Донка

Интересна и според мен благоприятна за генерални промени в мисленето, поведението и отношенията е позицията на Сатурн в тази конфигурация. Не знам колко често се получава опозиция на Сатурн едновременно с Юпитер и Уран и при това в квадрат с Плутон и с Луната. При тази ситуация на поставени под сериозно съмнение стари модели на мислене, поведение и отношения и "изпуснати юзди" върху отговорностите (вменените) и емоциите, Сатурн като че ли точно навреме попада в съвпад едновременно с с Венера (!!) и за да станат още по-благоприятно за вътрешните промени - и с Марс. Ако внимателно се прочетат и съпоставят характеристиките на получените квадратури, опозиции и съвпади, наистина остава отчетливо усещане за "врата към себе си и Бог" Нещо повече - идва момент, в който благоприятната възможност започва да прилича на "втория звънец за влизане в час". Съжалявам - за да не пиша ново мнение, ще добавя тук - квадратурите на Луната и като капак тригонът и с Нептун - ако се съпоставят с написаното по-горе за Сатурн, вече съвсем напомнят за края на Снежната кралица и пъзела на Кай...

източник

Назряло е време за изясняване - нямам предвид в пряк смисъл с определен човек, а най-вече вътрешно изясняване. От своя личен опит - няколко пъти съм постигала временно "добре ми е" като просто съм изтласквала проблема, бягала съм от него, но той си е стоял вътре в мен. Естествено един ден циреят се пука отново и то по-болезнено от предишния...

източник Какво е вашето лично разбиране на тези думи на Учителя? Много ще съм благодарна на музиканти по образование и професия!

Приятели - Учителя никога не говори съвсем буквално... Тази мисъл много ме е занимавала преди известно време, мога да споделя за себе си до какво стигнах. Ако непрекъснато мисля за друг човек, това означава, че съзнанието ми (във всичките му нива) се опитва да реши някаква задача, свързана с моя личен опит с този човек. За него личността на човека е нещо като ключ към задачата. Възможно е сега Ина (ina-hr) да се намира в период, сходен по смисъл с онзи период преди 14 години и пред нея да стои сходна задача. Възможно е ключът на конкретната личност да бъде към важни елементи от задачата, които ще донесат просветление за решението. Възможно е ситуацията да е различна, но решението и да бъде по някакъв начин свързано със старото решение - ключът към което е въпросният човек. При мен, например, така няколко пъти се повториха периоди, в които много упорито мислех за човек от миналото ми. Доста по-късно, преосмисляйки събитията и отношенията, стиганх до извода, че и в четирите случая пред мен е стояла една и съща задача от кармичен характер. Едва четвъртия път успях да я осъзная и взема адекватно решение за себе си и живота си. Изведнъж тогава чак ми проблеснаха думите на същия този човек за съжалението и самосъжалението, изречени съвсем случайно и без повод, но явно изпратени за мен. Тогава не ги "чух" - явно не съм била готова...

А някои стигат и до посяване на зърното. Е, няма лошо и плявата да се посее... заедно със заърното. Висшата сила вече ще определя кое е плява и кое зърно. Това май е най-сигурният начин да се отсеят...

Хората дали са нещо отделно от тази Висша сила? Освен ако съзнанието самО гордо не се отдели и дори противопостави н своята собствена същина, капката - на Океана?

Молитвата няма нищо общо с желанията. Обратно - тя е начин да се благодари за това, което Бог е дал без да му го искаме...

Ами аз съм от тези, които сами си внасят осигуровките. Честно казано - усещам се измамена. Иска ми се да виждам как точно моите и на брат ми осигуровки плащат пенсиите на нашите родители От друга страна като родител на две вече работещи деца (сигурно и техните осигуровки се разпределят върху бабите и дядовците) никак не ми е приятно да мисля, че моята пенсия, ако я получавам един ден, ще я изработват моите деца и внуци. Кога в нашата страна всеки ще си изработва своята пенсия? Кога ще знам колко точно съм изработила в пенсионния си фонд? Кога ще съм спокойна, че ако с мен се случи нещо, парите, които съм отделяла цял живот, ще останат за моите деца?

