Донка

"Принцип на полярност, двойственост. Всичко в Природата е двойствено, поляризирано. Двойствеността е основен закон във Всемира." Паневритмия, София. 1941 г. Един от принципите, които стоят в основата на Паневритмията, е този на полярността. Той е най-близкият, най-използваният и може би най-усвоеният от нас. Постoянно се сблъскваме с него в ежедневието си – добро и зло, светлина и тъмнина, активност и пасивност, привличане и отблъскване, Ин и Ян... Това са границите на нашия свят, границите, в които ние функционираме и които ни формират в най-голяма степен. От съвсем ранна детска възраст има неща, които са ни приятни или неприятни, има събития, които ни доставят радост и такива, които ни натъжават. Различаваме топло и студено, сухо и мокро, гладно и сито, всеки от нас принадлежи към един от два противоположни пола. Впоследствие нашите разбирания и възприятия се разширяват, а заедно с тях нарастват и видовете полярности в живота ни. Научаваме се да различаваме социални, морални, естетически, физиологически, психологически, физически, спортни и какви ли не още противоположности, но всички те остават в границите на полярния модел. В Паневритмията този закон се проявява многопластово. Годината е разделена на два шестмесечни периода – един, в който играем Паневритмия, и друг, в който не я изпълняваме. Примери за полярности могат да бъдат наличието на център и кръг, на свирещи и танцуващи, построяването по двойки, които символизират мъжкия и женския принцип, протичането на магнетични и електрични сили във всеки от нас, използването на мажорно и минорно ладово наклонение в музиката, съчетаването на активност и пасивност, наличието на прави и криви линии и др. Как може да се работи с тези противоположности? За да разберем дадено явление, факт или принцип, е необходимо да видим как действа, как и къде се проявява. Полярностите са крайните точки, в рамките на които може да съществува даденият обект или явление. Тези крайни точки ни дават възможността най-ясно да видим различията, което е първата крачка към разбирането му. В същото време осъзнаването на противоположните проявления (±∞) разширяват погледа ни. Обогатяването на разбирането и осмислянето съответно ни отдалечава от фиксирането върху една единствено “правилна” позиция или от фанатизма в мисленето. Последното е много силно застъпено в нашите умозаключения. Тук е скрит един друг “ключ”, касаещ принципа на полярността и начина, по който ние го използваме. Това се отнася до антиномията Вярно-Невярно (Истина-Лъжа), но се прехвърля в мисленето ни като цяло. За пример – имаме две съждения (явления) А и В, като А ≠ В. Ако А е вярно, това автоматично означава, че В е невярно. Образ на този стил на мислене е сентенцията “Който не е с мен, е срещу мен.” Преди 2000 години Христос се опита да ни покаже друга гледна точка, като промени сентенцията в “Който не е срещу мен, е с мен”. Първият вариант налага само една истина, само една вярна позиция и дискриминира всички други. Вторият вариант дава шанс на голям брой еднакво верни, допустими позиции. В епохата на Водолея това продължава да е нова парадигма, която трябва възможно по-бързо да осъзнаем, осмислим и приложим на практика. Това означава, че е възможно да има повече от едно еднакво верни твърдения, отговори, поведения. Както всички точки се намират на еднакво разстояние от центъра на кръга и няма някоя, която да е по-важна, по-близо, по-първа от другите. Пример за това в науката е корпускулярно-вълновата теория (един обект може да проявява свойства и на вълна, и на частица). Но нека се върнем на Паневритмията. Как да работим с принципа на полярността? Чрез търсене, отчитане, осмисляне, осъзнаване на различията в параметрите на всеки един от изграждащите я елементи – музика, слово, движения и идеи. Нека използваме за пример движенията. Първо можем да се насочим към търсене и осмисляне на различията, свързани с двигателната ни активност по време на изпълнение на упражненията. Водим се от разбирането за психичните движения (това са движенията, свързани с определена мисъл). Най-лесният начин, по който можем да работим, е да бъдем наблюдателни за това, което се случва с нас. Ако това ни затруднява, добре е да си помогнем чрез различни въпроси, на които да потърсим отговор. Каква е разликата:  ако изпълним движението по-бързо или по-бавно?  ако играем с по-голямо мускулно напрежение или по-отпуснато?  