Добромир

Е, да.

Мога да допълня, че при вегетарианците е много важно да не злоупотребяват със захар и бяло брашно, защото тогава и разнообразието няма да помогне. Докато месните храни са по правило почти лишени от въглехидрати, в повечето вегетариански храни те изобилстват и допълнителното им включване в рафиниран вид може да наруши непоправимо равновесието. А вместо соя (каквато например аз определено не харесвам) могат да се ползват други бобови растения. Лещата и шареният боб имат наистина малко по-ниско съдържание на протеини, но все пак техният състав е балансиран откъм аминокиселини. Повечето ядки и и семена, както и авокадото са повече мазнини, от колкото белтъци, но тези мазнини са есенциални, т.е. от полезния вид. Относително повече белтък има в лешниците, тиквеното семе и, разбира се във фъстъците, но те са по-тежка храна и лесно плесенясват. Важно е и да се знае, че ядките и семената е за препоръчване да се ядат сурови, докато бобовите се готвят или покълват; покълналите бобови следва да се употребяват умерено и най-добре да се тестват индивидуално, тъй като при недостиг на определени ензими могат да причинят анемия или проблеми със щитовидната жлеза. Високобелтъчните добавки не могат цялостно да балансират диетата, но допълнително да помогнат - да, ако също така са индивидуализирани подходящо. Това са бирена мая, цветен прашец, водорасли, суроватъчен или обработен растителен протеин с максимална усвоимост. Безопасно е да се вземат в малки количества, не в такива, които понякога са препоръчват на акивните спортисти!

Шизофрения в най-общ смисъл означава раздвояване. Докато клиничните случаи с пълна неадекватност вследствие на това разцепване на личността, все още не са толкова много, психопатолозите знаят, че леките форми обхващат към една трета от населението... И небалансираният духовен стремеж също е измежду многото фактори, които влошават положението. Цялостният стремеж към нещо по-висше беспорно е нещо хубаво, макар и човек да не може да удостовери, че неговият път е оптималният. Все пак, независимо от пътеката, самият стремеж, при който всяко нещо се осмисля от една по-възвишена перспектива, самият този стрежеж дава криле, пречиства и хармонизира отношенията. Точно под него обаче се крие и подводният камък - ако вместо интензивен+хармонизиран стремежът е само едното или, не дай боже, нито едното... Ако човек желае да се посвети интензивно, но разцепва "гнилото" всекидневие от духовния идеал (кой ли не се е изкушавал понякога да си го мисли, и при мен включително е имало такива моменти...)? Или, обратното, да държи само на посредствената хармония, не смеейки да се обърне към Голямото Непознато? Или изобщо да замени Пътя с някоя лична амбиция, с обществена мисия в полза само на определена група, която автоматично се превръща в привилегирована? Ясно е, че ще има проблеми по отношение духовното напредване във всички тези варианти. Те, естествено, не винаги ще се проявят като очебийна психопатоголия. Но могат да се проявят като ексцентричност и склонност към изпадане в крайности (вътрешен еквивалент на вътрешното напрежение от начеващото разцепление в психиката). Могат да се изявят чрез двойния стандарт по отношение на другите. Или пък просто човек да забави развитието си, да пъпли по Пътя, мислейки, че повече не му е дадено, а всъщност сам да блокира 90 и повече процента от възможностите си... Всъщност, ако Битието е приятелски настроено към нас, няма друга причина, освен самоблокирането, за факта, че сме още далече.

