Донка

А, това е много важен контрапункт - преди да започне да критикува, човек би следвало да е сигурен, че познава материята достатъчно добре. (За мен лично никога не се постига това достатъчно добре, че да критикувам. Все има още нещо...)

crit i·ciza·ble adj. crit i·cizer n. Synonyms: criticize, blame, reprehend, censure, condemn, denounce These verbs mean to express an unfavorable judgment. Criticize can mean merely to evaluate without necessarily finding fault; however, usually the word implies the expression of disapproval: The review criticized the novel. Blame emphasizes the finding of fault and the fixing of responsibility: "People are always blaming their circumstances for what they are" (George Bernard Shaw). Reprehend implies sharp disapproval: "reprehends students who have protested apartheid" (New York Times). Censure refers to open and strong expression of criticism; often it implies a formal reprimand: "No man can justly censure or condemn another, because indeed no man truly knows another" (Thomas Browne). Condemn denotes the pronouncement of harshly adverse judgment: "The wrongs which we seek to condemn and punish have been so calculated, so malignant and so devastating that civilization cannot tolerate their being ignored because it cannot survive their being repeated" (Robert H. Jackson). Denounce implies public proclamation of condemnation or repudiation: The press denounces the new taxation policies Надявам се, владеете английски в достатъчна степен, за да разберете дефиницията. Ако все пак има нужда, можете да ползвате преводача на гугъл - ще ви стане ясно в общи линии как англичаните определят понятието критикувам.

Според мен пропагандаторите на критиката дават страхотен пример за нейното развитие и "израстване" и "задълбочаване", както и за начините, по които смята да "промени света". Неминуем ход при разклащане на позициите на един критик е "лепене на етикет", после иронични подмятания под формата на императивни изрази... Това са просто наблюдения Никакви намерения да критикувам. Моля да не се бърка констатацията и споделянето на впечатления с критиката. Като се замисля сега, май доста хора не правят разлика между тези понятия.

Не съм запозната с катите в каратето, но то е трудно сравнимо с Паневритмията по принцип. Няма да говоря на теория, която винаги можете да прочетете на много места, а от опит. Докато танцувам, за мен е съществено важно усещането, че съм в кръг, с периферното зрение усещам останалите, колкото и малък да е кръгът (били сме трима). Ако все пак ми е било трудно да го усетя, съм си представяла приятели, които са играли с нас, но в момента отсъстват. Може и светли същества - не се наемам да профанизирам това понятие, може би е хубаво да се прочете какво има предвид Учителя под светли същества. Ако сте запознат с психогимнастиката за възрастни като тренинг на екипни умения, ще се приближите доста до това, което се усеща в Паневритмията. Само че там човек е едновременно сам и в група - така, както е в живота.

Администрацията има само един шанс да узрее до ново ниво. Показали са го динозаврите - някои са се превърнали в птици, други... са се борили докрай и са останали.. тук там - крокодили, варани...

Този, който се страхува да промени себе си, се опитва да промени света. Чий е света, та да го променя който и да е от нас? Света има право да променя само този, който го е създал. Същият Този е създал и нас, но ни е оставил свободата и правото да експериментираме със себе си (само със себе си). Например, решим да бутнем стената с глава - моля, бутай на воля! След първата цицина пак може да буташ, критикувайки стената, че те е ударила. И така може да блъскаш цял живот, а може да потърсиш и врата....

Благодаря ви за мненията, приятели - имам доста материал за нови разсъждения. Сега мога накратко да взема отношение по единия въпрос - за съответствоето между един организъм и една административна структура. Според мен те са коренно различни. Ето аргументите ми: 1. Организмът е система от хармонично функциониращи заедно като едно цяло различни по своя строеж и функции компоненти. Никой от тях няма представителни функции относно останалите компоненти. Всички са свързани помежду си, но всеки има свои специфични функции и между тях съществува взаимна функционална зависимост, а не йерархия. Разликата е съществена. 2. Ако изобщо можем да говорим за йеррхични нива, то те са следните: -общността от клетки образува тъкани -тъканите образуват органи -органите образуват организъм - организмите образуват съобщество т.е. всяко следващо ниво на йерархията в природата е качествено различно от предишното и съдържа в себе си всички членове от предходното ниво. Нямам време сега да го обяснявам - много подробно го е развил Шмаков в "Синархията". 3. Хората колкото и различни да сме един от друг, си оставаме от едно ниво на йерархия, например - ние сме съвкупността от клетките на един организъм. Съответно групите от хора със сходни функции образуват органите, а цялото ни общество е организмът. Да правим своя вътрешна йерархия в рамките на "органа"? Това никак не ми звучи като в природата. А освен това се сещам как се наричат онези клетки, които променят функциите си в рамките на един орган и започват да управляват останалите си събратя....