A! Много точни въпроси! Бъдете съвършени - Изворът на доброто

А според мен е много важно да си говорим за това, защото всички егрегори манипулирт човека точно в тази точка - тя ни е мястото на най-силни зависимости и заблуди. Тя и любовта. Няма по-страшни зависимости с по-катастрофални резултати от тези. Хора на клади са горяли и са покосявани с хиляди все от любов и за добро...

Според мен доброто може да го поиска само Бог - и ако бог не го иска, а ние си го вменяваме или изпълняваме човешки желания, това е непоискано добро. Но как се разбира кое добро го иска Бог? Може би като в притчата за адепта и змията?

Наряд за начало: В начало бе Словото "Господи на Любовта, Ти Си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти Си радост за всички от сега за през всички векове." Молитва на Духа Добрата молитва Да се прослави Бог... – формула Марко 7 Беседа: По предание Неделна Беседа, 2 май, 1920 г. София. Наряд за край: Господнята Молитва Псалом 91 Псалом 23 Замислих се колко пъти вземаме решенита си с мотив да избегнем някакви неприятности, или да противодействаме на нещо, което не ни харесва, или някой да получи заслуженото за нещо, което не ни харесва. Всъщност в крайна сметка пак ще направим същото във външен план, но вътрешния е важно мотивът какъв ще бъде.... Това го усетих много ясно с едно от децата, които идват при мен. Един ден се наложи да го извадя да пише в чакалнята, защото беше толкова превъзбуден, че не можеше да се съсредоточи и пречеше на другите деца. В първия момент вътре в мен се надигна мотив - наказание, после поработих малко и се включи мотивът - да постигна нужното спокойствие за децата. И все пак ми стоеше негативният мотив относно пречещото дете. Още малко работа - и след няколко секунди стигнах до това, което ми беше нужно - всъщност детето беше превъзбудено от присъствието на останалите деца. Останало само, то се успокои и започна да работи съвсем самостоятелно. Така за няколко секунди мотивът наказание се трансформира в промяна на ситуацията към постигане на по-благоприятни условия за съвместна работа. Интересно за мен беше, че когато обясних последния мотив на децта, те го приеха съвсем естствено - като че ли се разбираше от самосебе си.

Добре дошъл Виктор и благодаря за свежото влизане. Радвам се, че си почувствал така форума! Роби нямаме тук - но имаме работници-ученици. И ако имаше 2 + щях да сложа за умереността, хармонията и "не е задължително всички понятия да са строго дуалистични"

Дианче! Ние в образованието много си патим от такива хора, които стават учители по всякакви други съображения, но не и защото обичат децата и професията.

По повод на написаноо от Орлин - имаш ли опит с назначаване и уволняване (дори и условно или по лична уговорка, не по договор)? И въобще на отношения, в които ти си човекът с ключовете от офиса? Хора има всякакви... При мен имаше едно млао момче -току що завършило икономика и без работа още. На мен ми трябваше временно човек, който да поеме няколко групи деца 3-4 клас с компютърна грамотност (това преди да започнат в училищата). Приехме го с много радост, той се оказа много общителен. Една седмица стоя в школата само за да наблщдава как колежката и аз рабтим с децата и да се запознае с програмата (разработвана и апробирана от мен лично в продължение н една година). Държах се с него като със своите деца - те ми бяха помагали при разработката на програмата, отделно, че те ме научиха да работя с компютър. След една седмица, когато трябваше да му поверя първата група деца, седнахме вечерта да му дам възможност да сподели впечатленията си, въпросите... Той с изненадващо сигурен и самодоволен тон ми съобщи, че през изминалата седмица е броил колко ученика съм имала аз и умножил по таксата, която плащали за един час, после направил калкулацията колко са приходите на школата и изчислил, че имам цяло работно място за него, заедно с осигуровките и стабилна заплата от... До съобщаването на сумата го слушах изумена, но сумата предизвика бурен смях у мен - та аз на себе си не можех и да мечтая да дам толкова в близките 5 години докато не изплатя всички инвестиции по откриването... Момчето явно бе изпуснало някоя лекция в следването си, защото не ме попита колко е перо разходи на школата. Когато аз му намекнах за това, той нехайно ми подхвърли с лека ирония - е че колко може да е - един тебешир... Преглътнах и все пак попитах какво е научил за децата, за програмата ни - той примлясна дъвката си с досада и ми отговори - какво толкова - да цъка там с мишката и това е .... За останалото се досещате... После "уволних" колега, който си позволяваше след трикратна молба от моя страна, да пуши в присъствието на децата - това няма нужда да се обяснява на педагог, а той беше с 12 г. стаж в училище... Въобще - когато човек държи ключовете, има много мислене и отговорности - най-вече към тези, които са лоялни и стриктни работници, честни и трудолюбиви, към клиентите особено.... Към недобросъвестните също - те имат нужда да разберат как се работи добросъвестно...