Като теория ми се вижда интересно... обаче! Ако не сме способни на Любов, значи не можем и да преценим, че Тя съществува изобщо - във или извън време, пространство, причинност и т. подобни. Тогава това твърдение увисва във въздуха - значи просто сме чели или чули, че има Любов, но ние не я познаваме... С какво това външно и възприето на теория мнение ще докаже себе си?! Остава си една хипотеза. Не отричам, че е хипотеза и другото - че ние сме способни на Любов, но на различни равнища. Тогава няма пропаст между малката любов и голямата Любов, а само процес на развитие. Между двете хипотези от чисто прагматични съображения аз съм избрал втората. Не бих избрал да боготворя нещо, което няма каквито и да били допирни точки с настоящата ни реалност, има данни, че това са (успешни или не) опити да се превърнем в шизофреници... Предпочитам да разглеждам по-висшите реалности като развитие на настоящите - без разбира се да имам гаранции за това, но така поне съм в по-дълбок мир със самия себе си! "Откъде бихме могли да знаем, че хора като Буда или Исус ни говореха Истината? Защото ние сме истината и я чувстваме в нас. Нашата пророческа душа е потвърждение за тяхната пророческа душа." Свами Вивекананда

Накратко: за това с гуните съм съгласен, само че недоумявам какво цитираният автор е искал да каже с онова в скобките - че саттва, раджас и тамас отразяват съответно щенията на ума, чувствата и тялото?! С това определено не съм съгласен. Човекът на чистотата, поне в по-напредналата си форма, би следвало да има саттва тенденции едновременно в мисъл, чувство и телесна проява. И така нататък.

То оставаше само да сме толкова "интелектуални" и "духовни", че да обречем хората без зъби на смърт, само защото не могат да дъвчат, а от друга страна протезите са неестествени и да се правят супи и каши също е неестествено! Животните ядат само твърда храна, но умират скоро след като загубят зъбите си. Информацията е важно най-напред каква е (при месото - по време на заколването, а не при готвенето; и сурово да го ядеш, пак информацияата е за смърт) и едва после - какво ще стане при готвенето. И най-вече, идеята е да се ядат повече сурови храни, които в днешно време все повече хора трудно преживят и си е съвсем нормално да са на пюре или шейк, вместо да се гълтат на цели твърди хапки или да се дъвчат до течност със слаби зъби или разранени венци (повечето хора са зле по един или друг начин с устната кухина). Много съм срещал храносмилателни и общи проблеми поради непълноценно хранене с твърда храна, отколкото поради "изнежване" с течна. И тъй като и без това хората се хранят повече с твърда и даже суха храна, те не се нуждаят от славословия за нея - сами са забелязали "прекрасните" резултати от нея. те имат нужда да приемат повече добре усвоима храна и здравословна храна, а това не е сандвич и баничка, макар че не е също и месен бульон, нито кока-кола. Ако наистина се чете написаното, имат се предвид натурални сокове, супи от зеленчуци, овесени ядки и пр. и най-вече шейкове, при които различни продукти, предимно сурови, се смилат и смесват. Д-р Грей например препоръчва поне сутринта да не се закусва с нищо твърдо, за да може, без да се натоварва храносмилането, да се осигурят по-важните съставки. По-нататък, ако човек е наред с дъвкателния апарат и наистина се заема да сдъвква добре, може да си хапва и достатъчно твърди (но здравословни) храни - макар че ако е много зает и на крак - пак течността е тази, която може да се усвоява бързо, без да натоварва храносмилането и да смущава работоспособността!

Може би е по-точно да формулираме въпроса - дали храните да са течни или твърди?! Първо, най-важно е какво е количеството и качеството на храната и дали е индивидуално подходяща. Второ, зависи какво целим да постигнем като енергиен, предпазен или лечебен ефект. Течната храна по принцип е по-малко енергоемка и по-бързо усвоима, при някои хора с лошо храносмилане или зле дъвчещи - даже в пъти по-усвоима от твърдата. За да има обаче всички предимства, са нужни доста знания за вида храни, начина на приготвяне при различните болести и т.н. Соковете, нектарите и бульоните не са единствените възможности; може да се ползват като основа пресни плодове и зеленчуци, които да се разбият в миксер и да се добавят счукани или смляни в кафемелачка ядки или семена, пресни или сухи билкови подправки, различни хранителни добавки... Най-общо казано, това са хранителни шейкове, които са пълноценни храни и твърдите продукти с нищо не ги превъзхождат. Трябва обаче да се ядат бавно, с ослюнчване, а не да се пият на екс. Тогава единствено намалената дъвкателна активност може да е проблем, но и той е разрешим с определени упражнения и масажи. Някои казват, че твърдите продукти били необходими като източник на фибри, но при положение, че се ползват шейкове, те също имат достатъчно, и то по-ненатоварващи фибри. Грубите и нераздробени фибри могат по-скоро да навредят. Но, разбира се, за хората със здраво храносмилане и които не стигат до неприемливи крайности в храненето, твърдите храни са си напълно подходящи - и те все пак далеч не винаги са сухи. Все пак, дори и при тях е добре от време на време да се разтоварва храносмилането чрез прием на вкусни и полезни шейкове, сокове или пасирани супи.

