Добромир

...Уф! Толкова бяхме радостни, че чак напоследък взе да ни домъчнява... Ами то наистина си сме Томи неверни: друго е като го гледаш по филма, съвсем друго е като го направиш сам!

Голяма тема... Основното различие според мен в развитието - и причиняващо взаимно неразбиране - тръгва от различията психоенергийна структура. То не бива нито да се подценява, нито да се надценява. Мъжете са по-склонни към крайности в плюс или минус и обичайната им настройка е да се отказват от еди-какво си в името на нещо си друго. За жените това не е такъв проблем, те предпочитат да съчетават например светското и духовното... При мъжете е по-развита абстракцията, а при жените - емоционалната интелигентност. Но в крайна сметка всеки един си има и от двете начала в себе си и е въпрос на съотношения и хармония, за да се оползотворяват те оптимално

Бурканите бяха напълно еднакви и затворени... но гледайте най-напред филма, там е дадено не само за този опит, но и за ред други неща повече - и то така, че не може да се предаде просто описателно...

Във филма "Великата тайна на водата" се описва един опит с мисловно повлияване на 3 еднакви порции ориз, заляти с вода. По настояване на дъщеря ми отпреди 10-ина дни провеждаме този експеримент и вече има явни резултати! Там, където изпращаме любов, оризът си стои бял и няма никакво гниене, а в другите порции има зловонни мехури и даже почерняване, незнайно откъде! Опитайте, много е интересно!

Има го и едното, и другото. Ако човек е искрен към себе си, той по-лесно ще определи какъв е видът и обемът на знанията и уменията, които следва да раздава спонтанно при всеки адекватен случай и за кое ще трябва още много да се учи, да сондира мнения и да иска подкрепа, докато достигне едно по-достоверно ниво... Според мен е много важно и как се изразяват мненията, дори и съмнителните такива ако не са прекалено претенциозни, по-скоро ще предизвикат изясняване, отколкото да подведат. В нашето съвременно общуване забелязвам известен дефицит от ценните словосъчетания "според мен", "при положение, че", "ако се касае за хора около моето ниво" и други някои.

С тези неща по принцип съм съгласен и аз, но и на мен ми се ще да предложа още едно допълнение. Човек да не се стреми насилствено да вкара другите в своя калъп - да, безусловно. Но той все пак при подходящи условия да е готов да сподели знанията и опита си не само пред тясна групичка, каквато все още тук сме ние например, но и по-нашироко. Сега ни е лесно, когато имаме на разположение писания и школи, създадени - в широк смисъл - от конструктивни човешки същества с сферите на духовността, психологията, медицината, педагогиката и т.н. Но ако те само си кютаха в някое топло ъгълче, без да дадат по-широко оповестено послание, независимо кой и кога ще бъде готов да вземе нещо от него, тогава?

Да, най-вече да сме здрави и в добра форма, за да се учим от Живота, както и един от друг - и да проявим повече Търпение, в учението и интуитивната еволюция: без тях ще е трудно да сглобим целия пъзел на Действителността и все ще се дразним, виждайки едни или други неуместни според нас детайли... До догодина, скъпи приятели!

Да... но тези разлики, доколко се схващат от повечето "схванати" членове на обществото? Ти може да си успяла в нещо да разбереш правилно Учителите и да приложиш това важно нещо на практика, но какъв ще е пътят тогава за другите? Защото те трудно правят разлика между конструктивната критика или самокритика и |паралелното| изживяване на отрицателни емоции. И също така, те протестират срещу предупрежденията и напътствията Учителите, възприемайки ги като тотална критика към начина им на живот, формираща у тях чувства за малоценност и вина или предизвикваща бунт към всякакви авторитети... Ако човек вече е усетил, че трябва да се хармонизира с Цялото, как ще го доубеждаваме не е толкова важно, но я ми кажи как - освен след време, чрез "ударите на съдбата" - да се промени мирогледа на онези, които засега не искат да самоотдават скъпоценната си индивидуалност? Или въобще да не им обръщаме внивание, след като донякъде |а кой може да каже доколко?| самите ние се чувстваме "поизплували"?!

