Донка

Според личните ми опитности човекът е създаден напълно способен да върви към Духа самостоятелно. Не просто способен - само ако върви самостоятелно, може да израсне, да разцъфти и плод да върже. Инак се получава накрая един привлекателен за погледа оранжериен хибрид, шарен и с причудливи форми, който обаче няма шанс да оцелее без нечия помощ и грижа и... семената му са фалшиви - от тях не израства ново растение, точно защото човек се е намесил...

Не бих се наела да твърдя толкова категорично истини за хора, които не познавам лично. Точно тези обобщения водят нови пациенти на д-р Първанов и психотерапевтите.

Е, какво пък, в крайна сметка - всеки си има път.... За едни това е истинското позитивно мислене, за други отказването от това "зло", защото на еди-кой си му се случило еди-какво си. А дали този еди-кой си наистина е мислил позитивно или само го е декларирал???? Има ли значение, когато сме си намерили удобно оправдание? Колкото до цитата - уважавам работата на автора, но ако нямаше хора, които той да учи, а не те сами да се учат, нямаше да има и платени серии от семинари... Аз лично промених живота си с помощта на позитивното мислене, но се ръководя по Учителя и в самото начало по Лазарев. Минават вече почти 10 години и не изпадам в депресия, дори не се задава на хоризонта, макар да е имало поводи за нея. Обратно, с всяко следващо преодоляно с негова помощ препятствие, то се превръща в ценен научен урок. И пак ще повторя - всеки има право на своя избор...

Поредното терминологично недоразумение, свързано с позитивното мислене. Според моето лично разбиране и опитности, да се мисли позитивно съвсем не означава да се крием от проблемите и неприятните си усещания, да бягаме от една реалност, която ни наранява, налагайки си лъжа, за която най-добре от всички осъзнаваме, че е лъжа. Съгласна съм с Шри Шри само в това, че този тип мислене е вредно и дотам. Но това не е позитивното мислене, а самозалъгването. Понякога се изумявам до каква степен употребените погрешно думи - дали съзнателно или не съвсем, могат да изопачават до неузнаваемост нещата и да ни тласкат в обратната на Пътя посока. Както е случаят по-горе - наричаме самозалъгването позитивно мислене и правим извода, че то е вредно. Следователно ако е вредно позитивното, значи кое е нормалното и здравословното - негативното ли? Или най-вероятно се опитват да ни тласнат да мислим, че светът е в черно и бяло, добро и зло, за да се опитваме да го познаем - дървото на доброто и злото? И за кого това мислене е най-"благоприятно" (за да не кажа доходоносно)?

Ще започна от кожата - аз също съм с матов тен, единият админ на този сайт - също. Доста години страдах заради този тен докато осъзнах, че това е агресия към Създателя - културата ни натрапва някакъв идеал за красив тен и не-красив тен и ние глупаво налагаме този идеал и започваме да недоволстваме от това, което сме, дразним се, когато някой ни настъпи по "мазола" ни. Всъщност мазолът не е тенът ни, а клишето за "красив тен", което налагаме с ума си и позволяваме то да обсеби психиката ни. Знаеш ли, преди години имах възможност да разговарям с чернокожи - съвсем приятелски. И те споделиха, че ние - светлокожите (и аз за тях спадах към тази група, макар и с облекчаващо мааалко по-свестен тен на кожата от руснаците и поляците, сред които се движехме) сме доста обидени от природата защото.... тенът на кожата ни разкрива кръвоносните ни съдове под повърхността и. За тях това било все едно гледат онези учебни скелети, по които се учи в медицинските училища. Изобщо изглеждали сме отвращаващо, но те не искали да ни показват отвращението си, защото за тях били важни душите ни, не кожата. Отначало останах като гръмната - никога не ми беше и минавало през ума, после си погледнах кожата - амиии ... те са прави всъщност Очаквам другите примери. За депресивните състояния може би отношение ще вземат специалистите.

