Донка

Во Истина Воскресе - и за Свободата на всеки да вярва или да не вярва, да бъде или да не бъде лицемер, да вижда в другите сенки и лицемерие или да вижда Душите им..... Да чува или да не чува Истината - свободата да бъдем днес едни, утре други - ако искаме да се появяваме в света, ако това би ни навредило - да не го правим. Ако това ще събуди в душата ни любов, да палим свещи с другите, но и да не го правим, ако ще го правим само заради другите и правилата... Свободата на избора.... Свободата да се обичаме такива каквито сме, а не каквито трябва да сме... Свободата да обичаме Бог всеки по своя начин и да чуваме гласа му без нужда от човешки посредници... Свободата на Любовта - Любовта на Свободата - Христос Воскресе!

Христос Воскресе, приятели! Любов, мир, виделина!

Може би никак не е случайно, че точно тази тема изплува по празниците.... Настроена на тази вълна, сега си мисля, че ако следваме заветите на Христос, бихме могли да разпънем желанието си да осъждаме и наказваме, да разпъваме другите за техните прегрешения и да се научим (поне да опитаме) да виждаме "белите зъби на умрялото куче". Колкото повече зло виждаме и колкото повече го съдим и наказваме, толкова повече го увеличаваме. Колкото повече добро - дори и микроскопично виждаме - увеличаваме го, особено ако го видим с искрена и безусловна любов в сърцето. И ако музикалните предпочитания на другия човек са в състояние да повлияят на любовта ни към неговата душа, то дали наистина четем от книгата, която ни е оставил Христос? Или от другата? В такива моменти, когато съдбата ме срещне с подобни хора и тъжни случаи, спомням си един съвет на Учителя - ще цитирам по памет "Ако не можеш да приемеш нещо със сърцето си, разшири радиуса на ума си; ако не можеш да обхванеш нещо с ума си, разшири радиуса на сърцето си..." По темата ще добавя само - виждам как в бъдещето Ловно-рибарското сдружение обединява хората, които обичат, пазят, грижат се за майката природа. А за тези, които не са в него, предоставя разнообразни възможности да се докоснат до живата красота отблизо и да я опознаят. Как и кога ще стане това - процесът е започнал, но да бързаме да видим края или да отричаме началото, това е слепота. Дали не е по-разумно да сме част от решението на проблема, а не част от самия проблем?

Благодаря ти Вики, че ни напомни за тази беседа! Това предния път май не съм го усетила по същия начин. Дори не съм му обърнала внимание тогава. Първото изречение от цитираните по-горе малко ме натъжи. Защото през времето, изминало от първото ми четене на тази беседа досега, успях да видя доста такива хора.... Добри, умни, красиви, силни хора, които се опитваха да светят на мен и на света със свещите си, за които съвсем искрено вярват, че са специално запалени от Господ за да светят ТЕ на другите. Колко лесно може да се изроди желанието ни да помагаме, да даваме в гордостта, че АЗ съм този, който знае и може да дава на по-незрящите и по-слабите други. Да стана лидер, за да бъда полезен на другите.... Пътят към ада е застлан само с благородни подбуди. Господ от хиляди години е вътре във вашите души, затова няма какво да показвате, че Господ е с вас. Прочитайки това изречение, за себе си осъзнах, че едва когато успях напълно да повярвам и разбера това, животът ми се промени коренно - сякаш падна някаква завеса, или по-точно, сякаш вдигнах глава и видях слънцето, което винаги си е било там, само дето аз страдах, че е тъмно и се борех да получа малко свещ...- а то било, че съм си била затворила прозорците на душата. Трябва да прилагате Христовото учение за благото на вашите души. И накрая винаги се убеждавам, че всяко нещо, което съм направила "за благото на друг" се е оказвало не съвсем подходящото... Всяко нещо, което съм правила за "благото на моята душа" след време се е оказвало най-доброто нещо, което съм можела да направя за себе си и другите.... Само че човек като го прави още истината е някъде далече и до нея има завои и няма как да се предвиди. Вижда се само Отгоре, а ние сме на пътя... Така че нека оставим да ни води Отгоре....

