Добромир

Всеки говори от позицията на собственото си виждане и собствения си опит. Това е повече от нормално, особено при теза като тази. Моят опит е, че при най-въздигнатите състояния усещам някаква екстатична свобода, докато колкото съм по-подтиснат, толкова по-предопределено ми се струва всичко. Значи, независимо каква е най-висшата истина по-въпроса, от практическа гледна точка ми изглежда по-обосновано да се чувствам свободен. А иначе, доколкото има свобода на малката личност, човек би следвало и за другото да се запита - винаги ли със свободен избор достигам да по-добър за себе си и другите резултат, отколкото просто следвайки съдбата? Защо съдбата (на Цялото) да е непременно "мъртва"? Защо свободата (на личността) да е непременно желателна? И отново - защо е необходимо, ако изобщо обсъждаме Цялостния План, да се противопоставят Съдбата и Свободата? Защо да не приемем, че именно тяхното противопоставяне е илюзията, която ни държи в рамките на това изглеждащо програмирано проявление?

Може би ако нивото се задържи постоянно високо, ще има само любов или по-точно - Любов? Не е ли това състоянието на Учителите? А иначе енергията се издига и спада, любовта и омразата се сменят, а много често тя остава трайно блокирана и омразата остава преобладаваща...

Не разбрах с какво не си съгласна. Аз не отричам генетиката. Ако той при неговата генетика е живял по-природосъобразно е щял да бъде още по-добре, както и ти щеше да си по-зле от сегашното си състояние, ако беше живяла като него! Не сравнявай по един фактор различните хора, по-добре сравнявай ти как се чувстваш при едни или други обстоятелства.

Кой може да каже кое какво е в тази тресавищна материя... Можем само да споделяме собствените си визии. Според мен наистина няма две сили съдба и Свобода, а само една. Разликата вероятно е в това, че докато човек не е разширил съзнанието си, повечето неща изглеждат като съдба, а с развитието все повече разбираме, че всъщност дори и нежеланите събития са били проявени чрез висшата воля на по-големия Аз... СЪЩНОСТТА НА СЪДБАТА Искаме волен да бъде живота ни - нито случаен мегдан, нито дъска за пионки, вработени по предварителен план. Искаме. Ала не вярваме искрено, че и страхът е лечим. И прокурор за морето разплискано сигурно ще назначим. И тъмничар за небето, проклетото, ще изнамерим дори, и волността ще прогоним чрез ветото, вдън тилилейски гори... Писна ми вечно да викаме: "Писано!" Зная, че в строга резба слисани фигурки дремят орисано - не и самата Съдба! Тя, от мътилките-случки избистрена, извор е с жива вода. Схванем ли Нейната цялостна истина, във благослов и в беда, ще се пречистят душите, телата ни, погледа с нов ще сменим - и ще открием какво е Съдбата ни: на Свобода - псевдоним!

На мен и едно кафе би ми дошло предалено, но има хора, които са примерно флегматици и явно с годините тази минимална употреба не им се отразява, не са склонни и към пристрастяване... не съм фанатик да им го забранявам, но също така съм длъжен да кажа, че има и по-добри - макарр и мъничко по-трудни начини - да се чувства човек бодър и с нормално кръвно налягане!

Няма наистина един доказуем за всички критерий, но има нещо особено интересно. Който на каквото основава живота си, всичко си обяснява чрез него - и тогава не е ли важно какво е именно то?

"Светъцът е грешник, който никога не се отказва от опитите си да преодолее злото" (Парамханса Йогананда) За да простиш, трябва да разбереш. * * * Дзен учителят Хакуин бил хвален от близките си за чистия си живот. Хубава девойка, чиито родители имали бакалия, живеели наблизо. Изведнъж, без никакво предупреждение, родителите й забелязали, че е бременна. Това ги разгневило. Тя не могла да обясни кой е бащата, но като я притиснали, назовала Хакуин. Вбесени, родителите отишли при Учителя. "Тъй ли?" всичко, което той казал. След като детето се родило, занесли го на Хакуин. От този момент той изгубил репутацията си, което изобщо не го трогнало, и се отдал на грижи за детето. Вземал мляко от близките си и всичко от което детето имало нужда. Година по-късно момичето-майка не издържало. Тя открила истината на родителите си - че истинският баща на детето е младежът, който работел в магазина за риба. Майката и бащата на момичето веднага отишли при Хакуин да го молят за прошка, извинявали се дълго и си взели детето. Хакуин бил готов. Давайки детето, той казал само: "Тъй ли?"

Тази наша душичка, заради която жертваме Господа... Светлина и прошка на всички!