Благодаря за уточнението! Беше много полезно Виждам, че ползваш думата чувствителен в значението, което ни е натрапено от съвременната култура. Всъщност чувствителността не е слабост, а сила. Чувствителният човек има дарбата да чувства, да усеща ситуациите, хората, реакциите, логическите връзки и т.н. Това му дава силата (power - not force) на психиката, НО при условие, че е в хармония с ума и волята и тримата заедно са в хармония с вселената около тях. Разочарованието не е качество или следствие на чувствителността. То е плод на изопачена ценностна система на ума, натрапена отново от културата ни. За да не чета лекции сега, би ли ни дал за пример някои значими за теб разочарования, които са ти дали усещането за слаба психика? Приемането на нещата твърде навътре отново не е плод на чувствителността, а на мисловните схеми, които са усвоени в детството и по време на формирането на личността - и отново би ли ни дал пример? Плачът и гневът са външен израз на горните два проблема - радвам се, че толкова добре осъзнаваш връзката им! Обидата, засягането, както го наричате, е симптом на агресивен модел на взаимоотношения с останалите, в който вие сте изтъкан от очаквания към другите и тяхното мислене и отношение - реално вие се измъчвате не от това, което те вършат или говорят, не от отношението им, а от това, че не можете да ги контролирате и манипулирате така, че да отговорят на вашите очаквания. Болката е нещо като болката на възпалена рана - предупреждава ни, че имаме да вземем мерки и да отстраним очакванията - те са агентите на възпалението... И отново ще бъда благодарна, ако споделите някоя от обидните ситуации, която е засегнала нещо във вас. ако ви се иска, разбира се.

Какво разбирате под "по-малко чувствителен" и с какво чувствителността според вас отслабва психиката, та има нужда тя да се подсилва? А как си представяте един човек със "силна психика"?

Не виждам смисъл вече да пиша, ако наистина четящите виждат смисъла на образователната система като място за поумняване и в резултат на това поумняване следва вземане на голяма заплата.... Няма нужда педагогът да мотивира детето - достатъчно е просто да хване вълната на естествената му мотивация... Но това може би да го говорим с някой който е на тази вълна...

Ще си позволя да отговоря и аз, въпреки че въпросът не е зададен на мен. 1. Разработване и одобряване на проект за експериментални училища без паралелки в системата на образованието. Реализация на проекта, наблюдение и усъвършенстване на новата система на организация. Одобряване на новата организация като равноправна алтернатива на старата в правилника за приложение на ЗНП. Всяко училище да получи правото да избере една от двете системи на организация като при това си защити всички образци по каналния ред. Новата система ще трябва да предвиди и заниманията на децата в извънкласните извънучилищни форми като ги интегрира в програмата и режима си - това също съм го обмислила как може да се осъществи. 2. Имаме институт(и) и специалисти в министерството, имаме учители с опит и новаторски дух, имаме училища... Пари не трябват кой знае колко много. Нужен е нов дух. 3. Пречките - инерцията, нежеланието да се работи, да се променя старата схема - както горе, така и до долу. Ще бъдат засегнати без- прозоречните работни дни от по 4-5 часа на ден и после всеки по личните си задачки. Или започването на учебния ден в 11 часа и приключването му в 3ч. Ще бъде засегната системата за проверка и оценка, в която сега едни и същи хора преподават и оценят, а оттам и уроците, с които се допълват доходите. И още доста "придобивки".

Спокойно - не сте страшен на никого - благодаря лично аз за загрижеността за моето здраве и пълноценен хранителен режим. Пожелавам на всеки по същия начин да се грижи и за своя личен и да постигне, ако все още не е, най-малко същата хармония и физическо благосъстояние, което съм постигнала аз през последните 10тина години. Нека всеки сам си намери начините за това - за един това означава вегетариански режим, за друг - месо. Това, което се опитваме да кажем и аз и другите писали тук вегетарианци е, че всички приказки за непълноценността на вегетарианския режим и вредата му за човешкото здраве и психика са измишльотини на месарската промишленост. Ние живеем пълноценно и щастливо много години без месо в храната си. Днес на курса по паневритмия имахме нова ученичка - колежка учителка на 77! години - вегетарианка от 30 години насам. Всички "младежи" дето сме по на някакви си 50тина си пожелахме да се чувстваме и да изглеждаме като нея, когато стигнем нейната възраст. Свежест и чистота и младежки чар се излъчваше от физиката на тази жена, а когато започна да се представя на групата, се наслаждавахме на точна и красива мисъл с благ тон и премереност на всяка дума. Ето това е моят пример, а аз си чакам другия - за хора, които са се разболели единствено заради вегетарианския хранителен режим. За обвиненията към не-вегетарианците - стремим се да ограничаваме грубите нападки и обвинения, но всеки е отговорен за мислите и думите си - същото важи и за противната страна. Предлагам да игнорираме в тази тема моралните съображения на някои вегетарианци (уважавам и тях) и да се съсредоточим върху заглавието.