в покоя преди и след изпълнението на упражнението?  ако изпълним движението с концентрация или без?  при изправен или не гръбначен стълб?  между движението с паневритмична и с обикновена стъпка? Неусетно стигаме до връзката между движението, мислите и емоциите. Добре е да внимаваме за това:  какви емоции пробужда един тип движение и какво друг тип?  с какви мисли се свързва дадено движение или какви провокира в нас? Можем да работим по същия начин и с музиката. Каква е разликата при:  по-бързо и при по-бавно темпо;  по-силно или по-тихо, по-емоционално или по-вглъбено изпълнение;  пеене с текст или без текст;  пеене наум или на глас; Всеки елемент е от значение, но за да се научим да отчитаме малките нюанси (финия свят) е нужна упорита подготовка. Учителя ни е оставил Паневритмията в едногласен вариант. Сега вече съществуват много хармонизации и оркестрации. Това “оцветява” с разнообразни багри музиката. Свързва ни с различни настроения и светове, които провокират съответни идеи и чувства в нас. Добре е да отчитаме промяната, която “идва”с всяка нова музикална фраза . Можем да внимаваме и за това:  Има ли и каква е разликата, когато слушаме един глас (един инструмент) или когато звучат два, три... цял оркестър?  Какво ни “дава” всеки различен инструмент, с който се изпълнява Паневритмията, какво носи всяка различна хармония?  Какви чувства “събужда” в нас музиката, изпълнена само с инструменти, и какви, когато има глас?  Дали можем да отчетем някакви нюанси при изпълнение с глас, но без инструменти и без текст?  Съществува ли разлика, когато пеем, докато танцуваме в кръга, или ако сме в центъра на кръга? А когато пеем извън кръга? Да насочим погледа си към областта на идеите. Имаме заглавие, което е есенцията на даден принцип. Можем да потърсим границите, в които той функционира. Дори да не успеем в неговите абсолютни, крайни граници, то това пак ще ни обогати. Добре е да разгледаме всеки такъв принцип/идея в трите свята (физически, астрален, ментален). Да потърсим как се проявява тази идея във всеки един от тези светове, как ние работим в ежедневието си с тази идея в трите свята. За пример: “Даване”. Какво е съдържанието на това понятие? Какви са границите му в трите свята? Добре е да продължим с размишление за проявлението му във физическия свят – какво давам и как го давам? Има ли значение на кого? Кое е най-малкото, което мога да дам? След това да насочим наблюдението си към астралния и менталния свят. Как се проявява това там, т.е. на какви емоции давам възможност да се проявят в и чрез мен. Какво чувствам, когато давам? Какви мисли мога да споделя? Какви идеи привличам и излъчвам, какви мисли се появяват в мен, докато изпълнявам упражнението? Доколко съм съзнателен за тях? Въпросите са много. Често нашите отговори са само в светлия аспект. Даваме любов, светлина, добро настроение, подкрепа, милосърдие, даваме всичко, даваме от сърце. Можем обаче да помислим и кой е обратния полюс на даването – Получаване, Вземане или... (движението в упражнението “Даване” също има два елемента)? Тук всеки трябва да намери своя отговор. Не трябва да забравяме, че ние имаме и тъмна страна, която е също толкова реална. Нашата сянка. Но нея не я показваме, не я “даваме”. Факт е, че има неща, които крием от света, от всички, дори от себе си. А те съществуват, заровени дълбоко в нашето подсъзнание. Необходимо е да разсъждаваме и в тази насока – кое е това, което не можем да дадем, което не искаме или не можем да видим, което не можем да покажем и защо това е така? Сянката е другата част от нас, която дава границата на съществуването ни. Другият ни полюс. Разбира се, следващата стъпка е да проверим какво се случва след тези наблюдения и размишления по време на изпълнение на самото упражнение от Паневритмията. Учителя казва, че сме потопени в мисловен океан. Влизаме в контакт със същества с по-висша интелигентност и е добре да приложим минималното усилие, да сме малко по-съзнателни в този процес. Написаното дотук рисува един възможен метод за работа с принципа на полярността. Сами помислете колко време е необходимо, за да усвоим по този начин едно упражнение – час, два, седмица? А всички упражнения в Паневритмията? Трябва да изучаваме себе си, за да можем да станем господари на своето тяло, на своите чувства и мисли, на своето поведение. По този начин можем да достигнем до по-дълбоко познание за силите, действащи в нашия организъм. А за това е необходимо да обходим и видим себе си в границите, в които можем да се проявим. Най-малкото и най-великото, до което можем да се разгърнем. Началната и крайната точка, алфата и омегата на нашето същество, да ги осъзнаем и след това да успеем да постигнем единството.