Преди няколко дни разглеждах хороскопа на човек, роден през март. Направи ми силно впечатление огромната разлика между големината на домовете. Пети и единадесети дом бяха повече от два пъти по-големи от останалите. Каква е причината и оказва ли влияние големината на дома върху интерпретацията на хороскопа?

Именно! Ръководещ е принципът - не човекът (дори и той да си въобразява, че е в състояние да олицетворява принципа). И да - нещата и хората са вложени един в друг като матрьошки - но дали човешка ръка ги влага?

Е, и след като се умори да прощава на друг човек, защото вижда, че е безмислено, получава шанс да разбере, че има да прощава нещо само на самия себе си.

Мисля, че под "шаман" Александър имаше превид лидера на групата - без значение формален или не - човека, чиято дума се чува в една общност и която никой няма куража или не се сеща дори да поставя под съмнение. Моята теза е - групата няма нужда от лидери. Всеки от членовете на груата знае своето място, роля в определен момент и дейност и всички работят и живеят заедно като екосистемите. Дори самата идея за лидер нарушава естествената комуникация и синархия в екосистемата. Това, че в една борова гора преобладават боровете, съвсем не означава, че те са тези, които са лидери. Просто това място, почва, климат и дълъг списък от други условия са подходящи точно за тях, а не за дъба, например. От своя страна именно боровете са най-полезни за останалите членове на своята екосистема.... Елементарна биология.... Да вземем на молекулярно ниво - кой е лидер в един организъм? ДНК? Съмнявам се - тя светкавично реагира на всяка промяна, за да осигури нормалното функциониране и оцеляване на своя организъм. Мозъкът? Та той е само средство за комуникация. Съзнанието - още по-съмнително като се вземе предвид силната му зависимост от толкова много фактори... И в същото това време системата функционира перфектно - докато човешката личност под влиянието на егрегорите не дезертира от своята роля и не се опита да лидерства над останалите членове на своята екосистема....и я доведе до болест, разбира се. Конкуренцията - дали наистина тя е двигателят на развитието? Дали не е степента, в която осъзнаваме истината, че всяко нещо и всеки от нас е ценен за себе си и останалите по своя начин и няма нужда да търсим и очакваме нито аплодисменти, нито война?

Имали ли сте случаи, в които при вас е идвал на интервю пациент, който се съмнява в ефективността на хомеопатията? Какъв е вашият подход към пациенти, които очевидно имат нужда от помощ и вие можете да им помогнете, но те самите като че ли се опитват да ви убедят, че няма вашите усилия са безполезни?

Скъпи приятели, по предложение на администрацията на сайта, започвам тази тема като първата от поредица подобни за различните градове в България и по света, в които се играе Паневритмия. Целта на всяка една тема е да дава актуална информация за местата и часовете, в които започва Паневритмията през пролетно-летния период и за курсовете в есенно-зимния, както и адреси и телефони за контакти с участници и организатори. Ще се радваме в темите на всяко населено място да четем и отзиви и споделен опит от местни инициативи, свързани с Паневритмията. Ще започна с нашия роден град - Хасково. От 22.03. 2010 Паневритмия можете да играете на две места в Хасково: 1. На Младежкия хълм (Ямача) - полянката зад паметника на Богородица - всяка сутрин в часа на изгрева. 2. На Кенана - полянката на първия завой към зоопарка по алеята. Всяка неделя - засега в 8 часа сутринта - при нормално състояние на поляната и сухо време. През месец април според времето часът се променя на 7 часа. След 24 май - всяка събота и неделя. По време на Великденските празници - всеки ден от петък до понеделник - 8 часа. Всеки е добре дошъл без значение дали има опит и дали е посещавал курса. От библиотеката ни можете да получите материали и помагала за Паневритмията. За контакти: Донка - 0898366770; 038/622356 ; donkag@abv.bg

