вместо да обичаме това, което правим. Кришнамурти

Ти започваш като споделяне, защото говориш преди всичко за твоя опит и съответно твоя си начин, по който го тълкуваш. После нещата малко ги генерализираш, но докато не си призовала другите да те следват, и то просто хей така, "защото това учение е най-висшето", засега не мисля, че пропагандираш. По-скоро това са онези, които се мъчат да наложат резултатите от своето тълкуване на своя опит върху всички други хора - без да познават различаващите се човешки проблеми и гледни точки и без да отчитат възможността да не са 100% прави. Е, това е то пропагандата. Не е проблем да имаш мнение, можеш и да го аргументираш... но при пропагандаторите освен това се усеща един фанатичен плам, особено ако по-дълго ги четеш или слушаш. Те могат за момент да се престорят на толерантни, но това е, само за да привлекат повече хора. В следващия момент започват да стесняват все повече и повече кръга на твърденията си: например, след като те убедят, че животът без Бог е безмислен, те приравняват духовния живот към определен екзо- или езотеричен клон, а скоро след това си "изплюват камъчето", че всъщност се касае за само едно учение (с или без жив наставник), към което те биха желали да се присъединят колкото се може повече "чавдарчета"... Не мога да разбера, толкова ли е трудно да кажеш - аз съм човек, мнението ми е относително, на този етап отстоявам еди-какво си, но за по-нататък не знам! Тогава вече не гледаш на другия като на заблудена овчица, която следва да "вкараш в пътя", а като на другар по Пътя, с който можеш да имаш и различия, но те не пречат да си общувате пълноценно и да си помагате във всички консенсусни области! Моето предложение е: първо, да си помагаме за нещата, по които имаме сходни мнения; второ, търпеливо да обсъждаме нещата, за които би могло да имаме след изясняване известно приближаване на позициите; и трето, след като някой зацикли на твърдение по същност като "това е (не е) така, защото е (не е) така"... да не си губим повече времето и енергията да дискутираме с него! А по отношение на другото - ние все пак е добре да се опитаме да съчетаем реализма и оптимизма. Ако не се получи, значи още сме относително невежи и слабоватички. Но пък ако изобщо не опитаме, тогава?

Не съм сигурен колко са били налице тези предпоставки... сигурно на по-младото време, стремейки се да бъдат повече време заедно, скрито са подтискали някои собствени интереси и затова след това се е стигнало до подсъзнателен бунт...

Според мен "интелигентно" означава "с широк мироглед". Все още има много хора с догматични възгледи, но общата тенденция от последните десетилетия е към разширяване на светогледа. Защото ограниченото мислене не позволява привличане на достатъчно сътрудници, а сега сме вече в ерата на сътрудничеството. Ориентираните към която и да е "една единствена истина" са подозрителни към "инаковерците" и даже не искат да приемат помощ от тях, камо ли те да окажат такава в отговор. Затова, колкото и да са искрени, начинанията им започват да буксуват рано или късно. Хората с широки разбирания - каквито смятам, че има доста и тук, в сайта - могат да си сътрудничат ефективно в много области, дори и при наличие на важни различия в други.

Малко неща, но важни e необходимо да са консенсусни: 1. Да разбират реалните си потребности за многостранно развитие като човешки същества. 2. Съобразно с това да се подпомагат истински, а не всеки да се стреми да наложи на другия онова, което според него е добро за партньора му. 3. Да поддържат свои активни интереси извън общуването и задълженията в семейството и дома. 4. Да живеят отделно от по-възрастните, с изключение на ставащите по-редки случаи на истинско, а не измъчено, по-широко разбирателство. 5. Да приемат промените в живота си, вкл. подемите и спадовете на чувствата помежду си като нещо естествено - спадовете са необходима почивка, а не трайно охладняване; ако обаче се подозира такова и се натяква, могат и да се превърнат в такова... А всичко това предполага едно определено, достигнато и от двамата, ниво на духовно развитие - заедно с минимум психологична грамотност, душевно равновесие и делова решимост. От тук нататък конкретните интереси могат и да бъдат различни.

"Необходимо е просто да се оттърсите от страха и да направите решително крачката. Всеки от вас знае, че трябва да я направи, но страхът му го кара да отлага, да измисля оправдания. И да остане там, където си е, в града, където ще бъде лесен за контрол и манипулация. Други пък си измислят уж благородния призвания и мисии, само и само да останат там, където са. Защо? Кого чакате?" Това например не ми звучи като търсене на 1-2 души само като сътрудници, а като масов, даже и всеобщ призив! Повечето от цитираните неща сами по себе си не са нещо възмутително, но аз се връщам на важността на контекста... Изглежда аз и някои други се поддадохме освен това да те възприемем като единен екип с тези, които горе-долу бяха на твоя страна. Постепенно става ясно, че имате и някои различия, така че не беше съвсем редно да ви поставяме под общ знаменател. Но като цяло в интернет форумите са възможни повече неща, отколкото другаде. Ние трябва да бъдем благодарни за тази възможност и да не злоупотребяваме с нея, па макар и чрез водопади от добронамерени призиви и симпатични снимкови файлове. За всичко да си му имаме мярката. Забележи: както и по друг начин да се опиташ да популяризираш мнението си, ще ти трябват или много пари, или ужасно много усилия...

ТАТЯНА БЕК * * * Гласът ми с нрава се ломеше. Аз помня студ - не помня лято. И срам ли, нещо ме държеше затворена във мен самата. Мой външен свят - библиотеки, тролейбуси и телефони - примамваха те все пътеки към неизвестни небосклони. Не виждах смисъла потаен, че в мен душата ми пленена е истинският свят безкраен - огромна мъничка вселена.