Според мен докато хората просто споделят мнения, колкото и различни да са те, когато се опитват да обяснят как разсъждават и уважават разсъжденията на другите, това съвсем не може да се нарече фанатизъм. Фанатизмът започва, когато вътрешно или външно се роди желанието и/илинамерението да променим начина, по който разсъждават другите, защото той ни се струва неправилен. Все още трудно свикваме, че не всеки, който ни обяснява своята гледна точка, различна от нашата, се опитва да ни убеди в своята правота и нашата неправилна позиция - може само да си казва мнението човекът. Обикновено всеки приема казаното от друия като казано със същия мотив, какъвто той самият носи. Е, стига се и до директен натиск, негативни квалификации и заплахи дори - всъщност може би точно те са отличителен белег на фанатизма.

София, 3.III.1914 г. Люб. Е.Иларионова, От 9 Март напосле може да изберете кoятo и да е дата. Имайте пълна вяра, желайте доброто и вcuчкo се постига. Съмненията, кoлeбaнията вcякoгa спъват човека. Бъдете едновременно и слушатели, и творители на Словото. Съвършената Божия и Господня Любов изпъжда навън вceкu страх. Аз ще сторя вcичкo за Вас. Вървете по благословения път на Истината. Нейният живот е благ. Да не Ви дотяга, кoгaтo Господ Ви изправя. Сърцето всякога трябва да бъде пълно с благодарности. Да бъде кaтo добър извор, oткъдeтo да можем всякогa да черпим живата вода на живота. Да бъде място, гдето Господ да обитава. Използувайте вcички блага. Гледайте на живота с oкoтo на вярата. Животът отсега иде. Истинският живот иcкa търпение, постоянство, прилежание, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотвержение, безкopucтиe, съжаление, снизхождение, радост. Умът, сърцето и волята трябва да съставляват едно неразривно съдружие за постигане светлите мисли на живота, реализирането на Божествената воля на земята. Все, що Господ е отредил, е добро. Това е опитността на вcички добри хора в миналото и в настоящето, това ще бъде и опитността на вcички ония в бъдещето. Вървете по пътя, който съм ви посочил; следвайте великите Истини, кoитo cтe чули. Ваш В.Подпис (П.К.ДъноВ) Б.Г.Б.Н.С.И.В. София, 4.III.1914г. (Върху плика е написано: „Да се отвори в събота вечер на 27, кога се съберете всички наедно. Отворете го към средата на събранието ви. Това е съобщението ви за тоя месец. След като го прочетете, коленичете и благодарете на Бога.") Приложете сол на вашия живот. Съпротивете се на всички лоши желания. Слушайте увещанието на Духа, кoйтo ви говори благо кaтo на синове и дъщери и ви noкaзвa пътя на живота. Той се обръща към вас и ви кaзвa: Чада мои, не презирайте наказанието от Господа и не се отегчавайте, кoгaтo ви обличава*. Защото Той нaкaзвa и поучава тия, кoитo обича. Той ви npeкарва през разните изпити на живота, за да ви очисти и обучи на търпение разумно и да ви приготви да участвувате в Неговата Слава. Вашите сърца трябва да станат огнища на Божията любов и умовете ви - носители на Божията Истина. Душите ви да се освежат и духовете ви да се ободрят. Нозете ви да тичат в пътя Господен и ръцете ви да са разпрострени за работа добра. Устата ви винаги да са подсладени с благото Слово на Живота. Ушите ви да са отворени за Знанието и Мъдростта и очите Ви - за Истината. И тaкa кaтo очистите живота си, Господ ще ви посещава всякога с Благия си Дух. И ще има в душата ви всякога paдocт и веселие. И сърцето ви ще стане извор бистър на живата вода, коятo да разхлажда жадната ви душа. Желая да има единство и Любов помежду ви. Настоящите ви мъчнотии и страдания за бъдеще ще донесат своите добри плодове. Сега отчасти знаете, отчасти мъдрувате, но кoгатo дoйдe пълнотата, тогава ще разберете, че у Бога вcuчкo e добро. Оползотворявайте добрите часове на живота си. Подпис (П.К.Дънов) * * * София, 24.IV.1914 г. Люб. К.Иларионов, Аз мисля cкopo да посетя Търново. Kaквoтo има, задържайте го. Използувайте хубавото време. Радвайте се на слънчевите лъчи, кoитo носят в себе си Божествената мисъл cкpитa. Радвайте се на Природата, която paзкpивa Господното дело, кoeтo е славно и великo. Радвайте се на живота, койтo изявява Любовта на Господа на Мира. Хвалете и славете Господа на Спасението по всяко време. Да има човек признателно сърце, това e велико благо. Желая на вcички Господ да ви дaдe добри сърца, за да се радвате и веселите в Него и да бъдете кpeпки и мъжествени на вcякo време. Господ е верен и благ към всички. Той е милостив и благоутробен. Bceки ден на живота paзкрива пo нещо добро. Блажен е онзи, кoйтo разбира. Моят душевен поздрав на вcички. Ваш Верен: П.