Добромир

Да, ако е благословен да работи което обича. Далеч по-проблематично е да заобича това, което работи. Възможно ли е? И за кои, ако да?

1. Интересното е, че много деца ги отвращава месото; после, разбира се, повечето привикват, защото това е, което им се предлага - това касае обаче не само месото. Имам познати - "редки птици", които изобщо не са давали концентрирано сладко на децата си (а само пресни плодове като източник на захари) и те, дори случайно опитали го, го възприемат като "отровно сладко". И, разбира се, тези деца по правило нямат развалени зъби - както подсказаха тук и други, много повече рафинираните въглехидрати са причина за развалянето на зъбите. Някои вегетарианци, вкл. аз между 16 и 28 г., имат проблеми съсъ забите, но след това отказват захарта и белите брашна и тези проблеми рязко намаляват, въпреки че те стават даже по-строги вегетарианци, отколкото преди това. 2. Не мога напълно да се съглася, макар и да споделям предпочитанието ти към естественото поведение. Работата е там, че както обясних по-горе, повечето деца в голяма степен вече са с деформирани естествени предпочитания. И понякога на вече възрастния човек му се налага да избира между самоубийствен импулсивен или разумен оцеляващ избор. Например, на диабетик може да му се яде страшно много захар, но ако го направи, след броени дни ще загине от диабетична кома. Или на подагрик може да му се яде много месо - ако го прави, ще страда от невероятни болки... Така че аз се отнасям с разбиране, когато става въпрос за въздържане от месо по медицински показания. 3. Като иде реч за научни мнения на специалисти, трябва да се има предвид, че същите те, които авторитетно препоръчваха по 120 г белтък на ден само преди 30-ина години (когато бях студент по медицина), сега признават, че при 60 г човек се чувства идеално, ако храненето е балансирано и в другите си аспекти. Всъщност "специалисти" - това е неправомерно обобщение, толкова са големи различията в тяхното становище. Например настоящият шеф на Института по хранене признава, че вегетарианството е здравословно, ако не е пълно, т.е. с добавка на млечни и пчелни продукти, бирена мая и др. богати на протеини, Вит. Д, вит. В12 и други проблемни за пълните веганци нутриенти. (А има и пълни веганци, които кой знае защо си са съвсем добре, но нека да приемем, че са изключения). Оставайки при медицинската гледна точка, крайностите не са много за препоръчване, но има много хора както с 40%, така и с 90% растителна храна се чувстват добре дългосрочно, това е наистина индивидуално. 4. А като иде реч за духовността, имам предвид, че силите, които дава месото, по някак си е по-вероятно да се използват по егоистичен начин и евентуално във вреда на другите. И както подчертах, това е само едно от влиянията в тази посока. Определено повечето активин месоядци са по-настъпателни и затова могат да имат по-големи успехи например в бокса и в някои форми на бизнеса. А вегетарианците са повече разположени към вдъхновения в науката, изкуството и религията, както и към хуманитарни мисии - и отново, това е само предразположение, което може и да не се реализира, ако другите необходими фактори не са налице. Що се касае до Онзи-Горе... ами човек и да не е вярващ, просто здравият му разум трябва да му подскаже, че животът ни на тази земя е изключително кратък - ако не духовни практики, то поне живот в съгласие със съвестта си е съвсем прагматичен избор. И без да се гордея с факта, че съм вегетарианец, не разбирам настървението, с което някои месоядци тръгват в атака... Все едно някой пушач, от който непушачите наоколо имат основание да са недоволни, той самият да започне да ги агитира да пропушат! Масовото месоядство създава проблеми именно на вегетарианците, които срещат трудности вкъщи, пазарувайки, по ресторантите и т.н. Какъв е проблемът за месоядците, че са така надъхани... но наистина, не всички, има и хора, които ни разбират, но просто имат друг свой избор. И така пак се връщаме до уважението към избора, което поне декларативно и ти споделяш, така че...