Седмият принцип, по който е построена Паневритмията гласи - “всички неща в природата са сродни, родствени, защото в основата им лежи единството”. Всичко е в Единство. Това изглежда ясно. Думата Единство има за корен Един-Едно. В повечето религии и школи единицата се свързва с Бог. Тя е “запазена формула “. От там навлиза във всички аспекти на социалния живот - Един Бог, една църква, един крал, един завет ... Един. Всички в името на Едното. През столетията под подобен призив са се обединявали хиляди и милиони. И са постигали. Единицата съдържа в себе си всички възможности. В нея изчезват всички противоречия. Тя е непознаваема рационално, но според мистиците може да се преживее. Да усетиш Единството с цялото мироздание... Ние сме излезли от там, от Единицата. Индивидуализирали сме се и продължаваме, т.е. отдалечили сме се максимално от Цялото, от Единството. Дали е нужно да се връщаме? Дали е време?... Не се наемам да давам категоричен отговор на тези въпроси, но от друга страна е факт нуждата на човек, да бъде част от нещо по-голямо. Психолози и социолози го наричат ”социална природа на човека”. По един или друг начин искаме и търсим единство с любимия човек, идея, група, организация, клуб, школа, отбор, игра, хоби... какво ли не. Това може да бъде реално или виртуално единство, глобално или локално, но е факт, че го има. Индивидуализираме се, но продължаваме да търсим единството, защото е заложено в Душите ни. Паневритмията ни дава повод и възможност да го разберем, да си спомним и да го осъществим заедно със сродните души, с тези с които сега споделяме свещения кръг. По всяка вероятност разбираме понятието единство, но имаме ли ясна идея, как може да работим с този принцип в „полето” на Паневритмията? Замисляме ли се за неговото приложение, какво и как правим? Ние играем Паневритмия. Играем в малки или големи групи, играем сами или с партньор... Постигането на единство означава да се обединим, да се съберем в “едното”. Добре, заедно сме в кръга и танцуваме. Хубаво ни е, вдъхновени сме. Достатъчно ли е? Всъщност това, че се намираме заедно в кръга не се превръща автоматично в постигане на единство. По-скоро събирането ни и изпълнението на упражненията заедно, е само първото условие, метод за постигане на единството. Ако се вгледаме обаче, лесно може да забележим разнопосочните желания и мисли, които битуват в кръга. Нямам предвид дори различното изпълнение на движенията.) Наличието на коментари, закачки, спорове, викове..., погледи които блуждаят или се оглеждат на всички страни и други прояви. Реално идеята работи, но колко далеч сме от практическото и постигане. Нека да анализираме внимателно процеса, за да открием в какви насоки да търсим и изграждаме това сродство. Можем да набележим следните: • Единство в нас • Единство с тези, с които играем • Единство с цялото След като сме открили тези “нива - стъпала”, нека започнем да се изкачваме по тях, да изграждаме единството и да работим с този принцип. Първото стъпало е свързано с личното ни участие. Като трябва да отбележим, че тук има два различни аспекта: • постигане на единство в душата на всеки един, вътре в самите нас; • постигане на единство с елементите, които изграждат Паневритмията. Влизането в кръга на Паневритмията предполага, да се стремим да се хармонизираме. Това означава, че всеки носи отговорност за собственото си поведение и присъствие и търси да постигне единство вътре в себе си. Заблуждение е да мислим, че можем да бъдем осъзнати за случващото се в кръга, ако не сме се будни за процесите протичащи в нас. Нито, че може да постигнем единство с останалите, ако го нямаме вътре в себе си. Процесът може да бъде повече или по-малко продължителен, с по-голямо или по-малко усилие, и има за цел да доведе до развиване на по-голяма осъзнатост. От тази гледна точка, постигането на единство вътре в самите нас се явява задача, която е нужно да разрешим, за правилното изпълнение на упражненията. Как може да стане това? Като открием основата си, центъра в нас, и обединим около него всички многопосочни аспекти на нашата личност. През последното столетие съвременната психология, а