така е, според мен. (Като се има предвид, че Бог, Природата и разбирателството между хората са именно ценностите без кавички, но често хората ги заместват с псевдоценности - техни миражни еквиваленти, за които кавичките са си съвсем на мястото). И просто е въпрос на степен, в сравнение с Учителите всички непросветлени може би са фанатици, но ако трябва да отграничим нещата според преобладаващото ниво на повечето хора, тогава фанатици са само онези, при които споменатите характеристики са силно изразени.

Привързаността е предпоставка за фанатизма. И отричането на чуждото мнение е предпоставка. Тясната скроеност е пак предпоставка. Но основното според мен, което определя фанатизма като такъв, е липсата на разбиране за възможно вярна друга гледна точка, освен споделяната от него самия в същия този момент. Ако попиташ един що годе разбиращ тази перспектива човек дали това, към което е привързан, би следвало да е най-важното и за всички хора по света - той ще отрече такъв абсурд. Въпреки че той може да отхвърли редица чужди мнения, не застава от позицията на последна инстанция, а казва - за сега, за мен, тези неща не са ясни. И въпреки че може да няма много широк кръгозор, той признава постиженията на хората, които го имат. При същите въпроси фанатикът по един или друг начин ще настоява, че само той е правият, само той знае какво е важно и даже ако в миналото е имал друго мнение, ще каже, че тогава се е заблуждавал, но сега вече "със сигурност" не се заблуждава... Тъй като, ако се изразява пряко, вижда, че бързо губи доверието на другите, животът с течение на времето го учи да мимикрира - той уж ще се направи на широко скроен, ще изслушва, ще кима... докато настъпи неговият час, когато е привлякъл внимание и ще започне своето настъпление с думичката НО... и - през много Е-та и И-та - ще стигне победоносно (макар че често само той си мисли, че е успял) винаги до един и същ, предварително възнамерен извод... За каквото и да говориш, фанатикът стои върху иглички и чака кога ще има повод да задърпа чергата към себе си. Това много ми прилича на оня ученик, който научил само за мравката, обаче като го изпитвали, го попитали за слона. Той започнал така: "Слонът е много голямо животно, за разлика от мравката, която е пълзящо или крилато насекомо, бива няколко вида, строи мравуняци, носи товар няколко пъти по-тежък от нея самата и т.н." После го попитали за орела, а той отговорил : "Орелът лети нависоко, но вижда много добре, забелязва дори и мравката. Мравката..." В действителност, самият той често дълбоко в себе си не си вярва и гледа чрез пропаганда, убеждавайки другите, да си принаде увереност в нещо, в което си е внушил, че би било добре да повярва. Целият проблем е в това, че липсата на разбиране е липса на основна придобивка в еволюцията на съзнанието, която не може да се компенсира лесно и затова обикновено се налага не да се опитваме да реформираме фанатика, а просто да го игнорираме, както предлага и Станимир.