Да, да. Разбирам човешката гледна точка, според която ровичкането в тази съкровена за мнозина сфера е неудобно и може би неподходящо. Така да бъде. Все пак и научната гледна точка, която не може да мине без определения и разисквания (а ла Никола) си има място. Весели празници и на тези, които имат и на онези, които нямат импулса да определят доброто!

Може да ми се иска да изкарам, че вегетарианството ми е 100% съзнателен избор, но не е точно така... От малък имах отвращение към месото и с това създавах проблеми на нашите. Научаването, че някои са вегетарианци и имат сериозни аргументи за това, само ми даде повод да отстоявам позициите си - и след като си взех паспорта, им казах, че вече сам си определям начина на живот... Колкото до еволюцията и здравето - разтегливи въпроси, както всички важни неща между впрочем. Имам усещането, че месото помага за по-страстно впиване в материалната сфера; и ако това се счита за еволюция, сигурно има някаква роля. Вегетарианството помага за трансцендентирането в духовните сфери. Но и в двата случая "помага" означава някакъв едноцифрен процент - не без значение, но има и толкова други - материални, енергийни, емоционални, интелектуални и духовни фактори... Справедливостта налага да се отбележи, че дълголетници и здрави до напреднала възраст хора има с най-различен начин на хранене. Повечето обаче не са злоупотребявали с количеството на храната, употребявали са екологична такава и общо са имали по-природосъобразен начин на живот.

И това оставащо си едно и също не е светогледът (възгледите на душата за света), а евентуално... самата Душа в съкровената си сърцевина?!

Ти искаш да кажеш, че истинското добро е радикално, т.е. засяга битието ни из основи. Е, не знам дали ще повярваш, но малкото добро е точно такова Това е нещо радикално и устойчиво (всъщност, най-устойчивото), то влиза в състава на всичко съществуващо и му влияе така, както нищо друго не е в състояние да му влияе. Най-малкото добро представлява сума от безкрайно малки величини. Но ако можем да изчислим тази сума, ще намерим, че стойността и е безкрайно голяма. Да. И както казва Станимир, в действителност да се каже, че човек може да прави самостоятелно добро или само да провежда доброто отгоре, не е толкова съществено в крайна сметка. Същественото е друго - как вярването в едното или другото прави по-смислен вътрешно, съдържателен и полезен за другите животът на всеки един от нас? Защото тук може да си философстваме какво ли не, но вън, където се лъже и краде, където убиват студенти и откарват в неизвестни посоки черни и бели робини... в този свят е особено важно да се действа конструктивно... колкото и да е банално, "по делата трябва да ги/се опознаваме". Никой не би желал човекът, който може (и е обещал) да му помогне, всъщност да му навреди и после да се оправдае, че човек и без това не може да прави добро или само така изглежда. Никоя майка или баща не биха искали техният студент да не се завърне или дъщеря им да бъде принудена да упражнява "най-древната професия". Вярно е обаче, че и от другата страна има хора, които прекалено се вживяват в собствената си роля в някое реално или предполагаемо добротворство. Това е фанатизъм, който притъпява самите сетива за онова, което е наистина добро за хората наоколо - и в известен (не политически, а по-общ) смисъл това може да избие в нещо като фашизъм... "За твое/ваше/тяхно добро..." - това е една твърде подлежаща на спекулиране фраза. В заключение, нека да се стремим да правим добро, но не и да претендираме, че непременно правим най-доброто (за себе си и/или другите). Да знаем, че доброто е твърде относително в този свят - това познание, ако е правилно разбрано, според мен трябва да ни държи будни и да ни прави хармонични. При крайните му тълкувания, обратно на това, ние ставаме фанатични или в отричането на тоя свят, или прекалено фокусирани върху случващото се в него, за него, чрез него...