Интересна позиция за анализ, според мен, е сравнението между два хороскопа, в които слънцето се намира в един и същ знак - земен, подвижен - дева, в различни домове втори и десети, но пък и двата - земни. Слънцето в Дева по принцип насочва творческата енергия аналитично и е мотивирано от потребността да бъде полезно, да служи по осезаем начин. Човек с акцент върху земните домове живее енергично във физическия свят, иска да си намери ниша в живота, търсейки място, където има възможност да бъде продуктивен и най-лесно да задоволява практическите си нужди, изживява се най-непосредствено чрез работата си, като се чувства полезен, и чрез своите практически постижения. Разликите: Втори дом търсят сигурност в материалния свят. Не толкова и само парите изразяват този свят, но по-скоро нужда от определена форма на нещата в живота, на изобилие на нужните неща (купува не един молив, а цяла кутия, нищо старо не се изхвърля...защото може да потрябва пак някой ден... ) Особено е привързан човек с подчертан втори дом към природата и се чувства едновременно и спокоен и силен там. Промените са изпитание за такъв човек - не защото не може да се справи с тях, но те разклащат усещането му за стабилна форма на нещата. Десети дом за разлика от втори е дом на амбицията да осъществи някакво призвание в полза на другите, да придобие с това авторитет и страда, ако не може да намери нишата, в която се намира това призвание и където може да осъществи с успех амбицията си. Затова за разлика от слънцето в дева на втори дом слънцето в дева на десети дом е склонно да сменя по-рисковано формата на своя материален живот, устремен към амбицията си. Интересно е да се сравни и влиянието на Телец и Венера върху Слънцето в Дева - втори дом и на Козирог и Сатурн върху Слънцето в десети дом. И Телец, и Козирог допълват земния елемент на Дева и го подчертават, но всеки по своя начин. Телецът носи на Девата стремеж към запазване на придобитото, но и импулсивност, когато нещо застане на пътя пред него или се опита да го нарани. Козирогът дава активност, но повече като стремеж да се полага основата на някакъв нов ред, от друга страна добавя негативизъм и критицизъм, които по принцип не са характерни за Девата. Венера като управител на втори дом носи на Девата стремеж да се изразява служенето в раздаване на любов, но тази любов по неин начин се изразява в грижа за материалната стабилност и осигуреност - често тази Дева разбира любовта като осигуряване и грижа и става свръхпокровител за хората, които обича. Сатурн като управител на 10 дом носи вътрешни блокажи и страх от повтаряне на някакви стари неуспешни модели. Подтискането и възпирането, които за Девата по принцип са израз на разумност и предпазливост, със сатурн като управител на дома могат да доведат до натрупване на напрежение и последвала загуба на равновеские, която сама по себе си е изпитание за Девата. Все още не съм уверена при разглеждането на влиянието на т.нар. нови управители на домовете. Каква е разликата между влиянието на старите и на новите управители върху Слънцето в съответния дом?

Е това е най-коварното внушение, което обществото е налагало и налага на всеки от нас - да се сравняваме помежду си и да излъчваме кой е "по-по-най". Попадне ли този вирус в съзнанието ни, чакай сигурен рак на психиката. Нарича се страх - страхът, че ще бъдем лишени от любовта на групата, която е важна за нас в този момент - дали семейството, дали приятелите, дали колегите и шефа, дали съмишленици... какво значение... А сега отворете очите си - децата са най-атакувани и естествено най-податливи на това внушение. Последствията ги влачим цял живот - агресия вътре в нас и около нас. И защо? За да докажем на себе си и на хората, на които държим, че с нещо - поне едно нещо превъзхождаме другите деца от класа.

и дисковете: Духът Божи Имаше человек Новото битие Пролетна песен Паневритмия Песента на ангелите На Учителя Музика от Учителя - в изпълнение на Симеон Симеонов - тенор С огромна благодарност на Симеон Симеонов за всеотдайния труд и за любовта, с която пее на света песните на Учителя!