Писането с уголемени главни букви се смята за нарушаване на етикета на този форум - в другите сте свободен и сирена да им пускате, ако смятате, че така са по-убедителни. Размерите са оставени за писане на заглавия или при пожелания. В тази тема участниците, които се хранят с месо, се опитват да убедят останалите, че те се хранят непълноценно и че месото е основният източник на хранителни вещества, без които човекът не може да се развива правилно. Това е в разрез с първата препоръка на апостол Павел. Участниците, които не се хранят с месо, се опитват да покажат и споделят, че техният хранителен режим в никакъв случай нито им е навредил, нито отслабил, както твърдят опонентите. Аз лично, а и повечето писали нямаме нищо против и не се опитваме да съдим никого (не отговарям за тези, които се опитват да го правят - за мен те не са истински вегетарианци). за това, че се храни по-различно от нас. Самата аз съжителствам в мир и любов с човек, който не е отказал месото и това не пречи нито на него, нито на мен. Т.е. аз съм в хармония с втората препоръка на апостол Павел. И все пак разсеяно не ми отговорихте на молбата да ми дадете конкретен пример на човек, който се е хранил разумно без месо и се разболял по причина на отсъствието на месото от храната му.

Частно училище? Дианче, ти хвърляла ли си поглед на документацията за да се подаде само за лиценз? А после? Мислила съм върху това също, но според мен докато някой кмет не даде благословията си и да заложи експеримент в едно малко училище отначало, после според резултатите -в средно и така... няма да се получи. На времето акад. Сендов имаше авторитета и протекциите да започне експеримент вътре в системата - провалиха се по различни и все обективни причини, които не ми се иска да изброявам тук... За индивидуалния подход - аз лично 19 години работех като теб - по всевъзможни начини се опитвах да индивидуализирам в рамките на паралелката... докато през 1998 не се запознах с американските колеги доброволци от Корпуса на мира... Това вече е друга тема, но се почувствах като неандерталец, когато те ми разказваха как при тях вече никой не помни системата, която ние още практикуваме в България. И аз тогава все още си мислех, че е трудно да се организира подобно нещо, а т се оказа и лесно и просто и удобно и ефективно...

Господнята молитва Формула: Аз съм човек, служител на Доброто. Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание. Аз съм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. (три пъти) Блага дума на устата Беседа:Искаш ли да оздравееш Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в нашите сърца. (три пъти) Благост Добрата молитва