Светоглед е кой знае защо рядко употребяваната хубава българска дума. Мироглед - това е русизъм, широко употребяван през социалистическото време, но в днешно време наши философи (които уважавам) с право повдигнаха този въпрос и в техните книги става дума винаги и само за светоглед! А иначе светогледът е най-общо система от възгледи за света и мястото на човека в него. От тук всеки определя и фундаменталните си въпроси, те могат за някои и да не са точно цитираните. Що се касае до изказаното по-горе от някои мнение, че светогледът не се променя, а само се разбулва - отчасти е вярно, но тук има според мен объркване на понятията. Развитието на душата става именно чрез разбулване, но именно признак за това е постепенната промяна във възгледите за света, живота и самите нас си. Т.е. сегашното състояние на светогледа ни, плюс вида на промяната му, която тече, показва степента на забуленост или отбуленост на душата!

А може би манипулацията е класически пример на понятие, което няма противоположно такова? В такъв случай то съдържа в себе си цялата гама проявления (от - през 0 до +) и точно затова го намираме навсякъде в живота ни. Свикнали сме да разсъждаваме в противположности, да ги делим и да ги оценяваме, а в този случай не можем така... Ако всяко човешко взаимоотношение е манипулация, значи ти даваш ново значение на тази дума - вместо дългото словосъчетание "всяко човешко взаимоотношение" - една думичка... Оригинално! Но аз предпочитам по-разбираеми употребли, спрямо вече съществуващата конвенция за значението на думите. Има известна разтегливост въпреки това и съм съгласен, че това е една от думичките със силно ластична структура. И все пак...

Ако правилно съм разбран, в днешно време бартерът не може да е единствен механизъм а спомагателен - при него се изваждаме от механизираното бездушно разменно отношение, когато за всичко трябват само пари. Той ни кара да мислим повече за реалните ни нужди и тези на отсрещния човек.

Това е, защото се учат главно признаците при сериозни болести. Най-често и тук, както и при мн.др. признаци се касае за вариации на нормата - и това се пропуска. При тънка подкожна тъкан и едновременно вегетативна нервна нагласа към разширяване на венозните съдове... може да има, но често и да няма придружаващи анемии др. подобни клинични причини.

Не мисля, че ще можем да изясним каквото и да било, ако разтягаме до крайност значенията на понятията. Вярно е, че манипулацията е класическо пример за манипулирано понятие и то неизбежно е разтегливо.. но докъде - до безкрайност ли? Налагането на собствената воля само по себе си не е манипулация, директната конфронтация принципно не е манипулация, макар че може да има свързани с манипулация моменти, преди да се достигне до сблъсъка. Манипулиращият, а и манипулираният обикновено избягват с всички сили откритата конфронтация, често избягват и максималното изясняване на отношенията помежду си - и именно на тази база става възможно друго, т.е. манипулирано взаимодействие.

Предполагам че напълно просветлените хора нямат нужда от предположения. Иначе ми допада стремежът (който си е и малко а ла дзен) да виждаме нещата ясно, вместо да ги предполагаме. Но не виждам как ще се мине във всекидневието и без постоянно божие самосъзнание изобщо без предположения - в това отношение съм съгласен със Станимир. Защото даже и човек да си мисли, че може да мине без тях, предположенията вече предхождат (полу)подсъзнателно всеки негов избор. Например, ако човек без предположения отиде на пазара и вземе каквото вму попадне, без да го гледа, пипа и помирисва, то или ще е взел най-доброто, защото е 100%-ов ясновидец, или най-вероятно ще е обрал боклуците на търговците... ако пък не е първото, нито второто, той все пак е предположил въз основа на някои критерии - и доколкото те са основателни, може и да е избрал почти най-доброто. Разбира се, той може и да сбърка, но все пак... чувството ни за настоящ реализъм е добре да се запази, дори и когато разглеждаме по-високите перспективи на съзнанието!