също и духовната наука отчитат, че човек в голяма степен е загубил своята цялостност. Станал е фрагментарен, с разпокъсано съзнание. Стреми се към хиляди неща, иска, надява се, притеснява се, моли сe, медитира върху огромен брой теми, проблеми, идеи. Всичко в неговия живот се върти все по-бързо и няма един център, около който да се обедини живота му. Различни идеи в определен период стават временни центрове на съзнанието му. След което биват изместени, изтласкани, заменени. А често може да се забележат паралелно съществуващи центрове на съзнанието - семейни, лични, обществени, духовни, финансови, творчески теми битуват съвместно и се борят за енергията на човешкото същество. Това се проявява и по време на изпълнението на Паневритмия. Естествено стремежът ни трябва да бъде насочен към овладяване и осъзнаване на различните части от нашата личност, и привеждането им към намерения и стабилизиран център вътре в самите нас. Може да се каже и по друг начин. Човек има няколко тела - физическо, астрално, ментално и каузално (разбира се има и други, но ще се фокусираме върху тези четири). В ежедневието ни те се енергизират и активизират от различни действия и явления, случващи се с нас и в нас. Всяко от тях иска „своето”, има нужда от определен вид енергия, предизвиква конкретни събития, идеи, емоции и пр. Често различните аспекти от нашето същество си противоречат, влизат в конфликти... В каква степен успяваме да сме достатъчно будни за случващото се с нас, за протичащите през нас енергии? В кръга на Паневритмията ние влизаме с всички наши нехармонизирани, “сблъскващи” се същности. Носим своите проблеми, страхове, желания. Дали успяваме да хармонизираме различните тела, да изгладим противоречията и да постигнем единството в нашето съзнание, в нашето същество? Ако искаме да постигнем изграждане на цялостна личност - изграждането на център, около който да се обедини целия ни живот, е задължително условие. Другият аспект се отнася до работата, свързана с постигането на единство с елементите, изграждащи Паневритмията. Трябва да се отбележи, че процесът е двустранен. Съзнателната и целенасочена работа с музиката, движенията, словото в цикъла ще спомогне за изграждането на един стабилен център в нас. А наличието на такъв център от своя страна поражда условия за по-голяма възприемчивост и будност, за по-лесно постигане на баланс и единение с идеите заложени в цикъла, и хармонизиране на нашите ум, сърце, воля. Познаването на упражненията като музика, движение, слово и идеи е само една основа, върху която започва да се гради единството. В процеса на обучение се изгражда отношение и будност към всеки от елементите. Необходимо е да формираме умения за работа с нашето тяло, с гласа ни, с нашите мисли и пр. Да се научим как да работим с тях, как да трансформираме състояния, как да боравим с енергиите, които протичат през нас. Това е пътят, който ще ни доведе до развиване на онзи тънък усетм за който говори Учителя - да осъзнаваме връзката между тон и движение, вложен от природата във всеки човек. Като цяло първото стъпало е с фокус върху индивидуалното преживяване и изпълнение. Следващото има за цел постигане на единство с останалите участници в кръга. Тук фокусът е върху груповата работа. Играещият се стреми да бъде в синхрон с другите, да се хармонизира с оглед на общата цел и идея. А цялото започва от нашия партньор, от човека с когото играем. Въпросът е, имаме ли идеята, че свещенодействаме заедно с него? Търсим ли, отчитаме ли какво става в неговите астрален и мисловен свят или в неговата душа. (Може би тези въпроси ще придобият значение и смисъл едва след като сме успели да развием будност за случващото се в нас, но е добре да има заложена поне идея за това). Нека се върнем към различните тела (физическо, астрално и ментално). Ясно е, че играейки Паневритмия, тези три наши тела си взаимодействат с телата на останалите участници. Отчитаме ли какво се случва по време на нашето взаимодействие и дали има изобщо такова? “Механичните движения, механичното изпълнение не поражда съзнателно общение”. Това означава, че не е достатъчно да бъдем по едно и също време на едно и също място, да правим едни и същи движения. Необходимо е да има отношение, обхода между партньорите. Следователно въпросът е имаме ли емоционална, мисловна и духовна връзка с човек до нас – партньора, с тези пред и зад нас в кръга? И ако отговорът е “да”- успяваме ли да се синхронизираме съзнателно с него/с тях или оставяме всичко да се получи естествено, от само себе си - т.