* * * Смъртта във облика на ястреб връхлита страшно отвисоко и, колкото да си летял, гъстака от пера разкастря - през теб да мине, според Срока, Промяната като кинжал. Смъртта с внезапен смерч се спуща - круши фалшивото ти "зная", което не е за из път. И изотзад затиснат гущер така откъсва се накрая от изтерзаната си плът. Смъртта е в теб и вън от тебе - в дъжда, предвардил суховея и в твоя първороден дъх... Остава само - като лебед - Живота в нея да възпееш с едно предчувствие за връх.

Тук според мен се има предвид да се избягнат негативите на организаците от досегашен тип, при които има предварително определена "отгоре" посока, от която не може да има никакво мърдане настрани; при които няма достатъчна прозрачност за обикновените членове относно истинските цели и средства на обединението, в това са компетентни само шефовете; при които са по-важни финансовите и/или политическите цели в ущърб на научните, духовните или хуманитарните... А иначе дори и при излизането в планината на няколко души заедно е необходима известна организация, ако не искат едните да се качват, когато другите слизат...

Ами според мен, проблемите в целия този раздел произлизат от двойно, а на места и троезначно тълкуване на едни и същи термини. Като начало, някои източни автори под "еволюция" разбират еволюция на материята с едновременна инволюция на душата, а "инволюция" е съответно обратното. Но ако се сравнят по смисъл текстовете, ще се види, че инволюцията, която те преследват, е едно и също с нашето понятие за еволюция. След това, Васил например казва, че за космоса и еволюцията и инволюцията са необходими и не може едното да се отрича за сметка на другото. Ами така е, ако това са две форми на проявление на Единния. А Вальо пък казва, че за индивида е добре да еволюира и зле - да инволюира. И това е така, но тук "еволюция" значи прогрес, а "инволюция" - регрес в индивидуално отношение. Аз пък мога да ви кажа, че ако индивидът е в инволюционен стадий за него е добре (един вид "еволюционно") да продължава да "инволюира" до необходимата точка на въдворяване в материята, а после, когато навлезе в еволюционната вълна, откъсването от материята да му е предимно позитивно и т.н. Но забележете - предимно!!! Няма абсолютни стойности в тоя свят. И в инволюционната вълна може на моменти да е важно да се пооткъсне човек, както и в еволюционната (ако си е давал много зор и се е дисбалансирал) - да се поприземи. Но - и тук идва ред на най-важния според мен аспект в тълкуването на тези термини - във всички случаи освен посоката, от основно значение са и средствата. Както го е казал и Достоевски - порочни ли са средствата, порочна е и целта. Не да се действа догматично и осъждащо, а после да се оправдаваме, че го правим в името на някакво си там "еволюционно учение". Защото: "Какво означава инволюционно разрешаване на въпросите? Чрез насилие и безлюбие."... Еволюционният метод за разрешаване на въпросите е чрез Любов и Свобода." - Беинса Дуно, "Учителят", стр. 152.

Здравей, покълналто жито си е много наред, за каква обаче обработка говориш? Колкото по-необработено е, по-добре покълва. При кълненето се активизират биологичните му процеси и става далеч по-полезно. Също се разграждат трудно усвоимите и евентуално алергизиращи протеини, така че много хора, на които не се отразява много добре хлябът, се чувстват добре на покълнало жито. Но трябва да се промива редовно, иначе може да развие плесени, особено ако се държи на много топло.

Тук - да! За децата, особено малките, когато обществото още не е създало това съдбоносно вътрешно разцепление, в по-голяма степен е валидно директното формиране на добродетелите. И все пак не толкова директно, че да прозвучи като диктат. Вместо "направи" - "хайде да видим дали ще можеш?"... После, при веднъж деформирани в детството психики става много сложно и продължително лекуването, с помощта на разнообразни средства, и се минава - също както при истинското лекуване на физически болести - през лечебни кризи...

Или трима души от един компютър... това би било най-добрият вариант, ето сега дъщеря ми, която не е много интересуваща се по принцип, се запали от новината и даже поиска да й пусна музика от Беинса. Иначе просто да навъртаме гласове, чак дотолкова не се чувствам екзалтиран... Най-важният етап е вече минал, дали сега ще е на 4 или 7-мо място, не е толкова решаващо...