Различни са не толкова степените в различните школи, а терминологиите за тях - Кен Уилбър ги е сравнил и изяснил до голяма степен, поне на концептуално ниво. Някои освен това дават много деления, други - малко, то е все едно единия да каже, че при изкачването до тавана преминаваш 60 стъпала, а друг - че изкачваш 4 етажа - по 15 стъпала на етаж

Всички други бяха на вълна войнствен историзъм и светска слава. Ако отборът на Беинса беше поиграл също на тази струна, например да беше споменал за спасяването на българските евреи, може би щеше да има по-добро съотнешение с гласовете на Аспарух. Но пък така се открои разликата в подхода към човешките ценности. Щом дори и православният свещеник направи един измъчен реверанс (назевисимо как си е мислил, че ще бъде изтълкуван), щом почти всички изказали се не изключиха нито един от 10-те, а единогласно потвърдиха, че всички заслужават класирането си... Наистина ще има и нападки, но авторите им не забелязват, че сега времето е друго. Ако едно време хората са били податливи на обработка, сега ще бъсдат убедени само онези, които и без това са им подвластни. Онези, които се колебаят, че ги погледнат по друг начин...

Не само подтиснатата, но и проявената омраза разболява! И е трудно да се правят общи изводи коя вреди повече и на кого. "Ако говориш - лош ставаш, ако мълчиш - болен ставаш", казва народът. В някои случаи неподтискането на омразата може да има катастрофални последици. В други случаи човек се самоизяжда отвътре чрез нея, а външно е "пример за подражание"... Но мисля, че тя е противоположна не на Любовта, а на дребнавата човешка привързаност. И двете те са наистина взаимосвързани и ако се признават и евентуално отреагирват по възможно най-безопасните начини, проблемите ще намалеят - но няма да изчезнат. Духовните школи, а и някои психолози (сещам се за д-р У. Дайър) препоръчват не подтискане и не просто лекуване на подтискането чрез отреагиране, а надвишаване и на двете споменати страсти. И Любовта, която възниква, не е нито обичайната ни привързаност, нито е противоположност на омразата. Тя е Животът, Който обгръща всичко; Който не е безчувствен, а екстатичен; Който няма пристрастяване, защото не се бои от загуби; Който няма кого да мрази, тъй като не припознава никое отделно "аз" вън от собствената си любяща същност...

По случай деня на прошката: Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида. От създаването на света досега, Бог е правил само добрини, без да обръща внимание на това кой как постъпва спрямо Него. След всичко това хората занимават Бога със свои лични разправии и обиди, като казват: Господи, не виждаш ли, че този ме обиди, урони моето достойнство? Питам: може ли Бог да отговаря на такива молитви? Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома си, легни, поспи си и на сутринта ще бъдеш спокоен. Няма мъчнотия в света, която Бог не може да уреди. Беинса Дуно, из "Предназначение" Нека, този, който сам е безгрешен, пръв да хвърли камък срещу нея. Исус Христос (според Евангелието на св. Йоан) Да прости и да забрави – това е най-добрата способност на всеки велик човек. Нахджул Балагха Които ми се подиграват, които ме преследват, които ми вредят - нека всички да постигнат просветление. Шантидева Ако можехме да прочетем тайната история на враговете си, бихме открили в живота на всеки човек толкова тревоги и страдания, които са достатъчни да обезоръжат всякаква враждебност. Лонгфелоу, Х. Да простиш, това е рецепта за щастие; да не простиш, това е рецепта за нещастие. Джамполски, д-р Дж. Прости, че съм живяла в скръб, че в слънчев блясък мрачна бивах. Прости, че образа ти скъп в случайни образи откривах. Ахматова, А. На срещата със себе си бъдете точни. Пред влизащия у вас отваряйте вратите – пред искащия да живее и да бъде нежен. Ще бъде пир това и смъртен бой ще бъде: ще трябва да успеете - и да се простите… Леви, Вл.

Това естествено. Повечето храна не засища, както е "логично" да си мислим, а само нарушава храносмилането, предизвиква отделяне на повече киселини и те иманно създават чувството за фалшив глад. А иначе от сутринта човек има нужда главно от течности и малко количество натурални захари и аминокиселини. Ако не ги набави - както показа практиката, стоенето само на вода до обяд не е полезно за всички, а само за хората с бавна обмяна - в зависимост от индивидуалните особености на обмяната след малко или много на брой часове се получава малко криза. Тя настъпва по-рано, когато човек стане по-рано, тъй като по време на сън обмяната е много по-забавена.