Нашата преподавателка по паневритмия се премести да живее в едно село наблизо и не може да идва сутрин с нас. Направили са с майка си малка полянка около голяма череша в двора си и там играят сутрин. Е, не е същото като да е на възвишение с приятелите, но те се чувстват прекрасно. По принцип смисълът на Паневритмията е в груповото изпълнение, но ако човек усеща вътре в себе си порив да играе сам, може . Ние казваме, че никога не сме сами - с нас винаги танцуват много светли същества, така че... важно е какво носи човек в душата, ума и сърцето си.

Благодаря ви за ценното включване! Крайно време беше да изчистим понятието административна структура. Особено ценно беше сравнението с организма, което Ани ни предложи с мисълта от беседата. Много често съм разсъждавала върху сравнението на организма с административна структура. Въпросът ми е: - Кой орган в организма изпълнява ролята на върха на пирамидата в администрацията? Втори въпрос: - Животът в група задължително ли предполага администриране на групата в смисъла на понятието, което съм дала по-горе? Може ли да има съжителство без административна структура? Трети въпрос: - Моля сравнете ми админстративната йерархична структура на човешка организация със "световната административна йерархична структура" И ми помогнете да направя паралелите между Йерархичните нива на Божествената администрация и тези на човешката.

1. Щом съм преценила, че конкретизирането на източника би предизвикало само издребняване и отклоняване на съществената част на темата към характеристики на този и онзи и неговите позиции, т.е. вечно досадно одумване, можете да ми вярвате, че е така. Имам достатъчно опит в тази област. В случая не става дума за цитат, а за едно явление, което все повече се разпространява, но все още няма ясно очертани контури и затова се приема многозначно. Думите съвсем спокойно бих могла да ги напиша и аз самата "по вдъхновение" преди няколко години. Дори и това обяснение да не ви задоволява, приключих по въпроса с цитата окончателно. 2. В портала никой никого не кара да говори и да заема позиции, мисля, че ни бъркате с други форуми. Ако имате да споделите нещо съществено като разсъждение, моля, с интерес ще чета. За коментари на дребно в тази тема и подфорум няма място. Продължавайки да си разсъждавам и да събирам наблюдения, стигнах до следното: От темата за гражданското общество взех един пример - клубове по интереси - и го сравних с разсъжденията си по-горе. Физическо изражение на принципа, заложен в тях - всеки член представлява само себе си и не делегира своите права и отгворности на никого. Никой не се отчита на никого за присъствието или отсъствието си и работата, която върши сам или в групата. Задачите се поемат доброволно от всеки член по негово лично решение и инициатива. Умственият принцип - Обикновено всеки, който роди инициатива, поема сам реализацията и сам или с друг, които свободно са се писали доброволци, защото идеята им е допаднала. Всеки върши своите 'задачи" с удоволствие и не очаква никакво признание или награда за тях. Наградата е вече получена в момента, в който той я върши. Лидерът на групата е човекът, който притежава по стечение на обстоятелствата най-богати знания и опит в съответната област. Той, обаче не е ръководител, а консултант и помощник на членовете. Той също е свободен винаги да се откаже от тази роля и на никого не се отчита за това, което върши. (описвам подробно нашите курсове по пеене и паневритмия) Духовният принцип, както аз го усещам, е Христовият принцип "Обичай ближния си като самия себе си." Но дали наистина е така? Ще съм благодарна за коментар по същество.

Всъщност точно подтикът към критика е рожба на страха, а не отказът от нея. Всеки, който дълго е практикувал в областта на психологията, т.е. работил е с поведението на малки и големи, ясно осъзнава и вижда всеки божи ден тази истина. Много напомня за принципа "кое куче лае по-силно - голямото или малкото - и защо?" Ако има нужда, мога да обясня връзката, когато остана по-свободна.

Наистина е поучително да се наблюдава как измествайки се, темата всъщност си отива в центъра на смисъла си. Вечно има аз - дали е неизменен? Ами зависи, според мен, от аза и стадия му на развитие. Като във форумите е. Има аз-ове, които смятат за смисъл на своя път, да изменят за добро аз-овете, с които се срещат, като така се надяват да изменят средата, в която съществуват, за да усетят те самите благотворния вятър на промяната. Има аз-ове, които са в стадий на съзерцание - самите те не се изменят, но акумулират познание за изменчивостта на света около себе си - може би след време акумулираното ще премине критичната маса и ще започне стадий на вътрешно изменение на самия аз. Има аз-ове, които непрекъснато са в процес на вътрешни промени... Всички имат място в Божествения свят, сигурно. И специфични роли в театъра.