К.Дънов * * * Казанлък, 16.VI.1914 г. Люб. Е.К.Иларионови, Завчера вcички, само мъже от Казанлък, се кaчиxмe на кoнe, кaтъpи и мулета, на Бузлуджа. На една височина от 1500 м. над мopcкoтo равнище. Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкaч8aнeтo, и слизането. Но тaкa трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разглеждах нaвcякъде - и към Южна, и към Северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо кaтo охлюв в чepупкaтa си. Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но вcички останаха нeнаквaceни, нeoчукани. Днеска сме долу. Bcчки си почиват от умората. Трябваше и вас да кaчa, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхме да оставим вашите кpъвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все тaки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда. Ний ще уредим вcuчкo с Господнето Благословение и Неговата Сила. Ще преобърнем всичко за добро. Taкa се учат Божиите пътища и поучения. Поздрав на вcuчки приятели нарочно. В.В. Поздрав и от вcички приятели тук. Подпис (П.К.Дънов) София, 18.Х.1914 г. Любез. К. Иларионов, Бъдете добър да извадите 400 л. от спестовната книжка на пентограма и ми ги препратете в София. Аз получих колета и книгите. На Абаджиева праща ли от „Haуката и Възпитанието"? Беседите вървят ли? Няма съмнение, ще вървят. Hacкopo ще имате и четвъртата, и петата беседа. Там, гдето ви укажат пътя, туряйте ги на работа. Този човек с житното зърно, с Духа, с талантите, с любовта ще работи. Светът се чисти. Хората се смущават. Те са катo жена, която й е дошло времето да ражда. Няма изходен път. През това място на Божественото чистене вcички ще минат. Вий сте бодър и весел юнак, готов пaк за бой. Но сега ще воювате пo-добре. В.В. Поздрав на всички (подпис) П.К.Дънов * * * София, 18.Х. 1914 г. Любез. Е. Иларионова, Получих писмото Bu, a тaкa също и кoлeтa и книгите. Надявам се да сте получили излезлите вече три беседи. Бъдете смели и решителни. Вярата ви да бъде твърда и непоколебима в Господа. Истината от нищо не се бои. Тя озарява пътя на ония, кoитo се подвизават към небето. Там, гдето влезе Тя, внася вcичките блага. Ходете във виделината и бъдете виделина. Светът ще познае най-после на кого да се слугува. Вие, aкo усещате дълбоко побуждение, може да вземете детето. Стига това да го правите за Господа. Брат Ви Асен на заминаване от София идва да ме навести. Той е добре засега. И него му трябва вътрешен дълбок мир. Обещах му, като ми се отвори пътят, да го посетя в Caмoков. Моят поздрав на всички. Ваш В. Костадин сега е юнак. П.К.Дънов * * * София, 25.ХI.1914 г. Люб. Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Противоположностите трябва да се примиряват. Вярата да се усилва; несгодите да се приемат с радост. Въпросът с детето, то е ваша работа. Аз го оставих Вие да го решите, в един или друг смисъл. Bcякa работа трябва да се извършва с вътрешно дълбoкo побуждение и обмислювание. Bcякo добро дело трябва да има в себе си три неща: да е за славата Божия, да е за доброто на душата и за доброто на нашето преуспяване. Работете в широк смисъл. Гледайте да бъдете в съприкосновение с всички души. Не се заблуждавайте от външния изглед на нещата. Еднообразието в живота действува вредно. Това, което става, е най-доброто. Изкуствените наредби са временни. Животът сега иде. Отсега нататък ще живеете. Миналото е подготoвкa на бъдещето. Моят поздрав на всички. На брат Ви Асен изпращали ли сте от беседите? Желая да зная. Поздрав на Вас и на Костадина. В.В. П.К.Дънов ---- * Г. - Господня (бел. ред.) * Б.Г.н.Л.О.Н.К.С. и Ж. - Бог, Господ на Любовта, Обичта, Haдеждата, които са сила и живот (бел. ред.) Писмата са взети от книгата Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново. Том 2 - в момента се обработва в Работната среда на Електронната библиотека в Уики портала. С благодарност към сътрудниците, на които дължим тези публикации.