Самоотричането се препоръчва както от привърженици, така и от противници на еволюционния подход. Даже атеистите се възхищават от проявите на самоотверженост. Да, тълкуванията са различни - в единия случай намираш по-висшия си Аз, чрез отричането, при което са от полза и гъстите материални сфери; в другия случай се откъсваш от един капан, в който няма нищо ценно за теб; в третия случай това е просто героизъм, макар и в принципно преходен свят. Въпросът е дали самият факт на възвисяване на духа чрез себеотрицание (или отдаване, което е другата страна на монетата) или неговите интерпретации следва да бъдат в центъра на нашето внимание? Или, ако приведа пример от областта на медицината, дали самото излекуване по ефективен, траен и безопасен метод ще е по-важното или начина по който това се тълкува - дали е вследствие на външни материални терапии, на външни енергии от посетени свети места или от екстрасенси, на внушение или самовнушение (плацебо)? Ако не си отговорим ясно и честно точно на този въпрос, кое от двете неща - фактите или тяхното тълкуване са по-важни за нас - нараства опасността от сектантско мислене даже в онези сфери, които теоретично се разграничават от сектантството. Защото съм срещал доста убедително многословни обяснения, защо и най-добрите последствия от терапии и духовни практики всъщност са сатанински, както и обратното, защо и най-отвратителните зверства в името божие всъщност са си били съвсем на мястото, щом са били написани в позитивна светлина в някои писания или са били изтълкувани в такава светлина от хора, считани от определена група за спиритуални авторитети...

Пари... понякога приличат на наркотизиращи пари... понякога поради тях се влиза в опасни ситуации, където "пари"... и само ако човек не въздига в култ временното облажаване за сметка на другите, нито подценява другите ценности в живота, може да осъществи хармоничен, градивен баланс между тях... Дано да са все повече такива хора!

Всъщност, ако не се забъркваме в терминологичните теоретични различия, а съпоставяме най-важните цели и методи, основните духовни учения от древността до днес си приличат много! Как така да махнеш с ръка и да кажеш, че едната група са прогресивни, а другата - ретроградни?! Не е ли по-основателно да се твърди, че някои клонове от тях и някои индивиди са се отклонявали от зададената посока за духовен растеж?! А иначе, нали и в най-еволюционните учения съществува призива "върни се към Бога!" Ако проявим пунктуалност, можем да кажем, че това е израз, обозначаващ призив към връщане, т.е. инволюция. Но както това би било дребнаво заяждане, същото е и с повечето други "аргументи"... Далеч по-важно е да се гледа реално как се проявяват в живота съответната общност и съответния човек, а не да се правят изводи за тяхната насоченост въз основа на цитати и умозрителни постановки. Освен това според мен повечето древни цялостни учения съдържат в себе си и "инволюционни" и "еволюционни" постановки и препоръки, напр. хата и отчасти карма йога наистина постигат повече заземяване (но с определен дух, усвояващ материалните опитности в духовен контекст), но какво да кажем за бхакти и джната (гияна)? Не преподава ли и Учителят Беинса оползотворяване на разнообразните фактори на външната материална природа, не съветва ли да се полагат грижи за материалното тяло? Каква е катастрофичната разлика тогава? Нека да поемем това, което смятаме за ценно от различни източници, а който сметне, че някой си авторитет е прав срещу всички останали, нека прояви поне благоразумие и да запази това си мнение като лична работна хипотеза. Защото може би вярно усещаме, когато нещо по-висше - директно или чрез словото, се докосне до нас, но едва ли сме способни да разберем кое от тези по-висши от нашето сегашно осъществяване учения е НАЙ-... Според мене всички наблюдения в исторически и актуален план свидетелстват, че точно такова "най-", освен че е недоказуемо от нашето ниво, е било източник на най-грозни концептуални, емоционални и физически противопоставяния между т.нар. духовни последователи...

Подходящ е, ако и хората, които ще бъдат ръководени, са в достатъчна степен подходящи. Защо св. Иван Рилски не слезе да ръководи въздигащата се цивилизация на България, даже изобщо не отиде при царя, а царят трябваше да се качи горе? В една свещена обител със сериозно отдадени последователи е жизнено важно ръководителят да е възможно по-издигнат духовно; относно другите общности - много зависи... Не защото няма нужда от такива ръководители, а защото потенциалът им следва да бъде оптимално оползотворен. А това далеч не винаги е възможно, особено ако те започнат да ръководят неразбиращи и деструктивно настроени колективи...