Отчасти съм съгласен с теб, а също и с коментара на Донка; все пак нещо не ми се вижда ясно в този случай. Защо момичето не се обърне към добър адвокат, след като е застрашен даже животът му, а се е решило на отстъпка, след като е ясно, че докато остане там, само нещастия го чакат? Ами дори да избяга, да премине в нелегалност! Не виждам, ако нещата наистина са както ги описваш, какво по-лошо може да му се случи от това да остане там. В случая манипулирането, дори да изглежда отночало успешно, рано или късно ще се провали, а и да не се провали, ако момичето остане там, тези непроменяеми хора ще провалят живота му все по някакъв начин. попитай я какво я задържа там - страх, срам, финансова несигурност - или? P.S. На времето четох една много поучителна история, станала в Германия. Жена, жестоко малтретирана 20 г. от съпруга си накрая решава да се отдели, въпреки че няма и пукната пара. Той я заплашва, че ще я убие или той самия ще се хвърли през прозореца, но тя не отстъпва, бяга, търси подкрепа от закона, от близки и случайни хора... след много страдания получава развод и започва работа, като от там нататък се чувства много щастлива. А бившият й съпруг наистина пребива до смърт следващата си жена... Така че смелостта понякога си оправдава риска, доколкото в случаи като този рискът да останеш доживотна жертва е вече пък 100-ов!

То даже при това устройство на обществото, ако ценностите на хората бяха други и съответно настояваха за тях пред управляващите, принципно е възможно да се осигури заплащане на доказали се психотерапевти чрез здравната каса, което би ги освободило от директни неудобства при вземането на пари персонално. Също не е невъзможно и ролята на спонсориращия манастир да се заеме от спонсорирана организация, която да е под обществен контрол, за да няма злоупотреби. Възможно е също човек да работи нещо за пари и отделно, макар че ще е по-рядко, да упражнява безвъзмездна дейност в тази област. На четвърто място, което, ако се очертаваше реално, бих поставил на първо, е възможността за бартер. За разлика от миналото, когато бартерът е бил единствен или основен начин за придобиване на неща, които нямаме, сега той би бил само спомагателен, но и това ще е нещо. Функциите му биха били не да измести всички други аспекти на финансовата система, а да осигури ето такива уникални взаимоотношения, където всеки дава на другия това, което може и което за отсрещния е необходимо. Макар и в отделни сектори и за специално желаещи го хора, това би моглода даде проблясък за факта, че не винаги оголено паричните отношевния са единствената алтернатива! За съжаление, това в близко време ще може да се развива само на доброволни начала между отделни хора и не виждам шанс да се превърне в държавна политика.

Васко, Бих добавил, че теоретичното положение, че няма добро без зло не ни помага особено, то даже често ни демобилизира, защото "така и така няма смисъл"... В действителност, никога резултатите не са едновременно добри и лоши 1:1, а най-често едното силно преобладава. Ще дам пример от моята сфера - ако болният може да бъде спасен чрез терапия с малко странични ефекти, едва ли някой ще я откаже; и в същото време всеки трезво преценяващ ще се съгласи, че не си струва заради мимолетното въодушевление от кокаина човек да си разрушава трайно мозъка с него! Така че макар и относителни, все пак има някои критерии за хубаво и лошо и в нашия мъничък свят. А ако от по-горно гледище "всичко е добро", или пък "няма нито добро, нито зло" - това са твърдения, които няма как да бъдат правилно разбрани, ако човек не е изцяло и трайно съществуващ именно на тези нива. Преди това тези твърдения могат да доведат или до кратко въодушевление, или до по-скоро опасни изводи. Не случайно през вековете на практика всички Учители и Школи не са давали даже на своите начинаещи последователи, какво остава масово на обществото, твърде високите перспективи. Вместо това те са искали да се уверят, че вследствие на наставленията им хората ще могат да направят следващата за тях стъпка, т.е. "малкото добро"!

Манипулацията – съзнателно разпространяване или налагане на заблуда с цел някаква егоистична облага Това е определението според мен. Защото много често облагата няма материален характер в тесния смисъл... например не е ли манипулация, когато някои съзнателно преиначава факти, за да ни вербува в услуга на неговия собствен светоглед, който може и да е идеалистичен?!