Добри въпроси, както обикновено - ако ми ги задават моите ученици, това означава, че са внимавали и са ме разбрали А удачно ли е да се разделят децата дори на повече от 2 групи - примерно с минимална, средна и максимална интензивност на обучение? - Разбира се, всичко зависи от показателите в портфолиата и от ресурсите на училището откъм учителски персонал, база и т.н. - Моят пример беше с интензивност, но всъщност групите имат най-разнообразни критерии за селектиране и са твърде динамични - според състоянието на учениците и ситуациите в училището. Това изисква непрекъснато съсредоточено внимание на всички педагози върху динамиката на развитие на всяко дете и на всяка група като цяло. С това отговарям на последния въпрос: твърде е възможно някое дете първите 1-2 години да е било в програмата за интензивно обучение по математика примерно, просто е било подготвяно от по-рано или е с по-пъргав ум, но след това, като дойдат по-сложните и абстрактни неща, вече му става трудно. Кой и как ще отчете това, как ще се отрази в психологическо отношение на детето? Абсолютно си права и точно така се случва в действителността, както и в обратен смисъл - децата не се развиват праволинейно, а скокообразно - с периоди на акумулиране, което е вътрешното развитие и с периоди на реализация на натрупания потенциал във външни прояви. При това докато едно качество е в процес на акумулиране, други най-вероятно са в период на реализация. В едно такова училище децата не са номера от дневника, а ми напомнят млади цветя - буквално по часове нещо се случва с тях и се променят точно както се променят цветята и въобще младите растения. Това е в твоята област и знаеш за какво говоря. По какви учебници учат или за различното обучение се ползват различни учебници? - Да, различни са и педагогът трябва да притежава добра квалификация и достъп до всичко, което му е необходимо, за да избере и работи качествено по подходящите конкретни учебници за конкретните деца. Ако се наложи, той би следвало да има умението сам да си компилира учебни пособия за по-особените случаи и сам да подбира нужните материали и дейности. В нашата методика първата стъпка се нарича needs assessment - оценка на нуждите на ученика. Но ако някой вече се е хванал за главата и си мисли, че като е индивидуално, ще настъпи хаос, споко - не е чак толкова различно при всяко дете. Пак с примера за цветята - колкото и различни да са едни теменужки, те си остават теменужки. Отделно теменужките сигурно имат сходни нужди с други групи цветя, макар и на пръв поглед да изглеждат различни. После пак като растенията, различните деца имат нужда да са заедно в някои случаи, защото се допълват и си помагат.... Основният принцип е да имаме постоянство в динамиката на организацията и подхода, което да отразява реалните ситуации в динамиката на развитието на децата. Както е в живота, апропо...

А какво ще кажеш за тези вегетарианци, които са си израснали здрави и прави и дори повече от тези, които са израснали с месото? Или "няма такива"? А може би има и категория здрави и прави хора, която е израснала такава въпреки месото? Или пак няма да има такива?

Публикувах отговора тук

Донче, тъкмо обсъждаме с едни приятели този въпрос. Обаче нещо се спънахме. Може ли малко примери, как се реализира това на практика. Ето започват децата да учат в 1 клас и още първия срок става видно, че Иванчо обича математиката, но му е по-трудно четенето, а Петърчо рисува по задължение някакви криволици, които никой, дори и той самия, не разбира какво изобразяват, обаче пее прекрасно. Та какво правим след това, как ще се обучават различно? Преместих отговора тук, за да отговаря по-добре на темата. 1. Най-важният и преломен момент е да осъвременим остарелите представи на педагози и родители за детския колектив и неговата роля. Сега още битуват макаренковските ценности отпреди век и от агресивните тоталитарни системи, в които мнозинството оказва превъзпитаващо влияние върху единицата. Историята ясно показа до какво води това. През 21 век на първо място стои усвояванет на безценното за нашето време умение на индивида лесно да се хармонизира с нова група/екип (модерната дума) Тъй като разбирам накъде сочи проблемът, поставен от Диана, няма да се разпростирам по тази точка, за остане време за другите. 2. Втори преломен момент - работното време на педагозите, които от памтивека работят по-малко от 8 часа на ден, излизайки с това, че в останалата част от времето се подготвят за следващия ден. Всъщност някои наистина го правят, но те са единици. Ще се наложи подготовката да се прави в училището, където всъщност и е мястото - по време на т.нар. прозорци, които понастоящем са нежелани и избягвани от учителите или запълвани с чат край чаша кафе. 3. Организационен момент - училището не е само за да държи децата на чиновете и да им преподава и да ги изпитва. За тази цел то следва да бъде осигурено с достатъчно площ за игрища, собствена градина, кухня, паркче и т.н. само за децата и в защитена зона Сега си представяме училище с около 60-70 деца във всяка една възрастова група ( в зависимост от големината на училището под възрастова група можем да разбираме децата на една и съща възраст или с 1, 2 години разлика) Веднага правя уговорката, че в класовете (групите по предмети) е възможно да участват деца на различна възраст. При мен редовно и съвсем хармонично работят заедно деца от втори и трети, трети и четвърти и т.н. Много рядко се случва да имам 2 и 4ти. Преди започването на 1 клас педагозите трябва да са събрали информация за уменията на всяко дете - от предучилищните педагози, родителите и лични интервюта. Първото събиране на групите цели само доуточняване, проверка на тази информация, но все пак стремежът е да се съберат в една група деца с приблизително съпоставимо ниво на развитие. Например, не е редно да се слагат в една група деца, които едва познават буквите с деца, които вече са се научили да четат добре (има много такива - и аз и дъщеря ми бяхме такива деца). Съответно по-флегматичните не е разумно да се събират с очевидно свръхактивни деца - с двете групи се работи по съвсем различен начин. До края на първи срок децата остават в постоянната си група и работят с един основен и при нужда един помощник-учител. За всяко дете се води подробно портфолио, отразяващо неговите психо-характеристики След 5 месеца първокласниците са готови за минаване към основната схема на училището. Ако имаме 3 водещи начални учители и 1 помощен = 4 педагози, те се разпределят като двама водят математика и природен цикъл и двама езиков и хуманитарен. Изкуствата и спортът задължително се водят от специалисти. Двамата математици си разпределят децата като едната група събира по-бързите и леко усвояващите, а другата - по-бавно работещите, които имат нужда от повече помощ и внимание. Същото се прави и от хуманитаристите. Помощник учителят се включва където има нужда и всичко се съгласува със специалистите по изкуствата и спорта. Учебният ден се състои примерно от - четене - писане - аритметика - човек и природа/общество/хигиена и т.н. - изкуство/спорт - режимни моменти -самостоятелни занимания Всеки час (астрономически) детето сменя обстановката като преминава от един кабинет в друг според своята лична програма. Във всеки кабинет го очаква съответният учител на групата, в която е разпределен. Всяко дете си има лична програма според това, към коя група принадлежи. Пример: дете К: 1. музика с учител А. 2. аритметика при учител Б. 3. четене при учител В. 4. спорт при учител Г 5. човек и природа - с учител Д (или Б) 6. писане с учител В 6. труд в градинката - с помощник учител ( или с Д/Б) дете П: 1.спорт с учител Г 2. аритметика с учител Б (в една група с К) 3. четене при учител Е 4. труд в градинката с помощник учителя (или Д/Б) 5. човек и природа с Д ( в една група с К) 6. писане с учител Е 7 музика при учител А През останалото време учителите осигуряват режимните моменти, игрите, свободното време... Естествено, планът е съвсем примерен, само да даде обща представа за идеята. Тук не е мястото за подробен проект, но аз го имам.