В момента малко хора имат идеални варианти по отношение на храненето. От друга страна, някои използват този факт като предтекст да не правят и възможното в подбора на количеството и качеството на това, което влиза в тях и изгражда структурната им основа за живот на тази планета. От практиката, вкл. с много близки и пациенти, считам, че въпреки не винаги доброто си качество, плодовете и зеленчуците подобряват здравето при компетентно използване - особено в сравнение със ситуацията, при която те се ограничават от страх. Защото вместо тях все нещо трябва да се яде, а както по-тежки според основните си характеристики, така и с много по-лоши отрови в тях са обичайните им "заместители" - брашнени и захарни произведения и продукти от животински произход!

Компромисът е по-ниската октава на оптималното сътрудничество. При компромиса все едно всеки се свежда до половинка, за да се образува заедно с още една половинка от другия една единица. При оптималното сътрудничество двамата се запазват като "единица" и като сума се получава вече 2... ако не и повече! Несъмнено оптималното сътрудничество (също разглеждано и по-общо, не само в близките отношения) е много пъти за предпочитане пред компромиса. Но дали е винаги възможно? Далеч не винаги според мен; и когато не е, не е толкова просто да се реши какво да се прави. При липса на вълшебни алтернативи, компромисът не е за пренебрегване като възможност; разбира се, тук имам предвид не "фатален" компромис, който ще доведе до тежки негативи за двамата, единия, децата и т.н., а частичен компромис с някои отделни обстоятелства на живот, черти или хобита на партньора и т.н. Имам усещането, че хората, които не приемат каквито и да било компромиси, все още не са се опитали да се поставят на мястото на другия, да го разберат, да му простят... Като съществува и противовесното положение, че който приема всякакви компромиси, няма необходимата устойчивост и смелост в живота, а оттам произлизат друга група от нежелателни последствия.

Ами все още даже купувайки плодовете и зеленчуците може да се прави интелигентен избор; трябва, разбира се, да се познават по-добрите видове, за да могат да се отграничат от другите. В случая тези подозрителни кивита по принцип не омекват, преди да се развалят, те са с по-"дървена" структура и по-тъмен цвят. Когато се избира киви, трябва да се предпочитат такива купове от плодове, където някои да са още почти напълно твърди, а други да са взели да омекват; ако всички са само твърди или само много омекнали, това не е подходящата купчина!

Истинското търпение няма нищо общо нито със самонавреждането, нито с ефекта на "бумеранга" във взаимоотношенията. Всъщност тези проблеми се изявяват много по-често при прибързване, а търпението цели да се вземе най-правилното решение, без човек да е възпрепятстван от замъгляващи афекти. Ако това решение е компромисно - ок, но много често то не е такова. В смисъл, че ако правилното решение изисква оттегляне или енергично действие в самата ситуация, тези неща могат да не бъдат желани също и от отсрещната страна. А в най-добрия случай вместо компромис може да се постигне единодействие!

То от толкова лекарства ще си заминеш при св. Петър, независимо дали папкаш или не грейпфрут! Статията е допуснала да създава психоза за нещо много елементарно - има процеси, чиято скорост на разграждане, както и полуживотът им в кръвната плазма се променят от най-различни фактори. Грейпфрутът в случая е само един от тези фактори, а подобни кумарини, а и други променящи скороста на биореакциите съставки, има поне в 50 храни и 100 билки. Ако се изключат всичките, човек ще страда повече от недоимъци отколкото да се спаси от нещо. Кумарините в малки дози могат да са полезни при хора с повишена съсирване на кръвта, разширени вени и повишена нервна възбудимост. Не се препоръчват при склонност към кръвоизливи. От друга страна, ако има високо кръвосъсирване и се приемат антикоагуланти, може просто те да се намалят при повишен прием на кумарини. Тогава обаче е забавно да се следят препоръките на "специалистите" - вместо да се намали лекарството, те понякога забраняват билките и плодовете с пободно действие... А естрогените - не са ли те особено важни за хормоналната и мастната обмяна, кръвообращението и костите? Всичко зависи всъщност от дозата и индивидуалните предразположения в една или друга посока. Когато се шашкат хората със сензационни съобщения колко е вреден грейпфрутът, се премълчава, че всъщност се имат предвид първо, хора с определени предразположения или с трудно отменяема постоянна терапия с високи дози от някои медикаменти (които, както казах, при това често могат да бъдат намалени, вместо да се спира плодът) и второ, касае се за сериозна консумация - да речем поне по 1 голям грейпфрут, изяждан много време всекидневно. По-малките количества - да речем третинка от среден плод - нямат особено противосъсирващо, нито зверско естрогеноподобно действие, а продължават да имат противомикробно и подобряващо храносмилането свойство (най-добре е с тази цел да се ползват с част от ципите и семената). Особено ако се вземат с прекъсвания - 10 дни по време на епидемия или заболяване, после прекъсване 1-2 седмици, после при нужда пак и т.н. - не вярвам някой да има проблреми, различни от онези, възникващи от наплашване... Освен това, който продължава да си се плаши от съчетаването даже на скромни дози с лекарства, може да взема грепфрута или сока от него скоро след ставане от сън, след което поне половин час да си прави упражнения или други полезни нещица и едва след това - кое преди, кое след закуска, да си приема лекарствата.