E, то и Моисей си е въртял хората в пустинята докато се сменят поколенията... Със старо съзнание, родено в робски години, не се влиза в Обетованата земя. Но поне да отгледаме кълновете здрави и плодоносни - не да ги ашладисваме с магарешки тръни. Може би затова толкова ме заинтригува администрирането на общностите, които поне декларират, че са свободни, доброволни, с идеална цел и в основата им стоят "духовни принципи". Ако подобни общности са кълновете на гражданското общество (а дали са?), то точно те би трябвало да експериментират принципно различен начин на организиране, съвместим с обществото на бъдещето, макар и реално да съществуват в настоящето на демокрацията и да са свързани като с пъпна връв с нея...

О, ако е това, можеш да бъдеш спокоен, ти беше разбран още от самото начало - при това до болка добре. Как бих могла да не разбирам собствената си позиция отпреди десетина години? Надявам се ще ни оставиш правото докато разбираме твоята позиция да си живуркаме без да критикуваме и да ни се връщат само усмивки и благост. Доста съм брала от другото връщане, сега предпочитам тях.

Много точни и полезни наблюдения и изводи, според мен! А лично - от изключителна помощ и полза. Досега не се бях замисляла как точно се ражда гражданското общество. Някак си представях как един прекрасен ден то се възцарява... Никога нищо не се възцарява революционно, обаче. Всичко е еволюция - следователно гражданското общество трябва да покълне и расте и се развива в "утробата" на демокрацията, да се роди и расте независимо от нея и накрая да я замести по принципа на отмирането по естетствен начин.

Вече писах по-горе, че не желая да конкретизирам източника, защото темата няма за цел да одумва конкретна организация, администрация, личности. Има и по-далечни хоризонти на разсъждения от тези. Докато размишлявах над що е то "духовен принцип", стигнах до мисълта, че самата формулировка "основаваща се на духовни принципи" не е точна. Явно всяко формирование има комплект от принципи, които съответстват на троицата "физическо - умствено - духовно". Например демократическа организация има за физически принцип (реализацията) представителство на група хора от определен избран от тях човек, който на свой ред има за функция да управлява по-голяма група хора или да участва в управлението и. Умственият принцип (средствата за реализация) сигурно ще бъде структуриране на правата и отговорностите в голяма група хора. Духовният принцип на демокрацията (смисълът на съществуването) би трябвало да бъде този на власт на болшинството над малцинството, съответно на силните над слабите. Ще съм благодарна за коментар на по-горните разсъждения.

Не виждам какво друго ни остава освен да се радваме на твоя растеж и укрепване на силите! Желая ти от цялото си сърце да се наслаждаваш на успехите си - както и да ги разбираш, и да приемаш с мъдрост пораженията и критиките на други хора към теб. След доста годинки се надявам да се обърнеш назад и да въздъхнеш доволно, че всяка крачка от живота ти е била ценна с нещо за теб и за останалите! Можеш свободно и щастливо да развееш знамето на победата над нашите рухнали позиции и под нашите аплодисменти и благодарности! (И това го пиша с пълната си искреност и сериозност, макар и на някого да се стори нещо друго.)

източник глагол administer (администрирам) ръководя управлявам раздавам оказвам помощ разпореждам се с давам предписвам Някак не ми се свързва смисълът на глагола администрирам с основна характеристика на гражданското общество, която цитирах над него - благодарност към ISTORIK. Според мен понятието духовни принципи няма нищо общо със свещи и религиозни ритуали. Духовността е нещо по-различно от демонстрацията на духовност. Учителя често повтаря, че духовният свят представлява смисълът на нещата. Следователно духовните принципи ще бъдат нещо общо за смисъла на всичко в нас и около нас.