И все пак всички Учители (и на много пъти) са казвали и какво да не се прави, а не само какво да се прави. Подсъзнанието при всеки от нас е организирано по различен начин. Често пъти реализиралите известно единство между съзнание и подсъзнание забравят, че при другите все още е различно. Позитивното мислене влияе почти 1:1 на първите, но не и на вторите! При тях опитите да си внушат нещо позитивно се сблъскват с по-силните подсъзнателни опасения, които в крайна сметка печелят. В цял свят психолозите са установили, че при определени условия изявата на "отрицателни" емоции може и да не е формиране на отрицателен характер, а тъкмо обратното - изчистването му (катарзис). Разбира се, след освобождаването от подтиснатите негативни емоции следва отворилото се място в съзнанието да се попълни с позитиви. Ако човек е вече станал достатъчно съзнателен, той има все по-малко нужда от "Не прави!". Но иначе това именно може да е по-малката злина - в смисъл, че иначе може изобщо да не се получи преориентиране на живота: като не искаш да го стреснеш малко човека, той ще си продължи непробудно с инерционното съществувание... Така че всичко си зависи от време, място и начин на въздействие, както и от нивото на индивида и характеристиките на околната обстановка.

И при мен не беше линейна връзката с преживените страдания. Отварянето се случи в период, който, макар и относително натоварен, беше изпълнен със светски успехи. Просто осъзнах, че това не е достатъчно, отхвърлих слабо въздействащите ми дотогава теории и се обърнах директно към Него, готов на всичко или нищо... После дойдоха много сурови изпитания и макар че според собствените си критерии не се справих съвсем оптимално - все пак ги издържах много по-успешно, отколкото бих предполагал, ако предварително знаех какво ще се случи. При мене по-тежките преживявания явно не могат внезапно да предизвикат духовно издигане (даже отначалото предизвикваха разколебаване), макар че поуките от тях с течение на времето вършат все някаква работа... Най-вече човек става по-състрадателен: разбира, че всички ние, независимо от пътища и разклонения, радости и терзания, знания и назнания - живеем в един и същи свят и носим в себе си едни и същи светски и духовни импулси...

Ето това е настройка, която, макар че може да не ни застрахова от лични проблеми, най-малкото спестява сума ти заблуди и вреди на другите! Слабите духовни проблясъци са твърде изкусителни за хора със самоуверено его и то често ги повежда към всякакви смехотворни претенции: НА ДУХОВНИЯ БАЙ ГАНЬО И богът на войните Шакра - владетел в двете полушария, не знае тъй висока чакра, каквато Ганчо от България превзел през минали животи, веднага щом била харесана. "Е, Сахасрара ли? Какво ти? Та тя е проста като чесъна!" Затуй се питам: ти дали ни залъгваш с приказка, юнашката: че лесно вдигаш кундалини, когато... те сърби опашката!

Това на Майкъл като идея е върховно, ама трудностите идват при реализирането. И това са бих казал не толкова външни трудности от "врагове" на такова едно социално движение. Проблемът е, че всеки уж има желание да помага, но за разлика от някои най-върховни исторически герои - не да помага на всяка цена. Освен това повечето хора искат именно техният начин на помагане да се отчете като най-важен... и с това се стига до известната картинка орел-рак-щука! Върти го, печи го - работата пак опира до това, дали на егото му е изцерена параноята, т.е. до вътрешното развитие... Разбира се, аз не считам, че трябва да изчакваме само на всеки отвътре да му светне, но може би е нужно да се обединят на добра воля именно хора, на които повече или по-малко им е светнало - и наистина независимо от различните мирогледи да проведат определени стъпки по консенсус... Но нали се сещате колко трудно ще му бъде именно на координатора при толкова разнородна групичка? Аз имам малко опит точно в този род сбирки... и хем все хора поъпгрейтвани, хем разликите на някакъв етап все си казват тежката дума... Това, че човек има способности + че иска да помага, все още не е достатъчно, необходимо е и + да може да работи оптимално в екип, а това особено ние българчетата май не сме го получили нито по наследство, нито като възпитание... И сега се компенсира трудно.