Тази група може да е полезна за прекалено впримчените в категориите; но не разбирам защо се отъждествяват самите категории със състоянието на впримченост в тях?! те са инструменти на определено ниво, човек ги ползва, после се разделя с тях, като може после да има нужда от други и т.н. Признак за дисоциация на съзнанието е както прекаленото прилепване кам тях, така и превръщането им във враг... В действителност, ако човек е надскочил, ама наистина някои нива, той се отнася просто с разбиране към тях - нито се захласва по тях, нито се бори срещу тях. Възрастният човек няма да заплаче, ако му вземат плюшеното мече, както прави детето, но той разбира, че за детето това си е проблем. И че макар за него играчката да няма особено стойност, за детето тя е един необходим етап. Та, категориите са инструменти. Без тях нито един ръкодовител в материален и духовен план не може да действа адекватно на разнообразните нужди, потребности и проблеми на подчинените си. А ако освен това е и духовен, той ще има един по-висш критерий, който освен съобразяване с различията между хората (което се изразява чрез категории) ще включва и едно базово усещане на състрадание и любов, независимо от това какъв е човекът. Двете неща съвсем не се самоизключват, те всъщност се допълват по един прекрасен начин. В действителност, както обсебените от категоризирането, така и анархистично (погрешно) тълкуващите духовното единение, са с едностранчиво разбиране. Детето има слабо категоризирано мислене, но еволюцията не е предвидила да се отказва от съответното обучение (всъщност Маугли е измислен персонаж, без обективизиращо възпитание отделените деца остават за цял живот идиоти...). Трябва да се премине през всичко това и преди да е преминат този етап, дезобуславянето не само няма смисъл, но може и да попречи на разгръщането на съзнанието. А хората тамас си остават по разбиране цял живот деца - за тях важи същата забележка. От дезобуславяне имат нужда много от хората на степен раджас, но ако развитието им върви правилно, те ще се "разкачат" само от прекомерната си привързаност към категориите, обаче ще продължат да ги ползват - или ще преминат към категории от по-висш (сатвичен) порядък. А това защо високо посветените рядко заемат отговорни постове в обществото (защото това си е факт) - вече не знам. Може да е свързано с колективната карма...