Здравейте Темата е много ценна и важна! Благодаря! За да се прецени дали детето, нанесло удара след прекратяването на сбиването, е индигово, трябва да се знаят повече подробности за проблема, който го е предизвикал, за другото дете и за отношенията в групата им, включително и ролята на учителката в тях, както и в конкретния конфликт. Не бих била категорична, че детето, нанесло удара не е индиго само защото е постъпило по този начин. Възможно е от разказа на учителката да са изтървани съществени елементи, които биха предизвикали споменатата бурна реакция.

И какво общо имат информационните технологии? Единственото изискване към учителя от зората на цивилизацията до днес е било едно - да живее заедно с децата техния живот и едновременно живота на племето. Ясно защо - естествена социализация. А вече дали племето им гони зебри и танцува край огъня или произвежда и се забавлява с помощта на информационните технологии - разликата е в конкретиката, не в принципа. С децата от 2-3 клас коментираме героите на анимационните сериали, с 4-5 вече сме на нивата на най-популярните игри, с големите директно давам домашни да ровят в гугъл на английски за нещо. Да - но всеки има своя начин на мислене и отношение към професията и живота си с децата. Ако децата и родителите имаха право да избират учителите си, нещата щяха да са много по-различни. Казвам го от опит. (Но и учителите трябва да бъдат освободени от бремето да оценят учениците си. Иначе ще има злоупотреби) Всеки отговаря за себе си. Всички съставяме гилдията. Засега тези, които се идентифицират с "гилдията" се опитват да "оправят" другите. И затова сме на тоя хал. По-горе обясних как си го представям повишаването на статуса. По естествен начин - както е в Майката природа.

Добре - ще опитам с още една. За съжаление нямах време да открия източника. Всъщност не са само две - морков и тояга, три са - ангел, магаре и лъв. И от всеки човек си зависи кого ще чуе... Та накратко станало следното: Бог много обичал децата си, но те рядко се сещали за него, улисани в своята хорска суета. Решил той да прати Ангел да им напомни, че е хубаво да му идат на гости. Размахал ангелът крилата си, зашепнал на хората с любов... никой не го чул. Напротив, хората с още по-голяма стръв се спуснали да си гонят своите човешки желания. Изпратил тогава магаре, натоварено с всякакви вкусотии и дарове - ревнало магарето насред площада, събрали се хората, награбили кой що свари и се изпокарали даже. И никой не се сетил да попита кой им е пратил тези благини, не им дошло на ум дори да благодарят... Въздъхнал Бог тъжно и накрая им пратил лъва. Застанал той насред селото и заревал с всичката си сила. Хукнали всички, изпокрили се в домовете си, прегърнали се разтреперани и обърнали очи към небето "О, Отче наш, възлюблен, спаси ни от това зло..." Та ако човек не чуе шепота на ангела и не благодари за това, че Е. Ако не се замисли откъде е дошло всичко, което е получил в този живот и не благодари за него.... накрая се налага да му пратят лъва....

Чудя се защо се опитваме да противопоставим всички други неща на любовта, след като те са всички нейни деца. Да вземем парите - те са мъртви числа до момента, в който не се зароди любовта на човека към нещо или някого, които той иска да притежава. Притежанието се свързва с купуването, а то пряко - с парите. Оттам възниква вторична задвижваща сила на любовта към самите пари като към условието да притежаваме всичко, което обичаме.... Сексът - кой ли го е сложил като алтернатива на любовта? Тавтология. Омразата, завистта и всичко подобно? Та те са недостатък на любов и едновременно с това хиперлюбов и зависимост към нещо, което се страхуваме да загубим. Елементарно... Очаквам още предложения - кои са другите неща, които не са плод на любовта?