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва. Бог е Любов - песен Формула - Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов, Във всичко и всички виждам Тебе и любя Тебе. Ще ти служа през цялата вечност. (един път) Лука - 23 Което става - Утринно Неделно Слово, държано на 17 юни 1934 г. Молитвен наряд за завършване: Формула - Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината. Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път) Псалм 23 Господнята молитва

Добре дошъл Руслан! Благодаря за интересната тема! Подкрепям казаното от Станимир и ще добавя още един важен аспект. Съпреживяването е може би един от най-важните механизми на ученето, които е развил човешкият ум. То е виртуално минаване през обстоятелства, от което би следвало да извлечем някакъв урок за себе си, да развием някакво качество, да придобием някаква опитност. Разбира се като всичко виртуално то си има и подводните камъни, но предпочитам вместо да разсъждавам върху тях (виртуално), да те помоля да споделиш какви съпреживявания си изпитал досега и кави са ти личните впечатления. За всички нас това ще бъде ценно. Надявам се тук да намериш интересни събеседници!

Welcome to the club!

Есеите - част 1 Есеите - част 2 Когато търсим идеала, логично звучи да се абстрахираме от външните признаци, отразяващи историческите условия, и да се съсредоточим върху принципите и смисловите измерения...

Мехурчетата в локвите наистина са много красиви! Оптимистът, вярвайте ми, може да прецени кога да се скрие и кога да се наслаждава на дъжда под него. Няколко пъти сме играли Паневритмия в майски дъжд - само който го е изпитал може да ме разбере... Не се пазете от дъжда, радвайте му се... И все пак, оставам с впечатление, че си представяте оптимиста като човек, който върви и стиснал зъби и очи си повтаря - всичко е за мое добро, всичко е за мое добро! Може и да не ми повярвате, всъщност това е състоянието, в което душата пее... И не очаквам да ме разберат хора, които не са я чували тази песен.

В библиотеките ни няма споменаване на Пирин с коментар от Учителя за нея. Има споменато името на планината само в смисъл, че е имало изглед към нея.