А всеки, който обобщава прибързано, си представя твърде елементарно житейските уроци! Защото обобщаването е донякъде полезно (Не си избягвайте житейските уроци, Божията воля е над всичко...), но от там нататък или трябва вече да сме постигнали всичко, за да няма нужда от конкретизации, или трябва да се погрижим, макар и според несъвършеното си схващане, да направим колкото се може по-уместни конкретизации. Защо никой не препоръчва на тежко алергичния към някаква храна да продължава да си я яде, защо никой не се сеща да вкара първолака в университет, а проспериращия студент - в начално училище? И в същото време, стане ли въпрос за психологични и социални "категории", стремежът на много хора е да изравняват реалните различия в предразположения и предназначения? Ако погледнем живота на забележителните индивиди в разни области от живота, при тях има не само общи неща, но и много разлики. Не е случайно, че Айнщайн е дал принос точно в науката, а не е станал министър на търговията и услугите (той дори не е дал добър пример за семейни отношения...). Не е случайно, че Мартин Лутър Кинг е бил политически лидер, вместо да се опитва да стане ядрен физик. И най-вече, не е случайно, че почти всички Учители са работили в доста тесен кръг на полунапреднали последователи, макар че по-късно техни ученици се е случвало да успеят да разпространят посланието им и сред широки кръгове на обществото, вкл. ръководни. Следователно, определени наблюдения са ме накарали да съобразявам назначението на човека с неговото еволюционно ниво и психологическата му своеобразност, а не желанието да категоризирам!

Ами доколкото можем да я различим от мързела, почивката си е нещо много основно. Но ние често я подценяваме, а и почти никой не я препоръчва... освен когато се инвалидизираме, тогава ни казват, да, не можеш да се претоварваш... Истината според мен е, че обществото се бои да препоръча почивка, тъй като много хора ще я изтълкуват като мързел и няма да допринасят достатъчно за същото това общество. Да, ама мързеливците и без това няма да ги стимулират с призиви за ударен труд, докато онези, които се престарават и често се преуморяват, след като преждевременно рухнат, ще бъдат много по-малко полезни не само за себе си, но и за другите... Всеки вид почивка - пасивна (с нея се започва при голяма умора), активна (физическа за умствените работници и обратното) и свързана с обща смяна на обстановката - си е важна както за здравето, така и за работоспособността. Само че и начинът, по който почиваме, си е цяло изкуство, не мога да се похваля, че съм го усвоил... Особено тревожно е, че и децата все повече "почиват" изтощаващо. Компютърни игри, подрагащи нервите на високо напрежение... Оглушителни и наркотизиращи дискотеки... Безозонно облъчване по 10 часа на плажа... Но може би пък Природата е решила да си направи експеримент, колкото време ще издържи Хомо сапиенс на бавните си самоубийства? Така де, защо да праща астероид, който да трепе ведно с него и невинните животинчета?!

Виждам доста парченца от пъзела! Тамас - мързеливият и инертен индивид може да избягва инициативата и отговорността, като в някои случаи поводът е и "духовен". Всъщност, това е само дума, която той не разбира. За него е полезно да развива инициативност, но от друга страна не бива да му се възлагат отговорни постове, преди да се е доказал, че е вече готов. Раджас - действеният тип, може както много да се развие чрез творческо управление, така и много да загази, ако позволи на дребнавото му его да надделее при вземането на решения. Саттва типът - действително духовният - може много да допринесе за сферата, която управлява, но изглежда има някакъв закон, който не слага (или много рядко слага) такива хора на върха, ако отдолу хората не са подготвени да ги следват. Преходът от Раджас кът Саттва е критичен - и при повечето хора се оказва невъзможен при едновременно активно заемане на отговорни постове. Налага се по-скоро уединение, не винаги в смисъл на пълна самота, но в обкръжение на високоразвити същества и в скромна обстановка. Едва доста напредналия по духовния път може да си действа интензивно в светската гмеж, без да пострадва собственото му по-висше осъзнаване. Но обикновено и тогава той решава да се посвети на израстването на вече наполовина готовите души, отколкото да провокира невежеството на масите...

Аз не реагирам, а ако имам време, предупреждавам за СПАМ. Мрежата вече е и без това претрупана, такива съобщения (по вече обяснени от други форумци причини) често се разпространяват експлозивно, в геометрична прогресия - и само задръстват виртуалното пространство. А когато, макар и рядко, посланието особено ми се хареса, запазвам си го на компютъра и ако реша някога да го изпратя на някой, обикновено е на един определен човек и то по някакъв определен (надявам се уместен) повод. При това предварително премахвам обещанията и заплахите, това са детинщини от не най-добрия вид, ако ме питате...