Да, като цяло съм съгласен с много от тезите ти, Майкъл... Само че за методите, чрез които следва да се постигне "отварянето" на духовните учения към хората не съм много сигурен... Дали то ще бъде по-адекватно, ако е по-борбено? Зависи. Въпросът за отговорността не е толкова елементарен. Вярно е, че едно по-широко известно, по-актуализирано за нашето време и по-хуманитарно действено обединение би накарало повече хора да се обърнат към него. Но ако отново (сърфирайки по мъзгата на историческата инерция) се използва известността му като параван, а отвътре го проядат червеите на формализма и комерсиализма? Освен това, ако на човек винаги му се подава ръка отвън, той ще се научи ли да се преборва съм със своите кризи? Защото понякога кризата е симптом на неосъзнато отричане именно от илюзорните си умствени схеми. Ако с най-добри намерения помогнеш материално такъв човек и го утешиш емоционално и той се възземе в истинския смисъл, това е добре. Но ако той отново и отново изпада в кризи, следващите пъти ще има ли кой от подпомагащите да осъзнае, че въпросният субект използва помощта вече като наркотик, за да избяга от вътрешното си по-висше осъзнаване в периода на кризата? Всички тези проблеми са много комплексни и стават вече съвсем мъчни, когато се вземе предвид и различното духовно ниво на различните хора... Необходимо е може би повече мъдрост, отколкото притежаваме ние. Но и това, което бихме могли ползотворно да придвижим, се нуждае не само от добронамерена импулсивност, но и от възможно най-ясна визия, а преди нея - от неприбързване в изводите и намеренията!

Ето тук може би и аз заемам подобна позиция. Разделянето на хората на "светски" и на "духовни" в определен смисъл е неизбежно, но когато нещата опират до общочовешките ценности, смятам, че е необходимо единодействие под някаква форма. А много от занимаващи се с езотерика съзнателно се изолират от светското общество и си помагат даже за материалните неща само ограничено в кръга от "единоверци". Ако дотолкова им стигат енергията и любовта, разбирам ги. Но особено в съвременната епоха е важно да разпрострем своето служение към всички хора, независимо не само от раса, пол и възраст, но и от мирогледните им убеждения!

Да, ако живееш и работиш не само за отечеството си, но и за човечеството и Бога! Носталгията е минало, духовността - Настояще. Не отивай там с надежди за земен рай или спасение от несгодите - иди там, само ако можеш да се реализираш многостранно по-безпрепятствено. По-добър е в подмяната на истинските ценности. Ако човек се съгласи с тази подмяна, го подкупват със станалите му вече мили фалшиви ценности. Ако не се поддаде, може да има по-голяма свобода в някои отношения, докато в други - съвсем не... Но защо толкова те интересуват условията, щом като ще се развиваш духовно? Ако са лоши, това ще е за закалка, ако са добри, това ще е подпомагане. Защото иначе - лошите условия без духовност озлобяват, а добрите условия - покваряват... Всичко е относително, нали?

Дали да кажем, че бутилката е наполовина пълна, или наполовина празна? То и Коледата можем да охулим - че произлиза от "коля", че е възприето лицемерие, вместо да въплащава духа на християнството и т.н. Какво обаче ще постигнем с това? Страданието на този свят съществува. Атеистите обвиниха религията, че е лицемерна и нищо не прави по въпроса, после обещаха, че всичко ще оправят... Най-многобройните невинни жертви бяха по тяхно време -Френската революция, Сталин, Мао Дзе Дун, Пол Пот... Защото, докато е в тъма човешкото съзнание, дори и най-хуманистичните светски начинания остават откъслечни, ореолът им скоро бива иззет от тираните, които под теоретичното му було си вършат своите гадости... Да, и при религиите има нещо подобно. Но ако робството, диктатурите и Инквизицията едва ли биха си спечелили имидж в днешно време, главна причина за това не са революциите, нито дори хуманитарните акции. Основна причина е бавният и мъчителен растеж на Осъзнаването. Духовните Учители са искали на първо място да подпомогнат този процес и след това вече другите им грижи са второстепенни. Според нашите дребни земни кантарчета може да изглежда, че единственият урок от историята - това е, че народите не си вземат уроци от историята. Но Космичният Календар е различен. За Него все още има надежда - кой знае! - може тук, може в някакво друго измерение... Може би тук помощта е само символ на същинското избавление в една по-истинска Вселена? Нека не отричаме нито символа, нито същността. Като нахраним гладния, не му унищожаваме много от страданието, което си го чака. И да спасим един земен живот, той пак ще бъде напуснат. Но отношението, което се култивира по този начин, може и да остане като вибрация, чрез която се повдига малко по малко планетарното съзнание. Това именно ще ни даде силата да продължим да го правим. А ако само хулим (основателно или не) духовните учения и не допускаме една по-широка перспектива - светската хуманност бързо се превръща в разочарование, огорчение и дори мизантропия, отмъщение и жестокост... За примери не е нужно да се ходи далече.