е без наше конкретно усилие и ангажимент. А може би очакваме някой друг да се погрижи за това вместо нас. Разбирането за тези наши активности и отговорности са едно от нещата, които биха ни помогнали за по-пълноценно и съзнателно отношение и изпълнение на Паневритмията, а и не само на нея. Убеден съм, че това отношение е нужно да се възпитава у всеки, който влиза в кръга на Паневритмията. Съзнавам, че това звучи невероятно, но един ден то ще бъде факт. Да бъдем будни, внимателни за случващото се с нас, да успеем да се хармонизираме с партньора си, а след това да прехвърлим вниманието си и върху останалите участници в кръга. Ако се замислим за последователността на даването на упражненията, ще открием същата логика. Първите упражнения могат да бъдат изпълнени и самостоятелно. Реално в тях няма контакт между партньорите доколкото говорим от гледна точка на изисквания на движенията. Следват упражненията, в които имаме указано двигателно взаимодействие с партньора и постигането на синхрон в двойката се явява естествено условие. Хронологически след това идва Пентаграм. При него се изисква наличието на 10 участници, които трябва да „работят” съвместно за изпълнението на фигурата и задвижването на съответните принципи. Тенденцията се вижда съвсем ясно - необходимост от разширяване на съзнанието на участниците и повишаване на будността с цел постигането на хармония с все повече души. След като успеем да изпълним тази задача, естествено достигаме до Слънчеви лъчи. В тази част се налага постигането на единството с целият кръг. Всеки сам може да пресметне с колко партньори трябва да постигне това единство. Тук може да възникне един въпрос. Всички сме толкова различни, всички сме със силно развита индивидуалност. Около чии мисли и идеи можем да се обединим? Отговорът е повече от ясен. Всяко упражнение има определено заглавие. Принципно погледнато, това е посоката. Заглавието представлява идея, символ. То носи велик смисъл и огромно съдържание, явява се концентриран израз на принципи, една цяла вселена. Недопустимо е да подхождаме снизходително или да подценяваме значението на заглавията. Точно обратното. Всеки би следвало да отдели нужното време и внимание да размишлява върху всяко заглавие. Тук е мястото да припомним колко много беседи започват с размишление. Едва след като сме размишлявали върху всяко едно упражнение, можем да пристъпим към изпълнението му. За такова изпълнение е необходимо достатъчно предварителна подготовка. Не мислете, че е лесно и просто да се задържи концентрацията при движение върху една идея. Може да направите следния опит. Изпълнете едно упражнение, като се концентрирате само върху заглавието и наблюдавате какво се случва с вас. Но дръжте идеята през цялото време в съзнанието си активна. Така ще придобиете представа за търсената концентрация. Следващо условие е да запазим концентрацията си през цялото време - по време на изпълнението на всички упражнения в Паневритмията. При положение, че свещенодействаме, че приемаме този танц, като най-мощното оръжие завещано ни от Учителя, не може да си позволим дори 0.1% разсеяност или липса на концентрация по време на изпълнението на всяко движение. Допълнително изискване е тази концентрация да бъде разпределена върху различните компоненти, изграждащи цикъла: трябва да наблюдаваме какво става със собствените ни физическо, астрално и ментално тяло, да пренесем вниманието си върху партньора, да възприемаме цялата група и кръга, като не забравяме музиката, разбира се и не на последно място - да успяваме да се радваме. Лицата ни да са озарени от вътрешна усмивка. Казвам това, защото от толкова много изисквания за концентрация може да изчезне удовлетворението, да се изсуши преживяването ни и да изглеждаме в лице като мъченици. Казано по друг начин, концентрацията трябва да бъде разпръсната-фокусирана върху цялото, върху всичко, а не върху отделните елементи! Може би терминът тотална деконцентрирана концентрация,колкото и абсурдно да звучи, би обяснил по-точно идеята. Съчетанието между наситени положителни емоции и концентрация на пръв поглед изглежда парадоксална, но точно в това се крие ключът към балансирането и съгласуването на двете полукълба на мозъка, на астралното и менталното тяло. Това е още една възможност за постигане на единство