да! това е една от причините. Друг важен момент е силното чувство за отговорност за собственото поведение, мисли и чувства, за своя живот. Което е добро, според мен. Такъв тип хора знаят, че сами трябва да си вкарат в кошарата стадото. Бедата е, че понякога започват да се чувстват отговорни и за съдбата на другите. Също много трудно приемат провалите си, защото нямат механизъм и основание, с които да ги трансформират в ползи за себе си и останалия свят. Има атеисти, които са повече свързани с Бог, отколкото вярващите, но просто не го наричат така. Случвало ми се е при разговор да ми кажат "ама ти това ли разбираш под Бог? Че това не е Бог, това си е светът такъв какъвто е..."

Ами-не-Помогни си сам да ти помогне и Господ.Заключвам си.Но ако ти отнемат нещо-имал си да даваш.Не си го дал навреме. Не е повод да легнеш и да умреш за НЯКАКВА ВЕЩ.Мисля,че Лазарев беше казал,че ако те оберат-това е по-малкото зло.Ако не го приемаш, ще дойде болест... Когато губиш,не знаеш какво печелиш и когато печелиш,не знаеш какво губиш. Мария - София! Това беше моят урок за доверието и правото ми да се правя на Бог и да оставям всеки да се проявява. Малко прилича на притчата за адепта и змията, но е преживяно лично и болезнено. Когато започнах школата точно преди 10 години, нямах никакъв опит за такива отношения с хората. След около месец моя приятелка, доста по-вряла от мен, ме предупреди: - Виждам, че си оставяш парите в чекмеджето на бюрото много лекомислено. Внимавай с това - не можеш да очакваш от всеки да бъде като теб. Сигурно познахте какво си помислих - "тя е подозрителна, аз вярвам в доброто в децата." и всичко подобно като в примерите за рестото, за лъвовете, за бензина... абе аз това до този случай го прилагах с успех. Това ми е старо вече. Явно, обаче съм прекалила с изпитването на Бог.... Случи се само след няколко месеца, бях като ударена от гръм, последното дете, което бихте заподозрели. Явно е пипало доста време и явно се е убедило, че аз не забелязвам и не си броя парите и един ден я заварих да затваря чекмеджето в момента, в който влизах в стаята - с песен в ума и в сърцето. Имах усещането, че са ми бръкнали в душата... Тя си тръгна набързо, всъщност аз бях останала с впечатлението, че си е тръгнала - тя явно се е върнала от вратата, защото бях излезнала точно пред нея. Бях болна няколко дни - приятелката ми се беше оказала права. Е, какво, вярата си да оставя да се срути ли??? Молих се всяка вечер за просветление и... една сутрин при събуждането чух в ума си част от Молитвата "И не ни въвеждай в изкушение..." - това беше моето човешко обръщение към Него! А аз си бях позволила да въвеждам в изкушение деца!!! Ами бях си платила и дори евтин ми беше излезнал урока... Молих се за прошка, че съм изкушавала детето - аз уж педагог с класове и стаж! Успях да запазя, макар и с много усилия любовта си към детето, то продължи да идва още една година, но все така се получаваше, че нямаше възможност да отваря чекмеджето ми и след няколко опита се отказа. После се опита да избегне плащането на таксите, като първият час много разтревожена ми обясни подробно как е забравила паричките, а следващия час след на моя въпрос изумена и съвсем сигурна отговори, че ми ги е дала миналия път. Това беше много полезен урок. Първо, усетих, че съм будна, но не я подозирам и не изпитвам негативни чувства към нея. Разбрах откъде мога да изкуша отново някого. Въведох система на записване на плащанията, която облекчи и мен, и родителите... Благодарих на детето отново за идеята... Молих се на Бог да ми прости, че отново неволно я бях изкушила... После, след като детето закъсня с 3 плащания, въведох и системата да се обаждам на родителите, ако детето не е внесло втората подред месечна такса. Отново родителите ми бяха благодарни, а децата разбраха, че парите на родителите им са сериозно нещо и сметките между прияели (а ние сме такива) е добре да бъдат чисти. Само тогава няма подозрения и има доверие... Простете ми дългия пост, моля, но нямаше как да го разкажа по-кратко...