Има две възможности - или човек живее цялостно природосъобразен живот и тогава наистина организмът има възможност и от немного по количество и не безкрайно разнообразна храна да си вземе необходимото. Или, каквото е нашето положение, добавките са доста желателни, макар че те е добре да бъдат комплексни и по възможност от естествени източници. Има и храни, билки и подправки, които са естествени концентрати на определени вещества, ако се използват повече те, по.малко ще има нужда от другите

Има много начини за коригиране на ниско кръвно, които не само не са вредни, но и много добри и за целия организъм...Зависи дали човек иска да ги опита - защото в интерес на истината различно действат - някои се подобряват от диета, билки и хранителни добавки без кофеин, за други се оказва по-важно да имат редовна двигателна активност и да правят определени дишания, при трети проблемът е главно в психиката или в жлезите... но почти винаги може да се регулира без кофеин... то кофеинът не го регулира, а само временно го вдига, то после пак си спада - това всъщност е един от механизмите на пристрастяването. А иначе аз не твърдя, че принципно кофеинът е по-опасен от други битови и особено твърди и лекарствени наркотици, той е един от сравнително слабите, но огромната му популярност действително е проблем, защото много хора мислят, че няма проблеми с него и даже го дават на малки деца

Но има и още нещо, при някои хора влюбването е много чисто и предоставя свобода на отсрещния човек, а послве нещата деградират до "къде и защо ходиш"... Ето това е интересно и важно да се проследи защо и тези чувства деградират, то ония, които от самото начало са си били такива, са по-разбираеми!

Има една книга, към която не мога да прибавя много - "Глобалната кофеинизация". Там се дават и икономическите аспекти на тази масова дрогизация; доколкото си спомням кафето, заедно с кофеиновите чайове (те са няколко вида), какаото и колата (с прибавян там чист кофеин) се влагат в продукти, които сумарно носят на второ място приходи на световните компании след нефта и нефтопродуктите... Иначе кофеинът отдавна се ползва в медицината, но той е симптоматично средство - временно вдига кръвното и намалява някои главоболия; затова пък, ако се прилага редовно и не дай се боже в увеличаващи се дозировки, при първия опит да се откаже може да настъпи абстиненция с отпадналост, хипотония, "щепещо" главоболие и др . неприятни признаци. те обаче отминават за няколко дни и после човек се чувства далеч по-добре... Много са природните продукти, които тозизират без кофеин и не са един и два случаите, когато пациенти и познати са отказвали или поне силно редуцирали кофеиновите продукти, заменяйки ги с тях.

Добре, ама не сме ли почти всички такива, че и малкото да ни е много? кой ще го определи това? та нали всякакви пристрастяващи срества и преживявания отначало се опитват с надеждата, че няма да ни поробят, а после... какво става наоколо ни...

Вчера ми беше много ползотворен и ентусиазиран ден и сигурно затова вечерта се поотпуснах и попреядох с боб Припомних си какво означава това - и не само се "газирах" и не спах добре (за сметка на това спах по-дълго ), но и досега ми е още тежко на коремчето и се налага да си направя кратко разтоварване.

Може би старите хора са практикували оловотерапия - тогава печатното мастило е било с олово и то се е използвало още от Средновековието при разни кожни и др. болести, явно действа противомикробно, макар че далеч по-ефикасно и безвредно е например среброто. Сега вече се използват други мастила и предполагам, че копирането на такъв вид тогавашни рецепти не би помогнало

От всичко по нещо... Генният фактор, както казва Максим, е важен. И стресът - да, просто кръвта става по-киселинна и задържа по-малко минерали в организма. Самите минерали също са важни, но не само калцият. Да се пие изолиран калций - няма да помогне. По-скоро при мен кариесите стръмно намаляха след 30-годишната ми възраст. Свързвам го с това, че по същото време спрях захарта - тя изсмуква не само калция, а цялостния минерално-витаминен комплекс, необходим за костите и зъбите. Това означава, че захарта е вредна не само външно, а предимно вътрешно, миенето на зъбите е по-мзалко от полумярка. Връзка с общото здраве има, но не е линейна. Според една дискутабилна хипотеза в природолечението, ако организмът е силен, той има развита отграничаваща способност и изтласква болестите в нежизненоважни области - кожа, нокти, коси, зъби, кости и стави. Тогава те могат да са доста зле, а останалите органи да са здрави. Наблюдавал съм немалко възрастни хора, от младини загубили зъбите си, но все още намиращи се в отлична обща форма. В други случаи проблемите със зъбите са само една от проявите на цялостни здравни проблеми, но това си личи и от оплакванията, и от изследванията.

Определено не само тя, но и сушените плодове, особено фурмите могат при захранването да образуват газове, които да причинят колики. също и бързото хранене без достатъчно дъвкане и разбира се - прехранването...

Ето още нещо от Ал. Геров: ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ С безброй деца салонът беше пълен, със глъчка и шушукане потайно. Когато към децата се обърнах, мен ме потресе една страшна тайна: че от децата има в мен по нещо, че капка моя кръв и тях вълнува. Обгръщах ги със поглед и усещах, изобщо че смъртта не съществува. Очите ми отворени прозряха в дълбочините на велика бездна: и мен да погребат след време щяха, но аз не можех вече да изчезна. Децата, птиците, скалите черни, луната над морето засияла – единосъщна, цялата материя във този миг се беше осъзнала.

И на мен често ми се е стурвало така... може би защото Отдаването води до такива усещания, а смъртта би могла да бъде едно още по-голямо Отдаване? Ама сигурно малко хора ще имат куража да я превърнат в такова...