вътре в самите нас. Подобно изпълнение въпреки голямата концентрация е безусилно. Ако при изпълнението се прилага усилие, се губи или променя смисълът и ефектът му. Когато хармонизирането се получи, усещането за пълнота и цялостност, за благост те изпълва и залива. Усещаш единството, усещаш, че си част от нещо голямо и необятно, но си и съзнателен и действен за случващото се. Тогава става възможно привличането на сродна енергия и работата за трансформацията и повдигането - на хората и планетата... Каква може да бъде следващата стъпка, след като сме постигнали това единство с целия кръг? Тогава накъде да насочим фокуса на нашата Енергия? Според мен, след това идва по-лесното. Остава ни природата. Добре би било да се стремим към постигане на единство с природата. Всяко място на земята е различно и уникално. Ние играем обикновено на едни и същи “хармонизирани-облагодородени” места. Но когато сме там, е необходимо да сме съзнателни за земята, за пространството в което се намираме. В Паневритмията активно работим с обмен на енергиите между Слънцето и Земята. Дали сме съзнателни какво реално се случва, това е отделен въпрос. Но дори на познатите места е възможно енергията в конкретния момент да е различна. Земята е живо същество. Следователно и при нея текат промени. Колко от нас се опитват съзнателно да се свържат с енергията на поляната на която играем? Не мисля, че това е маловажно. Земята е наша майка. Ние се учим и стремим да бъдем будни, добри, разумни. Тъжно звучи, ако се окаже, че сме невнимателни точно към нуждите, към гласа на нашата “майка”. Същото можем да го отнесем и към цялото пространство около поляната на която играем. Да, говоря за скалите, дърветата, въздуха, небето. Те също са част от нашия свят и сме свързани с тях. Те не са просто предмети, а израз на една разумна сила, която се проявява както в най-малкото, така и в най-голямото. Тук може да разгледаме и една друга гледна точка - да се играе Паневритмия на различни места. Идеята е да разпръснем светлината на повече възможни места, да заредим с позитивна енергия нови пространства и територии. И да се стремим да общуваме съзнателно с всяко кътче, на което изпълняваме свещения танц. Поддържането на вниманието върху земята на която стъпваме, или върху небето само за едно упражнение, като следим за всички други изисквания е задача, изискваща огромна концентрация. Но когато го постигнем, е изумително. С какво можем да сравним момента, в който майката земя ни „проговори”, когато се научим да общуваме с елементите, с растенията...? Дори не мога да си представя размерите на огромното поле за научаване и за усвояване, което се отваря пред нас. Всяка наша стъпка по време на отделните упражнения, може да ни носи различна информация, да предизвиква различен отзвук. С всяко докосване до пръстта или тревата, с всеки поглед в небето, с всеки полъх на вятъра пред нас може да се отваря книгата на живата природа. Когато го търсим съзнателно и се стремим към него, когато имаме идеята за това общение, ние се стремим да бъдем ученици в школата на разумната, живата природа. Ако успеем да го постигнем, значи сме реализирали единството на още едно ниво и сме стигнали с една идея по-близо до цялото. Ако продължим, следващото стъпало е постигане на единство с обществото, след това космоса, всички светли същества, Бог... Мисля, че не е нужно да предлагаме в момента възможни методи за работа с цел постигане на единството в тези посоки. По важното е да имаме идеята, че това е пътят и “стъпка по стъпка” да работим за изграждане на сродството. Можем всички да направим опит още на следващата Паневритмия. В него задължително трябва да се включат и музикантите, които са в центъра на кръга. И малко по малко може би ще се случи да играем пак същата Паневритмия, но с нова концентрация и ново отношение преди, по време и след всяко упражнение. Тогава тя ще бъде цялостно преживяване, медитация, свещенодействие. Общение с Бога и постигане на Единство. Да си го пожелаем. Който има желание, може да работи за осъществяването на тази идея. Не ни е необходимо нищо друго освен да вземем решение и да го следваме. Всеки може самостоятелно да работи, размишлява и да се упражнява. Ако това се случи в група е още по-добре и по-полезно. Учителя го е казал ”работете в малки хармонични групи”. Аз лично съм взел решение и ще работя за осъществяването на тази идея. Просто исках да го споделя с вас.