А, не, няма нужда друг да те критикува. Просто в един момент ще усетиш, че в нещо друго ти самият си неграмотен и това се забелязва ясно от околните. Извини ме, но ги изгубих някъде в темата, може ли да ги формулираш кратко наведнъж? О, нека опитват! Никой не пречи, просто споделям личните резултати от същите опити. Само че не борбата и опитите ме формираха като сегашната ми личност, а осъзнаването на тяхната агресивност и тоталната вътрешна промяна. Бях борбен човек в личния си живот, но никога в професията си - там винаги съм работила с песен и лекота - по гребена на вълната. Затова успях да си направя своя школа и авторитет. А в личния си живот си натрупах 20 години катастрофален първи брак с много напрежение и сълзи и накрая пълна разруха на всичко, за което се бях борила. И знаеш ли, когато развивах такива като твоите теории на 17-годишната ми дъщеря, тя се обърна и с раздразнен тон ме попита: "А ти попита ли мен и брат ми дали ние искаме ти да се бориш за нашето щастие??? така както ти го разбираш???" Изобщо за борбата ми се върна противоборство, а за мира и радостта - мир и радост. И вече е въпрос на избор как иска да живее човек - дали с вечно противоборство или с вечен мир и радост.

Ето това ми звучи много точно приближение до представата ми за гражданско общество.

Добър въпрос! Благодаря! Не знам дали съм на прав път, но все ми се струва, че гражданското общество няма да се роди докато разчитаме на административни структури. За мен, колкото и добри да бъдат, самото им присъствие означава автоматично присъстие и на принципа на демократическия централизъм (в най-добрия случай) и на централизма по принцип.

Ооо! Безкрайна благодарност за това уточнение!

Ох, сега нямам време да вмъквам цитати, за да отговоря. За всички неприятности в моя живот причината беше моето убеждение, че мога да направя света по-красив и добър, че мога да помагам на хората да станат красиви и добри и не на последно място, моята свръх-самокритичност - че ако света и хората не стават по-добри въпреки моите усилия и старание, аз съм причината за това. Дали другите не са били виновни за неприятностите ми? - Да се търси вината за свои неприятности у този, когото критикуваме (гласно или негласно, осъзнато или неосъзнато - без значение) на това вече му казвам - като стигне човек до дъното на кладенеца, вместо да тръгне нагоре, да продължи да рови, та дано излезе от другата страна на планетата. Е защо, сериозно си копаех до 45-тата си година. Кое ме върна към слънцето? - ами един тъмен страшен ден осъзнах, че всичко "благородно", което написах в началото на поста е силна гордост и агресия много, много надълбоко в съзнанието, които се маскират като благородство и любов. Ако бях спряла само на критиката - пак щяха да са само шамарчета, аз отивах по-далече - на базата на тази критика се опитвах да поправям и помагам. Е, животът ме стръска накрая яко и на ръба успях да се върна... За музикалната и литературната критика - имате ли представа колко творци са убити от нея и в преносен и в пряк смисъл? И като се замислите накрая - вие като потъвате в "своята" музика и картина на душата си - а тя за всеки е различна - вие зарадиу критиката ли го правите? Вие обичате някакво произведение на изкуството, защото някой критик се е произнесъл с похвали за него????

И аз съм била критична - доста, и какво? Нищо не постигнах освен неприятност след неприятност. После осъзнах, че няма смисъл да криткувам и недоволствам, а има смисъл една друга много стара максима: - да променя, това което е по силите и способностите ми - да приема с благодарност това, което нямам силите да променя - да бъда винаги будна, за да усещам кога да отиграя топката, а кога да я оставя да си излезе аут.

Децата не се раждат табула раза - това е остаряла хипотеза отпреди два века. Изумителни са програмите, заложени в детските главици и скоростта и точността, с която функционират. Основната характеристика на детския начин на мислене и усвояване на средата е липсата на готова матрица на понятията - те са в естествен процес на нейното изграждане. Съответно детето няма база, от която да определи дали нещо е правилно или неправилно, i.e. да го критикува. Към всяко нещо, което е различно от неговия опит и представи до момента, то се отнася с любознателност и интегриране на новото познание към формиращата се система от стари опитности. Но нека се върна към темата, която характеризира начина на мислене на възрастните - те имат вече изградена система от понятия и ценности. Съответно при среща с нещо, те го "слагат в матрицата" и така изграждат своята преценка. Казано на наш език - това е вътрешна референция - т..е. фактът се интерпретира с помощта на готово понятие. Това е смисълът на критиката, според мен. Детето постъпва диаметрално противоположно - то непрекъснато реферира формиращите се понятия с опита си - или казано на езика на библията "яде от плодовете на дървото на живота". Възрастният предпочита плодовете на другото дърво, защото смята, че вече притежава познанието. И тогава, както пише в заглавието на темата, критиката се връща при критикуващия - т.е. Дървото на живота се опитва да компенсира опасното откъсване от реалността. Въпросът е дали ще забележим, че критиката се връща при нас. Ако успеем - това си е постижение. Имаме шанс.