Тази сутрин възлязохме с нашия обичен Учител на високия коничен връх над селото. Снегът беше мек, пухкав – първият сняг на зимата. Когато възлязохме на върха, Слънцето се беше вече подало зад хребета. То затопли и смекчи мразовития нощен въздух. В планината царуваше светло затишие. Беше един от онези мигове, когато се извършва чудното тайнство на обединението и единомислието. Когато великият Живот докосва душите, примирява, заличава различията. Сиянието на Единния Живот обгръща и изпълва всичко. Като постлахме върху снега кой каквото имаше, насядахме около нашия обичен Учител. Зимното Слънце грееше приятно. То милва с нежна ръка на майка. Учителят каза: - Питат ме в онзи свят ходил ли съм. В онзи свят не съм ходил, но живея в него. При Бога ходил ли си? Не съм ходил, но живея с Него и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Той е във всичко живо. Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото. Радвам се и се веселя, когато чуя Неговия тих глас. Вие очаквате да видите Бога след смъртта си. Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на Земята. Някой казва: „Искам да видя Бога.” Не виждате ли проявената Божия Светлина? Тя е изявление на ангелите, на Бога. Сега работете, да чувствате Неговото присъствие навсякъде и всякога. Сутрин, когато отидете на някой връх там да видите Бога. Всичко, което е извън нас и вътре в нас, което ни заобикаля, представлява форма, чрез която се изявява Великото Разумно Начало. Зад мен, над мен и около мен е Бог. Докато мислиш за Бога, Той е пред теб. Престанеш ли да мислиш за Него, Той е зад теб. По-добре е когато Бог е пред теб. При най-големите изпитания, страдания и мъчнотии на човека Бог ще му се изяви в една или друга форма и ще му помогне. Привилегия е за човека да общува с камъните, растенията, животните, вятъра, с цялата Природа. Защо? Защото всичко е излязло от Бога. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата. Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка. На Земята вие не я разбирате, нямате отношение към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате. Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека. Ако хората считат за привилегия да видят, да се разговорят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия представлява възможността да видите Бога. Знаете ли какво значи да видите Бога? Това е смисълът на живота. Велико нещо е да влезеш в досег с тази чиста Интелигентност. Бог първо ще намерите в малките неща: в кристалите, в изворите, в цветята, а после в големите. Има хора, които не обичат да им се говори за Бога, но като погледнеш такъв човек, ще видиш че има нужда от Него. Кажете му: „Вие не излизате на светлината, затова сте анемичен и слаб”. Няма да му говорите за Бога. После ще му кажете: „ Имате нужда от чист въздух. Дишайте дълбоко, иначе ще боледувате.” Друг път ще му кажете: „Кръвта ви не е чиста, трябва да подобрите храната си, иначе ще заболеете.” Хората схващат Бога като абстракция, а Бог е реалност. Въздухът и светлината с условия, чрез които може да имате преки, свободни отношения с Бога. Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя Мърчаево - 1944 година Записал Словото: Боян Боев Съставител: Борис Николов Варна ©"Роял-77", 1992 г Изворът на Доброто - за теглене

Ами общо взето на всеки е оставена свободата как да мисли и усеща себе си. Усещала съм се и така - като борещ се за оценка ученик. Усещала съм се и като наказан за грешки ученик. Мога да изброявам още час сигурно. Има една притча за това как .... по-добре да я прочетете сами тук Важно е как искам да се чувствам сега - като детето в края и.

Здравей Орлине! Благодаря за милите думи. Мисля, че отговорът е много кратък и гениално прост - ти си го дал в подписа си. А педагогът е този, който всеки ден, всякоя минута има да търси как да го приложи докато се грижи за растящия Човек в детето - във всяко индивидуално и само за него. То е като да се грижиш за цвете - само пониква, само расте и следва само Себе си. Човекът от розата колкото и да се опитва, люляк няма да направи. От нас се иска само да осигурим почвата, водата и слънцето.... в хармонични количества за всяко. Да им помогнем да опознаят себе си и да се научат да слушат Себе си. Препоръчвам на всички Учителя за образованието

И зад всички изброени от вас неща стои една сила вътре в човека - любовта. Дали проява, дали недостатък, дали търсене, дали даване, дали зависимост, дали човешка или Божествена, детска или родителска.... - всичко се движи благодарение на любовта. И съм съгласна с Кристиян - А Той е Любов.