Лошите навици, т.е. пречещите дори на вече поетата еволюционна посока, са признак за дисбаланс в развитието. Те не са абсолютен критерий за степента на духовност, но показват, че в някакво отношение разгръщането на по-висшите структури се забавя или деформира. Лицемерие може да се яви едва вторично (и незадължително) - когато човек, подобно на известния Тартюф, претендира за непостигната святост или даже се стреми чрез тази претенция да си осигури дивиденти в полза на "лошите навици"...

Донче и Хаме, това е другата част от пъзела: доколкото някои хора тук подчертаха, че е най-важна мотивацията да се прави добро, после разисквахме, че въпреки нея, ако човек не е наясно с какво е най-добре да се помогне, пак може да има проблеми (както е било и в твоя и много други случаи), а сега става въпрос за приоритета на собствените уроци - които обаче според мен не изключват, а по-скоро включват моментите на двустранно и многостранно полезна взаимопомощ. Освен това човек е изкушен да си мисли, че е добре да наложи или поне настоятелно препоръча своето схващане за това кое е добро и как да се (или да не се) помага - а то всичко зависи от нивото на духовното развитие на конкретния човек и естеството на условията, при които е поставен в същия този момент. Прекрасно е да взаимоотразяваш свободно в себе си и другите Основната Енергия - тогава разбира се няма причини да си въобразяваш, че ти помагаш на някого или той на теб, всичко е Божествена игра... Но много хора са непроследимо далеч от това, като реално живеене. По-добре инертният и егоцентричен тип да се насочи първо към желанието да помага на другите - това води също и до недоразумения и страдания, разбира се - но тогава именно индивидът става и по-податлив на отварянето към Универсалното. Ако вместо това на тамасичния се каже да си гледа собственото развитие - няма ли той да изтълкува това като индулгенция за задълбочаване на и без това дълбоко вкопания му егоцентризъм?! Има и друг момент - сходството между вибрациите осигурява среда за развитие на сходни по духовноеволюционна настройка индивиди, но това засилва илюзията, че са открити общовалидните принципи... Според мен духовните и етични въпроси може да са елементарни само за просветлените, но за нас най-много да изглеждат измамливо прости... всъщност, при всяка една промяна на гледната точка или на конкретните условия, при които дадена препоръка (или антипрепоръка) важи, винаги излизат нови детайли. В това отношение хората в днешното време май са поизгубили от дълбочината си, ето например как още Сократ е можел съдържателно да разисква с много други хора такива проблеми, докато сега нямаме търпение и бързаме да правим обобщения... Но процесът на взаимодопълване тук според мен стана много интересен, за разлика от други теми, където май не се получаваше!

Ами - докато няма достойно заплатени от държавата психотерапевти, не виждам как ще живеят, без да вземат пари при частни консултации, индивидуални и групови сеанси... Друг е въпросът, че при тези с по-фини сетива това ще е просто материална необходимост, с която те не злоупотребяват, докато при онези с по-груби сетива забогатяването е основното. Тогава, дори да са добри професионалисти, ще остане някакъв мръсен отпечатък върху съзнанието на техните пациенти и клиенти... То в действителност за човек е много трудно да развива усилено няколко направления и директните наблюдения в живота ни показват, че когато някой се посвети главно на финансовата част, той няма достатъчно вътрешен ресурс, за да расте като професионалист, добър човек и в духовното и съответно рядко допринася толкова, колкото би съответствало от исканото заплащане за консултации, курсове и семинари. Изключенията са много редки в България, по-чести са в някои страни, където има наследствени милионери с определени хуманитарни и духовни интереси. Тъй като на тях не се е налагало цялостно да преустройват живота си с основна цел забогатяване, а си го имат и без това, то поне онези от тях, които са със съответните предразположения, биха могли да направят и понякога правят нещо повече...