Всъщност като се замисля и прехвърлям срещите си с фанатици - Ани е съвсем точна! И те наистина са загрижени, и то толкова много и толкова искрено, че по всякакъв начин се опитва да наложат на другия доброто за него. Забравят само, че са просто хора също толкова човешки колкото и тези, на които толкова ревностно помагат. Как ги разпознавам - ако са загрижени и помагат, но не са фанатици, то те заедно с помощта си отговарят и на още две съществени условия: - разбират и обичат човека такъв какъвто е, а не какъвто искат да го направят - оставят човека свободен сам да взема решения за своя път и живот и го обичат с това, че е различен от тях и НЕ следва техните съвети. Фанатикът няма достатъчно светлина и топлина за това... Той е прожектор, а не слънце.

За колата и бензина на Дианчето - съпругът на Дианчето определено живее по моите принципи за зони на доверие. забележете той налива бензин на следващата бензиностанция. Питам се сега дали с доверието си в себе си, в колата и Божията воля може да шофира без изобщо да налива бензин или да подмине следващата бензиностанция, доверявайки безусловно на нещо свое? Лука :4 / 9-12

Благодаря ви за загрижеността и съветите сестрички. Аз лично проблеми с доверието от много време насам нямам. Реших ги след като осъзнах, че винаги ще има една невидима, но осезаема линия между зоната на безусловно и на условно доверие. просто така си управлявам съзнателно живота и човешките отношения, че да оставам само в първата зона. (Не си оставям млякото непокрито, ако нямам намерение да го давам на котките да се нахранят) Е, случва се да пристъпя понякога неволно във втората, но малко и то е за урок и ориентация. Виж, в отношенията си с Бог (който е в мен и във всичко и всеки около мен), всичко е в зоната на безусловната вяра. А, да допълня - никой освен мен самата не може да ме нарани, няма лоши хора за мен. Ако някой все пак успее да го направи - то е защото аз съм си оставила млякото непокрито и съм го изкушила. Поела съм си последствията и поуките. На тях съм благодарна.

Ок, значи всеки от вас във всяка без изключение житейска ситуация дава безграничен кредит на доверие на всички участници в ттази ситуация. Каквото и да направят те, той е радостен и доволен. оставяме си отворени домовете и отключени колите от днес нататък - всеки друг е свободен ако иска да ги вземе, ако иска каквото иска да направи - ние за всяко нещо ще им се радваме и ще им благодарим!