Първо истината , както вече ясно каза xameleona (Илиянче!) не е точно така, както я интерпретират самопровъзгласилите се наместници на Бога и Христос. Прочети в Евангелието, а не в тълкуванията му. Ще се опитам да импровизирам в условно наклонение: "Ако обичаш ближния си така както обичаш себе си, отиваш в Рая, ако ли не - ти си в Ада". и "Ако обичаш Бог с цялата си душа, цялото си сърце, целия си ум и цялата си воля, отиваш в рая, ако ли не - ти си в Ада" За мотивацията на моркова и тоягата в психологията - старият "дядо бихевиоризъм". Какво да кажа - прилича малко на планиметрията - законите и важат с пълна сила..... но само в двуизмерното пространство. Или Евклидовата геометрия, или Нютоновата физика....

Благодаря на моята колежка и приятелка Креми - късметче за помощта и за ценното мнение. Само ще добавя малко от себе си. Моля това да се счита за субективно - всъщност какво ли обективно може да има в педагогиката? Само фактите на ситуациите - останалото са субективни интерпретации. Благодаря на lokator за точните примери. Още докато задавах въпросите почти се досещах за отговорите, но не можех да бъда сигурна. Мила майко поверили са ти да отгледаш едно от новите деца. Поздравления, че си съхранила неговата свобода, самостоятелност и любов. Ситуацията, която описваш, е била нещо като изпит за него - и той се е справил блестящо. Детето е взело най-разумното и най-трудното за него решение в ситуация, в която почти всички други биха се свили или биха се опитали да морализаторстват. Доколкото разбирам това се е случило по негов личен избор и воля. Стисни му ръката здраво от мен. След всички тези години благодаря на Небето, когато ми пратят такива деца - учители. Много внимателно се вслушвам в тяхното мнение и не се срамувам да поискам съвет от тях, когато на мен самата ми е трудно. За ситуацията с другото дете -мисля, че твоето вече е казало истината и верният подход. Другото дете има своя път и своите уроци, които трябва да научи. Неговите родители също. Вие - също. Единствената помощ на такива деца е безусловната любов въпреки неговото поведение. Това е, което му липсва у дома, и той се опитва да намери в широкия свят по своя странен и неосъзнат детски начин. Случката, която разказа, е била един от уроците му, един от шансовете му. Твоето дете и останалите като него са единствените, които реално му помагат и могат да му помогнат, защото в тяхната възраст те са авторитетната група за него. Не знам защо твоето дете се дистанцира от него и се надявам това отново да е негово лично решение и да бъде обяснено по същия гениално прост начин като първото. Аз бих го изслушала с огромен интерес. Още по-интересно ми е как детето ти ще отговори на твоите въпроси от цитирания по-горе пост. Ще ти бъда много благодарна да ги споделиш с нас. PS - Извинете за добавката - дано не е късно. Вместо да се интересувате какво точно е направило другото дете, може ли да преместите леко фокуса при разговора с вашия син - какво според него е трябвало да се направи в тези ситуации - при това от различни позиции; неговата лична, на другите деца (особено на потърпевшите) и особено на колегите - учители на класа им. И ще ви бъда благодарна и за тези ценни съвети.

Подкрепям Диана - от личен и отрицателен и положителен опит. Моите дисхармонични връзки всички бяха хора от "удобно" място, с "подходяща" външност (и ръст!) и работа, с достатъчен интелектуален потенциал ... и т.н. Когато се запознахме в нета с настоящия ми съпруг, той живееше на 80 км от мен. Никой от нас не се замисли дали има смисъл да продължаваме връзката - ние се чувствахме толкова добре заедно още от първата среща, че винаги намирахме начин... Изпробвахме така около 10 месеца и когато усетихме, че можем да бъдем щастливи заедно, той направи решителната крачка. Така че разстоянията са като вятъра за огъня....