Като цяло съм съгласен; и все пак си мисля, че хората достатъчно често наистина желаят да им се помогне; основният проблем по-скоро е, че те не знаят коя именно помощ е наистина за тяхното добро. И съответно, проблемът на помагащия е (за което и ти говориш) как наистина ще прецени коя помощ е оптималната. Да помагаш, без да ти е поискано, почти винаги е действително безперспективно или дори направо вредоносно; но дори и тук си има изключения. Работата е в това, че някои от най-нуждаещите се от помощ, вкл. можещи да я оползотворят, просто са твърде затворени или са отчаяни от ударите на съдбата и затова не търсят изход... На тях си мисля, че трябва да се помага (макар и много деликатно и косвено), дори и ако не са го поискали в прав текст!

Това е проблем на духовното израстване. При недоразвитото съзнание нещата се възприемат изопачено, дори противоположно, човек се радва (открито или не), когато другите страдат, не вярва, че друг може да има по-висши мотивации от него самия и т.н. За повечето хора е трудно да се пречистят дотам, че да виждат светлина и в тъмнината, вместо обратното. Глупакът, като слуша добри и лоши люде, поема туй, което е глупост и заблуди, подобно на свинята от блатото, която пред езерото бистро харесва свойто блато. А умният, когато сред мъдри хорски речи дочуе даже глупост, на него му не пречи доброто да попие, а думи зли и нрави, където ги е срещнал, на място да забрави... Добрият се измъчва, дочувайки слова за някого обидни, а злият при това се радва да ги казва. Добрите служат с почит на старите, а злите, вместо да ги посочат за пример, клеветят ги, намирайки наслада в лъжата, от която охуленият страда. Добрият си живее, не дирейки кусури на хората, а злия се сили да притури към истинските още, макар да са неверни. Тогава му е светло, когато те очерни. (Махабхарата) При нас, в това време и общество, е постижение дори да бъдем по средата, т.е. да не "поемаме само туй, което е заблуда", а и по нещо мъдро от света; и също така да не "притурваме още към истинските кусури"... За съжаление, духовното ниво трудно и бавно се поддава на култивиране. Себепознанието е нещо велико, но не виждам как ще накараме някого да пожелае да се себеопознае... Най-много да се създадат някои предпоставки, да се подобрят условията поне за тези, които желаят, но стремежът им засега е по-слаб от пречките...

Такива ситуации понякога се случват в живота, но при огромното болшинство от случаите, слава богу, си остават хипотетични. Въпросът е дали целта оправдава средствата в 99,99-те% по-обикновени ситуации и според мен - не ги оправдава! Обикновено веднага може да се постави под съмнение дали наистина целта е толкова благодордна, щом човек в нейно име е готов да употреби разрушителни средства. Например, човек иска да помага на бедните, за тази цел си казва, че трябва първо да стане богат, но е готов на всякакви компромиси със съвестта си, за да забогатее. И поне за мен не е изненада, че ако успее, рядко прави нещо съществено за бедните. В случая "благородната цел" е била благовиден предтекст, оправдание пред себе си и другите за стремежа към лично облагодетелстване, за разкошен и удобен живот, дори на гърба на други хора. Или пък да вземем родител, който иска "да вкара в пътя" свое дете-тинейджър, но с тази цел системно го тормози, гледа да го манипулира пряко или чрез други хора и т.н. Най-често, освен че няма успех, той още повече го отдалечава от себе си, а когато "птичката отлитне от гнездото" - истината лъсва наяве - чрез това, че родителят си намира друг човек, когото да тормози, независимо дали е другото дете, интимния партньор, родителя или някои "приятел", подчинен и т.н. Защото истинският му импулс не е бил да помогне наистина, а да задоволи своя собствен нагон към диктат. Но тъй като оголената констатация за това е твърде грозна, дори за неговия собствен взор, той си измисля шарени картинки-оправдания...