Ами това заболявне има много лица, не искам да се изказвам по знахарски... Когато имам време ще дам и директно тук за да се ползват от всички някои общи указания, но освен тях има и доста индивидуални съобразявания спрямо индивидуални особености и други налични болести. Можеш да ми пишеш, но едва след седмица ще си освободя достатъчно време, сега влизам в един доста натоварен период, до тогава!

Разликата главно е в контекста. А той се установява трудно, когато не познаваме лично човека. Мога да говоря само за себе си: отначало ми изглеждаше като споделяне. После започна да ми се струва, че е пропаганда. Може би защото взех да го свързвам тези неща с една друга тема, където ставаше дума и за твърде крайни призиви към възможно повече хора, а не само за споделяне на настоящ собствен опит и търсене на един-двама сътрудника. Напоследък пак приемам гореспоменатите теми за споделяне, но само защото избрах да погледна на теб и семейството ти като на търсещи души преди всичко. А такива сме всички ние, с всичките си плюсове и недостатъци! Що се отнася до това как се вместват точно тези споделяния в точно този форум, за мене отново няма проблеми, но единствено на модераторите е поверено правото на окончателно становище.

Ами малко билки в солна киселина. В преходните години той успя да си направи всякакви реклами и после да открие аптека и да издава вестник. В крайна сметка само някои от пацентите със ставни, съдови и простудни болести получават известно подобрение, като същото и повече може да се постигне и с други средства - билки, етерични масла, физиотерапия - и то без да има опасности от странични ефекти

Carlina acanthifolia - забранена за събиране, някои могат да я подадат под масата и в аптеки, по-възможно е да се намери от директни заготовители; някои фирми също така я внасят. Не е незаменима обаче - ако се прилага за бъбреци или черендроб, има много билки с подобно, защо не и по-добро действие...

Като те четох днес, Силве, все ми идваше на ум едно име - Уилям Блейк. Твърде малко го познавам, ама сигурно не е случаен. Май че той с лекота е виждал Вселената в една песъчинка, макар че понякога му се е губила самата песъчинка...

„В шахмата прозират въпроси като: как да изживеем живота си най-достойно, най-смислено и най-полезно за нас и за обществото? Как да избегнем повтарянето на познати грешки от минали животи, как да се измъкваме от ситуации, фатални в миналото ни, как да научим повече уроци, за да ускорим духовната си еволюция. Кое е предопределение и кое можем да променим чрез свободна воля? Шахматът представлява стремежа на светлите сили към победа над злото; борбата на всеки един от нас да превъзмогне съблазните в живота; битката между духа и материята.”... Шахматът е повече от игра! Шахматът е схемата на чудото, наречено „живот”. (Ат. Капралов)

Напълно съм съгласен, всичко зависи от контекста на ситуацията. Дали се касае за трансформираща и двамата прошка или - както е по-често - за "гнил компромис"? Във всички случаи, ако дава повторен шанс, жената по моему е добре да си даде предварително сметка, дали го прави от истинска обич или на преден план излизат други съображения: финансови, свързани с децата, страх от самотата или от хорското мнение и т.н. Ако е вторият случай, дори и най-милите думи могат да произлизат от пространство на нелюбов, а да е по-намясто или даже - парадоксално! - да е израз на любов дори "Не те обичам!" Отново ни идват на помощ поетите: ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА ПОСЛЕДНИ ДУМИ Не те обичам, чуваш ли, не те.. Тревожен миг. Задъхано мълчание. В очите ти сега не се чете ни злоба, ни обида, ни страдание. Ти сякаш си от камък. Ти си ням. Аз знам, че болката е нетърпима. Не ме упреквай. Ето – виждаш сам – над нас се спусна безпощадна зима. С такава мъка ронех всеки звук… Сега се свърши. Всичко ти е ясно. Не ме осъждай. Моят път е друг. Добре е да се разделим безгласно. Срещу виелици ще крача аз, По ледни слонове ще губя сили, Но няма никому с притворен глас без обич да прошепна: “Мили!”

Е, хайде да не обобщаваме толкова... Сетих се за нещо, всъщност аз имам познати в Горна Оряховица, а тя нали е близко там? Идеята е, че ако искате мога да ви изпратя някои нещица...

Може би е въпрос на нива? Когато се осъзнае, че текущото ниво в някакъв смисъл е ад, се преминава на по-горното, което се възприема като рай. После обаче и то се надраства и т.н. Ето защо е невъзможно да се дават винаги валидни универсални съвети, както и да се формулирани те. Винаги да се гледа конкретния случай, за да бъде откликът ни на място

Така е, Хама! Особено за децата е трудно, когато родителите са на различно мнение... Но има и компромисен вариант - ако детето е под лекарско наблюдение може да се стигне до консенсус още докато заболяването не е станало много опасно, да се приложат най-напред природните средства. Обикновено, както и в горния случай, нещата ще тръгнат към подобрение и несъгласният родител ще разбере, че лекарствата и операциите не са задължителни. Не мога обаче да твърдя, че винаги това ще стане, особено при хирургична или неустановена диагноза. Има и различия според запазените или не дотам защитни сили на организма. Във всеки случай, аз бих могъл да препоръчам поне най-общо какъв комплект от природни средства са препоръчителни при най-честите проблеми у деца и възрастни. Особено когато човек не е близо до голям град, това може да е важно за окомплектоване на домашната аптечка. Аз самият бях преди месец и нещо на гости на едно международно екоселище, прохождащо у нас и хората бяха много доволни от чайчетата, сребърната вода и етеричномаслените продукти, които им носех. После се оказа, че ги използвали и в моменти, когато са нямали възможност да ходят до най-близкия град...