И аз благодаря и за въпроса ( за мен лично е в десятката) и за цветето, което много обичам! Усвояването на чужд език по време на периода, в който се овладява родният, ние сме склонни да наричаме двуезична ситуация (билингвални деца). Откакто телевизията даде неограничен достъп на децата до недублирани англоезични филмчета, имаме много такива деца. Няма да се впускам в подробности, защото това ми е слабото място и има опасност да спра утре сутринта. От 10 гласа - 9 съм "ЗА" - - т.е. много полезно! Само дето не трябва да се прекалява и това да се превръща в мания. Ако детето ви някак само започва да ви превежда какво са казали героите, значи има много добри заложби за усвояване на чужди езици. Единият глас не е точно против, но по-скоро - трудността, която се появява при някои деца - аз му казвам "синдромът Гого" на името на първия ми такъв ученик. Той се изразява в нежеланието да се чете и пише, когато настъпи времето за това. За упоритостта, с която ме убеждават, че изразът който е чул от устата на някое куче с дупка на зъба, е верният, а не този в учебника на Лонгман или Оксфорд, не ми се говори. Примирила съм се и с блестящия американски акцент.... Но това е едва 1/10 трудности и те си имат ключове за преодоляване. Сравнени с 9/10 ползи - изводът е ясен. Така че - стимулирайте в умерени и здравословни количества интереса към чуждоезичните филмчета, подходящи за възрастта им. Интересувайте се какво точно разбират, помолете ги да ви преведат, защото вие не разбирате (дори и да разбирате). Чужд език в групите на детските градини е чудесен вариант, но само ако детето ви наистина се радва и желае това. Насила или със съмнителни убеждения - ще избодете очите вместо да изпишете веждите. И винаги проявявайте интерес към всичко, което детето е научило. Никога! не настоявайте за повече или (категорично забранено!) не критикувайте за нещо незапомнено, неразбрано или нечуто. Възможно е временно да отслабне интересът - това е най-нормалното явление при малките. Единственият добър начин да го събудите отново е вашият пример - вие започнете да учите езика, без да проявавате какъвто и да било дори и "мек" натиск. Оставете само да се заинтересува. Търпение. Най-страшният враг - ако дори и неволно покажете на детето разочарование или недоверие в него (нищо няма да излезе от теб). Когато такива деца и възрастни (да!) попаднат при мен, се налага с месеци да лекувам раните и да топя ледовете и черупките докато разблокирам мозъчните центрове.... Чужд език се учи в група. Индивидуалните уроци са подходящи само за кандидат студенти, матури или в случаи на коригиране и нужда от бързо наваксване. Ако детето прояви интерес към допълнителни часове в школа или частни уроци с още поне едно дете - нека ходи докато ходи с радост и желание. Много е важно да си допаднат с езиковия педагог - мен отначало ме бъркаха с "како", после с "мамо", сега все по-често чувам "бабо" Но това е музика за ушите ми. Едно е сигурно - насила хубост не става - с песен и игра става. И с поощрение и личен пример. Имам вече 10на майки и деца дето учат при мен - ефектът е очевиден. Училището - не очаквайте чудеса и от най-добрия учител - вземайте предвид броя на децата в класа и факта, че учителят в училище не може да събира децата в малки групи (макс. 12) с приблизително сходни характеристики. И аз съм била 18 години в училище - отличните резултати се дължаха 60% и повече на личните качества на децата. Осъзнавам с болка на колко много деца, които работеха по-бавно и по-трудно нямаше как да помогна тогава. Те така си оставаха в сянката на бързите, колкото и да се стараех. Не се задоволявайте с оценките - играйте си с детето и проверявайте редовно дали може да ви преведе това, което учат в момента (поне). В никакъв случай не го заставяйте да учи наизуст (освен стихчетата и песните) - по-добре намерете нещо интересно, с което да събудите интереса, филмче, игра... мога да ви дам 3цифрено число идеи за игри вкъщи... Ако е изплашено и има нужда от кураж и помощ, потърсете поне временно професионалист, ако не можете да се справите сам - но не пишете домашните вместо детето и не му подсказвайте. (Нали ви казах, че ще стане утре докато свърша... ) Учебниците - има много хубави. Не е редно да назовавам аз имена - може да се изтълкува като реклама. По какво можете да познаете един добър учебник по чужд език - има много упражнения под формата на сценки и игри. Децата обикновено го разпознават безпогрешно - интересен им е.