Зависи! Ако човек е решил да скъса с тази зависимост, в общия случай най-много 1 седмица с главоболие, обърканост и храносмилателни неразбории, но при всеки признаците са различни. Проблем е обаче, ако се успокои, че му е лесно да отказва кафето и пак да си го почне... с течение на годините абстинентните кризи могат да станат по-тежки, защото с напреднване на възрастта организмът все по-бавно разгражда кофеина. Всъщност, хората се различават много в това отношение и генетически - при някои е твърде много и 1 кафе, а при други сякаш няма изявени възбудни реакции и от 10. Но основното е дали човек ще тръгне по спиралата на пристрастяването, все едно дали с 1 или с 10. Генетичната способност по-бързо да се ацетилира кофеинът може да допринесе някои да си пият по малко и без дългосрочна вреда, но ако няма пристрастяване - ако има, те ще увеличават дозите, докато надхвърлят капацитета си да обезвреждат кофеина. И при това те често са много работни и съвестни хора обаче не мислят достатъчно за себе си. Защо 15 часа работа им се вижда даже малко, та се стимулират допълнително, а не могат 1/30 от това време, т.е. половин час сутрин, да отделят за общодостъпни физически упражнения, самомасажи, дишане, релакс и витаминозна плодово-ядкова закуска?! Това ще даде не само по-хармонизирана енергия за деня без никакви вреди, но и ще повиши способността да се отделя наистина нужната работа, която в случая едва ли е повече от 7-8 часа - от останалата, която предизвиква претоварване и "необходимост" от кофеиново стимулиране, и е или непълноценна, или подлежи на отлагане, или изобщо е неправилно насочена, т.е. грубо казано вредна за самия човек и/или за околните! Разбира се, и при други зависимости - към битови, твърди или лекарствени дроги, храни, екстремни спортове, проблемни отношения - също се появяват подобни проблеми. Много сериозна е най-вече склонността да се бяга от същинските проблеми чрез различни форми на пристрастяване, а не толкова абстинентната криза; все пак, ако човек е по начало зле физически и/или психологически, добре е отказването да се извършва под контрола на специалист. Освен общите указания, в случая могат да се предпишат леки билкови тонизатори без кофеин, за да не спада прекалено кръвното, някои витамини и минерали за пречистване и регулиране на обмяната и т.н.

Имам предложение - спри за няколко дни и виж как ще се чувстваш. Ако получиш абстинентна криза, което е на практика сигурно - значи просто си е токсикологично пристрастяване и при телб, както и при другите. Но всеки различно го усеща, при някои поддържащата доза наркотик за дълго време приспива разните симптоми, а при други тя не е достатъчна и те се чувстват зле независимо от кафето. Като го спрат, и двете категории имат кризичка, но обикновено след около седмица вече са наистина по-добре - отровата започва да се изчиства и организмът си припомня истинската хармония, а не лъжливото ниво на равновесие с помощта на наркотика. За справка: нали не е нормално след като човек е похапвал няколко седмици ябълки и ги спре, после да има очистителни кризи? Затова не е важно дали човек се е приспособил добре или не дотам към наркотика, а какво се случва, когато го прекъсне!

Някои считат злото за вродено у човека, а доброто за култивирано и повърхностно; други считат обратното. Според мен няма човек, който би се чувствал уютно със себе си, ако наистина знае, че е лош - той просто има възглед, чрез който се самооправдава. Но тъй като трасформацията по едни или други причини се забавя, какво друго и му остава? Да се гърми ли?! Самоилюзията е предпазна клапа, докато човек си порправя път в гъстата и непредразполагаща към съвършена етика материя на земния ни живот. А че трябва да си помагаме е просто сигурно, без това светът съвсем ще заприлича на ад. Друг е въпросът, че няксои помагат условно, с мисли за благодарност и отплата или поне за видим скорошен резултат в битието на другите. И затова те лесно се разочароват и се чудят, има ли смисъл да продължават да го правят. Духовната помощ - трудна за нас на този етап - започва да помага безусловно и не се разочарова, независимо от резултатите. Последните все пак могат да се имат предвид, когато се определя адресанта и точния вид на оказаната помощ. Например... http://www.capital.bg/show.php?storyid=406908